Първи свидетелства за имунизации по българските земи

[makebulgar 3478]

Извадки от статията "Преди повече от век: Когато България въведе задължителната ваксинация"

 

***

"Първите данни за имунизация срещу вариола са от Китай и датират от 15 век - според записите, които са водили дворцовите лекари на китайския император", разказва доц. д-р Георги Томов, отговорник за Медицинския музей на Медицинския университет в Пловдив.

Процедурата е изглеждала доста по-различно от днешната: материал от струпеи на болни, оставени да поизсъхнат, се смилат на прах или се смесват със зърно мускус и се овалват в памук. След това заразеният материал се вдухва с тръба в ноздрите на пациента. "Това е било специален ритуал, при момчетата са вдухвали в дясната ноздра, при момичетата- в лявата", обяснява д-р Томов.

След процедурата имунизираните са третирани като заразни, оставали са на легло, но са карали болестта много по-леко. Наред с вдухването, за вкарване на заразен материал са прибягвали и до одраскване.

Китайската техника стига до Османската империя по Пътя на коприната. В този период България е в рамките на империята и методът се разпространява и тук. Най-силното свидетелство за имунизации по българските земи от началото на 18 век се крие в писмата на лейди Мери Монтагю, една от ярките личности на Августинската епоха, съпруга на британския посланик в Турция. Нейните писма, съдържащи живописни описания на нравите в Османската империя, са литературен бестселър, издадени в книга.

В едно от тях, изпратено на 1 април 1718 година до Сара Чизуел, лейди Монтагю пише следното: "С риска да те смутя, ще ти кажа нещо, заради което ще пожелаеш да си тук. Едрата шарка, толкова фатална и разпространена сред нас, тук е съвсем безвредна заради едно одраскване, както те го наричат. Има жени, които правят тая процедура всеки септември и хората ги викат, за да я направят на семействата им.

Събират се с тая цел - обикновено 15-16 души, и идва старата жена с черупка от орех, в която има най-добри образци от вариола. Отваря вените с игла и после на върха на иглата слага малко от материала и го вкарва вътре. Това боли не повече от обикновена драскотина. Завързва раната с куха част от ореховата черупка и прави същото на още няколко места - 4-5." В писмото си лейди Монтагю всъщност цитира преки впечатления на френския посланик от онова време. По-нататък тя пише, че гърците - разбирай по-религиозните християни - избират да им направят раните във формата на кръстния знак - на челото, двете ръце и на гърдите, но това не е особено уместно в случая, защото остават белези.

След одраскването, "децата продължават да играят заедно в добро здраве до вечерта, когато започва треска и два, по- рядко три дни те остават на легло. Появява се блед обрив, не повече от 20-30 пъпки на лицето, но след осем дни те са здрави. Всяка година хиляди минават през тоя обичай... Няма данни някой да е умрял след него и можеш да си представяш колко съм доволна, че експериментът е толкова сигурен, защото възнамерявам да подложа на него и малкия си син. Аз съм достатъчно голям патриот, за да пренеса тази полезна процедура като мода в Англия...".

 

На територията на България първата документирана епидемия от едра шарка е от времето на Римската империя, наричат я Епидемията на Киприян и се отнася към III в. Навремето 30% от населението загива. По време на Османската империя вариолата е сред най-разпространените инфекциозни болести. След писмото на лейди Монтагю - свидетелство за своеобразна имунизация, първите достоверни статистически данни вече са след Освобождението. 9475 души заболяват в периода 1893-1897 година, от тях 1069 умират. В следващите години до 1903, когато ваксината става задължителна, броят на заболелите варира, но е доста по-нисък.

През 1928 година болестта в България официално е обявена за победена и страната се нарежда сред първите в Европа в това отношение - благодарение на усилията на младото българско правителство след Освобождението. Със свой указ от 1881 година княз Александър Батенберг създава специална лаборатория на име "Оспеный телятник" към Разградската окръжна болница с ръководител руския лекар Борис Окс. Д-р Окс не само произвежда ваксина, но събира и статистически данни за нейната ефикасност и това води до задължителното ѝ поставяне и оттам до ликвидацията на болестта в България. Страната е и една от първите в Европа, която въвежда задължителната имунизация.