Блъгари, БЛЪГАРОМЪ, БЛЪГАРКѦѪ ЗЕМЛЮ

[tantin]

On 9.08.2020 г. at 10:08, К.ГЕРБОВ said:

В „Ашхарацуйц” се казва, че името „българи” идвало от имената на реките Купи булгар, Дучи булкар, Огхондор блкар и Чдар болкар. Явно, нито едно от тях не е точно „българи”. Но „блкар“ кореспондира с няколко факта:

1. Българите от Първото Българско царство са се наричали „блъгари“. Цар Йоан Владислав е написал през 1016 г.: „† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї възстѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго iаже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ.“  https://bg.wikipedia.org/wiki/Битолски_надпис

„Блъгар“ и „бльгар“ е много близо до „блкар“, както са го чували арменците.

2. В столицата Търново, по време на Второто българско царство цар Йоан Асен е написал: „В(Ъ) ЛѢТО Ϛ•Ѱ•Л•И [6738; 1230 г.] ІНД(ИКТА) •Г• [3] АЗЪ ІѠ(АННЪ) АСѢНЬ ВЪ Х҃(РИСТА) Б҃(ОГ)А ВѢРНЫ ЦР҃Ь И САМОДРЪЖЕЦЪ БЛЪГАРОМЪ С(ЪІ)НЪ СТАРОГО АСѢНѢ ЦР҃Ѣ СЪЗДАХЪ ѠТЪ ЗАЧѦЛА И ПИСАНИЕМ(Ъ) ѸКРАСІХ(Ъ) ДО КОНЦА ПРѢЧ(Ь)СТНѪѪ СІѪ ЦРЬКѠВЬ ВЪ ИМѦ С(ВѦ)ТЪІХЪ •M• [40] М(Ѫ)Ч(Ь)Н(И)КЪ ИХЖЕ ПОМОЩИѪ.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Търновски_надпис_на_цар_Иван_Асен_II

И по това време се е казвало „блъгари“.

3. В „Български старини от Македония“ Йордан Иванов привежда текста на Зографска сводна грамота от XV в. (с. 35). В нея се казва, че благочестивия и христолюбив цар Стефан Сръбски, владеел и „БЛЪГАРКѦѪ ЗЕМЛЮ“ (така е написано).

Българите, попаднали под турско робство, продължавали да се наричат „блъгари“.

4. В т. н. Волжка България се приема, че главният град се е наричал Болгар. Но в „Повест за нашествието на Тохтамыш“ се казва: „Бысть въ третие лето царства Тахтамышева, царствующу ему въ Орде и в Сараи. И того лета царь Тахтамыш посла слуги своя в град, нарицаемый Блъгары, еже есть на Волзе...“ http://drevne-rus-lit.niv.ru/drevne-rus-lit/text/povest-o-nashestvii-tohtamysha/povest-o-nashestvii-tohtamysha-original.htm

Значи и във Волжка България са живеели „блъгари“.

[tantin]

Здравейте отново!

Специално отварям нова тема за да обсъдим този немаловажен въпрос относно самоназванието на старите българи, а именно : „блъгари“.

    Защо имаме нужда да го доуточним това понятие?

1. За да си изясним точното произношение.

2. Да погледнем дали то е славянско по произход или е свързано с прабългарите.

3. Да видим с кои други народи има директна връзка .

4.  Сведения от древността. 

Специално за произношението:

 

В днешно време ние казваме : Българи - с ударение на "Ъ" .

Аз обаче твърдя че не е никак удобно и практично да се произнесе "Блъгари" с ударение на "Ъ" - то.

В някои случаи записът е "бльгари" , "бльгарски"  - това пък става съвсем невъзможно да бъде произнесено с ударение върху "ер малък".

Значи трябва да търсим ударението върху последната сричка.

"блъгАри", "бльГАРИ"   - така думата става съвсем лесно произносима.   БлъГАРИ, блъГАРСКИ, блъГАРСКОМ.. .  При неударено "Ъ" и при ударение в последната сричка първата сричка е с почти няма гласна.  Сътоветно при едно такова произношение записа може да варира - от ер-малък, през Ъ, У, О  и дори съвсем да бъде пропусната гласната.

В такъв случай ударението в думата идва върху втората сричка - "гари".

Което естествено доближава думата то останалите "гари" - унгари, оногури, кутригури и други.

Това което обаче за нас е най-интересно е точно това "Ъ" . Независимо дали това е силно или слабо - за нас то ни казва много.. А именно:

При българите е най-силно изявено използването на "Ъ" . При останалите славянски народи - Ъ-то или изобщо не се ползва , или се ползва по различно.  Дори и в съвременния български език Ъ-то вече не се ползва по тоя начин.

Тоест употребата на "Ъ" е до голяма степен отличителен белег на старобългарския език. Това се вижда от записа с "ь" в края на думите също.

За сравнение при славянската група на "бойковци"  - има една група дето се наричат "пуйковци" понеже те казвали "пуйдемо" за "отиваме".

Възможно ли е блъгАри и бльгАрский да е също така отражение на засилената употреба на "Ъ-то" при тези славяни ? 

Възможно ли е чисто славянско обяснение за етимологията на "блъгари" ?

Причина за това мое твърдение е именно отличителната особеност на българските славяни да използват "Ъ".  От останалите славяни това можем да го видим по подобне начин при русините, банатските българи  и при съвременните българи. Това показва и ясно пътя по който са се придвижили склавените при заселването на балканите.  В Русия и в Украйна гласните се произнасят по друг начин.  В Русия въпреки че се е ползвал старобългарският запис няма следи от такава употреба на "Ъ" - то.

 

 

 

[tantin]

Опитайте се да кажете "блъгари" или "бльгари" с ударение в първата сричка и ще видите че е неудобно, непрактично. 

Нека да видим мелодичността и произношението на следните изрази:

САМОДРЪЖЕЦЪ БЛЪГАРОМЪ

БЛЪГАРКѦѪ ЗЕМЛЮ

самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь

на жизнь бльгаромъ

самодрьжъцемъ блъгарьскомь

 Пробвайте се да прочетете и произнесете мелодично горните изрази:

Ще видите че най-добра мелодичност се получава при ударение на "А".  А-то е силната гласна.  "Ъ"-то е слабо , почти нямо. 

Тоест първата част на думата "блъгарски" е "блг " или само "бль".

В по-късни времена вече тая дума се трансформира в болгарски, булгарски , български.

Сърбите ни назовават бугарски  - тоест има директна замана на "Л" с "у" .

Това не бива да ни учудва, защото има много групи където "Л" се произнася като "УЪ".  Неправилно "Л"..

Ето как при сърбите "бльгари" се е обърнало в "буьгари".   Не знам къде слагат сърбите в днешно време ударението, но в миналото можем да предполагаме че се е казвало "бугАри".  Тази форма на произнасяне се е запазила за много дълго време.   Вероятно до времето на Паисий и Софроний Врачански, когато българската тема се възкачва на вниманието на просветените с нова сила.

Редактирано Декември 6, 2020 от tantin

[К.ГЕРБОВ]

В сръбската азбука и досега съществува буква Љљ. Казват, че това било „ль (по-меко от български)“. https://bg.wikipedia.org/wiki/Сръбска_азбука Предполагам, че се произнася, като езика се допира до небцето и се произнася Л.

[tantin]

Преди 23 минути, К.ГЕРБОВ said:

В сръбската азбука и досега съществува буква Љљ. Казват, че това било „ль (по-меко от български)“. https://bg.wikipedia.org/wiki/Сръбска_азбука Предполагам, че се произнася, като езика се допира до небцето и се произнася Л.

Сръбската азбука е заимствана от старобългарската. Те са я изчистили от ненужните им символи според тяхното произношение.  Интересно ще бъде да се види кога за пръв път те ни записват като "бугари".  Тая трасформация от "блъ" в "бу" не е толкова лесна.  Има 2 начина да кажете "Л"  - единия е с език на небцето,  тогава се произнася мекото "Ль", като в "ЛЕЛЯ".

Ако обаче сложите езика по напред,  и го допрете до горните зъби - получава се по твърдо и беззвучно "Л"  или "ЛЪ"  . Именно такова би трябвало да е Л-то при Блъгари. Ако го кажете с мекото "Ль" - то сърбите не би трябвало да го трансформират в тяхното "У", а биха ползвали "Љ"..

Ако ползваме това твърдо "ЛЪ"   е напълно възможно произношението да бъде с ударение на първата сричка:  бЛЪгари .  Колкото по-напред издадете езика за "Л", толкова по-силно се получава ударението..

Този вариант не е най-мелодичен, но е много вероятен също..

Имаме смяна на ударението:

бЛЪгари  - блъгАрский  .  Защото ако трябва да  кажем блЪгарский става затормозяване в средата при РСК и липсата на гласни.

Ако трябва да кажем "блъгарьскомь" с ударение на Ъ - се получава премного усилие в средата с това меко Р и после с двете съгласни СК, докато блъГАрьском се произнася без много усилие.  Затова аз си мисля че ударението си е било на А-то .. Но все пак възможно е да е имало още тогава смяна в ударението .  Трябва да видим и в други думи .

 

Редактирано Декември 6, 2020 от tantin

[tantin]

Етимологичният речник не ни дава достатъчно добър отговор за това къде точно е ударението:

Според авторите на речника: ударението при гърците е на "У",  същото е ударението и при сърбите.  Руското ударение обаче идва на "А" . В старобългарското изписване на Черноризец Храбър няма показано ударение. Късните записи при Ботев не ни вършат работа. 

Колкото по-силна е връзката с "Ъ"  - толкова повече произхода на думата е от славяните.   БлЪгари  - тия дето говорят всичко на Ъ - "Ъ-кащите"  ..

А ако първата сричка е няма, то тогава на преден план излиза втората част "ГАри", което ни насочва към прабългарската дума за народ.  Затова не е без значение къде е позиционирано това ударение.

Изказвам още една хипотеза:  възможно е едновременно да са съществували и прабългари и "Ъ-кащи" славяни..  Тоест двете понятия да имат едновремена поява по 2 различни начини.   Ъ-кащите славяни - "блЪгари" се срещат с прабългарските булГАри.

[tantin]

 Ние не знаем как точно прабългарите са се самоназовавали. До нас е достигнала славянската версия на това назование. "Блъгарски" е славянска дума, при това знаем на кои точно славяни. Имаме няколко славянски версии за същото назоваване.

Без никакво съмнение "българските славяни" са ъ-кащи.

Това се запечатало много силно в самоназванието им.

Както и точно да са се произнасяли "прабългарите"  , "блъгарите" са славянската версия, славянски термин. Славянизираната версия на наименованието за "прабългарин". 

Ясно е че ударението е променливо. 

Примери: народ БлъгАрски - с ударение на А. Но би могло да бъде също народ блЪгарски.

БЛЪГАРКѦѪ ЗЕМЛЮ - 

БлЪгарская землю - ударение в първата сричка.

БльгАрская земля - ударението е пак в първата сричка, понеже нямото Л и липсата на звучни гласни прави цялата първа част като една сричка. Подобно на тия полските думи дето започват с по 4-5 съгласни накуп.  БЛГарская земля. БльГАрская земля. -същото,само че с мекото Ль.

Моето предположение е такова че първата сричка е няма и ударението идва основно на А..

Ако това е така, остава да си отговорим защо гърците са го записали като Боулгарос..  Като те са сложили дори 2 гласни за поясняване на У-то.  Възможно ли е гръцкото ударение също да пада на А-то?

[Exhemus]

Луд умора няма. Спри се бе блъ блъ

https://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Copy_of_Chatalar_Inscription.jpg

 

 

 

[Опълченец]

Преди 29 минути, Exhemus said:

Луд умора няма. Спри се бе блъ блъ

https://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Copy_of_Chatalar_Inscription.jpg

 

 

 

Този надпис обаче е на гръцки.

[Exhemus]

Преди 52 минути, Опълченец said:

Този надпис обаче е на гръцки.

Да. Грамоността на писача, обаче, е съмнителна.  Изглежда е българин. Има проблеми с гръцкия правопис, но така по-добре съдим за звуковото съответсвие.  

[tantin]

Преди 41 минути, Опълченец said:

Този надпис обаче е на гръцки.

Нищо че е на гръцки:

ΚΕ ΕΟΣ ΤΟΥC ΠΟΛΛΟΥC ΒΟΥΛΓΑΡΙC
ΕΠΕΧΟΥΝΤΑ ΤΟΥC ΕΧΘΡΟΥC ΑΥΤΟΥ ΥΠΟΤΑCΟΝΤΑ
ΧΕΡΟΝΤΑ ΚΑΙ ΑΓΑΛΙΟΜΕΝΟC ΖΙCΙΝ ΕΤΙ ΕΚΑΤΟΝ
ΙΤΟ ΔΕ ΚΕ Ο ΚΕΡΟC ΟΤΑΝ ΕΚΤΙΣΤΑΝ
ΒΟΥΛΓΑΡΙCΤΙ CΙΓΟΡ ΕΛΕΜ ΚΕ ΓΡΙΚΙCΤΙ
ΙΝΔΙΚΤΙΟΝΟC ΙΕ

"Буларисти" ке "Грикисти"

при гръцкото произношение вероятно ударенията са: 

булгарИсти ке грикИсти .

В другия израз:

ΠΟΛΛΟΥC ΒΟΥΛΓΑΡΙC

вероятно ударенията са така:

полоУс булгАрис. (или е полУс булгАрис).

Вероятно гръцкото "у" записано като ΒΟΥΛ е помощно, за да може гръцкоговорящите да го прочетат.

В славянската версия на записа това У липсва. Имаме бльгАрски .

Дали заради гръцкия запис или по други причини в сръбски това наименование се е запазило като: бугАрски..  Вероятно с цел също за да се избегне струпването на 3-те съгласни на куп.

Надписите от Македония обаче съдържат записа блъгАрски, а не бугарски.

Съвременните македонци започват да назовават българите с "бугари" едва след като започва сърбизацията . Допреди това самоназванието на македонските българи не се отличава с много от самоназоваването в останалата част на България.

 

 

[tantin]

Струпването на много съгласни накуп при славянските езици е най-често и най-видимо в началото на думата.  

БЛГарский е напълно възможно за произнасяне. Обаче словяни-блгарский като една дума е неудобна за произнасяне.

Затова славяно-блгарский веднага би се трансформирала така както го е записал Паисий: Славяно-Болгарская.  При това ударението все още би могло да е на А-то:

славяно-болгАрская .

Това което искам да покажа също е че при липса на гласна в първите БЛьГ - няма как да сложите ударение тук. Дори и да сложим Ъ, то най -вероятно ще е неударено.

Редактирано Декември 6, 2020 от tantin

[tantin]

Преди 6 часа, tantin said:

On 9.08.2020 г. at 10:08, К.ГЕРБОВ said:

В „Ашхарацуйц” се казва, че името „българи” идвало от имената на реките Купи булгар, Дучи булкар, Огхондор блкар и Чдар болкар. Явно, нито едно от тях не е точно „българи”. Но „блкар“ кореспондира с няколко факта:

Да погледнем и възможното позициониране на ударението в пра-българската версия:

Купи-булгар

Дучи-Булкар

Огхондор-Блкар

Чдар-Болкар

Кучи-булгар

При "Огхондор-Блкар"  е повече от ясно.  Имаме само една гласна и това е А.

Следователно названието на племето и ударението се получават: ОгхондОр-блкАр.

Подобно ударение се е запазило за Кабардино-БалкАрия.

Всичко това ме кара да си мисля че ударението във всичките по-горни названия се случва на последната сричка върху А. И по тоя начин се получава пълното съответствие между горните племена и по-късната им връзка с нашите БльгАри .

[tantin]

Още един пример за ударението на думата българин. 

https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Manasieva_hronika.pdf  ( стр. 19).

блгАромъ.  Не е възможно никакво друго смислено прочитане на тая дума освен с ударение на А-то.

Блгаромъ и гръкомъ

И това можем да го установим от много още примери.   Това за нас е много важно, защото това означава че думата  "блгар"  е една сричка.

Така го изговарят славяните от онова време.  Но едва ли гърците са могли да го изговорят товя.. От съвременните славянски езици единствено полски език допуща такова струпване на много съгласни накуп.  

Както показват източниците - този писмен запис се запазва до времето на Втората Българска държава и вероятно и до по-късно.

В този пример тук вече имаме Ъ, но това по никакъв начин не означава че ударението тук е на Ъ.   Смяната на ударението е настъпила по-късно и в следствие от това са се разменили Л и Ъ.    Ако трябва да проследим тая промяна:  блгар - бльгар - блъгар -  българ . Другите народи са го записвали това според това как го чуват или по начин така че да могат да го произнесат.    Много от вас и сега не биха могли да го изкажат това блгаръ или бльгаръ.