Истината за прабългарите - тюркско говорящи или индо-европейци - Част 3

[Exhemus 796]

Преди 3 часа, ДеДо Либен said:

Великият форумен изследовател е открил юеджите.Незнайно защо ги свързва с корейците.Мъка.

Това е откритие! Ще му простим купчината шашкънии.

След като Вокил са доказани Юечжи (полу..),  трябва генетиците да потвърдят. Понеже всички келти и юечжи са ар-бини (R1b), да кажат българските R1b  източен(юечжи) или западен подтип са?

  После ще търсим езикови връзки.  Нали юечжи са оставили бая книжен материал.

[tantin 1241]

Преди 5 часа, ДеДо Либен said:

Великият форумен изследовател е открил юеджите.Незнайно защо ги свързва с корейците.Мъка.

А вие като знаете повече защо не му обясните на човека каква е връзката на юеджи с Вокил?  За вас може да е "незнайно", но за четящите е "знайно".

[Скептикът 287]

Преди 13 часа, tantin said:

Първо, по тюркската част: откъде си сигурен че " първоначалната форма е йел(yel)"  ???

Това го твърдят тюрколози, не аз, дори на старотюркски е yel.

From Old Turkic yél, from Proto-Turkic *yẹl (“wind”).

Преди 14 часа, tantin said:

Това за Вокил ми попадна от най-обикновенно търсене .  Сложил съм ти и линк:

https://en.wikipedia.org/wiki/Vokil

Това се отнася за някакви източни народи: Yuezhi

Поглеждаш ги къде са на картата: 

https://en.wikipedia.org/wiki/Yuezhi

В северната част над Китай, където е Манджурия и до нея Монголия текат едни много динамични процеси.  Корейците са част от тези процеси. Въобще тая част на света нас малко ни е вълновала и едва ли бихме имали причина да се ровим там, ако с тези райони не бяха свързани хуните.  Там по ония земи се формират едни много големи и мощни обединения на племена, после се водят едни безпощадни войни с китайците и след разгрома на хуните - една част от тях бягат на Запад..   Това е накратко причината за хунските нашествия.  Хуните идват в неголяма бройка или процентно съотношение, но те са катализаторите на процесите. Те са тези, дето формират обединенията. Прабългарите са измежду най-първите , въвлечени в тия процеси.

Къде са корейците, къде е седморечието, къде е Кавказ, къде сме ние???  Привидно много са раздалечени тия места, привидно нямат връзка помежду си.  Но едно по-подробно системно прочитане на фактите, едно класифициране по време и разглеждане на всички събития и натрупвания ни дава достатъчно много такива събития и факти.  Не съм аз този, които ги е посочил. Аз следвах Лев Гумильов, и множество други изследователи дето посочват подобни връзки.  Аз на базата на натрупаната досега информация се опитвам да изясня за себе си тези връзки.   Специално за корейците - не ми се щеше на тоя етап да ги намесваме.. Ама имаме "календара" .. Тоя календар е така яко залегнал в корейското летоброене, че дори и в днешно време те си измерват времето със същитя тоя нашенски календар.

Точното четене на името е неясно, дали е било Вокил, Угил, Укил, Аугал и т.н.

Юеджите са индо-европейци, докато корейците са изолирана езиково народност.

[tantin 1241]

Преди 34 минути, Скептикът said:

Това го твърдят тюрколози, не аз, дори на старотюркски е yel.

From Old Turkic yél, from Proto-Turkic *yẹl (“wind”).

На чувашки вятъра е çил.

Това ш или ч при прабългарите е дж. При казахите е вероятно Ж. От Ж пък става обръщане в Й.

Достатъчно сложни са тия звукови трансформации. 

Прабългарският език изпълнява важна роля в обясняване етимологията на множество тюркски думи. Анна Дъйбо го обяснява това най-добре.

Не съм специалист по турския, не мога да коментирам тюркските филолози. Сравнявам основно с чувашките, кримските татари, волжските татари , Кабардино Балкария.

Прабългарския е архаичен прото-тюркски, близък в някои отношения към монголския.  При чувашите има по-късно наслагвания от фино-угри и други тюркски варианти.

Интересна за нас е думата "пача". Знаете я коя е тая манджа. Вече спокойно мога да кажа че това е "прабългарска" дума.

 

 

Редактирано Януари 29 от tantin

[Скептикът 287]

Преди 48 минути, tantin said:

На чувашки вятъра е çил.

Това ш или ч при прабългарите е дж. При казахите е вероятно Ж. От Ж пък става обръщане в Й.

Достатъчно сложни са тия звукови трансформации. 

Прабългарският език изпълнява важна роля в обясняване етимологията на множество тюркски думи. Анна Дъйбо го обяснява това най-добре.

Не съм специалист по турския, не мога да коментирам тюркските филолози. Сравнявам основно с чувашките, кримските татари, волжските татари , Кабардино Балкария.

Прабългарския е архаичен прото-тюркски, близък в някои отношения към монголския.  При чувашите има по-късно наслагвания от фино-угри и други тюркски варианти.

Интересна за нас е думата "пача". Знаете я коя е тая манджа. Вече спокойно мога да кажа че това е "прабългарска" дума.

 

 

Чувашкия и късните кипчакски диалекти(татарски, ногайски, кримско-татарски) са езици появили се след XIIв.

[tantin 1241]

Преди 2 часа, Скептикът said:

Чувашкия и късните кипчакски диалекти(татарски, ногайски, кримско-татарски) са езици появили се след XIIв.

Чувашкият е най-запазения език - наследник на пра-българския език.  Възможно е да са били повече от една версиите на прабългарските езици. Като  гледаме разнообразието от тюркски диалекти и като виждаме географското разпръсване на така наречените от нас пра-български племена - ясно е също че между тях още в древността е имало диалектни различия. Въпреки че те са се разбирали помежду си - то пределно ясно трябва да ни е съществуването на няколко "прабългарски" диалекти.  Те разбира се попадат към  едни или други групи от днешните така наричани "тюркски" езици.   Съжитлството на прабългарите с множество други околко тях племена и народи допълнително усложнява търсенето на единен "прабългарски" език.  Това разнообразие ние го наблюдаваме още от Старата Велика България.   А от СВБ към Дунавска България идват една съвсем не-голяма общност , вероятно хетерогенна, примесена със славяни. 

Интересно би било разбира се да знаехме повече за Ханското племе  - канас -уз .  Ако така са се наричали:  Кана-уз,  то това биха могли да бъдат Гана-Уз или по-късните  гага-уз.  Но това не е базирано на никакви доказателства освен на опит за езикова интерпретация.   Според мен "гагаузите" са най-подходящ кандидат за "ханското племе". За съжаление в България изследванията по отношение на гагаузите са практически никакви.. Речниците дето откривам за гагаузки за от Молдова.  А всички знаят и казват че произхода на гагаузите е от България.  Самите гагаузи се идентифицират като българи.. Незнайно защо българската историография им е обърнала гръб на тия хора и дава смехотворни тълкувания. 

Най-малкото едно подробно езиково изследване ако имаше, със записване на цялата лексика на гагаузите би ни помогнала да видим дали те имат езикова близост с така идентифицираните от нас вече прабългари.

[tantin 1241]

https://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2775&type=.pdf

 

[makebulgar 3673]

Преди 8 часа, tantin said:

Интересна за нас е думата "пача". Знаете я коя е тая манджа. Вече спокойно мога да кажа че това е "прабългарска" дума.

The Persian term pāče literally means "trotter".^[2] The combination of a sheep's head and trotters is called kalle-pāče, which literally means "head [and] trotter" in Persian.

[makebulgar 3673]

Преди 4 часа, tantin said:

Чувашкият е най-запазения език - наследник на пра-българския език.

Откровени глупости са това нямащи нищо общо с реалността на прабългарите, и нямащи никакви доказателства. Чувашите на наследници на савирите, които не са прабългари, а са някакви кавказки хуни. Нямат нищо общо с прабългарите. Живеят с волжките българи близо едни до други и вероятно заедно във Волжка България, но не са волжките българи.

[tantin 1241]

Преди 1 час, makebulgar said:

The Persian term pāče literally means "trotter".^[2] The combination of a sheep's head and trotters is called kalle-pāče, which literally means "head [and] trotter" in Persian.

Добре де .... МейкБулгар, дай да го разясним тоя момент.. Пача-та ? Глава ли е или е крака?

Ние ги имаме и двете:  Пачи крак - крак на патето, патешки крак.. Патерица .. Петал, педал и подобни.. Няма спор че тая дума присъства в една или друга форма по отношение на крак.. Това е "персийската" версия както казваш ти. 

trotter = a pig's foot used as food.

Троттер го дават като крак.

Но "пача" не е свински крака.. Може на някои места и така да го готвят, но не е това свинската "пача"..  Допитайте се до някой вещ кулинар, до някоя 100-годишна баба / дядо и те безпогрешно ще ви кажат какво е това "пача" .. Пачата - това не са крака.. Нека се разберем веднъж завинаги. Пачия крак е крак.. Но пачата, това не е крак.

Забелязах че дори и в етимологичния речник се правят такива внушения, че видите ли пачата - това било ястие от краката на животното.  Има такива ястия. Свинската пача обаче не е такова.  Освен това думата "пача" се ползва като много обидно обръщение за "глава", "мутра". Може да се каже че "пача" е по-обидно обръщение отколкото "мутра".   Щото мутра - по мои спомени е еквивалентно на лице, докато пача, това е синоним на "глава".  В подобен смисъл се ползва и "тиква". Няма да споменаваме в какъв контекст тия думи станаха модерни от 90-те години насетне, аз обаче тия думи ги знам от поне 10-15 години по-рано . Моята баба си ги ползваше тия думи... При това тя ги ползваше по отношение на най-любимия и човек като му се разсърдеше. 

[kirasirrav 229]

Значи Тантине накратко казваш, че поне част от прабългарите са индоевропейци (защото не се връзват гените иначе ), навлезли дълбоко в Азия и възприели някакъв прото-тюркски, със който идват впоследствие в Изт. Европа.

Относно х/канга-гузите си го пише че и в 10-ти век са ок. ез. Балхаш. Не става ясно за древната държава ,,Ханга" ?

Относно пачите - правят се и от св. крачета+уши, опашка, евент. глава или части от нея.

[tervel 657]

Нямаше как да не стигнем и до кан-огузите потапяйки се в дълбините на историята. Иначе нещата горе-долу вече са осветени от тантин - /пра/българите по произход са тюркоезични цигани от Корея. 

[Stoned 116]

ПРАБЪЛГАРСКИЯТ, СЛАВЯНСКИТЕ И СКИТО-САРМАТСКИТЕ ЕЗИЦИ, И ОБЩИЯТ ИМ ИНДО-ИРАНСКИ ИЛИ АРИЙСКИ ПРОИЗХОД!

Даниел Илиев

19.04.2009

            Какъв е бил езикът на прабългарите?! Този въпрос е дъвкан и предъвкван хиляди пъти, и в крайна сметка напоследък теориите и доказателствата в тази насока очертават много ясно един единствен отговор, според който прабългарския език е бил от източно-иранската езикова група на индоевропейските езици! Всички останали теории, за тюркски, угро-фински или друг произход са недостатъчно добре аргументирани, като най-простия словесен анализ на състава на старобългарския или на съвременния български език може да ги обори! Хипотезата за славянския произход на езика на прабългарите, е интересна и провокираща, но както ще стане ясно от настоящата статия, в основите си тази хипотеза има съществена грешка, която е крайно време да бъде поправена!

            Официалната версия, която е разпространена по целия свят, и която е влязла в най-престижните световни енциклопедии, е че езика на прабългарите е бил от тюркската езикова група, и съответно прабългарите са били част от тюркските номадски народи дошли в Европа през 4 век от сл. Хр.! Основите на тази теория са поставени в Русия по времето когато българите са били под турско робство, а основния източник на информация по темата освен тълкуванията на някои думи и термини от Първото българско царство, е и езика на три народа – Татарстан, Балкария и Чувашия, живеещи на териториите където в миналото се е намирала Волжка България! Учудващото в случая е, че при създаването на тази теория и при асоциирането на татарстанците, балкарите и чувашите с древните българи е пропуснато да се отбележат няколко съществени факта, като това, че Волжка България е била много по-дълго време под тюркска и хазарска зависимост и много по пряко свързана с тюркските племена пребиваващи в тези земи, и че тя е била част от империята на татарите, а столицата им – Казан е била столица и на Златната Орда! Тоест от една страна се казва, че прабългарите, като дошли на балканите за 30-40 години се пославянчили и приели език коренно различен от хипотетичният тюркски–прабългарски език, но от друга страна въобще не се говори за това, че подобно приемане на чужд език е възможно в земите на Волжка България!!! Докато при нас дунавските българи, които сме запазили името на държавата и народа, се казва, че сме загубили езика си на 100%, тоест той е бил много неустойчив, то при наследниците на волжките българи, които все още носят чуждо име, той се приема че е устоял като стожер въпреки поробването им от хазари, татари, руснаци и приемането на арабската религия и писменост! 

            Тюркските и не-славянски думи останали в езика на съвременните българи, от вероятния тюркски-прабългарски език са много малко поради което лесно се помнят и описват. Това са думите – бисер, бъбрек, пашеног, чертог, боил, белег, балван, кумир, капище, белчуг, тояга, чипаг, сан, шаран, шарка, книга, сабя, саблъ, и вероятно още няколко! Някой от тези думи, е спорно дали са тюркски, но е сигурно това, което казват някой историци, че един народ господар, какъвто са били дунавските (пра)българи, по никакъв начин не може да загуби езика си до такава степен, че да останат толкова малко думи от него!   

            Лингвистите ще кажат, че езика е сложно нещо и е трудно да се дават толкова крайни заключения, и те са прави! Всеки език “общува” с останалите близки и далечни езици, и заимства много думи от тях, като може да се каже, че всеки език е съставен от един или няколко по-стари. С времето в състава на който и да е език се натрупват различни слоеве от думи с чужд произход, които могат да станат и основна част от него! Това много ясно се вижда от съвременния български език! В него има много чуждици, заемки или добавки, които могат да се групират в английски, френски, немски, гръцки, османски, славянски и други слоеве, като някой от думите от тези езици са станали неразделна част от българския език! Гръцкия и Османския слоеве съответно със съответните периоди от историята ни са съответно и най-дебели, и думи и названия като – боклук, дякон, берекет, демек, далак, ербаб, инат, аман, гипс, глас, са станали дотолкова използваеми, че днес обичайно ги приемаме за собствено български! Именно поради наличието на много малко тюркски думи в българския език, заключението което правят много историци и лингвисти напоследък е, че тюркските думи са просто един от пластовете от заемки създаден на много ранен етап преди или по времето на Кубрат!

            От друга страна източно-иранската теория за произхода на езика на прабългарите е подкрепена с много доказателства, като думите с такъв източно-ирански и памирски произход са много! Наскоро група български учени пътуваха до Афганистан за да разучат скалния релеф Модар, и споменаха в пресата, че са разкрили към 800 ирански думи в българския език, като се предполага, че става на въпрос не са персийски заемки през османския език, а за чисто (пра)български думи! Кои са тези думи тези учени не казват засега, което не помага, а би довело до изясняване на произхода на българите. Именно като опит за разкриване на такива ирански думи, които са част освен от българският език, но и от един от най-древните източно-ирански езици – авестийския, привеждаме направената от нас по долу сравнителна таблицата-речник!

            За Авестийския език, се знае много, но специално от българските историци и лингвисти той не е проучен кдостатъчно добре! Този език се смята за един от най-ранните клонове на индо-иранските езици, които често са наричани арийски! По своята същност като източно-ирански език авестийският език е много тясно свързан с индо-арийския Самскрит и западно-иранския Староперсийски език, като в основата си всички те са индоевропейски езици!

            За да се разбере и осъзнае цялата хронология на разпространение на авестийския и останалите източно-ирански езици, трябва, да се разучи много точно ареала на разпространение на ираноезичните конни народи познати като Скити или Саки, които в различен момент от историята живеят в земите от Хималаите до Карпатиге и от Сибир до Персия! Земайки тези земи скитите се свързват по различен начин със съседните на тях угро-фински, тюрко-монголски, месопотамски и други народи и с времето се разделят и отдалечават културно и езиково, но същевременно връзките, и войните вежду тях продължават!

            През III в.пр.хр. в земите на европейските скити от юг и изток навлизат източните скити наречени Сауромати, Савромати или Сармати, като те изтласкват на запад всички неподчинили им се племена! Именно скитите и сарматите стават основа за оформянето по-късно на различните български и славянски държави, а езиците на които са говорели скитите и сарматите много вероятно стоят в основата на всички славянски езици! Безпорно от намерените писмени следи (основно имена на хора, богове и топоними) скитските и сарматските езици са причислени към източно-иранските езици, като най-точното определение е, че те са диалекти на един и същ праезик, като такъв диалект е бил и авестийския език! Идеята за това, че славянските езици произлизат от скито-сарматските има своите привърженици, основно в Русия, като тя за много слависти и славянофили може да звучи много глупаво, безмислено и противоречащо на идеята са съществуването на отделен праславянски език, но фактите говорят недвусмислено, че или СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ ПРОИЗЛИЗАТ ДИРЕКТНО ОТ СКИТСКИТЕ, или славянските езици са трети клон на древния индо-ирански праезик! Това заключение не е плод на безумна теория, хипотеза или друг вид предположение, а произлиза от приликите в речниковия състав на езиците на славяноезичните народи и индо-иранските езици!  

            Към момента руските лингвисти правят заключения, че руския език има много общи думи със санскрита, но за иранските думи казват, че за заемки от аланите и останалите ирански номадски племена! Това е много странно въпреки, че е съществувал авестийския език, който както се вижда от състава му, има много общи неща и със санскрита, и със славянските езици, но спада към иранските езици!

            Заключението за иранския произход на прабългарския език не е ново и са го правили много учени. Въпросът е дали всички тези учени са направили пълен разбор на авестийския език и връзката му със славянските езици, и когато са търсели произхода на прабългарския език, дали са си давали сметка доколко близки са авестийския, сарматските, славянските и прабългарския езици!

            За по-добро разбиране на връзките между тези езици, трябва човек да знае и малко от особеностите при формиране на нови диалекти и думи. В повечето случаи това става или при допира с друг език, или при възникване на нови езикови форми вътре в самия език! Пример за това може да е изговарянето на на буквата Л в граовския регион, където тя е заменена с У, като други подобни преходи и транформации характерни за българския и други езици са прехода Р - Л, прехода Г – Д – ДЖ – Ж - З, прехода Ф – ПЛ – П, прехода В – Б, прехода Г– К - КХ- Х, прехода А – О – У - Ъ! Примери за такива преходи има много, като най-важните преходи за нас са при етнонима БЪЛГ изговарян от някой народи като БУРДЖ, БАРДЖ, БУРГ, БУЛХ, БАЛК! Също така при много български думи тези преходи са очевидни – ПЕПЕРУДА и ПЕПЕРУГА, БОГ и БОЖЕ, МОГА и МОЖЕ, МИГАМ и МИЖА! Как са възниквали тези преходи и палатизации много ясно се вижда при прехода Р-Л, който съществува като проблем при растежа на децата, много от които не могат да казват Р, а казват Л! В сегашно време в процеса на обучение и с помощта на логопеди този проблем в повечето случаи се решава лесно, но в миналото не е било така, и е имало много повече хора не можещи да казват Р! Малките деца също така могат да покажат и как са се появили наякой диалектни думи в езика ни, а също така някои думи от езиците на близките до нас народи.

Много голяма част от българските думи, които наричаме славянски напрактика имат и своите преки източно-ирански, арийски или авестийски паралели, а също се вижда и наличието в българския език на много западно-ирански и месопотамски думи. Това сравнение показва по някакъв начин произхода и пътя по който са минали българите, като по непряк начин същевременно потвърждава и аргументира останалите културни елементи които българите споделят с изтока, от които на първо място стои огнената религия на прабългарите – Религията на Маговете, с включените в нея на част от месопотамските култове и традиции! Голямото количество на западно-ирански думи, не може да бъде обяснено само с това, че те са заемки от османския език, защото много от тях са разпространени и в земи където османската империя не е достигала, но старобългарския език е стигнал!

            В заключение, трябва винаги да се помни това, че за първи път термина „славянски” е използван относно старобългарския език, а тъй като ясно се виждат иранските елементи в него, логично следва, че групата славянски езици могат да бъдат лесно определени като група от ирански или скитски езици, получили своето различно развитие в Европа! С оглед на голямото количество думи едновременно със славянски и с ирански паралели в българския и в езиците на южните славяни, е необходимо едно ново и безпристрастно анализиране на славянските езици, което би въвело в по-голяма степен в българската науката и езикознанието ни изучаването на авестийския език! 

https://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html

[tantin 1241]

Преди 31 минути, Stoned said:

ПРАБЪЛГАРСКИЯТ, СЛАВЯНСКИТЕ И СКИТО-САРМАТСКИТЕ ЕЗИЦИ, И ОБЩИЯТ ИМ ИНДО-ИРАНСКИ ИЛИ АРИЙСКИ ПРОИЗХОД!

Даниел Илиев

Това да не го е писал МейкБулгар? Разконспирирахме го.

Прилича ми на продължение на тезата, развита от Анна Дыбо, относно заемките в древните тюркски народи.  По принцип техническата лексика я заемат от ирано-говорящите.  Значи древни тюрки няма. Има разни северни народо - еленовъди.  Има манджурци и корейци на изток. Китайците и ирано-говорящите в централна Азия.  От тоя микс в различни пропорции се формират централно-азиатски народи, включително тези дето ги наричаме прабългари и пра-тюрки. Формирането на същите е по едно и също време, дори може да се каже че прабългарите се формират малко по-рано в сравнение останалите прототюрки. Същите иранизми дето откирваме про пра-българите ги откриваме и при прото-тюрките и също донякъде и при хуните. 

Но понеже тюркските езици са смесица, то нито един от тези така наречени тюркски езици не може да претендира за прародител на сегашните тюркски езици.  Якутски, ненски , евенски, тунгуски (монголски ) и подобни,  кетски и алтайски.  Всички тези езици са влезли в някакво съотношение при генезиса на централно-азиатските езици . Обаче при техническите термини те заимстват иранска терминология. Заимстват някакви термини при преработката на мляко. От китайците заимстват друга терминология.   Това налагане на северните езици на еленовъдите при формиране на тюркските езици дава своя най-силен отпечатък при оформяне на самата структура на езика им, глаголи, образуване на думи и подобно.  А лексика и думи имат заети от всички останали и включени към съюза.

Проследяването на ино-европейски произход на множество думи няма да направи тюркските езици индо-европейски.  Дори и да се докаже че 30% от лексиката на тюркските езици е от ирански или скито-сакски произход, то филолозите си имат своите критерии за да преценят кой език към коя езикова група принадлежи. 

Прабългарският принадлежи според мен към тези тюркски езици, по структура и по лексика , съответно при него е запазено някакво съотношение на основополагащите компоненти за тези групи езици. 

Не можете да сравнявате бита на ескимосите от далечния север,  риболовците - кито-бойците от Камчатка, еленовъди на Лена, овчари  и коневъди от Монголия. Всякакви такива народи показват свързаност откъм езиците си с централна Азия. В същото време централна Азия е зона,  където Индо-европейците властват до около началото на новата ера.

Затова трябва ли да се учудваме на това масово присъсвие на иранизми и индо-европейски термини?

За да разберем пра-българската загадка се налага да разберем хунския проблем и прото-тюркския проблем  А това е непосилна задача само и единствено за българската наука.  Нужно е да се познават езиците на половината свят, да се изясняват такива сложни формирования и съюзи за неуседнали народи и съответно тяхното придвижване от едни места на други.

[boyko 908]

Преди 21 часа, tantin said:

Петал, педал и подобни..

То ако "педал" е старобългарска дума - това какво ни говори според теб? При положение, че значение като автомобилна част е нон-сенс. Дай да го разнищиме тоя въпрос. Възможно ли е с наличните данни за сексуалният аспект на обсесивно-компулсивните девиации на прабългарите да изведем произхода им? Не се сещам да съм виждал подобни изследвания. Степ, самотни мъже на коне, планината Броу..., пардон, Кавказ ... Дали пък ... И дали това "педал" трябва да го разглеждаме непременно в негативни конотации? Ами ако са го използвали в значение "събрат", "другар"? Как е на тюркски "педал"?

[Conan 311]

Преди 1 час, boyko said:

То ако "педал" е старобългарска дума - това какво ни говори според теб? При положение, че значение като автомобилна част е нон-сенс. Дай да го разнищиме тоя въпрос. Възможно ли е с наличните данни за сексуалният аспект на обсесивно-компулсивните девиации на прабългарите да изведем произхода им? Не се сещам да съм виждал подобни изследвания. Степ, самотни мъже на коне, планината Броу..., пардон, Кавказ ... Дали пък ... И дали това "педал" трябва да го разглеждаме непременно в негативни конотации? Ами ако са го използвали в значение "събрат", "другар"? Как е на тюркски "педал"?

Манаф. има и други ама....

Редактирано Януари 30 от Conan

[tantin 1241]

Преди 10 минути, Conan said:

има и други ама..

Не му се връзвайте на Бойко,  това няма отношение към темата ни. Той ако иска да си направи нова.

[Stoned 116]

Преди 16 часа, tantin said:

Прабългарският принадлежи според мен към тези тюркски езици

Езикът на прабългарите едва ли е бил нещо единно, основната маса, вкл. и управляващата династия Дуло (Дуласи, двали), не е ли говорела на алански? Да, имало и племена, прослойки която е говорела алтайски, а не тюркски език,  подчертавам алтайски, подобен на чувашкия с ясни паралели в монголски и тунгусо-манджурски! Предполагам, някакава група от алтаизирани тохари се е вляла в прабългарската етногенеза, сред основната сармато-аланска маса. Но в нищо от това не мога да съм сигурен, размишления само. 

[tantin 1241]

За да не се разхвърляме по 1000 теми, аз продължавам да слагам неща на едно по-централизирано място:

Славянската и хуно-тюркските миграции.  Нека направим едно кратко сравнение:

 

 

Хуно-тюркските миграции съм ги заградил в жълто. Славянските миграции са заградени в синьо.

Виждате че мащабите са несравними. Хуно-тюрките (централно-азиатските Тюрки) се формират в много по-обширен район. А славяните живеят и мигрират в несравнимо по-малък участък.

При тюркските народи участват 3 или 4 компоненти: от север са северните сибирски народи. Ненци, чукчи и други.

От Изток участват монголски, тунгуским манджурски,  евенки. Може да се търси дори и връзка с корейци.

В централна Азия обаче има заварени скито-саки, усуни и други народи.  Една значителна част от тях са индо-европейци.  Откриваме индо-европейско участие в генезиса на тези хуно-тюрки и без да подценяваме този дял, можем да говорим за 1/3 участие .  Отделно от изброените 3 групи участват също китайци и фино-угри със неясно съотношение спрямо останалите.

На картата много добре се виждат мащабите и разтоянията.  Миграцията на хуно-тюрките е на многократно по-големи разтояния .  Тоест сравнение със славянската миграция по отношение на растоянията трудно може да се прави. Славянската миграция е доста по-късна и до голяма степен е провокирана от процесите на тюркската миграция.

Първата вълна на "тюркска миграция" спокойно можем да я наречем хуно-българска.  За тюркска общност може да се говори едва в по-късни времена.

При първата вълна хуно-българи имаме по-голямо съотношение на Източно-азиатци ( монголи, манджури, евенки ,  тоест хунския компонент ) и централно азиатски индо-европейци  ->  скити , саки, усуни. В тоя смисъл при прабългарите би следвало да очакваме по-голям компонент на скито-саки.   В по-късните преселнически вълно вече се формират и останалите тюрки.

Интересното за хуно-българите е донесената от тях централно-Азиатска терминология свързана със саки-скити и индо-арии.

Такива би трябвало да очакваме да има, такива и намираме в неголямо количество.  В тоя смисъл бих желал да припомня търсенията на Георги Сава Раковски, който се опитва на базата на такива сравнения да докаже древността на българския народ.

Нещата са доста по-оплетени.  Вчера обсъждахме за думата "пача" дали тя е индо-европейска или е тюркска..  Имаме още множество такива интересни думи.  Примерно доста се помъчих над думата "джолан" или Джонгъл"..  

И в крайна сметка стигнах до "индо-европейски" произход на тази дума.  Много интересна и древна дума.  Показваща връзка точно с прабългарите , но показваща връзка не с хунският компонент - а точно с другият - скито-саки / индоевропейци/.   Мнозина я свързват тази дума с "кокал", но връзката е още по-дълбока и древна.

 

Редактирано Януари 31 от tantin

[tantin 1241]

[tantin 1241]

 

[tantin 1241]

За да може да се ориентират по-лесно читателите в генетическите карти и диаграми предлагам да поясним ролята на всеки един от цветовете.

По реда на представянето им:

1. Светлосини - палестинци, филистимци, пеласги 

2. Светлозелени - най-силен Кавказки компонент 

3. Синьо - европейски ловци събирачи. - финландци, Карелия, балтийски народи.

Вероятен първоначален език - фино-угорски, мансийски. 

4. Тъмнозелени - арии - иранци/ Перси/ и най -силно при брамините.

5. Жълто - якути . Хунски компонент или пък остатък от древните ловци -събирачи.

6. Оранжево - китайците Хан

7 . Виолетово -  ненци, Кети. Енисейски езици

8. Светло лилаво - чукчи

За съжаление няма универсална цветова диаграма за изброените компоненти. Всяко изследване произволно си позиционира цветовете.  От там идват множество трудност за разпознаване и тълкуване на основните съставки.

 

 

 

 

 

Редактирано Февруари 1 от tantin

[tantin 1241]

Помогнете малко с етимология:  командите за коне и магарета:

1. Дий

2.  Прррр,  Туч , ТПРУ

3. Ъс, Хъс

4. Яваш

5.

Магарета

1. Чуш - подобно на Дий

2.Туч

Тези думи са с видимо тюркски произход и не се ползват при останалите славяни. Освен това са достатъчно разпространени по цялата територия на България. Пределно ясно е че те това не са славянски думи.  Не са и видимо турски, откъм съвременен турски език. (с изключение на яваш). Значи можем да подозираме по-древен произход , включително откъм прабългарите. Но какви са тези думи?

Проверката ми показва някаква близост към следните думи: 

1. Дий, може да е от хайде, де, ди, давай и др.  

2. Прррр,  Туч , ТПРУ   -  Това е вероятно най-тюркската от всичките команди към конете.  Туч не се връзва с никоя прилична славянска дума като съпоставка. Кои са тюркските еквиваленти:

Крымскотатарский: 1. toqtamaq, toqtap qalmaq  - да се спреш

Чувашки: тăр - вырăнта тăр — стоять на месте

Тувински: доктаар - перестать двигаться

Хакаски:  1. тохтирға, турарға; 2. (поселяться по приезде) тӱзерге; 3. перен. хайығ айландырарға.  - Останавливаться несов.

Карачаево-балкарски - тохтаргъа  - остановиться

Бурятский  - зогсохо

Евенски: токто̄-мӣ

Якутски: тохтотто  - остановился

3 .Ъс, хъс - ползва се за команда към коня да се движи назад.  На английски това би било - go back , backward. 

монголски:   нуруу, хоцрогдсон .

Карачаево-балкарско :  ызындан  - озади кого-чего; аны ~ а)вслед за ним, после него

Бурятский - бусаха

Предполагам прабългарски произход за изброените по горе думи свързани с управляване на конете. За магарето не е толкова сигурно, самата дума за магаре се ползва и в румънски и в други езици, възможно е "чуш" и други такива да са от някякъв друг език. В руския език думата "чушь" се ползва в съвсем друг смисъл: разг. нечто бессмысленное, глупое ( почти в подобен смисъл ние ползваме магарето като синоним за глупаво).

 

Изводи:  макар че моето проучване по този въпрос да е съвсем повърхносно и непълно,  вижда се  някаква връзка с тюркска етимология по отношение на управлението на коня.  Тази етимология е достатъчно древна и достатъчно много отдалечена от славянските езици. Подобна изглежда че не се ползва в другите славянски езици. 

 

За примери при ползването на тези думи(команди) давам следните препратки:

https://literaturensviat.com/?p=164956

http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Dialektni dumi - 21 may 2007/Dialektni dumi - N-O-P.htm

https://chitanka.info/book/8786.htmlx  - Чудомир дава пример за ползване на Дий и Хъс

https://www.managerzone.com/?p=forum&sub=topic&topic_id=7376308&forum_id=359&sport=soccer&share_sport=soccer 

- пример за ползване на "Туч"  за спри

https://forum-eurasica.ru/topic/2800-звуки-и-сигналы-для-управления-гужевым-транспортом/  - руски форум, където се обсъждат командите за коня.  ( Дий, ТПРУ) 

 

Редактирано Февруари 1 от tantin

[Скептикът 287]

Преди 1 час, tantin said:

Помогнете малко с етимология:  командите за коне и магарета:

1. Дий

2.  Прррр,  Туч , ТПРУ

3. Ъс, Хъс

4. Яваш

5.

Магарета

1. Чуш - подобно на Дий

2.Туч

Тези думи са с видимо тюркски произход и не се ползват при останалите славяни.

А ти ми помогни с етимологията на думите: оф, аф, ой, ммм..., ъм..., кукуригу,мяу,джаф и т.н., те с какъв произход са? тюркски, монголски, евенкски или патагонски.

1. Дий – от дѣꙗти "направи"

2. Чуш – от чути "чува, чуй"

3. Яваш – османизъм

[tantin 1241]

Преди 2 часа, Скептикът said:

А ти ми помогни с етимологията на думите: оф, аф, ой, ммм..., ъм..., кукуригу,мяу,джаф и т.н., те с какъв произход са? тюркски, монголски, евенкски или патагонски.

1. Дий – от дѣꙗти "направи"

2. Чуш – от чути "чува, чуй"

3. Яваш – османизъм

Слабо! Ако така ще управляваш каруцата с товар ще се обърнеш на първия завой. Ти дори не знаеш как се ползват тия думи в българския език. Освен думите дето аз посочвам като пример има и други такива. Учудващото е че те се ползват по цялата територия на България. Има нещо свързващо тия непонятни думи с цялата територия на  България. Ако успеете да ми покажете примери за същите тия думи  от Сърбия, Македония или Гърция би било интересно. За територията на България тези думи имат много конкретно значение. Кукуригу, мяу и джаф са звуко-подражателни. Не можем  да търсим и да очакваме еднаквост при тях. Командите към коня обаче имат много конкретно значение на древен език. Възможно е това да е пра-български, но не е задължително. 

Редактирано Февруари 2 от tantin