Отиди на
Форум "Наука"

Истинската история на Македония


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, dora said:

Суверенитетът им е пълен, защото са независима държава, както всички останали съществуващи независими държави.

Говорихме за в рамките  на Югославия

Цитирай

 

ЕС е доброволна подялба на суверенитет с международна/междудържавна организация.

 

 

 

Няма значение за резултата дали Социалистическа Република Макединия е станала  част от Югославия доброволно ( за просръбския комунистическия "елит" е доброволно и с желание) или "доброзорно" (за унищожения и малтретиран  български елит- ляв или десен -"доброзорно") , или дали Република Севверна Македония ще стане доброволно или "доброзорно" член на ЕС

Резулатът е ограничен суверенитет на нация (при наличие да необходимите и достатъчни условия за наличние на нация)

-----------------------------

Харесвам арогантността ти, защото не е невъзпитана, но ако приемем твоите виждания (аз не ги приемам) то тогава: 

- няма българска нация до 1908 година, защото Княжеството  става  напълно суверенно през 1908 година.

-изобщо не може  да се говори за македонска нация до преди разпаданетоп на Югославия, в същото време ти се явяваш защитник на  македонската позиция и теза, че   македонската нация се създава в перида 19 век - 1945 година, като  в 1945 вече  е утвърдена

Повтарям се - това е македонската теза, с която не сме  съгласни, защото "терминира" българите (българския етнос) и българския национализъм  и национално движение в Македония

Етнически геноцидна теза

Като нацисткатата теза

Да искаш българите да приемат тази теза е все едно са искаш и  очакваш евреите  да приемат идеологията на националсоциализма

Точка!

не си защитничка  на онеправданите Доре, сори, друго  показваш.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 2 часа, dora said:

Henri-Franqois d'Aguesseau, "De l'amour de la patrie" (1715):

"Любовта към отечеството е екзотично растение в една монархия".

 При мисълта за изолацията не само краля, но и французите потръпват от гордост . Мадам дьо Севине пише " Заели сме отбранителна позиция и го правим по толкова мощен и убедителен начин, че всички треперят. Никога крал на Франция не е виждал 300 000 готови да се бият за него мъже!  Това се е случвало само с царете на Персия. Всичко при нас е ново, всичко е изумително "

От тези 300 к мъжаги поне 2/3 са били полу-грамотни, а в даден период числеността им ще достигне половин милион. Бият се за техния крал , но не заради хубавите му очи, а за институцията и тяхната държава. Имат национално самосъзнание.

По късно на мястото на краля, ще застане (намърда) Републиката или по точно хора които я представляват.  И понеже не става да се агитира и мобилизира населението да се бие за няколко дебелака(които са непознати за огромна част от населението) се акцентира изцяло към родината ...

Преди 2 часа, dora said:

Русо е този, които идейно ще промени това.

Ако си харесвате Русо , аз няма да го опровергавам...Волтер е обаче този който преди него употребява многократно термина нация.  "Векът на Луи XIV"  е труд на Волтер и там гъмжи от определения за ... нация , благото на нацията, културата на нацията, величието на нацията и т. н. И всичко това се отнася за времето на и преди 17 век ! По възрастен е с 18 години, по популярен  и на всичкото отгоре е французин, а Вашият - швейцарец. 

 

Цитирай

Наполеоновите войни разпространяват идеите на Френската революция по света ("Свобода, равенство, братство").

Вие наистина ли вярвате, че корсиканецът Буонапарте приел най-висшата монархическа титла - коронован император е разпространител на лозунговите утопии ? Същият дарил братята и сестрите си с висши благороднически титли. Сетне братята си ги прави крале като им намира и съответните кралства. А той е Негово Величество ! Възстановява Католицизма и в огромна степен абсолютистките порядки. 

Да се чудим тогава защо испанските селяни не разбират френските разпространители на либералните идеи и ...тръгват на Национална война срещу им ! Още по загадъчно е поведението на мизерните руски мужици, които вместо да се строят в редиците на "освободителите" бонапартисти, вземат, че не щат и последват своя си Батюшка...Саня (Александър I)

 

Цитирай

За да се случи тази действителна промяна обаче, е необходима социалната мобилност (подобряване на положението на обезправените, което пък няма как да стане без икономическия бум, свързан с индустриалната революция), за която говорех. Това парадигмално отместване (от примордиалистки в обществено-политически поглед) в теориите за национализма става възможно точно защото в дисциплината се включват и социолози, политолози, икономисти.

 

 

Така лъсват отново противоречия ....преди писахте, че за нации не може да се говори преди Вестфалската система, тук че е наложително индустриална революция , а перманентно се опирате и на Френската революция...

Нито едно от трите не е показател - Франция дори и след революцията не е Индустриална държава (вече го писах...Вие нали знаете кога се появява промишлената индустрия? ) а манифактурната ѝ производителност е по ниска от десетилетия преди това.  Кой прегръща идеите на "Свобода равенство братство" ? Липсващия пролетариат, селяните роялисти или ? Ако не беше насъскана лумпенизираната парижка сган  с изкуствен глад (и после доставки от "добрите") и ако дву- метровия Луи XVI беше наполовина решителен на височината и теглото си и не беше спрял швейцарските си гвардейци да размажат точно за секунди  умишлено настървените и манипулирани тълпи ...щяхте/щяхме/ да цитирате други дефиниции...

В САЩ през 1776 г. също няма промишлена индустрия която да създаде класа, която от своя страна да катализира Национална доктрина. Въпреки това Елитът ѝ приема Декларацията за Независимост ...а елита е ....ха познайте - земевладелци плантатори (е не само)...Къде го тук вашия любим образован народ ?  Това е буквално сбирщина от заселнически вълни на недоволни слоеве от обществото през различните периоди от английската реалия : католици, протестанти, ирландци, огражденци , монархисти, републиканци и т. н.  От тази не особено образована сбирщина се ражда НАЦИЯ ! Така, че никаква образованост не е необходима.  Важното кой я ръководи....

 

Така е, като гледате на Историята ..отгоре, тоест поднесена от анализатори на едро за които процесите са обясними, предвидими, съпоставими и ..всичко е дефинирано...но ако задълбаете ще видите фрапантни несъответствия и противоречия и нещата не са такива каквито кабинетните философи ги изкарват

Не напразно има и съответните дялове и специализации - само в Египтологията са 10-на ....тоест не може да си експерт по история на Старото царство и да анализираш египетската литература през Новото царство.  Има си специализирани разпределения както по хронология - Античност, Средновековие, Ново и Най-Ново време, така и по регионален принцип...Среден Изток, До Колумбова Америка, Китай и Япония, Индия, Средиземноморие и т.н.....

На едро не става....

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В българското общество проблема около отношенията с РСМ е едно от малкото неща където има единство. Обаче.... политиците, сега съревнованието е кой да се покаже като най големия любимец на САЩ (разбирай на Херо) най про натовски, и разбира се да демонстрират либералните си ценности. То не бяха клипчета, снимки, срещи(тайни и явни) и накрая за капак космическите одисей който плануваме. Трифонов дори намери решение за проблемите между България и РСМ, Унгария и либерализма и.т.н със създаване на единна Европейска държава.

Така че се очаква новото либерално мнозинство да вдигне ветото.

Любопитното е какво бъдеще ни очаква? Примерно след 20, 30, 50 години с такива съседи. Или колко години ще се запази ЕС?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Амии... на такъв въпрос е трудно да се направи анализ, особено, който да даде и някакъв смислен отговор ... 

То като цяло тенденцията е да се интегрират Западните Балкани в ЕС и Нато, не само РСМ ... 

А нашето проклятие, а може би и на ЕС и Нато, е че между балканските народи има десетилетни и трудно преодолими спорове ... И всъщност ще пренесем циганиите си на ниво тези съюзи ... И тогава не се знае какво ще последва ... 

От македонска гл. точка, членството в ЕС силно ги касае и би следвало да направят всичко, за да няма пречки, най-вече заради албанския фактор там. Защото членство на Западните Балкани ще обезсмисли Велика Албания и разпад на РСМ ... И това, което прави впечатление, че македонците са много активни откъм лобизъм, запознавайки Запада с гледната си точка, докато ние сме неглеже... Не ни пука и спим ... И никак не изключвам, на даден етап да капитулираме доброволно за членството на РСМ в ЕС, само и само да се подмажем на Западните шефчета ... 

Редактирано от Mazzini
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

Говорихме за в рамките  на Югославия

Няма значение за резултата дали Социалистическа Република Макединия е станала  част от Югославия доброволно ( за просръбския комунистическия "елит" е доброволно и с желание) или "доброзорно" (за унищожения и малтретиран  български елит- ляв или десен -"доброзорно") , или дали Република Севверна Македония ще стане доброволно или "доброзорно" член на ЕС

Резулатът е ограничен суверенитет на нация (при наличие да необходимите и достатъчни условия за наличние на нация)

-----------------------------

Харесвам арогантността ти, защото не е невъзпитана, но ако приемем твоите виждания (аз не ги приемам) то тогава: 

- няма българска нация до 1908 година, защото Княжеството  става  напълно суверенно през 1908 година.

-изобщо не може  да се говори за македонска нация до преди разпаданетоп на Югославия, в същото време ти се явяваш защитник на  македонската позиция и теза, че   македонската нация се създава в перида 19 век - 1945 година, като  в 1945 вече  е утвърдена

Повтарям се - това е македонската теза, с която не сме  съгласни, защото "терминира" българите (българския етнос) и българския национализъм  и национално движение в Македония

Етнически геноцидна теза

Като нацисткатата теза

Да искаш българите да приемат тази теза е все едно са искаш и  очакваш евреите  да приемат идеологията на националсоциализма

Точка!

не си защитничка  на онеправданите Доре, сори, друго  показваш.

Това не касае онеправданите, а как да излезем от дедлока, nik1.

Няма да излезем, ако сме забили пети в нашата си версия.

Националното движение в Македония е в миналото. Въпросът е какво правим оттук нататък.

Тезата ми: от нова държава, изгаждаща се във враждебна среда регионална среда (когато две от съседките й реално подлагат на съмнение правото й на съществуване) не може да се очаква друго.

Дискусия по общото минало може да се случи едва след като тази нация е изградена.

Предложението: да почакаме едно петдесетина - сто години, като междувременно се погрижим на балканите да има стабилност. Нямаме никаква полза от нестабилни, уязвими съседи. Колко време ще държим Македония в цайтнот? Още тридесет години? Ами, толкова станаха, откакто се е създала.  Още петдесет години? Или какво? Не е ли по-добре да я оставим да си изгради държавността на мира?

За всичко има подходящо и неподходящо време.  Колкото и да опитваме сега, колкото и да им извиваме ръцете, това време няма да стане по-подходящо. Не са готови и няма да бъдат готови скоро.

Ако искаме враг, вече го имаме.

А това го оставяме на следващите поколения да го поправят - което за мен е значително по-лошо, отколкото да дадем малко на заден.

Затова и се питам какво толкова ни пречи.

Според мен само проблемът с българското малцинство - този проблем е реален, не имагинерен/идеологически, като различните ни версии за миналото - сблъсък на две националистически идеологии. Можем ли без този сблъсък? Можем, и то още как. Както можем без всеки сблъсък на идеологии. Това от студената война не го ли научихме? А от петдесет години комунизъм? Идеологията не е приоритет. Приоритет са реалните проблеми.

Този проблем - единственият реален  - с хората с българско самосъзнание в Македония -  следва да бъде решен с активна, но много интелигентна външна политика. Вкл. (като както се видя, не можем сами) през структурите на ЕС.

Ако ще се жалваме за миналото си и валяме в самосъжаление, то време е да спрем. Самосъжалението не е добър учител.

Ние не сме жертва на Македония. Македония е жертва на Коминтерна, жертва на нещо, в което сме съучастници. Вижте поста на Атом.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Atom said:

Ами писах вече - да се замени  югославския македонизъм с българска македонщина. Ние сами затвърждаваме юго-македонизма като твърдим, че македонската нация е продукт на Тито.  Кой измисли македонската нация? Във всеки случай не е Тито. Не е и Коминтерна, тъй като една абстракция не може да мисли.  Измислена е от конкретни хора, членове на Коминтерна.  Ако се проследят обаче индивидите които имат отношение по този въпрос ще се види, че там няма нито сърби, нито руснаци, а българи и някакви фигуранти, които си нямат представа по въпроса - финландци, чехи и поляци.  Всъщност македонската нация е измислена от българи и чрез БКП или част от нейните членове е наложена на Коминтерна, а не обратно.

Това не е мое мнение, а на хора от Македония - Любчо Георгиевски и Канзуров застъпват подобно мнение. Ето ти един клип с участието на Георгиевски:  

 

Браво за този постинг.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Евристей said:

Така лъсват отново противоречия ....преди писахте, че за нации не може да се говори преди Вестфалската система, тук че е наложително индустриална революция , а перманентно се опирате и на Френската революция...

Няма противоречия. Посочвам необходимите исторически, системни, икономически и идейни условия за възникване на национални държави, на национализъм.

Без характер на международната система, който да създава предпоставки за съвместно договорени условия за легитимност на съществуващите държави, няма как териториалното управление където и да било да претендира за държавност, какво остава за "нация". Държавите са обект на международното право, вестфалдската система слага неговите основи в Европа, що се касае до суверенитета на държавите.

Без необходимите условия (а те са много, изброих основните) няма как народите да придобият централизирана лоялност към държавата си, а какво остава към съставляваща я "нация".  Защото не те - народът - са суверенът. Суверенът е владетелят. Няма как да имат представа, че са "нация", ако такава представа по ред съображения не съществува. Затова има история на политическата философия, история на идеите. Затова писах за мислителите - основоположници на тези идеи.

Обаче. Дори една идея да се роди в елита, тя си остава там като философска абстракция, ако ги няма условията да бъде разпространена сред цялото население и приета от него като легитимна. И приложена на практика, за всички. Без културна трансформация, особено що се касае за приобщаването към тази идея и на най-маргинализираните, не може да има. А те - маргинализираните, преди индустриалната революция и дори преди 19 век са огромното мнозинство в Европа.

Без идеята за самоопределението пък такова нещо като политически права, произхождащи от правото да си решите какъв сте, не съществуат. Тоест, вие можете да си решите, че сте марсианец (условно казано "вие" - това е общо наблюдение), но от това не произтича нищо. Тоест обществената еволюция трябва да е стигнала до момента, в който правата на индивида са й важни, дори този индивид да е беден (началото на тази обществена еволюция е "свобода, равенство, братство", затова пиша за Френската революция).

За национална държава, за "нация" ерго не може да се говори преди всичките тези условия, породили смяна на цялата парадигма на отношението между човека и държавата, и отношението на държавите помежду си, да са били изпълнени. Затова и в научната общност, занимаваща се с изучаване на национализма, има консенсус, че той е модерно явление. Това обаче е еволюция на обществено-политическите отношения, която не става за ден и зависи от твърде много неща, не само от имагинерното чувство за общност - което къде го има, къде го няма. Днес сме общност под този владетел, утре сме общност под другия владетел, тоест не сме никаква общност. Нямаме официален държавен език (или имаме, ама не го знаем, щото сме негамотни), нямаме никакви атрибути на нация - национални празници, национални герои, национална историческа приказка, идея си нямаме кой бил герой къде и на кого, щото не знаем какво е станало дори в две села през нашето. Не можем да четем така или иначе, а на централната власт сме й през оная работа, тя няма към населението си никакви задължения. Цар далече, Бог високо.

Мислех, че под една или друга форма съм го написала, но явно не е станало ясно.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, Atom said:

Кой измисли македонската нация? Във всеки случай не е Тито. Не е и Коминтерна, тъй като една абстракция не може да мисли.  Измислена е от конкретни хора, членове на Коминтерна.  Ако се проследят обаче индивидите които имат отношение по този въпрос ще се види, че там няма нито сърби, нито руснаци, а българи и някакви фигуранти, които си нямат представа по въпроса - финландци, чехи и поляци.  Всъщност македонската нация е измислена от българи и чрез БКП или част от нейните членове е наложена на Коминтерна, а не обратно.

Е не е измислена от конкретни българи, защото да твърдиш това е просто да не познаваш механизмите по които е действала машината на Коминтерна. Коминтерна е пряко под ръководството на Сталин - нищо в Коминтерна не се е решавало без Сталин. Георги Димитров е бил дефакто фигурант на Сталин на поста, а какво остава за по нисшите функционери. Сталин закрива Коминтерна с едно драсване на писалка, това е доказателство как се е процедирало в Коминтерна. Всичките тези функционери са били директно функционери на службите на НКВД и болшевишката съветска партия, Коминтерна е нейният външен отдел.

Ето ти текста от английското уики, той е преведен на гръцки , руски, но кой знае защо не на български:

"През юни 1931 г. секретарят на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет изказва предположението, че основната слабост на Коминтерна е недостатъчната оценка на националните въпроси.Куусинен призовава да се обсъди националният въпрос, за да се разработи нова национална програма за всяка от партиите. Междувременно на балканските комунистически партии е предоставена директива за постепенното изоставяне на лозунга за Балканска федерация, като на преден план се изтъква "правото на отделните народи на самоопределение за пълно отделяне". Причината за този политически обрат е възходът на нацизма в Германия. Така през 1932 г. членове на спонсорираната от Коминтерна ВМРО (Обединена), поставят за първи път въпроса за признаването на отделна македонска нация. Този въпрос е обсъден между тях, но настъпва разцепление, когато Васил Хаджикимов и неговата група, отказват да се съгласят, че македонците са отделен народ от българите. Въпреки това висшите институции на Коминтерна са информирани по този въпрос от Дино Кьосев, който през 1933 г. изнася лекция в Москва за обособеното македонско национално съзнание.

В резултат на това през есента на 1933 г. македонецът Димитър Влахов - водач на ВМРО (Обединена) и бивш български дипломат, е извикан в Москва и участва в редица срещи. на една от тях Изпълнителният комитет нарежда на водещите кадри на Балканския секретариат, Валецки - поляк, и Шмерал - чех, да изготвят специална резолюция по въпроса. Тъй като те нямат понятие от този проблем, с помощта на Влахов резолюцията все пак е подготвена.  Влахов твърди, че още преди свикването на консултациите ръководството е имало своята позиция, че македонска нация съществува. Така на 11 януари 1934 г. Политическият секретариат на Изпълнителния комитет на Коминтерна приема окончателното си решение по македонския въпрос за съществуването на македонска нация. В основата на новата концепция стои общото мнение, че областта Македония е една от опорните точки на бъдещата империалистическа война и затова Коминтернът търси вариант за притъпяване на противоречията между страните, които я владеят. Това решение на Коминтерна е признаването на отделна македонска нация. Според Влахов именно това се случва в Москва през 1934 г:

    "По-рано споменах, че самият Коминтерн искаше македонският въпрос да бъде разгледан на едно от съвещанията на неговия изпълнителен комитет. Един ден ми съобщиха, че консултацията ще се проведе. Така и стана. Преди свикването на консултацията вътрешното ръководство на комитета вече беше стигнало до своето становище, включително и по въпроса за македонската нация, и възложи на Балканския секретариат да изготви съответната резолюция... В резолюцията, която публикувахме в "Македонско дело" през 1934 г., се заключаваше, че македонската нация съществува".

Споменава също, че резолюцията е била посрещната враждебно както от членове на Българската комунистическа партия, така и от членове на ВМРО (обединена), пребиваващи в Москва. Самият Влахов е член на двете организации и съветски шпионин, който дотогава се обявява за българин. Той приема решението без никаква лична реакция или коментар по същество, което потвърждава, че всъщност е действал като комунистически агент. В резолюцията обаче никога не се споменава Влахов като лидер на ВМРО (обединена) Резолюцията е публикувана за първи път в априлския брой на списанието на ВМРО (обединена) "Македонско дело". След решението на Коминтерна ВМРО (обединена) приема за свой лозунг "правото на македонския народ на самоопределение до отделяне" и формирането на "Македонска република на трудещите се маси". Въпреки че формално това е резолюция на ВМРО (обединена), това е документ, приет от Коминтерна, който веднага е публикуван във всички печатни издания на този международен комунистически център. Впоследствие преобладаващото българско обществено мнение поддържа тезата, че Коминтернът е "изобретател" на идеята за съществуването на отделна македонска нация.

2021-07-19_193645.thumb.jpg.1b1f7f8bd344722f4d6d5a468946e61c.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Resolution_of_the_Comintern_on_the_Macedonian_question

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 3 часа, dora said:

Според мен само проблемът с българското малцинство - този проблем е реален, не имагинерен/идеологически, като различните ни версии за миналото - сблъсък на две националистически идеологии.

Преди 3 часа, dora said:

Този проблем - единственият реален  - с хората с българско самосъзнание в Македония -  следва да бъде решен с активна, но много интелигентна външна политика. Вкл. (като както се видя, не можем сами) през структурите на ЕС.

Същите тия структури, които ще набутат и "македонско малцинство" у нас.

Редактирано от Кирѐ Щайгата
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Е не е измислена от конкретни българи, защото да твърдиш това е просто да не познаваш механизмите по които е действала машината на Коминтерна.

Хубаво, значи Сталин е измислил всичко сам. Хайде малко предистория:

1915. В Букурещ е формирана Балканската работническа социалдемократическа федерация с ръководител Кръстьо Раковски. "Федерацията отделя специално внимание на македонския въпрос, като предлага Македония да се обособи като самостоятелна многонационална република в състава на Балканската федерация."
1917 В Народното събрание Д.Благоев държи реч, в която декларира, че не е българин, а македонски славянин.
1919 учредителен конгрес на БКП. Издига се идеята за Добруджанска и Македонска републики
1920. В София се формира Балканска комунистическа федерация на балканските ком партии.  Съществува до 1932. 
1923. На 6-та конференция на БКФ в доклад на В.Коларов за пръв път се препоръчва "в Македония българите, турците, гърците, сърбите и други народностни групи да се обединят в „македонски народ“."  Според Уикипедия "Решенията на конференцията променят политиката на Българската комунистическа партия, която дотогава поддържа, че българският национален въпрос ще се реши като се създадат Добруджанска, Македонска и Тракийска Съветски републики в рамките на Балканската федерация, в които правата на българите ще бъдат гарантирани. След тази конференция БКП започва да прокарва идеята за формиране на отделни от българите добруджанска, македонска и тракийска народности  в тези области."
1924 - Майски манифест. Манифестът прави разлика между „македонския“ и другите балкански народи.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, dora said:

Браво за този постинг.

Кой е измислил македонската нация (предложил идеята за такава нация) ,няма значение, ирелееантно  е. 

Естествено ,че тази идея ще идва най-вече от българи в Македония. 

Желанията или моментни прозрения на отделни личности  не са свидетелство за съществуването на такава нация. /Те са "свидетелства" в кавички, използвани в северомакедиснкия разказ като истински свидетелства/

За какво точно  говорим и за какво  е бравото?

Няма  македонска нациналност (етнос), нито пък нация (етничвака или гражданска) преди 1945 година, но българска националност (етнос) има. Българите е Македония не са деетнизирани/посърбени/ , а само денационализирани и малтретирани.

Видните български идеолози на македонската нациналност  завършват  идеологическия си (творческия си) и биологичен живот..... като убедени българи  (Мисирков , Марковски, Благоев)

За какво говорим?

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 часа, Atom said:

1923. На 6-та конференция на БКФ в доклад на В.Коларов за пръв път се препоръчва "в Македония българите, турците, гърците, сърбите и други народностни групи да се обединят в „македонски народ“."  Според Уикипедия "Решенията на конференцията променят политиката на Българската комунистическа партия, която дотогава поддържа, че българският национален въпрос ще се реши като се създадат Добруджанска, Македонска и Тракийска Съветски републики в рамките на Балканската федерация, в които правата на българите ще бъдат гарантирани. След тази конференция БКП започва да прокарва идеята за формиране на отделни от българите добруджанска, македонска и тракийска народности  в тези области."
1924 - Майски манифест. Манифестът прави разлика между „македонския“ и другите балкански народи.

Сам си биеш дузпа и си вкарваш автогол с тези факти: виж точно какво казва Коларов, който по същото време е Главен изпълнителен секретар на Коминтерна, той призовава "българите, турците, гърците, сърбите и други народностни групи да се обединят в „македонски народ“." Македонски народ и още повече македонска нация, според Коларов в качеството му на главен изпълнителен секретар на Коминтерна няма, има българи и други етноси в Македония.

Той ги призовава да "се обединят в "македонски народ".

Да, обаче в декларацията на Коминтерна от 1934 година вече се декларира съществуването на "македонска нация". Как за 11 години - от 1923 до 1934 - се е пръкнала "македонската нация", според теб?

Както и да е, затъваме в безплоден и безполезен спор, в който твоята теза е да преместиш историческата вина върху българи, но действително, както казва и Ник, това е без особено значение, защото какво декларира и мисли някой отделен деец не означава, че това е реалност. Реалността на формирането на македонска нация става едва след формирането на македонска държавност след ВСВ. Двамата господа в клипчето, което ти постна спореха за ролята на Тито, Георгиевски обясняваше "вината" на левичари и десничари от македонска гледна точка, които са пречели за реалното формиране на македонско национално самосъзнание, като посочи директно примери Ванче Михайлов /десничар/ и Методи Шатаров /левичар/ като "виновници" с българско самосъзнание. Шаторов е маргинализиран и изхвърлен от структурите на компартията точно за твърдата му пробългарска позиция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, nik1 said:

За какво говорим?

За пустата външно-причинност която е така характерна за нас българите. Ние винаги търсим външни причини и фактори и никога вътрешни.  

Преди 1 час, Б. Киров said:

Както и да е, затъваме в безплоден и безполезен спор, в който твоята теза е да преместиш историческата вина върху българи, но действително, както казва и Ник, това е без особено значение, защото какво декларира и мисли някой отделен деец не означава, че това е реалност.

Не "вина", а "заслуга".  Ако ти си македонец ще искаш да се гордееш с този факт. Всеки който е допринесъл да независима Македония и македонската нация за теб ще заслужава похвала и обратно - всеки противник на независима Македония и македонската нация - порицание. 

Георгиевски не изтъква "вина", а "заслуга" на българите за формиране на македонската държава и нация. Тезата му е, че "истинските македонци", строители на македонската държава са дейците  на ВМРО и тези от АСНОМ.   Истинските македонци не са анти-българи, а напротив - знаят и уважават своите български корени . За него Тито  прави подмяна и създава изкривен турбо юго-македонизъм който обезличава македонците, тъй като премахва тяхната българска основа.  Днешните македонци не заслужават да носят името македонци, а са се превърнали в югославяни или "сърби с говорна маана"

Деконструкцията на днешния турбо юго-македонизъм, който е с антибългарска насоченост може да стане само ако се замени с  друг тип македонизъм който е про-български.  Когато ние твърдим, че македонците са продукт на Тито  усилваме още повече именно анти-българския турбо юго-македонизъм.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:)

https://klett.bg/b/pdf.php?id=1126

стр. 43 въпрос 6
 

Прочетете текста и отговорете на поставените въпроси (моя вметка: изложението е на ММТРО).

"Из изложение от Македония за положението в тази област, 8 август 1940 г.

Събитията, които се развиха в Европа, и поражението на някои стари съюзници и създатели на версайлските диктати показват, че изкуствено създадените държави сега се разпадат, за да настъпи едно справедливо уреждане на нещата в Европа. Както всякъде, така и тук в Македония с голям интерес и горещо желание се четат всички новини…. Големи симпатии има спрямо Русия… …Трябва всички да знаят, че днес Македония не само че не е изгубена за българския народ, но, обратно, в нея днес съществува по-здрав български дух, отколкото когато и да било. Някои се изтъкват като македонци, но това се прави поради ужасната реакция, която предизвиква сред сърбите името българи… В последно време поради войната в Европа те гледат на нас с по-голямо недоверие… Заключение: 1. Сърбите никак не са успели в Македония… 2. Добре би било да се промени курсът на политиката на българското правителство спрямо Македония3. Софийското радио да говори за Македония.“

Македония – сборник от документи и материали, София, 1978

А) Кои събития се случват в Европа по време на съставянето на документа?

Б) Какво е положението на българското население в Македония под сръбска власт?

В) Защо през 1940 г. балканската политика на България е все още предпазлива?

Г) Каква е съдбата на македонските земи само една година след написването на документа?"

 

 

Още едно пояснение:

"Звенарска" България има и води неадекватна политика към Македония, заради полтиката на сближаване със Сърбия

За военните и звенарите Македония е "отписанана", тя е сръбска, а македонците са смятани за  преобладаващо посърбени

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Atom said:

Деконструкцията на днешния турбо юго-македонизъм, който е с антибългарска насоченост може да стане само ако се замени с  друг тип македонизъм който е про-български.

Лично аз нямам против про-българския македонизъм

Изобщо аз съм против да участваме в писането на историятата им след 1945 година

Друг е въпросът дали ще се постигне  консенсус в Северна Македония между втете партии (днешното ВМРО-ДПМН не е това което беше по времето на Любчо Георгиевски) и в самата България

От ДБ например искат компенсации за репресираните от титовия комунистическия режим, вкл за   малтретираните  на база анти-българската основа на режима българи  след 1944 г.  Косвено, по този начин Титовия режим се визира за виновник за деетнизацията на българите, съответно за създател на македонската нация)

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Atom said:

Деконструкцията на днешния турбо юго-македонизъм, който е с антибългарска насоченост може да стане само ако се замени с  друг тип македонизъм който е про-български.

Или просто с македонизъм, без да е про нищо друго. Не знам защо сякаш пренебрегваме тази опция. Македония няма да стане нито част от България, нито от Сърбия, нито от Гърция, за да има някаква логика да си създава хибридна идентичност. Вкл. защото не е етнически хомогенна. Може да има ядро (според схващанията на примордиалистите), но това вече изобщо не е сигурно, защото хората естествено развиват емоционална привързаност и се идентифицират с мястото, в което са родени. Вижте алохтонното население където и да било. Второто поколение е с хибридна идентичност, но често с превес към тази на мястото им на раждане (чуждата за родителите им държава. Българчетата, родени в Германия се чувстват предимно Германчета, с родителите си говорят на български, защото така трябва, но помежду си твърдо си говорят на немски - не се чувстват различни от съучениците си. Биха, ако биваха системно дискриминирани, тоест самата среда не ги приемаше заради произхода им). Третото поколение твърдо се идентифицира с държавата, в която е родено. Това каква е била баба им, е без значение за идентичнотта им. Македонците не са някакъв специален случай свръх хора, неподчиняващ се на обичайната логика, само защото нас това не ни устройва. Идентичността, прочее, не е статична. Защото дори първото поколение може да си смени гражданството по собствена воля, както и да развие привързаност, чувство за общност в новата си държава - домът е там, където на човек му е добре.

За да бъде стабилна държава, всяка такава има нужда от стабилна собствена идентичност, тоест създаване на еднаква лоялност на всичките й граждани (независимо от етническия им произход) към централната власт, към институциите на (македонската) държава.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, nik1 said:

Лично аз нямам против про-българския македонизъм

Изобщо аз съм против да участваме в писането на историятата им след 1945 година

Не става въпрос за историята СЛЕД 1945, а до тази година. Това което застъпва Георгиевски е, че основна заслуга за независимата Македонската държава е на ВМРО и политическия македонизъм. Да, всички те са българи, но тяхното кредо е "Македония фърст", а не България фърст.  Те са българи, но родината за тях е Македония, а не България.  С други думи те са преди всичко македонски патриоти, което не им пречи да бъдат българи. Ако Гоце Делчев е умерен политически македонист, то при Тодор Александров политическия македонизъм е  по-силен, а при Иван Михайлов още по-силен.

По времето на илинденското въстание  най-силно този политически македонизъм се проявява при Борис Сарафов, независимо от това, че той е 100% българин и върховист. В интервю за Таймс  например той заявява, че македонците и българите са различни нации.  Разбира се, той няма предвид "етническа нация", а политическа. Същото твърдение прави и за „Санктъ Петербургскiе вѣдомосты“.  

Към 1940г. българщината в Македония наистина е силна, но още по-силно е желанието за самостоятелно политическо съществуване. Пре3 1941г.  се дебатира дали бившите дейци на ВМРО да обявят независимост или да подкрепят директно присъединяване към България. Като българи все пак решават да не се конфронтират с България и да подкрепят директното присъединяване.  Те очакват обаче да имат широка политическа автономия в рамките на българската държава. Българските акционни комитети организират посрещането на българската армия и подпомагането на българската администрация.  Още на 7 юни 1941г. обаче българските власти издават заповед за прекратяването на тяхната дейност. Причина за това решение са опасенията на София, че комитетите са под влиянието на намиращия се в Загреб водач на ВМРО Иван Михайлов, който е радетел за независима Македония.

В доклад до Дирекция на полицията в София от 13 януари 1942 г. областният полицейски началник в Скопие констатира как още в началото на установяване на българската власт старите вемереовци "започнаха да критикуват действията на българската власт и проагитират между населението идеята за създаване на автономна Македония“. Ето защо, свидетелства полицейският началник, "същите бяха веднага поставени под непрекъснато наблюдение“.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, dora said:

Или просто с македонизъм, без да е про нищо друго.

 

Моделът е начертан отдавна

ИВАН МИХАЙЛОВ

МАКЕДОНИЯ: ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Въведение от Професор Джан Бейклес


„И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ние ще го назовем Македония.“
П. К. Яворов

Настоящето, българско издание, се счита за точно. В английското издание бидоха пропуснати някои малки грешки, които по технически причини не можаха своевременно да бъдат изправени.

ВЪВЕДЕНИЕ
Няма надежда за мир в света без да има мир на Балканите, а отдавна е било очевидно, че на Балканите не ще има мир докато няма едно правдиво и мирно уреждане на македонския въпрос. Вън от претенциите за право и справедливост, явно е, че дори въз основа на студения себичен интерес на другите нации от модерния свят - дори нации така далечни като американците - са дълбоко загрижени относно един въпрос, който по всяко време би бил предизвикателната причина на една нова война.
За обикновеният американец, загрижен главно със своите политически проблеми, своята фамилия и своята търговия, Македония, ако той въобще чуе за нея, изглежда нещо твърде далечно, без да го засяга.
Ако, обаче, той прочете тази книга, той би разбрал по-добре. Той би схванал защо една въпиеща неправда на другата половина на света може всеки момент да наруши спокойният му американски начин на живот и може дори да посегне на собствения му живот или на този на неговия син. Той би видял тогава, че един стар американски принцип еднакво добре допада както на Балканите, така и в Съединените щати: „Нищо не е въобще уредено, докато не се уреди правилно.“
Македонският въпрос не е бил уреден - действително той не е бил правилно уреден. Тази книга ще спомогне на американците да схванат какво е македонският въпрос и как той трябва да се уреди. Надяваме се колкото е възможно повече хора да я прочетат, защото те ще спечелят твърде много от нея.
Джан Бейклес

БЕЛЕЖКИ
Преди тридесет години с велико въодушевление и вълнение бяха посрещнати 14-те точки на председателя Уйлсон за уреждане на света. След благата вест на Христа едва ли някога друго послание е събуждало толкова надежди. Това показваше, че доверието на човечеството в съвременната политическа система и практика е силно разклатено.
От тогава насам работите не само не се подобриха, но в много отношения се влошиха. Всред разрушенията на Втората голяма война и настъпилите големи разочарования, общественото мнение трябва да има по-вярна преценка особено върху несъвършенството на европейската политика и дипломация. Ако не друго, то поне тия разрушения и жертви трябва да навеждат към размишления и търсене на сигурни пътища за утрешния ден. Има ли съмнение, че до този хаос се дойде преди всичко поради политически грешки?
Когато народите изгубят вяра в една политика, тя може да се смята за фалирала. И само чрез дела би могло да се възвърне вярата им наново.
Тук се говори за една от големите грешки извършени на Балканския полуостров - грешката спрямо Македония. Тази страна е малка, но нейният въпрос е между най-известните. Името й е познато още от древността. Съвременното общество най-много е чувало за Македония във връзка с нейната освободителна борба.
За същината на тази борба, за точните стремления на македонското население, обаче, цивилизованото общество знае сравнително малко; а много неща знае изопачено. Най-често се изпуска изпредвид, не се забелязва тъкмо туй, което е най- важно, трайно и спасително в македонското движение - неговата позиция за независимост на страната, примирителна формула за балканските народи.
Идеята за свободна и независима Македония е тъй голяма; правдата, за която македонското население се бори, тъй очевидна; самата борба тъй беззаветна и идеалистично водена; обективните чужди познавачи на истината за Македония тъй авторитетни и многобройни, - че за всеки честен човек е лесно да схване тая истина, а заедно с туй и стойността за вражеските домогвания спрямо Македония.
Ние сме с дълбока вяра, че балканското братство ще се осъществи. За него най-много жертви е дало борческото население на Македония. И днес то - може би повече, отколкото всякога - очаква с трепет да възтържествуват възвестените от Великите западни сили принципи, които точно съвпадат с македонските тежнения. Най-древната държава на Балкана Македония, сигурно ще възкръсне наново. Нейното население не може да бъде оставено повече бездомно в своя дом. Волята му за живот и дело не само не е убита чрез изпитанията, но обратно - тя е засилена. Всички жители на Македония, както и прокудените нейни синове в чужбина вярват, че наближава денят, в който човешките общества ще бъдат окончателно поставени върху човешки основи и че само в животинското царство ще останат примери за изяждане на по-слабите от по-силните. Не бъде ли така, тъжните борби между хората ще продължат. Те ще станат и много по-опасни, когато в едно недалечно бъдеще стане достояние на отделния гражданин някакъв атомен револвер вместо днешния.
Ние вярваме, че всички нерешени и всички зле решени въпроси, открито ще се поставят за уреждане. Пред въпроса за Македония балканските политици също не биха могли да заравят повече главите си с пясъка, като камилската птица. Това е стара метода, чийто пленници са още някои измежду тях. Със схоластика, с недомлъвки нито въпроси се решават, нито народи се задоволяват, нито единство се постига; ще остане разделението, което е най-добър съюзник на всеки злонамерен фактор. Балканските народи трябва да победят разединението си. Това ще е първата тяхна победа. А то ще се постигне само чрез справедливост и взаимно зачитане.
Най-същественото усилие за едно балканско примирение това е свободата и независимостта на Македония.
Авторът.

Глава първа
СЛУЧАЯТ С ШВЕЙЦАРИЯ

Голямото мнозинство от политически мислящите хора гледа с възхищение на Швейцария. Много народи завиждат на нейното благополучие, с обезпечената в нея свобода на отделния човек, с развиващите се хармонично обществени отношения, с отсъствието на външно-политически грижи.
В същност нищо чудно не би трябвало да има в това що са постигнали швейцарците. Какво по-естествено има от съгласието, в което живеят обитаващите тази земя народности? Нищо по-логично от туй, че са осигурени всички права на гражданина; че държавните служби са достъпни за всекиго и че народът действително участвува в законодателството; че не съществува национално, религиозно или съсловно потистичество; че отношенията на страната с другите държави се развиват лоялно и спокойно.

* * *

Но не лесно се е стигнало до това положение. Трябва да прелистим историята, за да видим какви напори е изнесло швейцарското население през десетилетия и векове; какви домашни разпри и какви стълкновения със съседи е изживяло; колко спорове и конфликти са се появявали между западноевропейските държави във връзка с Швейцария.
Главните причини за борби и неприятности в миналото на тази страна са били предимно домогванията на съседите и различието на местното население по вероизповедание. Националните различия не са били особено голям извор на домашни търкания. Там живеят, както се знае, четири националности: немци, французи, италианци и едно племе - реторомани - твърде близко до италианците. Етнографската линия сравнително добре се очертава между областите. В много от кантоните размесено живеят протестанти и католици.
Дълбоки бяха някога деленията между двете вероизповедания в западния свят. На религиозна основа и в Швейцария борбите са били тежки, продължили са много, дорде се стигне до днешните уредени отношения между църквата и държавата. Често религиозните моменти решително са надделявали в борбите; истински войни са се водили на чисто религиозна база.
В началото на 16 век Реформацията започна силно да се проявява в Швейцария, благодарение главно на усилията на Цвингли в Цюрих. Като последствие от нея за дълго време е било на лице разделението на Швейцария във враждебни лагери. В тази епоха домашните швейцарски борби са водени с безогледна суровост. Кантоните са били често разделени на две групи, които са влизали в съюз с външни сили, един против други. Много пъти се е стигало до заплашване с отцепване от общността.
Така, в 1531 год. има война между кантоните с преобладающе протестанско население и тези, които са имали католическо мнозинство. В 1656 год. има друга война, в която бернците са победени. Протестантизмът и католицизмът се борят там за надмощие. Вътрешни раздори и деления, религиозни и политически, продължават почти до преди сто години. За последен път с оръжие в ръка протестанти и католици се срещнаха един срещу други при Вилмерген в 1712 год., където победиха протестантите.
Сериозни сътресения са заплашвали обществения ред и единството на швейцарците и по въпроси от политическо естество. Стигнало се е до големи възбуждения, до открити бунтове, до вдигане на крак домашни войски и едва преди сто години държавата е добила своята окончателна домашна уредба. Понякога режимите са прибягвали до твърде сурови мерки и чисто и просто са се налагали над мнозинството на населението.
Вътрешни търкания е имало и на икономическа база. Виждаме в 1653 год. и едно селско въстание в някои кантони. И това също показва, че не винаги в тая страна всичко е вървяло по мед и масло. Обратно - историците единодушно отбелязват, че през някои векове в Швейцария владее пълен хаос.
В 1845 година се е случило последния сериозен смут. Седем кантони са се съюзили отделно, започнали да се организирват за военна съпротива против другите, с решение да се отцепват от швейцарското общежитие, пак поради спорове от политическо и църковно естество. Армия от сто хиляди души дошла от другите кантони начело с генерал Вилхелм Анри Дюфур, превзима Люцерн; седемте кантони биват победени, в 1847 год., и присилени да останат в общата държава. Тогава се внасят промени и в устройството на държавата, като от конфедерация се минава към федерация. По уредбата си Швейцария се доближава до Американските Съединени Щати. В 1874 година се направи още една крачка към централизация чрез поправки в конституцията. Виждаме, значи, че не един път се е проливала кръв в домашни швейцарски борби.
Но все пак духът на братството и съзнанието за общите интереси е надделял. Това е давало на швейцарците сила в тяхното съпротивление срещу натиска на техните съседи. В стремежа си към политическа самостоятелност народа в Швейцария е плащал с кръвта си. Преди всичко големи борби е водила Швейцария за освобождението си от политическото господство на Австрия. В тия борби се изгради и голямата легенда за Вилхелм Тел. Швейцарците са претърпявали и поражения, но на няколко пъти са спечелвали блестящи победи, които остават гордост за всички швейцарски поколения.
Не винаги Щвейцария успяваше да се огради срещу чуждите влияния. Често явление е било да върви по волята на съседните държави. Било е време напр., когато тя е воювала срещу Франция; но после, към 16 век, плува във водите на френската политика. Понеже е била угрозявана от външна опасност, Швейцария още преди френската революция е прогласявала своя въоръжен неутралитет. Това е правила и по-късно. Но все пак, по времето на казаната революция, виждаме ново набъркване на Франция в швейцарските работи, каквото - както, впрочем и австрийското набъркване, често се е случвало в историята, и са навлезли в Швейцария френски войски. Извършени са били преобразования по френски революционен образец. Кантоните са били сведени до обикновени административни единици; създава се централизирана държава, както във Франция. Някои кантони дават опора с оръжие. А в борбата, която коалираните европейски държави започват против революционна Франция, швейцарците се бият в двата лагера. Във времето на Наполеон е избухнала домашна политическа борба между „унитаристите“, които са били за една централизирана република, и „федералистите“, които са държали за голяма самостоятелност на кантоните. Наполеон насърчава тези смутове, за да бъде арбитър във вътрешните работи на Швейцария. Към шест хиляди души швейцарци са загинали като наполеонови войници в похода му срещу Русия. Когато той пада, надигат се други домашни сили, с аристократическа насока в политиката.
Едва в 1815 год. Великите сили признават вечния неутралитет на Швейцария и неприкосновеността на нейната територия. Но, както вече споменахме, още не са били напълно прекипели домашните политически борби, а понякога изникват и търкания с други държави. Така напр. в 1838 год. се стига до военно напрежение с Франция, поради отказа на Швейцария да предаде емигранта Луи Наполеон.
Австрийския император Максимилиан се бе отказал от правата си над Швейцария в 1499 год.1 Като независима държава Швейцария бе призната за пръв път с Вестфалският мир в 1648 год., тоест около четиристотин години след като бе поставено началото на швейцарското единение от страна на трите кантона - Швиц, Ури и Унтервалден. До 1798 год. швейцарските кантони бяха само тринадесет. Дълго време е имало кантони непълноправни - Сент, Гал и града Биен - с места и глас в Диетата, без да бъдат цялостно федерирани. Имало също съюзници на Конфедерацията - напр. по-сетнешните кантони Вале, Женева, Гризоните, Ньошател, Мюлхаузен, Базелската епископия. Постепенно, премахвайки съществующите пречки, те бяха всички приети в швейцарското общежитие. Бавно се е променяло всичко, което е съставлявало преграда между почти самостоятелните кантони. До преди няколко десетки години ги деляха много неща, имаше помежду им и митнически граници. И, както казахме, често връзките между тях са висели на косъм. Швейцарското братство е минало през мщрго мъчнотии и рискове.
Пет велики сили2, които подписаха Парижкият договор през ноември 1815 год., заявиха, че „неутралитетът и неприкосновеността на Швейцария, и нейната независимост от всякакви външни влияния е от истински интерес за цяла Европа“. Държавите, които й признаха положението на вечен неутралитет след Първата световна война, станаха двадесет и пет. Член 435 от Версайлският договор потвърждава постановленията от 1815 год. и ги нарича „интернационални ангажименти за запазване на мира“. Съветът на посланиците е направил на 13 февруари 1920 година една декларация, според която швейцарският неутралитет се смита като оправдан от интереса на общия мир и като част от международното право.
От десетилетия насам у никой швейцарец не съществува мисъл за отцепване и никой съсед не посяга върху швейцарската самостоятелност. Общо е убеждението, че швейцарската независима държава осигурява щастлив съвместен живот на нейните четири националности, примирява съседите и допринася своя голям дял за мира.

* * *

Но нека за момент си представим една друга картина. Нека приемем, че въпреки стремежа на швейцарците, те не са постигнали своята независимост или че тя им е отнета. Нека си представим, че швейцарските земи се намират разпокъсани под властта на трите съседни държави; че Франция напр. е заела областта включена между Мон Блан, Базел и Цюрихското езеро; че Италия си е присъединила почти всички останали области до австрийската граница на изток, а Германия - въпреки, че мнозинствато от населението в Швейцария е от немски произход - е заела само територията около Боденското езеро с два - три малки кантони. По този начин Италия би притежавала към двадесет хиляди квадратни километра швейцарска земя, Франция - към седемнадесет хиляди квадратни километра, а Германия - към пет хиляди квадратни километра. Имали бихме на лице едно разпокъсване досущ еднакво с онова, на което в Балканския полуостров е подложена Македония от страна на нейните три съседи: Гърция, Сърбия и България. Нека си представим, че се е прибягнало и до същите опити за денационализация, на каквато е подложено специално българското население в Македония, което е в мнозинство. С това, разбира се, швейцарският обществен дух не ще угасне и стремлението към освобождение ще остане. Въз основа на едно елементарно предвиждане, положението, което би зацарило в страната, би било следното:
Опозиционно настроение, неприязън срещу чуждата власт ще срещнете във всеки швейцарски дом. Из градове и села ще са се настанили органи на тая власт, докарани отдалече, които ще имат в ръцете си всички възли на управлението, на социалния и обществен живот, за да го направляват според изискванията на окупаторите. Не ще намерите помен от оня общ швейцарски отпечатък във воденето на народните работи, който би бил присъщ на едно свободно отечество. Според плановете на различните окупаторски власти, в една околия ще се допускат, например, избори за общински съвети, а в друга съветите ще бъдат назначавани; на едно място назначението ще става от цивилната власт, а на друго - от военните коменданти. Нейде избраните лица ще бъдат местни хора, а другаде пришелци от владеещата държава; в една община ще бъдат правени опити за привличане на общественото „одобрение“ чрез хитра политика със залъка на народа, докато в друга той ще бъде разгонван с приклади. Примерът с произволите в общинското самоуправление може да се пренесе в която пожелаете област - в боравенето с политически, стопански, религиозни, образователни, съдебни и всевъзможни други въпроси. Разбира се, избрисана би била всяка следа от кантонална самостойност. Границите на трите държави ще разрязват много от кантоните без оглед на всяка традиция и местен интерес. Тъкмо това би и целило преди всичко разпокъсването на страната - да се убие в зародиша й всяка швейцарска мисъл за обособление.
Всички дружества с швейцарски белег ще бъдат разтурени, включително благотворителни, спортни и вегетариански. Най-забранени ще бъдат сдруженията, които създават връзки между швейцарци от различни населени места и области. Ще бъдат съставени различни нови дружества, ръководени от пришелци чиновници или от предани на властите отделни швейцарци; те ще бъдат лаборатории за противошвейцарски идеи. Училищата, преди всичко университетите, няма да имат швейцарско име и насока. Професорите, учителите и свещениците ще са дошли в мнозинството си от окупаторските държави. Домашни преподаватели и изобщо интелектуалци ще бъдат търпени доколкото ще се съгласяват да преподават изопачена история, фалшифицираща швейцарското минало и въжделения. Библиотеките ще бъдат прочистени от книги с швейцарски дух. Ще бъдат съборени паметниците, които напомнят за швейцарската общност и самостоятелност. В тая смисъл ще бъдат ограбени и музеите. Наказания ще бъдат предвидени за всеки, който не предаде на властите предмети, напомнящи идеята за политическата обособеност на Швейцария. Ще бъдат и в монастирите доведени духовни лица предимно от страните поробителки. Ако имат възможност, чуждите власти ще направят опит да променят и имената на отделните хора, за да им дадат вид, какъвто имат имената в съответните три държави.
Важна задача на завоевателя ще бъде да намалят икономическата мощ на швейцарците. Обедняването на народа ще бъде насърчавано чрез редица мерки. По-крупните предприятия ще бъдат иззети от швейцарски ръце, а търговията с външния свят ще бъде под изключителната контрола на властите. Прехраната ще бъде крайно затруднена. Банките ще бъдат в услуга на чуждата политика. Много от средствата на населението ще отиват и за подкупи на властвуващите, които и без туй по всевъзможни начини ще изсмукват за себе си и за своята държава швейцарското богатство. Градежите, частни и обществени, ще се намалят извънредно. Каквото дотогава е било изградено, постепенно ще изгнива и ще се руши. Страната ще бъде изобщо само един обект на експлоатация, без да бъде при това в никое отношение субект на права. Швейцарското стопанство, ако изобщо за него би могло да се говори, ще бъде само мъничка част от големите стопанства на завоевателите.
Политическите интриги, измислени и пускани в ход от различни центрове, ще се съюзат с църковни интриги, за да събудят старите страсти и спорове, от които швейцарците не бяха пощадени в по-далечното минало. При свобода такива спорове могат лесно да се ликвидират, но в робство много по-лесно се събуждат.
Обикновено явление ще бъдат фалшификациите на най-елементарни истини. У дома и в чужбина ще се поднасят под носа на обществото неистини относно разположението на швейцарците спрямо завоевателите; относно резултатите от избори, доколкото тук и там ще бъдат допускани; относно материалното положение на народа и т.н. Основната тенденция на тия лъжи ще бъде, разбира се, пак против идеята за една швейцарска общност, даже когато тук-там ще се казва нещичко и в полза на една или друга група швейцарци, като похват полезен за даден окупатор в някой момент.
Ще се чуят и швейцарски гласове, че е по-добре цялата страна да се присъедини към една или друга от съседните държави, било защото тя се е показала най-лоялна, или задето е най-богата, най-демократична или най-силна. Ще поникнат спорове между самите швейцарци, относно предпочитането на тия или ония обещания, изхождащи от разните окупатори, за цялостно включване в техните граници на Швейцария. Ще се преплитат словесни и писмени доводи - ту в полза на френската свободолюбивост и просветност, ту в полза на немската расова близост с мнозинството швейцарци, ту в полза на Италия с оглед на римския принос към общата европейска цивилизация. Тук-там може да се стигне и до сблъскване между швейцарците по въпроса - в кой политически гроб ще е по-добре да бъдат поставени швейцарските земи; тъй като голям брой швейцарци ще бъдат твърдо против всякаква външна власт върху швейцарски земи.
Против всички тия злини не ще бъде позволено да се води даже легална борба. Не ще се допуска на швейцарски вестници да пишат нито дума против държанието на властите и върху нещастието на народа. Съмнително е дали ще бъдат позволени изобщо вестници с политическо съдържание. Всеки отпор на населението ще трябва неминуемо да се проявява нелегално. Ще се наложи тайно организиране за прокарване и на обикновени мерки, считани от швейцарците като полезни за селото, общината или за цялата страна. Но тези похвати ще бъдат обявени за противодържавни деяния. Хората ще попаднат под удара на специалните закони, ще плащат глоби и ще отиват в затворите само заради стремежа да се даде израз на народната воля. И неусетно, даже ако не би желало това, населението ще бъде заставено да прибегне до въоръжено сдружаване, до революционни методи. Впрочем, неговият свободолюбив дух може да го подтикне да създаде съзнателно и с твърдо решение революционен свой център и организация още в първите дни на поробването.
Особено след като би изникнала една борба, елементарна мярка на властта ще бъде да ограничи свободното движение. Без специални документи няма да може да се пътува с никакво превозно средство, нито пеша от село до село и от град до град. Покрай всичко друго най-много тази мярка ще нанесе удар върху туризма, който би давал на страната големи доходи и би я направил интимно позната на милиони хора от целия свят. Може човек да си представи какво възмущение, отчаяние ще предизвика всред швейцарците тази мярка. Само тя е достатъчна да доведе до въоръжена борба. Кореспонденцията ще стане също несигурна; пишенето с чужбина ще бъде подложено на големи ограничения. Ще се стигне до въвеждане на военно положение, на полицейски часове: Затворите все повече ще се пълнят с швейцарци. Институтът, с който населението най-много ще има работа ще бъде полицията. За всяка революционна акция, за посегателства върху най-обикновени органи на властите, потънали иначе в престъпления срещу народа, ще бъдат налагани масови наказания, парични и други, ще бъдат взимани заложници. Поради брожението на нелегални лица често явление ще стане и придвижването на полицейски и военни отряди по пътищата, тяхното разквартируване и изхранване по селищата за сметка на населението, заемането на мостове и проходи от въоръжени части. Поради туй посегателствата върху спокойствието, имота и даже честта на хората ще бъдат чути. Повсеместно ще се почувствува физически терор: ще се издигнат бесилки.
При това положение неминуемо ще се създаде голяма швейцарска политическа емиграция в разни страни. Тя ще изнася данни за положението в родината си, ще издава борчески вестници, ще подава мемоари до чужди правителства и до международни организации: ще апелира за правда и помощ. Апелите ще остават най-често без отзвук. А ще се дават много съвети за въздържаност, за търпение: не рядко емиграцията ще установява, че нейната пледоария за човешки права и свобода събуждат у другите само досада. Големите идеалисти всред тази емиграция ще чуят да бъдат наричани авантюристи, луди глави, които не оставяли на спокойствие със своите агитации швейцарския народ и нарушавали мира на Европа. Ще се появят емигрантски щвейцарски вестници с различна политическа тенденция, писани на разни езици. Самият поробител ще се опита да издава вестници за швейцарци от свое гледище. Може да стигне до там, че в чужбина общественото мнение най-малко ще се сеща и интересува за швейцарския народ и неговата свобода, като ще се занимава предимно със спокойствието, реда и мира на континента.
Ще се преплитат съвети, интриги, пречки или благопожелания на различни политическоидеологични течения отвън - демократически, социалистически, комунистически и пр. За зло или за добро, швейцарците неминуемо ще се разделят и на такава база; и ще почуствуват горчиво на гърба си колко пагубен е дележът в робството, даже в името на най-чисти идеи.
В това време швейцарските младежи ще бъдат мобилизирани в армиите на трите окупатори и при нужда ще се бият един срещу друг за вятъра. Ще се случва швейцарци да побягват от тия армии в други страни, или от територията на един победител в тази на друг. В такъв случай ще се вдига шум около разменени ноти за предаване на бежанци. Наистина, ушите на света ще бъдат проглушавани постоянно с швейцарски работи, смутове, протести, стълкновения. Много просветни саможивци ще се намерят в културния свят, които ще препоръчват даже едно изселване на швейцарците от известни по-немирни области, или от цялата страна, нейде към други континенти, само за да мирясал западният свят веднъж завинаги от тези швейцарски истории... А по швейцарската земя ще се издигат все повече крепости за затвърдяване на робството. На много места ще се изплитат телени мрежи, за да се осуетява нелегалното бягство на швейцарците. В училищата децата, които имат майчин немски език ще бъдат обучавани на френски или италиански; а там дето майчиният език е френски, може да бъдат обучавани на италиански и обратно. Пред държавните власти швейцарците ще трябва да се стараят да говорят на езика на окупатора.
Най-преследвано от всичко ще бъде политическото име швейцарец. Вилхелм Тел ще бъде сигурно обявен за разбойник.
Доколкото по чудо някоя международна институция или човеколюбиво сдружение биха се опитали да подигат глас в полза на потиснатите швейцарци или - което би било по-голямо чудо - да направят една анкета за положението из швейцарските земи - няма да се стигне до резултат, поради пречките на окупаторите и безволието, което обикновено съпътствува такива начинания.
Държавите, които са си поделили страната, ще наводнят книжния пазар със съчинения, в които ще доказват абсолютната необходимост да държат в своя ръка заетите земи - по съображения икономически, стратегически, съображения на расова близост, исторически спомени и пр.. И надхитруванията между Берлин, Париж и Рим няма да имат край.
Видели бихме, значи Швейцария изпаднала в положението, в което е оставена Македония, със също такава, ако не и по-удивителна освободителна борба, и същото мрачно робство.
Погледнат в описаното нещастно положение, въпросът едно обединение и освобождение на Швейцария, за достигане на нейната политическа самостоятелност би изглеждал за мнозина твърде тежък и сложен. За неосведомените хора той би изглеждал почти неразрешим; и за ония, които губят ясен поглед пред купищата от насилия, интриги, апетити и фалшификация; за хората, които не се стараят да разкрият произхода и естеството на подобни купища от напластени недомислия, нямат обичай да разделят наслойката от същината. Ако някой от тоя сорт хора би погледнал, ще повторим, върху така потисната Щвейцария, каквато ни се рисува по-горе, той би подигнал отчаяно рамене в знак, че не е възможно тази земя да бъде самостойна, уредена И свободна; че тя изобщо не е в състояние да живее свободно и самостоятелно - даже ако това й бъде позволено. Ако такива хора биха видели преди сто и петдесет години с какви мъчнотии имаше да се справят и тогава швейцарците, пак биха повдигнали рамене и пак биха казали, че от Швейцария само по чудо може да се укрепи за живот една самостоятелна държава.
Но ето, „чудото“ е пред нас. Швейцария е на лице като независима и свободна държава, най-уредена и спокойна измежду всички европейски държави. Туй показва, че швейцарският въпрос е бил в действителност лесен за уреждане. Сложен биха го правили страничните пречки и липсата на добра воля. Прост е той, когато е на лице добрата воля и съзнанието на основните повеления, които са наложили създаването на една Щвейцария.
В случая с тази държава характеристични са следните положения:
1. Тя заема централно място между четиримата съседи - Германия, Франция, Италия и Австрия, както Македония заема централно място между четирите балкански държави - България, Сърбия, Гърция и Албания;
2. Населението й се състои от части на съседните нации;
3. По численост преобладава в нея една от населяващите я националности;
4. Показало се е, че не само живущите в Швейцария хора, но и за съседите е било пакостно неуреденото швейцарско положение. Тая земя дълго време е била „ябълка на раздора“, около която са се заплитали големи недоразумения;
5. Самото население в Швейцария е дало първо сигнал за необходимостта от нейната политическа обособеност;
6. От локален въпрос швейцарският постепенно се превръща в европейски, живо свързан с общия мир;
7. Имало е доста дипломатически игри и протакания, докато се е стигнало до спасителното решение за признаване на независима швейцарска държава;
8. Наличността на търкания и борби у дома и със съседите, както и помежду самите съседи, не само не е намаляла, а обратно - повече е подчертала и наложила нуждата от швейцарска самостоятелност;
9. Изгражда се легенда около швейцарските борби за ос вобождението
10. Със създаването и гарантирането на независима Швейцария Европа е получила тия благодеяния: а) пресъхва един опасен извор за борба между съседните нации, което е голям принос към общия мир, б) дава се блестящ пример за мъдро уреждане на въпроси като швейцарския, в) задоволява се едно изискване на правдата по отношение на швейцарското население, което мечтаело за свобода, мир и напредък.
Не виждаме в Европа друга земя, която в духа на тези констатации да прилича тъй много на Швейцария, както Македония.
Всеки жител на Македония ще ви потвърди, че уреждането на македонския въпрос е просто, но го усложняват апетитите на съседите и съображенията на по-далечни държави. Когато македонските борци искат на кратко да изтъкнат съдържанието на своите стремления, те основателно казват, че се борят за една Швейцария на Балканите. В следващите страници се разяснява по-подробно защо македонското освободително движение си е поставило такава политическа цел.

Глава втора
МАКЕДОНИЯ. ВАЖНОСТ НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО Й. СТОПАНСКИ ВЪЗМОЖНОСТИ. НАСЕЛЕНИЕ

Македония е географско средище на Балкана. Около нея са разположени Сърбия, Гърция, България и Албания.
Реката Вардар пресича Македония от север към юг на две равни половини. Който би държал долината на тази река, от изворите до устието й при град Солун, може да се каже, че би държал най-важната част от полуострова.
Южната македонска граница е Егейско море и река Бистрица; западната минава край Охридското езеро и по върховете на граничните с Албания планини Кораб и Пинд; на север страната граничи с планините Шар, Осогово и Рила, а на изток с Родопските планини и река Места (Кара Су).
Един поглед на картата ни посочва защо най-съществените балкански въпроси са свързани с тази страна.
От древни времена през Македония минават пътища, които са били от първостепенно значение за съседните и по-далечни срани и водят към Дунава, Цариград, Егейско море и към Адриатика.
Най-близката връзка на целия Балкански полуостров със страните около източно Средиземно море е през Македония и нейното голямо пристанище Солун.
В по-ново време все повече стойност добиват и за страните от Източна и част от Централна Европа двата пътя, излизащи при Солун и Кавала, по долините на македонските реки Вардар и Струма. Те имат за Румъния, Полша, Западна Украйна, България и Сърбия значението което, например, има за германските земи и за Италия Сент-Готарският път през Швейцария, или каквото има Триест за Австрия, Унгария, Словения, Чехия, Словашко, Хърватско. Солун и Кавала ще изпълнят ценната си за много народи търговскоикономическа роля най-добре, естествено, само тогава, когато техния голям хинтерланд - Македония, от който са неразделна част, бъде една успокоена земя, в която цари напредък при свобода и правда. Сент-Готарската линия служи на грамадния търговски обмен между Германия и Италия чрез сигурността на политическото положение в Швейцария. След 1913 година Солун и Кавала са откъснати от хинтерланда си и са стиснати като в клещи.
Важността на Македония с нейните пристанища още повече ще порасне, когато ще се осъществи от една страна отдавна споменавания план за обръщане на Морава и Вардар в плавателни за малки съдове реки, а от друга - на Дунава ще се построят нужните мостове.
Тогава размяната на стоки от цяла Централна и Източна Европа с Балканите и земите от Близкия Изток ще се улесни до максимум; за голяма част от европейския континент ще се осигурят най-кратки търговски пътища към Суец.
Видимо е, че Македония се явява като първокласна търговска база между голяма част от Европа , Северо-източна Африка и Предна Азия. Солун, най-ценното пристанище в Югоизточна Европа, може да достигне и даже да надмине големите търговски портове в Западното Средиземно море - Генуа и Марсилия.
Най-морската страна на Балканите е Гърция. Но за нея морето от търговско гледище има само едно ограничено частно значение. Чрез морето: като риболовци, моряци и търговци, намират прехраната си само известен брой гърци. Обратен е случаят с Македония. Нейният морски бряг е от извънредна важност за десетки милиони хора и други нации, както току-що посочихме.
Но важността на македонското крайбрежие е не по-малка от тази на гръцкото и от стратегическо гледище, специално при новите усъвършенствувания в морското воюване и при близостта на Македония до Дарданелите и Суецкия канал. Една флота от подводници, тръгнала от македонски води, може да затвори Цариград от юг и да застраши входа за Суец. А за навлизане от Средиземно море към Дунава Македония има по-голямо военно значение, тъй като бреговете й са изтъкнати много по на север от гръцките. Първата световна война с известния Солунски фронт доказа това за последен път.
Обяснимо е защо в Македония се срещат стремежите на четирите балкански държави - България, Гърция, Сърбия и Албания. Там отдавна се кръстосват сенките от мечовете на Англия и Русия. Познати са домогванията и на други велики сили все в тая посока. Понастоящем светът присъствува пред открито сблъскване на руската и англо-саксонска политика във връзка с Македония.
Македония като съобщителен кръстопът, като важна за търговски обмен земя, като стратегически обект се явява на Балканите с по-очертана по значение роля, нежели Швейцария в Западна Европа, т.е. тя се явява като по - важна „ябълка на раздора“.
Споровете около свързаните с нея въпроси имат голяма прилика с интересите и споровете, които са съществували около Швейцария. За тяхното най-правилно уреждане трябва да се прибегне към мярката, която е била приложена в Западна Европа - създаването на една независима македонска държава по подобие на Швейцария.

* * *

В посочените граници Македония не се различава много по пространство от държавата на Филип 2-ри, бащата на Александър Велики. И самото местно население, и съседните народи назовават тази област с името Македония, знаейки точно кои околии се считат в географските и традиционни нейни граници. Това ни посочват и много чужди учени.3
Стопански от векове насам Македония е ориентирана на юг, към морето, на където текът всички македонски реки и са обърнати погледите на всички нейни жители. Най-зле е тази страна, когато е заставена да се ориентира търговски към север особено към Сърбия, та през Дунава да получава стоки откъм Европа и да изнася своите произведения. Границите, които произволно се прокараха през нейния труп през 1913 год., а се потвърдиха наново през 1918 год., са от стопанско гледище едно огромно нащастие за населението. Покрай другите злини, те доведоха и до западането на гр. Солун.
Стопанският бит на Македония носи отпечатъка, който е присъщ и на съседните балкански земи. Разбира се, в известни отношения някои от тези земи постигнаха през последните петдесет години значителен напредък и изпревариха Македония в стопанския си подем; защото те се радваха на свобода, а Македония пъшка под робство. Но други съседи, например Албания, останаха далеч по-назад и от нея, в стопанството си и в цялата си материална култура.
По предприемчивост, обаче, и изобщо по способности, според свидетелства и на много чужди наблюдатели, македонското население, надминава съседните народи. Като хора на труда македонците са отлични; като търговци енергични, честни и съобразителни. Селското население е твърде трудолюбиво. При свобода големи постижения ще отбележат будните и надарени с инициатива жители на Македония. За жалост, липсата на свобода още ги спъва и отечеството им в много отношения стои неподновено, без достатъчно пътища, без практични и хигиенични жилища, без машини.
Що се отнася до съобщенията, те не са съвсем лоши и нито една област на страната не е изолирана по липса на пътища. Всички градове са свързани помежду си с шосета, които за Балкана могат да се сметнат и като доста добри. Ако се построят още две - три хиляди километра пътища страната може да бъде предоволна. Що се отнася до железниците, необходимо е да бъдат изградени поне още четири - пет линии, които да кръстосват страната от единия до другия край. Всичко туй, впрочем, е лесно постижимо, само ако политическите обстоятелства не пречат, ако досегашната несигурна атмосфера се премахне. Автомобилните съобщения и сега вършат там добра служба, макар и те да са спъвани от изкуствените граници. Без съмнение, една независима Македония ще има собствена търговска флота, с която ще бъдат улеснени търговските връзки на целия Балкан с останалия свят.
За едно бегло сравнение с Швейцария ще трябва да се отбележи, че постройката на шосета и железници в Македония ще е по-лека и по-евтина, защото не ще има нужда от толкова мостове, завои и тунели, които да се прокарат всред скали, както в Швейцария.
Сигурно Македония ще се окаже на Балканите най-богата с руди. Нейните подземни богатства и досега стоят почти изцяло неразкрити. При една солидна гаранция за мирно творчество, при привличане и на международен капитал на приемливи основи, много ценности ще се извадят из недрата на македонската земя и ще помогнат за коренното и материално преустройство, ще създадат индустрия, ще променят към добро сиромашкия живот на народа.
Измежду другите руди за изкопаване, намира се също мед, хром, олово, цинк, никел, магнезиум и желязо. В малки количества е разкрито досега сребро и злато. Има изгледи в бъдеще да се добиват в по-голям размер каменни въглища. На места ще се изкопава и хубав мрамор.
Значително богатство е водната енергия, която щедро ще подпомогне индустриализирането. Разбира се, Македония не ще мечтае за тежка индустрия, но преди всичко за такава, която е в непосредствена връзка с произведенията на нейната земя, за пример с тютюневото производство, памука, вълната, опиума, някои маслодайни растения и пр. Могло би да се развие без особени усилия малка текстилна индустрия, зачатъци за каквато съществуват още от турския режим. И за други индустриални клонове сурови материали се намират на самото място. Електрификацията ще се постигне без особени мъчнотии.

* * *

Климатът и почвата на Македония са твърде благоприятни . Специалисти са ни уверявали, че нито една друга страна в южния дял на Европа, като се почне от Франция и се стигне до Кавказ, не ражда толкова разнообразни продукти, колкото Македония. Там почвата дава доброкачествени жита; редица индустриални растения; тютюн, който е най -хубав на Балкана и реномиран в света; опиум, анасон, сусам, памук; растат в голямо количество разни плодове; картофи, царевица, отглежда се копринена буба, ориз.
На места се получава двойна жетва през годината. При модерно обработване на земята нейната плодност най-малко ще се удвои. Особено ако се прибегне до повече напояване и употреба на изкуствени торове. Подобрения трябва да се прокарат в тютюневото, оризовото и памучното производство, за които има възможност доста да се увеличават. Овощарството може да има голямо бъдеще.
Има още доста неразработена площ, която при модернизиране на земеделието ще трябва да бъде обхваната в един основен план. Могат да се създадат повече гори от тези, които страната сега има. Обработката на земята досега е ставала по твърде примитивни начини. Доскоро там хората не знаеха що е плуг, а оряха със старото рало, което сигурно е било в употреба преди хиляди години. Рационално обработена, македонската почва може да изхрани до шест - седем милиона души, вместо сегашните по-малко от три милиона.
Скотовъдството има всички условия за по-голямо развитие. Засега най-развито е овцевъдството. Но и то може да се увеличи и модернизира така, че да се изнася в чужбина много повече сирене, а и масло. Трябвало би да се стигне и до значителен износ на консервирано месо.
В македонските езера и сега има доста риба, още повече, разбира се, в крайбрежните води на Егея. Може да се стигне до развито рибовъдство.
Доста минерални води има, около които и за местни хора и за външните гости могат да се създадат лечебни и почивни центрове.
След Далмация, Македония е на Балкана страна, която може да предложи на туристите действителни красоти, предимно планински. Пирин, Рила, Шар, Кораб, Кожух, Беласица и др. планини са пълни с прелести, но засега още са лишени от добри пътища и хижи. При източната граница на Македония, в Доспатските гори, има условия по изкуствен начин и без много средства да се създадат на едно - две места езера, за което са се интересували и чужди предприемчиви среди. Покрай целия морски бряг на страната може да се изградят автомобилни пътища. В Македония се намират най-хубавите езера на Балкана; две от тях са големи приблизително колкото Женевското езеро. Веднаж освободена, Македония може да привлече доста любители на природата - било в своите планини, било край езерата и край средиземно морския бряг, при Солун и Атон.
И другаде загатнахме, че при политическа свобода в Македония ще се развие голяма търговия по суша и по море. Тя би могла да изнесе в други страни: разни жита, кожи, вълна, сирене, масло, месо, плодове, зеленчуци, памук; пашкули; афион, тютюн, ориз. Много от тези произведения е изнасяла още през турския режим. Търговски връзки са поддържани отдавна с презморски страни, с Виена, Лайпциг, Венеция, Рагуза, Цариград, Смирна. Но старата македонска търговия би бледнеела пред онази на една свободна Македония.

* * *

Нека и тук направим съпоставка с Швейцария.
Дума не може да става за сравнение на индустрията, която в Швейцария е достигнала високо развитие, а в Македония е в пелените си. Но трябва да се изтъкне, че Македония никога не ще има нужда от такава голяма индустрия, защото народът ще намира препитанието си не чрез нея, а главно в обработка на земята. Вън от индустриалното си предимство, Швейцария в много отношения е по-бедна от Македония. Нейният климат е по-суров, а македонският по-благ. Швейцария е земя затворена в планините, а Македония се мие от Средиземно море. Швейцария изцяло зависи за индустрията си, от каменните въглища, които самата не притежава, а внася от чужди страни; докато Македония в никое отношение не е така зависима стопански от чужбина. Това, което Швейцария припечелва като търговски път за съседни държави, Македония би го спечелила в по-голям размер чрез сухопътните си, речни и морски пътища. Засега Швейцария има по-добро скотовъдство, но всички предпоставки има и Македония да дойде до това ниво, ако не и да го надмине. Швейцария има повече гори, но в бъдеще Македония може да я настигне. Не само по-малко земя има Швейцария, но тя е и много по-неплодородна. Обработваемата площ е много по-голяма в Македония и дава несравнено много повече храни и други произведения. Швейцария, както и страни като Белгия, Австрия, имат по-малко условия за самостоятелно изхранване, те произвеждат по-малко храни, а трябва да изхранват много по-голямо население. Те имат многобройно градско и индустриално население, докато в Македония градските жители са много по-малко, а и от тях голяма част са свързани с обработване на земята, поне дотолкова, че да имат собствена храна за през годината. Откъм минерални богатства Македония е също по-богата. Докато Швейцария би изнасяла и за в бъдеще повече индустриални произведения, машини и др., Македония ще изнася повече продукти на земята си; но ще дойде време, когато и тя ще изнася индустриални произведения.
За Швейцария не може да се каже, че е географско и стопанско цяло в тази степен, в каквато Македония е едно цяло.
Това бегло сравнение доказва колко плитки, изсмукани от пръстите са онези твърдения на заинтересованите среди, които искат да заблуждават неосведомените хора, че Македония, ако бъдела независима държава, не могла да живее стопански, не могла да се изхрани... Такова нещо може да се твърди за някои други страни в Европа, но най-малко за Македония. Ако една затворена Сърбия, ако една камениста Гърция е могла да се изхрани и да съществува като свободна държава, очевидно е че Македония като самостоятелна единица би могла стопански да блаженствува, а даже и да помогне на споменатите нейни съседи.

* * *

Македония има 66 хиляди кв.км. Така тя се явява по-голяма от следните европейски страни: Швейцария, която има 41 хиляди кв.км.; Белгия: 30 хиляди кв.км.; Холандия: 34 хиляди кв.км.; Дания: 43 хиляди кв.км.; Естония: 47 хиляди кв.км.; Литва: 53 хиляди кв.км.; Албания: 28 хиляди кв.км.; Словакия: 37 хиляди кв.км.; Люксембург: 2600 кв.км.4
До 1912 год., т.е. до деня, в който се уголеми за сметка на македонски територии, Сърбия бе по-малка от Македония, имаше 47 хил. кв.км. Гърция бе с 65 хил.кв.км. - колкото Македония. Черна гора като самостоятелна държава имаше 9 хил.кв.км.
Някои от изброените държавици са имали малко по-голямо от македонското население, а други по-малобройно. Както по пространство, така и по население, Македония е почти еднаква с Ирландия. През 1912 год. Македония наброяваше към 2,5 мил. души.
Повечето от посочените страни издалече нямат стопанските възможности, които има Македония. А нито една няма това ценно географско положение, каквото е нейното. И всички те са отделени, независими държави, макар че почти за всички тях се е твърдяло, че не биха могли да бъдат самостоятелни. До вчера се твърдеше и за Ирландия, че не могла да бъде отделна държава. Няколко столетия подред бе самостоятелна Черна гора, която е седем пъти по-малка от Македония по пространство и осем пъти по население, а земята й се състоеше най-вече от камънаци, които будят отчаяние, Албания е два пъти по-малка по население и пространство и много по-бедна от Македония. Очевидно е, че също с оглед на големината на населението й, и пространството, Македония има отлични условия да бъде самостоятелна държава.

* * *

В Македония от по-старо време живеят следните пет народности: гърци, българи, турци, албанци, аромъни. Малко по-късно са се заселили и евреи. Заличена е всяка следа от старите македонци, сънародниците на Александра Велики, които са населявали страната преди две-три хиляди години.
Гърците се срещаха предимно в крайморските градове, а след 1922 год. се заселиха и малко по-насевер от крайбрежието. Техните заселища край морето са доста стари, имало ги е през епохата на Византия и при древна Гърция.
Албанците са също древни жители на Балкана. В някои от западните околии на Македония те са се настанили през турското владичество, използувайки привилегированото си положение, като мохамедани.
Българските славяни са се заселили в Македония след петия век подир Христа компактно, из цялата страна; в малцинство са били само в някои крайморски градове.
Аромъните са също стари жители на полуострова. Те живеят в Македония още от римското владичество. Намират се предимно на запад от реката Вардар.
Турците дойдоха в Македония в 14 век след Христа като завоеватели. Установили са се из всички области на страната, в села и градове.
Евреите са концентрирани главно в град Солун и по малко в някои други градове.
По занятие гърците са били предимно търговци и занаятчии; албанците и аромъните предимно скотовъдци; българите и турците - предимно земеделци. Но това разграничение не е абсолютно. Много занаятчии и търговци са също българи, турци, власи и албанци; някъде и гърците са се занимавали със земеделие. Евреите са били главно търговци, а турците са били още и чиновници и войници.
Едва в последните години на турското владичество селската маса започна да става собственик на земите, върху които тя векове подред работеше. През турския режим земята владееха тъй наречените бегове, едри земевладелци (феодали). Те бяха принудени да разпродават имотите си на селяните благодарение на мерките, които насочи срещу тях Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО).

* * *

Много автори5 са принудени да си служат със статистики, които са излезли преди 1912 год. върху Македония. Първо, защото подир това няма на лице достоверни нови статистики, а второ - защото след тази година започнаха, и още не са спрели, насилнически размествания на населението в някои македонски области.
Броят на националностите е бил до 1912 год. следния, в закръглени числа:
Българи - около 1 200 000
Гърци – около 240 000
Турци – около 500 000
Албанци – около 160 000
Аромъни – около 80 000
Евреи – около 90 000
Разни – около 40 000
Според статистиката на г. Леон Доминиан, побликувана от Американското Географско Дружество в Ню Йорк, броят на гърците в Македония в 1912 година (което значи и до 1922 година) е бил 190 хиляди души.
Според данните на хърватския изследвач Стефан Веркович, който дълги години е проучвал Македония, а също според авторитетното мнение на професор г-н Вайганд и на българския географ Васил Кънчев, българското население в Македония съставляваше до посочената година и по-късно 52 на сто от броя на всички жители. И други специалисти го посочват като най-малко 50 на сто от цялото местно население; така го посочва и турската статистика. След завладяването на Македония от турците, значителен брой българи бяха обърнати в мохамеданство. Тези мохамедани българи, познати под името „помаци“ не са посочени в горните цифри за българското население. Известна част месни аромъни също са били обърнати в мохамеданство; техният брой също не влиза в дадената по-горе цифра за аромънското население.
Във всички по-сериозни енциклопедии се означава почти без разлика тоя брой на населението, който посочваме тук. Най-неточни по отношение на Македония са сръбските и гръцки статистики, които са опровергани и от турската статистика.
Съществуващите в Македония националности са само части от народите, които от векове населяват Балкана и имат от стотина години насам всички свои национални държави. В това отношение положението е еднакво с швейцарското. Тук не съществува отделна македонска нация, както там не съществува швейцарска нация в етнографски смисъл на думата. Тук националностите са си служили с оня литературен език, който е общ за цялата съответна нация - турски, албански, гръцки, български, румънски както в Швейцария националностите си служат с писмения немски, френски и италиански език.
В Швейцария цялото население е християнско, но разделено на католици и протестанти. В Македония имаме мюсюлмани и християни (повечето православни). Доколкото между християните е имало и има разпри, те се дължат на националното различие, а не на вероизповедна разлика.
Кратко време преди Балканската война турците се опитаха да колонизират Македония с бошняци, които напуснаха Босна след нейното окончателно присъединение към Австро-Унгария. Тази колонизация не бе успешна. Всички заселени бошняци избягаха в Турция подир поражението й през 1912 година. След Първата световна война Сърбия също се опита да доведе свои сънародници от областите, които беше взела от Унгария; и този опит пропадна. Гърция обаче, доведе няколко стотин хиляди души свои сънародници от Мала Азия подир изгубената война срещу турците в 1922 година. Тези хора тя настани на мястото на изселеното от Южна Македония турско население и на мястото на пропъдените от гръцките власти десетки хиляди българи.
Въз основа на това увеличение в броя на гърците някои среди искат да изкарат, че една независима Македония ставала съвсем невъзможна. Такова твърдение е, разбира се, съвсем необосновано. Тия, които го изтъкват, не са желали независима Македония и когато гърците бяха по-малобройни там. Ако тъй много причини налагат създаването на независима македонска държава, увеличеният брой на гърците никъде не осуетява подобно решение. Българите бяха пет пъти повече от гърците в Македония и не използуваха това обстоятелство никога като довод против едно политическо обособяване на страната. Виждаме, че и в Швейцария немски говорящото население възлиза на 71 на сто, докато френски говорят 21 на сто, а италиански 6 на сто от жителите й; но никога говорящите немски швейцарски жители не са казали, че Швейцария не трябва да съществува и че те трябва да се присъединят към Германия, защото са мнозинство. Численото съотношение между националностите в Македония с нищо не намалява ползата от едно решение на македонския въпрос чрез създаване на независима държава.
Чуват се възражения, че пречка за установяването на независима държава - специално, ако тя да е федеративно устроена - било и обстоятелството, че населението се намира размесено; във всяка област имало жители от две или повече националности. Но и това съвсем не може да бъде основание за отказването от идеята за независимост на страната. Преди всичко, няма нито един окръг, в който населението от една националност да не преодолява. Това улеснява прибягването и до кантонална система в уредбата на страната. А пълното равноправие на петте местни езика окончателно би урегулирало отношенията между народностите. Но Македония може прекрасно да се уреди и без прибягване до кантоналната система, която там няма никаква традиция до днес. Достатъчна може да бъде основата на равноправие и свобода за всички граждани и всички народности.

Глава трета
АСПИРАЦИИ НА БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ

След раздялата на Римската империя към края на 4-тия век след Христа, Източното царство, по-късно известно под името Византия включва почти целия Балкански полуостров. Гръцката народност постепенно добива надмощие в това царство, но то все пак не е една Гърция.
Три - четири столетия балканските земи остават под византийска власт. В това време те са вече наводнени от прииждащи през Дунава славянски племена. Към края на шести век българите минават Дунава и след много борби се установяват в североизточната част на Балканския полуостров. Те влизат в постоянен контакт с Византия, която бе държава, съставена от различни националности и която се простираше и към европейския континент. Официалният език в нея бе гръцки, но народът в нея се наричаше романи (ромеи), а не гърци, тъй като гръцкия елемент числено бе незначителен, пък и самата държава бе едно продължение на Римското царство. В седми век се издигна България и на скоро се явява като конкурент на Византия за първенството на Балканския полуостров. Македония със столетия е била в български ръце, а в някои моменти българските войски се спускат и до областта на Атина.
Сърбите излизат много по-късно на историческата сцена. При западните граници на България те влизат в стълкновение с нея, а когато тя е отслабнала - сблъскват се за кратко време и с Византия. В Македония сръбската държава се е явила съвсем за кратко - на места за десет, другаде за двадесет или тридесет години, в 14 век след Христа, в надвечерието на турското нахлуване.
Турците владееха в Македония от края на 14 век до 1912 година, т.е. пълни пет века.
Във взаимните си спорове балканските народи изтъкват, всеки за себе си, и исторически доводи за оправдание на аспирациите им спрямо Македония. Тези доводи са сухи, безжизнени от гледище на съвременния живот и нужди. На лице са днес много по-съдържателни крещящи необходимости, които биха имали несравнено по-голяма тежест върху везните, когато би се претегляли съображенията за едно или друго решение относно Македония. Но понеже от някои страни, особено от сръбска страна, се набляга върху исторически спомени, основателно е да не отминем съвсем този въпрос. Това, което е самата истина, се съдържа в следните кратки констатации: най-слабо историческо основание за претенции над Македония имат сърбите. По силата на такива основания даже турците имат право да искат Македония в границите на своята държава, защото те са явладеели цели пет века, т.е. около петнадесет пъти по-дълго, отколкото сърбите са се задържали там само в някои области. Турците владееха цялата страна, и при това имаха в нея половин милион свои сънародници, вън от около сто и петдесет хиляди мюсюлмани албанци и около стотина хиляди обърнати в мохамеданство българи и други жители. Въпреки, че в мнозинството си турското население се е преселило вече в Турция, из някои македонски околии още живеят значителни турски групи.
От национално и от историческо гледище Сърбия не може да претендира за Македония. Правата на другите в това отношение са очевидни и големи; и пред тях стои безпомощен всеки шовинистически сантиментализъм, като оня, на белградската пропагандна централа, който доста е допринесъл за изкуственото усложняване на балканската политическа обстановка. Видяла веднъж, че чрез сплетни и щастлив случай кракът й е стъпил в Македония, сръбската интелигенция си внуши, че може да оправи работите на целия простор от Алпите до Черно море. Тя остана неукротима в своите политически лудории, смущавайки балканските народи. Своите заблуди тя издигна в свещенни максими, а пропагандата й и до днес се мъчи да заличи без остатък фактите, които са самите свещени истини. Претенциите на Сърбия върху Македония имат изключително завоевателен характер.
Но Сърбия е водила три войни за тази страна от 1912 година насам, казват сръбските адвокати. За завладяване на чужда земя може някой да води и тридесет войни. Всъщност три или четири войни за Македония са водили от 1912 година насам и Гърция и България; но те имат успокоението на съвестта, че са ги водили за освобождението на своите братя - гърците за братята си в македонското крайбрежие, а българите за своите братя, живеещи в цяла Македония. Сърбите нямаха кого свой да освобождават в Македония.
В ново време от сръбска страна се поднесоха пред света доводи от икономическо естество. Те се появиха, когато надеждите на Сърбия за отнимане на Босна и Херцеговина от австро-унгарското владичество се бяха намалили. Тогава сръбската държавна политика замисля да напира към Солун, очаквайки едно сигурно разпадане на Турция. Голяма пропаганда е развита от Белград, още по-голяма активност от страна на сръбската дипломация, за да се спечелват влиятелни правителства и общественото мнение за задоволяване на тия претенции върху Македония, поставени върху съображения икономически.
Стопански нужди заставяли Сърбия да гледа по посока на Македония. Но защо в такъв случай, преди още да се настани с властите си в тая земя, тя отрече националното име на местните българи? Защо веднага им отне черквите и затвори училищата? И защо по-късно, след 1918 година, когато един нов неочакван щастлив случай постави под нейна власт земи от бившата австро-унгарска монархия, побърза с денационализаторски мерки и срещу хърватите и други националности? Пак ли по икономически съображения? Като стъпиха в Македония, сръбските власти веднага подгониха местната българска интелигенция с учителите, свещениците и Владиците, прибягвайки до арести, заплашвания и убийства. Въведоха режим, който застави населението още в първите седмици след разбиването на Турция да мечтае за връщането на турската власт. Тези мерки по какви икономически съображения бяха прилагани? В течение на двадесет години два пъти поискаха да променят вековното българско име на македонските славяни и то все с нечуван терор - един път ги нарекоха сърби, после югославяни.
Жизнено пространство Сърбия не може да търси в македонските области, защото те са за самата Македония, неин единствен жизнен простор; Македония не е африканска земя, та да бъде считана за нечия колония. Сръбската държава имаше 47 хил. кв. клм., а за достъпа си до Солун иска да завладява Македония, която има 65 хил. кв. клм. и е населена с несръбско население. Че не я интересуват стопанските съображения, показва обстоятелството, че именно тя най-много се е противопоставяла срещу идеята за автономна или независима Македония. Стопански и търговски нужди на Сърбия могат да бъдат задоволени значително чрез солунското пристанище, ако Адриатика, до който тя и етнографски е по-близо, стане недостъпен за нея - само от една независима Македония, но чрез добросъседски отношения и споразумения.
За да има читателят по-ясна представа, колко неоправдани са били сръбските домогвания върху Македония, ще си послужим с някои съпоставки. Нека си представим Чехия да прогласи, че има насъщна нужда от Триест и че се опита да го завладее, като мине през цялото пространство между Виена и Пасау. По този начин тя би подчинила към три до четири милиона немско, а отчасти италианско и словенско население. При това Чехия би трябвало да обяви това население за чешко по народност. Тази акция ще е тъждествена с акцията на сърбите в Македония. Чешките национални граници са приблизително толкова отдалечени от водите на Адриатическо море, колкото сръбските от Егейско море.
Друг пример. Унгария иска Триест и Сплит, но за тая цел завладява Хърватско и Словения с 6-7 милиона славянско население, като го обявява за унгарско. И тя е толкоз отдалечена от Адриатика, колкото е и истинска Сърбия от Солун.
Трети пример. Швейцария си внушава, че й е необходимо пристанището на Генуа. За тази цел тя се опитва да завладее италианските области на някогашния Пиемонт с градовете Милано и Торино, т.е. една територия по-голяма от самата Швейцария, както и Македония е по-голяма от Сърбия. При това Швейцария се заема да преобръща с огън и меч тамошните италианци в друга народност.
В стремежа си към юг сръбската държавна политика срещна отпор не само от страна на населението в Македония, чието мнозинство е българско, но и от страна на гръцката политика.

* * *

Исторически претенции, по-големи от сръбските, изтъкват и гърците поради някогашното господство на Византия из македонските земи. Срещу тия претенции се противопоставят следните възражения: сегашна Гърция не може напълно да се отъждествява с Византия, както например, австро-унгарската империя не може да се отъждествява непременно само с една от нациите, които са влизали в нея; гръцкият език и нрави преобладаваха във Византия тъй както, общо взето немският език и тон преобладаваха в Австро-Унгария. Сетне, гръцко население не живее в Македония освен в приморските градове. Вън от туй, Византия простираше властта си до Унгария, до Адриатика, до Кавказ и Крим; днешните гърци би трябвало да предявяват претенции и за всички тези земи. Ако се тръгне по този път, България трябва от своя страна да поиска земите близо до Будапеща, до Цариград, Атина, както и до Адриатическия бряг, тъй като нейните граници са допирали до там. А турците би трябвало да преместят границите си до Виена, където два пъти достигнаха. Въз основа на историческите спомени под властта на Рим следва да бъде поставена сега почти цяла Европа, включително и Англия, както и цяла северна Африка и Близкия Изток, бидейки всичките някогашно многовековно владение на Римското царство. Това са, разбира се, наивни и смешни претенции. Но от известни страни с тях се прави сериозна политика, а гърците и досега продължават в Атина да дават на разни духовни лица титли, които да им напомнят за някогашното византийско светско и църковно господство до долното течение на Дунава.
Очевидно е, че върху исторически основания най-много могат да се позовават турците и българите, защото и едните и другите дълго са владели в Македония и са имали и имат там свое население. По-малко могат да се позоват гърците, защото коренното гръцко население в страната не е било многобройно и гръцка държавна власт над нея не се е простирала, а византийска. Сръбските исторически основания пък са най-слаби, неиздържащи в сравнение с българските и турските, нито с гръцките.
Гръцките аспирации върху Македония, даже само върху южната й част, доскоро имаха съвсем слаба национална опора. Посочихме, че от времето на Византия до преди двадесет и пет години броят на гръцкото население си оставаше пет пъти по-малък от тоя на македонските българи, в цялата страна числеността му никога не отиде по-горе от десет – единадесет на сто. Гръцката теза бе, че всички, които са православни, са гърци. Не само цялата българска нация, но и останалите християнски народи на Балкана бяха обявени за елини, но говорящи други езици. По тази логика трябваше и всички руси до Сибир да бъдат обявени за гърци. Все едно би било католиците по света да бъдат обявени за италианци, понеже първоначалния католически център се създаде в Италия, така както първия център на православието е бил в ръцете на гръцкия клир около Цариградската патриаршия.
Правени са опити от някои гърци да представят броя на българското население по начин изгоден на великогръцката теза. Но тези опити са разбивани от фактите, които са отбелязвани и от самата турска власт през тъмните векове на нейното владичество. През петте века на нейното владичество Турция в нито един момент не е била заинтересувана да подкрепва българската национална кауза против гърците, а правило е било обратното - чрез дадените от султана още при падането на Цариград привилегии на Гръцката патриаршия, гръцкото духовенство векове подред е работило безпрепятствено за денационализацията на българския народ, аромъните, албанците и пр. И все пак турците добросъвестно са отбелязвали в архивите си петстотин години под ред славянското население в Македония като българско. Може би и до сега са запазени в Турция много от тези архиви. Без съмнение, турското свидетелство относно националността на македонското население трябва от всекиго да бъде прието като най-обективно.
В най-ново време от гръцка страна се оперира с броя на докараните от Мала Азия и заселени в Македония гърци, караманлии, арменци и лази. Но се изпуска изпредвид фактът, че са били заставени от гръцкия режим, без своя воля, да напуснат Македония множество българи и че тяхното желание да се завърнат в родината никога не е угаснало.
Ще трябва да изтъкнем, че в гръцките правителства до днес съществува мисъл за изгонване на цялото българско население от Южна Македония. Почти непрестанно са прилагани в практика различни методи за прогонване на българите, а мисълта за окончателното им изкореняване от родните им места напоследък като че ли става все по-любима на гръцките власти. На тая мисъл дават названия „размяна на населенията“. Всъщност не се касае и до размяна, тъй като срещу евентуално изгонените българи, които биха заминали в България, последната няма в пределите си гръцко население, за да го изпрати на Гърция. Но и да би имала, подобен метод за „уреждане“ на македонския въпрос би бил най-нещастен; само ще изостри повече вражествата и страстите; всички причини за спорове около Македония, както и домогванията на съседите към нея, ще останат. Подобно решение би значило да се обвинява за виновен страдащия, обезправеният. Българското население под гръцка власт е подложено на безгранични страдания. Следвало би да се вземат мерки за възвръщане на правата му. Следваше гръцката държава да е приложила договора за покровителство на малцинствата, а Великите сили да се заинтересуваха дали той наистина се прилага. Вместо да отговарят за своята доказана виновност, гръцки правителства предлагат изкореняването на българите от родните им огнища... Вижда им се изгодно, новият ред в света, очакван с толкова надежди, да започне със същото безправие, което те са узаконили в своята държава. Не местните жители, заселени в Македония преди петнадесет века, трябва да се изгонват, а обратно - прокудените от родните им огнища македонци трябва да се приберат в родните си места. Нека си припомним думите на президента Уйлсон:
„Народите и провинциите трябва да престанат да бъдат разменявани между правителствата като прости движими вещи, или като предмети за размяна в една игра. В тази война не бива да бъде извършено никакво териториално уреждане, което не отговаря на интересите и ползата на заинтересованите населения и което би било една проста клауза за спогодби и конпромиси между амбициите на съперничещите си държави. Всяка определена националност да види осъществени, във възможна мярка своите стремежи и то по начин да се отстранят всички нови и стари причини за разногласие и антагонизъм, от което биха произлезли в бъдеще нови опасности за мира на Европа.6
Владяната от Гърция македонска територия се сочи вече и като необходима за Гърция житница. Но преди да заеме тази земя, стара Гърция бе живяла цели сто години без нейното жито. Гърция има нужда и от много други храни, които и днес внася от околните държави; внася и от България, например, много добитък. Ако проблемът се разглежда с оглед на една независима Македония, въпрос за тази нова гръцка житница не може да се поставя изобщо. Доколкото гръцкото население си остава в Македония, неговата прехрана ще излиза от македонските земи и за него по-нататък не ще се грижи гръцката държава. А стара Гърция ще успява да се изхрани чрез търговията си, така както е било винаги в миналото. Сам Елефтерос Венизелос, най-известният грък в новите времена и голям държавник, публично убеждаваше през 1912 година гръцката нация, че повечето македонски земи - включая Драма, Кавала, Серес с неговото плодородно поле, та дори до Солун, трябва да принадлежат на България. Още по-възможно е от гледище на балканския мир и от други гледища, тия области да съставляват част от една независима македонска държава.

* * *

По свой почин или не, в най-ново време някои албански среди отпечатаха карти и писаха статии, в които границите на Албания се проектират до реката Вардар, т.е. обхващат почти половината Македония. Естествено, че такива домогвания са смешни. Но те също могат да внесат своя дял в балканските неразбирателства. В Западна Македония има албанско население. То никога не е било оспорвано от страна на македонските българи, за разлика от сърбите и гърците, които винаги са искали да го потискат. Това население живее в близост с днешната държавна албанска граница; то е далече от центъра на Македония, към който споменатите пропагандни карти и статии тикат Албания. Цяла Западна Македония е с абсолютно преобладаващо българско население. Областите, в които живеят македонските албанци, икономически и географски спадат към Македония; повечето от тях са разделени от Албания с планински стени, като например Пиринеите са разделили Франция от Испания. Видни албанци логично са изтъквали, че тези места като принадлежащи на Македония, могат евентуално да бъдат включени в отделни кантони, при една независима Македония с национални права и свободи, каквито ще се предвидят за цялата страна.
Никога от българска страна не е оспорван националния лик на албанците или гърците в Македония. Това обстоятелство е от значение за всекиго, който желае основно да разучава отношенията на Балкана, взимайки предвид и тяхната морална страна.

* * *

Аспирациите на България, въз основа на националния принцип, са обясними. Ако Гърция и Албания са се считали в правото си да претендират за известни малки части македонска земя, където живеят техни сънародници, на същото основание България е претендирала за почти цяла Македония. Но от Белград и Атина се противопоставя един чудноват довод, а именно, че в Македония нямало българи. Понеже това отричане на българската народност има голямо значение за политическите отношения на Балканите, а особено за македонския въпрос, налага се да изтъкнем коя е истината.
Тъкмо понеже славяните в Македония са българи, въведен е там от гръцка и сръбска страна известния терор, налице са острите борби. Тъкмо в тия борби македонския славянин е показал по най-блестящ начин своята българска принадлежност.
Защо населението около Атина, или Белград където то е гръцко, респективно сръбско, не се бори, не протестира, а именно в Македония? Казаната белградска и атинска теза всъщност е извор на най-остри недоразумения на Балканите. За туй ако не съвсем изчерпателно, то все пак малко повече ще се спрем върху въпроса - не са ли българи македонските славяни?
Безбройни свидетелства има преди всичко от гръцки и сръбски източници, че тия славяни са българи. Сърбите престанаха в печата си и в научни книги да ги означават като българи само от преди петдесет - шестдесет години насам, откакто държавната им политика, отчаяна в северна посока - срещу Австро-Унгария - се насочи към юг. Иначе бихме могли да поднесем на читателя цял том сръбски данни за българския характер на Македония. Гърците пък изпадат ежедневно в странно и донейде във весело противоречие. Официалната им пропаганда оспорва, че в Македония има българи. Но всеки ден ще чуете, или ще четете в гръцките вестници как гръцки държавници - да не говорим за гръцката народна маса - говорят против българите в Македония. Винаги, когато гърци искат да дадат израз на недобрите си настроения към македонските славяни, те ги наричат с истинското им име българи. И когато имат намерение да мамят чуждия свят, тогава говорят, че в Македония няма българи. Цялата история на българската нация е възсъздадена от български историци и от чужди автори въз основа на свидетелствата, които са ни оставили старите гръцки писатели, донейде и по документи, запазени във Ватикана, във Венеция, Виена и другаде. Никога всъщност на гръцките автори от средните векове не е минавало на ум да оспорват българското име на заселените в Македония славяни. Те, както и самият гръцки народ, до такава степен ги считат за българи, че прикачиха титлата „Българоубиец“ на византийския император Василий 2-ри, след като той победи в 1014 година царуващият в Македония български цар Самуил. Пленените от Василий 2-ри петнадесет хиляди български войници бяха ослепени, като на всеки сто души по един бе оставен с по едно око, за да бъде заведена ослепената войска пред нейния цар в Охрид, който до тогава цели четиридесет години неуморно водеше война срещу Византия, опрян върху преданността главно на македонските българи.
Защитници на сръбско-гръцката теза в чужбина казват понякога, че македонските славяни не били ни българи, ни сърби. Но те не ни обясняват защо в течение на петвековния режим тия славяни се декларирваха само като българи.
Когато в 14 век сръбският крал Душан завзе някои области от Македония, веднага прикачи към титлата си и думите „цар български“, което показва, че македонските славяни е считал за българи.
Влизайки в Македония през 1912 година сръбската власт закри 761 български черкви и 641 училища, гръцката - 378 черкви и 340 училища; и едните и другите изгониха българското учителство и духовенство.
От сръбска страна неуморно се пише за неосведомената публика, че Българската екзархия водила пропаганда, българизирала славяните в Македония и създавала въпросните църкви и училища. Това значи колата да се впрегне пред воловете. Защото преди още да има на лице българска държава и Българска екзархия, а именно още в 1830 година започна едно широко българско народно движение за самостоятелна църква и за просвета. Това е за българите най-великото тяхно движение от турското навлизане на Балканите насам. Това е Българското възраждане, което най-енергично подеха именно македонските българи. То се увенча в 1870 година със създаването, чрез указ на турския султан, на Българската екзархия, като върховна управа за новопризнатата българска национална църква. Тогава - нека повторим - цялата българска нация се намираше под турска власт, та никой не би могъл да твърди, че пропагандата на несъществуващата още българска държава е играла тук някаква роля. Със собствени сили и средства, по собствено съзнание и почин българската нация води борбата и победи. Тогава именно се извърши и най-блестящия плебисцит, чрез който българската нация сама посочи, бидейки още под турска власт, докъде се простират нейните етнографски граници. Цяла Македония влизаше в тези граници, а и почти цялата област около реката Морава, с център град Ниш, която бе подарена на Сърбия в 1878 година от руския император.
Архивите на всички дипломатически канцеларии в света, специално до 1912 година са пълни с документи за българи в Македония; след тая година вече завоевателите на Македония, сръбските и гръцките власти, започват да прокарват пред общественото мнение своите официални тези. Но македонската освободителна борба свидетелствува и по-нататък в полза на македонската българщина.
Всички енциклопедии до 1912 година свидетелствуват също тъй, че в Македония живеят българи. След тая година, по съображения на политически съюзничества, проникват тук-таме в някои по-податливи печатни издания съмнения относно истинския образ на македонските славяни.
Както учените от разни страни, които са запознати с Македония, така турската власт и всички останали обективни наблюдатели, са считали македонските славяни за българи, не въз основа на литературния български език, който те напълно логично са въвели в училищата си, а въз основа на всички други белези, по които се съди дадена националност каква е. Цели столетия в Македония нямаше училища, и то не само за българите, но и за другите народности, включително и за владеещата турска народност. Местните диалекти на македонските славяни, значи, са считали всички с основание за език български. Всяка нация си служи с общ книжовен език, но във всяка нация се срещат и отделни диалекти. Що се отнася до българските диалекти в Македония, те нямат такова различие с останалите български диалекти, каквото например се среща сред немската, италианската и др. нации. Диалектът на немците в Швейцария е, може би, най-мъчно разбираемият за всички останали немци. Но това не е попречило на швейцарците от немски произход да считат за свой общия немски литературен език. Също така, докато не бяха се явили режимите на национално потисничество в Македония след 1912 година, тамошната българщина си служеше официално с оня книжовен език, който е общ за всички българи в света и в чието изграждане твърде голям принос имат български културни деятели от Македония.
В редица международни актове е призната българската националност в Македония. Тя косвено е призната и в договора, сключен между Гърция, Сърбия и България в надвечерието на Балканската война.
Дълъг списък от имена на пътешественици, учени, видни журналисти, политици, из средата на разни културни нации, може да се нареди, които необоримо доказват, че славянското население в Македония е българско. Между тях са и имената на най-видните слависти в света; също тъй и на славянските големи историци и слависти, като Кондаков, Шафарик, Ягич, Нидерле, Флорински, Милюков, Державин и др. Тук е излишно да правим извадки от съчиненията им. Но ще споменем, че и политици като Бисмарк, Лойд, Джордж, Уинстон Чърчил, недвусмислено са изтъкнали същата истина - че в Македония живеят българи. Уинстон Чърчил през време на Първата световна война се застъпваше да бъдат дадени на България областите, в които преобладава българско население.7
Бисмарк заяви в Райхстага, че българската нация обитава Македония до Солун и на изток до Черно море.8
Политически и стратегически съображения на някои от Великите сили са били причина, че Македония не е била включена в границите на българската държава, които са били определени със Сан-Стефанския договор в 1878 година. Това ни сочат всички данни от близкото минало; то се среща и в книгите на сериозни автори.9 Признания в този смисъл са направени и от самите представители на въпросните Велики сили в Берлинския конгрес, когато се е решавало Македония да остане под турска власт и след освобождението на България.10
Един единствен път бе направена анкета от страна на хора с признат авторитет по въпросите, които имат връзка и с Македония. Това бе анкетата, известна под името „Карнегиева“. Тя се яви във връзка със споровете и взаимните обвинения между балканските съюзници - България, Гърция, Сърбия и Черна гора, които след общата победа над Турция се намериха в 1913 година във война помежду си. По всички данни от тая анкета славянското население в Македония е българско. Между анкетьорите бяха френският сенатор и бивш министър Жюстен Годар; познатият английски общественик и познавач на Македония Х. Н. Брайлсфорд; известният руски политик и историк проф. Милюков и др.11
Сръбската противо-българска пропаганда поддържа, че македонското население е сръбско; гръцката пропаганда - че е гръцко; а болшевишката напоследък се е заела да лансира измислицата, че в Македония нямало българи, а някаква друга нация – „македонска“. Подобна нация историята не познава. А „македонец“ в географски смисъл на думата се нарича там и гъркът и албанецът, турчинът и аромънецът. Същото явление може да се констатира, например, и в Босна, където и хърватинът католик и мюсулманинът, както и православният сърбин ви отговаря, че е „босанец“. С това всеки от тях иска да ви каже, че е от Босна, но нищо повече от това, тъй като босанска нация не съществува. Разбира се, такива примери могат да се посочат и в други страни. Когато някой ви каже, че е баварец или саксонец или прусак, вие разбирате, че той е германец. В етнографски смисъл на думата и в Швейцария не съществува швейцарска нация, няма швейцарски език.
И под комунистическа марка виждаме да изпъква сръбско-гръцката шовинистическа сметка - ако би могло да се създаде някаква македонска нацийка; чрез своята миниатюрност тя ще повиси отначало във въздуха, докато бъде погълната от Белград и Атина. За по-голяма леснота, при тая етнографска операция, на никоя от другите местни народности не се налага името „македонец“ като национално; те си остават турци, гърци, албанци, аромъни. Тито поддържа тезата за македонска нация, за да се харесва все повече на сърбите, всред които той чувства най-голямата си опора. Всяка стъпка срещу българските народностни права се явява негов капитал еднакво пред националистите и пред шовинистически мислещите сръбски комунисти. А московската болшевишка централа е възприела същата теза с разчет да се спечелят възможно по-голям брой гърци и сърби за нейната политика на Балканите - тъкмо чрез пожертвуването на българската националност в Македония, в полза на която руски професори и при болшевишкия режим, като Державин, Селищев и др. дават в трудовете си богати исторически, етнографски и разни други доводи. Всички тия опити живо напомнят за „мъдростта“, с която версайлските уредници на Балкана след Първата световна война, записаха името си в историята и чрез която докараха добре известните резултати. И те жертвуваха правдата пред шовинизма и грабителството на Белград и Атина.
Боейки се от автономията или независимостта на Македония, защото там нямат своя народност, сърбите, както и всички други, които искат да прокарват в тая земя чужди на нея планове, с терор се опитват да денационализират тамошното българско население; с насилие искат да го изкарат поне „македонско“, само да не е българско. Мъчат се да накарат народа да приеме географското име на страната, за свое национално име. Понякога развиват и теории, дават примери, как нейде се било случвало географско име да стане национално. Споменават Швейцария и Америка. Изпускат изпредвид обаче, че в Америка и в Швейцария никой не е затварял някому училищата и черквите, не е пропъждал зад граница интелигенцията му, не е прибягвал до убийства, за да му налага друго национално име. Вън от това, доколкото в една Швейцария, например, хората се наричат „швейцарци“, това правят всички - и тамошните французи, и немците и италианците. Докато в Македония чуждите власти - подчертаваме - не считат името „македонец“ за национално име на гърците, турците, албанците и пр., а го налагат силом само на българите. Никой швейцарски немец, или французин, или италианец няма да ви отрече народностния си произход, няма да ви каже, че езикът му е „швейцарски“, а ще го именува с истинското му име - френски, немски или италиански.
Една от големите цели на македонската освободителна борба е било премахването на всяко насилие върху националната съвест на хората. Ето защо, както се е обявило против териториалните домогвания на съседните държави, македонското движение се обявява и против всички други машинации от рода на белградските и атински опити за отричане на тая или оная националност.
Нека читателя не се очудва, че се спряхме с по-общи обяснения на отричането на българската народност в Македония, която поробителите преследват и искат да унищожат. Независимо от своите жертви и напори, обаче, българската националност не търси за себе си никакви привилегии в една независима Македония, а пледира за равноправие между всички националности.
Без оглед на политическите граници, които биха разделяли независима Македония от съседните държави, народностите в нея не желаят да скъсват моралната си и културна връзка с етнографските общности, от които те се смятат съставни части. Подобно чувство на духовна общност виждаме, за пример, сред швейцарските французи спрямо френската нация. Те не са преставали да поднасят по един блестящ начин пред света проявите на френския дух и култура. Но никой не се съмнява в тяхната привързаност към Швейцария. Същото е с швейцарските немци. Може да се посочат и други примери от този род. Ние взимаме като много поучителен образец отношенията между националностите в Швейцария. Техните единни усилия създават голямата обществена сила, която поддържа общата им държава.
Решението на македонския въпрос, което се препоръчва от македонското освободително движение, не е решение нито българско, нито гръцко, нито албанско, турско и пр.; то е решение балканско - бидейки тъй полезно за всички народи на полуострова.
Основен двигател на усилията за реализиране идеала „Македония за македонците“ може да бъде само солидарността между местните националности. Тезата за обособена Македония може да победи предимно чрез това свое политическо съдържание - солидарността. Станала еднаж излишна борбата за национално самосъхранение, ще се притъпят сами по себе си националните страсти. А зает все повече в други проблеми и нужди, духът на целият живот на независима Македония ще се приближава все повече към швейцарската действителност.

* * *

През 1912 година четирите християнски държави на Балкана (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) се сдружиха с цел уж да освободят братята си от турско иго. Освен българи и гърци в Македония, своето освобождение очакваха и гърците в Епир и из Егейските острови, като не смятаме тези в Мала Азия; сърби и черногорци в Новопазарския санджак и донейде в Косово; българи и гърци в Тракия. Нотата, която бе подадена на турското правителство преди започването на войната, искаше от Турция да въведе правдини за нейните християнски поданници, да бъде проведено в Македония автономно управление. Не влиза в задачата ни тук да рисуваме подробно как се развиха отношенията между четиримата съюзници. Но след като те спечелиха войната, забравиха за съдържанието на споменатата нота; не си спомниха и за становището на македонското освободително движение, което се бореше именно за автономията. И България се съгласи неочаквано с гледището на Сърбия и Гърция за дележ на македонските земи. По своите прокламации освободителна, войната се свърши с резултат, който я правеше завоевателна. Избухва война между самите съюзници. Македония се озовава разделена на три части: Гърция взе над 30 хил. кв. клм. македонска територия, Сърбия - около 25 хил., а България - 7 хил. кв. клм.
Така освободителната война донесе за Македония разпокъсване и национално робство. Докато борбата на македонците под турския режим бе водена за добиване на политическа свобода, за напред се рисуваше необходимост от борба и за национално себезапазване, тъй като сръбския и гръцкия режим веднага се заеха да денационализират българите.

* * *

Аспирациите на балканските държави не спряха до тук. България се почувствува жестоко ограбена, нейната националност - подложена на унищожение в Македония. Ето защо тя ще изчаква моментите, за да поправи нанесените й неправди. Сърбия от своя страна не се задоволява със завзетото, а ще се стреми да откъсне колкото може повече български земи, но ще живее главно с мисълта да заеме Южна Македония със Солун. Гърция, било за да затвърди припечеленото, било за да стане по-голям фактор на полуострова, не се отказва от мисълта за навлизане колкото може повече към центъра на Македония. Както трябва и да се очаква, всяка от трите държави поднася аргументи за оправдание на тезата си. Тия спорове съставляват ядката на балканските недоразумения и са станали доста досадни на общественото мнение. Заслужава да направим прегледно сравнение на аспирациите на балканските държави, за да може читателят още по-точно да се ориентира върху тях.
Дължим да отбележим, че всяка държава преследва свой национален идеал. За някои хоризонта на тоя идеал се свършваше върху земи, намиращи се на полуострова. Но за Румъния и Сърбия тоя хоризонт се рисуваше далеч на север във владенията на австро-унгарската монархия. Границите на гръцките идеали се намираха нейде между Измир и Анкара в Мала Азия. Когато се съюзиха за война с Турция, четирите държави тръгнаха с намерение да направят значителна крачка към реализиране на националните си въжделения. В този момент, обаче, изглеждаше, че само българите ще могат в най-голям размер да се доближат до крайното постижение на народните си цели, тъй като Европейска Турция бе обект на съюзническата атака, а там именно живееха още неосвободените българи. Останалите трима съюзници, както споменахме можеха да получат от Европейска Турция по някой къс земя с жители техни сънародници. По-голямата част от Европейска Турция би отишла към България и към автономна Македония, в която пак българщината преодолява. Това значи, че освобождение на македонските българи се постига. Но в самото това обстоятелство съюзниците на България виждаха вече едно неприятно за тях порастване на политическата, военна и стопанска мощ на българщината. Още по-малко можеха да се помирят с мисълта, България евентуално да си присъедини Македония. Под предлог да се запази за полуострова равновесие между държавите, а в същност по чисто егоистични съображения, биде сключен таен сръбско - гръцки договор срещу съюзницата им България.
Странно е, че именно балканските държави изтъкваха принципа за равновесието, когато десетилетия подред напрягаха материалните си и духовни сили, за да реализират държавните си и национални идеали, чрез които би била премахната всяка следа от равновесие помежду им. Но както с тая формула - равновесието - така и с други неподходящи за техния ръст формули и пози си служеха балканските правителства и техните държавни глави. Бяха заразени даже от цезаризъм и империализъм, и играеха на величие.
В периода от 1912 година до 1918 година, кое със собствени усилия, кое с чужда помощ или поради щастливи случайности, всички балкански държави на теория или на практика показаха кои са техните национални аспирации. Едни от тях осъществиха докрай поставените си идеали, други само до известна степен, а трети - почти никак. Тук даваме една кратка таблица със закръглени числа, която нагледно определя стремленията им и фактическите им постижения. Тя позволява да се направи сравнение между отделните държавни аспирации, както и да се види до каква степен, в чия полза и в чия вреда би се изменило равновесието на Балканите при постигането им.

РУМЪНИЯ – в 1912 г. имаше 50 566 кв. мили, население 7 000 000; очакваше да има – 113 870 кв. мили, 20 000 000 население; увеличение в % - 125% кв. мили, 186% население; фактически получи – 113 870 кв. мили, 20 000 000 население; увеличение в % - 125% кв. мили, 186% население;
СЪРБИЯ – в 1912 г. имаше 18 528 кв. мили, население 3 000 000; очакваше да има – 96 500 кв. мили, 14 000 000 население; увеличение в % - 420% кв. мили, 367% население; фактически получи – 96 500 кв. мили, 14 000 000 население; увеличение в % - 420% кв. мили, 367% население;
ГЪРЦИЯ – в 1912 г. имаше 25 090 кв. мили, население 3 000 000; очакваше да има – 100 360 кв. мили, 9 000 000 население; увеличение в % - 300% кв. мили, 200% население; фактически получи – 41 688 кв. мили, 5 500 000 население; увеличение в % - 66% кв. мили, 83,4% население;
БЪЛГАРИЯ – в 1912 г. имаше 37 056 кв. мили, население 4 250 000; очакваше да има – 69 480 кв. мили, 8 000 000 население; увеличение в % - 88,3% кв. мили, 88,3% население; фактически получи – 39 758 кв. мили, 5 250 000 население; увеличение в % - 7,3% кв. мили, 23,5% население.

Албания бе създадена през време на Балканската война. Но и тя имаше свои национални аспирации, в основата си напълно оправдани, желаейки особено да си присъедини Косово. Ако би успяла да вземе това, което е по право албанско, тая малка държава би увеличила населението и територията си стопроцентово.
Турция не се е отказала да се счита европейска държава, понеже и досега тя държи 25 хил. кв. клм. европейска територия, а в нейни ръце са и Проливите, чието жизнено значение за Европа е известно. Тя от своя страна желаеше да задържи под властта си всички територии на Балканския полуостров, които се намираха в границите й до 1912 година. Ако не би желала да ги задържи, нямаше да се дойде до войната с християнските държави на полуострова. Вън от Цариград в тези територии живееха към пет и половина милиона души; от тях към един милион бяха турци.
При максимално задоволените аспирации на балканските държави, пада в очи, че те биха завладели области, където живеят многобройни малцинства. Така, в завладените от Гърция земи чисто гръцкото население едва би достигнало 50 на сто. В някои от тия, които Румъния успя да си присъедини, малцинствата имаха почти 50 на сто. Сърбия, по-късно наречена Югославия, простря властта си върху земи - Македония, Босна, Херцеговина, Далмация, Хърватско, Словения, Банат и пр., където другите народности, общо взето, бяха 70 на сто, а имаше големи области, в които никога не е имало нито един сърбин. Ако Турция би задържала под своя власт владените от нея до 1912 година балкански територии, управлявала би там над чужди националности, които бяха близо 5 пъти по- многобройни от местното турско население. Ако България би взела по време на Балканските войни желаните от нея земи, там тя би имала българско население към 50 на сто, може би 60 на сто, след като голяма част от турското население бягаше към Мала Азия. В Македония българският процент на населението би бил тогава над 60 на сто. Но нито Македония, нито Тракия останаха в България, а само малки техни части.
Повечето балкански държави до 1918 година бяха осъществили стремежите си, присъединявайки и много чужди населения; и албанският народ се озова със своя държава. Македония - земята, която бе водила тежка борба за освобождението си и за чието спасение уж изникна Балканската война - получи само ново, по-тежко робство. Всички балкански комбинации след това, всички сключвани пактове и съглашения там, всички политически спекулации отминаваха с коравосърдечие извършената с Македония страшна неправда. И никога до днес не се прибегна до споразумение между балканските страни въз основа на справедливостта, без което не се рисува спокойно и щастливо политическо бъдеще. Сдружаваха се балкански държави с население над 55 милиона души, поканваха и България да влезе в тяхното сдружение, но при условие да не повдига въпрос за станалото с Македония.
Не веднъж събитията даваха поука на Балкана, че той може да се сплоти и солидно да се самозащитава, само ако в основите на неговата дружба лежи правда и взаимно зачитане. Всички станали комбинации, като греховни, могат да бъдат отнесени от събитията. Македонското освободително движение от 56 години насам посочва, че първото условие за единение, мир и напредък на Балканите е създаването на независима Македония.
Трите съседи на Швейцария - германци, французи и италианци - заедно са над 150 милиона. Спрямо Швейцария те са в съотношение 35:1. И все пак тия народи се съгласиха да оставят Швейцария свободна и спокойна. Трите съседи на Македония - Сърбия, Гърция и България - общо нямат повече от 20 милиона свое население. Спрямо Македония съотношението им е 7:1. И си позволиха да я делят, да воюват за нея, да се опустошават взаимно в миналото, без да има изглед, че ще се откажат от това в бъдеще. Балканските нещастия правят по- належаща независима Македония, отколкото неуредиците в Западна Европа са правили необходима отделна Швейцария.

Глава четвърта
МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ

След Френската революция идеята за самоопределение на националностите стана евангелие за цивилизования свят. Тя и сега заема почетно място между принципите, изтъкани като неизбежни условия за справедливо уреждане на света. През Първата световна война председателят Уйлсон бе апостолът на идеята за националното самоопределение, изтъкната и в известните четиринадесе точки. През Втората световна война Атлантическата Карта даде тържествен израз на същия принцип. Национално обединение на Германия и на Италия през втората половина на 19-то столетие, стремленията на много други народности към независимост и обединение - намират най-съществената си опора в идеята за самоопределението. Славяните, румънците, италианците, а донейде и маджарите бяха откъснати от Австро-Унгарската монархия въз основа на това политическо верую. Когато на дадена народност се пречи да постигне обединението си, отговорните фактори в международната политика почти всякога избягват да признаят, че са действували срещу този свещен принцип; дават се съвсем други обяснения за поведението им.
Напълно обяснимо е защо балканските националности се стремяха към освобождение от вековното турско иго и защо след това се домогваха до пълно народностно обединение. Румънци и сърби постигаха обединението си. Гърция се оформи в независима държава, но не успя да си присъедини възмечтаваните области в Мала Азия. Българи и албанци не постигнаха пълното си национално обединение, макар земите, в които те живеят, вън от границите на българската и албанската държави, да граничат непосредствено с последните.
Българите обаче, бидоха формално обединени чрез договора от Сан Стефано, който бе сключен в 1878 година. С него се приключваше една победоносна война на Русия срещу Турция. Смяташе се, че тоя договор почти цялостно приключва прословутия източен въпрос, който съдържаше в себе си пъстра редица от национални стремления и бе въпрос за турското наследство. Обаче очакванията не се сбъднаха. Тъкмо тогава се турна началото на един нов сектор от източния въпрос, който и до ден днешен си остава драматичен. Думата е за македонския въпрос. Планът за обща държава на всички българи, поддържан от Русия, биде осуетен от други велики сили по техни стратегически и политически съображения, въпреки че и тяхното обществено мнение бе проявило симпатии спрямо предприетото от Русия освобождение на българщината. На Македония се отреди да остане и занапред във владение на турците, а чл. 23 от Берлинския договор, който ревизираше решенията на Сан-Стефанския, предвиждаше за нея реформи, приближаващи се до автономия. Както и при други случаи, турското правителство виртуозно съумяваше да протака приложението на реформите, използвайки непресъхващите антагонизми и надхитрувания между Великите сили. Македония никога не получи обещаните правдини. А македонските българи се заеха - подпомогнати и от други народности в страната - да ги извоюват чрез борба. Тези усилия поставиха решително на сцената македонския въпрос. За неговото появяване - вън от другите причини - на лице бе и правното основание, дадено в чл. 23 на Берлинския договор.
Основателите на македонското освободително движение с пророческа далновидност прогласиха, че спасението е в братството на разните македонски народности и в политическото обособление на Македония. Ако това им убеждение не съществуваше, нямаше да се стигне до самостоятелни македонски организации със собствена политическа идеология. Основателите на ВМРО приканиха македонските националности - влаги, гърци, албанци и пр. - да се сдружат в борбата срещу тиранията на Турската власт и с общи усилия да извоюват автономия в границите на турската империя. Те подканваха за сътрудничество и ония турци, които биха имали съзнание за назадничавостта на режима и за своето тежко социалноикономическо положение.
Колко оправдана бе борбата ни сочи факта, че самите турци прибягнаха в първата четвърт на настоящето столетие до две революции против султанското управление и напълно го премахнаха. Въставаха и албанци и араби, макар да бяха фанатични мохамедани, а султанът бе халиф на целия мохамедански свят. Македонските деятели си поставяха за задача да се борят само за автономията и за нищо друго. Заради това становище, те си спечелиха съчувствието на всички привърженици на балканската солидарност, в това число и на грамадното мнозинство от свободните българи в България. ВМРО намираше за приемливо България да не владее македонските земи. Тя намираше основателно, разбира се, и Гърция да не завладява македонски области, още по-малко Сърбия. В едно време когато принципът за национално обединение бе най-зачитан, македонските деятели-българи препоръчваха приятелско съжителство на националностите, отказвайки се от обединението с България. Те поставяха само едно условие: европейска гаранция за автономията.

* * *

ВМРО имаше една непосредствена задача: да предизвика намеса на Великите сили, за да се наложи автономията. А за да се дойде до намеса, като единствено ефикасен е усвоен методът на въоръжената борба. Нито една от балканските държави не бе успяла да се освободи без прибягване до оръжие. Въстания дигнаха в началото на 19 век сърби, румъни и гърци; въстания се дигаха във втората половина на същия век в България; въстания трябваше да дига и Македония. На тая задача се посветиха тялом и духом първите инициатори на македонското революционно движение, които увлякоха след себе си стотици, наскоро хиляди интелигентни българи, а неочаквано бързо и целия български народ в Македония - до най-бедните колибари в планините. Безрезервно прегърнаха идеята и по-голямата част от аромъните, които отбелязаха много подвизи в борбата.
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) поникна в Солун през 1893 година. От начало тя бе една съвкупност от изолирани съзаклятнически групи в много села и градове на страната. Наскоро нейната мрежа обхваща всички възрастни българи. Клетва за вярност към борбата се дава на масови събрания, в черкви, училища или из горите. В съзаклятието неизбежно влизат и жените. Създават се комитети селски, околийски, окръжни, а начело на цялата организация - Централен комитет от трима равноправни и равноотговорни членове. Създава се четнически институт. Четите могат да се считат за подвижни малки гарнизони на организирания народ, които имат квартирата си всякъде и никъде. Тяхната роля е да изпълняват решенията на околийските и окръжни комитети, както и на централния, в разни направления - в агитация, в раздаване на правосъдие, въоръжаване, събиране на средства, контрол на просветни и стопански начинания и др. Съществува и тайна въоръжена милиция във всеки град и село. От единия край на страната до другия функционира тайна поща. Много от функциите на държавата поема невидимата организация.
Не е тук мястото да се простираме в развоя на самата революционна борба, която има вече своя половинвековна история. Тя е може би най-славната освободителна борба в новата история на Балканите. А и по начина на устройството си, по масовото участие на народа в нея, ВМРО също не е имала друг конкурент на Балканите. При въстанието в Битолския окръг в 1903 година се дигна на оръжие 10 на сто от населението, тоест почти колкото се явяват в една модерна държава мобилизирани войници. Цялото останало население в окръга помагаше на въстаниците с всички сили. Мнозина жители на този окръг, които работеха в далечния Цариград, получавайки известие за предстоящо въстание, пристигнаха навреме по селата и се вредиха в бойните групи. Редки са подобни масови въстания и сред балканските народи. Пилсудски изтъква, че през време на прочутото полско въстание в 1863 година едва 1 на сто от населението във въстаналите области е успяло да се дигне с оръжие в ръка.
Но като се говори за македонското движение не трябва да се подразбира само ВМРО. Еднакво старо е и легалното направление на македонските освободителни усилия. Легалните македонски организации са сред емиграцията и в помощ на подтиснатото отечество. Важен обект на тяхната работа е осветляването на общественото мнение в чужбина. Развивали са деятелност пред отговорни правителства, международни организации и хуманитарни сдружения в света. Емигрантски македонски сдружения е имало преимуществено в България и Америка. Студентски дружества е имало из много от големите градове на Европа. Числото на емигрантите в България постепенно стигна до половин милион души. В България и в други страни са издавани вестници и книги, докато в самата Македония са издавани тайни революционни листове. След младотурския преврат в Турция, в 1908 година, стана възможно за кратко време да се води легална борба. Тогава в Македония се произвеждаха и парламентарни избори, откриха се политически клубове и ВМРО разпусна своите кадри, които обаче, през 1910 година наново повика под своето знаме, щом като се схвана, че от новия младотурски режим страната не ще получи каквото е очаквала.

* * *

За разлика от сръбските, а до голяма степен и гръцките държавни четнически брожения в Европейска Турция, македонската организация е домашно дело на населението, предимно българското. Това потвърждават и всички чужденци, които са имали възможност по-продължително да разучават работите на самото място. Между тях е авторитетният английски общественик и политик Х. Н. Брайлсфорд, който пише:
„В същинска Македония сръбската кауза е едно изкуствено и без важност движение. То шествува, доколкото турците го насърчават, като противовес на застрашителната българска пропаганда. Това сръбско движение не е освен една чисто политическа пропаганда, направлявана и заплащана от Белград, докато въпреки симпатиите на София, българският революционен комитет е една чисто македонска организация.“12
Действително, сръбските чети, които се появиха в граничещите със Сърбия македонски села, не бяха друго освен обикновени органи на сръбското военно и вътрешно министерство. Тези чети нямаха и своя идеология; вместо тях политически мислеше и направляваше чисто противо-българската им дейност в Македония държавната власт в Сърбия, разчитаща на турската благосклонност. Такова бе положението и с четите, които Атина изпращаше в някои южномакедонски околии, но с тая разлика, че те намираха прием всред тамошното гръцко население, докато сръбските чети трябваше да разчитат изключително на ножа и на парите си, за да си осигурят прибежище в средата на бедните гранични селяни. Тези две външни пропаганди се съюзиха против ВМРО и тероризираха българите. Вдъхновявани от съответните държавни центрове, въпросните четнически движения бяха далеч от мисълта за автономия; предназначението им бе да пречат именно на нейното осъществяване, боейки се от надделяващото българско мнозинство в страната. Турското снизходително държание спрямо тях е обяснимо, тъй като обекта на нападенията им бе главно ВМРО; а колкото повече пречки се създаваха на ВМРО, толкова по-невъзможна става и автономията, разсъждаваха турците.

* * *

Народното движение, начело с ВМРО, държеше ревниво за своята самостоятелност. От създаването му още са правени опити за неговото подчинение на чужди политики и външни фактори. Най-сериозни бяха два опита - единият от дясно, а другият от ляво. Десен можем да наречем опита на известния Върховен комитет, който преди половин столетие бе организирал за първи път македонската емиграция в България. Попаднал за известно време под влиянието на крайни националности, той се опита да си подчини ВМРО, прибягвайки и до опит да превземе чрез изпращани от България чети някои от крайграничните околии под турска власт, където народът отдавна бе влязъл в редовете на ВМРО и бе почнал въоръжаването си. Разви се една борба между българи, чийто трагичен спомен и досега не е напълно изчезнал. ВМРО победи, и върховисткото движение имаше симпатиите и зле прикриваната подкрепа на влиятелни държавни кръгове в София, се приключи. На страната на ВМРО се определиха всички по-демократични обществени среди в България и повечето от интелигенцията. Позициите на ВМРО, нейната самостоятелност и стремежът й към автономия, а не към присъединение с България, вдъхновено бяха завещавани пред българското общество чрез перата на мнозина първенци от българския културен елит, между които бе и големият поет Яворов, който с пушка в ръка ратуваше за македонското освобождение. Така, още по време на турското владичество в Македония едновременно ВМРО е воювала срещу трите съседни присъединителни политики - на Белград, Атина и София. Тая борба е едно от най-големите изобличения за всички, които са се старали да оспорват самостоятелността на македонското освободително движение и стремежа му към политическа обособеност на Македония.
През турския режим бе направен опит и от ляво, и от дясно за повлияване на ВМРО. Този опит се ограничи само в един от революционните окръзи и засегна ограничен брой хора. Но левият щурм се прояви с ярост главно между двете световни войни, щедро снабдяван със средства от болшевишката централа. До навлизането на съветската войска на Балкана, успехът на тези опити бе нищожен. Македонското движение се бранеше героично и не позволи чрез него да се постигнат планове на Третия интернационал. Тая отбрана ще заеме важни страници в историята на македонското дело. При нея македонците дадоха скъпи, многобройни жертви.
От самостойността си движението не отстъпи никога. В името на нея то е влизало в конфликт с български партии и правителства не веднъж. И в това отношение може да се приведат свидетелствата на компетентни чужденци. Алфред Рапапорт, отлично запознат с положението в Македония, където е бил австрийски делегат по провеждане на Мюрцщергските реформи казва:
„Никога македонската организация не се отказа от своята пълна свобода по отношение на софийското правителство. Естествено, през трите войни тя държа сметка за военната дисциплина, но това тя направи като съюзница, а не като подчинена. Във време на мир тая независимост бе още по-очевидна и трябва да се напише цялата нова история на България, за да се посочат многобройните фази на българо-македонските отношения. Въпреки тъй естественото чувство на национална солидарност, никога тия отношения не са били тъй тесни, каквито открай време бяха между белградското и атинското правителства и респективните им национални пропаганди, които действаха в Македония през последните времена на отоманското владичество.“13
В логическа връзка с неговата самостойност се явява и безпартийността на македонското движение. В самата поробена страна не бе позволено на македонците да имат свои партии. Там можеше да е от полза само тактизирането с една или друга от партиите на поробителя. Всред емиграцията в България не се създаваха македонски политически партии. Отделни емигранти членуваха в различни български партии, но са поставяли интересите на освободителната борба по-високо от партийните интереси. В тоя смисъл безпартийността на движението се явяваше като догма. Само малцината комунисти - емигранти - са искали да внасят партийна идеология в македонските организации. Всички останали са имали съзнанието, че движението има своя съдържателна, традиционна идеология, налагаща преди всичко сплотеност около освободителната идея.
По своята демократичност ВМРО заема изтъкнато място измежду появилите се досега революционни движения на полуострова. И по идеали и по устройство тя е демократична. Тя отразява в себе си народната традиция. Общите работи сред македонските българи всякога са се решавали чрез съвещание; самобитните народни институции, сдруженията, които особено в градовете са били на лице и през турския режим, са израз на демократичния народен дух. Комитетите на ВМРО, от селския до централния, се избират от делегати, които от своя страна също са избрани от народа. Околийски, окръжни и общи конгреси на организацията са свиквани всеки три или четири години, освен ако извънредни обстоятелства не са попречвали. Цитираният вече Брайлсфорд казва:
„Главната черта на българския комитет е в неговата демократическа организация, чиято политика и програма са диктувани от македонското обществено мнение ... Неговите шефове бяха българи по език и народност, но програмата им никога нямаше за цел присъединяване на Македония към България.“14
По устава на ВМРО нейните членове могат да бъдат лица от разни народности, с различни политически убеждения, стига да приемат целта и да бъдат дисциплинирани. Подчертаваме, че нито една борческа организация на Балканите е била тъй свободолюбива като ВМРО - по нейните политически, социални и национални разбирания. Сравнете програмата и уставите им и ще се убедите. И никоя борческа организация или политическа партия на Балканите не е обхващала в своите редове така масово целия народ, както това е бил случаят с ВМРО.
Едва ли е нужно да прибавяме, че ВМРО по своите цели и деятелност е организация творческа, а не разрушителна. В нея няма нищо анархистическо или авантюристическо. Независимо от дълготрайността на борбата, наложена й от робските режими, тя неуморно е подтиквала народа към творчество, а и самата е взимала инициатива за множество строителни, културни, просветни, здравни и стопански дела, виждайки в материалното и духовно повдигане на народа една висока цел. Изтъкнахме и другаде нейната крупна заслуга по освобождаването на селяните от средновековното крепостничество и преминаването на собствеността върху земята в техни ръце. Погрешно е да се счита, че македонските въоръжени групи са имали само бойни задачи. Много повече отколкото оръжие, те са донесли сред народа книги за прочит; много повече проповеди за хигиена, за просвета, за стопански напредък са държали те пред народната маса, отколкото за бунт. По почин на ВМРО се изградиха черкви и училища, планински домове, нейде и болници; създадоха се Райфайзенови каси, вечерни училища, горски и други кооперации, водни синдикати, читалища, спортни дружества, музикални групи, туристически сдружения и пр. Много повече можеше, естествено, да се постигне през турския режим. Наследилите го сръбски и гръцки режими не позволиха за българите обществени сдружения и под най-невинна форма. Някому може да изглежда невероятно, но ВМРО е внушила и вдъхновила легални и културни начинания не по-малко, отколкото революционни акции. За легални начинания и опити тя е потрошила не по-малко средства от ония, които са били погълнати от чисто революционната и бойна нейна деятелност. Много нейни усилия са били вложени в лекуване на раните, нанесени на народа от поробителя, в поправяне на разрушеното. Както по основния мотив за своето появяване - борба срещу робството - така и по ежедневните си стремления и внушения, тя си остава фактор напредничав, и носител на култура. Доколкото е успявала да дирижира обществения живот, въвеждала е сигурност, ред и морал много по-добър, отколкото са успявали да осигурят владеещите Македония държави. Успоредно с туй старала се е да пести народната кръв; никога не е забравяла, че тя е представител на малък по численост народ. Подетата от нея борба е в основата си една законна самоотбрана. Причината за борбата лежи у поробителя, който е посегнал върху свободата, имота и живота на народа. Също тъй наложени са на ВМРО, а не по нейна инициатива са дошли и всичките странични фронтове, на които тя е трябвало да поема борбата.
Идеите на ВМРО, както и нейните устави от 1893 година до днес са непроменени. Политическата й цел оправдаха всички събития, които раздрусват Балканите от половин столетие насам. Тази политическа цел - свободна и независима Македония - оправдаха даже и комунистическите разногласия. Въпреки познатата дисциплина всред комунистическия свят, във връзка с неуредения македонски въпрос влезнаха в остри спорове комунистическите правителства и организации на балканските държави. ВМРО е на първо място - както вече сме изтъкнали - против националното подтисничество; иска равноправие на всички националности в Македония, за да може всяка спокойно да се развива. Национализма на дейците от ВМРО - безразлично от коя националност са били - трябва да бъде схващан само в този смисъл. ВМРО е против налагането на чужди фактори в Македония; тя самата не е имала намерение да се налага на други. Що се отнася до организираната македонска емиграция в България, тя никога не е проявявала властогонство всред тамошния обществен живот. Македонското българско общество смята, че всички българи дължат морална подкрепа спрямо борбата за освобождение на Македония. То счита, че българските партии и политици трябва винаги да се чувстват по-близки до поробения българин, отколкото до партии или групи в страните поробителки на Македония. Македонското освободително движение с болка е посрещало пречките от страна на българи спрямо него. Няма случай то да е пренебрегвало интересите и съществуването на българската държава. То не е против никоя от балканските държави и нации, доколкото те не посягат върху правата на Македония.
Идеите на македонските деятели се явяват пропити изцяло с дух на свобода и демократичност. Нито грам право не дава ВМРО никому да потиска когото и да било в Македония; обратно - тя е именно за пълна свобода и равноправие там.

* * *

Необходимо ли бе през турския режим да се прибегне непременно до въоръжена борба? Ние вече казахме бегло, че всички балкански народи прибягнаха до нея за освобождението си от турското владичество. Но истина е, че през турския режим не съществуваше асимилаторска политика. И след петстотингодишното тъмно робство, националностите в Турция оцеляха и дочакаха политическото си възкресение. При своето нахлуване на Балкана, турците бяха на места обърнали в мохамеданство част от християнското население. След това всички християнски нации бяха оставени спокойни да животуват в същата назадналост и сиромашия, в каквато султаните държаха мохамеданското население. Разликата бе само в туй, че мюсюлманите запасваха саби, лееха кръвта си по бойните полета и се чувствуваха господари над имота, труда и честта на християните. Християнските народности можеха и да не прибягват до бунт, до революционни средства, но животът им би останал толкова щастлив, колкото един орел може да е щастлив с вечно отрязани крила. Стремежът на християните към напредък се зловидеше на реакционната стара турска ръководяща класа. Опитите за извоюване на граждански и политически права попадаха под подозрението, че се цели откъсване на християнските области от държавата. Неминуемо с въоръжени стълкновения биха свършили накрая всички легални инициативи, които биха накърнявали абсолютизма на султанската власт и политическото всесилие на нейните представители. А християните, специално македонските българи, трябваше да се освобождават от редица подтисничества - и духовно, и политическо, и икономическо. Имайки пред очи как се развиха работите малко по-рано в България, а преди туй в останалите балкански страни, основателите на ВМРО, отлично запознати с условията в Македония, прибегнаха към създаване на революционна организация.
Въпросът - дали през турския режим бе абсолютно належаща нелегална дейност - се поставя сегиз-тогиз сред македонските среди поради туй, че никога македонците не са очаквали да попаднат под друго, несравнено по-тежко робство - гръцко и сръбско. Под впечатленията от него, те - пост фактум - разсъждават, че турският режим е бил цвете в сравнение със сполетялото ги робство, и че следователно, могло е при турците да се мине без революционни борби, щом като националното съществуване е било възможно. Но историята на европейските народи, а и американската история, красноречиво ни убеждават, че и всеки друг народ на мястото на македонските българи би прибегнал до революция срещу режим като турския. Много революции извършиха западните народи срещу собствени свои режими, при които не е имало такова безправие, каквото царуваше в стара Турция, а още по-малко национално потисничество, за каквото живи примери ни дават режимите на Гърция и Сърбия.
Ако е нужно още веднаж да се поясни защо македонските българи, а заедно с тях и други националности нелегално се борят срещу сръбския и гръцкия режими, които са християнски, по-добре е да чуем мнението на обективни чужденци.
Ето какво ни казва Р. Х. Маркам, добре познатият сътрудник на американския всекидневник „Крисчън Сайанс Монитор“, който в течение на десетки години е изучавал положението на Балканите, така че днес с право може да се счита, като един от най-компетентните хора в западния свят по въпросите за европейския Югоизток:
„... и защо не се дига глас на протест в „сръбска“ Македония, както в Хърватско? Защо македонците не проявят гласно народните си и племенни искания? И, кажете ми, защо не бяга вързан кон? Защо не гледа човек с извадени очи? Защо не играе хоро човек с отрязани крака? Защо не свири на цигулка човек с вързани ръце?“
„Защо няма политическа партия в Македония? Понеже Белград не позволява това. Там не може да се говори даже на сръбски език за македонското племе. Там не може да има ни партия, ни събрание, ни вестник, ни кандидат. Там народът не може да гласува за своите хора, нито да застъпва своите права, нито да прави оплаквания, нито даже да даде знак, че съществува. Всеки жизнеспособен народ има право да живее. Македонците, които са запазили самобитността си хиляда години, са жизнеспособни и имат право да живеят. И те ще се борят за живота. Ако Сърбия даде, те ще се борят като всяка миролюбива група и ще съставляват много силна част от Югославия. Ако Сърбия не даде, те ще се борят чрез тайна организация. Македонците са свикнали на лишения и не желаят много от света. Исканията им са крайно скромни.“
„Но тия искания са неотемлими. Те са душата на народа. Те са македонщината. С една дума, тия искания са правото да живеят. Когато се откажат от туй минимално право те не са вече хора. По един или друг начин македонците ще работят за туй. Как ще работят, зависи от Сърбия. В Белград трябва да се пита защо има македонска организация. Сръбското правителство ще има думата.“15
Р. Дейвис, член на английския парламент, заедно с неговия колега, депутатът г-н Бен Райли, бе посетил Македония под сръбска власт, за да се запознае с положението там. Сръбската полиция прекъсна обиколката им. Пред македонската емиграция в Америка г-н Дейвис държа беседа през месец октомври 1937 година и между другото каза:
„Подлец е оня македонец, който не е в редовете на македонските организации и не се бори за сгромолясването на тиранията в Югославия, тъй като всеки македонец знае, че в отечеството му няма сянка от свобода, нито признак на право. Даже аз като чужденец не мога да търпя това, което видях в Югославия.“16
Тук трябва да се запитаме какво би следвало да бъде отношението на македонското движение към Югославия. Някои от македонските приятели чистосърдечно са се произнасяли в полза на голяма Югославия, която да обхване всички южнославянски народи, включително цяла Македония. Схващанията на ВМРО, както и на цялото македонско освободително движение, може да бъдат изнесени накратко по следния начин:
Не съществува югославска нация, няма югославска традиция и не може да се говори за съществуването на някакъв югославски език. Така както например няма западнославянска нация, традиция или език, а има на налице поляци, чехи и словаци с техните ясно определени истории, традиции и езици. Южните славянски народи имат свои отделни исторически развития и различни национални съзнания.
Югославския проблем между двете световни войни не бе друго освен отбранителна борба на мнозинството от южните славянски народи срещу усилията на сърбите да си подчинят и постепенно асимилират тези народи. Сръбските власти винаги отричаха националната принадлежност на македонските българи и ги наричаха „южни сърби“.
Рядко е съществувала държава тъй нежелана от живущите в нея народи както Югославия. В това отношение тя може да бъде сравнена само с Абдул-Хамидова Турция. И двете съществуваха само благодарение на политическата подръжка, която им бе давана от разни далечни държави. Но все пак в Абдул-Хамидова Турция никога не е имало такова безправие и подтисничество, каквито виждаме в Югославия.
Никога в миналото Македония не е имала за идеал някакъв югославизъм. Доколкото македонски водачи са правили примирителни изявления по отношение на Югославия, мисълта им е била, че ВМРО е готова да се откаже от революционната борба и да мине към легални средства, при условие да се дадат възможности за легална дейност и предварително се изпълнят поставените от ВМРО искания в полза на македонската българщина и останалото население.
Чрез една голяма Югославия раздорите и деленията на Балканите повече се засилват, отколкото да се премахват. Защото на полуострова живеят други народи в такава численост, колкото наброяват и южните славянски народи, вкупом взети. А като се вземе предвид, че и Турция се смята за балканска държава, заедно с нея числеността на другите става двойно по-голяма. Стремленията към непременното създаване на една Югославия от Триест до Черно море събуждат призрака на войни в голям мащаб, предизвикват подозрения в съседство и по-далече.
Македония никога и в никое отношение не е гравитирала към север, по посока на Сърбия; нито българите, нито македонските турци или гърци са имали работа нататък; нито исторически връзки, нито манталитет, нито национално съзнание ги е поставяло в допир със Сърбия. Да остане Македония в границите на Югославия и днес не диктуват никакви съображения - нито стопански, нито културни, нито психологически, пък нито съображения за мир и справедливост, или за единение и хармония на полуострова. Точно обратното - да се държи Македония в клещите на Югославия - това значи да се работи против всичките тия съображения, а най-вече против националния принцип. Македония е вмъкната силом отначало в Сърбия, без никакъв повод или вина, които да са изхождали от нейното население. Сетне, тя е влачена в Югославия, като и на нея и на населението й всеки десетина години е прикачвано по едно ново име - ту сърби, ту югославяни или македонци; ту стара Сърбия, ту южна Сърбия, ту Вардарска бановина, ту федеративна република. Полицейският режим, националното подтисничество, ограбването на народа, изтребването на всичко национално проявено, не са престанали. Каквото бе под кралска Югославия, това е и под болшевишка. Ето защо идеята за югославизъм, за обща югославска държава, която и без туй в Македония не е имала никакъв исторически, традиционен корен, чрез споменатите факти е станала само синоним на тирания, безправие и робство.
Че Македония не се е определяла нито за Сърбия, нито за Югославия, а само против тях, показва неспирната борба на македонските организации. Показва и държанието на мобилизираните в сръбската и югославска армии македонци. Те масово се откъсваха от тия армии с оръжие в ръка, а при възможност и воюваха срещу тях.
Защитниците на югославската идея се стараят да привличат македонците с изгледа на цяла Македония, включена в голяма Югославия, т.е. с отнимане на владените от Гърция и България македонски области. Това се преценява от македонците само като опит от страна на Сърбия или Югославия да завладее и остътъка от Македония, заедно със Солун. Македонското движение е смятало, че е по-добре македонски територии да не влизат даже и в България, за да се постигне помирението между балканските държави чрез обособена Македония. Разбираемо е, че това движение не може нито да помисли за даване македонски земи на Сърбия или комуто и да е другиму. Нито едно основание няма, което да диктува предаването на Югославия онзи край от Македония, който се намира под българска власт. Там националните права на всички малцинства са зачетени, а политическите и граждански правдини осигурени толкова, колкото са и за останалите граждани на българската държава. Тази земя може да бъде отстъпена от България само ако се включи в една обединена и независима македонска държава. Готовност за подобно нещо бе изказала България още пред конференцията за мир в Париж - в 1919 година. Никакви преимущества не говорят за прехвърляне на Южна Македония от едно подтисничество в друго - от гръцко в сръбско, или в югославянско.
Що се отнася до неславянските народности в Македония - турци, албанци, аромъни, гърци и евреи - очевидно е, че те много повече биха предпочели да бъдат граждани на една независима Македония, отколкото на Югославия. За тях още по-малко интерес би представлявал някакъв югославянски идеал. Те, както и македонските българи, виждат балканското примирение и единение не в голяма Югославия, а по-скоро в една Балканска федерация или конфедерация. Славянски мотиви не са изтъквани в македонското освободително движение. То си е представлявало независима Македония като приятелка на всички близки и далечни народи. Подобно становище й се налага особено поради географското й положение и факта, че я населяват различни националности.

* * *

Останаха ли всички участници в македонското движение докрай последователни и верни към догмите на ВМРО, а специално на нейния политически идеал за автономия? Че всички са останали последователни във всички моменти - това не можем да твърдим. Но че огромното мнозинство от ръководителите в движението и от народната маса останаха, и по чувство и по заета позиция, верни на тези начала - това можем да твърдим. Случи се и някои отговорни хора да проявяват и инертност в защита на автономния принцип през време на войните; други лица даже се отклониха от основната идея и възприемаха през някои от тия войни присъединението на Македония към България. В тия прояви ние не виждаме никакво чудо, въпреки, че ги осъждаме. След безбройните изпитания на българското население в Македония, все в стремеж да се извоюва автономията; след като от страна на гърците нито за миг не се показа воля за сътрудничество по пътя към автономия, а обратно - преследваше се разпокъсването на Македония; след като сръбските пристъпи чрез чети и по всевъзможни други начини против македонската кауза не успяха; след като Турция 34 години подред, след Берлинския договор, избягваше да въведе реформи, макар издалече напомнящи за автономия, а спомена нейното име едва на бойното поле - след поражението си при Люле Бургас, - обяснимо е в редовете на македонското дело да се намерят лица, които водими от любов към нацията си, но никак от омраза спрямо други нации, водими от силно желание да бъдат изтръгнати от робство подтиснатите братя, са се примирили в някои моменти и с решението да се присъединят към България, поне максимум от македонските околии, в които живеят българи. Тия лица, обаче, никога не отхвърлиха по начало идеята за автономия или за независима Македония. Те дълго се бяха борили за нея; старали се бяха чрез всевъзможни комбинации да я осъществяват. Частичните отклонения в македонските среди от автономията са плод най-много на разочарование, че Великите сили не подкрепиха това решение, а не на убеждение, че то е загубило своята спасителност за Македония и за Балкана. Но подчертаваме, движението като цяло не се отклони. Уставите на всички легални и нелегални организации и досега сочат като цел същото, което бе предвидено в 1893 година. Разбира се, съвсем не са временните отклонения на известни лица от македонската общественост, които са причина за неосъществяването до днес на идеала. Тия причини са изобщо далече от македонското движение; те са, както и другаде споменавахме, в политиката на балканските и големите държави. Македонското общество не прие като решение на въпроса онова, което се случи през 1915-1918 година, нито останалото през 1941-1944 година, т.е. частичното присъединяване на македонски области към България. Особено през Втората световна война това общество и отговорните македонски деятели стояха напълно далеч от българската държавна политика. Отклоненията, за които по-горе говорихме, се отнасят до Първата световна война.

* * *

По своята дълготрайност македонската борба надминава освободителните усилия на другите балкански народи, без да им отстъпва по себеотрицание и смелост. Но и жертвите, които Македония даде, са огромни. Едва ли някоя европейска нация през време на войните е дала такъв процент в убити, пострадали и прогонени. Само в емиграция отидоха близо половин милион българи, което значи 30 на сто от общия техен брой. Ако те останеха в отечеството си, българската народност в Македония би била сега два милиона души. Хиляди борци и невинни жители загинаха, не смятайки ония, които паднаха като войници в армиите на всички балкански държави, що са владели страната. През турския режим множество хора отидоха в затворите, най-често из крепостите на Мала Азия и Егейските острови. По турски признания, само в подготвителния период на ВМРО, от 1893-1903, са били арестувани 3764 души, изтезавани 2503 души, убити граждани и селяни 364, заточени 103, осъдени 503, между които и на смърт, запалени 385 къщи, ограбени къщи 825. През въстанието бяха разорени към 300 села с над 12 000 къщи, изнасилени 3122 жени, избити невинни българи 4694 души; останали без подслон 75 000 души. Сражавали са се 25 хил. души въстаници срещу 250 хил. души войници, емигрираха в България и Америка 30 хил. души; въстаници и войници паднаха към 6 000 души. От 1903 до 1912 г. във връзка с афери, сражения и пр. загинаха нови няколко хиляди души българи, а из затворите отидоха други хиляди. През време на обезоръжителната акция в 1910 година вън от смъртните случаи и многото осакатявания, изтезавани бяха масово в няколко околии връстни и невръстни.
През сръбския и гръцкия режим десетки хиляди души минаха през затворите и бяха интернирвани. През двете сръбско-гръцки владичества - първия път от 1912 до 1915 година, и сетне от 1919 до 1941 година, най-малко сто хиляди души македонци бяха бити, милиони се изтръгнаха от кесията, от движимото и недвижимото имущество на народа чрез глоби, конфискации, открити грабежи. Сръбската власт бе създала един своего рода държавен институт в лицето на терористически банди, които открито, под план години подред обикаляха от село на село със задача да подлагат на масов побой мъже и жени, да квартируват и се хранят безплатно из къщите, а на тръгване като правило да пълнят раниците си с предмети от моминските чеизи. Още при първото си явяване в Македония сръбската власт пусна такива групи, които особено между реката Вардар и българската граница не пропуснаха да посетят нито едно село и да изпребият жителите му. Зверствата, извършени над българското население, са страшни. На много места бяха погребани живи хора, заставяни предварително да изкопават гробовете си; има случаи и на живи изгаряни.
Не можейки да се справят с нелегалните революционери, гръцките и сръбски власти изсипваха яда си върху населението. Официални органи прибягваха до безосновни групови избивания.
Големи загуби понесе страната и от войните, развили се на нейна територия. През 1913 година към 14 хиляди къщи бяха изгорени от гръцката армия при нейното настъпление към север, в източните околии на Македония. През Първата световна война дойдоха нови разрушения, нови обездомени хилядници селяни и граждани. Разрушения и страдания донесе и първата Балканска война, срещу Турция, както и Втората световна война.
Водена е политика на осиромашаване и ограбване на народа, съсипани бяха всички по-заможни фамилии. Не се позволяваше организиране на стопанска почва, създаване на кооперации и пр. Кредитът бе дирижиран от полицията, на която банките бяха сътрудници за натиск и денационализация. Вчерашни заможни, добри българи, бяха доведени до просешка тояга. В стопанско отношение не само не може да се говори за напредък, но обратно, всичко се вършеше за материалното проваляне на страната.
Училищата бяха недостатъчни; в тях се преподаваше чужд на народа език. Властта търсеше съюзник в невежеството. На български език не се допускаше и евангелието.
Казаното в началото на тая книга като предполагаема картина за един потиснически режим в Швейцария, съществуваше в Македония в много по-силни краски и размери. Не остана свобода неотнета, нито право непогазено. Хората живееха във вечен страх и вечна нужда, в унижения, експлоатация и терор.

* * *

Съвсем бегло изразени, тия са етапите, през които мина македонското освободително движение от 1893 до днес:
1. До 1903 година подготвителен период, при който из страната се случват множество афери, разкрития и сражения между революционери и турската войска.
2. През 1903 година се подига Илинденското въстание, в резултат на което не се получиха никакви подобрения в съдбата на населението. Великите сили не проявиха нужното внимание към пролятата кръв на поробените. Редом с българите, жертви понесоха и македонските аромъни, които доблестно участваха в редовете на ВМРО; те бяха застрашени - а и днес още са - и от гръцки посегателства върху народността им.
3. От 1903 година до 1908 година борбата продължава и в окръга на въстанието - Битолския - и в останалите области. Международният печат продължава да се пълни с новини върху Македония. Дипломатическите канцеларии са в напрежение. Преплитат се всевъзможни преценки, съвети и предложения от страна на разни среди във връзка с несигурното положение на Балкана. С нищо не се подобрява положението и подир Мюрцщегските реформи, предвидени за Македония след постъпките на Австро-Унгария и Русия. Тези реформи дойдоха след споменатото въстание и друго едно, избухнало в някои околии на Североизточна Македония през 1902 година.
4. През 1908 година идва младотурската революция, която довежда нов султан на престола, прогласява равноправие на всички народи в империята. По този начин се осуетява намесата на Англия и Русия за въвеждане автономно управление в Македония, която бе решена при срещата на руския и английския държавни глави в Ревал. Но след една година за всички националности бе вече ясно, че и тоя път няма да получат нищо съществено. Недоволни бяха в Турция араби, гърци, арменци, албанци, власи, българи. Държавната власт предприе в 1910 година споменатата вече обезоръжителна акция над македонските българи; ВМРО бе започнала наново своята деятелност.
5. В 1912 година балканските държави воюват срещу Турция. Кадрите на ВМРО се поставят в тяхна услуга, за да улеснят военните им действия. Що-току привършена войната срещу турците, балканските съюзници воюват помежду си. Македония е разпокъсана на три части, като мнозинството от македонските българи попадат под властта на Гърция и Сърбия и биват подложени на денационализация.
6. От 1913 до 1915 година революционната борба в Македония продължава срещу гръцкия, а по-съсредоточено срещу сръбския режим. Сдружени действуват в Македония българи, турци и албанци. На места се стига до малки въстания против сръбските власти.
7. От 1915 до 1918 година Македония е заета от българската армия. От източните граници на Македония до Албания минава бойния фронт, на който от една страна са български, турски, австрийски и германски войски, а от другата страна съглашенски армии. Българското и турско население са мобилизирани във войските на България и Турция, гръцкото отчасти в гръцката армия, а отчасти остава под българска власт.
8. След Първата световна война македонците, демобилизирани от разните армии, се прибират по домовете си. Сръбско-гръцкият режим продължава непроменен. Продължава и революционната борба, с участието на борци от турска народност, албанска, и донейде от влашка. Легална борба е абсолютно изключена. Всички, които се опитаха да я водят, трябваше да станат нелегални. Недоволството, протестите на Македония и нейния отпор продължиха до избухването на Втората световна война, през която България наново заема значителни части от Македония.
9. При свършека на Втората световна война Македония се намира пак разпокъсана на три части. Новото сега е, че в частта, която остана в границите на Югославия, се въвежда болшевишки режим, който прибягва към нова денационализация, обявявайки македонските българи за отделна нация – „македонска“. Вън от туй нищо не се променя; царува същото безправие, каквото бе там и през сръбския режим.
Македонският въпрос си остава тъй неразрешен, какъвто бе и след Балканските войни. Сега се прибавят само някои нови моменти, които го правят по-остър.

* * *

Не е рядко явление, спасителни идеи да бъдат представени във фалшива светлина, обругавани и отричани. Препятствията от изопачения и лъжи са били постоянен спътник и на македонското движение. Всички, които са целили да заробват Македония, са пускали в ход по някоя измислица. Но първенството в това отношение се пада на сръбската литература, която във връзка с тази страна е един сборник на фалшификации. След това идва пропагандата на Гърция, а от близо тридесет години се прибави и болшевишката. Усвоена е тактиката: да се сипят все по-голям размер лъжи, та в края на краищата все нещо да бъде прието за истина. Разчитало се е първо на това, че македонското движение е бедно и не ще може да отговори на пропаганди от такъв калибър. Врагове са се старали с парични средства, пръскани за заблуждаване, да помрачават всичко, което македонците са спечелвали в очите на света с куража и верността си към идеала на свободата. Разчитало се е на обстоятелството, че средният гражданин почти във всички страни обикновено малко знае за истинското положение в отдалечени от него земи и е наклонен лесно да повярва на онова, което печатът поднася пред погледа му. Още по-лесно е да се сеят заблуждения върху борби, които по-дълго траят. Такъв е случаят с македонската борба. За нея в първите години след поникването й имаше в западния свят твърде широко съчувствие. Но когато дипломацията проточи до безконечност уреждането на македонския въпрос, успоредно със симпатиите, в известни кръгове на обществото, постепенно се явяваше и една своего рода досада. Има хора, които се уморяват да слушат постоянно за борчески прояви, даже ултрасвободолюбиви.
Сърбия и Гърция, както сме изяснили, целяха да си поделят македонските земи; следователно, движението, стремящо се да осигури целостта и самостоятелността на Македония, от тяхно гледище, заслужаваше да бъде унищожено, но преди всичко дискредитирано. България се е съгласявала с независимостта на Македония и е търпяла самостоятелността на движението, но не е проявена последователност в тая насока. Затуй македонското движение се е намирало в конфликт и с български правителства или други кръгове, които не са се спирали и пред оклеветяване на македонските организации. Болшевишка Русия сметна, че громкото име и динамиката на македонското движение биха могли добре да й послужат за политическите и революционните й цели на Балкана; и се запретна да го превземе или да го премахне от пътя си. Като срещна отпор, тя заповяда на подчинените си органи из целия свят, да чернят колкото могат македонските организации. Като се вземе предвид колко засилен със свои грижи бе след войната западният свят; как се измени политическата атмосфера сред него все във вреда на свободата, как се притъпи гласът на отделните авторитетни, свободолюбиви представители на общественото мнение, за да се подчини всичко, постепенно на дирижирана по всички посоки държавна политика; как се умножиха спънките за посещаване на борещи се страни като Македония - обяснимо е, че на фронта на пропагандата, македонското движение не може да се мери с противниците си и че ще понася тежки удари. Толкоз повече, че то нямаше на своя страна нито една велика сила, докато Сърбия и Гърция намираха било мълчаливо, било открито насърчение в някои сили на следверсайлската политическа система, а зад комунистите стоеше болшевишка Русия.

* * *

Излишно е да се спираме наново върху изопаченията на истината, по които до тук са дадени разяснения. Казахме, че движението е поникнало самостоятелно. Изтъкнахме, че то се бори за автономия през турския режим и за независимост след Балканските войни, въпреки сръбско-гръцките безосновни оспорвания на тези истини. Вярно е, че няма сърби и гърци, които да са се борили за тази идея, но македонското дело е работило само за нея. Излишно е да се спираме наново и върху смешното отричане на българската националност и върху измислицата за някаква „македонска“ националност неизвестна никому до днес. Болшевишката политика измисля нови нации или отрича стари, според както диктуват нейните тайни намерения. В Германия се говорят диалекти, които са неразбираеми за немците от други немски области; но болшевишката политика днес се явява шампион за германското държавно и национално единство. Българите от устието на Дунав до Епир говорят един език, но болшевишка Русия иска да прокара национален разкол сред тях, независимо и от факта, че царска Русия, въз основа на националния принцип, смяташе логично да бъдат включени всички българи в една държава.
Споменахме, че е продукт на заинтересована пропаганда и „опасението“, че Македония по стопански съображения не могла отделно да живее. Сега се пуска в ход от болшевишка страна, че македонският въпрос бил вече разрешен. Такива уверения даваха на света Сърбия и Гърция още от първите дни на тяхното властвуване в Македония. Разгласява се също, че македонското движение било работило за разединението на балканските народи... Изопачава се и целта на движението, която е така ясна - свободна и независима Македония.

* * *

Спекулации се правят с нелегалния метод на македонската борба. Ние изяснихме, че този метод е рожба на самите режими. Но врагът се опитва да представя македонските борци като бунтари по професия. Трябвало би тогава ирландския народ изцяло да считаме съставен от професионални смутители, бунтари от любов към изкуството или по занаят, като вземем предвид, че борбата на тоя народ продължи с векове. Поводите, които дават основание на ВМРО за нейната борба, особено против сръбския и гръцкия режими, са по-големи от ония, които са подтикнали редица революции в миналото и настоящето на западния свят. Същинско светотатство би било да се помисли, че македонските борци се жертват за нещо друго, освен за свобода, народовластие и мир, освен за национално съществуване, творчество и напредък. В цивилизования свят хората дигат стачки за увеличение на надници; водят спорове и борби срещу нарушено право на гласуване; стига се до борби с оръжие във връзка с някои социални проблеми. Македонците търпят непрекъснат стопански, морален, физически и политически гнет, непроменен терористически режим. Ако в Европа потърсите роби, ще ги намерите само в Македония. Но роби иска да ги прави режимът. Не бидейки те самите роби, ни по чувство, ни по съзнание, ни по манталитет, стига се до нелегална борба. Ние считаме, че при пръв опит да бъде отнето националното име, език и съзнание на американци, англичани, руси, германци и пр., те като един човек ще въстанат с оръжие в ръка. Македонските българи единствено чрез нелегална борба можеха да продължат националното си съществуване пред очите на света. Врагът има силно желание те да бъдат мирни като овчици, за да заглъхне и загине по давност въпросът за Македония и за българската националност там. Логично французкият писател и общественик Алберт Лантоан казва по повод на македонската борба:
„Конспирацията е дълг, когато потисниците са чужди на всяко чувство на справедлиррст; против безправието, незаконното оръжие е позволено.“17
Още през турския режим, когато македонците имаха книги и вестници на своя език, имаха училища, черкви, културни дружества, чуждият свят намираше оправдана нелегалната им борба. Още по-малко може да се поддържа, че те нямат право да действат с оръжие, когато са тероризирани и избивани. Щом те са убедени, че доброто им бъдеще е само в създаването на независима македонска държава, имат право и за нея да се борят по нелегален начин, ако по законен път борбата им не е позволена. Когато американците се убедиха, че трябва да имат отделна своя държава, те се хванаха за оръжие и срещу братята им англичани; по-рано биха се хванали за него, ако американските колонии бяха не под английска, а под друга чужда власт.
ВМРО е имала за принцип да преследва само провинените органи на режима. През време на самото въстание открито се прокламира от нейна страна защитата на мирното турско и изобщо мохамеданско население. Съвсем друго е било поведението, например, на гърците при подобен случай. В 1821 год., след като научават, че техният влиятелен сънародник Ипсиланти е навлязъл в Молдавия (Румъния) и че е вероятна руската помощ, гърците в Пелопонес въстават и в една седмица избиват петнадесет хиляди турци. Страда главно турското население, а не турската войска. Доколкото през някои от войните са се чували обвинения за деяния, противоречащи на правилото на ВМРО, да не се посяга върху мирното население, вината трябва да се дири не във ВМРО, а в отделни личности, действуващи като мобилизирани органи на военните власти, или направо в чуждите военни власти. Отмъщението не е било в политиката на ВМРО. При провеждане на своите революционни мерки и акции ВМРО винаги е полагала старание за избягване на невинни жертви или за намаляване броя им до минимум, даже когато те са се налагали като крайна необходимост. Характерно за нейните разбирания е държанието й през време на Втората световна война, когато след двадесет и три годишно сръбско-гръцко робство върху Македония - тя не насочи нито един свой член към отмъщение срещу сърби и гърци, които бяха сразени и можеха в много отношения да бъдат предоставени на милост или немилост на македонците, ако последните биха желали това.

* * *

Имало е в македонското движение и домашни търкания. Но неоснователно се представят за домашни и борбите, които то е водило против външни политически домогвания, били те и на фактори от българската държава. Като домашна разпра се явява разцеплението, което група левеещи се лица се опитаха да прокарат след 1903 год. в един от революционните окръзи. Но и в този случай пак има опит за набъркване на чуждестранни партии в македонските работи. Като домашни може да изглеждат също разприте, които се появиха към 1928 година. Но и тогава се касае до външни домогвания; хората които бяха изхвърлени от редовете на движението, свалиха в последствие маските и се отзоваха открито в редовете на болшевишките и други външни среди с противомакедонски настроения.
Всяко революционно движение, както и всяка легална партия взима мерки и налага санкции против отделни прегрешили свои членове. Мерки взимат всички държави и общества, специално във време на война; прилагат даже смъртно наказание, макар да разполагат със затвори. Македонското движение е принудено да води дълга отбранителна война срещу поробителя; по необходимост прибягва и до строги мерки срещу изменници, дезертьори, предатели и пр. При подобни случаи заинтересованите, главно поробителите на Македония, са бързали да дигат шум, представяйки, че македонското движение се самоизяждало и пр. Най-много по такива въпроси могат да се намерят примери в европейската история, за да се изтъкне безосновността на противомакедонските пропаганди. Няма европейска страна, няма нация, която да не е преживяла домашни разпри. Обикновено явление са даже и разцепления от голям мащаб всред политическите партии в света. Почти без изключение, във всички революционни движения са се явявали вътрешни сътресения. Вземете например, прочутите разпри при Френската революция; един след друг отидоха на гилотината всички по-известни водачи от разните създали се течения и хиляди техни привърженици. Тежки вътрешни борби са се явявали и сред ирландските борци. Но да оставим примерите с далечните на Македония страни. Сред гръцките и сръбските освободителни движения в началото на 19 век имаше прояви на големи противоречия, идвало се е и до кървави разпри. Гръцките водачи взаимно се избиваха. Впрочем, знае се, че никой друг народ не е така - както гръцкия - склонен към разцепления, домашни преврати и гонитби. А в Сърбия при домашни разпри загина и най-изтъкнатия й национален борец, освободителя й от турско иго Карагеорги, когото не други, а самите сърби убиха със секира. За най-ново време нека посочим какво стана при борбата на сърби и гърци през Втората световна война, когато те дигаха въстание против окупаторите на отечеството им. Гърците се разделиха помежду си и се хвърлиха във взаимна борба, която отне живота може би на толкова техни сънародници, колкото загинаха в отпора срещу окупатора, ако не и повече. Това пък, което стана между сърбите, е още по-трагично. Всичките домашни разпри, всичките жертви в домашни борби сред македонското движение, откакто то съществува, събрани вкупом, са една детска играчка спрямо разрушенията и жертвите, които сърбите си нанесоха в братоубийствени борби в течение само на две-три години през Втората световна война. И в Швейцария, както забелязахме на друго място, е имало много прения и борби на социална, политическа и религиозна почва. Развитието на обществата е съпътствувано от спорове и борби. Излишно би било изобщо да се изброяват примери, макар някои от тях да остават врязани в паметта на всеки ученик от гимназията - като, например борбите всред англичаните по времето на Кромвеля, религиозните борби особено всред германската нация, в Испания и пр. И болшевиките посочват понякога в пропагандата си случаи за някои разпри в македонските редове, правейки се, че са забравили какво е ставало и какво още ще става в тяхната среда. Никой не може да знае, разбира се, броя на безследно изчезналите в Русия болшевики, а особено неболшевики. Но достатъчно е това, което се знае за избиването на цялата стара болшевишка гвардия, състояща се от всеизвестни комунистически величия като Троцки, Зиновиев, Бухарин, Каменев, Риков, Тухачевски, Раковски и много други. Подобни чистки - не така шумно провеждани - са ставали и всред други болшевишки партии в света.
Македонското освободително движение е съжалявало, че не разполага със свои затвори, за да задържа в тях провинените. Тогава биха се икономисали всички злоумишлени или неволни преувеличения във връзка с необходимите мерки, които то е трябвало да взима за своята самоотбрана. То би могло тогава да помисли даже за премахване на смъртното наказание, ако изобщо това би се оказало възможно за едно революционно движение срещу противници, които целят смазването или денационализирането на един народ.

* * *

Но в Македония има и ще има борби между самите националности - ни се възразява. Стремежът е да се представи Македония като синоним на неуредици; или че изобщо нейните борби са някакви безсмислени боричканици. Доколкото не са пак продукт на вражеска пропаганда, такива мнения са резултат на непознаване действителността. Борбите между гръцката и българската националност в Македония са остатък от хилядолетната борба между Византия и България и от опитите на гръцкото духовенство да денационализира българщината. Откакто се създаде българската самостоятелна църква, престана и цялостната борба между гърци и българи на национална почва; гръцкото духовенство го няма вече из българските земи. Когато би се създала независима македонска държава, българското и гръцко население в нея ще заживеят братски и с общи усилия ще изграждат благосъстоянието си. Тогава ще се турне край на съревнованието между гръцката и българска държава, което сега е не за превласт на Балкана, както по времето на Византия. С една дума, кавгите между гърци и българи са изгубили много от старото си напрежение и острота; всички обективни възможности са на лице, вместо тях да зацари гръцко-българска хармония. И разумно и твърде символично би било на тези вековни борби да се постави кръст именно там, където те най-релефно достигнаха своя пароксизъм преди хиляда години чрез ослепяването на българските пленници - именно в Македония.
Веднъж улегнала гръцко-българската свада, може да се каже, че други международностни конфликти там почти няма. Между българи и турци на национална почва не съществуват разпри. Също така между турци и гърци. Доколкото албанците биха имали малки търкания в южната част на страната с гърци, а в други пунктове с българи, това са спорове от маловажно естество, за да заплашват единството или съществуването на една независима Македония. Антагонизмът на национална основа е бил обуславян от политическите неуредици, от липсата на свобода в страната. Промени ли се в това отношение положението, ще изчезнат и националните дразги, ще изчезнат или до минимум ще се намалят и външните подстрекателства. Македония не е била досега независима, та тя, нейната администрация, нейната вътрешна политика, да бъде считана виновна за съществуващите там неприятности. Когато тя бъде свободна и независима, едва тогава ще може да се съди за нейната способност да се самоуправлява и самоурежда. Тогава не ще има в Македония чужда власт, която да фалшифицира или отхвърли нечий език или национално съзнание.
Боричкания между отделни националности или отделни области е имало в много земи, които днес образуват самостоятелни държави. Нека си спомним тук поне за разприте в Белгия, където фламандците, представляващи половината от броя на населението, десетилетия след създаването и признаването на белгийската държава, се бореха за равноправие на езика им и признаването му като официален редом с френския. Заради тия недоразумения никой не е дръзнал да поддържа, че Белгия не е трябвало да се създава като независима държава. И в Швейцария не из един път престанаха големите спорове. Но те и там, както и по много въпроси и в Белгия, неочаквано бързо се изправиха, откакто тия страни бяха признати за независими и получиха международна гаранция за неутралитета си. Нека и с Македония стане същото; нека бъдат предвидени санкции за ония, които биха смущавали Македония, и тогава ще се види дали тя именно не ще даде най-добрия пример за възможност на споразумяване и братство между балканците.
В Македония няма обективни условия и за голямо партийно разпокъсване, ако тя стане свободна страна и получи правилна уредба. Абсолютно повърхностни са и само от врагове изхождат твърденията, че хората там щели постоянно да се нахвърлят един срещу друг. Подобно нещо не се е констатирало там и при робството с присъщите му чуждестранни интриги, падения на по-слаби хора, материална мизерия и морален натиск. ВМРО е представлявала един солиден блок на обединени народни физически и духовни сили. По време на турския „хуриет“, от 1908 до 1910 година, всички националности сплотено се организираха в свои конституционни клубове, избираха депутатите си и показаха, че могат да водят мирен обществен живот. Македонските легални организации от половин столетие насам почти без смущения развиват благотворителна, културна и политическа дейност. През турския режим българското население единодушно и дисциплинирано вървеше след своите духовни общини - църковно-национални и обществени сдружения - в които се раздаваше донейде и правосъдие. Еснафските сдружения в Македония съществуваха в самодисциплина със столетия. Може да се каже, че на политикообществена база в Македония са се забелязвали по-малки дележи, отколкото в редица свободни и демократически европейски държави, въпреки - ще повторим - че хората са били потискани от тежко робство.
Откакто и в Европа зачестиха политическите насилия, откакто отслабна политическата свобода и по-остро се сблъскаха домогванията на силни фактори, виждаме, че и тя почва да се балканизира. Нека в Македония настъпи ера на справедливост, да престанат политическите насилия - ще изчезнат тогава и последните остатъци от недоразуменията, които в чужбина все още са преувеличавани и зле тълкувани.

* * *

Като заключение от казаното в настоящата глава налагат се следните констатации:
1. Македония води тежка борба за своето освобождение.
2. Идеята за самостоятелност излиза от средата на самите македонци.
3. Намесата на европейските сили в полза на македонската самостоятелност закъснява.
Всичко това виждаме и в случая с Швейцария.

Глава пета
ОПИТИ ЗА ОБОСОБЛЕНИЕ НА МАКЕДОНИЯ

Мисълта за политическата обособеност на Македония не остана само в програмите и препоръките на македонските организации. Поради спасителните перспективи, очертавани в нея, тя доби тъй голяма популярност, че в някои случаи не можеха да я отминат съвсем онези, на които най-малко се нравеше. За нея заговорваха даже сръбските държавници.
1. В 1904 год. се почнаха между България и Сърбия разговори за сближение. Първият сръбски политик по онова време Никола Пашич бе заявил пред българските делегати, че с готовност ще влезне в преговори за едно съглашение на база автономна Македония. Тогава бе сключен митнически договор между двете държави.
2. През 1909 год. въпросът за тяхното сближение наново се повдига. Пред българския пълномощен министър А.Тошев сръбският министър-председател Милованович заявява, че и сърбите биха могли да усвоят българското становище за автономията.18
3. През 1907 год. гръцкият държавник Заимис се изказал също за автономна Македония със сфери на влияние.19
4. При подготовката на Балканския съюз от сръбска страна наново е изказана готовност да се действува за автономия. Това потвърждава и Ив. Ев. Гешов, български министър-председател.20 Но все пак на лице е вече старанието и на двете страни - сръбска и българска - да заобиколят някак евентуалното решение за автономия.
5. Четвъртият член на балканския съюз, Черна гора, напълно се е съгласявала с автономията, като от крал Никита са развивани пред българския пълномощен министър А. Тошев доводи за ползата от нея, съвсем еднакви с тези на ВМРО.
6. В сключения от страна на България с гърците договор за отбрана на 18 май 1912 год., предвидено е осигуряване на населението в Македония правата „произтичащи от договорите“. Подразбира се член 23 от Берлинския договор, т.е. въвеждането на реформи водещи към автономия.
7. Проектонотата, която балканските съюзници трябваше да подадат преди избухване на войната, бе от тяхна страна грижливо изработена, за да й се даде текст, пригоден да спечели общественото мнение в света, а специално да не дава повод на Австрия и Румъния да се намесват в полза на Турция. Съгласили са се, че е непременно нужно да се иска именно автономията на Македония. По този въпрос има доста данни в съчиненията на балкански политици.21
В проектосъглашението между България и Сърбия по обявяването война на Турция се говори, че четирите съюзени балкански държави, с еднакви ноти или с колективна, ще искат от Турция да приложи реформите, предвидени по Берлинския договор: а) за назначаване генерал-губернатор от неутрална държава, одобрен от Великите сили; б) за изборни областни събрания; в) местна жандармерия; г) контрола на посланиците на Великите сили и министрите на четирите балкански държави при провеждане на реформите. Тези искания представляват най-важна стъпка към автономия. Видимо е също, че не само македонските деятели, но и балканските държави са считали необходима контролата на Великите сили; оттук до гаранцията на Великите сили има само една стъпка. По начало, значи, има се предвид за Македония едно положение твърде еднакво с това на Швейцария. От името на съюзниците България подаде нотата на 12 октомври 1912 година. В нея се иска първо етническа автономия на народностите; като се знаеше, че в Македония преобладават българите, имащи свои училища, черкви, културни и обществени институти, следва, че всички съседни на Македония държави в този случай формално са признавали българската националност в Македония, заедно с гръцката и другите тамошни народности. В специална точка нотата иска да се признаят всички видове училища на християните, наравно с отоманските училища. Иска се още: Високата порта да се задължи да не отменя народностния характер на провинциите в Отоманската империя чрез настаняване в тях мюсюлманско население.
Точка първа от сръбския проект за ултиматума, който да се даде на Турция, връчен от сръбска страна на тогавашния български пълномощен министър в Белград А. Тошев, гласи точно:
„Портата веднага да пристъпи към прилагане реформите от член 23 от Берлинския договор, основавайки ги на началата на етническата автономия на народностите в Европейска Турция (автономни области, генерал-губернатори от някоя неутрална държава, швейцарци или белгийци, изборни областни събрания, местна жандармерия, финансово самоуправление, народна войска и пр.)“
А точка втора гласи:
„Посланиците на Великите сили и пълномощните министри на Сърбия, България, Гърция и Черна гора да контролират прокарването на тези реформи.“
8. След поражението на турската армия явиха се турски делегати и предложиха автономията на Македония, но предложението бе отхвърлено.
9. След разпадането на Балканския съюз и войната между съюзниците, Турция и България водят разговори за сближение и се връщат към идеята за автономия на Македония.
10. Пред конференцията за мир в Париж 1919 год., българската делегация направи следното официално предложение:
„Българският характер на Македония е установен чрез редица свидетелства и документи... Великите сили, в тържествени актове и документи, излезнали от техните канцеларии прокламират, че Македония е българска, в съгласие с благородните принципи, прокламирани от главните съюзени сили. Българската делегация би имала, следователно, основание да поиска присъединението на тази провинция към българското царство. Обаче, тя не може да не вземе под внимание пречките от политическо естество, които би срещнало едно подобно разрешение, колкото и да е оправдано то от гледище на идеални съображения. Така, дълбоко проникната от идеята, че македонският въпрос би могъл да бъде уреден днес по начин, едновременно практичен и справедлив, само чрез една формула, която може да даде на населенията в страната един режим, гарантиращ свободата и националния им живот, на балканските държави едно средство за помирение, на Великите сили един фактор на стабилност и ред, българската делегация има чест да предложи на конференцията, щото Македония да бъде, в нейните географски граници, издигната в независима държава, поставена под контрола на главните съюзени и сдружени сили или на тая измежду тях, която конференцията би посочила.22
Тук виждаме наново идеята за международен контрол и гаранция при разрешаването на македонския въпрос. Начело на българската делегация, която връчи горното предложение, стояха Т. Тодоров - лидер на Народната партия, и Александър Стамболийски - водач на Земеделската партия. Те са се изказали и за сближение между южните славяни, но цитираният тук документ недвусмислено показва какво е схващането им по разрешението на македонския въпрос и за националността на македонските славяни. Такова разбиране по македонския въпрос имат повечето от партиите в България, а за всекиго там е ясна българската принадлежност на македонските славяни.
11. Тук не сме изчерпали всички случаи, при които балканските правителства или техни официални лица са се изказвали в полза на македонската автономия. Но дадените примери са достатъчни за всекиго да повярва, че и според балканските държави обособяването на Македония е не само възможно, но и желателно. Опитът на болшевиките да създават в Югославия отделна македонска федеративна единица потвърждава, че стремежът на македонското население действително е към политическа обособеност. Предвиденото в болшевишка Югославия право за Македония е, обаче, само на книга; защото там не само не е допусната национална автономия, но фактически е въведен режим на денационализация, както бе в кралска Югославия.
Наброяваме няколко и измежду по-важните моменти, в които от Великите сили също се обсъжда или предвижда въвеждане автономия в Македония:
1. В 1876 год., шестте велики сили, а именно Англия, Франция, Русия, Италия, Германия и Австро-Унгария, натовариха свои представители да се срещнат на една конференция в Цариград и, заедно с пълномощници на Турция, да обсъдят и предложат мерки за реформирането и усмирението на турските провинции в Европа. Конференцията идваше след българското въстание в Тракия и Дунавска България.
Френският делегат представи три проекта: а) За България - как тя да се организира в пределите на Турското царство. Проектът не говори отделно за Македония, а я третира като част от България, б) Проект върху условията за мир със Сърбия, намираща се по това време във война с Турция, в) Проект върху организацията на Босна-Херцеговина.
Конференцията решава за българските земи, че те трябва да се организират в две големи автономни области. Източната област да има за главен град Търново; а Западната, която обхващаше главно македонските земи, да има за главен град София. В Западната област се включваха като български и околиите на днешна Югоизточна Сърбия, около течението на река Морава, с градовете Враня, Пирот, Ниш и др.
Ако този проект се осъществеше, автономията в границите на турската държава отдавна би поставила солидни основи за културния и стопански възход на македонското население; никому на ум не би минало след това да отрича българската националност там; избегнали би се войните, водени срещу Турция и между балканските държави.
2. Около сключването на Берлинския договор, 1878 год., Русия се опитва да спечели Австро-Унгария за автономия на Македония и Албания. Австрия не е приела.
3. Берлинският конгрес реши, че в Македония ще се въвеждат реформи от страна на Турция. Решението се съдържа в чл. 23 на Берлинския договор, за чието изпълнение отговорност поемаха и Великите сили. Ако бяха приложени препоръчаните мерки, стигнало би се постепенно до автономията.
4. След въстанието от 1902 год. в Източна Македония, известна под името Горно-Джумайско, Великите сили препоръчват на Турция някакви реформи. Но на дело се получи само правото на християните да имат въоръжени полски пазачи от християнска народност. Някои Велики сили обмислят и тогава автономни реформи, но резултатът бе само споменатият.
5. След Илинденското въстание в 1903 год., става в Мюрцщег среща между руския цар и австро-унгарския кайзер Франц Йосиф. Там се изработват главните точки за реформи, които бяха ириложени на Турция и тя ги прие на 25 ноември, същата година. Но Македония пак не получи нищо. Изпратени бяха само инструктори от Великите сили в разните вилаети (области) на Европейска Турция, за да реформират турската жандармерия. Надеждите за автономия се отложиха.
6. Италия чрез своя държавник Титони бе изразила в 1907 година становище в полза на автономна Македония. Титони заяви в парламента:
„Македонският въпрос трябва да се разреши чрез едно автономно управление върху базата на националностите.“
7. През 1908 год. се срещнаха в Ревал английският крал и руският цар. Стигна се до споразумение между двете велики сили, което трябваше да доведе до автономия. Английският външен министър Едуард Грей съобщи в Камарата на общините, че Англия е взела инициативата за назначаване на генерал-губернатор за Македония.
В Турция, обаче, бе извършен военен преврат. Извести се, че султана въвежда в държавата си модерна конституция, даваща равноправие и свобода на всички националности и на всички негови поданици. По този начин бе осуетено от турска страна въвеждането на автономия в Македония. Също такъв фарс бе изигран в 1876 година; прогласена бе конституция, обещани широки правдини за народите и осуетено приложението на онова решение, което бе взела заседаващата в Цариград конференция на шестте велики сили. Дали и в 1908 година потайно са действували някои от Великите сили за пропадане на спасителния проект, както се допуска, че някои от тях са действували и през 1876 год., за нас тук не е от значение. Установяваме, че когато се цели умиротворяването на Балкана и задоволяването на Македония - и Великите сили са могли да препоръчват само македонската автономия.
8. Руският представител в София Неклюдов е писал през октомври 1912 год. до министъра на външните работи в Петерсбург, че най-добре е Албания и Македония да бъдат автономни и поставени под опеката на Великите сили. И в други моменти, докато продължаваше войната срещу Турция, руски официални места се спират върху идеята за автономия. За жалост, по това време вече балканските съюзници бяха се простили с тази идея.23
9. При конференцията за мир в Париж в 1919 год., между Великите сили се слага въпросът за обособяване на оная част от Македония, която се намира под югославска власт, в автономна област, в границите на Югославия. Италианската делегация дава свой проект; англичаните представят друг проект, към който се присъединяват американската и японска делегации. Предложенията пропадат поради отпора предимно на френските представители, които са подкрепили сръбската непримиримост.

* * *

ВМРО, бе често предупреждавала, че ако автономията се изостави и се допусне дележът на Македония, ще се стигне до войни между балканските народи и непресъхваща омраза. Последните тридесет и пет години потвърдиха преценките на ВМРО с повече факти, отколкото можеше да се очаква.
Видяхме, че думата „автономия“, вместо да бъде изрично подчертавана като цел на войната в съюзническия Балкански договор, едва е спомената, и то по начин, че веднага се чувствува намерението да бъде заобиколена. В споразумението между България и Сърбия е казано, че Македония ще бъде поделена между договарящите, „ако двете страни се уверят, че организацията на тая територия в особена автономна област е невъзможна предвид на общите интереси на българската и сръбска народност, или по други вътрешни или външни причини“. Но страните са били предварително решени за дележ. Затова и не са чакали „да се убеждават“ тепърва, а още със стъпването на войските им в Македония - специално сръбските - започнаха да се отнасят спрямо нея, като към собствена земя. Докато в договора стоят само горните мъгляви думи върху автономията, линиите на дележа подробно и точно са означени. А що се отнася до общите интереси на сърби и българи, те категорически диктуваха да се иска само автономията. Това диктуваха и всички „вътрешни и външни причини“. Посочихме по-горе, че самите балкански правителства бяха формулирали важни доводи за автономията в колективната им нота до Турция.
В тия моменти изключително от балканските правителства, преди всичко от тия на България и Сърбия, зависеше каква цел да се постави на войната. При подготовката на техния съюз, българските делегати Станчов и Ризов са представили на 7 ноември 1911 година, на сръбския министър-председател Милованович следната формула:
„Ако подир война, водена задружно от двете страни, Сърбия и България, се намери за необходимо да се свърши тя с едно автономно управление на областите, населени с българи, двете страни ще се съгласят да сключат мир при една гарантирана за казаните области автономия.“24
Значи само двете страни са, а не някой друг, който ще намира или няма да намира за необходимо войната да се свърши с автономия. Областите, за които става дума, са Македония от една страна, населена с българи, и Новопазарския санджак и Косово от друга страна - където има сърби.
От българска страна е могло да се настои за още по-голяма яснота относно целта на войната и при споразумението с Гърция. Но и това, което е казано - че се цели осигуряването на „произтичащите от договорите“ права - е близко до автономията и няма нищо общо с дележ на македонските земи.
Съвсем ясно е, че както съдържанието на сключваните помежду им договори и съглашения, така и отправената към Турция нота, съвсем не отговаряли на интимните намерения на балканските съюзници. Стремежът за освобождаване на поробените християни и братя е бил потиснат от друг по-силен стремеж - да се завладее земя. В Сръбско-българският договор ламтежът за земи силно се чувствува особено в желанието на сърбите да завладеят почти всички албански земи. Такова поробяване на албанците хвърля дебела сянка изобщо върху освободителните мотиви на тая война. Сърбия можеше прекрасно да се задоволи с автономията на Санджака и Косово, а и само с икономическия излаз на Адриатическо море, както нейният политически водач Пашич е давал, впрочем, обещание пред Австрия чрез проф. Т. Масарик - по това време депутат в австрийския Райхстаг.25
Гръцкото правителство също неохотно е гледало на автономията. А турците с десетилетия отлагаха нейното въвеждане.
Българската официална политика носи огромна вина и пред свободните и пред поробените части на българския народ. Тя трябваше да приеме предложението на битите военно турци, толкоз повече, че по това време съюзниците й бяха започнали да разкриват картите си, решени да не напускат заетите от тях територии. България трябваше да застане твърдо върху съдържанието на подадената до Турция нота за автономия; при нужда да се обърне до Великите сили и общественото мнение, като заяви, че воюва за освобождение, а не за присъединяване на земи. От всички страни постъпката й би била посрещната с одобрение; Сърбия и Гърция биха били заставени да приемат автономията на Македония. Люле-Бургаската победа бе повдигнала, както никога, престижа на България и на нейната армия. Още повече би се повдигнал престижът на една умерена българска политика след такава военна победа и при ясното иначе българско национално право в Македония. Но вместо казаното, ръководните фактори на България заповядаха на своите подчинени, тъкмо след Люле-Бургаското сражение, дума да не се повдига повече за автономията.
Поробеният македонски българин е признателен на народа-брат от свободна България, задето няколко пъти е проливал кръвта си из бойните полета с желание да помогне на Македония. Но, както македонския българин, така и народът в България осъжда и не може да прости на ония български политици, които проиграха няколко пъти под ред шансовете за македонска автономия, тикаха в ново робство Македония, а в големи рискове и самата България. Те не пожелаха да вземат поука от последвалите един след друг неуспехи. А не бяха забравили колко спасителна е мисълта за автономия. Даже често я споменават. Но това правеха винаги, след като са се впуснали в политически и военни авантюри, след като са стигали катастрофите. Така постъпиха в 1919 година, давайки известното предложение за независима Македония до конференцията в Париж, след като четири години бяха воювали през Първата световна война и изгубиха играта; не бяха се сетили да поискат автономия и през дългите, мъчителни разговори със силите от Съглашението, преди да отстъпят в Първата световна война. По същия трагичносмешен начин са постъпили и в края на Втората световна война; и тогава мнозина отговорни български политици са се сетили за автономия или независимост на Македония.
Ако се съди по изнесените в българският печат данни, в края на Втората световна война и сръбски отговорни лица са си спомнили за същото. В дневника на българския регент проф. Богдан Филов се казва, че на 4 септември 1944 година при него се явил адмирал Иванов, който е бил връзката между германското командуване в Белград и българския експедиционен корпус в Сърбия през войната. Адмиралът съобщил на регента Филов, че водачът на сръбското въстание Дража Михайлович прави предложение за сътрудничество с българската армия против болшевиките под условие на Македония да се даде самостоятелност.
Най-много през войната можеше от страна на балканските държави, преди всичко на България, да се постави въпросът за македонската независимост и да се реши успешно, за добро на всички в Балкана.

* * *

Но казахме, че вина лежи и у Великите сили. Освобождението на балканските държави е било съпроводено с много дипломатически игри. Най-мъчителни са те около македонския въпрос. Ако е нужно характерно свидетелство за нивото и стойността на европейската дипломация от най-новата епоха, то трябва да се дири във връзка с Македония. По-добър пример за надсмиване с народните тегла, за егоизъм, за късогледство и надхитруване едва ли има.
Великите сили се съгласиха в 1876 год. да въведат в тая страна автономен режим, но по-нататък не направиха нито крачка, въпреки че веднага станаха ясни турските игри с обещаната модерна конституция. В 1908 год. две от най-силните и влиятелни велики сили - Англия и Русия - се съгласиха да искат автономно управление, но скоро изоставиха намерението си, въпреки че турската власт не внесе обещаните и очаквани подобрения в управлението на Македония. И през 1912 год. от страна на Великите сили не се предприе нищо за предотвратяване на балканските размирия чрез една настойчива и решителна препоръка да се приеме автономията, и без туй ултимативно искана от страна на балканските съюзници пред султана. В навечерието на Първата световна война, при споменатите дипломатически борби за спечелването на балканските страни към единия или другия блок от Велики сили, последните не предлагат и не налагат македонската автономия, чрез която много би се постигнало. И след Втората световна война никоя от Великите сили не е предложила единственото щастливо разрешение - обособяването на Македония в отделна политическа единица.
Всеки от тях полагаше старания, за да утвърдява на Балкана свои политически, икономически и стратегически позиции. Войските почти на всички тях идваха там едни срещу други. Флагрантни доказателства се даваха от страна на някои измежду тях за желание да останат и като владетели на македонските земи. Така че, не може да се сметне, че големите сили са изоставили балканските си грижи, или че македонската автономия е забравена поради някаква неосведоменост на политическите канцеларии. Доколкото пък Велики сили са определяли тъкмо македонски земи като хонорар за възнаграждение на свои сателитни държавици на Балкана, такава политика даде горчиви резултати в близкото минало; още по-горчиви би дала в бъдеще. Нийде на са били повече пренебрегвани етнографията, стопанските нужди и правдата; липсвал е морал и широко гледане. Ако наистина в Европа и в света трябва да се очаква появяването на нов вятър, коренно трябва да се променят и политическите методи, чрез които европейските велики сили са се проявявали на Балканския полуостров. На мястото на надхитруванията и себичността трябва да има дума правдата. Повечето от балканските кризи са плод на съперничества между големите европейски държави. А това е най-вярно във връзка с още нерешения македонски въпрос.
Не би и заслужавало тук да се спираме на безбройните постъпки пред Обществото на народите от страна на македонските организации. То най-малко се е интересувало за страданията и волята на поробените. Неговото държание е могло само да засили недоволствата и даже революционните борби. Обществото на народите бе уж гарант и за правата на малцинствата. Но нито в един момент не се заинтересува за българското малцинство в Югославия, т.е. за мнозинството в Македония. По същия начин безгрижно се отнесе и към проблемите за малцинствата в Гърция. Лавини от обещания, от прокламирани хубави принципи се изсипаха от страна на ОН и създателите му. Обаче апелите на потиснатите народи те не чуваха.
Считаме достатъчно изяснено, че като е дума за македонския въпрос, мъчнотията не е в отношенията между македонските националности, още по-малко в намиране средства за тяхното подобряване. Мъчнотията е повече в работите, които стават вън от Македония, в недомислията на съседите й и в съображенията на великите сили.
До голяма степен така бе някога и с Швейцария.

Глава шеста
ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Как би изглеждала по своята уредба назависима Македония? Тя безусловно трябва да има поне толкова самостоятелност, колкото всяка от съседните й държави.
По политическата си организация тя бързо ще достигне добре уредените малки държави в Европа, които нямат намерение да водят войни и не хвърлят око върху чужди земи и блага. А за да ги достигне и в материалната им култура, налага й се усилена творческа работа, особено през първите двадесет - тридесет години.
Въпреки многовековния пример за абсолютическо ръководство, даван от страна на турците, особено славянската българска маса остава вярна и, може да се каже органически свързана със съвещателния принцип, т.е. с народовластието при воденето на обществените и държавни работи. Тоя вроден демократичен дух е едно подпомагащо условие за уреждане на страната върху добри основи.
Когато народната енергия и мисъл ще се насочи към строителство, а не към борба, а сътрудничеството ще заеме мястото на антагонизмите, веднага ще се почувствува гаранцията за изграждане на Македония като образцова малка държава. Тая гаранция ще се окаже предимно във волята на народа за запазване на равноправието, сцеплението, и в устрема му към напредък.
Демократическата уредба се улеснява от факта, че там няма следа от привилегии, титли и едри собственици. Недълго след навлизането си в страната турската власт е унищожила всички боляри и други привилегировани християни. А акцията на ВМРО помогна за изчезването на поземленото едро собственнчество, за преминаването на земята в ръцете на тия, които я обработват.
Дали Македония ще предпочете да устроява своето демократично управление по френски или американски образец, дали изияло ще може да приложи швейцарския пример - по тези въпроси ще се произнесе бъдещото македонско учредително събрание. Образци за политическо устройство на държави има доста. По-деликатният въпрос за много народи е бил обикновено не тоя за диренето и намирането на чужди теоретически примери, колкото за съобразяването с точните качества и желания на народа. В това се състои народовластието; в съобразяване с онова, което иска и може народа в дадена епоха.
При осигурена пълна свобода на народностите, може да се мине и без кантонална система. Но ако за това се предвидят искания - тя може да бъде въведена, независимо че за нея не съществува никаква опора и традиция или стопански нужди. В такъв случай ще има кантони с преобладающо население от една или друга местна народност - българска, гръцка, аромънска, албанска и пр.
Бъдещото учредително събрание на Македония ще реши всичко, което се отнася до размера на евентуалното кантонално самоуправление. Тук не можем да се впускаме в подробности за отношенията между кантони и централно управление. Чуждите примери в по-ново време установяват един стремеж към централизация, успоредно с гарантираните във всяко отношение права на гражданина. В Швейцария в ръцете на централното управление са войската, външната политика, пощите, съобщенията; има общи мита, монета и съдебни закони. Бъдещата независима Македония ще съумее да съгласува нуждата от единение и зачитане на свободата, които еднакво налагат самото нейно създаване като отделна държава. Във всеки случай, независима Македония ще има нужда от все по-голямо вътрешно сцепление, а не от деления. За вярване е, че в нея не би се прекалило в никое отношение с кантоналната самостоятелност. Твърде вероятно е уставите (конституциите) за самоуправлението на евентуалните кантони да бъдат съвсем еднакви, тъй като населението на кантоните би било с еднакви нужди; а и не се касае до разграничени териториални единици, които да са имали до сега свой отделен исторически живот.
В Македония специфични причини ще наложат - поне за известно време - правото за заселване да се запази само за лица, които са родени там, или са от родители македонци. Това не ще накърнява свободолюбието на страната. Същото вършат и най-свободните, при това мощни държави като Съединените Щати. Не толкова като мярка срещу пренаселване, колкото за вътрешния стабилитет на младата държава ще се наложи подобно ограничение. Емигрантите от Македония ще трябва да получат всички законни улеснения и по-дълъг срок, за да се приберат в своята родина с права на редовни граждани. Връщането на емиграцията е необходимо и за повдигането на страната в културно-стопанско отношение. Но то ще означава още и голям практически принос към цялостното уреждане на македонския въпрос.
Националната свобода трябва неминуемо да бъде гарантирана от конституцията. Като официални езици би могло да бъдат признати петте езика - български, гръцки, турски, албански и аромънски. В училищата сигурно ще се предвиди изучаването поне на един - два от останалите езици, вън от майчиния. И по тези въпроси поучителна може да бъде швейцарската практика.
Всяка народност би могла да поддържа безпрепятствено културните си и духовни връзки със своите сънародници в съседните държави и другаде. Народностите биха могли най-малко символично да запазят своята принадлежност към съответната им обща национална църква. За вярване е, че в Македония църквата ще бъде отделена от държавата.
Няколко десетилетия под ред църквата в границите на българската държава признаваше за свой глава Екзарха, чието седалище бе в Цариград - столицата на Турция. Всички католически общества, в различни държави, признават върховенството на Папата със седалище в Рим. Същото е и с католиците в Швейцария, без това обстоятелство с нещо да е смутило вътрешния развой или външните й отношения. Добре уредени веднаж националните отношения в Македония, добре се уреждат сами по себе си и църковните работи.
Националностите трябва безусловно да получат обратно училищата си и обществените си сдружения, които бяха силом премахнати в 1912 год. В конституцията ще се признават нациите, които историята признава и които през вековния турски режим просъществуваха с националното си име. За да се осигури спокойно бъдеще на страната, основният закон трябва да забранява всякакви опити за спорове и боричканици на народностна почва.
Равноправното сътрудничество на народностите в изграждане на новата македонска държава и в нейното бъдеще развитие ще трябва също конституционно да бъде гарантирано и прокарано в законите. Никоя народност не ще доминира над другите чрез високомерие, хитрост или сила.
Побратимяването между народностите ще бъде улеснено и чрез еднаквостта на законите в културната, стопанска, просветна, съдебна и всички други области. От 1912 год. до сега не е имало еднаквост на законите за цялата страна, нито изобщо законодателството на владетелите се е въодушевявало от любов спрямо всички местни националности.
Всички граждани на страната, без оглед на националността им, равноправно трябва да имат достъп до съдебната и прокурорска власт. Тя ще бди за безпрепятственото използуване на конституционните права и задължения, както и за запазването на законите. Особено трябва да се внимава, щото упражнението на която и да е власт да не бъде използувано за предпочитането на една или друга народност за сметка на останалите. Един абсолютно независим и несменяем съдийски и прокурорски кадър ще допринесе още повече за осъществяването на тези разбирания.

* * *

При изчезнали национални страсти, една самостоятелна Македония не може да бъде терен на остри партийни различия на друга база. Всички шансове ще бъдат на лице, общественият живот за дълго време да се развива хармонично, както в кооперативно сдружение с неговите членове доброволци. В тоя начален период по-вероятно е партии да се оформяват със съревнователни строителни програми, а не на почвата на идеологически спорове.
Понеже не съществува класа на особено заможни хора, лесно ще бъдат въведени закони, които да правят невъзможно стопанското и социално потисничество. Общо взето всички там са бедни, а земята неизползувана достатъчно. Ще има голям простор за работа и оправдано е всяко индивидуално и народно очакване за по-високо материално благополучие. Без много усилия ще се постигне напълно справедливо разпределение на земята, което е било вековна цел на малоимотните и безимотните в целия свят. Има условия да се поправят грамадните неправди, които окупаторите причиниха през време на владичеството си. Проблем за безработица може да не се появи през дълги години, защото трудът на почти цялото население ще се поглъща в инициативи, които мъчно могат да бъдат повлиявани от чуждестранни стопански смущения. При това, страната за дълго още няма да бъде и пренаселена. Грамадното мнозинство притежава по нещо своя земя и се занимава със земеделие. Не разполагаме с точни статистики за всички дялове на разпокъсана Македония. Но заетите със земеделска работа жители едва ли ще са по-малко от 80%. Остатъкът са занаятчии и търговци, мнозина измежду които имат също по някое парче земя. Работничество в познатия на западния свят смисъл, индустриален пролетариат страната не познава.

* * *

След казаното в глава втора, излишно е да подчертаваме, че Македония отлично може да се изхранва и да живее. Най-малко поради икономически нужди би могло да се очаква, че тя ще иска присъединение към съседните държави, както например в 1918 год. поискаха немските депутати от австрийския Райхстаг, в качеството им на временно национално събрание. Те бяха поискали присъединение на Австрия към Германия. Очевидно е, че стопанското бъдеще на Македония засега се очертава в три главни посоки: а) земеделие, очакващо големи подобрения и обещаващо много по-големи доходи; б) търговия, със сигурен блестящ изглед; в) разкриване и използуване на минерални богатства. Успоредно с туй ще върви една индустриализация, но не особено голяма. Свободна Македония ще е в състояние да създаде благосъстояние, което ще бъде една гаранция за всички местни и чужди капитали, които биха били инвестирани във всестранното и процъфтяване. Тук ще изиграе не малка роля и традиционната честност, с която е познат в търговския свят македонският гражданин и търговец.
Когато народът почувствува гаранция за сигурно бъдеще, ще могат да бъдат турнати в полезни начинания и спестяванията, които той от векове е скривал, доколкото ги има. С тях ще се помогне за индустриализирането и за цялостното материално преобразование на страната.

* * *

Отношенията си спрямо съседите Македония ще постави на най-лоялни основи. Ще се противи, обаче, на всякакъв иредентизъм. Тя би правила всички разумни икономически улеснения, без да става никому роб в това отношение. Справедливо е крайморските страни да услужват на стоящите зад тях съседи на базата на взаимността. Понеже от пристанището на град Солун имат, в по-малък или по-голям размер, нужда всички балкански, а и по-далечни европейски страни, може да бъдат предвидени съответни улеснения за техния внос и износ.
Спорове около границата с България и Сърбия няма основание да се повдигат; тя съвпада с географската граница на Македония. Откъм Албания границата е също определена с високата верига на Шар планина, Кораб и други масиви. Ако с Гърция на юг поникват малки гранични спорове, тяхното изглаждане не ще е трудно.
Още преди да се заговори за македонска независимост, изтъквана е била ползата от една балканска федерация. Като щастливо решение за полуострова тя е приемана и от македонските борци; щом престане да бъде ябълка на раздора, Македония ще стане обединително звено. С това те са показвали, че в идеята за обособеност на отечеството им не е влагана никаква амбиция за самовластие, никакво самолюбие на националистическа почва, нито някакво вражество спрямо когото и да е от съседите. Показано е само по-далновидно схващане за общност на интересите, прозрение за нуждата от балканска хармония, и една загриженост за мира изобщо. Чрез приближаване един към друг, нуждите на балканските народи могат да бъдат добре задоволени. Това не може да се постигне чрез войни, нито даже чрез чести договори помежду им, които още по-често ще бъдат нарушавани и неизпълнявани. Проникнати от идеята за солидарност, македонските борци са били винаги готови, щото голям дял от суверенитета на бъдещата македонска държава - и то по най-съществената материя, външната политика, - да бъде пренесен върху общото балканско федеративно правителство, стига с такова нещо да бъдат съгласни за себе си и останалите балкански страни.
Но ако един балкански блок, федерация или конфедерация, не би служил на мира, свободата и справедливостта, а би имал агресивни тенденции, свободна Македония не би била въодушевена от него. Разбира се, никой от ръководителите на македонското движение на е имал предвид предварително прехвърляне на македонския суверенитет върху друг посредник. Както в Америка никой от отделните свободни щати не е прехвърлил суверенитета си върху друг щат или група от щати, а направо всеки е влязал в общата федеративна държава - Съединените Щати. Балканската федерация е всъщност само тогава оправдана, когато балканските страни доброволно я приемат, бидейки предварително освободени от опекунствата и натиска, които силом са им наложени и срещу които те са се борили. Тя, балканската федерация или конфедерация, е въпрос, който се отнася до всички балкански държави. Македония има обаче своя по-близка задача - постигане на собствената свобода и независимост, добиване на международна гаранция за правото й на съществуване като отделна държава.
Общо взето независима Македония не ще има причини за несъгласия със съседите си. Ако получи някаква международна гаранция, хармонията около нея сама по себе си ще се доутвърди. Както по политическото си устройство, така и по международното си положение независима Македония много ще прилича на Швейцария.
Становището за независимост стои по-високо от всички други становища във връзка с Македония, поради туй, че то не е егоцентрическо. То води сметка колкото за Македония, толкова и за съседите, включително тия, които са я потискали. Македонските борци са прибегнали до една творческа идея, която дава въздух и разкрива перспективи за болния и тревожен Балкан. Средствата за провеждането на тая идея са налице. Доводите за нея са толкова живи и убедителни; миналото и настоящето ги дават изобилно, бъдещето ги подсказва всекиму. Нужна е само добрата воля на съседите и на стоящите по-далеч фактори.
С независима Македония не се накърнява и равновесието между трите спорещи нации - българска, сръбска и гръцка, които имат почти еднакво по численост население без нея. С водените помежду им в миналото войни численото им съотношение не се особено много измени, освен във вреда на всички. В ново време техните конфликти са предимно за Македония. Няма да престанат и в бъдеще, докато една или друга балканска страна държи части от Македония. Все по-нови причини от политически, икономически, военен или друг характер, ще се изтъкват за оправдание на взаимните дебнения и стълкновения. И винаги ще се забравя колко кръв е била пролята помежду им в миналото, колко народни средства са прахосани, разрушения предизвикани, без да се е стигнало до друго, освен до все по-големи омрази и самоизтощения. Между България и Византия в течение на около 750 години са водени към 80 войни; пада се по една война на всеки десетина години. Не всички тия войни са били от голям мащаб; понякога се е касаело само до частични походи или до военни демонстрации. Но и в такива случаи народни средства са влагани във взаимни вражества и омразите са пораствали. Помежду им нямаше война само когато и Византия, и България се намериха под турско робство. Между Сърбия и България в един по-кратък период на свободното сръбско съществуване през средните векове, бяха водени десетина - петнадесет войни. И между тях имаше мир само когато бяха покорени от турците. Щом Сърбия и Византия се явиха в съседство, стълкновения започнаха и между тях. След като се освободиха през 19 век от турско робство, трите държави наново се хващат за гушата; в приблизително седемдесет години между Гърция и България се водиха три войни, а между Сърбия и България - четири, независимо че последната война, Втората световна война, да мина помежду им без особени военни действия, а по-скоро във военна политика един срещу друг. Очевидно е, че всички сили, материални и духовни, на тия народи, са бивали в кратките мирни периоди само в подготовка за нова война. През течение на цялата им история те са психологически във война един срещу друг. В Балканската война, след петвековно общо тегло през турския режим, само за два - три месеца се намериха съюзени и след това с оръжие се нахвърлиха помежду си.
Подобна история, без съмнение може да се продължи поне още хиляда години, ако не се намери разковничето за нови приемливи и щастливи отношения помежду им. Разковничето е независима Македония. Тя при това ще ги раздели по пространство един от друг. Общо правило е да има дрязги и войни между съседи. Така е с отношенията на балканските народи и в други посоки, а не само помежду им. За пример да вземем българите и унгарците, които, не бидейки съседи днес, поддържат помежду си добро приятелство, в някои моменти и по-сантиментално проявено. Но през средните векове, когато българската и унгарската държава станаха съседи, водиха близо двадесет войни помежду си. Поводите за конфликт винаги се намират. Унгария и България също воюваха за надмощие, но главно за владеенето на областите около Белград.
Основната причина днес за размирие на Балкана - казваме - е стремежът към завладяване на македонски земи. Във връзка с този стремеж всички взаимно се дебнат, даже когато формално са в приятелски и съюзнически връзки, какъвто в най-ново време често е случаят между Гърция и Сърбия. Ето защо трябва да се отстрани причината; а това значи Македония да стане самостоятелна държава. Решението, обаче, ще бъде ефикасно само когато зад него стои една международна гаранция в една или друга форма.

* * *

Що се отнася до българската нация, тя приема това решение със съзнание, че трябва да се направи жертва в името на балканския мир и хармония. В случая България би постъпила според мъдрия Соломонов съвет при спора за детето между истинската и неистинската майка.
Но някои считат, че привързаността към собствената народност щяла да се окаже за гърци и българи по-силна от привързаността към независима Македония. Това може да бъде вярно, ако македонската държава допусне национално потисничество. Но когато то бъде избягнато, тъкмо обичта към собствената нация ще диктува подържането на независима Македония. Иначе, значило би да се повтаря печалното минало на раздори, войни и вечно несигурно бъдеще за всички на Балкана. В обособена Македония се намира щастлива хармония между двете чувства - това към нацията и родния македонски край. Българското население в Македония чрез участието си във ВМРО е доказало, че възприема от сърце идеята за независима Македония. Разигралите се в Южна Македония граждански борби по време на Втората световна война и след нея показаха, че настроенията и интересите на местното гръцко население съвсем не са правилно тълкувани от страна на националистическите кръгове и правителства в Атина. Сред това население се проявиха и автономистични тенденции, склонност и за други политически комбинации, различни от тия на великогръцките среди. Ако още в 1912 г. - след разбиването на Турция - бе създадена независима македонска държава, или поне гарантирана автономия в границите на Турската империя, въпросното население би живяло много по- щастливо през изтеклите досега четиридесет години; така както, например, много по-щастливо живеят швейцарските граждани в сравнение със сънародниците им от съседните на Швейцария държави. Знае се какви жертви, разрушения и терзания понесе гръцкото население в Македония поради раздорите на балканските държави около нейното владение, каквито понесе - впрочем - и турското, аромънското и албанското население, а да не говорим и тук за българското. И гръцкото население е свидетел на омразите, а винаги чувствува застрашителните перспективи. Ако би било свободно да решава без моралния натиск на Атина и на някои далечни централи, това население няма никакви основания да се противопостави срещу една независима Македония.
Що се отнася до аромънското население, то е изцяло за политическата обособеност на Македония. Против такова решение не биха били нито албанците, турците и другите малцинства.
Докато България и Гърция трябва - а донейде и Албания - да направят жертви в Соломонов дух, има други балкански държави, които за независима Македония не би имало какви други жертви да направят, освен да се откажат от лакомията спрямо чуждото. Думата е за Сърбия.

* * *

Всички приятели на Македония, от европейските страни и от Америка, са препоръчвали тъкмо такова уреждане на македонския въпрос. Знаменитият английски държавник, бивш министър-председател, Уйлям Гладстон пръв издигна формулата „Македония за македонците“. Големият руски историк и политик, бивш министър на външните работи, проф. П. Милюков, бе изтъкнал не еднократно, че Македония трябва да бъде автономна, като етап към балканската федерация, и че подялбата ще води все към недоволства и войни.26 Добре познатият и дългогодишен кореспондент на лондонския „Таймс“ за Балканите Джеймс Баучер, първостепенен познавач на тамошното политическо положение, не напразно бе препоръчал на президента Уйлсон да се застъпи за обособена Македония, ако е възможно даже като мандат на Америка за първите години. Не ни е възможно тук да изброим многото имена на такива просветени чужденци.
Независимостта на Македония би била в пълно съгласие и с всички големи принципи, тъй често провъзгласявани от Първата световна война насам.

* * *

Със създаването на независима Македония ще се закръгли освобождението на Балканите, започнало в началото на 19 век. След това само ще може да се започне с истинското сближаване на свободните балкански народи. Тогава вече те могат да поемат задължение да не прибягват до войната, като към средство за национална или държавна политика. Ако всички еднакво желаят, могат да изградят - както се казва - и балканската федерация. Уреден македонският въпрос - това и практически и символически значи уреден Балкан. А ако във връзка с Македония не се помирят балканските държави, което за тях е пробен камък - всяко друго помирение ще стои върху пясък.
Някога, преди пет века, балканските държави една след друга погинаха и поради липсата на единство. Разединени, причиняващи несправедливости една на друга, могат да погинат лесно и в бъдеще. Циментът между тях за сигурност, мир и единство може да бъде само взаимното им доверие. То ще настъпи, когато правдата бъде свалена от кръста, на който са я разпънали. Балканците не трябва да допускат, щото помежду им да има нации унижени и ограбени от самите тях. Ако големите нации чувствуват нужда да се опират на други сили, близки до тях по интерес, манталитет и пространство, още повече малките балкански държави трябва да се опират дружно една на друга, защото и по интерес и по манталитет и по разстояние те са в същност един блок създаден от природата.
Мъдрост в политиката е преди всичко гледане в бъдещето. Ако се реди нов свят - трябва да се видят погрешките в старите кройки и да се изправят. Всички източници на неправда трябва да бъдат премахнати, защото това са източници на смутове. Няколкото многооспорвани области в Европа трябва да се оставят самостоятелни, вместо насила да бъдат държани от други. Класически пример за подобна област е Македония. Из пръсти изсмукани са възраженията - наново ще кажем, - че тия оспорвани области не могли сами да се изхранват. Никой до сега не ги е хранел; народът с труд и пот е съумявал да живее. Всъщност, подобни земи са хранели и поробителите си, които са ги обръщали в дойна крава.
Македония с пълно право трябва да разчита на политическа помощ отвън. Нито една от балканските държави не се е създала без помощта на великите сили, или поне на някоя от тях. На времето Сърбия бе подкрепвана от Русия и Австро-Унгария, когато се бореше за освобождение от турска власт. При своето въстание гръцката нация увисна над пропаст; спасена бе от Великите сили. Най-благословената помощ за Балкана е тая, която би получила Македония. Подкрепата спрямо македонците не би била един незаслужен дар; чрез борбите си те са доказали, че заслужават свободата си.
Днес международните организации, като ОН, се занимават със закрепването на Палестина като отделна държава. На два пъти вече Великите сили налагат независимостта на Австрия. И другаде по света установиха специални режими, за да намерят компромисни изходи по спорни въпроси. А Македония половин век се бори за свободата и независимостта си. Нека тя й бъде осигурена и ще се види доколко тя е „размирна“ земя; тогава именно ще се разбере напълно, че други са желали и са предизвиквали размириците.
Ясно е защо по-рано македонците говореха за автономия. Цяла Македония се намираше тогава под турска власт; тя можеше, следователно, да живее цяла в границите на турската държава, при автономен режим. Но след 1912 год. можеше да се иска само независимост. Поставена бе под три различни режими, в три отделни държави, разпокъсана като някаква малка Полша. При таково положение не би разполагала нито с цялата си територия, нито със своя морски бряг, нито с пътищата си за търговия; не би носела даже името си в трите свои части - нейде би била „Северна Гърция“, другаде – „Южна Сърбия“ и пр.
Международната гаранция, по подобие на определената за Швейцария е необходима и поради туй, че рядко са били спазвани поеманите по отношение на Македония ангажименти. Турция не ги изпълни. Гърция и Сърбия още по-малко. Международната гаранция е желана от македонските българи отдавна. Така, революционните конгреси на окръзите Битоля и Одрин, станали през месец май и юли 1903 год., - след взетото в Солун решение за повдигане въстание в Македония - решават, щото Централният комитет на ВМРО, от името на населението, да представи пред Великите сили искане за:
1. Губернатор, независим от Портата в упражнение на функциите си;
2. Въвеждане на международен контрол, общ, постоянен и с най-широки права за санкции.
Ето един категоричен документ и срещу интригите, че македонският комитет целил да присъединява страната към България. Точно обратно - той моли да бъде тя поставена под международно око и в международни ръце. Като искат това, македонските деятели са имали предвид и за Македония един гарантиран неутралитет по подобие на Швейцарския. Такива случаи в международния живот изникват главно по две причини. Първо, за да се избегнат стълкновения между дадени държави. Гарантираната държава е една държава - тампон, за да премахне търканията между съседите. Знае се колко търкания съществуват около Македония. Второ, слабата държава да се защити срещу опасност от присъединение. По-типичен пример от Македония няма за желание на съседите да я присъединят.
Ако географските и икономически условия създават от Македония едно закръглено цяло, политиката - пък просто налага нейното обособяване. Налагат я и всички разногласия, борби и войни между балканците, както и противоречията между Великите сили. Чрез постигането на тая обособеност ще се промени балканската политическа и психологическа атмосфера. За Швейцария Наполеон бе казал, че ако тя не съществуваше - трябвало би да се измисли. Същото важи и за Македония.
Изнесените тук идеи македонското движение е възприело повече от половин век. Те са били одобрявани от всички освободителни среди в чужбина. Считаме, че идеята за независима Македония и за балканското примирение трябва да бъде още по-приемлива днес, когато тъй настойчиво се разглежда нуждата от примирение и единство даже на цяла Европа.
Тук не се занимаваме с отвлечена академическа тема, а с насъщна нужда на Балканите, Европа и света.
Македония страда от същата болест, която измъчваше швейцарските области, преди да бъде призната независимостта и гарантиран неутралитета на Швейцария. Срещу еднаква болест се налага еднакво лекарство.
Македония трябва да стане една Швейцария на Балканите!
Публ. в Ив. Михайлов, Избрани произведения. София, 1993, с. 104 – 210.

БЕЛЕЖКИ:
1 Последната война срещу Австрия се води в 1498 година. Победителка в тази война, Швейцария бива отделена от Империята чрез мира в Базел в 1499 година.
2 Великите сили, които гарантираха швейцарската неприкосновенност и неутралитет бяха: Австрия, Франция, Великобритания, Прусия и Русия.
3 Върху Македония, както и върху въпроса за нейното освобождение е писано много; създадена е знaчитeлнa литература на български, френски, нсмски, английски, италиански и др. езици. Всред всички големи нации се срещат отлични познавачи на географското положение, стопанските условия, народния бит в тази страна, както и на етнографската истина. На руски език данни могат да се намерят, например в съчиненията на: проф. П. Н. Милюков, проф. Державин, проф. Селищев, Флорински, Кондаков; на френски език в трудовете на: полк. Леон Ламуш, Ами Буе, Г. Лежан, Лавеле, Жорж Десбон, Ф. Пукевил; на немски: проф. Шулце - Йена, проф. Густав Вайганд, проф. Карл Щруп; на английски: Х. Н. Брайлсфорд, М. Г. Макензи; на чешки и др. езици ценни сведения дават трудовете на големите чешки учени: П. Й. Шафарик, Л. Нидерле, Л. Куба, трудовете на известния славист-хърватин проф. Ватрослав Ягич; на български трудовете на: проф. Л. Милетич, проф. Йордан Иванов, Васил Кънчев. Тук споменаваме само малка част от авторите, които са писали във връзка с Македония и чиито брой е доста голям.
4 Македония по население е по-голяма от която и да е от следните южни, централни и североамерикански държави и щати: Парагвай, Уругвай, Панама, Коста Рика, Хондурас, Салвадор, Никарагуа, Гватемала, Делауер, Кънектикът, Мериленд, Южна Каролина, Ню Хемпшър, Род Айланд, Вермонт, Меин, Флорида, Орегон, Канзас, Западна Вирджиния, Невада, Небраска, Колорадо, Северна Дакота, Южна Дакота, Монтана, Вашингтон, Айдахо, Уайоминг, Юта, Оклахома, Ню Мексико, Аризона.
По пространство Македония е по-голяма от следните централни и североамерикански държави и щати: Коста Рика, Салвадор, Делауер, Ню Джерси, Кънектикът, Масачузетс, Мериленд, Ню Хемпшър, Род Айланд, Вермонд, Западна Вирджиния.
5    Към двадесет статистически източници са посочени в книгата „Правното положение на македонците в Югославия“ от проф. Карл Щруп - професор по държавно право в университета Франкфурт на Майн, член на Института за международно право и пр.
Между познавачите на въпроса, които дават статистики за Македония и установяват броя и на нейното българско население, г-н Щруп посочва и следните видни имена: В. Теплов, русин, чиито данни са от 1877 година; Стефан Веркович, босненски хърватин, чиито съчинения са издадени - доколкото се отнася до Македония - от Сръбската академия на науките и съдържат данни, печатани в 1879 година; проф. Густав Вайганд, отличен познавач на македонските българи и аромъни, който е изнесъл сведения за Македония в 1898 година; Гастон Рутие, французин, чиито данни са обнародвани през 1903 година в книгата му „Ла Маседоан е ле пюисанс“; вестник „Лйо Тан“, брой 15950; проф. Т. Д. Флорински, русин, по данни от 1907 година, в съчинението му „Славянското население. Статистическо-етнографски преглед на славянското население до наши дни“; Роберт Пелтие, французин, в книгата му „Истината върху България“, Париж, 1913 година, Рихар фон Мах, данни в книгата му „Дер Махтеберайт дес булгаришен Екзархатс ин дер Тюркай“, Лайпциг - Нюшател, 1906 година; Леон Доминиан, данни в книгата му на английски език „Граници на езици и националности в Европа“, издадена от Американското Географско Дружество в Ню Йорк 1917 година.
6 Реч на президента Уйлсон, държана на 2 февруари 1918 година. Виж „Интернешънал лоу“, 4-то издание, 1, стр. 581 - от Оппенхайм (М. Наир).
7 Уинстон Чърчил в книгата си „Световната криза“, част втора, споменава, че в един меморандум от 1915 година бил казал следното: „Техните (на българите - бел. наша) териториални искания са справедливи и съвпадат отлично с принципа на националностите, който трябва да ни води. Потискането на българските околии на Македония е само по себе си една неправда. В исканията на България, такива каквито понастоящем са представени, няма нищо, което не е разумно и почтено... Правото и разумът викат на справедливостта и най-повелителния повик на необходимостта, съветваше сърбите да върнат най-после тази безспорна зона... До последния момент Сърбия задържа своята пета върху завладените български околии в Македония.“
Щом тия места е трябвало по право да се върнат на България, колко повече трябва да бъдат отнети на Сърбия в полза на една независима Македония. Г-н Чърчил е имал отлични случаи и през Втората световна война да проучва манталитета на сръбските политици и естествено на тяхната политика. В един разговор след Техеранската конференция, в Кайро, с д-р Божидар Пурич, сърбин и пръв министър на Югославското емигрантско правителство в Лондон, г-н Чърчил му е казал с възбуждение: „Две хегемонически стремления има в Европа, които трябва да бъдат унищожени в интереса на мира - пруското и сръбското стремление.“ За този разговор свидетелствува г-н Илия Юкич, помощник министър на външните работи в Белград и изтъкнат член на Хърватската Селска Партия. Виж статията на г-н Илия Юкич „Югославия, минало и настояще“, публикувана в парижкото издание на вестник „Ню Йорк Хералд Трибюн“ от 12 април 1949 година.
8 След събитията в 1877-1878 година Бисмарк е бил запитан в Райхстага от водача на Националлибералната партия Бенигсен върху случилото се в Балканския полуостров. Бисмарк е отговорил по следния начин: „Първата точка е създаването на България, и в това отношение трябва първо да се занимаем с разграничението, така както то бе разисквано в Цариградската конференция. Разликата в разграниченията не е, по мое мнение от такова значение, щото от това да бъде заплашен мирът в Европа.“
Етнографското положение на България, както аз зная, от автентичен извор и както то се вижда от най-добрата карта, която ние притежаваме, тази на Киперт, е следното: границите на националността (българската - бел. наша) слизат на запад почти без примес до Солун и отиват на изток с малко примес на турски елементи до Черно море“ (Виж „Преговорите относно Берлинския договор“, от Адолф д’Аврил, Париж, 1886 година, стр. 317-318).
9 В книгата си „Берлинският Договор“ Бенайс Бруневик (Париж, 1878 година, стр. 18 и 45) казва: „България няма разширението, което й определя договорът от Сан Стефано; стратегически и политически съображения заставиха конгреса да намали нейните граници от южна и западна страна и да постави вън от нейната власт значителен брой от нейните сънародници.“
10 Английският делегат в Берлинският конгрес е направил възражения срещу Сан-Стефанския договор, според който цяла Македония трябваше да влезне в границите на България. От тези възражения е ясно, че българите са мнозинство в Македония и че тя не се включва в България по решението на Берлинския конгрес, но други съображения на Великите сили - стратегически и политически, - а не защото българите не са мнозинство.
11 Карнегиевата анкета не говори за никакви други славяни в Македония, а само за българи. Там се говори и за Българско национално възраждане в Македония, преди да има на лице българска държава. Данни за българския национален характер на македонските славяни може да се намерят специално на стр. 4-5 в рапорта на тая анкета до ръководството на Карнегиевата дотация.
Още в 1872 година, из българските земи, включително в Македония, бе произведен плебисцит чрез диоцезит. Този плебисцит посочи тогава още българските етнографски граници. Македонските славяни тогава - докато бяха, значи под турска власт - сами се посочиха като българи.
12 Х. Н. Брайлсфорд, Македония: нейните народности и тяхното бъдеще. Лондон, 1906 година, стр. 103 и 376.
13 Виж книгата „О Пей де мартир“ от Алфред Рапапорт, стр. 62.
14 Х. Н. Брайлсфорд е автор на специална книга върху Македония, издадена след Илинденското въстание от 1903 година, избухнало в Битолския окръг. В книгата си авторът дава интересни подробности за разните националности в Македония, но изчерпателно се спира и върху героичното държане на македонските българи през време на въстанието и след него.
15 Виж книгата „Македония под иго“ от Веритас, издание на Македонския национален комитет в София. Статия на г-н Маркъм, писана през 1924 година.
16 Виж вестник „Македонска Трибуна“, брой 558 от 28 октомври 1937 година, Индианополис, Индиана.
17 Виж книгата „Л. Абдикасион дю сюлей“, Париж, 1923 година, от Алберт Лантоан.
18 По този въпрос повече подробности могат да се намерят в книгата на А.Тошев „Балкански войни“, ч. 1-ва.
19 А. Тошев, Балкански войни, ч. 1. стр. 168 до 169.
20 Иван Евстатиев Гешов, Балканският съюз, стр. 15 Гешов бе водач на народната партия в България и министър-председател през време на Балканската война срещу Турция.
21 И по този въпрос подробности се намират в цитуваното съчинение на А. Тошев. Там има сведения и за становището на черногорския крал Никита относно македонската автономия.
22 Забележки на българската делегация върху проекта на договора за мир, Париж - Ньой, 19 септ. 1919 г., стр. 33 и 34.
23 А. Тошев, Балканските войни, ч. 2-ра, стр. 81.
24 По същите въпроси данни може да се намерят и в трудовете на българските политически писатели д-р Александър Гиргинов, К. Соларов, П. Тодоров. Но най-вече в двутомния труд на А. Тошев.
25 В книгата на граф Сфорца – „Пашич и обединението на славяните“, издание Галлимарт на френски език, стр. 108 - 109, се казва, че Пашич е съобщил на виенското правителство, посредством члена на австрийския райхстаг Т. Масарик някои свои предложения, към края на 1912 год. Масарик поверил някои някои от тези Пашичеви поръчения на Уикъм Стийд, който по това време е бил кореспондент на лондонския „Таймс“ във Виена. В поръчението на Пашича е казано: „Макар, че ние сме благоприятно разположени за подялбата на Албания, можем да възприемем австрийската идея за една автономна Албания, като доказателство, че сме готови да държим сметка за желанията на Австрия.“ И по-нататък: „Ние искаме от Австрия едно пристанище и един коридор, който води до това пристанище.“
26 Проф. П. Милюков на няколко пъти е изказвал същата мисъл. Още през 1899 год. той е писал в руския журнал „Руское богатство“, че обсъждането на стария проект за балканска федерация постоянно се е спирало пред нерешения македонски въпрос. Изтъквал е (виж стр. 291 на журнала „Руское богатство“), че сръбското желание за дележ на Македония може да се осъществи само с война и при това трябва да бъде наложено насилствено не само на България, но и на мнозинството от македонското население. Желанието за автономия, според Милюкова, хармонира с дипломатическите привички и традиции, както и с настроението на македонците. През 1913 год. в руската Дума Милюков държа една важна реч, в която наново изтъкна, че

Link to comment
Share on other sites