Каква е разликата между СпейсЕкс и старите корпорации?

[SAlexandrov]

Разликата между СпейсЕкс и старите космически корпорации - обяснена нагледно

На кадъра: "Старшип SN10" каца успешно след 10-километровия си полет. Photo credit : SpaceX

10 март 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчерашната ми публикация относно Локхийд Мартин и разчитането на 2 900 поддоставчика, съвсем естествено, разбуни духовете сред читателите на КОСМОС БГ. Мъскофобите веднага попитаха - добре, СпейсЕкс не разчитат ли на услугите на поддоставчици, не купуват ли болтове и гайки от тях? Подобен опит да бъда разкритикуван показва фундаментално неразбиране на метода, по който СпейсЕкс работи, и поредният отказ от страна на една конкретна прослойка на космическата общност да осъзнае реалността и най-сетне да разбере защо СпейсЕкс са топ лидер в изстрелванията, чупейки рекорди всяка година. 

Без да разтягам повече локуми, веднага обяснявам - разковничето на успеха на СпейсЕкс носи названието "вертикална интеграция". Според дефиницията на Инвестопедия, вертикалната интеграция представлява стратегия, при която компанията притежава или контролира своите поддоставчици, дистрибутори или търговски обекти, за да управлява себестойността на производствената верига.

Пак според Инвестопедия, СпейсЕкс е вертикално интегрирана компания и е построила самостоятелна производствена верига, която включва създаването на редица важни компоненти на ракетите си - двигатели, степени, електронни компоненти, обтекатели и т.н... 

Традиционният подход на старите космически корпорации не е такъв. Тяхното ръководство приема, че най-добрата стратегия би била всяка компания да се концентрира върху това, което прави най-добре, докато останалите елементи от производствения процес е по-добре да бъдат аутсорснати. Давам пример - компанията Нортроп Груман има най-голям опит в създаването на твърдогоривни ракетни двигатели в САЩ, които са изключително надеждни в цял свят. След като придоби активите на Орбитал пък съвсем. Орбитал навремето произвеждаше твърдогоривни двигатели за всякакви ракети, но нямаше желание да излиза от тази тясна ниша. 

Затова когато беше спечелен договорът за доставки на товари до МКС, Орбитал реши да аутсорсне производството към компании, пръснати в цял свят. На първата степен се ползва руски двигатели, самата първа степен се прави от украинското бюро Южное, вече втората степен е самостоятелно разработена, защото е твърдогоривна, а сервизният модул на космическия кораб се строи от италианската фирма Thales Alenia Space. 

Абсолютно същото е валидно за ракетата "Атлас 5". Руските ракетни двигатели "РД-180" не са единственият аутсорснат компонент. Обтекателят на ракетата се произвежда от швейцарската фирма RUAG Space. Същата фирма прави обтекатели и за европейските ракети "Ариана". За сравнение СпейсЕкс произвежда самостоятелно обтекателите си. 

Това не означава, че СпейсЕкс трябва да притежава собствени леярни и да си прави сама болтовете и гайките, нито да произвежда самостоятелно микропроцесорите за компютрите на ракетите си. Не е нужно една компания да е изцяло вертикално интегрирана - достатъчно е да е вертикално интегрирана до степен, при която има печалба. Ето как би разсъждавал Мъск - за да направя ракетата си, ми трябва еди какъв компонент. Има ли го този компонент на пазара и ако да, мога ли да си позволя да го купя? Ако не, мога ли да го произведа по-евтино? 

Космическите ентусиасти, които проследяват историята на СпейсЕкс, знаят много добре, че СпейсЕкс са тръгнали да работят по класическия подход, аутсорсвайки компонентите, но се оказало, че това оскъпява процеса. 

Вчера прочетох класическа идиотщина - Мъск не е постигнал всичко това сам, той е наел хора, които да му вършат работа, сред които (почти дословен цитат) - Том Мюлър, който му е направил двигателите "Мерлин". Едва ли не Мъск е обрал лаврите на Мюлър. Абсолютен дебилизъм. След като Илон Мъск осъзнава, че непрекъснатото аутсорсване на компоненти оскъпява ракетите и те струват милиарди, вместо милиони долари, той внедрява вертикалната интеграция и наема хора от всякакви области, за да създаде поточната линия на ракетите "Фалкън". 

Защо много ентусиасти, експерти и журналисти, сред които авторитетният Ерик Бъргър от Арс Текника се ядосаха на хвалбата на Локхийд Мартин за "2 900 доставчика от всички 50 щати"? Защото лунният модул на т.нар. Национален лунен екип се аутсорсва по класическия аерокосмически модел. Договорът е спечелен от Блу Ориджин, но оттук насетне голяма част от производствените процеси са поверени на други компании. Локхийд прави възвръщаемата степен, Нотроп Груман - преходната степен за излизане от висока окололунна орбита, Дрейпър - системите за навигация при кацане. Оттук насетне останалите компании, вместо да иновират, съответно аутсорсват производството към други поддоставчици. 

Никой не е казал, че този подход няма да проработи. Ще проработи, но ще излезе много по-скъпо и няма да се случи в срок. Ако целта ти е да пратиш човек на Луната през 2026 година, добави 10 години отгоре - мисията ще е факт през 2036 година, даже 2040. Има причина, поради която космическият телескоп "Джеймс Уеб" не може да излети вече четвърт век. Ето ви карта (линк), която ще ви покаже всички трети страни, които работят по телескопа. Тези забавяния се случват защото колкото повече аутсорсваш, толкова повече зависиш от чужди производствени процеси и чужди графици. 

Най-лошото е, че никой не признава истинската причина, поради която всичко това се прави. Защото това е класическа схема за лобизъм и търсене на политическа подкрепа за източване на държавни пари. Когато абсолютно всички щати са ангажирани в създаването на мащабен лунен модул, няма значение, че производствената му цена ще зависи от производствените цени на отделните подизпълнители и крайният продукт ще е скъп. Важното е, че това е статукво, което устройва политиците в Конгреса и те са щастливи да дават до безкрай пари, стига работниците в щатите да са на местата си. Това на английски език се нарича Pork Barrel politics. Сега нека всички, които критикуват подхода на Илон Мъск, напишат в Google : SLS pork-barrel и Orion pork-barrel. И ще ви стане ясно. 

Няма спор, че и след тази статия мнозина ще се размрънкат, че съм пристрастен. Тяхна работа. Аз работя с факти. Аз се позовавам на западни журналисти, на западни космически експерти и пиша това, което пишат и на запад. Пък ако някой иска да вярва, че вертикалната интеграция на Мъск е кражба на чужди таланти. То има хора, които вярват, че Земята е плоска...

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3857-2021-spacex-vertical-integration