Отиди на
Форум "Наука"

Време? Какво е времето?


Sissoev

Recommended Posts

  • Мнения 353
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 18 минути, gmladenov said:

Така е. Въпросът е как СТО си представя не-абсолютността на времето.

Както показва парадоскът на пресата горе, според СТО излиза, че в подвижната система
десният край на пресата се затваря преди левия ... при положение, че двете рамена на
пресата са успоредни.

Значи как две успоредни рамена се затварят не-едновременно? Как стават тези неща?

Ако някой ти каже, че в десния му джоб е вчера, а в левия му джоб е утре, ти как ще го
изгледаш?

Ако смяташ СТО за вярна, ти трябва да го изгледаш с почит и уважение, защото според СТО
точно така излиза. Аз пък ще трябва да му кажа, че той говори пълни глупости.

Както беше казано в оригиналната тема, защо успоредни в едната система трябва да са успоредни и в другата?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, gmladenov said:

Аргументирал си се повече от ясно, но сме на различни позиции.

Позицията се изработва в резултат на аргументация, в противен случай е ирационално субективно състояние което няма значение.

Но да си на позиция че нещо е черно когато то е бяло, какъв е смисъла? Да не приемаш резултати въпреки аргументите, какъв е смисъла? Какво отстояваш с такава позиция, и изобщо позиция ли е това? Единствената позиция със смисъл, когато аргументите са опровергани, е да признаеш силата на чуждите аргументи и слабостта на своите.

Именнно тази ирационалност в поведението ме дразни и подклажда каквото подклажда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Gravity said:

Както беше казано в оригиналната тема, защо успоредни в едната система трябва да са успоредни и в другата?

Реалността е обективна и съществува независимо от нашите възприятия. Тогава защо
един наблюдател вижда едно, а друг вижда друго? Това не е обективно виждане на
реалността.

И откъде-накъде успоредността на две прави се променя в зависимост от гледната точка??
Моля да се аргументираш.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

Реалността е обективна и съществува независимо от нашите възприятия. Тогава защо
един наблюдател вижда едно, а друг вижда друго? Това не е обективно виждане на
реалността.

И откъде-накъде успоредността на две прави се променя в зависимост от гледната точка??
Моля да се аргументираш.


Добре, за наблюдател на гарата влакът се движи. За наблюдател във влака, влакът е неподвижен. Нямаш проблеми с това, нали? Защо успоредността да не е същата?

Относно аргументацията, това е следствие на СТО. Дали отговаря на релаността или не опита ще покаже. Ти искаш да отхвърлиш тази възможност, ти трябва да покажеш, че не е възможно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Gravity said:

Добре, за наблюдател на гарата влакът се движи. За наблюдател във влака, влакът е неподвижен. Нямаш проблеми с това, нали? Защо успоредността да не е същата?

Изборът на координатна система (би трябвало да) определя единствено кои
кординати се променят с времето и кои не се.

Защо този избор определя кои прави са успоредни и кои не са? Това е напълно
необосновано.

 

Цитирай

Относно аргументацията, това е следствие на СТО. Дали отговаря на релаността или не опита ще покаже

Скъсяването на дължините също е следствие на СТО ... но никога не е измерено в реалността.
Значи опитът не показва, че това следствие отговяря на реалността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

Защо този избор определя кои прави са успоредни и кои не са? Това е напълно
необосновано.

Георги, помисли! От къде знаем, че правите са успоредни? Едната се движи спрямо другата. Това е достатъчно условие да не може да ги приемаш за успоредни. Да са в една ИОС, неподвижни една спрямо друга разбирам, но не са. Когато се допрат е ясно, но преди това не може да се каже, че са успоредни

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Ниkи said:

Когато се допрат е ясно, но преди това не може да се каже, че са успоредни

Дефакто тук се спори, че успоредността на две прави е относителна. Не се съгласявам.

Ако един наблюдател счита две прави за успоредни, а друг ги счита за не-успоредни, то
излиа, че и двете твърдения са истина: правите са успоредни и правите не са успоредни.
Това е логическо противоречие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, gmladenov said:

Изборът на координатна система (би трябвало да) определя единствено кои
кординати се променят с времето и кои не се.

Защо този избор определя кои прави са успоредни и кои не са? Това е напълно
необосновано.

Вече споменах, че в случая не става дума само за успоредни прави, а за прави които се движат.

За такива прави трябва да се спазва правилото - успоредността им да се определя в един и същ момент. Тоест всички измервания нужни за определяне на успоредност/неуспореднст да се извършват едновременно. И именно относителността на едновременността, която е следствие от СТО, определя че две такива прави ще бъдат в различно отношение в различни отправни системи. Това е следствие от теорията, и това е отговорът на твоето "защо".

Но това го повтаряме не знам колко пъти вече. След като имаш отговора, защо непрекъснато повтаряш питането? Мислиш че нещо ще се промени? Ако не си съгласен, защо не си съгласен? Ама не "щото така си мисля"...

Посъветвах те преди време, ако не си доволен от отговора, потърси защо трябва да е верно обратното положение? Тоест положението което си убеден че трябва да е истина. Бързо ще стигнеш до същият отговор - това е следствие от някакви базови предположения. Е, базовите предположения на СТО ги знаеш и това отговаря на горния ти въпрос.

Преди 27 минути, gmladenov said:

Скъсяването на дължините също е следствие на СТО ... но никога не е измерено в реалността.
Значи опитът не показва, че това следствие отговяря на реалността.

Опитът не показва много неща. особено когато изобщо не е извършван :)  Това дава ли основание за някакви заключение или обратно, не ни дава основания за никакви заключения?

Опровергава ли този факт теорията? Не, не я опровергава. Нищичко не казва за това дали теорията отговаря или не на реалността.

Простата логика в науката работи така: извършваш експеримент, получаваш резултат, осмисляш го в светлината на моделите по които работиш, евентуално оценяваш дали се опровергава или не модела. Когато нямаш резултат, нищо не правиш. Защото липсващият резултат не може да задвижи механизма. А ти напираш и без факти да правиш оценки. Ми не стават така нещата.

Ето, показвам ти серриозен проблем в подхода ти към нещата. Вземи някакви мерки, омръзна ми да го повтаряме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

Дефакто тук се спори, че успоредността на две прави е относителна. Не се съгласявам.

Освен, че не си съгласен някакъв аргумент имаш ли?

Погледни нещата по следния начин. За какви прави става дума? Правите се състоят от едновременни събития. Ако едновременността е относително, то и успоредноста ще е относителна. Примерът ти е налълно излишен. Можеше просто да кажеш, че не си съгласен с относителността на едновременността. От друга страна, ако едновремеността е относителна, от и успоредноста ще е относителна.

Забележи, че тук не става дума за пройзволна успоредност. Ако начертаеш две успоредни прави, то ще са успорени във всяка система. Само ако имаш две прави, които се движат по определен начин една спрямо друга, то успоредноста им няма да е абсолютна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

https://www.google.com/amp/s/www.vesti.ru/amp/article/1723911

15 августа 2015 13:57

Атомные часы на Земле и в космосе

 
 
0.jpg
 
 

Научный мир облетела сенсация – из нашей Вселенной испаряется время. Пока это только гипотеза испанских астрофизиков. Но то, что течение времени на Земле и в космосе отличается, учеными уже доказано. Время под воздействием гравитации течет медленнее, ускоряясь при удалении от планеты. Задачу синхронизировать земное и космическое время выполняют водородные стандарты частоты, которые еще называют "атомными часами". Первые атомные часы появились в середине XX века одновременно с космонавтикой. Сегодня их главные потребители – навигация и цифровая связь.

В космосе и на Земле время течёт по-разному. Как утверждают ученые, из-за гравитации. Чем она сильнее, тем медленнее будет идти время. Например, на МКС, которая вращается вокруг Земли на низкой орбите, время на доли секунды течет быстрее, чем на планете. Еще быстрее ход времени у спутников, работающих на высоких геостационарных орбитах.

 

"Изменение течения времени на станции мы не ощущаем. Потому что летаем мы не на больших высотах и не так далеко от Земли, всего лишь 400-420 километров. И, конечно, если эти изменения есть на какие-то миллисекунды, мы этого никогда не почувствуем", — рассказал космонавт-испытатель отряда космонавтов Роскосмоса Сергей Рязанский.

По теории относительности Вселенная расширяется с ускорением, которое ей придает таинственная "тёмная энергия". Точного определения этому загадочному явлению пока нет. Но есть мнение, что это связано с процессом замедления времени, которое мы воспринимаем как расширение Вселенной.

По словам ведущего научного сотрудника ГАИШ Сергея Попова, время течет по-разному в разных гравитационных полях. Чем ближе к центру Земли, тем больше величина гравитационного поля. Соответственно, на поверхности Солнца время течет не так, как на расстоянии 10 миллионов километров от его поверхности.

С помощью водородных стандартов частоты, которые еще называют "атомными часами", учёные изучают воздействие гравитации. Установленные на космических аппаратах они приводят земное и космическое время к единому знаменателю, то есть синхронизируют.
"Сейчас только у ленивого нет мобильного телефона, но никто не задумывается над тем, чтобы он работал, станции, которые образуют сеть, должны быть жестко синхронизированы по времени. Речь идет о миллионных долях секунды", — отметил начальник лаборатории системы эталонов ВНИИФТРИ Николай Кошеляевский.

Атомному времени столько же лет, сколько и космонавтике. Первые атомные часы появились в середине XX века. Сегодня его главные потребители – навигация и цифровая связь. Водородными стандартами частоты оснащены все спутники ГЛОНАСС. "Оно пронизало всю инфраструктуру, весь транспорт, все системы связи, синхронизации", — подчеркивает Кошеляевский.

Российский эталон точного времени "хранится" в Подмосковье. В научном институте физико-технических и радиотехнических измерений. В мире таких атомных часов 450. Они задают международный стандарт времени.

Сегодня в мире монополисты на точное время две страны – Россия и США. Но если в Америке атомные часы на основе цезия, радиоактивного металла, то в России – на основе водорода, элемента более безопасного и долговечного. Большая часть этих приборов рождается в Нижнем Новгороде. В год здесь выпускают до 20 атомных часов.

У них нет циферблата и стрелок. Этот прибор напоминает железную бочку с проводами. Внутри которой самые передовые технологии – высокоточная радиоизмерительная аппаратура с атомным стандартом. "Атом водорода получается в источнике водорода. Затем поступает молекулярный водород, подается высокочастотное поле и получается низкомолекулярная плазма. Где молекула водорода разваливается на два атома", — рассказал начальник отделения стандартов и эталонов частоты предприятия "Время Ч" Николай Демидов.

Сердце атомного стандарта – специальный источник, в котором хранится водород. Воздействуя на атомы водорода с помощью электромагнитного поля, получают сигнал. Это видно по ярко-малиновому свечению. Затем водород попадает в кварцевую колбу и излучает квант радиоволны.

Материалы, из которых сделаны атомные часы, включают десятки наименований: железо, серебро и кварц, алюминий и кремний. Такой набор не случаен: все материалы уникальны по природным свойствам и каждый играет свою роль. Совершенно удивительным свойством обладает никель. По словам начальника отделения предприятия "Время Ч", "если никелевую тоненькую пластинку нагреть, то, оказывается, сквозь нее прекрасно проходит водород. И никакие другие газы".

Все детали часов тщательно проверяют, ведь не каждый металл выдержит условия вакуума и космической радиации. Надежность приборов рассчитывают с помощью математических моделей.

Перед сборкой все детали атомных часов проходят многоступенчатую обработку. Сначала металл очищают от грязи, щелочи и жира. Для атомного стандарта высочайшие требования стерильности. Затем температурные испытания от минус 50 до плюс 50. Потом установленный на платформу прибор тестируют в условиях вакуума.

Несколько лет назад нижегородцы выполнили заказ Астрокосмического центра Академии наук. И теперь водородные стандарты частоты работают на спутнике "Спектр-Р2 с телескопом "Радиоастрон". Он уже четыре года изучает в режиме интерферометра "темную энергию" и материю Вселенной.

"Впервые активный стандарт частоты успешно работает в космосе на протяжении уже почти 4-х лет, собственно, благодаря тому, что мы запустили такие точные часы в космос, стабильность их находится на уровне 10-14 секунды или по-человечески они уходят на одну секунду за много миллионов лет", рассказал руководитель научной программы "Радиоастрон" Юрий Ковалёв.

Такой же прибор будет установлен и на аппарате Роскосмоса "Спектр-М" с российским космическим телескопом "Миллиметрон". Главное отличие от "Радиоастрона" – новая космическая обсерватория будет работать в другом диапазоне волн.

"Миллиметрон" увидит, как формируются звезды и экзопланеты. И самое главное – заглянет за краешек черной дыры в центре нашей галактики. Именно там, по мнению ученых, из-за чудовищной силы гравитации время почти останавливается.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Gravity said:

Освен, че не си съгласен някакъв аргумент имаш ли?

Чакай сега. А какъв е твоят аргумент, че успоредността на правите относителна??
Така казва СТО ... значи е така. Съжалявам, но това не е аргумент.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

Така е. Въпросът е как СТО си представя не-абсолютността на времето.

Както показва парадоскът на пресата горе, според СТО излиза, че в подвижната система
десният край на пресата се затваря преди левия ... при положение, че двете рамена на
пресата са успоредни.

Значи как две успоредни рамена се затварят не-едновременно? Как стават тези неща?

Ако някой ти каже, че в десния му джоб е вчера, а в левия му джоб е утре, ти как ще го
изгледаш?

Ако смяташ СТО за вярна, ти трябва да го изгледаш с почит и уважение, защото според СТО
точно така излиза. Аз пък ще трябва да му кажа, че той говори пълни глупости.

Грешен е подхода. Грешна е интерпретацията ви. 

Нека да започнем със сверяването на часовниците. Подобно сверяване на часовници е възможно за "хомогенно" пространство. В изкривените пространства времето също се "изкривява" така че не знам как би станала изобщо сверка на часовниците. За пример събитие във вътрешността на черна дупка.  Дори и за събития в близост до ядрото на атома настъпват изкривявания в пространството, които могат да засегнат времевото синхронизиране.

Значи както за всяко друго нещо - трябва да се отчита възможния обхват на приложимост при СТО.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, tantin said:

Грешен е подхода. Грешна е интерпретацията ви.

Виждаш ли сега как по най-естествен начин се разминаваме и неминуемо се стига
до това да се хванем за гушите ... ако не се спрем.

Как аз да приема за нормално, че в наляво е петък, а надясно е четвъртък ... а ти
не виждаш никакъв проболем с тази постановка ... и ми обясняваш, че ми е грешен
подходът. Хубаво. Аз се съгласявам, че не сме съгласни. 😎

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 48 минути, gmladenov said:

Чакай сега. А какъв е твоят аргумент, че успоредността на правите относителна??
Така казва СТО ... значи е така. Съжалявам, но това не е аргумент.

Човекът го каза: относителност на едновременността води до относителност в успоредността в указаният случай.

Продължаваш логиката: относителността на едновременността е следствие на основният постулат - този за скоростта на светлината. Следователно, ако това не е вярно твърдение/постулат, няма да е вярно следствие и относителността на едновременността, и от там по веригата.

Но какво трябва да се направи, когато всички експерименти потвърждават и основният постулат, и следствията свързани с относителността на едновремеността? С какво, освен субективни и ирационални причини, ще обосновеш неприемането на такъв аргумент? И имат ли място субективните причини в една дискусия за науката?

Това е въпросът, има ли в неприемането на СТО някакъв обективен елемент, или всичко е субективност и неориентираност???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, gmladenov said:

Чакай сега. А какъв е твоят аргумент, че успоредността на правите относителна??
Така казва СТО ... значи е така. Съжалявам, но това не е аргумент.

Не, моето твърдение е, че това е следствие на СТО. Твоето твърдение е, че това е абсурдно. Защо? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, gmladenov said:

Виждаш ли сега как по най-естествен начин се разминаваме и неминуемо се стига
до това да се хванем за гушите ... ако не се спрем.

Как аз да приема за нормално, че в наляво е петък, а надясно е четвъртък ... а ти
не виждаш никакъв проболем с тази постановка ... и ми обясняваш, че ми е грешен
подходът. Хубаво. Аз се съгласявам, че не сме съгласни. 😎

Няма нужда от "хващане за гушите". Нужна е причинно-следствена обосновка.  Примерно в близост до ядрото на атома - получава се огромно изкривяване на пространството. Изпращате фотон в тази посока - фотонът обаче забива в съвсем друга директория. Не е случайно че СТО е "специална". Тя си важи за конкретни ситуации, за специални случаи.  

Пак ще го повторя че сверяването на часовници в изкривено пространство не е проста работа и дори е неприложимо . 

Ще ви дам за пример конкретна ситуация: изпращаме космически кораб директно към слънцето. Колкото повече кораба навлиза , повече се ускорява. Скоростите са далеч от светлинните, но все пак са значителни.

Въпросния кораб не се наблъсква в слънцето, а само прави обиколка в близост, обръща посоката и с намаляваща скорост се връща обратно. Колко ще бъде времевата разлика между корабния часовник и земния часовник?  8.3 минути? Нула ? Или 2х8.3 минути, тоест приблизително 15 Мин?  Да речем че на отиване часовника се е забавил, връщането ще компенсира или ще удвои забавянето?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Това е следствие от теорията, и това е отговорът на твоето "защо".

Много добре го разбирам това и те чувам ... но не се съгласявам. Съвсем скоро ще отварям
нова тема именно по този въпрос.

Ако "следствията на теорията" са абсурдни, тогава човек трябва да се замисли защо се стига
до такива следствия ... а не да ги приемa безусловно и безкритично и после да бори онези, които
подхождат критично по въпроса.

Аргументите, че екпериментите потвърждават теорията, са много слаби.

За да е вярна (чети реалистична), теорията първо трябва да е стъпила на много солидни
теоретични основи ... а не да е стъпила на глинени крака, пък после да се залъгваме с опити,
че това не е така.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, Gravity said:

Не, моето твърдение е, че това е следствие на СТО. Твоето твърдение е, че това е абсурдно. Защо? 

Аз вече обясних.

Ако един наблюдател счита две прави за успоредни, а друг ги счита за не-успоредни, то
излиза, че и двете твърдения са истина: че правите са успоредни и че те не са успоредни.
Това е логическо противоречие или абсурд.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, gmladenov said:

Ако "следствията на теорията" са абсурдни,

Точно това е проблемът който в момента тъпчем: какъв ти е критерият за "абсурден"?

"Абсурден" според тебе означава:

а) не го разбираш;
б) не е логическо следствие а ирационално;
в) противоречи на доказан факт;
г) ... какво???

Например, не е ли абсурдно правите да са успередни във всяка отправна система тогава? Дай да уеднаквим речниците на понятията за да се разбираме.

Преди 34 минути, gmladenov said:

Аргументите, че екпериментите потвърждават теорията, са много слаби.

Това са единствените възможни аргументи за оценка на теорията. Други няма. И няма от къде да се вземат. Поне не при науката.

Отново - осмисли това положение.

Преди 34 минути, gmladenov said:

За да е вярна (чети реалистична), теорията първо трябва да е стъпила на много солидни
теоретични основи ... а не да е стъпила на глинени крака, пък после да се залъгваме с опити,
че това не е така.

Това няма нищо общо с науката, това е някаква заблуда. Да попитам: а теорията която дава тези "солидни теоретични основи" на какво е стъпила? А тази на която тя е стъпила на какво е стъпила? Да продължавам ли? Теорията няма от къде да се пръкне, ако няма факти от които да произлезе и с които да манипулира.

Всяко твърдение в една теория изисква доказателство. Теоретичните положения, каквито ти предполагаш, също изискват доказателства. Тоест очаква се, че ще има по-базови положения от тях, и те ще бъдат в основата на теорията. И така до безкрайност. Тази безкрайна редица от изисквани доказателства се прекъсва с постулатите. Във физиката верността на постулатите - тоест верността на цялата логическа редица от доказателства до крайната теория - се определя единствено чрез експеримента. Класическата физика е стъпила на постулати, теорията на относителнността е стъпила, квантовата физика и тя...

Само теория, стъпила на солидно проверени постулати, се счита че е стъпила на солидни основи. Една теория стъпва на опита, и опитът е единственият и съдник, който непрекъснато контролира основите и следствията и.

Аз по едно време съветвах да се прочете нещо от Карл Попър. Много е полезно за да се изяснят именно такива базови положения свързани с науката, неразбирането на които както виждаш не дава възможност изобщо да се тръгне с перспективна представа напред. Цялата фантасмагория с "абсурдността" по-горе се базира на объркване с неясни понятия още на този етап.

  

Преди 7 минути, gmladenov said:

Аз вече обясних.

Ако един наблюдател счита две прави за успоредни, а друг ги счита за не-успоредни, то
излиза, че и двете твърдения са истина: че правите са успоредни и че те не са успоредни.
Това е логическо противоречие или абсурд.

А какъв е проблемът? Правите са при различни условия за всеки от наблюдателите - за единия се движат, за другият не се движат. Защо очакваш да се наблюдават по еднакъв начин?

Имаме правило: при еднаки условия трябва да имаме еднакви резултати. Тук това правило не се спазва, защо ти очакваш пак да има еднакви резлтати?

Опитай се да се замисляш и да отговаряш на такива въроси. Полезно ще ти бъде.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, gmladenov said:

Аз вече обясних.

Ако един наблюдател счита две прави за успоредни, а друг ги счита за не-успоредни, то
излиза, че и двете твърдения са истина: че правите са успоредни и че те не са успоредни.
Това е логическо противоречие или абсурд.

Не, не са това двете твърдения. Твърденията са, че правите са успоредни в едната система, и не са успоредни в другата система. Ти трябва да обосновеш защо смяташ това за абсурд.  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Gravity said:
Преди 31 минути, gmladenov said:

Аз вече обясних.

Ако един наблюдател счита две прави за успоредни, а друг ги счита за не-успоредни, то
излиза, че и двете твърдения са истина: че правите са успоредни и че те не са успоредни.
Това е логическо противоречие или абсурд.

Не, не са това двете твърдения. Твърденията са, че правите са успоредни в едната система, и не са успоредни в другата система. Ти трябва да обосновеш защо смяташ това за абсурд.  

Това е твърде елементарно и за обяснение и за коментиране. Не си заслужава да му се обръща внимание.  Всеки познаващ елементарната математика знае че в безкрайността 2-те успоредни прави привидно се сливат в точка, но това никога не се случва.  Заблудата може да е пространствено-визулна  - това със сливането на двата края в далечината на пътя всеки може да го види и прецени . От друга страна с отчитане крайната скорост на светлината, времето за пристигане на информация и другите фактори - то ясно е че наблюдаваното явление и релаността не отговарят на 100% едно към друго..  По начало тоя спор за успоредни ли са 2 прави или не са успоредни - вижда се че има смисъл само за ограничен обем на пространство-времето. А ако 2-те прави влязат в силно изкривено гравитационно поле - накъде ще продължат те?  

Там вече този въпрос има много решения.  Гравитационното поле до такава степен изкривява успоредността, че може да огъне тези прави до това те да станат перпендикулярни или до това те дори и да се пресекат.  Пространството тотално изменя характеристиките си и това няма как да се опише през Евклидовата геометрия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Ниkи said:

Сигурен ли си, че няма аномалии? 

Това не е от значение. Всичко опира до разстоянието до източника

Не твърдя такова нещо. Резултатът е един и същ: потенциална енергия, която криви ПВ, преминаваща в КЕ, която свива обектите, които я притежават

Нека да драсна нещо и по темата, че както е тръгнало, може да му дръпнат на Младенов шалтера отново и да заключат и тази тема. И понеже Младенов е твой човек - хубаво е да можеш да обвиниш отново мен, когато това стане (ако не напиша нищо - няма да можеш да ме обвиниш в дълги мои словоизлияния, заради които да са заключили и тази тема) :ura:.

Както знаеш, земното притегляне може да се преодолее чрез електромагнетизъм (например - влаковете на магнитна възглавница). Още по-гигантски са електромагнитните лъчения, които непрекъснато постъпват към Земята от Слънцето. Всички на Земята буквално се къпем в гигантски електромагнитни лъчения, включително и нощем. Този мега-електромагнитнитен океан, в който пребиваваме и който по мощност, заради превъзхождащата си сила, многократно надхвърля ефекта на земното притегляне, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябваше да оказва ефект върху интервалите от време, значително надхвърлящ ефекта на земното притегляне на морското равнище. Ефект, който няма как да не може да се регистрира, ако го имаше, след като сме потопени в толкова по-мощен от гравитационното поле на същото равнище електромагнитен ОКЕАН. Да, но подобен ефект на забавяне на часовниците вследствие на мощни електромагнитни полета не е регистриран при никакви обстоятелства. Ефектът на забавяне от по-силно гравитационно поле е регистриран, не само теоретично.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Правите са при различни условия за всеки от наблюдателите - за единия се движат, за другият не се движат. Защо очакваш да се наблюдават по еднакъв начин?

А ти защо очакваш различни наблюдатели да виждат различно?

Да оставим успоредните прави настрана и да се върнем към скъсяването на дължините:

  • Факт: СТО не дава никакво обяснение защо движещите се тела се скъсяват.
  • Факт: скъсяване на дължините никога не е измерено.

Значи въпреки че няма обяснение  - и че никога не е измерено - скъсяването на дължините
се приема за истина ...  която само луд човек може да оспорва.

С други думи, който вярва в духове и таласъми е научен ... а който иска обяснения и
доказателства за тяхното съществуване е луд и невменяем.

Така излиза според вас.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Ефектът на забавяне от по-силното гравитационно поле е регистриран, не само теоретично.

Твоето твърдение автоматично повдига въпроса:
Гравитацията какво точно забавя: времето ... или може би атомните осцилации на атомните часовници.

След като гравитациата съвсем очевидно влияе на материята, не е ли най-логично, че тя също така
влияе на атомите и на това те как осцилират.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...