Отиди на
Форум "Наука"

Събитията в село Бойник и участието на 13 пех. полк


borkoto

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 14 минути, Б. Киров said:

ОК така е, но нали са наказани тези политици и офицери за това престъпление, репарациите са платени. Сега какво повече? Още веднъж да платим репарации ли предлагате?

Е не всички са наказани. Някой са станали антикомунисти.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 776
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 40 минути, Б. Киров said:

ОК така е, но нали са наказани тези политици и офицери за това престъпление, репарациите са платени. Сега какво повече? Още веднъж да платим репарации ли предлагате?

Бях го написала някъде, но може да е изчезнало.

Сега ще ви разкажа действителната случка, която ме наведе на размисли преди години.

Купон в международна компания, университетски хора, някои от тях в кинаджийските специалности, говори се за кино, разговорът от някъде нататък се прехвърля на сравнение на Кустурица с Бертолучи, заслушвам се. Доколкото разбирам в разговора участват бивши югославяни  - хървати, словенци, сърби, македонци, някакви немци, един американец, тайландка, Небалканците в съответната групичка питат югославяните доколко считат подхода на Кустурица за непротиворечив, достоверен, такива неща. Подхвърля се нещо, че Югославия е една от държавите с най-лош исторически късмет в Европа защото нещо си, обясняват за Османската империя, Косово, в този ход на мисли чувам: "Всъщност, българите са много по-брутални от турците".  Питам защо, получавам отговор за зверства по време на първата световна война, след това и по време на втората. Питам за повече подробности, американецът в компанията ме представя и казва, че и аз съм от България. Човекът, който е подхвърлил репликата за бруталността, изключително почтително ми се извинява: Простете, не исках да ви засегна. Вие нямате нищо общо с това. Лошото е, че аз вече не мога да остана в този разговор, дори и да искам. Майка ми е кръгъл сирак, била е на 11 години. Баба ми и дядо ми са убити от български войници пред очите й. Била е изнасилена. Къщата им е запалена. Запалени са и много къщи наоколо - затова нямала къде да отиде. Бягала гола и кървава към съседното село, където всичко горяло. Не го правя заради вас, просто не мога да остана. Всичките тези години не мога.

Човекът си тръгна. Какъв аргумент имам аз в подобна ситуацуя? Нула. Вкл. защото за подобни зверства тогава научавам за първи път.

 

И сега на въпроса ви.

Това, че една държава е решила да си избие елита, вкл. офицерството, по вътрешнополитически причини, с какво решава проблема на близките на жертвите? С нищо.  С нищо не се решава техният проблем и с това, че същата държава е била неимоверно наказана да плаща репарации, защото реално хората, извършили това, остават невидими, неиздирени до конкретния извършител, некаказани на истински, нормален военен трибунал.

С нищо не се изличава и невидимото страдание на близките с поколения. Невидимо, защото никога не им е признато. От Българската държава. Дори извинение няма.

Четейки обаче виждам, че Югославия още през двадесетте е протестирала срещу амнистията на българи, уличени във военни престъпления, през първата световна война. Получила е от България уклончив и изключително несъстоятелен отговор. Не ни е за първи път.

 

Screenshot 2020-12-30 at 10.45.26.png

Една армия не е разпасана команда от садисти, крадци и убийци. Една армия има офицери, чиято работа, освен всичко друго, е да не допускат това да се случва. Ако го допускат, остава въпросителната дали бездействието им не е нарочно. Или дали това не се случва по тяхна команда.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 56 минути, dora said:

Защо да спорим? Германия спорила ли е с Полша кой в чия територия е навлязъл с военни намерения и кой чие население е тероризирал?

Няма причина за спорене, бих нарекла това "fact-finding mission". Военните престъпления не се въпрос на интерпретация, за да пораждат спорове. Престъплението си е престъпление.

ОК така е, и аз съм кавалер като Киров. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, dora said:

Цитати от друг форум, с някои податки, които могат да бъдат проверени при интерес:

Ами проверявайте бе, уважаема, разследвайте. Кой ви спира? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 9 минути, dora said:

Това, че една държава е решила да си избие елита, вкл. офицерството, по вътрешнополитически причини, с какво решава проблема на близките на жертвите? С нищо.  С нищо не се решава техният проблем и с това, че същата държава е била неимоверно наказана да плаща репарации, защото реално хората, извършили това, остават невидими, неиздирени до конкретния извършител, некаказани на истински, нормален военен трибунал.

Според мен това не е съвсем коректно, ето защо:

 

Screenshot 2020-12-30 at 10.04.24.png

Screenshot 2020-12-30 at 09.59.25.png

Цитирам цитираното от Вас - имало е обединена Военна комисия към ООН, която е подала списък със стотици имена на българската държава за арест и съд. В това число влиза и разстреляният през 1945 полковник Стоянов, командир на 13-ти пехотен полк. Той е арестуван, съден и разстрелян за конкретно военно престъпление. Разстреляно е и цялото българско правителство, въвлякло България и българската армия във войната. Народния съд не е бил само и единствено саморазправа на комунистите, голяма част от неговите решения са ставали под натиска на Съюзниците, включително САЩ и Великобритания. Репарациите, присъдите и жертвите от войната срещу Германия са едновременно признание и изкупление за тези военни и политически престъпления. Според мен платената цена е по-голяма от цената на престъплението.

Как може да успокоите болката на всеки човек, загубил близък в тази война. Според мен, никак, такива рани не се лекуват с нищо. Хората и народите трябва да ги изживеят и да продължат натам, защото постоянното чоплене в тях, според мен, с нищо не помага на никой.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, Б. Киров said:

Според мен това не е съвсем коректно, ето защо:

 

Screenshot 2020-12-30 at 10.04.24.png

Screenshot 2020-12-30 at 09.59.25.png

Цитирам цитираното от Вас - имало е обединена Военна комисия към ООН, която е подала списък със стотици имена на българската държава за арест и съд. В това число влиза и разстреляният през 1945 полковник Стоянов, командир на 13-ти пехотен полк. Той е арестуван, съден и разстрелян за конкретно военно престъпление. Разстреляно е и цялото българско правителство, въвлякло България и българската армия във войната. Народния съд не е бил само и единствено саморазправа на комунистите, голяма част от неговите решения са ставали под натиска на Съюзниците, включително САЩ и Великобритания. Репарациите, присъдите и жертвите от войната срещу Германия са едновременно признание и изкупление за тези военни и политически престъпления. Според мен платената цена е по-голяма от цената на престъплението.

Как може да успокоите болката на всеки човек, загубил близък в тази война. Според мен, никак, такива рани не се лекуват с нищо. Хората и народите трябва да ги изживеят и да продължат натам, защото постоянното чоплене в тях, според мен, с нищо не помага на никой.

Разстрелването на цялото българско правителство компрометира трибунала. Всяко престъпление е конкретно, има конкретен извършител.  Това да се хванат и да се избият до крак едни хора не е нито нормално разследване, нито нормален процес. Да убием всички означава да не накажем никого. Сравнете с обикновените пресстъпления. Ако убиецът е един, какво правосъдие се извършва, ако заедно с него, без непротиворечиво доказване на вина по правилата за справедлив процес, просто се избият едни всякакви други хора?

Да, това не е направено тогавва - със задна дата не може да бъде променено.

Германия, доколкото помня, се извини. Защо България не?

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 минута, dora said:

Германия, доколкото помня, се извини. Защо България не?

Нямаме противоречия по този въпрос. Няма нищо лошо в извинението. Обсъждахме го в темата за холокоста.

Между другото, навярно знаете, в редица страни превзети от нацистка Германия, в това число скандинавски, се формират доброволно части на СС от местни жители, които наравно с германските есесовци изпълняват мръсната работа на екзекуции в окупираните територии. Да сте чули извинения от тези държави? Или извинения от американското правителство, което депортира около 2 млн. руснаци от окупираните от него западноевропейски територии в СССР, където повечето от тези хора са били разстреляни или заточени в Сибир? И че много от тези руснаци въобще не са били войници на нацистка Германия, а емигранти от времето на белогвардейците? Никога няма да чуете извинение за тези хора, нито някой сериозен западен историк ще се зарови в тяхната съдба. И така нататък.

Но в извинението няма нищо лошо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, Б. Киров said:

Нямаме противоречия по този въпрос. Няма нищо лошо в извинението. Обсъждахме го в темата за холокоста.

Между другото, навярно знаете, в редица страни превзети от нацистка Германия, в това число скандинавски, се формират доброволно части на СС от местни жители, които наравно с германските есесовци изпълняват мръсната работа на екзекуции в окупираните територии. Да сте чули извинения от тези държави? Или извинения от американското правителство, което депортира около 2 млн. руснаци от окупираните от него западноевропейски територии в СССР, където повечето от тези хора са били разстреляни или заточени в Сибир? И че много от тези руснаци въобще не са били войници на нацистка Германия, а емигранти от времето на белогвардейците? Никога няма да чуете извинение за тези хора, нито някой сериозен западен историк ще се зарови в тяхната съдба. И така нататък.

Но в извинението няма нищо лошо.

Никога не е късно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 28 минути, dora said:

Никога не е късно.

Да, особено за историците, нито пък е рано за тях.

Рисковете в изследвания като това изследване, което започва тук колегата по форум, според мен, се крият в прекалено близкото втренчване в събитията от много близък план. Когато едно конкретно събитие се изолира и се сложи под нещо като изследователски микроскоп, съществува голяма вероятност да се деформират мащабите и в крайна сметка да се извлекат върху базата на конкретни като факти данни, принципно погрешни заключения заради пропорциите и мащаба. Особено, когато се работи с мемоари и спомени на участници - там винаги има толкова разкази, колкото хора ги разказват и всеки един от тях е различен от този на другите.

Пожелавам му успех на колегата в изследването на темата и безпристрастност на изследовател.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

имало е обединена Военна комисия към ООН, която е подала списък със стотици имена на българската държава за арест и съд. В това число влиза и разстреляният през 1945 полковник Стоянов, командир на 13-ти пехотен полк

Искам да ви поправя. Това е невъзможно тъй като ООН официално започва да функционира през Октомври 1945, повече от 6 месеца  след заседанията на Народния Съд, като повечето присъди са произнесени до Март 1945. Полковник Стоянов и другите уличени виши офицера от царската армия е следвало да бъдат съдени от военен международен трибунал, като например процеса в Нюрнебрг през 1947 - т.н Югоизточен процес на генералите, за което вече писах. Обсъждахме вече, че свидетелските показания срещу извършителите са много спорни и най-вероятно е оказан натиск върху свидетелите. Народния Съд действа като политически орган и по този начин неговите решения не могат да бъдат безпристрастни в нито едно правно отношение. г-н Патронов и Станкулов - главните обвинители от 4 и състав са водени от болшевишкия принцип - няма човек, няма проблем. Закривайки делата през средата на 1945 те постигат своята цел -  "виновните са наказани - да живее комунизма" и по този начин предотвратяват възможността да бъде проведен независим военен трибунал в бъдеще. Всички ние знаем и не отричаме че е имало осъдени и те са били виновни. Но далеко не всички. Освен това има хора - виши офицери които много съмнително биват оправдават от съдът, а нишите чинове понасят наказание. Нардоният съд не действа като независим български съд а като съд в полза на комунистическата идеология която става родина на държавата България.

Редактирано от borkoto
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, borkoto said:

Искам да ви поправя. Това е невъзможно тъй като ООН официално започва да функционира през Октомври 1945, повече от 1 година след началото на заседанията на Народния Съд, като повечето присъди са произнесени до Март 1945. Полковник Стоянов и другите уличени виши офицера от царската армия е следвало да бъдат съдени от военен международен трибунал, като например процеса в Нюрнебрг през 1947 - т.н Югоизточен процес на генералите, за което вече писах. Обсъждахме вече, че свидетелските показания срещу извършителите са много спорни и най-вероятно е оказан натиск върху свидетелите. Народния Съд действа като политически орган и по този начин неговите решения не могат да бъдат безпристрастни в нито едно правно отношение. г-н Патронов и Станкулов - главните обвинители от 4 и състав са водени от болшевишкия принцип - няма човек, няма проблем. Закривайки делата през средата на 1945 то постигат своята цел -  "виновните са наказани - да живее комунизма" и по този начин предотвратяват възможността да бъде проведен независим военен трибунал в бъдеще. Всички ние знаем и не отричаме че е имало осъдени и те са били виновни. Но далеко не всички. Освен това има хора - виши офицери които много съмнително биват оправдават от съдът, а нишите чинове понасят наказание. Нардоният съд не действа като независим български съд а като съд в полза на комунистическата идеология която става родина на държавата България.

Съгласен съм за т.н. Народен съд, че е политически процес инспириран от Москва с цел да обезглави опозицията на комунистите, НО... Съгласете се, че Нюрнбергския процес е подигравка с правосъдието, за всички нацистки военни престъпления и милиони жертви на нацистката военна машина са издадени:

The Nuremberg process initiated 3,887 cases of which about 3,400 were dropped. 489 cases went to trial, involving 1,672 defendants. 1,416 of them were found guilty; less than 200 were executed, and another 279 defendants were sent to life in prison. By the 1950s almost all of them had been released.[3]

1416 присъди, от които 200 са екзекутирани и 279 отиват в затвора /след 5 години почти всички излизат оттам/. Това е една голяма подигравка с правосъдието и паметта на жертвите, но, както винаги, политическите съображения за целесъобразност надделяват.

Бъдете здрав и спокойна нощ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, Б. Киров said:

Съгласен съм за т.н. Народен съд, че е политически процес инспириран от Москва с цел да обезглави опозицията на комунистите, НО... Съгласете се, че Нюрнбергския процес е подигравка с правосъдието, за всички нацистки военни престъпления и милиони жертви на нацистката военна машина са издадени:

The Nuremberg process initiated 3,887 cases of which about 3,400 were dropped. 489 cases went to trial, involving 1,672 defendants. 1,416 of them were found guilty; less than 200 were executed, and another 279 defendants were sent to life in prison. By the 1950s almost all of them had been released.[3]

1416 присъди, от които 200 са екзекутирани и 279 отиват в затвора /след 5 години почти всички излизат оттам/. Това е една голяма подигравка с правосъдието и паметта на жертвите, но, както винаги, политическите съображения за целесъобразност надделяват.

Бъдете здрав и спокойна нощ.

Тук трябва да отбележим, че победителите тогава не съдят победените за действия, които те самите извършват ( масирани бомбандировки, подводна война, потапяне на граждански кораби и прочие ). В първия и най голям процес има 12 смъртни присъди. И ако съдим по опитите на съветските представители на международно ниво да обвинят германците за Катин, то може да си представим какво се е творяло в Народния Съд.И въпреки някои спорни присъди, особено от правна точка днес, процесите в Нюрнберг за времето си са далеч по-обективни от съда на саморазправата състоял се в България. Хубава вечер и на вас!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нещата на Балканите не са прости.

"Всъщност, българите са много по-брутални от турците".

Ами българите са били брутални (към сърбите)  ето защо:

http://macedonia.kroraina.com/hp/mreji.html

И когато се видя, което видях, когато се чуе, което чух - само тогава се разбира омразата, внедрена в сърцето на един победен. И човек е готов, не казвам да извини, но да аплодира известни жестове.

 

...........

Аз видях гробища, разделени на две...Нещо повече: гробове! Главата на мъртвия е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближават. Те са все пак щастливи, че докато е копана някоя вълча яма, не са изхвърлили върху насипа костите на нещастните малки мъртви - какт овидях при Извор.

...Какво може да се очаква от мира, когато победителите го разбират така!...

 

...........

 

На 11 август 1931 година, някъде си между Безика и Незаполи (безполезно е да изнасяме по-големи подробности: авторите на тая случка ще я припомнят достатъчно добре, без да могат да разберат обаче кой ме предизвести) трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония на което родителите - то е било тогава 6 годишно - са забягнали в България, бе оставено в продължение на четири дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при температура 40° на сянка! То е било убито с картечница в момента, когато е изпращало с ръка целувки на своята майка, намираща се на съседния хълм в българска територия.

Върху обгорената трева два дни по-късно се розличаваха още две тъмни големи петна. Само този, който ги е виждал - като мене - може да знае колко кръв може да загуби едно малко 12-годишно момиченце, което с два куршума в корема е оставено да умре на слънце.

 

........

 

Нещастник ще бъде този, който се опита да се провре между тия телове! Преди шест седмици близо до Гюешево една жена, след като била бита и изнасилена и се е опитала да мине е агонизирала два дни с разкъсан корем върху един подобен кол. 

 

.........

 

 

Дело на великани - ще кажете за тази херметическа преграда, за тази огромна крепост по цялата граница на едно разстояние, по-голямо от това, което разделя Дюнкерк от Белфор.

Не! Дело на каторжници! Телените мрежи са били поставяни, вълчите ями и стаи за дебнене изкопавани, блокхаузите строени от македонското население, мобилизирано за тази цел вкупом от всички села, колиби и чифлици, близки до границата - млади и стари, здрави и болни, мъже и жени, даже в разгара на сеитба или жътва, било в празник или навръх великден.

Някоя хубава утрин, обикновено в неделя, когато всички жители са събрани в църквата, стражарите пристигат, засилени от нередовни банди:

"Хайде - на път!"

За тези, които протестират, на самото място - двадесет и пет "по голо" или с приклада, или содомски мръсотии, извършени в присъствието на жените и децата от някой силен Петър Мрконич от "Бялата ръка".

"Ако имах толкова банкноти от по десет динара, колкото удара с камшик съм стоварил на тези мръсници" ми казваше миналата година полицейският инспектор Джаганетич във Велес, който командваше при инсталирането на първите телени мрежи пред Стрезимировци, "не бих имал нужда да чакам пенсията си!" У инспектора Михаил Джаганетич, усмихнат, учтив, с неизчерпаема любезност към всичко, що е френско, няма нищо грубиянско, щом не се касае за македонец.

 

.....

Групата селяни, които наблюдавах, преминавайки границата, когато забиваха коловете и ровеха земята по височините, които обграждат Цариброд - попълваха стената от телени мрежи. Те идваха - и това сведение ми беше дадено от френски консулски агент, чиито информации проверих след това чрез един източник, колкото безпристрастен, толкова и искрен - от съседните села Драговица, Скревищица, Горна Невлия. Някои от работниците имаха повече от шестдесет години, мнозина нямаха осемнадесет. Около една трета бяха жени. Повечето бяха задължени да пътуват от пет до десет километра сутрин и вечер, за да отидат на работа.

Тях ги третират с немилостива строгост.

---------------------------------------------

и т.н.

 

Апропо

Посърбването на македонските българи в буржоазна Югославия не е ли опит за етноцид (по мерките от 1948, кокато се приема за престъпление срещу човечеството)

http://www.decommunization.org/Articles/Heinsohn.htm

А последваща дебългаризация на македонските българи по време на режима в  Титова Югославия какво е?

 

Има ли извинеия от сръбска  страна

Като няма воля от едната страна (започанла конфлика и създала омразата), няма да има и воля у другата,

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, borkoto said:

Тук трябва да отбележим, че победителите тогава не съдят победените за действия, които те самите извършват ( масирани бомбандировки, подводна война, потапяне на граждански кораби и прочие ).

В "прочие" предполагам включвате масовите разстрели в окупираните територии. А победителите не съдят победените за същите престъпления, които победителите са извършили, защото няма кой да съди победителите. Ама то е така от край време, победителите никой не ги съди. Ако Хитлер бе победител в тази война, днес щяхме да разискваме престъпленията на съюзническите държави в Европа, но това е друга тема.

Все пак, проследих Ви всички постове в тази тема - Вие само я подхвърляте и разпалвате спор, но не излагате никакви конкретни факти, открити от Вас. Какво целите, всъщност, с този начин на изложение. Къде са вашите проучвания по темата, която сам откривате?

Реално досега постигате спор, без да предлагате аргументирана с извори и факти позиция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен, през следващите месеци ще се повдигат все повече теми и дебати около ВСВ.  Причините са няколко, но най-вече ветото което наложихме на Македония за начало на преговорите.   Въпросът за "истинската история на Македония" и то под формата на вето го поставихме ние, а не някой друг. В тази връзка няма как да кажем "дебатирайте си, нас не ни интересува".  Политиците ни отвориха кутията и осветлиха въпроси, които съседите ни са замели под килима. Реакцията е  да се осветят въпроси, които  замитаме ние.  С ветото този въпрос излезе от двустранните отношения и стана общ за Европа. Досега реагираха сърби, чехи и словаци.  

Тук се постави въпросът защо се повдига подобна тема.  Доколкото виждам авторът живее в Чехия и най-вероятно интересът му е провокиран от някоя публикация в чешките медии. При това положение е нормално като българин да се заинтересува каква е българската позиция по този въпрос.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, nik1 said:

Ами българите са били брутални (към сърбите)  ето защо:

http://macedonia.kroraina.com/hp/mreji.html

 
Войната се връща

Анри Пози
 
 
 
 
МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Обстановката

В сърцето на Балканския полуостров, от Охридското езеро, което достига до албанската граница, до Драма на Егейско море, от Солун до Шар планина - на север от Скопие, има една страна с 64 000 кв.км. повърхнина, т.е. два пъти по-голяма от Белгия, обитавана от 2 500 000 души, говорещи един език, с еднаква култура, почти всички с еднаква религия. От този народ 70 % са чисти българи.

Дивна природа - грамадни планински масиви Пинд, Олимп, Родопа, Рила; непроходими гори; една голяма река - Вардар, безбрай рекички; езера измежду най-живописните в Европа, несравнимо боганство и изблик на живот; полета, където никнат всички плодове; хиляди села, сто пъти горени, сто пъти построявани отново; градове, през които в течение на години е минала цялата интелектуална и икономическа дейност на полуострова, някой измежду които до вчера бяха търговски центрове на Ориента: Солун, Скопие, Велес, Битоля.

Двадесет века бурна и трагична история: Рим, варварите, кръстоносците, венеция, турците. Незатихваща слава от легенди: Александър и царството на древността. Един от най-мощните на днешно време стремеж за свобода: тридесет години възстания против турците, непрестанно потушавани, непрестанно зараждащи се, до победата на балканските съюзници в 1912г. Първа подялба на македонските земи между Белград и Атина след първото българско поражение в 1913г. Втора подялба след Световната война и второто българско поражение. Днес: робство, по-тежко от старото, защонто новите господари са по-силни от турците, по-жестоки и защото този път Европа ги поддържа и оправдава.

Населението

500-600 000 македонци, цял един народ, след заграбването на тяхната родина от Гърция и Сърбия са потърсили убежище в България. Всички, които са могли, са се изселили веднага след юлския мир в 1913г., веднага след примирието в 1918г., предпочитайки да се изселят, отколкото да понасят робството.

Хиляди други, цялата интелигенция, всички учители, всички свещеници, всички, които са били нежелани и подозрителни за властта поради своето минало или своите връзки, са били изгонени след настаняването на победителите. Хиляди и хиляди, докато границите не се затвориха херметически, са избягали, изоставяйки целия си имот, често даже оставяйки там част от семействата си, за да се изтръгнат от преследванията и жестокостите на победителите. От една и съща кръв, с еднакъв език и традиции като тези на българите, те бяха посрещнати като братя в България.

Докато овчарите, селяните, занаятчиите се натрупаха в граничните области, към Петрич, Тополника, Мелник, Кюстендил, Горна Джумая, работниците, търговците, интелигенциата нахлуха към София и към другите важни центрове. Най-сетне, след като гръцките власти, подир поражението при Смирна, изгониха наведнъж хиляди македонски семейства, за да настанят на тяхно място, в техните земи и в конфискуваните им къщи гърците от Мала Азия, македонските бежанци бяха отправени от българското правителство с помощта на ОН към Бургас, към брега на Черно море и към Добруджа. Те са превърнали в цветуща градина това, което преди тях беше само камънаци и блата.

Тези македонски българи не се различават вече никак по външност от българите в царството, между които живеят. Те са техни съседи в села и градове, част от тях са заели високо обществено положение, някои са станали министри, министър-председатели даже. Тяхната дейност, техният ум, тяхната морална стойност, тяхната работоспособност са им осигурили място между елита на народа. Всички обаче непрестанно отправят поглед към любимите полета, към замъглените хълмове, към малките селища от другата страна на границата, където те са родени, където повечето от тях са живели толкова дълго време и закъдето достъпът им е забранен. Земеделци, търговци, работници, интелигенция - всички в един порив утре, ако преградите, които ги отделят, се събореха, ако им бъде върната възможността да живеят мирно, биха се завърнали. "Ами твойте ниви, ами земята, която българското правителство ти даде и която ти и децата ти обработвате от 15 години" попитах аз един македонец-земеделец близо до Белица, "ще ги напуснете ли?" "Мойте земи?" отговори той. "Те са там, в нашата Македония. Те ме чакат. Надявам се да доживея до времето, когато ще мога да се върна и седна на каменната пейка, която моят баща беше поставил под зарзалите пред нашата вратня. И той ме чака..." Половин милион македонци в България, където те са у дома си, където са се женили, където нямат от що да се страхуват, живеят и учат децата си да живеят в същото очакване като неговото. Милион и половина македонци в анексираните земи, техни другари от детинство, техни роднини, които годините, задълженията, материалната и морална невъзможност да избягат са принудили да живеят под гръцко или сръбско робство, живеят и карат децата си да живеят в очакване и с надежва.

Те не могат да направят нищо друго!

След анексията, когато започнаха да ги погърчват и посърбяват и когато те се опитаха за първи път да се възбунтуват или защитят, те онемяха пред смазващата жестокост на новите господари - като непослушно дете, стреснато от безмилостните камшични удъри, които една силна ръка му нанася. Стражарите, затворът, бързо добитата сигурност, че не могат да очакват помощ отникъде и от никого, ги научиха след петнадесет години да вървят право по пътя, който са им начертали. Те са видели с какво се заплаща непокорството. Те са станали меки, почтителни, послушни. Те са се научили да се смеят през сълзи.

Аз ги видях - и споменът за осаяното положение, в което е изпаднал този по-рано горд народ, още бунтува кръвта ми!

Те чакат.

Приютените в България македонци също чакат. Но понеже са свободни, понеже нищо не им се противопоставя, те са се отдали от 15г. пламенно, упорито на освободителното дело. Всички сили и средства, с които разполагат, са пожертвани. Всеки един от тях, където и да го е поставила случаиността, се числи към някое дружество, дружба, група, определени да поддържат в членовете си, специално в младежта, чувството на солидарност и култа към временно изгубената родина. Дружба на жените македонки, студентска дружба за подпомагане на старците, сираците, болните, външна пропаганда, сказки, ревята, ежедневни вестници - всичко е ангажирано - всеки македонец в България, всеки македонец в странство. Начело на тази организация, заповядвайки, централизирайки средствата, насочвайки тази дейност с легални начини и методи, стои Македонският национален комитет. В мрака, до Националния комитет, но съвършенно различна от него, съвършенно чужда на неговите дела, групирайки други хора, управлявани от други вождове, има една организация, на която неизброимите разклонения се простират отвъд България, до дъното на най-отдалечените македонски земи - BMPO.

...Ще се върнем пак на нея.

Проблемът

При тези условия и с тези хора македонският въпрос е поставен от половин век, откакто духовенството, учителите, интелигенцията, целият народ в тази Македония, където всички преди войната ходеха на училище, където всеки малък град имаше свой местен вестник и общинска библиотека, поискаха след освобождението на България и Сърбия свободата и на Македония. Това желание за свобода, чрез влиянието, което са имали на Балканите македонските възстания, чрез отслабването, което са причинили на турските войски, с право може да се каже, че е струвало на турците изгубването на европейските им владения. Първопричина за двете балкански войни беше Македония - за да освободи Македония, България подготви съюза в 1912г., а за да я изтръгнат от победителката България, Сърбия и Гърция се съюзиха срещу нея в 1913г.; Македония беше също така непряко, но сигурно и между причините за Световната война. След мира в 1918г., по вина на тези, които повярваха, че са унищожили, поставяйки вън от закона нейните синове и искайки да денационализират силом един народ, чийто патриотизъм беше се противопоставил с успех на петвековното турско робство, македонският въпрос е станал за Югославия една незаздравяваща рана.

Да се иска да се намали неговата важност, както се опитва да стори това Белградската пропаганда, предоставяйки го като борба между една голяма държава и шепа бандити е глупост. Това е едно глухо, бавно повдигане, което трае от 15 години и което рискува да предизвика - и това сигурно ще стане, ако оставяме нещата да следват своя път - една нова европейска война; това заслужава повече внимание, отколкото 2-3000-те реда глупости или систематизирани неистини, които ни поднасят някои репортери.

Откъде идва опасността?

От самите македонци ли? От организираните легални около Националния комитет, или нелегални във BMPO, които са взели защитата на тяхната кауза?

Не! Анексираните, които са смазани от военната окупация, от юридически и административен натиск, чиято безмилостна жестокост надминава всяко въображение и които една истинска заатворническа стена отделя от външния свят, са неспособни за каквото и да е противодействие, за най-малка реакция. Те са напълно безпомощни. Всичко, което могат да направят от своя страна техните защитници, които и не помислят да нападнат директно Югославия, е да поддържат чрез своята пропаганда, манифестации и терористични акции духа на солидарност, надежда за свобода и да работят за подготвяне на бъдещето.

Не!

Опасността идва оттам, че сърбите са си присвоили (благодарение на френската подкрепа) през 1919г., след като ги бяха временно заели в 1913г., земи и население, за които те заявиха, че са сръбски, тогава, когато те бяха и искаха да бъдат български. Те можеха да ги подчинят, но не можеха да ги асимилират. И Македония, винаги готова за бунт, тежи като олово на сръбската политика. За да се освободят от това, пансръбските управници от Белград са счели, че най-добрия начин е не да се изменят административните и съдебни методи в анексирана Македония, а взимайки под претекст дейността на македонските организации, работещи в България да действат срещу нея. Пансърбите са пресметнали, че така ще убият с един куршум два заека: унищожавайки тяхната подкрепа в България, те ще принудят македонците да се откажат от всякаква надежда за освобождение; унищожавайки българската независимост, те ще достигнат Солун и Егей - крайната цел на изток за техния империализъм. С всички сили, с безкрайната изобретателност на своята пропаганда и своите агенти провокатори, пансърбизмът работи от няколко години за реализирането на тези си намерения.

Ожесточената кампания, водена миналата година във Франция с книги и преса, вдъхновена от белградското Прес-бюро, с фабрикувани оттам документи срещу легалните и нелегални македонски организации, имаше за цел да подготви френското обществено мнение за един евентуален сръбско-български конфликт и да го спечели за акцията, която се замисля в Белград. Победата на леви партии във Френските избори през 1932г. даде повод на сръбското правителство да се опасява, че то няма да бъде подкрепено от френското правителство в една политика на авантюри и го принуди да забави временно изпълнението насвоите проекти. Но то счита, че само ги е отложило. Нищо не оправдава, биха казали, едно толкова тежко обвинение срещу Белград от моя страна. Напротив! Оправдава го едно по-раншно събитие, което много хора във Франция са забравили твърде скоро. През юни 1914г., сигурни, че имат безрезервната помощ на Русия, където цялата панславянска партия, направлявана от Сазонов ги подтикваше съм действие, пансърбите без двоумение рискуваха всичко за всичко, френското обществено мнение прие тогава за истински протестите на сръбското правителство срещу виенските обвинения, че то е организирало и изпълнило двойното убииство в Сараево. Заради сърбите, за да защити техните права, Франция се намеси във войната.

Днес, след публикуването на стенографираните дебати, които се приключиха в 1914г. с осъждането на убийците на австрийския престолонаследник, не е възможно да се отрече, че последните са действали по внушение на някои официални сръбски среди. Първата замисъл, съвети, права, пари, оръжия, фалшиви паспорти, водачи, които да ги прекарат през границата, да ги отведат в Сараево и им посочат най-удобното място за засада, цялото дело на Гаврило Принчип и Чабринович е било от началото до края, включително и изпълнението, дело на един близък на белградсото правителство човек. Преди да може да се възползва от това дело, Сърбия скъпо го заплати. Но ние, които бяхме съвсем непричастни, го заплатихме още по-скъпо.

Колкото се отнася до македонския въпрос, интересът на Франция, свързана с Югославия с договори, които рискуват, ако не вземем мерки, да ни заведат там, където не желаем да отидем, е да не позволява да се повтори Сараевския случай само, за да се спаси сръбската диктатура.

д-р Станишев

- Всичко, което е македонско е наше, но само това, което е македонско - ми беше заявил в 1931г. в София, когато го видях за първи път, д-р Станишев, който беше тогава председател на Националния комитет - останалото: лични караници или международно съперничество ни интересува дотолкова, доколкото може да бъде полезно или вредно за нашата кауза.

Признавам, че рядко съм чувал по-привлекателна личност, човек с по-незаинтересовани и благородни чувства, отколкото този революционер.

Петдесет и няколко годишен, висок, с прошарена коса, светли очи и прям поглед, продълговато лице с фини черти, малка брадичка, с умерени жестове, говорещ френски с леснина и точвост, които учудват; този, които толкова дълго време е олицитворявал пред чуждия свят волевата сила на своя народ, диша спокойствие и доброта, пълно самообладание, но най-вече (и това е, което привлича у него) една необикновена искреност. Простотата в обноските на един провинциален буржоа е преплетена с културата и обективността на един професор от Сорбоната. Безкрайно ловък, защото знае точно какво иска, а не иска нищо вън от възможното, народен представител, известен лекар, бивш председател на Националния комитет, той е пожелал миналата пролет да му се разреши да вземе необходимата за здравето му почивка, но той остава, благодарение на своя характер, на своя авторитет, на фанатичната обвързаност, която го заобикаля, един от най-видните македонци. Аз отидох да го видя една сутрин през август миналата година в седалището на Националния комитет, ул."Александър I" №16, на две крачки от Народната банка.

Голямата македонска организация е избрала за свое седалище една стара буржуазна къща. Тиха улица, където влюбените, поради близката градина, си дават среща вечер. Почти отсреща, на ъгъла на улицата, която води към Централната поща, е най-важната станция на ваксаджиите в София: 15-20 сандъчета, наредени едно до друго на тротоара, а зад тях също толкова мъже на различна възраст. Аз често съм мислил, гледайки ги да дебнат идването на клиенти, че тези именно хора един млад колега дошъм за два дни в София през юни 1931г., е взел за постовете около Националния комитет, които е описал. Отдалеч лъскавите четки, които те окачват на колана си, могат (особено, ако човек е предубеден) да минат за ръчни бомби или револвер от голям калибър.

Всъщност, влиза се в помещението на комитета, като в хан. Нито пазачи, нито вратар при входа, никой по стълбите ,нито сянка от пазач в антрето, в дъното на което, в малката отстранена стая един старик пише, усмихвайки се, адреси и сметки. Нищо, което би могло да попречи на първия дошъл да влезне, ако иска при председателя и да го убие като заек в скривалището му. Ние сме далеч от мистериозната и ужасна къща, с пълни с бомби и адски машини зимници, с барикадирани стай, превърнати в революционни пиротехнически лаборатории, с гарнизон, въоръжен до зъбите, който пропуща само с парола, чието описание, написано между две чашки сливовица в една пивница, беше отпечатано в един голям парижки вестник и накара да потреперят миналата година толкова хорица. Ренан има право: самочовешката глупост ни кара да почувстваме безкрайността.

Аз бях предупредил д-р Станишев, приемайки срещата, която ми беше определил, и веднага, седнал срещу него повтарям предупреждението си: "Аз не см дошъл в България, за да отбележа обвинения или хвалби за югославсото правителство. Аз съм дошъл да анкетирам самостоятелно, по свое собствено желание, на място и както ми хареса. Не мога да понасям приготвените от по-рано комюникета, официални документи, всичко това, което е предъвкано толкова пъти. Аз не ям чуждо ядене. Предпочитамм моето, макар и по-люто. Поне в него знам какво има. Журналистът не е машина за зарегистриране, а фотограф, който трябва сам да си подбира мненията и личностите; да фотографира и сам да си промива стъклата. Моята задача е да схвана нещата правилно, с истинската им светлина и да ги представя на публиката без ретуш." Моят домакин одобрява с кимане на главата. Ние сме напълно съгласни. Отблъсквам купчината карти и брошури, натрупани на масата, които не ни служат вече за нищо.

- Бихте ли искали да ми опишете македонския въпрос, като че ли не го познавам? Цялата литература, написана от Вас и вашите приятели, съм я чел. Всички отговори на Белград и Атина - също. Ако имам свое мнение, ще го забравя. Дайте ми Вашето.

Чувам още смеха на д-р Станишев.

- Моето мнение? Мнението на човек, чиято глава е отценена от сърбите? Държите ли на него? Но Вие го знаете предварително! То е много просто: македонски въпрос не съществува.

Аз подскочих. Как, и той ли!...Всички ли, от единия до другия край на Балканския полуостров са се наговорили? "Няма македонски въпрос" - ми казваше преди осем дена в Белград д-р Радованович.

- Но това е съвсем ясно, Господине - продължава д-р Станишев - Който говори за въпрос, проблем, говори за нещо несигурно, оспорвано, а македонският въпрос е сигурени ясен. Неговото разрешение се налага на всички честни хора с абсолютността на една геометрична или алгебрична теорема.

- Ние поддържаме, че македонците са българи в грамадното си болшинство, най-малко 3/4 от тях са българи по произход, обичаи, по език. И всички географи, всички филолози, били те немци, руси, французи, швейцарци или англичани, всички са на същото мнение. Преди 50г. всички сръбски специалисти бяха на това мнение.

- "Македония" - пише в 1917г. в "Панславизмът и френските интереси" прочутият ориенталист и историк D. Leger, професор в College de France, когото учените от цял свят признават за свой учител по славянските въпроси - Македония е почти изключително населена с българи, въпреки че сърби и гърци настояват за противното. Техните претенции падат след безпристрастните констатации на етнографи, като Legeau, Kiepert, Kitich, Grigorovich, Hilferding и Makenzie. Едва след като Сърбия видя, че и са отнети според берлинския договор Босна и Херцеговина, на някой нейни държавници им дойде наум да търсят компенсация откъм македония, и тогава те започнаха да твърдят "съществуването на сърби в таз истрана, населена изключително от българи".

- "Истината" - заяви от своя страна на 7 февруари 1927г. на НК за социални и политически науки в Париж, бившия военен кореспондент на Балканите на в. Journal - ме задължава да кажа, че преди войната, когато се преминаваше през македония, човек срещаше българи, а не сърби. Днес Македония е кръстена сръбска." За да видите, че съм прав, няма нужда да бъдете голям учен, да сте се ровили в архиви, да сте сравнявали фонетики и да сте следили през вековете емиграцията на расите. Достатъчно е да видите един до друг един българин от България и един македонец от Гевгели, от Велес, от Скопие. Опитайте! Сърбите казват: "Македонците са сърби, изтръгнати от Сърбия преди 5 века от турското владичество, и на които можаха да втълпят, че са българи, и те малко по малко бяха забравили произхода си, но те са сърби, чисти сърби, като тези от Стара Сърбия. Всички, които казват противното лъжат, защото е в техен интерес." Сърбите ви го казаха, нали? Естествено! Лошото само е, че чакаха да направят това великолепно откритие тогава, когато имаха нужда да оправдаят политическите си претенциивърху Македония, и че преди това нито един сърбин не се намери, който да отрече изключително българския характер на тази същата Македония. Днес благодарение на вас французите, които спечелихте войната за тях, сърбите постигнаха целта си. Те се настаниха в Македония. И побързаха да прогласят тържествено пред света след направената проверка, че цялото македонско население е чист осръбско. 500-те хиляди македонци, приютени в България? Сръбските статистики ще ги направят скоро няколко десетки хиляди емигранти българи, които са се завърнали в отечеството си.

- Защо е тази лъжа, която е толкова груба, че става обидна за тези, на които я предлагат? Защото хиляди европейци от всички народности, идвали в България в продължение на петнадесет години са могли да видят с очите си македонските бежанци и да си дадат сметка за броя им.

- Вие знаете причините, които карат сърбите да отричат очевидността.

- Касае се да се избегне на всяка цена прилагането на Сан-Жерменския договор, който организира покровителстването на етническите малцинства в поробените части на Македония. За да постигнат целта си, сърбите трябваше да убедят Великите сили, че македонците не са българи, спрямо които трябва да се приложи специалният член, предвиден в договора, а сърби, подчинени безрезервно на сръбските закони. Трябваше следователно да се откаже и грамадната македонска емиграция!

- Ударът, признавам го, сполучи напълно, благодарение на подкрепата, която някои ваши държавници дадоха на белградските господари. Никакво македонско искане, никоя от нашите молби за анкета, колкото и да са многобройни, колкото и да са точни изнесените в тях факти, от когото и да са подписани (последната беше подписана от представителя на Ватикана в Македония), никога не са били разглеждани от ОН. Когато тези молби пристигнат в Женева, Белград казва: "Не!", Франция го подкрепя; всички, които са приятели и задължени към Франция, казват "Амин!" и всичко е свършено.

- За ОН няма македонци, няма македонски въпрос.

- 50 000 войници, стражари и нередовна войска и днес още, т.е. 14 години след така нареченото завръщане на сърбите от Македония в отечеството им, се разполагат и заемат нашата страна и и се налагат режим, за който ще съдите, след като го видите.

- В Белград са ви казали, че жестокостите, които изнасяме съществуват само във въображението ни, и че Македония - сръбска земя - живее доволна под владичеството на Белград. Е, добре, понеже смятате сам да отидете там, ще съдите, ако въобще.Ви оставят да видите нещо. Там ще разберете кой лъже - ние или Белград. Бъдете колкото се може по-открит. За нас никога няма да бъдете достатъчно! В борбата, която водим, един срещу всички, за свободата и живота на своя народ, има едно оръжие, което никога не употребяваме - лъжата.

Моят домакин изведнъж млъкна. С поглед, впит в една карта на Македония, до която на отсрещната стена е окачен портретът на Тодор Александров, големия македонски вожд, изглеждаше, че той следва бляна си.

- Не - подзе той изведнъж - няма македонски въпрос. И когато се върнете оттам, при условие, че сте могли да погледнете зад декора, Вие ще кажете същото! Има една действителност, чийто ужас надминава въображението; един народ, който има право да бъде свободен, който има право на живот, и когото един друг народ, по-силен, смазващ безмилостно, измъчва жестоко; убива по два най-отвратителни и жестоки начина!

Аз го прекъснах:

- Да оставим това настрана, драги докторе! На всички обвинения, отправени от Вас и Вашите приятели, сърбите отговарят с категорични опровержения. Вие казвате, че те лъжат. Те казват, че Вие и приятелите Ви лъжат. Аз ще съдя сам. Да се върна на Вашето лично мнение. как искате, при днешното положение на нещата, 14 години непрекъсната сръбска окупация Белград да се съгласи доброволно, без да бъде принуден насила, да се откаже от македонските земи? Независимостта на Македония? Тя е хипотеза, толкова неосъществима, колкото и възвръщането на Данцигския коридор на Германия.

- Знам, ми отговори д-р Станишев. Днес това е невъзможно. Много интереси са се съюзили срещу нашето право, срещу правото! Да се задоволи Македония, значи да се отвори вратата за една обща ревизия на договорите. Сърбите никога няма да се съгласят на това, освен ако Франци, без която не могат да живеят, не ги принуди. Много неща станаха след войната. Трябва да се иска възможното. Трябва да може да се чака. Ние знаем, че ще дойде един ден, когато всички наши справедливи искания, всички искания ще бъдат удовлетворени. Ние ще бъдем търпеливи. От толкова дълго време чакаме, че можем да почакаме още малко.

- Какво искаме днес? Искаме белградското правителство да даде на нашите съотечественици всички права и свободи, които със Сен-Жерменския договор се е задължило да им даде. Да спре да се отнася към тях, като към престъпници. Нищо друго! Ако Белград направи това лоялно и безрезервно, ако имотът, честта, личната свобода бъдат гарантирани в Македония, както във всички цивилизовани страни, всякакъв конфликт между нас и Югославия ще престане. Македонците ще приемат да бъдат югославски поданици, което не ще рече сърби. Тяхната дейност ще се ограничи да искат после по законен път пред един "парламент", където македония има свободно избрани свой представители, една автономия, съвместима с националното единство. И това, което казах е добре известно на Белград. Ние не искаме повече от това, което искат хървати и словенци. Ние сме готови да се съгласим Македония, наред с Хърватско, Словения, Сърбия, Далмация, административни автономни, да бъдат част от една Югославска федерация, къдет овсички членове ще имат равни права, обща армия, дипломация, финанси и общ централен парламент. Тази федерация, тези балкански съединени щати, ще реализират наистина онзи съюз на южните славяни, за който мечтаят сърбите, които искат самостоятелно да го реализират, и на който днешна Югославия е една отвратителна карикатура.

Аз започнах да се смея:

- А BMPO, драги докторе? Къде оставихте BMPO? Ако нейните вождове Ви чуеха...

- BMPO? - отговори д-р Станишев. - Но каква програма и какви цели и приписвате? И Вие ли ще приемете за верни лъжите, които белградското Прес бюро и платената от него литература пръскат за нея? Хората, които управляват BMPO, мислят както тези, които ръководят Националния комитет, защото един македонец, загрижен за истинските интереси на родината си, не може да мисли другояче.

- Десет пъти (за последен път преди три месеца) BMPO публично заяви, че е готова да сложи оръжие, ако Белград спре да преследва поробените македонци и им даде законни гаранции и свободите, на които имат право. BMPO прибави - и кой ще и се сърди за това - че дотогава безпир ще продължава борбата!

- За нещастие, признавам, че сме още далеч от това справедливо и разумно решение! Сръбската администрация не е готова да се откаже от методите на жестокост и преследване, които са опълчили срещу нея всички македонци. Тя няма да ги измени, ще ги засили даже, ако не се смени в Белград правителството, което ги вдъхновява. Вижте впрочем какво става във Хърватско.

- Докторе - му казах - опомнете се! Аз исках личното Ви мнение по македонския въпрос, а ето че Вие давате мнението си върху вътрешната криза в Югославия! Да се върнем на Македония! Признайте, че Вашите организации правят всичко, за да изкарват из търпение сърбите: преди три месеца на Нишката гара две бомби убиха и раниха 20 души; преди месец в Щип един участък гореше; преди 15 дена влакът, с който пътувах, беше взривен с динамит. Знам, че той беше пълен с войници, а освен това в него пътуваха двама-трима висши началници, но това не ви извинява! Когато Вашите приятели подготвят шеги от този род, да предупреждават поне неутралните!

С усобена усмивка д-р Станишев ме погледна за един миг право в очите.

- Ако ме познавахте повече, щяхте да знаете до каква степен жестокостта ме ужасява. Не бихте казали това, което казахте! Но има случай, когато жестокостта е справедлива, когато тя става свещен дълг.

- Да, укорявам Вашите революционни организации за жестокостите им спрямо сръбската администрация и полиция, за техните терористични атентати в анексирана Македония, за техния "бандитизъм" - да, аз приемам думата, която употребяват френските журналисти!

- Кажете ми г-не, как вашето обществено мнение би посрещнало следните факти, ако се бяха случили в Елзас и Лотарингия през време на немската окупация? Аз Ви ги соча измежду хилядите други, а има и по-лоши.

- В Сушица, която е един хълм между Скопие и Велес, жените Райна Недева, Мияна Танева, Виктория Андреева, Васа Митрева, които отказвали да кажат къде са избягали мъжете им, са били бити до кръв от сръбските стражари, след което залели подмишниците и половите им органи с газ и ги запалили!

В село Добрево, една 16 годишна мома, Миладина Тачева, обвинена и осъдена, че пяла българска песен, е била съблечена гола, вързана за една дъска и и били нанесени 60 удара с тояга по кръста. След това е била изнасилена от началника та групата и неговите другари - шестима души!

В Качаник селянинът Евтим Атанасов, заподозрян, че укрива членове на BMPO, нещо, което отричал, бил пребит с тояга, след което бил разпънат на кръст. Това е дело на нередовните членове на сръбската организация "Бяла ръка". А за да направят по-ужасни мъките на другарят му Манаси Антов, набивали му тръни под ноктите на ръцете и краката!

В Ястремник, по заповед и в присъствие на началника на Обществената безопасност Жика Лазич същия, който днес е министър на вътрешните работи в Югославия, селяните Костантин Дамянов, Иван Ангелов, Георги Стойчев, селянките Илиянка Иванчева, Мита Димитриева, Мирса Велинова, обвинени, че са подслонили революционери, са били бити до смърт пред цялото село. Жените преди да издъхнат, са били поругани по отвратителен начин.

- Вие искате мнението ми Господине. Аз Ви го дадох. Дадох го такова, каквото го искате - подкрепено с факти. Тези факти може да не ги вярвате. Вие ще идете в Македония, проверете ги там. Аз не ще се сърдя: Св Тома, който повярва едва след като видя е все пак в рая!...

Аз ги проверих... Жестокостите в Сушица? На 14 юли в Сушица, където бях отишъл с автомобил, докато сръбските официални власти и щпионите, аташирани към мене, не мислеха, че разговарям с нашия консул във френските гробища в Скопие, аз видях с очите си белезите на двете жертви. Чух с ушите си от устата на трима свидетели, чито имена и адреси имах от сигурен източник, разказа за отвратителната сцена. Жестокостите в Добрево и Ястремник? Тяхната истинност ми беше удостоверена от един френски дипломатически представител, чието име не мога да назова. Единият от докладите на нашите дипломатически агенти - а те бяха два и аз ги държах в ръцете си в едно от нашите консулства на изток - описвайки жестокостите свършва така:

"Такива факти, които, ако бяха известни, биха ужасили нашето обществено мнение, нямат никакво извинение и оправдават за жалост отмъщението на македонските ремолюционери. Те поддържат у народа омразата и жаждата за мъст, които чакат само удобен случай да избухнат."

"Страната, която си служи с един Лазич" ми каза френски дипломат, познавайки моралното падение на Лазич, може да го направи началник на държавната полиция в анексирана Македония, е вече нещо недопустимо! Но че крал Александър го е избрал за един от най-важните си министри, тук няма какво повече да се каже! Този човек е затънл в кръв и нечистотии! Аз съм го виждал да действа!"

И аз също.

Беше в Белград, през юли 1923г. Обядвах в ресторант "Екселзиор", зад двреца с моя стар приятел Драгомир Стефанович, бивш charge d'affaires /изпълняващ длъжност на дипломатически представител/ през време на войната н Париж. Лазич седна при нас. Стефанович, който го познаваше, ми го представи. Един вулгарен тип, с умни, но жестоки очи, с животинска челюст. Ноктите му бяха мръсни, но говореше добре. Току що се беше завърнал от Македония, където беше отишъл да реорганизира държавната полиция. Разказвайки с дяволски хумор пикантни истории за жени, той не преставаше да лови с бърз жест мухите по покривката. После, без да прекъсва разказа си, полека, една по една им откъсваше крилете, туряше тогава осакатената муха на чинията си и с края на цигарата си, с леки удъри, без да бърза, караше мухата да върви, изгаряйки коремчето и. "На македонките, за да ги направим по-влюбчиви, когато са безчувствени, им туряме огън на надлежното място."

Д-р Станишев стана леко прегърбен, мачкайки машинално с пръсти една вече угаснала цигара; той се разхождаше в малката стая с почти манастирска мебелировка, където ме беше приел. Дълбоко вълнение, което отпечатва на лицето му безмилостно изражение, го разтърсва.

Вън, по слънчевата улица, чиновниците от Народната банка бързат за обяд, трамвайте скърцат. Бившият председател на НК рязко спира. Хладнокръвието му се е възвърнало.

- Да, г-не - подзе той - тези ужаси, тази дива грубост, срещу които нашите нещастни съотечественици не са защитени с нищо, правят толкова мъчно, да не кажа невъзможно, мирното разрешаване на македонския въпрос. Откакто сърбите са я заели, Македония е станала ад. Стотици къщи и чифлици, цели села, под предлог, че наказват жителите за симпатията им към революционерите, са били изгорени от сръбските стражари или нередовни войски.

Всичките ни гробища са поругани, паметниците, издигнати за нашите паднали на бойното поле, са унищожени, богатствата на нашите черкви, манастири, библиотеки - ограбени.

Безброй жени и моми са били изнасилени. Безброй македонци са били измъчвани, бити, затваряни, избити без съд.

Нашите свещеници бяха изгонени, нашите учители - също; децата ни нямат право да говорят родния си език, да носят собственото си име, защото то е българско! Те са заставени да си прибавят сръбско окончание! Цял народ трябва да говори, да мисли, да се моли само така, както господарите му желаят, не може да отиде без позволение от едно село в друго, не може да излиза вечер, цял народ е смазан от данъци и реквизиции, не може да очаква никаква справедливост от съда, не може да протестира срещу престъпленията на администраторите и полицаите, на които е подчинен.

Ето македонския въпрос, г-не. Агонията на един народ, когото измъчват и който не иска да умре. Много е лесно наистина да се хвърля вината върху роднините и приятелите на жертвите, които отиват, за да отмъстят. Ще посмеете ли да наречете "убийство" екзекуцията, която е извършил съпругът, когато се е научил в България, където е успял да се подслони, след като дълги седмици се е крил в планината, че жена му, останала на село, е послужила за играчка, пред очите на всички уплашени селяни, на стражарите, дошли да претърсват у него; бащата, към чиято дъщеря са се отнесли като към проститутка; братът, чиято обезчестена сестра се е удавила от отмаяние? Ще считате ли тези отмъстители за престъпници? Това са, г-не "батдитите на Ориента"!

Много по-просто е, нали, да се пишат фейлетони за нашите тайни арсенали, за нашите адски машини, за нашите училища за терористи, отколкото да се каже истината!

Нека вашата страна, на която белградсоко правителство не може нищо да откаже, да изпрати една анкетна комисия в Македония, една комисия, съставена от хора, чиято присъда ще се наложи на всички. Тя ще види, тя ще отсъди! Тя ще отсъди в чий лагер са лъжите и бандитите.

Хиляди жертви ще се надигнат от гробовете си, за да търсят справедливост!

Карнегиевата комисия, в която взеха участие наред с белгииския министър Вандервелде и двама ваши съотечественици, г-н Естурнел де Констен и г-н Жустен Годар, публикува по-рано върху жестокостите, които откри в Македония, един доклед, който е по-смазващ от което и да е обвинение. Опитайте се да намерите поне един екземпляр от този доклад! Белград скъпо плати, за да изчезнат всичките!

•••

Аз се разделих с д-р Станишев на ъгъла на ул. "Мария Луиза". Един миг, докато той бързаше към бедните, които го чакаха кабинета му, аз проследих в тълпата неговия тънък и висок силует. Той вървеше направо, с бързи крачки, безгрижен, както към жаркото слънце, тъй и към убиеца, който може би го дебнеше пред прага на къщата му, за да го повали, както беше издебнат и убит миналия юли неговият приятел и наследник в председателството на Комитета Д.Михайлов; както падна на 25 декември миналата година Симеон Евтимов, който беше един от най-бистрите умове, едно от най-благородните сърца на млада Европа, както умряха за македонската кауза в продължение на петнадесет години толкова хора, които живееха само за нея.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Atom said:

Според мен, през следващите месеци ще се повдигат все повече теми и дебати около ВСВ.  Причините са няколко, но най-вече ветото което наложихме на Македония за начало на преговорите.   Въпросът за "истинската история на Македония" и то под формата на вето го поставихме ние, а не някой друг. В тази връзка няма как да кажем "дебатирайте си, нас не ни интересува".  Политиците ни отвориха кутията и осветлиха въпроси, които съседите ни са замели под килима. Реакцията е  да се осветят въпроси, които  замитаме ние.  С ветото този въпрос излезе от двустранните отношения и стана общ за Европа. Досега реагираха сърби, чехи и словаци.  

Тук се постави въпросът защо се повдига подобна тема.  Доколкото виждам авторът живее в Чехия и най-вероятно интересът му е провокиран от някоя публикация в чешките медии. При това положение е нормално като българин да се заинтересува каква е българската позиция по този въпрос.

 

 

именно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

ещата на Балканите не са прости.

"Всъщност, българите са много по-брутални от турците".

Ами българите са били брутални (към сърбите)  ето защо:

Не съм съгласна, ник. Едно престъпление не е карт бланш да се извършват други. Това не са първобитни народи и никой от тях няма извинение да се държи така, сякаш току що е паднал от някоя палма.

Ако се считаме за по-цивилизовани от други съседи, които наричаме пейоративно, защото в двадесети век използвали вендета за разрешаване на лични проблеми, то трябва да се замислим за актовете на насилие, които сме извършвали самите ние.  Не да ги замитаме под килима.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 30.12.2020 г. at 3:24, borkoto said:

Тъкмо мислех че сте забравили моята тема и вие се появихте отникъде. Аз имам чуството че вие имате повече от един профил, но няма да правя предположнения. И какво викате за 13 полк? Kак изведнъж се появи 13 полк в 17 дивизия след като него го няма там според вас? Само ще отбележа че вие не говорите за мото или пехотен - вие казвате че въобще няма 13 полк в тая дивизия. Няма лошо човек да си признае - но вие, ми се чини, не сте от тези хора - съдейки по съдържнието на вашите постове.

Вашата тема е за раздела една баба казала на друга,тук е едно от малкото места където се намират все още достатъчно интелигентни и информирани хора с който може да се дискутира, и да се научи нещо. На този фон вашата тема е просто елементарен опит за вменяване чувство за вина,

 

на фона противоречията с Македония и аз се чудя колко плащат за такава работа,ще споделите ли? Тази кампания за обръщането на общественото мнение върви вече няколко месеца и е даже противно да се гледа отстрани. Хайде да проверим кой ви помогна да осъзнаете грешката си ? Та сега да ми тикате собствените ми разследвания в лицето,ама то няма ненаказано добро трябваше само да ви гледаме сеира!:lol: 

On 30.12.2020 г. at 3:46, borkoto said:

Заглавието на тази книга вдъхва толкова доверие колкото и името на писателката, чакала толкова време за да ни разкрие тази съкрушителна истина след повече от 75 години 

P.S. Вие пак нещо не сте разбрали или просто не четете какво публикувате и какво е написано като обзор към книгата :
"По същия начин не войската, а партизаните са убили децата от Ястребино, за да не издадат накъде бягат. Истината за тази насаждана десетилетия лъжа ще разкрия в следващата си книга. " 

Aха, значи тази книга още я няма  - аз се басирам, че следваща книга няма да има - какви са тези партизани? откъде са дошли и защо въбще са казали на децата къде ще бягат? Координатните точки ли са им дали, плана за бягство с децата ли са обсъждали? Там около Ястребино е един пущинак, в радиус 15 км нема населено място. Там ако решиш да се криеш, нема намиране ! Още повече на някои партизани там в района смействата са им били имено от Ястребино, та те собствените деца и комшии ли ще избиват? А самият разстрел е на 18 човека от които 6 деца - останалите са възрастни, а тях за какво са ги убили ? Що за глупости !

Имам един въпрос към вас -  Вашия любим литературен герой не е ли случайно доктор Уотсън?

Ама вие прочетохте вече книгата ? Хайде да я прочетем пък после да си вадим изводите и понеже съм добър ще ви разкрия смисъла на думите. Това с избиването на случайно срещнати хора е било обичайна практика при комунистите,страха някой да не ги види ги кара да колят всеки срещнат,  даже и деца има документирани огромен брой такива събития а колко не са разкрити не се знае. А броя на децата е непропорционално голям,може да проверите има документи в нета. Та случая в Ястребино май тепърва трябва да се разследва какво точно се е случило. Това важи въобще за цялата ВСВ и събитията около нея,много хора вече се занимават с това, особено в Русия и излизат много интересни подробности. То аз какво говоря за втората световна, за първата световна е същата работа, и там са митове и легенди. Та като пишете гръмки заглавия с още по гръмки обвинения точно тук,не е лошо да имате и доказателствена база,а с изрезки от пресата и малко лично мнение няма как да стане. 

On 30.12.2020 г. at 7:04, borkoto said:

И как ще сравните атента в "Света Неделя" - една дълго  планирана терористическа акция срещу политическия елит на България и разстрела на 18 селяни? Или вие просто нахвърляте ей так квото ви хрумне, само да е вашто?  И защо ми цитирате някви измислени книги от тази самозвана писателка - "национал-консерва" от книжарницата в подлеза на Филибето, която още не може да върже две смислени изречения поред. Пак ви съветвам - не замърсявайте темата с вашия квази-патриотизъм. Ако вие четете и вярвате в тези книги на ниво жълта преса - ок. Не ги разнасяйте по форумите че ше ви се смеят. Вие постоянно търсите от другите доказателства ама едно досега от вас не сме видели освен няква снимка на заклан четник. Докажете, че Бойник не се е случвал.Докажете, че Ястребино, както твърди вашата любима "писателка" в още неиздадената си книга, е бил дело на партизаните и се е случил през лятото на 1944, ей така докато децата си "играели в гората" . Давайте чакам.

Мда.. виждам когато ви припомнят престъпленията на комунистите,рязко губите интерес, и се почва...ама това е друго, ама то няма нищо общо, тука ни ние търсим само български престъпления не на другите,защото ако погледнем на общата картина ще се види как всъщност стоят нещата а на нас не ни е това целта ... и т.н Отделно може да влачим всякакви глупости от където ни падне, особено от сръбската преса ама като ни покажат нещо дето не ни харесва почваме да отричаме,как беше -"самозвана писателка - "национал-консерва" от книжарницата в подлеза на Филибето" :lol: ама да публикуваме вестник Дума или някой сръбски парцал, не,няма проблем? И даже после мъдро питаме- Хора какво мислите за това? Демек ние останалите участници трябва да си посипем главите с пепел и да признаем всичко което му хрумне на автора?:lol: 

Защото това е целта на цялата работа. Как може да се прави разследване на каквото и да е било без да се разгледа цялата картина и причините за събитията? Как стават тия работи,нали за всяко престъпление има мотив,ние не знаем мотива, но търсим виновни и обвиняваме,даже издаваме присъди?  Защо изобщо е цялата работа? 

Отделно не е моя работа да доказвам,какво е станало в Бойник, " Докажете, че Бойник не се е случвал." тия работи така не стават, първо след като автора твърди,че нещо някъде се е случило трябва да го докаже, а аз евентуално да оборя доказателствата. Та хайде първо ни покажете нещо ,че изобщо нещо се е случило в селото, пък аз ще реша дали е така или си струва да се доказва обратното. А иначе автора кара на принципа -Те хората да кажат,че сестра ти е ку..ва пък ти доказвай ,че нямаш сестра! Какво да доказвам като имате едни голи твърдения и нищо друго? Как беше, единия вестник пише 470 убити и всичките майки с кърмачета, другия пише 500, а третия над 500, и то само в едно село пък после се разбира ,имало и други села, и там по 150-200 убити, ама другарете кой знае защо не ги броят? :lol: Другите села само се споменават и жертвите някак отиват на заден план, и пак ни се показва голямата бройка,демек,вярвайте щото ако почнем да пишем ще стане чудо?! :lol: Какво да им оборвам на тия прости пропагандни трикове,тя хартията всичко ще изтърпи. Което ме подсеща за Петка и Чапай- Когато Чапай пишел доклад за битката,и колко бели са убили,Петка давал съвети "Товарищ Чапай, пиши больше,чего и басурман жалеть" :lol: 

Отделно ви показахме документи от преброявания и там се вижда,селото клане изобщо не е виждало,още повече на 500 души, как ще обясни автора това? 

Преди 23 часа, dora said:

Цитати от друг форум, с някои податки, които могат да бъдат проверени при интерес:

Същата работа като тук, глупости на търкалета. 

Brannik -- I understand that the Bulgarian communist party did not enjoy the support of most of their countrymen, and that these trials were used to ruthlessly eliminate their opponents. That's clear from the relatively limited part Bulgaria played in the war, and the huge number of alleged war criminals who were tried and convicted. Even western commentators remarked on what was happening in 1944-1946, and how the trials were used to eliminate the opposition to communist rule. There are even letters to the editor in contemporary newspaper articles pointing out the unfairness of the proceedings. I'm not trying to insult the country or its inhabitants by posting the list. I'm trying to find out who these people were. Frankly, I'm not fond of communists, and I don't have many illusions about their methods or ethics. Information on Bulgarian politics isn't abundant in the West, and I'd like to do something about it.

Бранник - Разбирам, че българската комунистическа партия не се радваше на подкрепата на повечето си сънародници и че тези процеси бяха използвани за безмилостно елиминиране на опонентите им. Това става ясно от относително ограничената роля на България във войната и огромния брой предполагаеми военни престъпници, които са съдени и осъдени. Дори западните коментатори отбелязват какво се случва през 1944-1946 г. и как процесите са използвани за премахване на опозицията срещу комунистическото управление. В съвременни вестникарски статии дори има писма до редактора, в които се посочва несправедливостта на производството. Не се опитвам да обиждам държавата или нейните жители, като публикувам списъка. Опитвам се да разбера кои са били тези хора. Честно казано, не обичам комунистите и не си правя много илюзии относно техните методи или етика.

The contemporaneous news articles in the New York Times (and to a much lesser extent, the London Times) repeatedly suggest that Bulgarian communists were using these war crimes and collaborator trials to wipe out potential opposition to communist rule.

) Trial at Skoplje of Bulgarian occupation officials; concluded 25 Nov 1948 (at least 10 defendants; 3 sentenced to death and 7 to prison)

 Това е резултат от всичките им разследвания и обвинения,като основната цел на процеса е да се тушира съпротивата на населението срещу македонизацията и се прави показен процес да се сплашва населението. Всичко това е част от репресиите срещу българите, започнали с Кървавата Коледа от 1945г, и избиването 1200 българи. 

Преди 21 часа, dora said:

Tочно с оглед на това, че на Югославските източници не може да се вярва безрезервно, е добре да се направи независимо проучване. Това, че не са им верни цифрите или интерпретациите, не означава, че нищо такова не се е случвало.

Сериозно? Ами раследвайте,ама гледам изводите ги правите преди разследването. Типично. И какво точно се е случило? 

 

Преди 21 часа, dora said:

Ето тук се различаваме. Ако войници грабят, плячкосват, палят къщи, тероризират и убиват цивилни, това не са инциденти, а военни престъпления. "Инцидент" е нещо, което се случва по силата на обстоятелствата, примерно човешка грешка. Приятелски огън е инцидент. Убиване и измъчване на цивилни, рушене на тяхното имущество, плячкосване и т.н.  (дали по заповед, без значение от кого), извършено в пълно съзнание не е инцидент, а престъпление.

За войниците пък отговорност носят техните офицери. Дали са действали по заповед от немското командване или не, пак носят. Те са длъжни да са ги инструктирали, че това е нередно. Както и да го прекратят, когато го видят, и да накажат извършителите.

Издирената от автора на тази тема заповед дава достатъчни основания тези "инциденти" да се разследват като военни престъпления, независимо от бройката.

Мъка, мъкааа.....и какви са тия достатъчни основания? :lol: Поредния военен експерт, се появи и както разбрахме виден историк. Може ли да ни запознаете с тия достатъчни основания? Абе друго си е да размахваш изрезки от вестници,ама кой знае защо при положение,че са описани реалните събития и факти, никой от разобличителите на ужасните военни престъпления не си прави труда да ни ги покаже? Или не знаят за тях, или това което пише опровергава написаното то тях, кое е? Като гледам така и двете!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 27 минути, Atom said:

При това положение е нормално като българин да се заинтересува каква е българската позиция по този въпрос.

Позиция може да има единствено при осветляване на фактите, иначе само политически спекулации.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, dora said:

Това не са първобитни народи и никой от тях няма извинение да се държи така, сякаш току що е паднал от някоя палма.

 

Не съм казал това.   Цитирах ви мнението на  Анри Пози

Извинение - не, но разбиране- да..(и раззбиарне на цялата история  и психологията на случилите се събития

Престъпленоята са такива (говорим за конктрения случай  от ВСВ) за , независимо   кой ги извършва

 

И да повторя вашите думи - извинението е акт на добрата воля.

България никога не получи каквото и да извинение..

Няма как да я има добрата воля за това тук. Нестествено е  да се очаква, че България ще започне се извинява на Сърбия за разстрела на 500 -1000  мирни жители (и за окупацията), при условия че  същата страна е подложила в продължение на 90 години над един  милион българи (при стотици хиляди тяхни наследници - намерили дом и граждансктво в България) ,на тормоз, убийства, изнасилвания, , лишаване от права, изгонване,  лишаване от права, и на всичко отгоре културен геножид
И че това е заметено от Сърбия и сърбите (те разбира се са "ми лук яли, ни лук мирисали", и "българите са брутални")

Не го ли разбирате, за Бога?

 

И да  напомня нещо, а - Български  президент се извини  се извини за етноцида над бългаските турци (в самата Турция).
Режимът който го извърши бепе обявен за престъпен със закон, приет  от българското НС.

Кога ще има справедливост и за България и българите?

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, Conan said:

Е хубава работа! И след 70 години мир и любов пак да спорим кой крив кой прав. След тяхната гражданска война .... ще е глупоста на века, целия полуостров ще пламне. И накрая като се затвърди че сърбите са жертвите, може да им възстановят Югославия.

Никога не е имало мир и любов,остави ги тия работи,борбата никога не е спирала. И нищо няма да пламне,сърбите така се омазаха в опит да си играят на империя, подарена им от Русия и Франция,че никой няма да допусне отново да се разпашат. Те просто се оказаха неспособни да сътворят каквото и да е,и сега им взимат лека полека и малкото останало.Вече се появиха публикации,че Сърбия трябва да се раздели като начало на още три.За какво мислиш са тия драми с Македония и Сърбия? Това е огромна тема и е пряко свързана с това тук.

 

Преди 15 часа, Exhemus said:

Мога да дам на бъларите една подсказка:  -Да ползват без притеснения оправданията за Катин, Хирошима или Дрезден.

 Защо? Стига само да се разкажат реалните исторически събития но автора не иска и да чуе,как иначе ще обвинява наред като се чуе истината? 

 

Преди 12 часа, dora said:

Защо да спорим? Германия спорила ли е с Полша кой в чия територия е навлязъл с военни намерения и кой чие население е тероризирал?

Няма причина за спорене, бих нарекла това "fact-finding mission". Военните престъпления не се въпрос на интерпретация, за да пораждат спорове. Престъплението си е престъпление.

И къде са тия военни престъпления за 56 път питам? Поне едно,е така за тамазлък да има?Ако може де! 200 мнения и нищо и половина.:lol:

 

Преди 12 часа, Б. Киров said:

ОК така е, но нали са наказани тези политици и офицери за това престъпление, репарациите са платени. Сега какво повече? Още веднъж да платим репарации ли предлагате?

Не, просто да се откажем от Македония, и да ги пуснем в ЕС,та да могат и там да ни плюят. А така сърбите с протежето си Македония ще влязат през задния вход.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

bulgariod, нямам нищо против да излагате каквато пожелаете теза и съм склонна да я зачета като валидна наравно с всяка друга. Вероятността обаче да ви прочета изобщо, ако подхождате неуважително и вадите някакви ад хоминем аргументи се изпарява с всяко последващо перчене и агресивничене. Вие избирате. Ако аз пиша уважително на събеседниците си, това значи, че от тях очаквам същото. Ако не го правят, могат да са сигурни, че няма да ги чета, каквото и да напишат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, nik1 said:

 

Не съм казал това.   Цитирах ви мнението на  Анри Пози

Извинение - не, но разбиране- да..(и раззбиарне на цялата история  и психологията на случилите се събития

Престъпленоята са такива (говорим за конктрения случай  от ВСВ) за , независимо   кой ги извършва

 

И да повторя вашите думи - извинението е акт на добрата воля.

България никоха не получи каквото и да извинение..

Няма как да я има добрата воля за тук. Нестествено е да се очаква че България ще започне се извинява на Сърбия за разстрела на 500 -1000  мирни жители, при условия че  същите са  подложили в продължние на 90 години над един  милион българи (при стотици хиляси тяхни наследници намерили до, и граждансктво в България) , И че това е заметено от Сърбия и сърбите (те разбира се са лук яли, ни лук мирисали, и "българите са брутални)

Не го ли разбирате, за Бога?

И да  напомня нещо, а - Български  президент се извини  се извини за етноцида над бългаските турци. Режимът който го извърши бепе онявен за престъпен със закон от Бългаското НС

Кога ще има справедливост и за България и българите?

Въпрос на политическа и национална зрялост. Настояваме, че съседите ни са незрели и предубедени, но постъпваме точно по същия начин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 16 минути, bulgaroid said:

Не, просто да се откажем от Македония, и да ги пуснем в ЕС,та да могат и там да ни плюят. А така сърбите с протежето си Македония ще влязат през задния вход.

Проблемът с Македония е, че отстъпим ли сега от нашата позиция за българската история в македонските земи, преди те да влязат в Югославия, след като влезе в ЕС, Македония ще предяви претенции за македонско малцинство в България, а Сърбия, ако и когато влезе, ще я подкрепя и това няма да има край.

Единствено онези, които нямат интерес от силен и единен ЕС, сега могат съзнателно да разпалват този спор, защото са косвено заинтересовани. Което и, според мен, правят.

Ако не искам да ме облъчват от телевизора с пропаганда, просто сменям канала или го изключвам, просто е.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...