Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Интересна кратка статия за връзката между плътност на планетите, радиус и гравитация на повърхността.

Става въпрос, може ли да съществува екзо-планета, подобна на Земята, с десет пъти по-голяма повърхност и с гравитация от само 1g.

Отговорът е да, математически може: https://www.psychologytoday.com/us/blog/world-wide-mind/201211/do-super-earths-have-too-much-gravity-us

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Това увеличава планетите-кандидати за бъдещо преселване, но не ги доближава до нас ;)

Редактирано от Warlord
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Warlord said:

Това увеличава планетите-кандидати за бъдещо преселване, но не ги доближава до нас ;)

Аз хич не съм убеден, че използването на планети за преселване си заслужава. Намирането на пояси с ресурси и изграждане на огромни станции по наши изисквания е по-лесният път. В сравнение с търсене на скална планета, с подгодяща повърхност и ресурси, привикване към различна гравитация, тераформиранежи т.н.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Откъде тия ресурси в поясите? Като астероиди ли ще блуждаят там? И ако да - така ще са опасни за самите орбитални станции в пояса.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

ТО няма да има нужда от планети , а от звезди и смърт на звезди и галактики  с които да се храни.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

На първо време ще ни трябва двигател, който да може да ни закара дотам за някакъв нормален период от време.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 19.04.2021 г. at 8:19, Warlord said:

Откъде тия ресурси в поясите? Като астероиди ли ще блуждаят там? И ако да - така ще са опасни за самите орбитални станции в пояса.

Чисто мое предположение, което не се базира на нищо освен на нашата си система. Обаче съм убеден, че ще е неимоверно по-лесно да се намерят клъстери с ресурси (астероидни пояси, пръстени, малки скалисти планети и т.н.), отколкото планети благоприятни за хората и лесни за тераформиране. Демек, планета с подгодящи гравитация, температура, магнитно поле, повърхностна вода, температура, атмосфера и т.н.

Колкото за безопасността, при близки до неизчерпаеми ресурси и енергия, тия станции ще са в пъти по-безопасни от една планета. Няколко стотин метра здрав метал/композит, ще те пазят далеч по добре от атмосферата на планета. Отделно че станцията може да се отмести ако идва нещо голямо, планетата - не. 

Третият вариант е скална планета с висока плътност, подходяща гравитация и дебела кора. Копаеш на воля и създаваш хабитати. Но според мен ще е по-скъпо, отколкото строежа на големи геврекоподобни станции. 

 

Цитирай

На първо време ще ни трябва двигател, който да може да ни закара дотам за някакъв нормален период от време.

Това е първото и аз така мисля. Нещо с огромен специфичен импулс, което да ускори кораба до приличен процент от скоростта на светлината. Защото ако 10 светлинни години се пътуват за 100 години корабно време е приемливо. Теоритично, можем да построим нещо, което да функционира и да се самопотдържа няколко столетия. Така поне близката околност ще ни е достъпна. Ако обаче се пътува хиляди години става неимоверно сложно.

 

Обаче не съм чувал да има теоритични разработки на двигател с достатъчен специфичен импулс, че да засили нещо с 0.1 С и да си носи горивото.

Редактирано от Amazonski
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Amazonski said:

Обаче не съм чувал да има теоритични разработки на двигател с достатъчен специфичен импулс, че да засили нещо с 0.1 С и да си носи горивото.

На първо време някакво светлинно платно би трябвало да свърши работа. Само че за целта е нужно да усвоим в прилична степен Слънчевата система, иначе ще трябва като Милнер да му духаме от Земята :) 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 часа, Amazonski said:

Колкото за безопасността, при близки до неизчерпаеми ресурси и енергия, тия станции ще са в пъти по-безопасни от една планета. Няколко стотин метра здрав метал/композит, ще те пазят далеч по добре от атмосферата на планета. Отделно че станцията може да се отмести ако идва нещо голямо, планетата - не. 

Да ама не. Всеки елементарен битов инцидент грози станцията с унищожение. Рабогник си изтърва инструмента, две жени клюкарстват и манжата им предизвиква пожар. От друга срана да изкрейзи човек на една такава стнция ще е обичайно. Досада, скука, клаустрофобия ще прерастват в буйна или прикрита лудост иии станцията няма шанс. 

   Ако има утечка на газове даже един  милиграм в секунда за 10000 години ще се изчерпат 300 тона, а при 1 грам 300 000 тона. Шлюзове, меки връзки изпускат много повече  :)

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 13 часа, Amazonski said:

Обаче не съм чувал да има теоритични разработки на двигател с достатъчен специфичен импулс, че да засили нещо с 0.1 С и да си носи горивото.

Ако имаше такова нещо всички щяха да са чули вече за него ;)

Не знам обаче какъв ще да е тоя импулс и какво ще може да го генерира. На ДВГ-тата и водородни/химически и електрическите двигатели им знаем какъв им е капацитета. Ще трябва да е нещо принципно различно. Предложения? :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 минути, Warlord said:

Ако имаше такова нещо всички щяха да са чули вече за него ;)

Не знам обаче какъв ще да е тоя импулс и какво ще може да го генерира. На ДВГ-тата и водородни/химически и електрическите двигатели им знаем какъв им е капацитета. Ще трябва да е нещо принципно различно. Предложения? :)

Атомната енергия има около 10 млн пъти по-голяма плътност от химическата, което значи 3000 пъти по-голям импулс. Значи, ако сега достигаме скорости  20-30 км/с, с атом ще достигаме 60 000 км/с . Теоретично де.. 

Редактирано от Exhemus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, Warlord said:

Предложения? :)

По груби сметки двигателите на термоядрен синтез ще дават към 0.1c, а на хелий-3 вероятно и повече. Само че до тая работа има поне още сто години, ако човечеството се напъне. А то не се напъва...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Гравитационно-вакуумен двигател. Вече е теоретично разработен, но е огромен и е с огромна консумация на енергия.  Най-общо представлява ферма от реактори- термоядрен синтез, огромна <бубинна система> от плазменни потоци и  огромни електродни сепаратори за повишена ефективност.Принципа е поляризиране на Вакуум и превръщането му в <инерциален материал> чрез който да има ускорение. Няма нужда от <материал за  ускорение> , горивото е практически неизчерпаемо, а ускоренията достижими с този гравитолет са близки до 0,9С. Ускорението е по бързо в сравнение с предполагаеми някакви фотонни двигатели.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 часа, Кухулин said:

На първо време някакво светлинно платно би трябвало да свърши работа. Само че за целта е нужно да усвоим в прилична степен Слънчевата система, иначе ще трябва като Милнер да му духаме от Земята :) 

Не съм наясно с принципа, знам че се експериментира и май качиха едно малко в орбита. Обаче как ще работи, когато на три светлинни години няма никаква звезда? Или като прашка - засилваме се в едната звезна система, и използваме другата, за да спрем. Стига да не я пропуснем де. :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, Exhemus said:

Да ама не. Всеки елементарен битов инцидент грози станцията с унищожение. Рабогник си изтърва инструмента, две жени клюкарстват и манжата им предизвиква пожар. От друга срана да изкрейзи човек на една такава стнция ще е обичайно. Досада, скука, клаустрофобия ще прерастват в буйна или прикрита лудост иии станцията няма шанс. 

   Ако има утечка на газове даже един  милиграм в секунда за 10000 години ще се изчерпат 300 тона, а при 1 грам 300 000 тона. Шлюзове, меки връзки изпускат много повече  :)

Може би аз не изразих добре визията си. Не си представям “космическа станция” тип МКС а по-скоро изкуствена малка планета с пръстеновидна форма за създаване на гравитация. Ако имаш изобилие на енергия и ресурси можеш да използваш метали, минерали, каквото е най-ефективно. Няколко километра в диаметър, десетки етажи високи по десетки метри, площ стотици хиляди кеадратни километри. Външна опорна структура дебела десетки, или стотици метри. Какви горелки, какъв карбид :)

Плюсове: Контролиран климат. Няма заметресения, бури. Контролирана биосфера, идеална за човека, няма епидемии. Ландшафт оставен на въображението на архитекти и тераформери. Гравитация изменяща се с отдалечаване от центъра на пръстена и подходяща за различни дейности. От производствена, научна, спортна, болнична и т.н. до такава за живеене. Единствено изискване - достатъчно ресурси. И то не невъобразимо много. Че то ние построихме танкер дълъг километър.

Минуси: Няма. :)

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 29 минути, Amazonski said:

Не съм наясно с принципа, знам че се експериментира и май качиха едно малко в орбита. Обаче как ще работи, когато на три светлинни години няма никаква звезда? Или като прашка - засилваме се в едната звезна система, и използваме другата, за да спрем. Стига да не я пропуснем де. :)

Еми да. Ако не я изпуснем, спираме в нейната материя. Има и други схеми. Ако направим достатъчно мощен лазер за ускоряването, след това можем да отделим платното и да го използваме като огледало - да духа срещу нас. А като стигне там преди нас, може да пусне насрещен лазер. Зависи какво технологично ниво ще сме достигнали, когато тръгнем на път.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 19.04.2021 г. at 7:04, Amazonski said:

Интересна кратка статия за връзката между плътност на планетите, радиус и гравитация на повърхността.

Става въпрос, може ли да съществува екзо-планета, подобна на Земята, с десет пъти по-голяма повърхност и с гравитация от само 1g.

Отговорът е да, математически може: https://www.psychologytoday.com/us/blog/world-wide-mind/201211/do-super-earths-have-too-much-gravity-us

 

Хм..

Явно става дума за планети с твърдо и плътно ядро,  и външа част, която е съставена от материал (материали) с малка плътност.

Кои вещества имат малка плътност, по-малка от тази на класическите "скални" материали?

Водата... и леките газове във вречнено или твърдо състояние

Такива планети ще са негостоприемни за хората.

-----

Още нещо интересно:

Когато водородът в слънцето се изчерпа, и се "запали" He, радиусът на Слънцето ще нарастне сто  пъти спрямо сегашния. Това в така защото реакциите  на сливане на хелирва ядра във въътрешността на  ядрото на Слънцето ще протичат (поддържат) около 10 пъти по висока температура от тази при която протичат сегашните реакции на сливане на водород

След като се изчерпи водорода в Слънцето, ядрото му ще изстине. В резултат на това Слънцето ще колабита, /ще се свие/, а в резулат от това свиване температурите в ядрото ще  нарастанат до стойности, при които ще се "запали" хелия. 

Горещата повърхност на "Хелиевото" Слънце в един  момент ще достигне до орбитата на Земята,
Хипотетично бъдещите земляни ще могат да стъпят на Слънцето..

Слънчевата гравитация обаче ще същата като сегашната. Т.е пренебрежима

Масата на Слънцето е без практическа промяна,
Центърът на масата на Слънцето не се променя; 
Разстоянието  от центъра на масата на Слънцето, до Земята, на мястото, на което се намира изследователя - също не се променя; 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...