Парадокс на Младенов

[laplandetza 1730]

Надявам се  приятелят Младенов да не се засегне, но той всъщност е създателя на парадокса.

 

<<

Парадокс на Младенов

 

Имаме следната постановка, Един источник и приемник на светлина, той е и наблюдател и е една ИОС, друга ИОС е по сложна, представете си я за начало като неподвижна, в нея има в конфигурация  фигура, все едно я гледате на монитора , на долната отсечка на монитора в ъгъла отдясно е разположено пробито огоедало, под ъгъл  45 градуса спрямо хоризонта, на горе срещу огледалото е приемник, датчик за светлина и генератор/лазер който излъчва и пулса се разделя на две, после ще обясня.  От по  горния ляв ъгъл се намира друго огледало под ъгъл също 45 градуса по хоризинта. 

 Лазерът е свързан с разделител на импулса, който <вкарва> двта разделени пулса в оптични влакна с подбрана дължина , такава, че в неподвижната тази система двата пътя на светлина в крайна сметка са равни, от там светлина излиза и се отразява в огледалата. 

Онова огледало в ляво е на някакво разстояние по оста Х и с някякви У координати, за него У координатите не са от значение ,служат за местоположени в което изравняваме пътищата.  Нагласена е така системата, че при приета неподвижна Огледалната ИОС , след отраженията , импулсите улучват Едновременно точка  от Х , като точно в този момент там ще бъде Подвижния Наблюдател. 

Имаме Трета страна,  Трети Наблюдател, за който приемаме за по лесно винаги да е Неподвижен. Сега юе ви кажа защо ни е, ами Защото имаме Две Едновременни събития В Една единственна точка от Пространството. Това означава , че Тази едновременност, като две такива едновременни събития се запазва за всякакви наблюдатели, независимо от относителните скорости,т.е. тази Едноврменност е Абсолютна!

От гледна точка на третата страна, а и на неподвижбите огледала, се получава конструкция образно казано с два прави ъгъла от отраженията, но не е част от правоъгълник или правоъгъл. триъгълник, за тази цел ползвахме оптичните влакна за да избегнем сложна система от отражения, която е страшно трудно да се опише без чертеж. Когато , както казах светлина излезе от оптичните влакна е точно срещу огледалата които са по наклон 45 градуса. Едното , долното огледало, в долния десен ъгъл е пробито, неговите координати са Х = 0 , У=0.  Датчика за светлин, приемник, където е и Лазерът е  с координати Х = 0, У е някаква стойност.  Повтарям другото ляво огледало е с координати Х = някаква стойност, да речем  стойност Е( от едновременност) и У = друга някаква стойност.  Координатите , където подвижния наблюдател е улучен едновременно от двата пулса е Х = Е , У = 0 . 

Нарочно съм обърнал координ. система с положителни стойности наляво, по лесно ми е. 

Наясно сте , че пробитото огледало отразява под такъв ъгул, 90 градуса, така както другото огледало.

До тук ниюо особенно, относителна скорост между двете системи е да речем 2/3С , Подвижбият наблюдател(излъчвател,приемник) е вточка Х = 0, там имат обща точка с Наблюдател от система Огледала и  Подвижния излъчва, така че фронта на неговия пулс достига по вертикала, по У с координати х=0 , до приемникадатчик/лазер, от там на сетне преминаване по светлинните пътиюа , които са абсолютно равни, в които се включват и отраженията и едновременното достигане до Подвижния Наблюдател. Единият фронт го достига в противоположна на движението посока, на 180 градуса от вектора му на скорост , другият го достига, според неподвижната система, под 90 градуса. 

Важно е да отбележим, ключово е , че този ъгъл от 180 г се променя  към нула градуса ( 0 градуса) ако разменим местата подвижен , неподвижен, той е по оста на движение!!, за него  има такъв вид  <антиподна> трансформация.

 Сега интересното. Приемаме системата Огледала за подвижна и това наблюдаваме от Трети наблюдател, който е пак неподвижен. Тогава както си му е реда в трансформиране на ъглите , вече Неподвижния Наблюдател Излъчвател/приемник (онзи в който трябва да се случи Едновременността) в Х= нула, излъчва, фронта върви под ъгъл и в някакви координати Х улучва подвижния датчик лазер. От там се задейства цялата машинария, НО според Третия наблщдател и според приетия за неподвижен излъчвател, системата по ос Х се е <скъсила>, <горното> огледало се движи срещу сега неподвижния источник/Наблюдателм както и докато светлина е по пътя си , огледалото оюе повече скъсява положението си по Х спрямо , неподвижния, подминава го по Х координати.

Обратно на това, пробитото огледало се отдалечава от неподвижния и още повече удължава пътя. За да пристигнат отново Едновременно фронтовете до Неподвижния Наблюдател има само един начин , <горното> огледало да промени ъгъла си на отражение и той да е значително по голям от 90 градуса.това означава ъгълът на огледалото да се промени от 45 градуса в значително по голям Обаче, двете огледала, когато системата беше неподвижна бяха успоредни по между си  и бяха по 45 градуса.Ако едното промени Ъгъла си на разположение и отражение, съвсем същото и по същия начин трябва да направи и другото пробито огледало. Отново Обаче, най важното, ако пробитото огледало промени ъгъла си на отражение , то никога няма да улучи пробата, Наблюдателя приемник за да се слуи едновременност. Може да се запитате, ами нали след като от оптичното влакно до огледалото <излезе> светлината, тя го прави под ъгъл по посока на двибение, отговора е и какво от това, фронта удря огледалото винаги на едно и съюо място , да го нречем във фокуса си, освен това ако фронта иде от ъгъл по малък от 90 градуса, гледано от монитора, то отклонението трява да е такова да прави огледалото наклонено в по малък от 45 градуса ъгъл,т.е. обратно на другото огледало. Поради законите на СТО , айнщайнова относителност, точката по Х на Случваната Едновременност, поради неподжижност на Наблюдател трябва да съвпада с Х = 0, но сега разстоянието по Х между огледалата е скъсено,а поради срешуположното движениеимаме по ранно отражение, но нека приемем , че отражението на <горното> огледало се случва в Х=0 и отражение под 90 градуса, това няма пак да е достатъчнода компенсира увеличения път от страна на пробитото огледало. 

Извода е Няма едновременност , при размяна на полите подвижен/неподвижен, има нарушена Относителност по СТО, няма симетрична относителност и това е в Абсолютно противоречие със СТО

Бързах, че имам работа, по късно мога да обяснявам и поправям вероятни грешки. Младенов може да помогне с чертежи.

Редактирам с Бележка : Да припомня, Когато имат обща точка двете системи при Х=0, тогава , разбира се, пробито огледало и Наблюдател/приемник (онзи в който се Случва Едновременност) са в тази обща точка, срещата им е Абсолютна , и когато разменим ролите и за всякакви наблюдатели.

Редактирано Октомври 14 от laplandetza

[laplandetza 1730]

Запознахте ли се с Парадокса на Младенов? 

[Relinquishmentor 379]

Преди 2 часа, laplandetza said:

Запознахте ли се с Парадокса на Младенов? 

Казват, че истината е в простотата. Тия безумно сложни конструкции, които измисляш, където лесно може да се замете под чергата някой ефект само показват безсилието ти да измислиш прост и логичен експеримент, с който да докажеш каквото искаш. Не можеш, защото няма такъв - е най-логичното обяснение.

[laplandetza 1730]

Преди 17 минути, Relinquishmentor said:

Казват, че истината е в простотата. Тия безумно сложни конструкции, които измисляш, където лесно може да се замете под чергата някой ефект само показват безсилието ти да измислиш прост и логичен експеримент, с който да докажеш каквото искаш. Не можеш, защото няма такъв - е най-логичното обяснение.

Сложно е заюото искам да използвам Еднозначен физичен феномен, да няма възможност за друго тълкуване.

Простата задача, макар че всъщност никак не е проста, само изглежда е Скоростомер на Лапландеца 2, но поради по простата си конструкция е атакуем..........