Отиди на
Форум "Наука"

100 Животни, които трябва да видите преди да изчезнат


Recommended Posts

  • Потребители

23. Тамарау (Bubalus mindorensis)  CR  -  тъжна новина за приридозащитниците по цял Свят дойде от Филипините през Октомври. Последният Тамарау живеещ под човешка опека, Кали, затвори очи. Калибасиб беше единствения посланик на Tamaraw Gene Pool Farm, който бе създаден през 80те с цел да съхрани генофонда на вида. Проекта се оказа меко казано неуспешен и от 21 заловени животни се роди само едно малко, въпросният Кали. Най-редкият див бик по вънщност напомня Азиатския воден бивол, но е значително по- дребен и с V-образни рога. При опасност обаче не отстъпва по агресивност на големия си събрат и може да нападне дори човека.  Трагичната му история започва още през 30те, когата Чума по дивите говеда (Rinderpest) унищожава огромна част от популацята. След ВСВ безразборният лов от страна на нарастващото население на о. Миндоро (единсвеното място, където се среща) почти заличава вида от лицето на Земята. В края на 60те са останали само няколкостотин индивида. Чак тогава Филипинското правителство взима сериозни мерки в опит да спаси един от символите на архипелага. В последните години популацията леко нараства и в момента се изчислява на около 480 животни, но 90 % от нея е съсредоточена само в района на Mounts Iglit–Baco National Park и това я прави крайно уязвима. Парка е и единственото място, където може да се наблюдава.

 

tamaraw1.thumb.jpg.f8b1e3c2a8a3cccb85fd9c22a6cee946.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 75
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Много книги и YouTube класации дават съвети за  музикални албуми, култови филми или екзотични места, които не трябва да пропускате в рамките на своя живот. Черпейки вдъхновение от единственото подобно

5. Сайга (Saiga tatarica ) CR  - През Май 2015 година в рамките на 3 седмици шокиращите 200 000 антилопи Сайга загинаха в Казахстан, заради неизвестна дотогава бактерия. Промишления лов за високо цене

3. Средиземноморски тюлен монах (Monachus monachus) CR - един от символите на българската фауна за съжаление вече не може да се види в Черно море. Промишленият лов, урбанизацията на бреговете и масово

Posted Images

  • Потребители

24. Борнейски поров язовец на Еверет (Melogale everetti)  EN -род Melogale от край време е предизвикателство за учените, а през 2011 дори бе открит нов вид във Виетнам, който значително се различава от останалите Порови язовци. Моментната класификация включва 5 вида и като оставим на страна Китайския поров язовец, за останалите не се знае много, освен че популациите им прогресивно намаляват. Тези ловки хищници съчетават издължено тяло и опашка на пор с набита структура и черно-бяла маска, подобно на язовците. От там вероятно идва и името им, въпреки че не са близки роднини нито с едните, нито с другите. Както всички представители на семейство Порови имат остра миризма и могат да бъдат доста свирепи за размера си. Загубата на хабитат и преследването им като преносители на бяс и като източник на протеин са сред основните заплахи. А заедно с Панголина са в листа на заподозрените от Световната здравна организация междинни гостоприемници на Covid 19. Ситуацията на Борнейския поров язовец е най-критична и вероятно е най-редкият хищник на о. Борнео. Изтласкан е в съвсем ограничена територия в подножието на връх Кинабалу, Малайзия, където с много късмет може да се наблюдава по здрач. В зоопарка в Бърно живеят единствената двойка Порови язовци (Явански) в Западния свят.

 

Борнейски поров язовец на Еверет

          bornean-ferret-badger.thumb.jpeg.6a187a0b4a58f5e05235d67145c469d9.jpeg

 

Китайски поров язовец 1556983123_(Melogalemoschatasubaurantiaca).thumb.jpg.ed9081f66afc82e61aa7b6831de2ac27.jpg

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

25. Гибон на Скайуокър (Hoolock tianxing)  EN -Хулок гибоните са известни на науката от 19 век, но една малка популация на границата между Югозападен Китай и Северна Бирма остава неизследвана чак до наши дни. През 2017 учените установяват, че гибоните в планината Гоалигуншан на изток от река N'Mai, всъщност са отделен вид, различаващ се генетично и морфологично от другите два вида Хулок гибона.  Откривателите са големи фенове на сагата Междузвездни войни и кръщават новоткритият примат Гибон на Скайуокър, а латинското му наименование означава "ходещ  сред небесата". Веднага щом е открит става ясно, че е много рядък и влиза в незавидния списък на 25те най-застрашени примати. Останали са малко повече от 200 животни и то разпръснати в доста отдалечени територии, което е пагубно за и без това бедният им генофонд. Загубата на хабитат в този район е стряскаща, а вида става жертва и на бракониери. Gaoligong National Nature Reserve е единственото място, където може да се види и последната надежда за Гибона на Скайуокър. Нека силата бъде с него !

 

gibbon-10.thumb.jpg.2a22ccc424259cad68052e24d898e157.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

26. Саола (Pseudoryx nghetinhensis)  CR - когата учените най-накрая успяха да влязат в Анамските планини, чудесата които откриха надминаха и най-смелите очаквания.  Разположени по границата на Виетнам и Лаос и достигащи Северна Камбоджа, те бяха сцена на военни действия през голямата част на миналия век и само можем да гадаем, какво изключително био богатство е било изгубено.   От началото на 20 век до 1990, в световен мащаб бяха открити 6 големи бозайника. През следващите 5 години в Анамските планини бяха открити цели два. Единият от тях - сензацията на на десетилетието ! 

Грациозна и загадъчна, като горска антилопа с дълги, остри рога и отличителни бели петна по лицето, Саола не прилича на нито един познат копитен бозайник и много обърка учените. Те не можеха да решат дали е близка до Винторогите Антилопи, Козирозите или Орикса, докато ДНК анализ не я постави в триб Bovini, заедно с Дивите бикове . Създателя на Saola Working Group, William Robichaud е единствения западен учен, който успя да наблюдава Саола. Пленената в Лаос бременна женска, Марта,която за съжаление живя само няколко седмици. Първоначалната еуфория от откритието бързо отмина и стана ясно, че Саола е изключително рядка и според най-оптимистичните прогнози са оцелели не повече от 200 животни. Бяха създадени няколко охраняеми резервата в Лаос и Виетнам, но лова с кучета и телени капани от гладуващото население остава нестихваща заплаха. Последната снимка от стационарна камера датира от септември 2013 и знаците за съществуването на вида прогресивно намаляват. В ход е проект за създаване на размножителна станция в Bach Ma National Park, Виетнам, но Covid 19 сериозно забави процеса.

              1871770187_4136302_orig(1).thumb.jpg.318ebed897db4f701664a3a87d0df0eb.jpg

  

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
27. Гигантски мунтжак ( Muntiacus vuquangensis)  CR -само две години след като Саола омагьоса света на зоологията, новина за втори интересен бозайник пристигна от Анамските планини. Най-едрият представител на род Muntiacus навярно е бил добре познат на местните ловци, но те са го смятали за необичайно едър екземпляр на Северния червен мунтжак, който често се среща в същия регион . Сравнително лесно откриваем през 90те, Гигантският мунтжак е подложен на все по-сериозна преса и безконтролен лов. Едно от любимите му обитания платото Накай, Северен Лаос беше залято при проекта за нов язовир Nam  Theun 2 Hydroelectric и цели 38 животни трябваше да бъдат транслоцирани. Застрашително нарaстващото население в цял Индокитай е много сериoзна заплаха  и сведенията от последните години са главно от трофеи и кожи. Все пак  местанохаждението на няколко индивида е известно и надеждите са да бъдат включени в размножителния проект за Саола в  Bach Ma National Park. 
 
В края на 90те настъпи истинска експлозия от претенденти за нови видове Мунтжак в Югоизточната Азия. Първо бе открит миниатюрния M. putaoensis, наречен Листен елен, защото може да се побере в голямо листо от Маранта. Последваха го цели два вида  M. truongsonensis и M. puhoatensis, които бяха описани на базата на части от тялото, като от последният дори не е извлечена ДНК. В допълнение бе преоткрит Мунтжака на Рузвелт (M. rooseveltorum) , който не беше наблюдаван повече от 80 години. Тъй като всички споменати таксони са доста близки по морфологични и генетични белези и  валидността им е под въпрос на тях се гледа като на т.н Рузвелт мунтжак комплекс и очакват бъдещи проучвания.
 
 
1468620242_(Muntiacusvuquangensis).thumb.jpg.aeb9f876751c83610264d27f6a0571d7.jpg
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

28. Анамски ивичест заек (Nesolagus timminsi)  EN - ако мислите, че приключихме със сензационните открития в Анамските планини през 90те, грешите. Повече от 100 години се смята, че съществува само един единствен вид ивичест заек, който е много рядък и живее в ограничен район на остров Суматра.  Можете да си представите учудването на зоологa Robert Timmins, когато му предлагат кожа на ивичест заек на селски пазар в Лаос. Познаващ добре местната фауна, Timmins веднага разбира, че е попаднал на голяма находка. ДНК анализите показват, че Анамският ивичест заек е всъщност доста генетично отдалечен от Суматранския. Общият им прародител е живял преди 8 милиона години, по времето, когато морското равнище е било с около 150 м по ниско, а Ява и Суматра са били свързани с континента. Тъй като Анамският ивичест заек е нощно животно , а плътните ивици по лицето и тялото  предлагат отличен камуфлаж, е изключително трудно да бъде наблюдаван или заснет със стационарна камера. Голяма част от територията му, всъщност е определена след извличане на ДНК на кръв от пиявици. Заплахите в региона са повече от ясни, но липсата на природозщитни инициативи също е много сериозен проблем. Повечето защитени територии в Анамските планини са разположени на по-висока надморска височина от характерните за вида. Да се види, който и да е от гореизброени три вида е шанс, който не се отдава на всеки. Bach Ma National Park във Виетнам е може би най-доброто място да опитате.

74632412_2761757820524092_6354735033072222208_n.thumb.jpg.54c0a9352a0856824ef0071343fe7f7b.jpg

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

29. Явански дебел лори (Nycticebus javanicus) CR - Дебелите лорита притежават някои уникални  характеристики, които значително ги отличават от останалите Полумаймуни (Strepsirrhini). Те умеят да забавят метаболизма си, да влизат в торпор или хибернация и са единствените отровни примати. Отровните им жлези се намират под мишниците и щом ги оближат и смесят със слюнка, захапката им става толково токсична, че може да предизвика анафилактичен шок при хората. Интересното е, че при сблъсък Лоритата използват отровата си едни на други, което е много рядък феномен в природата. Отличителна черта на Яванския дебел лори е бялото петно на главата във формата на диамант. То се образува между ивиците на челото и го прави един от най-атрактивните представители на рода. С навлизането на социалните мрежи Яванския дебел лори стават все по-популярен, но това се оказва нож с две остриета. Освен широката обществена подкрепа за спасение се засилва и търсенето му като домашен любимец. Безскрупулните търговци вадят долните зъби на животните за да предотвратят отровно ухапване и ги обричат на нелека съдба. Голяма част умират от възпалената рана, а  конфискуваните няма как да оцелеят, ако бъдат върнати в Дивата природа, където се хранят с любимата си дървесна смола. Популацията им е намаляла със страховитите 80 % от началото на 21 век и върви стремглаво надолу. Може да се види в резервата Ujung Kulon, Ява и три зоопарка в Япония и Индонезия и Сингапур.

26873234977_5712de01db_o.thumb.jpg.2de8d3b6ae051f4335e426a42c60f44f.jpg

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

30. Хайнански гимнур (Neohylomys hainanensis) EN освен че външно много напомнят плъх и дори ги наричат Лунни плъхове, Гимнурите заемат и много сходни екологични ниши с тези животни. Причина за тази прилика е конвергентната еволюцията,  разбира се, тъй като Гимнурите са всъщност Таралежи без бодли (Erinaceidae) и също като тях са хищници и отлични ловци с много изострено обоняние. Има предложения да бъдат отделени в собствено семейство, но засега са само част от подсемейство Galericinae . Единствен представител на род Neohylomys, Хайнанският гимнур наподобява полевка със заострена муцуна и притежава характерна черна ивица на гърба. Дo съвсем скоро се смяташе, че e ендемичен за едноименния остров Хайнан в Китай, но Руско-виетнамска експедиция го откри на континента в Северен Виетнам и учените се надяват, че е по-често срещан отколкото се предполагаше. Не са предприети специфични природозащитни мерки, но малкото места в които се среща са със статут на природни резервати. Може да се наблюдава в Jianfengling Nature Reserve на о. Хайнан.

 

45607550_1874671869235599_1476260094487298048_n.thumb.jpg.4cfe0628b613a6742ac64a35337da814.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 30.03.2021 г. at 20:35, Voland said:

3. Средиземноморски тюлен монах (Monachus monachusCR - един от символите на българската фауна за съжаление вече не може да се види в Черно море. Промишленият лов, урбанизацията на бреговете и масовото избиване от страна на рибарите са сред основните причини за драстичното му намаляване през 20-ти век. Въпреки Критично застрашения му статус и мерките взети от повечето средиземноморски страни, изгледите за оцеляването му не са големи. Малки популации в Източно Средиземно море и пещерите около турския бряг на Егейско море, както и около 200 животни по бреговете на Кабо Бланко, Западна Африка са единствената надежда за вида.   В рехабилитационния център на зоопарка в Атина понякога попадат болни животни, но шанса да се видят там е минимален.

1609007405_(Monachusmonachus).thumb.png.829db085fefe38354bc767315aa8b380.png

https://www.researchgate.net/publication/331981158_Past_distribution_of_Monachus_monachus_in_Bulgaria_-_subfossil_and_historical_records_Carnivora_Phocidae

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 2 минути, nik1 said:

Благодаря за това изследване на З. Боев @nik1! Не бях попадал на него. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

31. Видрова цивета (Cynogale bennettii)  EN - приличаща по-скоро на хибрид между видра и мангуста отколкото на цивета,  това загадъчно същество е едно от най-странните представители на разред Хищници.  Ципите между пръстите на краката и затварящите се ноздри и уши, ясно говорят за способноста и да се гмурка надълбоко и за начин на живот свързан с водата. Необичайно широката и муцуна е снабдена с голям брой мустаци, които и помагат да локализира жертвите си в по-мътните водоеми. Освен, че е предимно нощно животно, много малко се знае за поведението и житейския цикъл на Видровата цивета и само няколко индивида са били наблюдавани от учените. Въпреки че е разпространена на сравнително голям ареал от Тайланд и Бирма до Борнео и Суматра и не е приоритет за бракониерите, популацията и се изчислява на не повече от 3000 животни и продължава да намалява. Пресушаването на мочурищата и превръщането им в палмови плантации  и промишленото замърсяването на водните басейни са сред основните заплахи за вида. Може да се види в най-голямата заблатена местност в Тайланд Pa Phru To Daeng, където са изградени над 2 км дървени мостове за посетителите.

 

1147216398_Cynogalebennettii.thumb.jpg.65299c7e62d8b40325ac4830678797f8.jpg.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

32. Червеноног лангур дук (Pygathrix nemaeusCR - торса тъмно сив; дланите, съпалата и бедрата черни; гърдите и краката под колената червени; предмишниците, гърлото и опашката в бяло, а лицето оранжево. Този красиво оцветен герой не е част  от анимационен филм, а най-пъстрият Примат на Планетата. Червеноногият лангур дук е изключително ловко животно и живее само по най-високите върхове на 40 метровите дърветата в Индокитайските джунгли. Войните в този регион са нанесли щети, които нямат обхват и измерение. Кратерите оставени от бомби и мини са огромен развъдник на комари и няма място в Света, където толкова интензивно да се е пръскало с отровни агенти. Това е унищожило огромна част от флората и фауната на дъждовните и мангровите гори, които никога няма да се възстановят. Изсичането на високите дървета и горските пожари също са свили драстично предпочитания от Червеноногия лангур хабитат. В допълнение, местните лестно откриват дърветата, на които Лангурите живеят и поставят капани  в основата им. Щом слязат да съберат падналите плодове, животните стават жертва на безмилостните телени примки. Тъжно е, че това прелестно животно  е било толкова интензивно избивано за храна, че днес са оцелели не повече от 1000 индивида и то само в охраняваните резервати. Nakai-Nam Theun National Protected Area в Лаос е последното им  сигурно убежище. Може да бъде видян в два зоопарка в Европа -  Beauval, Франция и Chleby, Чехия, както и в Khao Kheow Open Range Zoo, Тайланд.

 

708374395_073f7f2646_h.thumb.jpg.81ae9d79db5f7c7898d87c0341bce293.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

33. Малайски тапир (Tapirus indicusEN - най-големият вид Тапир и единственият обитаващ Азия(другите три вида живеят в Ю. Америка) е безпогрешно разпознаваем по характерната  черно-бяла окраска. Издаваща го лесно на открито, тя служи като отличен камуфлаж в нощната джунгла. Малко известно е, че съществуват и изцяло черни Малайски тапири, но засега не е установено дали са различна форма или просто меланистични екземпляри. Притежава своебразен хващателен  "хобот", които може да се движи във всички посоки и му служи, както да достига трудно достъпна храна, така и като шнорхел докато плува. Почти няма естествени врагове, понеже дебелата му и твърда кожа,  особено около врата го прави много трудна плячка дори и за Тигъра. Среща се главно в мюсюлмански страни, като Индонезия и Малайзия и оприличаван на прасе, рядко е обект на лов за храна. Загубата на хабитат, обаче, има опустушителен ефект върху популацията на Малайския тапир, която е намаляла наполвина от началото на 90те и се изчислява на не повече от 3000 индивида. Много Тапири стават жертва и на автомобили, защото обитанията им все по често се пресичат от нови пътища.  Добрата новина за вида, а и за цяла Дива Индонезия е, че Норвегия започна да изплаща обещаните 1 000 000 000  долара на на страната по проеката REDD+ (reducing emissions from deforestation and forest degradation), целящ да спаси малкото оцелели дъждовните гори. Все още може да се наблюдава в добрите зоопаркове на Европа, Азия и САЩ.

 

Tapirus-indicus_shutterstock_411690637-1000x667.thumb.jpg.ba9ef348c940e3ffd0ad6ee51b1292a4.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

34. Явански носорог или Малък еднорог носорог (Rhinoceros sondaicusCR - килограм злато се търгува за 56000 долара на Световните борси, докато килограм рог от носорог достига 60000 на пазара в Китай! След последните слухове, че лекува рак, цената на рога от носорог надмина тази на златото. Въпреки, че мъжкият притежава само един малък рог, а при женската липсва, срещу Яванският носорог е извършван истински геноцид през последните 200 години от откриването му. В началото на 18 век, освен в Индонезия, е бил широко разпространен в цял Индокитай, та чак до Северна Индия и Югозападен Китай. В момента цялата популация представлява 70 животни, събрани в строго охранявания резерват Ujung Kulon  на о. Ява.  Последното животно на Континентална Азия бе застреляно във Виетнам през 2010 година. По ирония на съдбата, оцеляването на Яванският носорог може и да се дължи на изчезналия Явански тигър. След ВСВ престъпен синдикат решава да избие последните 30тина носорога в Ujung Kulon, но щом влизат в парка един от водачите бива убит от Тигър. Суеверното местно население спира да помага и браконерите се отказват от плана . Природен катаклизъм, като изригване на близкия вулкан Кракатау или смъртоностна пандемия, би била последната глава от историята на Яванският носорог.  Още от 80те се планира транслоциране на част от животните  във втора "резервна" зона,но все още няма развитие по-въпроса. Числеността му съвсем леко се увеличава, ала способните да се размножават индивиди са  не повече от 20. Royle Safaris организира експедиции до парка, но  цената е доста сериозна.

2020_09_23_104699_1600845546._large.thumb.jpg.49cfaf1c37d1ca9be4d5b700582d196c.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

35. Борнейска котка (Catopuma badiaEN - в отсъствието на Тигъра цели 5 котки са заели мястото му на Aлфа хищник на остров Борнео. Зондски димен леопард, Зондска леопардова котка, Плоскоглава котка, Мраморна котка и ендимичната Борнейска котка. Bсички, с изключение на Леопардовата котка са много редки, като Борнейската котка има почти митичен статус. Един от най-редките хишници на Планетата бе сниман едва през 1998, а от откриването и през 1856 от знаменития Алфред Ръсел Уолъс до тогава, имаше известни едва 7 потвърдени сведения за съществуването и. Напомня Азиатска златна котка, но е по-дребна  с по- издължено тяло и опашка и със своеoбразни бели и кафеви ивици по лицето. През 2006 Dr Andrew Hearn , по това време млад студент, среща загадъчното същество за кратко, но не осъзнава какъв изключителен шанс е имал. От тогава посвещава живота си на нейното изучаване. Отнема му цели 12 години неуморно търсене, доката накрая успя да заснеме историческото, първо видео на Борнейска котка в дивата природа. Въпреки развитието на технологиите и голямото количество видео капани поставени из островa, знаците за съществуването на Борнейската котка са изключително оскъдни. Прогнозите за 2200 възрастни индивида и статутa и на Застрашен са, вероятнo, твърде оптимистични. Да откриете Борнейска котка, е почти като до откриете игла в купа сено, с условието че купата сено е с размерите на  Борнео.    

IMG_106551_Bay_Cat_Malaysia_Sebastian_Kennerknecht-2.thumb.jpg.c44ddd789583ebc5761a9c3240d4c38b.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

36. Орангутан Тапанули (Pongo tapanuliensisCR  - всички човекоподобни маймуни са със статус Застрашен и Критично застрашен, но най-тревожна е ситуацията с Орангутаните. Прекарвайки основната част от живота си на дърветата, те са изцяло зависими от здравословното състояние на дъждовните гори в Борнео и Суматра. Тъй като живеят поединично, отнема повече от 7 години на малките, докато усвоят уменията за оцеляване от майка си. Те се предават от поколения и са специфични за различните региони. Много често бракониерите убиват майката, за да пленят малкото и както ценен генефонд, така и вековно познание бива изгубено завинаги. През далечната 1939 г.  учените откриват малка изолирана популация в района на Батанг Тору на остров Суматра, която считат за форма на Суматранския орангутан. Чак през 2017 ще стане ясно че така нареченият Орангутан Тапанули е всъшност отделен вид и е генетично по-близък до Борнейския Орангутан, отколкото до Суматранския. Това може да се обясни с факта, че двата острова са били свързани със сухоземна ивица в миналото. Определено най-рядката човекоподобна маймуна, Орангутанът Тапанули се нуждае от широка международна подкрепа за да оцелее. По-малко от 800 животни обитават район с големина от едва 1000 кв. км и мащабни строителни проекти като Batang Toru hydropower project могат да имат гибелни последствия.  

 

Мъжки екземпляри от трите вида Орангутани. От ляво на дясно: Борнейски, Суматрански и Тапанули. Интересен факт е, че Орангутана Тапанули е много по-близък генетично  до живеещият на отделен остров Борнейски орангутан, но по морфологични белези напомня повече на Суматрански орангутан.

1965267728_Bornean_Sumatran__Tapanuli_orangs_(horizontal).thumb.jpg.ac97af1494fd156f9ccb4247f0a6c192.jpg

 

 

Орангутан Тапанули

1620px-Pongo_tapanuliensis.thumb.jpg.d352cdc9e85570b4883291778896b439.jpg

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Aвстралия и Океания

 

37. Тенкиле (Dendrolagus scottaeCR  - oт хилядолетия коренното население на о.Нова Гвинея ловува Дървесни кенгура с лъкове и стрели, като основен източник на храна. Докато не идват мисионери да изкоренят "злото". Те достигат планината Торичели през 50те и донасят пушки и ножове. Един от 12те вида  Дървестни кенгура живеещи на острова е сред символите на този регион. Никой не е пощаден, но последствията за Тенкиле са сред най-тежките и популацията му e свита до стотина животни дo края на столетието! Тенкиле е сравнително едър представител на рода, с тъмна до черна козина и много тежък характерен аромат. Женската ражда само по едно малко годишно, което прави възстановяването му много трудно. Дървесните кенгура са заели ниша освободена от маймуните на Нова Гвинея и са единствените Макроподи (Macropodidae), които живеят по дърветата. Различните видове са специализирали в отделни малки региони, което ги прави особено уязвими на антропологично влияние. Два вида се срещат и в континентална Австралия. Отдадената дейност на Tenkile conservation alliance, основана от Jim Thomas, които работят усилено с местното население и властите е спасителната сламка за Тенкиле. Според последни данни числеността му се е увеличила до 300 индивида. Дървестно кенгуру на Матши и Дървестно кенгуру на Голдфелоу могат да се видят в зоопарковете в Европа и САЩ.

 

1_wZ0H1XHJm0Vz3KO6coV0uQ.thumb.jpg.25869a8cd4d4e508ee90de13a4165ee2.jpg

 

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

38. Черно-петнист кускус (Spilocuscus rufonigerCR  - един от най-пъстро украсените торбести бозайници е платил висока цена за красивата си козина, използвана за направата на шапки и украшения. Женските обикновенно са плътно  оцветени в преливащо оранжево и черно, докото върху кремавата козина на мъжките се редуват оранжеви и черни петна. Защитаващите територията си мъжки постоянно са нащрек за натрапници и от далеч ги разпознават по уникалните шарки. Ловците на Нова Гвинея, пленяват един екземпляр и щом го поставят на върха на някое дърво той издава местонахождението и на други себеподобни. Най-големият Кускус на острова, често е активен през деня и не е трудно да бъде открит от бракониерите. Обезлесяванетo на дъждовните горите в Северна Нова Гвинея и превръщането им в палмови плантации, са нанесли допълнителни тежки щети върху популацията му. Предполага се, че е намаляла с 80 % от началото на века и вероятно е изчезнал в много от предишните си местонахождения. Все още  се среща в няколко защитени района на Индонезийската и Папуанската части на Нова Гвинея, но взимането на сериозни природозащитни мерки е от критична важност. Късоопашат кускус може да се види в зоопарка в Ренен, Холандия.

 

1000862579_blackspotted.thumb.jpg.08c4f700ef7af996e1a4417fc20968e1.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

39. Черен доркопсис (Dorcopsis atrataCR  -  Гуденав е малък остров в Соломоново море разположен до източния бряг на Нова Гвинея и е известен, като един от най-стръмните острови в Света. Още със стъпването си на брега, човек се изправя срещу стръмна скала достигаща 2500 метра при връх Винеу. Докато група биолози не изкачва върха, през 50те, никой не подозира, че това е единствения дом на чудноват бозайник от семейство Кенгурови.  Черният доркопсис е жива реликва от времената, когато Австралия е била покрита с дъждовни гори и е била част от континента Сахул. Интересна е черната му гола опашка с бял връх, която се страе да не докосва земята, вероятно заради пиявиците. Успял e да оцелее, въпреки преследването от коренното население и факта, че обитава ареал с големина 100 кв. км . Пристигането на западната цивилизация, обаче, може да сложи точка на съществуването му. Известен, като един от последните открити представители на семейство Кенгурови през 20ти век, дано не придобие славата на първия изчезнал през 21ви . В зоопарковете в Прага и Пилзен може да се наблюдава Кафяв доркопсис.

 

black-dorcopsis.thumb.jpeg.aeed97ba4d837c206de3ed22a91d0a4d.jpeg

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

40. Източна дългоклюна ехидна (Zaglossus bartoniVU  - безброй страници са изписани как застрашените видовете, които принадлежът към уникални генетични и еволюционни линии трябва да имат предимиство при разпределянето на ресурсите за природозаща. Ако приложим този критерий , малко животни се класират по-нагоре  от Дългоклюната ехидна. Съчетаваща белези на влечуго, като снасянето на яйца и клоака с козина и млечни жлези на същински бозайник, Дългоклюната ехидна е едно от най-уникалните творения на Майката природа. Трите вида Дългоклюни ехидни, Късоклюната ехидна и Птицечовката са единствените яйцеснасящи бозайници (Monotremata) и повече от 200 милиона  години еволюция ги дели от  плацентните бозайници.  Дългоклюната ехидна няма естествени врагове на Нова Гвинея и почти е лишена от защитни средства . За нещастие местните племена я смятат за ненадминат деликатес и липсата на едри животни на острова е предопределила тежката и участ. През 2006 международен екип от учени получи разрешение за експедиция на недостъпните планини Фоджа в Индонезийската част на острова. Мястото беше сравнено с Райска градина и откритията напомниха за Изгубения свят на Жул Верн . Броят на новооткритите видове включва птица от семейство Медоядови (Meliphagidae), 20 вида жаби, 4 пеперуди, няколко вида палми и растения и дори огромен вид плъх. За първи път бе заснето, смятаното за изчезнало Златногърбо дървесно кенгуру и  се оказа, че  Източната дългоклюна ехидна е често срещана в региона. Статуса на другите два вида - Западна дългоклюна ехидна и Дългоклюна ехидна на Атънбъроу (описана на базата на един екземпляр) е Критично застрашен и оцеляването на рода е неразривно свързан със съхранението на едно от последните Райски кътчета на Земята в планината Фоджа.

 

382492.thumb.jpg.ce9b85c17e585090ca88008085e4a32b.jpg

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

41. Потору на Гилберт (Potorous gilbertiiCR  най-редкият бозайник на Австралия и един от най-редките торбести бозайници въобще, Поторуто на Гилберт дълго време е бил смятан за изчезнал вид . Преоткрит е случайно през 1994 в Two Peoples Bay Nature Reserve и веднага става обект на голям научен интерес. Опитите с отглеждане в плен не носят голям успех, но с помощта на новосформираната Gilbert's Potoroo Action Group и Австралийското правителство вида бавно започна да се възстановява. През 2014 по повод честването на 20 годишнината от преоткриването му беше обявено, че популацията е достигнала 100 индивида. Интродуцираните не Зеления континент Лисици и Диви кучета, както и опустошителните горски пожари напоследък  са основната заплаха за Поторуто на Гилберт. В ход е план за интродуциране на вида на остров Балд, където липсват хищници и не е имало пожари от 100 години. С огромна доза късмет може да се види в Two Peoples Bay Nature Reserve.

zjxvmrp8-1358305745.thumb.jpg.030c91b96e0e97c46a9852a11e0d5b29.jpg

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

42. Голямо билби (Macrotis lagotisVU  - Над 80 % от фауната в Австралия е уникална и ендемична за острова. Изчезне ли тук, изчезва за Света. С пристигането на европейците през 17ти век с тях пристигат и голямо количество домашни котки, качени на корабите да ловят плъхове. Липсата на големи хищници в Австралия позволява на подивелите вече котки да заселят 99.8 % от територията и ! Този нов и непознат хищник е една от основните причини за изчезването на поне 10 дребни бозайника, между които и Малкото билби.  По-едрия му събрат, наречен за да бъде отличен, Голямо билби е единствения оцелял представител на семейство Thylacomyidae днес. Някой странни морфологични белези на Голямото билби, като уши и крайници достигат гротескна дължина, но са събрани в едно изненадващо хармонично цяло. В миналото обитавал почти целия континент, днес ареала му е ограничен само в някой райони на Западна Австралия. В ход е план за създаване на оградени защитени територии, без хищници, в които вида вече се интродуцира, но въпреки това популацията му продължава да намалява. Може да се наблюдава в Mallee Cliffs National Park и няколко зоопарка в Австралия, като Таронга. Зоопарка в Лайпциг  се бе подготвил за пристигането му в Европа преди няколко години, но планът не се осъществи.

898334241_Macrotislagotis.thumb.jpg.8d8e992cb82fcbc0fc57a399fee799e0.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

43. Тасманийски дявол  (Sarcophilus harrisiiEN  - след изтребването на Тилацина в началото на 20 век, последният по-едър торбест хищник е станал едноличен господар на остров Тасмания. Въпреки преследването му като вредител, популацията му остава сравнително стабилна до началото на 90те години на миналия век. Друг вид страховита и неконтролируема заплаха, обаче напада Тасмнийския дявол . Смартоносна пандемия, причинена от Рак на лицето (DFTD Devil facial tumour disease) е редуцирала числеността на вида от 150000 през 1990 до не повече от 30000 днес. Един от малкото заразни типове Рак, няма ясен произход и се предава опасно бързо, тъй като животните често влизат в конфликт и се хапят при схватките по между си. Тасманийския дявол е ефективен ловец и е известно, че преследва или причаква от засада значително по-големи от него животни, като Вомбати и Валабита, но не отказва и мърша. Много е агресивен, когато защитава  плячката си и дори е наблюдаван да спи в нея, за да я запази. Наскоро бе направен пробив с разработването на потенциална ваксина против DFTD, но все още няма пълна яснота, около ефикасността и. Само преди няколко месеца  малка група животни заживяха в Нов Южен Уелс, континентална Австралия. За първи път от 3000 години насам.  До началото на 21 век Австралийското правителство не позволяваше вида да бъде експортиран в зоопаркове извън страната, но неминуемата заплаха от изчезване ги принуди да преосмислят решението си. Всичко започна през 2005, когато се роди датския престолонаследник Принц Кристиян, чиято майка Принцеса Мери е родена в Тасмания. В знак на приятелство, на зоопарка в Копенхаген бяха дарени 4 Тасманийски Дявола.

452092302_(Sarcophilusharrisii).thumb.jpg.ca8ed1b3a746e9d6a2a45089cc1bbb5b.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Just now, deaf said:

Тасманийският дявол придоби световна известност след едно анимационно филмче,но му забравих името...

 

Таз в Looney Tunes  :)  или Весели Мелодии

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...