Отиди на
Форум "Наука"

Самозаблуда - опит за общо описание.


Recommended Posts

  • Потребител
САМОЗАБЛУДА -
опит за общо описание
-----------------------------------------
Самозаблуда е сборно понятие, обобщаващо сложни психични явления от защитен характер. Опростено описание е изключително трудно да се направи във вид на "определение", но в най-общ смисъл ще опитам така:
Възможността възприятието или паметовите записи да се "подменят" / заместят, манипулират/ чрез замяна на "проблемните сигнали" с такива, които да носят усещане за полза и да не пораждат дисонанс, тревожност или негативност.
 
Тези явления са изключително комплексни и многообразни като проява. Но като механизъм и принципи са сравнително сходни и така се поддават на "различаване" и заобикаляне. Дори и така - си остава едно от най-големите житейски предизвикателства и тест за зрялост и готовност за развитие - за всяко човешко същество.
 
Самозаблуда - е защитен човешки начин за справяне с психични проблеми и е начин за запазване на временен психичен баланс при "претоварвания" или възникване на неразрешими конфликти, вкл. и емоционални травми... Всички тия са неизбежни при всяко човешко израстване и Самозаблудата е част от начина на справяне на всеки човешки субект, с тях.
 
Всяко дете с лекота задейства механизма на самозаблудата, за да използва неговия резултат. Но неговия смисъл е да е само 'временно' (ефект на таралежа), колкото да премине през стресиращите изживявания, да устои на порива към "разцепване" (разделяне), което психиката предлага като усещане и на което се противопоставят защитните механизми.
 
Самозаблуда - е крайният резултат от психични процеси, голяма част от които протичат в несъзнаваното поле на психиката. Това ги прави изключително трудни за наблюдение, извеждане и... управление и заобикаляне. Обаче нуждата от надмогване на самозаблудите идва от нарастването на тяхната условна "вреда" и довеждането на проблемите от тях до значими световни фактори.
 
Съпротивата на всеки човек спрямо надмогването на собствените си заблуди идва по множество линии, които се наслагват и довеждат най-често до това, че самозаблудната версия на реалността, нагласена и подадена на възприятието и съзнанието, става предпочитана пред тази, която условно наричаме "физически и фактически реал".
 
Самозаблудата довежда всеки човек до усещането че "начина по който възприема света и начина по който си обяснява живота и себе си" е правилен, точен, дава му усещане за яснота... А от тия - допълнително усещане за повече сигурност. Всички тия дават сборно усещането за ЛИЧНА ПОЛЗА, а тя е нещо, с което "мозъкът" е програмиран в хода на еволюцията - да стреми, за да оцелява ( като гаранция за самосъхранение).
 
Личната полза, която носи самозаблуждаването, преминава и в социална и така многото сходни хора започват да "си я обменят" взаимно. Не е трудно да се проследи влиянието на колективните заблуди като социален ангажиращ фактор. Така се стига до съвсем простият извод - че сходните заблуди в дадена група хора я споява, сплотява, организира и я прави да е устойчива спрямо други групи. Така самите групи от хора, започват да се определят на "свои-чужди" по белезите на "приемане на груповата заблуда и живеенето според нея. Това довежда до усложнението на колективните заблуди - за да предложат на все повече хора "тяхното подходящо парченце" да привидят ползата си, като едновременно колкото повече хора са в сходна социално-договорена заблуда, толкова сигурността и вероятността за оцеляване нарастват, вкл. и чрез експанзия.
 
Силното влияние на самозаблудата в самата социална среда, довежда до това, че самозаблудата започва да се типизира и да се предлага "наготово" в самата семейна среда. Така се предлага готов вариант за "ползване" и условно и опростено така възникват религиите.
 
Религията не е просто версия на стъкмено, подредено и нагласено обяснение и картина на живота и житейските събития за всеки човек. Въпросът е - че за да оцелява дадена група, тя проявява известен натиск върху всеки свой "член" - да запази своята полза само в рамката която колективно се предлага. Така се стига неизбежно до въвеждането на религиозна картина на живота и света още докато се формира личността на всяко дете, като в допълнение че по принцип личността се формира най-значимо именно в първите години на живота, най-вече под влияние на социалната среда около него.
 
Когато самозаблудната картина на живота, се вплете в тъканта на личността и се слее с нея, тогава идва ред на "защитаването" й, защото защитните психични процеси имат нужда от "формиране на нещо, което да защитават". Така, когато в личността (образно казано АЗ ) на човека проникне и самозаблудната версия, особено когато е предварително подготвена, обмислена и социално-организирана, всички естествени "влияния" към възвръщането към "живот" без призмата й, биват премахнати направо отвътре, в самия човек.
Отделно от това - социализирането на самозаблудата въвежда и наказания и други мерки, срещу "отклоненията от колективния модел" . Точно както става в самата личност, "колективното съзнание" също е проникнато от приетата полза на самозаблудната си версия, то също се "идентифицира" с нея и по този начин самозаблудата става мощен човешки фактор с огромна значимост за човешкото битие.
 
И ако хилядолетията история по целия глобал показват развитие на човешките общества именно на фона на самозаблудните версии, които приемат в своята проява на "отделност" и обозначаване, то при глобализацията това сепариране и "набиране на потенциал и мускули" вече създава проблем. Проблем - защото в опитите да се отличат една от друга религиите вкарват в описанията и внушенията си "различност, чрез отрицание на други идеологии" на преден план.  Историческото оцеляване пък довежда до това, че в религиите навлизат елементи на "нетърпимост" на принадлежни към различни идеологии. А тази "сепарация" (разделяне) пораждат противопоставяне, до конфликти... сякаш вечни.
 
Появата на рационалният подход в човешкото развитие, е дълга и сложна плетка от "опити и провали". Една от причините е, че възниква и се опитва да се разширява на фона на "твърди" религиозни колективни позиции, навлезли дълбоко сред всички социални мащаби. За да се стигне до неговото приемане в колективен план, последните няколко века - отново със сложни процеси, насред съпротивата на огромна инерция.
 
Както се вижда и досега - проблемите в съпротивата срещу преодоляването на самозаблудите са сякаш безкрайни. Битката се води в полето на всеки отделен човек и така от "сходни хора" формират вече по нов начин "усещанията за сигурност", които липсват на повечето човешки същества още от деца.
 
Промяната на условията в които живее човека, въобще не доведе до намаляване на естествения фон на тревожност, характерен още от зората на пещерното детство на ХОМО. Това предопределя явлението САМОЗАБЛУДА да продължава да е активен фактор, но пораждащ все повече проблеми в общочовешки план заради усещането за полза и дори "спасение" сред всяко човешко същество, което инстинктивно се стреми към (лесен) Изход и Решение.
 
Всичко това е огромна и сложна тема и е наивно да се очаква, че някакъв кратък текст би бил изчерпателен дори за опростено представяне на такава сложна познавателна материя. Но проблемите... са пред очите на всички ни, сред всички нива на обществения и личен живот... И очакват именно нашето "решение" - първо - сред всеки един.
Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В текста по-горе са засегнати някои от общите колективни проблеми, които съпътстват формирането на общества и култури на базата на идеологии, които по същество са колективни заблуди. Но в тия думи ще опитам засегна съвсем общо личните и индивидуални аспекти, свързани със същото.

Процесите, чрез които се реализира самозаблуда са изключително сложни и тяхната специфика и анализ не е тема на този текст, поради невъзможност за изчерпателност и дълбочина. Въпреки това няколко думички за част от явленията, свързани със самозаблудата биха разкрили колко са дълбоки и широки проблемите, които възникват за всеки човек и колектив.

На първо място - личността на човека се формира в неговия живот. Даденостите и особеностите на индивида влизат в сложни комбинации от наслагвания със социалната среда и нейните особености. Формира се представата за идентичност, припознава се като АЗ и психичните защитни механизми започват да го "пазят".

В процеса на израстването и развитието на личността, възниква явлението ЛЪЖА. В общ смисъл, средностатистически всяко дете на 4 години вече започва да лъже съвсем съзнателно.

ЛЪЖАТА е много щекотлив човешки въпрос и с него се предлагат първите му противоречия. Всяко дете усеща ползата от това да лъже и го прави по различни съображения. Но пък в хода на възпитанието идват сигнали (примерно от родителите) че това е порицателно и неприемливо, дори наказуемо. Нещо повече - всяко дете научава през израстването си, че неговите родители също лъжат - както помежду си, така и него самото. 

Пример за конфликта, който възниква сред всяко дете е "Дядо Коледа". Той възниква когато всяко дете започне да подозира че "нещо в обяснението с "комина" е проблемно. Обаче подозренията дават началото на едно развенчаване на "приказката и наградите, радостите, трепетите", които тя носи. Това за мен е един от първите екзистенциални конфликти и според моите наблюдения много деца не ги преодоляват цял живот...

Лъжата... не се отнася само до децата, а всъщност цялото общество се основава на нея. Лъже се на всички нива, от всеки, но същевременно отношението към нея е двойствено. От една страна отношението към лъженето е негативно, но от друга - приемливо, защото е дълбоко вплетена в социалното битие...

Ето един от многото линкове, с кратък материал как хората се отнасяме до "лъжата" и Лъженето и колко много измерения и конфликти са вплетени в казуса:

"ЛЪЖА, значи съществувам"

----------

Друго явление, което се основава на самозаблуда - е явлението "ПРИСТРАСТИЕ". То има както психичен индивидуален аспект и влияние, така от личността се простира до целия социум, поради сходствата.

ПРИСТРАСТИЕ - не е само в когнитивен план. Всъщност представлява явление, при което даден субект проявява предпочитание към нещо, за сметка на друго. До голяма степен това определя и изборите на поведение, на мислене, на отражение и представност. А на пристрастието влияят безброй фактори от социален характер, възпитание , индивидуални особености и характеристики, през цялото личностно развитие - всъщност през целия живот. До степен, сборните ни предпочитания, формират представата за "индивидуалност"... Заедно с тях се стига до формирането на т.н. "отношение" - спрямо едно, друго... както и спрямо един или друг човек...

Вече в когнитивен план - явлението самозаблуда резултира до комплекс от когнитивни явления, общо представени като "КОГНИТИВНИ ГРЕШКИ", влияещи на резултатите от мисленето, възприятието, представността. В тях се включват и влиянията на психичните особености, паметта, степента на развитие и израстване, натрупването на опит... А от тях - ситуирането във времето и пространството, социалната среда и ролята ни в нея. Когнитивните грешки резултират и в допълнение с ограниченията на сетивния апарат, особеностите на обработка на сетивните сигнали, представността, паметта, всички изкривявания и несъзнавани влияния на "отражателната картина"...

Когнитивните грешки са описани в "списъци" от когнитивните учени и са явления, които са сред всички хора и засягат всички житейски аспекти, вкл и колективния живот. В този форум също са налице.

Едно от многото популярни явления, свързани със самозаблуждаването са "когнитивен дисонанс", както и "синдром Данинг-Крюгер"...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

продължение 2:

В края на предишните думички завърших с някои версии на когнитивните самозаблуди, чрез явленията 'когнитивен дисонанс" и разни 'синдроми....' от когнитивната наука:). Но това е съвсем малка част и касае главно определен аспект на възможностите за грешки, които всеки здравомислещ и рационален човек трябва да има предвид.

МИСЛЕНЕТО е човешки феномен. Той е резултат от сложни комплексни процеси от наслагвания, до голяма степен уникални за всяко човешко същество. Психиката на човека е резултат от тия наслагвания в добавка към личните характеристики и особености, с които човек се ражда. Мисленето е доста късен продукт на човешкия сборен начин по който се самоопределяме и ситуираме сред пространството и времето, наречен ОТРАЖЕНИЕ.
 

Появата на рационално мислене в цялата история на човечеството е било възможно само сред малцина редки индивиди. В своята чистота и екстракт това продължава да бъде така и досега. Но въвеждането на рационалното мислене в социалното образование, социални дейности, професии, социални структури, управление на хора, ресурси, капитали... всичко това довежда до изкристализирането на практицизма, нужен за задължителната степен на адекватност в споменатите.

Едно от най-сложните задачи в рационалното мислене... е осъзнаването, опознаването и принципните положения за избягване и заобикаляне влиянието на пристрастието и самозаблудата. Това определя неговата степен на адекватност, и оттам - ефективност и практичност.

В тази връзка в това продължение ще засегна две явления от общочовешки характер и битие, произхождащи преди всичко сред психичното поле на отделния човешки субект, а след това - в общото социално поле, заради сходството личностите . Първото е универсалното явление ВЯРА и широките негови човешки производни. Тук ще разгледам понятието ВЯРА в много широк психичен смисъл и имам своите основания, макар споменаването и обясненията им силно усложняват това изложение.

ВЯРА е много сложно съставно понятие. То възниква от човешките психични особености и е с комплексен характер. Неговите производни са сред всяка човешка екзистенция, сред всички общества - на всякакви отношения и мащаби в тях. Нещо повече - ВЯРА стои зад всяка човешка култура, цялата история на всички народи, нации, социални събития и процеси, войни, империи, завоевания...

Целият човешки свят, през цялото време на своето съществуване като вид човека основава битието си на психичните си особености и няма никакъв екзистенциален елемент в човешкото битие, което да не е породено от психичен процес, особености или микса от тях. Заради това познанието и познаването на нашето "психично отвътре" определя и всичко "навън" и може да се смята за ядрото което определя целия човешки свят. Оттам идва и централното значение, което му отделям, за да опознавам света, живота... през отраженията си за тях. Защото преди "света и живота и другите", всичко това го реализирам през "себе си". И именно ключа "СЕБЕ СИ" е основното във "вратата на познанието".

Ние хората боравим с нашето ОТРАЖЕНИЕ за всичко - което наричаме че е 'вътре в нас' и всичко, което смятаме че ни заобикаля непосредствено (чрез взаимодействия и емпиричен опит) или отдалечено, (чрез представи, идеи, описания, символи и абстракции).

Това е елементарно положение, което обаче е доста неглижирано от социалните инерции и твърде много хора го пренебрегват. Правят го защото до голяма степен самата идея че между всеки човек и нареченият от него "обективен физически или човешки контекст" стои един задължителен междинен буфер и филтър едновременно. В него не се натрупва само интерпретирана сетивна информация, а и различни форми на вътрешно-психични елементи, с които мозъка реализира нещо като балансиране на тия сложни плетеници от сигнали и породената от тях реактивност.

ОТРАЖЕНИЕТО е най-сложното психично явление и в някакъв смисъл представлява сборна, сложно съставна картина на всички налични интерпретации на сетивни сигнали, наред с "вътрешни сигнали" от паметови записи и "вградени програми за интерпретация и обработка" на целия микс.

Някои от тия програми са "генетично-видово заложени". Други - затвърдени от различни повторяеми модели, идващи по каналите на личния и/или социален опит. Паметовите записи са основният "архив" и извор на "вътрешната компонента" в човешкото отражение. Важно е, защото паметовите записи имат своите особености и те влияят силно върху общия микс.

В тази условна обща амалгама сложни психични механизми са впрегнати за да регулират и балансират сборната "картина". Заради това аз въведох синтезно понятие, с която да нарека условно тази балансираща тенденция - ПСИХОСТАЗА, по аналогия с понятието ХОМЕОСТАЗА (по линка, за обща представа ). Поради това че мозъкът е основната управляваща система за целия организъм, от някои дялове в него се поддържа сложното динамично равновесие при непрекъсната променлива среда, влияеща на изключително сложни органични структури, които трябва да се поддържат в цялост. Тези кодове и "програми" за равновесие, преминават и на психично ниво и оттам аз ги нарекох аналогично "ПСИХОСТАЗА". Това има изключително важно значение за човешкото отражение и явленията САМОЗАБЛУДА и неговото производно ВЯРА.

По време на израстването и психичното развитие "ОТРАЖЕНИЕТО" непрекъснато се усложнява, като се изпълва със все повече и разнообразни сигнали... Тия сигнали имат много и различни произходи, на различни нива на обработка. Така за целите на поддържането на баланс се налага психичните механизми да регулират общия баланс чрез 'други сигнали". Именно така възниква първата предпоставка за изкривяване на ОТРАЖЕНИЕТО, по което всеки човек се ориентира във времето и пространството - нуждата от попълването на липсващи сигнали или от такива, които предизвикват негативни изживявания да бъдат "заглушени" (елиминирани, изтласкани) и да са "отсъстващи". Или да се заместят с паметови производни, които да запълнят мястото на "негативните".

Това е просто начин психичните защитни механизми за поддържане на психобаланса да свършат своята работа. Разбира се е очевидно че колкото повече намаляват сигналите от обективния физически контекст, толкова по-малко става адекватността на реагиране (за оцеляване, примерно ) спрямо него. И ако все пак връзката с физическия реал е била буквално жизнено-важна за ХОМО в условията на природата и съревнованието за ресурси помежду си и с другите животински видове, то в днешно време тази възможност за 'обратна връзка' и естествена регулация, отдавна е започнала да губи влияние. По този начин нивото на "вмъкнати и вътрешно-съставни сигнали" насред сборната картина на психичното ОТРАЖЕНИЕ, все повече нараства, като така нарастват и проблемите свързани с нея. ...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

И малко странични материали:

За някои аспекти между МИСЛЕНЕТО и ВЯРВАНЕТО - любопитно са представени в този клип. За през моите очи - това има изключително важно значение. Психолингвистиката е когнитивна наука, която се основава на сложната двупосочна взаимовръзка между МИСЛЕНЕТО и ЕЗИКА. В клипа става въпрос и за това...

 

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...