Отиди на
Форум "Наука"

Космическата 2021: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме?


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

В очакване на полета на Старлайнър тези дни...

2021-starliner-ready-launch.jpeg

На снимката: ракетата "Атлас 5" е готова за изстрелването на кораба "Старлайнър". Photo credit : ULA 

3 август 2021 г. 17:20 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине по план, до броени дни НАСА може да има второ космическо такси за превоз на астронавти до Международната космическа станция (първият опит за изстрелване тази вечер беше отложен заради все още неустановен проблем). Залогът е голям - за частната компания Боинг, построила кораба "Старлайнър", това може да е последният шанс да остане в голямата игра на космонавтиката. "Старлайнър" обезателно трябва да успее. 

Дали "Старлайнър" ще излети утре или през следващите дни, това ще е от малко значение. Втората безпилотна мисия ще е факт повече от година и половина след фаталния декември 2019, когато заради софтуерен проблем корабът не успя да запали двигателите си след изстрелването и да се скачи с Международната космическа станция. Втори софтуерен бъг замалко да застраши кораба и при самото кацане, но поне то мина успешно. 

Като цяло 2019-та бе ужасна година за Боинг. Фирмата бе загубила още един самолет "737 MAX", броени месеци след предходната катастрофа. Надеждите бяха, че поне в космическо отношение нещата щяха да са добре, но не се оказа така. Боинг бе галеничето на НАСА. В продължение на дълги години компанията получаваше луксозни поръчки по т.нар. формула "разходи плюс" - т.е. агенцията покриваше разходите по всички забавяния и проблеми със средства от държавния бюджет. За това време се появиха други частници, най-вече СпейсЕкс, които нямаха тези привилегии - те трябваше да работят на фиксиран бюджет. Резултатът от този двоен стандарт е трагичен. СпейсЕкс дръпна напред и днес в експлоатация е въведен космическият кораб "Крю Драгън", който редовно превозва астронавти до МКС и обратно. Що се касае до Боинг - навремето компанията имаше славата, че работи скъпо, но качествено. Днес фирмата продължава да изисква много пари за изпълнението на космическите проекти, само че качеството е паднало рязко...

След декемврийската почти провалена мисия, НАСА за пръв път се осмели да подложи Боинг на цялостна проверка на фирмения морал и култура. Край на двойните стандарти - нека да напомним, че през 2018-та агенцията не се поколеба да подложи СпейсЕкс на проверка заради изпушена цигара марихуана в ефир. А междувременно НАСА си затваряше очите пред очевидните гафове на Боинг, дългогодишните забавяния и не пожела да подложи компанията на проверка дори и след катастрофата на два самолета. Трябваше да се стигне до аномалия на мисия на космически кораб... 

Но миналото - минало. Боинг ще получи втори шанс през този месец. И въпреки че космическите ентусиасти не са се превърнали в големи привърженици на фирмата, особено на фона на успехите на СпейсЕкс, никой не отрича - Боинг има шанс да изкупи грешките си. И това е важно. В продължение на 10 години НАСА разчиташе единствено на услугите на руските кораби "Союз" за превоз на астронавти до МКС. Вече не е така - корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" е в експлоатация и вози астронавти. Но американската космическа агенция иска да има резервен вариант. 

А това е един нелош резервен вариант. "Старлайнър" лети с ракета "Атлас 5", която използва на първата степен построени в Русия двигатели "РД-180". И докато Дмитрий Рогозин, шефът на Роскосмос, се дразни на чисто американските двигатели, ракети и кораби на СпейсЕкс, със сигурност ще е по-благосклонен към "Старлайнър". Все пак поръчките за ракетни двигатели осигуряват пари за Русия. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4104-2021-starliner-ready-to-launch

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Полетът на Старлайнър се отлага за неопределено време заради технически проблем

2021-starliner-ready-launch.jpeg

На снимката: ракетата "Атлас 5" е готова за изстрелването на кораба "Старлайнър". Photo credit : ULA 

4 август 2021 г. 17:20 ч.

Светослав Александров. Втората демонстрационна космическа мисия на кораба на Боинг "Старлайнър" се отлага за неопределен срок, съобщи компанията. Причината - технически проблем с клапаните на горивната система. Неприятното в случая е, че ако проблемът не бъде решен възможно най-бързо, "Старлайнър" няма да напусне Земята още дълго време поради натоварения график на НАСА, който приоритизира други мисии. 

Съгласно съобщение, публикувано на страницата на Боинг, инженерите са успели да отхвърлят редица възможни причини за аномалията, в това число и софтуерен бъг. Счита се, че има два вероятни варианта - клапанът не е позициониран правилно, или има проблем с някакъв дефектен датчик. 

Засега обаче ракетата-носител "Атлас 5" заедно със "Старлайнър" трябва да бъдат върнати обратно в хангара, за да могат техниците да работят и да направят диагностика. Никой не знае колко време ще отнеме тя. 

Работата е там, че мисията на "Старлайнър" е демонстрационна и като такава тя не е приоритетна за Международната космическа станция. Ако корабът не отлети до средата на месеца, НАСА ще се фокусира върху следващата редовна експедиция на СпейсЕкс - товарната на "Карго Драгън", планирана за 28-ми август. Този кораб ще престои месец на МКС, след което през втората половина на септември ще се разкачи. Но тогава възниква друго усложнение. През октомври предстои изстрелването на автоматичната междупланетна станция "Луси" до Троянските астероиди, а междупланетните полети се ползват с абсолютен приоритет. Подобно на "Старлайнър", "Луси" също ще разчита на ракета "Атлас 5" и не е възможно за компанията-оператор Юнайтед лонч алайънс подготвя едновременно два старта на "Атлас 5". 

"Става все по-трудно да опрадаваме вечните отлагания и надхвърлянето на разходите с мантрата "космосът е труден", особено когато имаме конкурент, който последователно успява да е по-бърз, по-евтин и по-способен", пише инженерът и космически журналист Адам Хюго. И е напълно прав.

Както съм казвал нееднократно - старият космически отрасъл (Боинг, Локхийд, Нортроп, за разлика от модерните компании като СпейсЕкс, Рокет Лаб, Астра и т.н.) представлява роскосмосът на САЩ. Имаме два свята - единият е излишен. Да, и при СпейсЕкс понякога възникват проблеми, но вертикалната интеграция на компанията позволява цялостен контрол върху производствената верига и така трудностите се коригират бързо (често пъти в рамките на часове). При класическите аерокосмически корпорации отговорностите биват делегирани хоризонтално, аутсорсвайки ги върху различни поддоставчици (често пъти умишлено позиционирани в ключови щати, за може проектът да се хареса на политиците и парите да текат). Резултатът е, че процесът е тромав и неоптимизиран. Помните ли случая как корабът "Орион" се оказа повреден и дефектният компонент се оказа локализиран на такова място, че не може да бъде изваден лесно и подменен? Съответно, НАСА ще го изстреля до Луната с дефекта. Класически пример...

Ако мисията на "Старлайнър" бъде отложена с месеци, ще е изключителна ирония "Старшип" да излети до орбита преди това... 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4107-2021-starliner-delayed-indefinitely

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Повече от половината от горивните клапани на Старлайнър не работят

2021-starliner-mounted-atop.jpg

На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant

5 август 2021 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Поредната излагация с космическия кораб на Боинг "Старлайнър" е налице. Проблемът с неработещите горивни клапани се оказва по-сериозен, отколкото първоначално предполагахме. 

Космическият журналист Дъг Месие от сайта Параболик Арк съобщава, че повече от половината от общо 24 клапана изпращат данни, че са в неправилна позиция. Месие е информиран затова от анонимен източник в ракетно-космическия отрасъл.

Въпросните клапани участват в подаването на гориво и окислител към двигателите за контрол на ориентацията и към системата за аварийно спасяване. Според официалното прессъобщение от Боинг проблемът не е софтуерен.

Сложността при ремонта се корени в това, че клапаните са на труднодостъпно място в сервизния модул. Това означава, че ракетата и корабът трябва да бъдат частично разделени, за да могат техниците да ги достигнат. Поправката може да продължи от няколко седмици до два месеца.

Месие напомня, че това не е първият гаф на Боинг, касаещ клапани. През 2018 г., по време на статичен огневи тест на системата за аварийно спасяване, един клапан не успя да се затвори. Инцидентът доведе до пожар в околността.

Самият факт, че три години по-късно продължават да изскачат идентични проблеми, поставя под съмнение способността на Боинг да започне да превозва астронавти до Международната космическа станция.

Но както се казва - добре че ги има корабите на СпейсЕкс "Крю Драгън", а и старите кораби на Русия "Союз", за да поддържат ротацията на екипажа на станцията. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4109-2021-valves-starliner

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Накратко: Боинг е позор.

Не, нямам добро мнение за стария аерокосмически отрасъл - независимо дали става въпрос за Боинг, Локхийд, европейската корпорация Арианаспейс или Роскосмос. Прави ми впечатление, че те изразяват съчувствие едни към други, предлагат си помощ (даже Рогозин поиска да прати специалисти в САЩ да помагат). И същевременно критикуват и изолират модерните компании като СпейсЕкс. Но не се заблуждавайте - Old Space няма да ни закара до Луната, нито на Марс. Вижда се, че и до околоземна орбита не може, поне що се касае до Боинг. Тези стари мастодонти са заинтересувани единствено да смучат държавни пари и да пазят работните си места, симулирайки дейност. Но животът се развива и скоро еволюцията ще ги изхвърли в историята. СпейсЕкс вози екипажи до орбита и обратно с "Крю Драгън", но наистина ще се изкефя на макс, ако и следващото поколение ракети и кораби "Старшип" полети в космоса... Прочие, ако "Старлайнър" не лети тази година, това е съвсем реална възможност и ще е мега катарзистична :):):)

Откъм положителната страна, НАСА поне няма да допусне кораб с неработеща горивна система да се скачи с МКС :)

Очертава се продължително отлагане за Старлайнър

15 август 2021 г. 20:10 ч. Изстрелването на космическия кораб на Боинг "Старлайнър" се отлага за неопределено време, като даже не е ясно дали корабът ще успее да излети през настоящата календарна година.

Напомням на читателите, че броени часове преди старта по-рано през този месец беше установено, че горивната система на "Старлайнър" не работи заради проблемни клапани. На 13-ти август стана известно, че повредата е много сериозна - налага се корабът да бъде разкачен изцяло от ракетата-носител и върнат в сградата за подготовка, докато бъде направена цялостна диагностика. 

Това изключва изстрелване през този месец, но по-късно през годината Боинг ще се сблъска с друг проблем - графикът до МКС е изключително натоварен, като са насрочени полети на множество други американски кораби - "Крю Драгън", "Карго Драгън", "Сигнус", така че не е ясно къде може да бъде намерен слот за старта на "Старлайнър". Освен това НАСА има нужда компанията ЮЛА (Юнайтед Лонч Алайънс) да подготви спешно ракета "Атлас 5" за изстрелването на мисията "Луси" до Троянските астероиди през месец октомври. "Старлайнър" също разчита на "Атлас 5" и не е възможно да се готвят да старта едновременно. 

2021-starliner-mounted-atop.jpg

На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4119-2021-starliner-returning-factory

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Блу Ориджин насрочи товарен полет на кораба Ню Шепърд за 25-ти август

19 август 2021 г. 19:20 ч. Следващият полет на космическия кораб "Ню Шепърд" на частната компания Блу Ориджин е насрочен за 25-ти август. Това беше съобщено на сайта на фирмата

За разлика от мисията през юли, когато четирима души излетяха в космоса, този път "Ню Шепърд" ще лети в безпилотен режим. Съответно ще се използва различен тип капсула, а не такава, подходяща за пилотируеми полети. Суборбиталният кораб ще преноси до космоса богат набор от научни експерименти - в това число опит за нуждите на НАСА, който ще изпита нови системи за кацане на Луната. 

Очаква се стартът да е факт в 16:35 ч. българско време. Блу Ориджин ще осигури излъчване на живо, като предаването ще започне половин час преди отлитането. 

2021-20-july-ns-launch.jpeg

Кадър от изстрелването на кораба "Ню Шепърд" през юли с четирима души на борда. Photo credit : Blue Origin

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4126-2021-new-shepard-sheduled-25-august

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Inspiration4 : как се стигна до първата частна орбитална мисия

2021-inspiration-4-mission.jpg

Eкипажът на "Inspiration4" позира за снимка преди полета. Photo credit : Inspiration4/SpaceX

7 септември 2021 г. 18:20 ч.

Светослав Александров. Няма спор, че 2021-ва година е преломна за частното космическо предприемачество и освен това е година, в която пилотираната комерсиална космонавтика най-сетне потръгна с пълна сила. На 12-ти юли Ричард Брансън, а девет дни след него и Джеф Безос полетяха в космоса съответно с космическите си кораби "СпейсШипТу" и "Ню Шепърд". 

Но това, което предстои на 15-ти септември в 03:00 ч. българско време, е съвсем различно. Стига всичко да мине по план, СпейсЕкс ще изстреля поредния си космически кораб "Крю Драгън". Но вместо корабът да превози до Международната космическа станция нова експедиция професионални астронавти, той ще лети в свободен полет и на борда му ще пътуват четирима туристи. Никога досега в историята на космонавтиката не е имало изцяло комерсиална експедиция до орбита. 

Предстоящата мисия, озаглавена "Inspiration4", е финансирана от милиардера и бизнесмен Джаред Айзъкман, ръководител на компанията Shift4 Payments. Той е избрал да вземе със себе си още трима души, нито един от които не е богат и не би могъл да си позволи космически полет без подкрепата на Айзъкман. Съответно "Inspiration 4" дарява надежди, че това е началото на епоха, в която космосът ще стане по-достъпен за всеки един от нас. Към Айзъкман ще се присъединят Хейли Арсено, лекарка, преживяла рак на костите и първият кандидат-астронавт с протеза, преподавателката Шан Проктър и бившият военен Крис Сембовски.

"Inspiration4" е експедиция, която е значима и поради факта, че това е първият орбитален пилотиран космически полет след 2009 г., който не включва посещение на орбитална станция. Наистина "Крю Драгън" няма да се сближава с Международната космическа станция и поради това корабът не притежава системи за скачване. Вместо това той е оборудван с голям купол от акрилно стъкло (плексиглас), който ще позволи на туристите да се наслаждават на неповторими гледки към Земята.

И тук стигаме до още един забележителен факт - "Inspiration4" ще лети в много по-висока орбита в сравнение с полетите, които наблюдаваме през последните години. След приключването на програмата "Аполо" през 1972-ра, хора не са се отправяли към Луната, а най-далечната точка от нашата планета, до която са достигали, е 620 километра - т.е. височината, на която лети телескопът "Хъбъл". Или с други думи, в днешната пост-Аполо епоха, най-отдалечилите се от Земята астронавти са тези, които са ремонтирали "Хъбъл" в хода на петте обслужващи го совалкови мисии. "Inspiration4" е експедиция, която е предвидена да навлезе в сходна орбита. За разлика от Международната космическа станция, обикаляща около Земята на височина 350-400 километра, "Крю Драгън" ще се отдалечи на 590 километра от планетата ни.

Това е дългоочакван момент за всеки космически ентусиаст. Мнозина тръпнеха в очакване да доживеят до мига, в който частни лица, а не просто правителствени астронавти, ще могат да излитат в космическото пространство. Затова нека да напомня накратко историята, довела до това историческо събитие. 

Началото на идеята за частни космически полети може да се проследи до 1964 година, когато журналистът Джерард Пистър изразява желание да лети до Луната посредством услуга на авиокомпанията Pan Am. Макар че това звучи като абсурдно предложение, изпълнителният директор на фирмата Уан Трип е силно заинтригуван. Това е в разгара на космическата надпревара и Трип съзира възможност за забележителна реклама. Pan Am започва да прави резервации за бъдещи полети към естествения ни спътник, като е предвидено те да се осъществят най-късно през 2000 година. Тази "услуга" съществува до началото на 70-те години, точно когато 12 астронавти от "Аполо" се разхождат на лунната повърхност. Уви, лунната одисея на НАСА приключва печално в края на 1972-ра, защото агенцията е с орязан бюджет и не може да си позволи нови експедиции. А що се касае до Pan Am, финансовото бъдеще на фирмата е застрашено още тогава. Компанията все пак оцелява през следващите две десетилетия, след което през 1991 г. фалира - без изобщо да достигне до етапа да провежда туристически полети в космоса. 

Със своите невъзвръщаеми ракети "Аполо" се оказва и икономически неизгодна програма, затова НАСА започва да работи по програмата "Космическа совалка". Това е първата в историята на човечеството частично възвръщаема система за пилотирани космически полети. Совалките на САЩ се превръщат в мощен символ на страната и освен това, ако досега космическите кораби на САЩ и СССР са били в състояние да извозват до орбита по двама-трима души, в хода на една совалкова мисия могат да летят седмина. 

Допреди совалковата програма астронавтите не са имали разнороден професионален произход. Те са били подбирани или от средите на Военновъздушните сили на САЩ, или от Военноморските сили. Интригата е била коя от двете организации ще вземе превес. Но с политането на първата совалка "Колумбия" в началото на 80-те години нещата се променят. НАСА въвежда сред членовете на експедициите нова категория астронавти - т.нар. "Специалист по полезния товар" (Payload Specialist) и така мнозина, които не са военни летци, получават своята възможност да полетят в космическото пространство. Това включва представители на други държави (напр. Саудитска арабия и Мексико), изследователи (за лабораториите "СпейсЛаб"), както и политици (сенаторът Бил Нелсън, който наскоро бе избран за администратор на НАСА, е един от тях). 

През 1984 г. тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън обявява проекта "Учител в космоса". Решено е в рамките на някоя от следващите мисии НАСА да изстреля в орбита преподавател, който да вдъхнови децата да се занимават активно с наука и технологии. Кандидатстват над 11 000 учители, но американската космическа агенция пресява във финалната селекция 114. За пръв учител в космоса е избрана Криста Маколиф. Тя е назначена за член на мисията на "Чалънджър" STS-51-L като Специалист по полезния товар.

Но се случва трагедия. Когато експедицията е изстреляна на 28-ми януари 1986 г., на 73-тата секунда от полета совалката "Чалънджър" се разпада пред очите на хилядите зрители. Много мечти умират в този момент, а най-съществената от тях е, че до няколко години космосът ще стане достъпен за всички. Що се касае до програмата "Космическа совалка", за пръв път обществото научава за систематичните проблеми, затова че въпреки привидно изрядния имидж на НАСА и редовните полети, програмата е постоянно съпътствана от технически дефекти и организационни трудности. 

Основният проблем с космическата совалка на НАСА, пише журналистът Ерик Ралф за уебсайта Тесларати, е че тя е проектирана от политици и комитети, след което е конструирана посредством ретроспективно инженерство. Уебсайтът Айдъл Уърдс разказва как се е стигнало до фаталните конструктивни недостатъци, съпътстващи совалките. След мисиите до Луната НАСА е искала машина, която да лети в космоса редовно, веднъж на две седмици, но съответно е стоял въпросът кой ще иска да качва полезен товар толкова често. За времето си частният сектор не е бил добре развит и е нямало как фирмите да снабдяват совалките със спътници толкова редовно. Затова НАСА се е обърнала към единствените си потенциални клиенти - американските ВВС. Те се съгласили да помогнат, но поставили тежки изисквания. Поискали совалките да могат да се изстрелват в полярна орбита, както и да са в състояние да прихващат вражески (т.е. съветски) спътници и да се връщат на Земята след една обиколка. Това е първопричина за всичките недостатъци (странично-монтиран орбитър, твърдогоривни ускорители, липса на спасителни системи в случай на авария т.н.), които по-късно довели до двете фатални катастрофи  - на "Чалънджър" и "Колумбия", съответно през 1986-та и през 2003-та. 

След разпадането на СССР американската дипломация успява да въвлече Русия в проекта "Международна космическа станция" - и това се оказва правилно решение. Посредством совалките и усилията на американските астронавти МКС е построена успешно до 2011 година, но през това време руските кораби "Союз" се утвърждават като по-евтини, а покрай проблемите със совалките - като практически незаменими за поддържането на станцията постоянно обитаема. На борда на "Союз" политат и първите няколко космически туристи, започвайки с Денис Тито през 2001 година. 

Но днес живеем в различни времена. В САЩ отново има орбитални пилотирани кораби, наречени "Крю Драгън", а предстоящата частна мисия "Inspiration4" ще лети както с рециклирана ракета, така и с рециклирана орбитална капсула. Както коментира Ралф от Тесларати, съвременната комерсиална космонавтика жъне от успеха на постигането на десетилетната цел на СпейсЕкс - възвръщаемостта. Корабите "Крю Драгън", за разлика от совалките, не са проектирани от политици и впоследствие построени чрез ретроспективно инженерство, а са резултат от последователната работа на СпейсЕкс. Илон Мъск от самото начало си е поставил за задача възвръщаемите технологии да са по-ефективни и евтини в сравнение с класическите невъзвръщаеми ракети.

"С мъничко късмет и много повече умения, опит и преценка на събитията, мисията "Инспирейшън4" вероятно ще докаже, че "Фалкън 9" и "Крю Драгън" могат да са това, което космическата совалка никога не можеше да бъде - ключът към орбита както за професионални, така и за граждански астронавти", смята Ралф. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4147-2021-inspiration-4-prelaunch

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

това е моментът, в който спираме да помним имената на космонавтите, защото вече на практика всеки /с пари/ може да стане такъв. Е, може би в историята ще остане името на първия турист в космоса Денис  Тито. 

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Inspiration4: как частното предприемачество закарва човечеството отвъд най-ниската околоземна орбита

2021-inspiration-4-flight-profile.png

Полетният профил на Inspiration4. Image credit : SpaceX

15 септември 2021 г. 19:10 ч.

Светослав Александров. Когато пилотираният космически кораб "Крю Драгън" излети през идната нощ след 03:03 ч. българско време на частната мисия "Inspiration4", малцина си дават сметка, че тази мисия ще се присъедини към елитен клуб пилотирани космически експедиции - тези, при които хора са се отдалечили от Земята на разстояние над 500 километра. През цялата шестдесетилетна история на пилотираната космонавтика е имало само 15 такива полета - деветте от програмата "Аполо" до Луната, четирите на американските космически совалки до телескопа "Хъбъл" и двата полета на американските кораби "Джемини" с висок орбитален апогей. Толкоз. 

Всички останали стотици пилотирани космически полети през изминалите 60 години са били или суборбитални, или орбитални, при които височината на корабите над земната повърхност не е надхвърляла 450 километра. Първата съветска орбитална станция "Салют" е летяла на височина 200-222 километра, първата американска "Скайлаб" - на височина 434-441 километра, историческата руска "Мир" - на 354-374 километра, а МКС днес кръжи около нас на височина 418-422 километра. 

Навлизаме в етап, при който не държавна директива като заръката на Кенеди от 60-те ще изпраща хора на далечни разстояния, а частното предприемачество. И "Inspiration4" е само началото. Както можете да видите от показаната по-горе графика, избраният от Джаред Айзъкман (инициатор на мисията и водещ космически турист) полетен профил включва издигане на "Крю Драгън" на височина 575 километра - над орбитата на МКС и тази на телескопа "Хъбъл". 

Не забравяйте също така, че СпейсЕкс има сключено споразумение със Спейс Адвенчърс (компанията, изпратила до МКС първите космически туристи посредством руски кораби "Союз") за още по-амбициозни полети чрез "Крю Драгън" - които включват достигане на високи околоземни орбити с апогей над 1 000 километра. За последен път такъв полет е провеждан през 60-те години години на миналия век, от астронавтите на "Джемини 11" Чарлс Конрад и Ричард Гордън.

И това не е всичко - туристически мисии са планирани и за следващото поколение кораби "Старшип", които СпейсЕкс тепърва разработва. Частният предприемач Юсаку Маезава има споразумение с Илон Мъск за полет до Луната. 

Вече не очакваме космическото бъдеще да дойде. То най-сетне е тук - благодарение на частната космонавтика. 

Наблюдавайте полета на "Inspiration 4" живо на този линк след 22:45 ч. българско време.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4159-2021-flights-beyond-500km

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...