Отиди на
Форум "Наука"

Време? Какво е времето?


Sissoev

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 33 минути, Станислав Янков said:

нека започнем със забележката, че всичко, цялата реалност, цялата Вселена е въображаема.

Промените във Вселената се извършват толкова внезапно и напълно необяснимо (в морален смисъл),че създават у някои хора илюзията,че тя е въображаема. Например,когато футболист шутира топката към целта,но тя необяснимо отскочи встрани от нея. А и няма как човешкото тяло да е въображаемо. Нали можем да го пипнем?! Душата не може да се докосне,но тялото - да. Каквото и да значи душа.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 353
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 47 минути, deaf said:

Промените във Вселената се извършват толкова внезапно и напълно необяснимо (в морален смисъл),че създават у някои хора илюзията,че тя е въображаема. Например,когато футболист шутира топката към целта,но тя необяснимо отскочи встрани от нея. А и няма как човешкото тяло да е въображаемо. Нали можем да го пипнем?! Душата не може да се докосне,но тялото - да. Каквото и да значи душа.

Намам предвид това, а че цялата конструкция на Свят, Вселена, Реалност става в нашия мозък, чрез въображението и под въздействието на сетивните стимули на тялото и опита на индивида.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 53 минути, deaf said:

А и няма как човешкото тяло да е въображаемо. Нали можем да го пипнем?! Душата не може да се докосне,но тялото - да. Каквото и да значи душа.

Зрението е най-мощният дразнител (ако човек затвори очи - ще получава много по-малко информация за заобикалящата го среда), затова всички се асоциираме най-вече с нашите очи и с главата, защото очите са на нея. Но цялата картина, създавана от мозъка ни е въображаема - всичко, цялата реалност на всеки човек е въображаема, неговото въображение, конструирано чрез мозъка и сетивата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Станислав Янков said:

цялата картина, създавана от мозъка ни е въображаема

Добре,опитай се да слезеш от третият етаж на блок през прозореца,вместо по стълбите и ни кажи какво се е случило с теб! 🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нега разгледаме следната ситуация: От една страна имаме праволинейно равномерно, инерциално движение на обект (примерно самолет) спрямо неподвижен наблюдател на Земята, след като се е ускорил до движение самолетът. От друга страна имаме движение с ускорение на обект по права геодезична линия към Земята и пак някакъв наблюдател отстрани (примерно - в космическа станция на стационарна орбита около Земята). Такава права геодезична линия се получава, когато случайно или не обектът се е насочил към центъра на Земята, преди да попадне в по-откроимото земно гравитационно въздействие, докато все още се движи праволинейно и равномерно в Космоса. В един момент гравитационното въздействие на Земята над обекта става по-откроимо и той започва да се ускорява по споменатата права геодезична линия, докато не се спре върху земната повърхност. Изключително интересен е въпросът, какво се случва с хода на времето във всеки от тези два коренно различни случая, във всяка различна ситуация (покой, ускорение, движение, забавяне) и от всяка гледна точка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, deaf said:

Добре,опитай се да слезеш от третият етаж на блок през прозореца,вместо по стълбите и ни кажи какво се е случило с теб! 🤣

Направи го ти, а аз ще описвам експеримента - отчита ли въображението ти въздействието над болковите ти рецептори по тялото, когато се размажеш или ти нямаш въображение и не отчиташ и не усещаш нищо... 🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Станислав Янков said:

В един момент гравитационното въздействие на Земята над обекта става по-откроимо и той започва да се ускорява по споменатата права геодезична линия, докато не се спре върху земната повърхност.

Ако човек скочи от самолет от десет хиляди метра височина без парашут,отначало ще набере скорост,но бързо скоростта спира да се увеличава,фиксира се и става постоянна. Затова и във въздуха няколко човека с различно тегло могат да се хванат за ръце в кръг и да правят различни комбинавитивни фигури,без да пускат парашутите си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, deaf said:

Ако човек скочи от самолет от десет хиляди метра височина без парашут,отначало ще набере скорост,но бързо скоростта спира да се увеличава,фиксира се и става постоянна. Затова и във въздуха няколко човека с различно тегло могат да се хванат за ръце в кръг и да правят различни комбинавитивни фигури,без да пускат парашутите си.

Или пък няколкото човека с различно тегло падат с еднакво ускорение към земята и затова могат да се хванат... (Също, регулират скоростта си благодарение на въздуха.)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, Станислав Янков said:

Изключително интересен е въпросът, какво се случва с хода на времето във всеки от тези два коренно различни случая, във всяка различна ситуация (покой, ускорение, движение, забавяне) и от всяка гледна точка.

За човек, който е приел, че времето не ходи, а съществуват някакви взаимодействия, промени и процеси, този интересен въпрос е преформулиран: "Как се изменя скоростта на процесите при покой, ускорение, движение, забавяне на преместването. Обърнете внимание, че под процеси се разбира всяка промяна и преход от една енергия в друга, след промяна на  движението.. В този случай се абстрахираме от другите условия и контролираме само аргумента движение. Такива дреболии като температура, налягане, състав и структура, че и гравитационни условия игнорираме, макар продължителността на процесите да зависи много от тях. Обаче новостта на Теорията на относителността ни е привлякла така вниманието, че за всичко искаме да я ползваме. Спомнете си шишето от кока- кола във филма "Боговете сигурно са полудели"- стана нещо универсално, а всъщност е просто вместилище за нещо конкретно.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Втори след княза said:

За човек, който е приел, че времето не ходи, а съществуват някакви взаимодействия, промени и процеси, този интересен въпрос е преформулиран: "Как се изменя скоростта на процесите при покой, ускорение, движение, забавяне на преместването. Обърнете внимание, че под процеси се разбира всяка промяна и преход от една енергия в друга, след промяна на  движението.. В този случай се абстрахираме от другите условия и контролираме само аргумента движение. Такива дреболии като температура, налягане, състав и структура, че и гравитационни условия игнорираме, макар продължителността на процесите да зависи много от тях. Обаче новостта на Теорията на относителността ни е привлякла така вниманието, че за всичко искаме да я ползваме. Спомняте ли си шишето от кока- кола във филма "Боговете сигурно са полудели"- стана нещо универсално, а всъщност е просто вместилище за нещо конкретно.

Ако ще сме прецизни - твоето също не е най-точното. В основата е четири-мерния пространствено-времеви “самун” (континиум), който се нарязва на еднакви времеви “филийки” (периоди, интервали). В зависимост от различните условия между различните обекти и наблюдатели - тези времеви периоди (“отрязъци”) се изменят (удължават или скъсяват), часовниците се забавят или забързват едни спрямо други.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, Станислав Янков said:

Ако ще сме прецизни - твоето също не е най-точното. В основата е четири-мерния пространствено-времеви “самун”, който се нарязва на еднакви времеви “филийки” (периоди). В зависимост от различните условия между различните обекти и наблюдатели - тези времеви периоди (“отрязъци”) се изменят (удължават или скъсяват), часовниците се забавят или забързват едни спрямо други.

Не мога да стигна до по- прецизно дефиниране, за съжаление. Надявам се поне да бъда разбиран какво искам да кажа. Всяка своя или чужда идея за прецизиране бих съобразил доколкото мога.

Метафората с хляба отново препраща към "удължаването и скъсяване на времето" в зависимост от скоростта на движение и в друг случай- гравитацията. Моята намеса цели по- общ поглед. Много неща влияят върху продължителността на процесите, а скоростта на движение на системата е само едно от тях, с гравитацията- две. После- забързването/забавянето на часовника за наблюдател в системата и извън нея е частен случай от забързването/забавянето на процесите. Както забързва часовникът, така се забързва и машината за лед, така че там- наблюдателят не вижда нещо различно. Тук- наблюдателят вижда разлика, която отчита и въвежда корекции при оценка на процесите. Съответно изпраща съгласуващи сигнали за часовника, които не са много точни поради ограничената им скорост и влиянието на разни фактори, някои с по- голямо значение от скоростта на системата на там-наблюдателя. 

Надявам се да съм се изразил разбираемо, че има много фактори за промяна в продължителността на процесите и скоростта на преместване е един от тях, при това не най- важния, но доста моден за обсъждане. Обаче, когато става дума за движение на елементарни частици, скоростта е незаобиколим и основен фактор за изменението им. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Втори след княза said:

Метафората с хляба отново препраща към "удължаването и скъсяване на времето" в зависимост от скоростта на движение и в друг случай- гравитацията. Моята намеса цели по- общ поглед. Много неща влияят върху продължителността на процесите, а скоростта на движение на системата е само едно от тях, с гравитацията- две. После- забързването/забавянето на часовника за наблюдател в системата и извън нея е частен случай от забързването/забавянето на процесите.

Имаме два типа инерциални и неинерциални движения. В единия случай имаме равномерно, праволинейно движение като инерциално и ускоряване или забавяне като неинерциално. В другия случай имаме ускоряване по геодезична линия (избрахме тя да е права към центъра на масивното тяло, което предизвиква гравитационното изкрияване, за да е примерът по-интуитивен) като инерциално движение и забавяне или ускоряване на това гравитационно ускорение, като неинерциално движение. Въпросът е - кога-какво става с интервалите на времето в тези различни случаи (а и с дължините също), както и от гледна точка на различните наблюдатели.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Или пък няколкото човека с различно тегло падат с еднакво ускорение към земята и затова могат да се хванат...

Това е интересното още от времето на Галилей - тела с различна маса "падат" в грави-полето на Земята с една и съща скорост (във вакуум, за да не пречи съпротивлението на въздуха, заради различната им форма-обем). При равни тежка и инертна маса  - ускорението на падащото тяло не зависи от неговата маса. Тогава, би следвало - по-тежкото тяло, да получи по-малка скорост от по-лекото, за едно и също време на падане. Да, ама не - показва го експеримента - че скоростите на падане са еднакви. Следователно - гравитацията на масов обект, не зависи от никакви кривини - дори да са еднакви масите на двете тела, ако всяко е с различна форма от другото и се "търкалят" по кривина - ще имат различни скорости на падане, дори в хомогенно поле.

Единственото възможно обяснение е това с гравитоните - Всяка частица от масов обект се образува върху гравитоните на другия обект със "стъпка" върху идващите към тялото гравитони - тоест има ускоряване по време на образуване на частиците, но извън в "противо-посоката" на действие, количеството на гравитони не се увеличава. Като че ли частицата е "преграда" срещу гравитоните на земното грави-поле и частицата си излъчва собствените гравитони - броят гравитони се е увеличил само с тези от тялото. Само се е преместила частицата при новообразуването си към Земята - сила на привличане..., в крайно положение - паднало, става "едно цяло масово" тяло от Земята, което "натиска" със сила земната повърхност, заради непрестанното образуване на частиците (на едното и на другото тяло - силите са равни - известно е).

(пп. Кривините имат значение при полевите форми, когато локално в пространството няма масови обекти)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Малоум 2 said:

Това е интересното още от времето на Галилей - тела с различна маса "падат" в грави-полето на Земята с една и съща скорост (във вакуум, за да не пречи съпротивлението на въздуха, заради различната им форма-обем). При равни тежка и инертна маса  - ускорението на падащото тяло не зависи от неговата маса. Тогава, би следвало - по-тежкото тяло, да получи по-малка скорост от по-лекото, за едно и също време на падане. Да, ама не - показва го експеримента - че скоростите на падане са еднакви. Следователно - гравитацията на масов обект, не зависи от никакви кривини - дори да са еднакви масите на двете тела, ако всяко е с различна форма от другото и се "търкалят" по кривина - ще имат различни скорости на падане, дори в хомогенно поле.

Единственото възможно обяснение е това с гравитоните - Всяка частица от масов обект се образува върху гравитоните на другия обект със "стъпка" върху идващите към тялото гравитони - тоест има ускоряване по време на образуване на частиците, но извън в "противо-посоката" на действие, количеството на гравитони не се увеличава. Като че ли частицата е "преграда" срещу гравитоните на земното грави-поле и частицата си излъчва собствените гравитони - броят гравитони се е увеличил само с тези от тялото. Само се е преместила частицата при новообразуването си към Земята - сила на привличане..., в крайно положение - паднало, става "едно цяло масово" тяло от Земята, което "натиска" със сила земната повърхност, заради непрестанното образуване на частиците (на едното и на другото тяло - силите са равни - известно е).

Телата падат не с една и съща скорост, а с едно и също ускорение (9,8 м/с2). Докато при електромагнитното взаимодействие масата има значение, заедно със скоростта, какво ускорение ще се предаде при сблъсък между две тела (от значение са и други неща), то при гравитационното ускорение масата е без значение и то е винаги едно и също за съответното масивно тяло. По подобен начин, когато някой обект не се движи, движението по оста на дължината се пренася като движение по оста на времето, скъсената дължина се връща до състоянието си в покой, а интервалът на времето се скъсява и часовниците се забързват. По подобен начин, движението се пренася по оста на времето при ускорено пропадане по геодезична линия на гравитацията и в този случай времевият интервал се скъсява и часовниците се забързват при това гравитационно инерциално, ускорително движение. Поне така ми се струва. И би трябвало да няма лоренцовата скъсяване по посока на движението, защото това си е инерциално движение, макар и с ускорение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 47 минути, Станислав Янков said:

И би трябвало да няма лоренцовата скъсяване по посока на движението, защото това си е инерциално движение, макар и с ускорение.

Това може да съм го объркал. Има си лоренцовото скъсяване спрямо неподвижен страничен наблюдател, но ходът на часовниците не се забавя.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Това е интересното още от времето на Галилей - тела с различна маса "падат" в грави-полето на Земята с една и съща скорост (във вакуум, за да не пречи съпротивлението на въздуха, заради различната им форма-обем). При равни тежка и инертна маса  - ускорението на падащото тяло не зависи от неговата маса. Тогава, би следвало - по-тежкото тяло, да получи по-малка скорост от по-лекото, за едно и също време на падане. Да, ама не - показва го експеримента - че скоростите на падане са еднакви. 

 

  Не съм сигурен ,че разбирам правилно ,ама защо по-тежкото тяло да получи по-малка скорост за определен интервал от време,т.е. по-малко ускорение?
  Нека имаме две тела падащи към земята и нека примера е идеализиран- освен земята няма нищо друго,пускаме ги едно след друго и правим измерване с цел да установим има ли разлика в ускоренията при равни условия,а не едновременно ,че отиваме на задачата на Кеплер, в която ще трябва да отчетем и взаимодейвствието между тях ,а и това всъщност не отговаря на условието за равни условия.Едното е х пъти по-тежко от другото и според закона за привличането на Нютон ,силата на привличане между него и земята ще е х пъти по-голяма(силата е правопропорционална на произведението на масите на двете тела) . В същото време обаче,според втория закон на Нютон, х пъти по-голямото тяло ще има х пъти по-малко ускорение на единица сила,защото ускорението е обратнопропорционално на масата и оттам ускоренията са равни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Телата падат не с една и съща скорост, а с едно и също ускорение (9,8 м/с2)

Експериментът показва, че падат с една и съща СКОРОСТ (във вакуум)

А при предположение, че тежката маса (по Нютон - за грави-привличането) и инертната маса (по Нютон - втори закон на динамиката) са едно и също нещо, т. е., са равни - се намира ускорението 9,8 м/сек2, което действа, за Земята.

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Grifin said:

Не съм сигурен ,че разбирам правилно ,ама защо по-тежкото тяло да получи по-малка скорост за определен интервал от време,т.е. по-малко ускорение?

Извинявай, не съм обяснил подробно - при свободното падане в предполагаемо грави-поле - не може да се мери ускорение в "затворена" ракета. Ускорението "се вижда" извън ракетата, през илюминатора и ... чие е това ускорение (на цялата Вселена в илюминатора?)😎

А, иначе - ако на две различни  по маса тела действа едно и също ускорение (ЖП вагон и тротинетка), то - за времето на действие на силата (ускорението) вагонът ще получи малка скорост, а тротинетката (на три колела) за същото време - ще получи по-голяма скорост.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При инерциално движение, когато то е праволинейно и равномерно, имаме скъсяване по посока на движението на движещия се обект от гледна точка на неподвижния наблюдател. И понеже движението е инерциално - движещият се обект ще приема неподвижния наблюдател също като движещ се инерциално спрямо него обект, който също е скъсен.

Същото се отнася и при инерциално движение с ускорение по геодезична крива. Всеки от двамата наблюдатели ще регистрира другия като движещ се с ускорение обект, който се скъсява все повече по посока на движението. Понеже при трансформациите на дължините няма ентропия, отсъства разход на енергия - когато движещите се един спрямо друг обекти/наблюдатели преустановят движението си и станат неподвижни един спрямо друг, скъсяването заради движението изчезва и се връщат дължините им в покой.

За разлика от лоренцовото скъсяване, при промените на едни и същи отрязъци от време определящо е коя от инерциалните системи се превръща в неинерциална (преминава през ускоряване или забавяне спрямо останалите) и там промените се запазват трайно, защото са свързани с ентропия (има разход на енергия).

При инерциалното праволинейно, равномерно движение времето на обектът, който изразходва енергия за ускорението се удължава от гледна точка на останалите неподвижни наблюдатели и ходът на часовниците му се забавя. Същевременно, от негова гледна точка ходът на времето на всичко около него се скъсява и часовниците извън неговите започват да се въртят по-бързо. Пак всичко извън него се скъсява по посока на движението, но ходът на времето извън него се ускорява от негова гледна точка. Когато той забави отново до покой спрямо всичко околно - ходът на времето му отново се възстановява до този на всичко останало в покой около него, но разликата в следствие на движението му след ускорението и с удължени отрязъци (забавени часовници) се запазва - той е изразходвал енергия и това е довело до повишаване на ентропията.

При инерциално ускоряване по геодезична крива ходът на времето остава скъсен и часовниците се движат по-бързо, както при покоя в предния случай, но се отчита лоренцовото скъсяване по посока на движението от неподвижен страничен наблюдател. В този случай отрязъците време се удължават и часовниците се забавят при ускоряване или забавяне от инерционното движение с ускорение по геодезичните линии (това се отнася и при пребиваване на повърхността на планетата, което е аналогично на противопоставяне на движението по геологичните линии, а пък ако сме на Еверест, при по-слабо гравитационно поле - това означава по-малко противопоставяне на гравитационното ускорение на Земята и там часовниците тиктакат по-бързо, отколкото тези на морското равнище).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, Малоум 2 said:

Експериментът показва, че падат с една и съща СКОРОСТ (във вакуум)

Падат с едно и също УСКОРЕНИЕ: https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Ускорение_свободного_падения

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Станислав Янков said:

Падат с едно и също УСКОРЕНИЕ: https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Ускорение_свободного_падения

...

Изгледай и опита😎 с вакуумната тръба.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, Малоум 2 said:

Изгледай и опита😎 с вакуумната тръба.

Изгледай си ги ти, човече. Съвсем ясно е написано в урока - "Ускорение свободного падения". Ако не знаеш - УСКОРЕНИЕ означава нещо различно от СКОРОСТ!

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При ускорение от покой ходът на часовниците се забавя (интервалът се удължава), а при закъснение обратно към покой - точно обратното, ходът на часовниците отново се ускорява (интервалът се скъсява) до темпа си в покой, нарушен от ускорението преди това. Ефектът при ускоряване от и забавяне до покой е точно обратното едно на друго и не може да се пренебрегва.

Ускорението от покой и забавянето до покой променят интервала на времето (ускорението го удължава, а забавянето го скъсява) по същия начин, както го променят допълнителното ускоряване над естественото ускоряване по гравитационна геодезична или забавянето на ускоряването под това на гравитационна геодезична, дори ако това забавяне под геодезичното ускоряването се дължи на това, че стоиш на земната повърхност (ако стоиш на земната повърхност на морското равнище, ходът на часовника ти ще се забавя повече, откокото ако стоиш на Еверест, защото на морското равнище се противопоставяш на по-силно гравитационно поле, отколкото на Еверест).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпросът е, поради какво се демонстрират сходни ефекти на промени на интервала на времето при две съвсем различни състояния - нарушаване на състоянието на покой чрез ускорение или забавяне от една страна (винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия) и нарушаване на естественото ускоряване по гравитационна геодезична крива чрез засилване или забавяне на това естествено ускоряване от друга страна (също винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия)? И защо при промените в интервала на времето има разход на енергия, ръст на ентропията и от там промените се запазват за постоянно, а при при промените на дължините със смяната на скоростта няма такъв разход на енергия, ентропия и запазване?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...