Отиди на
Форум "Наука"

Въпроси към знаещите


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 минути, gmladenov said:

Много ми е интересно какво ще стане когато един ден се признае на каква елементарна грешка е основана СТО.

Експериментът сочи, че такъв ден не може да има :D

Това което може да се случи е, СТО да бъде коригирана в някакви случаи, условията за които сега не сме достиганли като граница. Така както вече е надградена за гравитацията. Но връщане назад е невъзможно - Нютоновата теория отдавна вече е в архива на историята, безвъзвратно. Просто експериментът я е опровергал като неточна, за разлика от СТО. Тук няма грешка.

Тука мърдане няма, трябва да се научиш да не разчиташ на празни и безпочвени надежди, а на фактите.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 471
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 11 минути, Шпага said:

Ако приемем, че това са геометрични проекции, всичко ще си дойде на мястото:yes:

В извеснен смисъл да, проекции от пространсво-времето в даден избор но пространство.  

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Шпага said:

Чудя се как един обикновен часовник с циферблат работи в сплеснато състояние. Стрелките му постепенно се удължават, а после се скъсяват, така ли?🙄😉

image.jpeg.a7090826aadf981dd2123f944123e87e.jpeg

Там е работата, че "не работи" така, а така го "виждаме" като наблюдатели от избрана за неподвижна ИОС.😉

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Шпага said:

Ако приемем, че това са геометрични проекции, всичко ще си дойде на мястото:yes:

Абсолютно си права ... но все пак става дума за физика. Нещата трябва да са реалистични.
Дори да е математически вярна, горната анимация няма нищо общо с реалността.

Аналогичен пример: n-мерно пространство в математиката е най-елементарна абстракция, която
няма нищо общо с реалността за (n != 3). Значи ако на някой му се привижда 4-измерна проекция
на реалността, той очевидно бърка.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Нютоновата теория отдавна вече е в архива на историята, безвъзвратно.

В моите разбирания, Нютоновата теория обяснява тесен кръг от явления, отнасящи се до скорости и маси, достъпни за  сетивата. СТО я обхваща като частен случай и обяснява повече явления- тези с атомни и звездни маси и крайни скорости. 

Не бих изхвърлил ролетката, ако съм дърводелец, независимо от лазерните прибори. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, Втори след княза said:

В моите разбирания, Нютоновата теория обяснява тесен кръг от явления, отнасящи се до скорости и маси, достъпни за  сетивата. СТО я обхваща като частен случай и обяснява повече явления- тези с атомни и звездни маси и крайни скорости. 

Не бих изхвърлил ролетката, ако съм дърводелец, независимо от лазерните прибори. 

Да, това е така.

Но тук става дума на коя теория може да се разчита повече, коя е по-всеобхватна. Нютоновата теория е само приближение, удобно в една тясна област от скорости. Поради това му ограничение то не работи в останалият огромен спектър от скорости, там дава грешни резултати. Затова когато искаме да използваме физиката без да уговаряме предварително някакви ограничения, трябва да се използва СТО. Тя работи и в областта в която работи Нютоновото ограничение, и извън нея.

В тази тема правим точно това - обсъждаме какво се случва при някакви скорости, дори уговаряме че те са големи. Което изисква слепотата, изкуствено наложена от Нютоновите представи, да се изчегъртва от мисленето. Ниските скорости са само бонус, за по-просто смятане, нещо като лайф хак, но тук не можем да разчитаме на този бонус.

А вече който не може да разбере, че светът отдавна се е променил безвъзвратно, да прави нещото със супата...

 

Преди 1 час, gmladenov said:

Аналогичен пример: n-мерно пространство в математиката е най-елементарна абстракция, която
няма нищо общо с реалността за (n != 3). Значи ако на някой му се привижда 4-измерна проекция
на реалността, той очевидно бърка.

Тримерното пространство е точно толкова абстракция, както всяко друго.

За много приложения е удобно опростено да го разглеждаме с три измерения, за други - с четири, струнната теория изисква минимум 11. Всички тези модели  работят коректно за целите за които са построени, те всичките са добри модели за реалното пространство - някои се ограничават само до геометрията му, други засягат повече негови свойства. Реалното пространство не е задължително да има измерения изобщо, те са удобна характеристика само на модела който ползваме. Нещо повече, измеренията не е нужно да са цяло число, има полезни модели с нецелочислена, дори фрактална размерност. Тук пак някакви капаци си си поставил. Ама вече видяхме... Няма бял свят да видиш, докато не свалиш капаците, физиката е различна от средношколските догми които са те затиснали.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

Да, това е така.

Но тук става дума на коя теория може да се разчита повече, коя е по-всеобхватна. Нютоновата теория е само приближение, удобно в една тясна област от скорости. Поради това му ограничение то не работи в останалият огромен спектър от скорости, там дава грешни резултати. Затова когато искаме да използваме физиката без да уговаряме предварително някакви ограничения, трябва да се използва СТО. Тя работи и в областта в която работи Нютоновото ограничение, и извън нея.

В тази тема правим точно това - обсъждаме какво се случва при някакви скорости, дори уговаряме че те са големи. Което изисква слепотата, изкуствено наложена от Нютоновите представи, да се изчегъртва от мисленето. Ниските скорости са само бонус, за по-просто смятане, нещо като лайф хак, но тук не можем да разчитаме на този бонус.

А вече който не може да разбере, че светът отдавна се е променил безвъзвратно, да прави нещото със супата...

 

Тримерното пространство е точно толкова абстракция, както всяко друго.

За много приложения е удобно опростено да го разглеждаме с три измерения, за други - с четири, струнната теория изисква минимум 11. Всички тези модели  работят коректно за целите за които са построени, те всичките са добри модели за реалното пространство - някои се ограничават само до геометрията му, други засягат повече негови свойства. Реалното пространство не е задължително да има измерения изобщо, те са удобна характеристика само на модела който ползваме. Нещо повече, измеренията не е нужно да са цяло число, има полезни модели с нецелочислена, дори фрактална размерност. Тук пак някакви капаци си си поставил. Ама вече видяхме... Няма бял свят да видиш, докато не свалиш капаците, физиката е различна от средношколските догми които са те затиснали.

Експериментално за сега са открити само 3 пространствени измерения, и те не са абстракция, а напълно установили, те са дължина, ширина и дебелина. Пространството е огледално симетрично, това означава че всичко може да се движи в двете посоки на всяко едно от измеренията на пространството, дебелина, ширина и дължина, така стават 6 степени на свобода , има и още едно, и това е ротацията. Общо стават 7 степени на свобода. В квантовата механика, се допускат много повече степени на свобода в едно многократно хилбертово пространство, но това е само допускане за удобство при описание на поведението на квантите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, scaner said:

Тримерното пространство е точно толкова абстракция, както всяко друго.

Реалността е триизмерна. Доказано експериментално. Но ако ти виждаш повече от три измерения
или пък чуваш гласове в глават си, е най-добре да се изследваш. Не го приписвай на моделите.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, gooogle≪soft≫ said:

Експериментално за сега са открити само 3 пространствени измерения, и те не са абстракция, а напълно установили, те са дължина, ширина и дебелина. Пространството е огледално симетрично, това означава че всичко може да се движи в двете посоки на всяко едно от измеренията на пространството, дебелина, ширина и дължина, така стават 6 степени на свобода , има и още едно, и това е ротацията. Общо стават 7 степени на свобода. В квантовата механика, се допускат много повече степени на свобода в едно многократно хилбертово пространство, но това е само допускане за удобство при описание на поведението на квантите.

Шесте степени на свобода не бяха ли движение по трите оси (без значение посоката) и въртене около трите оси

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, gmladenov said:

Реалността е триизмерна. Доказано експериментално. Но ако ти виждаш повече от три измерения
или пък чуваш гласове в глават си, е най-добре да се изследваш. Не го приписвай на моделите.

А дали е тримерна? Не пропускаме ли нещо, като се ограничаваме така? За какво са необходими имеренията и как ги броим?

Запомни: ние изучаваме реалността чрез модели, и чрез свойствата на тези модели. В главата си нямаш пространство, а модел на пространство, нямаш звезда, а модел на звезда, всичо е модели.  И главната цел е тези модели да описват максимално добре реалността, тази част от нея, за която са построени.

По тази причина пространствоото се описва с модели. Най-простият, исторически създаден, описва най-простите свойства на пространството, неговата видима с очи геометрия. За това е достатъчно да ограничим измеренията на три. При това положение липсва връзката на пространството с материята, това пространство е външно описание на материалната реалност, описва само нейното свойство протяжност.

Специалната теория на относителността обаче ни показва, че пространството не е независимо от времето - двете образуват нов модел, който много по-адекватно описва реалността. Този модел има четири измерения, в него неразривно предишното простраанство прелива във времето и обратно. Този модел се налага не от добро, той просто по-адекватно описва реалността.

Общата теория на относителността дава много мощен импулс в посока развитието на моделите. Тя показва, че пространството и времето не са външни описатели на материята, те са здраво свързани с нея. Характеристиките на пространството и времето се влияят допълнително от материята, не са само описатели на нейните външно видими характеристики, като протяжност и промяна. Свойствата на пространството и времето се определят, и самите те определят поведението на материята, имат по-дълбока връзка с физическите закони.

Още в зората на общатта теория на относителността Теодор Калуца предлагаа следният модел. Нека да въведем пето независимо измерение в пространство-времето. Но така да го въведем, че физическите взаимодействия да не зависят пряко от него. Това ще рече, че ние не можем да оределим наличието на това измерение чрез директно наблюдение, ние не го виждаме, то не влияе на фотоните, и си оставаме заблудени за четиримерноста на пространство-времето, за трите пространствени измерения и времето.

Но се оказва, че така въведеното "скрито" измерение променя уравненията на общата теория на относистелността така, че от тях се отделя нова група уравнения, които имат всички свойства на уравненията на Максуел. С прости думи казано, добавката на едно невидимо измерение към модела на пространството ни дава възможност за обединение на несвързани до тогава характеристики на реалността, гравитацията и електромагнетизма като единна същност.  А основната цел на физиката е именно такава - да обединява отделните моделчета описващи различни части от реаността в единен модел. Наличието на много модели означава че има граници между тях, на които описанието на реалността се къса и са нужни някакви компромиси. Докато целта са единни уравнения описващи всичко.

Този подход показва, че е възможно да има още много скрити измерения, с чиято помощ да се обединятт и силните, и слабите взаимодейсттвия към групата на гравитацията и електромагнетизма, и по този начин да се получи единна картина на света. Така се поражда идеята на струнната теория, с нейните 11 нужни измерения, за да се обедини цялата физика. Този модел изисква особен сорт математически пространства, пространствата на Калаби-Яо. Той ни показва защо с прости очи "виждаме" само три измерения, а къде са скрити останалите, и евентуално как можем да изявим тяхното наличие. Тоест на база тези математически пространства ние създаваме модел описващ реалното пространство. От къде тръгнахме - на базата простата геометрия и трипараметричното математическо пространство създавахме геометричен модел пак на реалното пространство.

Поуката от всичко казано е, че не трябва да се спира до първосигнална реакция - виждам три измерения, значи са само три. Виждаш, ама "виждането" се ограничава само до възприемането ти на светлината, освен нея има още куп неща които ти не възприемаш директно. Само обединявването с времето изпрати физиката на гигантска стъпка напред. Ограничаването само до три измерения ни отрязва един много перспективен път за развитие на моделите които са нужни на физиката.

Спомни си Малкият принц: "същественото е невидимо за очите". Имаш глава, ползвай я по предназначение...

 

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 29.06.2021 г. at 22:51, scaner said:

Запомни: ние изучаваме реалността чрез модели, и чрез свойствата на тези модели.

Запомни, Скенерчо: има разлика межу модел на действителността и определение на действителността.

Когато се каже, че "земята е кръгла", ние не правим модел на земята, а даваме определение на нейната
геометрична форма. Също когато се каже, че "материалните тела са триизмерни", ние не правим модел
на тези тела, а правим констатация, че всяко материално тяло има три пространствени измерения: ширина,
дължина и височина.

Един глобус, от друга страна, е пример за модел на реалността - и е истина, че ние изучавеме реалността
чрез модели. Но запомни, Скенерчо: не всички модели са реалистични.

Даден модел винаги може да избере да представи реалността със 17 пространствени измерения, какъвто
е случаят с теорията на стружките  - само че подобен модел очевидно не е реалистичен.

Ествествено винаги ще се намерят загубени души да спорят, че броят на измеренията е просто въпрос на
удобство. Имал си, дал си. С такива души не си струва да се спори, обаче, тък като те не отличават реалност
от измислица.

Изглежда ти си една от тези загубени души. Ловя бас, например, че ти не виждаш нищо странно в следните
модели на "реалността". Формата на земята е избрана така за удобство. Нал тъй, Скенерчо.

51ThVyq3uiL.jpg.1104df654b5663e042c68a5fb15edba5.jpg

flat-earth1.jpg.be8cc7f6a4329ebfdd48dc9df0bde869.jpg

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, gmladenov said:

... модел на действителността...

Я!.. Всички търсят модел на действителността, а той бил ... нагледно разказан. Само не знам, откъде знаеш, че "нещо" е "модел от действителността" (не се хващам за думата, а за начин на установяване?!)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Малоум 2 said:

Само не знам, откъде знаеш, че "нещо" е "модел от действителността" ...

Нали знаеш, че "нещо или го можеш, или не".

Ако не можеш да правиш разлика между модел и действителност, просто не те бива за физик.
Това е изводът в края на краищата.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, bojkoiwanow said:

Ново въпросче- Атома е материален обект. но как ,,тече" времето за него?

Много неясен въпрос, Бойко.

Какво значи "времето да тече за него"? А как тече времето за конят? За камъкът? За Рила? Тук не говорим за собственото чувство за време. Времето за това е "общо", защото чрез него могат да се отчитат всякакви промени, дори на обекти които рядко се променят, дори на атома (който се променя доста често, затова се ползва в часовниците :))..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, gmladenov said:

Когато се каже, че "земята е кръгла", ние не правим модел на земята, а даваме определение на нейната
геометрична форма.

Много добър пример. Даваме определение ,после се налага да го променяме - оказва се, че земята не е кръгла, а е геоид - нещо доста различно.

Ей за това говоря - на пръв поглед нещо ти изглежда някак, после се оказва че работата е по-дебела и само с гледане не става :D

Както виждаш, и това определения формира модел - един от многото.

Преди 19 минути, gmladenov said:

Също когато се каже, че "материалните тела са триизмерни", ние не правим модел
на тези тела, а правим констатация, че всяко материално тяло има три пространствени измерения: ширина,
дължина и височина.

Абсолютно същото, да. Даваме определения на база това което виждаме с едни доста некачествени и ограничени уреди (очите, демек на база свойствата на електромагнитното поле в един много тесен енергетичен диапазон, на база свойствата на пътищата които са разрешение за светлината и фотоните за да стигнат до очите ни). Игнорирайки цялата останала реалност от взаимодействия. А после се оказва, че това не е верно и трябва да се коригира. Точно както формата на кълбото :)

Затова и определения не се дават току така. А и да се дават, те са все на база модели :) Всичко е модели, Младенов, не подозираш в какво си затънал и срещу какво риташ...

Преди 21 минути, gmladenov said:

Един глобус, от друга страна, е пример за модел на реалността - и е истина, че ние изучавеме реалността
чрез модели. Но запомни, Скенерчо: не всички модели са реалистични.

Да, когато глобусът стане малко по-сплескан за да мяза на геоид, ще стане по-реалистичен. Дотогава може да се ползва за обучение на незнаещите: "ученици, земята изглежда горе долу ей така, ако не се замисляте много...". А ако се замислите, не е баш така. Ама тук вече трябва замисляне, това е трудното в случая... И за магазинери и прости програмисти не е нужно :)

И не става дума за някаква неопределена "реалистичност" на моделите, а за тяхното качество - до колко един модел е по-адекватен в свойствата си за описание и предсказание от друг. Само това може да се разбира под "реалистичност". То от тук се пръкват многоизмерите модели, защото са по-добри в това отношение от триизмерните :D

Преди 23 минути, gmladenov said:

Даден модел винаги може да избере да представи реалността със 17 пространствени измерения, какъвто
е случаят с теорията на стружките  - само че подобен модел очевидно не е реалистичен.

Не е реалистичен? И какви са ти критериите за реалност? "Гледането" на глобуса? Или в пъпа? Гледане на кафе, гадаене на боб? :)

Ти си прекрасна илюстрация за темата: разчиташ на някакви вкостенели в главата ти модели, заблужддаваш се в някаква тяхна пишман "реалистичност", вместо да проумееш защо има по-добри, по-качествени от тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, scaner said:

Не е реалистичен? И какви са ти критериите за реалност? "Гледането" на глобуса? Или в пъпа? Гледане на кафе, гадаене на боб? :)

Виж сега, Скенерчо. От въпроси като твоите става ясно, че не си наясно как работи физиката.

Запомни: във физиката се правят измервания и въз основа на тях се формира преценка за това какво е реалността.
Въз основа на измервания, например, древните математици по дедуктивен път са стигнало до извода, че материалните
тела (и пространството като цяло) са триизмерни. Тоест, те имат три измерения: ширина, дължина и височина.

Има модели, според които пространствените измерения са повече от три. Тези модели, обаче, очевидно пренебргват
измерванията и като такива няма как да ги броим за реалистични.

Значи за реалистичен може да се смята само модел, който не противоречи на измерванията. И когато говорим за
пространствен модел, това може да бъде само триизмерен модел ... защото това показват измерванията.

Ако не ги разбираш тези неща, просто приеми, че не те бива за физик.

Както казах по-горе, "нещо или го можеш, или не". Значи ако ти не можеш да определиш дали един модел е реалистичен,
ти просто не ставаш за физик. Насочи се към литература или рисуване ... но стой далеч от физиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, gmladenov said:

Запомни: във физиката се правят измервания и въз основа на тях се формира преценка за това какво е реалността.
Въз основа на измервания, например, древните математици по дедуктивен път са стигнало до извода, че материалните
тела (и пространството като цяло) са триизмерни. Тоест, те имат три измерения: ширина, дължина и височина.

Преценката "какво е реалността" представлява модел. Като направиш повече измервания - може да получиш по-добър модел.

Някога древните математици по деддуктивен път стигнали до извода, че (давам груба форма на твърдението) две успоредни прави не се пресичат. И на база това твърдение възникнала евклидовата геометрия като единствеен модел на реалността. Едва преди около 200 години други математици, пак по дедуктивен път достигнали до извода, че това не е задължително, че това твърдение е само произволен постулат, и както си го определиш, такава геометрия ще получиш, толкова "реалистична" колкото и всичките останали. И се оказало най-накрая, че в крайна сметка нашето пространство не е евклидово, т.е. твърдението на онези древни математици не се отнася за нашата реалност. Та така и с твоите дрвени математици :)

Замисли се - така както очите те лъжат, че пространството е с евклидова геометрия (а че не е така показват много по-точни изследвания, за които ти нямаш сетива), същото е и с броят на измеренията. В една неевклидова геометрия (каквато е нашата) понятието "права" е много по-обширно, така че може да има бол взаимно перпендикулярни прави, които ти да не можеш да ги видиш, но които да определят поведението на обектите точно там дето не ги виждаш - в микросвета. С това се занимава физиката, и такива твърдения "ама има само три измерения" тук не работат - има толкова, колкото има.

Всичко тече, всичко се промення, и ако искаш да разбереш физиката, не трябва да разчиташ на древните математици, а на сегашните - имат много по-адекватни инструменти.

Преди 10 минути, gmladenov said:

Има модели, според които пространствените измерения са повече от три. Тези модели, обаче, очевидно пренебргват
измерванията и като такива няма как да ги броим за реалистични.

Защо няма да ги броиш за "реалистични"? Ти нямаш дефиниция за "реалистичен", но го ползваш за да замазваш дупките в собствените си представи за реалният свят... Ти вероятно се омотаваш с някакви представи на бедното си въображение, дали то може да си представи многомерно пространство - и като виждаш, че не може (щото е ограничено въображението, тук спор няма), заключаваш че това не е реалистично. Но това е слагане на каруцата пред коня :)

По-горе дадох един критерии за "реалистичност" на модел - степента на адекватност на неговите следствия и предсказания. По този критерии многоизмерният модел се справя по-добре. За това той изглежда по-реалистичен от триизмерния.

Преди 14 минути, gmladenov said:

Значи за реалистичен може да се смята само модел, който не противоречи на измерванията. И когато говорим за
пространствен модел, това може да бъде само триизмерен модел ... защото това показват измерванията.

Многомерните модели точно така се правят, да не противоречат на измерванията. Модел, който противоречи на измерванията никой не го уважава и ползва. А в нашият случай многомерните модели имат много по-добра преддсказателна и обяснителна сила от триизмерният.

 

Но ти си твърде ограничен за да ги разбираш тези неща. Разчиташ на някакви представи на едно бедно и ограничено въображение... А това, че не ти се отдават тези представи приписваш на реалността, а не на това че самото въображеие е бедно :) Ей това е разликата с физиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.07.2021 г. at 17:37, scaner said:

Много добър пример. Даваме определение ,после се налага да го променяме - оказва се, че земята не е кръгла, а е геоид - нещо доста различно.

"кръгла" не е ли по-общо определение. Под "кръгла" са имали в предвид, че не е "ръбеста", а не че е идеална сфера 🙂😉

On 2.07.2021 г. at 18:33, scaner said:

 

Някога древните математици по деддуктивен път стигнали до извода, че (давам груба форма на твърдението) две успоредни прави не се пресичат. И на база това твърдение възникнала евклидовата геометрия като единствеен модел на реалността. Едва преди около 200 години други математици, пак по дедуктивен път достигнали до извода, че това не е задължително, че това твърдение е само произволен постулат, и както си го определиш, такава геометрия ще получиш, толкова "реалистична" колкото и всичките останали.

Винаги съм се чудел, защо казват, че две успоредни прави се пресичали в: безкрайноста или в не евклидово... или незнам си къде. Като по условие, две прави за да са успоредни, те НЕ трябва да се пресичат никъде, иначе няма да ги наричаме "успоредни прави" 🤔

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 48 минути, Ниkи said:

"кръгла" не е ли по-общо определение. Под "кръгла" са имали в предвид, че не е "ръбеста", а не че е идеална сфера 🙂😉

Кръгла си е баш кръгла форма. Не-ръбестата е "овална".

Преди 48 минути, Ниkи said:

Винаги съм се чудел, защо казват, че две успоредни прави се пресичали в: безкрайноста или в не евклидово... или незнам си къде. Като по условие, две прави за да са успоредни, те НЕ трябва да се пресичат никъде, иначе няма да ги наричаме "успоредни прави" 🤔

Това че две успоредни прави се пресичали в безкрайност не е верно. В евклидовото пространство те никъде не се пресичат. В други пространства - зависи.

Теоремата на Евклид за успоредните прави в оригинална формулировка гласи"

"Ако една права линия пада върху две прави линии така, че вътрешните ъгли от едната страна са заедно по-малки от два прави ъгъла, то правите линии, ако се продължат безкрайно, се срещат от страната, от която ъглите са по-малки от два прави ъгъла."

Успоредни са правите, за които съответните споменати ъгли са точно два прави ъгъла.

В неевклидово пространство малко се усложнява понятието за "права". Там в този смисъл се ползват геодезичните линии - грубо казано линии, които свързват две точки с отсечка с минимална дължина.. В римановото пространство на сферата такива са например меридианите. Е, меридианите, пресичащи перпендикулярно екватора, са успоредни върху него. Но въпреки това те се пресичат (даже в една точка, на северния и южния полюс на сферата). За координатна система, изградена на паралели и меридиани северният и южният полюси са сингуларни точки, въпреки това за много цели такава система е удобна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Теоремата на Евклид за успоредните прави в оригинална формулировка гласи"

"Ако една права линия пада върху две прави линии така, че вътрешните ъгли от едната страна са заедно по-малки от два прави ъгъла, то правите линии, ако се продължат безкрайно, се срещат от страната, от която ъглите са по-малки от два прави ъгъла."

Не, че съм големия математик, но мога да измисля по-просто определение за "успоредни прави" 🙂

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.07.2021 г. at 8:33, scaner said:

Защо няма да ги броиш за "реалистични"? Ти нямаш дефиниция за "реалистичен", но го ползваш за да замазваш дупките в собствените си представи за реалният свят...

Скенерчо, мама, за какво учИ, ако не можеш да разграничаваш реалност от исмислица ?!?
Ти си за 4-ти километър - а не си пастор на науките, за какъвто се мислиш.

Човек учи, за да се научи - и да може да отдели просото от плявата. А не като теб да наизустява
материала и после да го рецитира като папагал ... без да разбира за какво става дума. 🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

Скенерчо, мама, за какво учИ, ако не можеш да разграничаваш реалност от исмислица ?!?
Ти си за 4-ти километър - а не си пастор на науките, за какъвто се мислиш.

Човек учи, за да се научи - и да може да отдели просото от плявата. А не като теб да наизустява
материала и после да го рецитира като папагал ... без да разбира за какво става дума. 🙄

За какво се учи човек? Учи се да мисли. Цялото съзнателно съществуване на човек е насочено към тази цел. Защото мисленето е единствеият инструмент, с който ние разполагаме, за да изучаваме природата и да създаваме наука. Затова сме опряли до моделите, не от добро...

А за мисленето е необходима дисциплина и хигиена - за да има светлина, с която да виждаш пътя. Защото светлината от мухъла на предразсъдъците, които задръстват един ленив ум не е достатъчна за нищо. 

Човек който разчита само на предразсъдъците си, не разбира за какво става дума. И само пише глупости по форумите, опитвайки се да компенсира :)Но това не може да се компенсира по такъв начин. А после другите му виновни, че е останал задръстен и никой не го бръсне за слива...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.07.2021 г. at 17:09, scaner said:

Какво значи "времето да тече за него"? А как тече времето за конят? За камъкът? За Рила?

Единственно за коня от гореизброените тече време, защото само той има часовник. Вярно примитивен, биологичен часовник, но часовник. Атома, Рила и камъка нямат часовник, при тях можем да употребим термина събитие, но не повече.😀

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...