Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Администратор
💸 Каква заплата ще те направи щастлив?
 
Подобно проучване в Русия показа, че средна заплата, която ще ощастливи руснака е 2 450 евро. 
 
През 2010 година е направено проучване от Даниел Канеман, в което показва, че американци с до 75 000$ годишен доход има зависимост между сумата, която получават и нивото на стрес. Но след тази цифра, която в днешни пари е около 90 000$ (приравнено с инфлацията) не намират зависимост между увеличаване на доходите на хората и увеличаване на тяхното щастие. 
 
Не знам колко парите могат да донесат щастие, но липса на пари = нещастие.
  • Харесва ми! 4
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Мисля, че парите носят щастие и тогава, когато ги имаш в достатъчно голямо количество, за да помогнеш и на други хора или животни, изпаднали в беда.

Парите дават свобода, но ако са прекалено много, а ти се свиди да се разделиш с част от тях, може и да се превърнеш в техен роб.:bl:

 

  • Харесва ми! 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Всъщност не. Т. нар. "token economy". Хората са доволни от заплатата си само в началото. С времето започват да считат, че заслужават заплащането си и то е нещо нормално, свикват със сумата, но най-вече  започват да си мислят, че заслужават по-високо заплащане и да недоволстват, ако заплатата им не се качва. От тази гледна точка няма достатъчно висока заплата.

Редактирано от dora
  • Харесва ми! 3
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 минути, dora said:

Всъщност не. Т. нар. "token economy". Хората са доволни от заплатата си само в началото. С времето започват да считат, че заслужават заплащането си и то е нещо нормално, свикват със сумата, но най-вече  започват да си мислят, че заслужават по-високо заплащане и да недоволстват, ако заплатата им не се качва. От тази гледна точка няма достатъчно висока заплата.

Това е вярно. Но същевременно е вярно и че природно ни е заложено да се стремим към повече. Когато нормално амбициозен човек прекара на една позиция известно време, обичайно започва да се стреми към надграждане - дали към по-добра заплата, дали към по-висока позиция. При хората със собствен бизнес обикновено принципът е същия - опитват се да го разширят и да го направят по-доходоносен. Липсата на развитие и надграждане е противопоказно, особено при частния бизнес, просто защото не се ли развиваш и адаптираш в крайна сметка почи сигурно ще загубиш всичко.

Иначе, парите със сигурност могат да ти донесат спокойствие, задоволство и удоволетвореност. Щастието вече е друга бира, защото се формира от повече фактори, парите не са единствен играч. 

А, че безпаричието ти отрежда нещастие е факт - няма човек който да е щастлив, когато не може да сложи залък в устата си, или когато не може да обуе децата си.

  • Харесва ми! 3
  • Upvote 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Не могат да носят нито "щастие" нито "нещастие". Парите са посредник/средство за размяна на стойност.

Всичко зависи от ценностната система на индивида в отношението му към парите и щастието.

Когато бях овчарин

и овцете пасях,

бях много благодарен,

макар и сиромах.

 

Щом пукнеше зората,

изкарвах ги навън

и свирях из гората,

подпрян на някой пън.

 

        И времето бе кратко

със шарен ми кавал,

и никога тъй сладко

не съм ни ял, ни спал.

 

        И днес, когато виждам

овчарче малко аз,

не знам защо завиждам

и охкам си без глас.

Иван Вазов

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 13 часа, Р. Теодосиев said:

През 2010 година е направено проучване от Даниел Канеман, в което показва, че американци с до 75 000$ годишен доход има зависимост между сумата, която получават и нивото на стрес. Но след тази цифра, която в днешни пари е около 90 000$ (приравнено с инфлацията) не намират зависимост между увеличаване на доходите на хората и увеличаване на тяхното щастие. 

По този повод, в Златния Телец на Илф и Петров, Остап Бендер пита Шура Балаганов колко му трябват за да бъде щастлив.

- 28 рубли - отговаря незабавно Шура.

. Не - казва Остап, - колко ти трябват за пълно щастие?

- За съвсем пълно ли?

- Да, за пълно щастие.

- 2012 рубли - без колебание отсича Шура.

Милионерът в рубли Остап му ги дава. Шура се качва напълно щастлив в трамвая, но по стар навик бърка в дамската чантичка на жената до него. Разгневената публика, след като го набива, го предава на милиционер.

 

  • Харесва ми! 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 часа, Airflow said:

Иначе, парите със сигурност могат да ти донесат спокойствие, задоволство и удоволетвореност. Щастието вече е друга бира, защото се формира от повече фактори, парите не са единствен играч. 

А, че безпаричието ти отрежда нещастие е факт - няма човек който да е щастлив, когато не може да сложи залък в устата си, или когато не може да обуе децата си.

Само за известно време могат да го направят (ако придобиването им се е считало за цел и тя е била постигната, но задоволството от това изчезва бързо - точно както и радостта, че си спечелил от лотарията) и не за всеки. Високотревожните хора са тревожни независимо от финансовото си състояние, да речем. Хората с ниска resilience (устойчивост) могат лесно да бъдат съборени от какво ли не, независимо от това дали финасовото им състояние към даден момент е добро. Богатите хора също страдат от проблеми в личния си живот, депресия, също се самоубиват. Нищо не им пречи да се чувстват нещастни.

Това, че безпаричието ти отрежда нещастие, не е вярно. Има хора, които живеят в относителна бедност, но не са нещастни. Сравнителната неравнопоставеност - когато се сравняваш с друг - прави хората нещастни, не бедността. Нещастни ги прави и това как гледат на нещата. Затова има "cognitive restructuring" в когнитивно-поведенческата терапия - тя помага на хората да погледнат на положението си от различен ъгъл и да видят къде и как собствените им нагласи им пречат да се чувстват добре.

Заради способността да се мобилизират (вкл. да мобилизират вътрешните си ресурси) и да се изправят на краката си независимо от ситуацията, много хора се чувстват прилично добре, независимо от трудното положение в която (понякога трайно, до края на живота си) се намират. Могат, например, да го схващат като житейски урок, начин да научат нещо важно. Или възможност да усетят солидарността на близките си (напр. когато нещастието, вкл. финасово, изведнъж мобилизира много по-голяма сплотеност в семейстото, отколкото е имало преди). Или могат съвсем конкретно да си помислят: "Добре, в тази ужасна ситуация с какво ми помага това, че съм нещастен и цял ден се мотая да си обяснявам колко ми е жал за мен самия? С абсолютно нищо, защото всъщност ми пречи да се опитам да направя план как изляза от нея".

Немалко тежко пострадали в живота си хора стават по-благородни, по-склонни да помагат на други в беда, защото са в били в подобно положение. И това да имат възможност с опита си да са полезни на други ги кара да се чувстват добре. Хората са по-щастливи, когато са изпълнени с надежда и когато усещат подкрепа и съпричастност - имат приятели, милеещи за тях хора, благотворно и подкрепящо обкръжение, отколкото когато са цинично настроени и се чувстват под обсада, защото считат средата си за враждебна по подразбиране, независимо от това какво е финансовото им положение.

Други пък - които далеч не са преживявали тежки катастрофи в живота си - могат да се чувстват зле от много по-малки неудобства. Дори когато парите им осигуряват относително спокойствие.

В случая с числата по-горе, вероятно те касаят границата на относителното спокойствие, тоест когато престанеш да се притесняваш, че не можеш да си платиш режийните или не можеш да си позволиш ваканция (ако в конкретната ти култура възможостта да спреш да работиш и да отидеш някъде се счита за изконно човешко право, полагаемо на всеки). Добре е това относително спокойствие да го отнесем към някаква потребителска кошница. Тази кошница обаче за всяка култура е различна.

Често, да речем,не разбираме забавленията на богатите. Защо, по дяволите, трябва човек да ходи точно в Монте Карло? Е, ако си свикнал цял живот да ходиш в Монте Карло и изведнъж не можеш, това е причина за дискомфорт също толкова, колкото ако си свикнал да ядеш свинско два пъти седмично и изведнъж не можеш - стесняване на подразбиращата се потребителска кошница. Малко като да ти намалят заплатата без причина - да ти отнемат нещо, което считаш, че ти се полага по подразбриане :)

Редактирано от dora
  • Харесва ми! 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 12.05.2021 г. at 22:35, Р. Теодосиев said:
💸 Каква заплата ще те направи щастлив?
 
Подобно проучване в Русия показа, че средна заплата, която ще ощастливи руснака е 2 450 евро. 
 
През 2010 година е направено проучване от Даниел Канеман, в което показва, че американци с до 75 000$ годишен доход има зависимост между сумата, която получават и нивото на стрес. Но след тази цифра, която в днешни пари е около 90 000$ (приравнено с инфлацията) не намират зависимост между увеличаване на доходите на хората и увеличаване на тяхното щастие. 
 
Не знам колко парите могат да донесат щастие, но липса на пари = нещастие.

Eто го и самото изследване на Канеман:

https://www.pnas.org/content/107/38/16489

Проблем в повечето изследвания, комбиниращи матрица от обективни критерии и субективно усещане за нещо е с това дали двете мерят едно и също. Като например качеството на живота.

Давам пример, представете си петдесетгодишен мъж с коморбидност аутизъм и интелектуални затруднения (intellectual disability), който, поради спецификата на разстройствата си почти няма образование, не може да живее самостоятелно, защото няма елементарни екзекутивни способности, не знае как трябва да извърши последователност от действия, ако някой не му подскаже, труден е за обгрижване, защото при определени ситуации губи контрол над поведението си и може да става агресивен, което е било ОК като дете, но родителите му, вече с уязвимо здраве, не могат да се справят в ситуация, в която трябва да бъде надвит, за да бъде успокоен, ерго той живее в специализирана жилищна комуна, където бива обгрижван от специалисти и където за него има множество занимания - музика, плуване, разходки сред природата, които му харесват.

Стандартен въпросник за качество на живот би го питал има ли образование, има ли работа, от която да получава някакъв доход, има ли собствено жилище, има ли приятелска среда, има ли връзка/женен ли е и т.н.

Представете си го как когато го питат дали има приятели, той с усмивка от ухо до ухо твърди, че има много приятели и започва да изрежда персонала, който се грижи за него - защото коморбидността му не му позволява да разбере, че тези хора му се усмихват професионално. Когато го питат харесва ли му, щастлив ли е, той посочва, че е страшно доволен, защото може в стаята си да си слуша любимата си мелодия и всеки ден ходи да плува! И че си има и работа, понякога му дават да събира тревата, след като са окосили градината в комплекса.

По всеки критерий за качество на живота този човек би трябвало да бъде в най-ниската графа.

Представете си сега човек, който е с университетско образование. Има собствено жилище, оставано му от осиновителите му. Но защото е от група, към която има тежка, системна дискриминация, работи на позиция, много по-ниска от образованието си. Няма никакви приятели, защото в средата, в която работи, няма какво да си каже с никого.

Чие качество на живота е по-високо? :)

Първият няма пари - живее на общинска издръжка. Никога не е можел дори да борави с пари, защото не може да смята. Вторият има заплата. За позицията му не е ниска. Но за образованието му е обидна.

Редактирано от dora
  • Харесва ми! 3
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, dora said:

Eто го и самото изследване на Канеман:

https://www.pnas.org/content/107/38/16489

Проблем в повечето изследвания, комбиниращи матрица от обективни критерии и субективно усещане за нещо е с това дали двете мерят едно и също. Като например качеството на живота.

Давам пример, представете си петдесетгодишен мъж с коморбидност аутизъм и интелектуални затруднения (intellectual disability), който, поради спецификата на разстройствата си почти няма образование, не може да живее самостоятелно, защото няма елементарни екзекутивни способности, не знае как трябва да извърши последователност от действия, ако някой не му подскаже, труден е за обгрижване, защото при определени ситуации губи контрол над поведението си и може да става агресивен, което е било ОК като дете, но родителите му, вече с уязвимо здраве, не могат да се справят в ситуация, в която трябва да бъде надвит, за да бъде успокоен, ерго той живее в специализирана жилищна комуна, където бива обгрижван от специалисти и където за него има множество занимания - музика, плуване, разходки сред природата, които му харесват.

Стандартен въпросник за качество на живот би го питал има ли образование, има ли работа, от която да получава някакъв доход, има ли собствено жилище, има ли приятелска среда, има ли връзка/женен ли е и т.н.

Представете си го как когато го питат дали има приятели, той с усмивка от ухо до ухо твърди, че има много приятели и започва да изрежда персонала, който се грижи за него - защото коморбидността му не му позволява да разбере, че тези хора му се усмихват професионално. Когато го питат харесва ли му, щастлив ли е, той посочва, че е страшно доволен, защото може в стаята си да си слуша любимата си мелодия и всеки ден ходи да плува! И че си има и работа, понякога му дават да събира тревата, след като са окосили градината в комплекса.

По всеки критерий за качество на живота този човек би трябвало да бъде в най-ниската графа.

Представете си сега човек, който е с университетско образование. Има собствено жилище, оставано му от осиновителите му. Но защото е от група, към която има тежка, системна дискриминация, работи на позиция, много по-ниска от образованието си. Няма никакви приятели, защото в средата, в която работи, няма какво да си каже с никого.

Чие качество на живота е по-високо? :)

Първият няма пари - живее на общинска издръжка. Никога не е можел дори да борави с пари, защото не може да смята. Вторият има заплата. За позицията му не е ниска. Но за образованието му е обидна.

Има едно по-ново изследване, което опровергава предходни такива. 

Experienced well-being rises with income, even above $75,000 per year

 

Също и да попитам, критериите за качество и щастие не са ли различни? Аз мога да живея щастливо с много пари, но разрушително за мен в личен план. В друг случай при, който живея с малко пари, "качествено", (здравословно) но съм нещастен. 

Искам да кажа, че щастието е различно за всеки, но по-добре с пари нещастен, отколкото - без пари нещастен. 🙃

Редактирано от Stoned
  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 38 минути, Stoned said:

Има едно по-ново изследване, което опровергава предходни такива. 

Experienced well-being rises with income, even above $75,000 per year

 

Също и да попитам, критериите за качество и щастие не са ли различни? Аз мога да живея щастливо с много пари, но разрушително за мен в личен план. В друг случай при, който живея с малко пари, "качествено" (здравословно), но съм нещастен. 

Искам да кажа, че щастието е различно за всеки, но по-добре с пари нещастен, отколкото - без пари нещастен. 🙃

Именно, според мен от изследванията могат да се направят два извода:

- усещането за доволство е пряко свързано с това доколко човек мисли, че има контрол над нещата в живота си (без пари това е трудно - бедността ти те контролира, вкл. за неща, без които не може, ерго рисковете за теб от неблагоприятни обстоятелства извън контрола ти са по-високи, а това е непрекъсната тревожност, недоволство към обстоятелствата).

- работодателите, които държат заплатите на служителите ниски, но за сметка на това им предлагат неща като безплатен фитнес, карта за членство някъде си или пенсионна застраховка, няма да могат да ги излъжат с това, което се нарича "whole package" - защото им отнемат възможността да решават те какво да правят с парите си, давайки им по-високи заплати. А с това ги лишават лишават от контрола върху живота им (например как да използват свободното си време - сега, ако не ходя на фитнес, ще съм прецакан, защото това е бонус към заплатата, който не ползвам, но не мога да го прехвърля към друго занимание, което да ползвам - контролът е у работодателя). Да не говорим, че този тип облаги за служителите всъщност не са облаги за служителите, те са обект на договори, които компанията има със съответната фитнес зала, център за нещо си или застрахователна компания, като на основата на тях, освен всичко друго (примерно взаимна реклама - ние ще ви донесем нови клиенти, пък вие ще сложите нашето лого на бягащите пътечки и в съблекалнята), получава някакви отстъпки при ползване на услугата, които прехвърля на служителите си, но не им прехвърля печалбата от спечеления с това бизнес :)).

Ерго, дайте си ни заплатите, вместо да ни шикалкавите - а това (тези уж допълнителни предметни бонуси) е нещо силно разпространено в американските компании :)

Редактирано от dora
  • Харесва ми! 3
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 минути, dora said:

Именно, според мен от изследванията могат да се направят два извода:

- усещането за доволство е пряко свързано с това доколко човек мисли, че има контрол над нещата в живота си (без пари това е трудно)

- работодателите, които държат заплатите на служителите ниски, но за сметка на това им предлагат неща като безплатен фитнес, карта за членство някъде си или пенсионна застраховка, няма да могат да ги излъжат с това, което се нарича "whole package" - защото като им отнемат възможността да решават те какво да правят с парите си, давайки им по-високи заплати. Защото ги лишават лишават от контрола върху живота им (сега, ако не ходя на фитнес, ще съм прецакан, защото това е бонус към заплатата, който не ползвам, но не мога да го прехвърля към друго занимание, което да ползвам - контролът е у работодателя).

Да и аз смятам, че нещата се коренят в контрола и осъществяването на желанията в животът ни. Съответно си щастлив от осъществяването им, за което си трябват пари. Всеки има различни желания и потребности, но пак парите стоят в дъното на нашето щастие. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 9 минути, Stoned said:

Да и аз смятам, че нещата се коренят в контрола и осъществяването на желанията в животът ни. Съответно си щастлив от осъществяването им, за което си трябват пари. Всеки има различни желания и потребности, но пак парите стоят в дъното на нашето щастие. 

Според мен тези изследвания трябва да включват и друга корелация:

Какво от следващите фактори ви прави доволни от живота ви, с въпроси например свързани с възможността за лично развитие, баланса между работа и свободно време, възможността за избор (примерно дали да работя отвкъщи или от офиса), възможността за избор в социален план - напр. аз да решавам в кое училище да ходят децата ми, а не общината ми, всякакви такива фактори, които са различни за всяка култура, че и за всяко населено място :) Точно защото са различни, не могат да бъдат лесно включени.

Редактирано от dora
  • Харесва ми! 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

"Щастие" е дефинирано добре в уикипедия- англ. и ру. Действие на хормони.

От определението става ясно, че човек може да е щастлив поради обстоятелствата или вътрешни изживявания. 

Парите носят щастие, доколкото могат да бъдат заменени за подобряване условията на живот- дом, храна, здравословен живот и прочее неудовлетворени потребности. Излишъкът на средствата за удовлетворяване на потребностите се приема за проблем. Алкохолът, стимулантите  и наркотиците действат кратко и пристрастяващо.

С пари може да се постигнат и нематериални предимства за по- щастлив живот- образование, корупционно постигане някои предимства, прим. социално или трудово положение. (Да станеш владика/епископ са купували длъжността). Обаче важното по отношение социалната, приятелска среда не се купува с пари. В замяна с пари може да се получи социална подкрепа от психолог или социален работник, от домашни помощници, прислуга.

Виц: Оплаква се на психолога си един: "Нещастният аз, никой не ме харесва". "Но аз ви харесвам"- подкрепя го психолога. "Обаче аз не мога да платя на всички" нещастно казва клиентът.

В България, споменават, че нивото на щастие е ниско и това не се свързва с доходите. Смятам, че повече корелира с тревожността, която е с високо ниво. А тя, тревожността, се влияе от парите по същия начин- от външни, от физиологични и културно интериоризирани фактори.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

На същия принцип, може да се пусне нова тема "Носи ли здравето щастие?" или "Носят ли краката щастие на безкракия"...

Естествено че ако нещо липсва и е необходимо и желано, ще носи щастие, защото става цел. Щастието може да бъде попълване на липси, но ако няма липси, ачността и ламтенето могат да бъдат и болест и нещастие.

Щастието е, когато човек прави това което иска и това което му е приятно. Действието доставя удоволствие!

Някой може да лови риба и да е щастлив, друг да търси съкровища и пак да е щастлив, за това не е необходимо задължително, да ламти и да трупа пари. Ако някой е алчен, трупането може и да го прави щастлив.

  • Харесва ми! 3
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 29 минути, skiahtro said:

Ако някой е алчен, трупането може и да го прави щастлив.

Не го. Защото сумата става недостатъчна в момента, в който е постигната.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 21 минути, dora said:

Не го. Защото сумата става недостатъчна в момента, в който е постигната.

Трупането, не сумата! Сумата е винаги недостатъчна за алчния! Действието доставя удоволствието! ...и придобиването, но до един момент, след което щастието изисква още допълнително действие.

  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

🙂

Имаш голяма пъпка на носа... Изтискваш я! Прави ти кеф... Алчност е да искаш по-голяма пъпка на носа!😉

Парите са средство! Ако ти трябват повече средства, добре.. Ако не ти трябват, за какво са ти?

В гората съм щастлив! Отивам да живея в гората! Как парите ще ме направят щастлив? Не ми трябват пари в гората!

Редактирано от skiahtro
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 40 минути, skiahtro said:

Имаш голяма пъпка на носа... Изтискваш я! Прави ти кеф

Имаше някаква изчислена закономерност, според която за да се усети следващият стимул трябва да е по- голям в някакво отношение с предишния, иначе привикваш. И то значимо, нещо като удвоено. После има една парадоксална реакция, после насищане, плато, а след време  реакциите се срутват, не влияят никакви стимули. Идва момента на старостта, изхабяването, прегарянето, когато никакви пари не те правят щастлив.Понеже щастието е хормонално, както и реакцията на стрес, закономерностите си схождат.

Та... ако изпитваш кеф от стискане на пъпки, следващата трябва да е двойно по- мъчителна. :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, skiahtro said:

Трупането, не сумата! Сумата е винаги недостатъчна за алчния! Действието доставя удоволствието! ...и придобиването, но до един момент, след което щастието изисква още допълнително действие.

Не действието, размера. Към една и съща сума /едно и също възнаграждение (парично или не) се привиква, човек започва да го счита в реда на нещата, става рутинно. За да се изпитва ново и ново удовлетворение, възнаграждението трябва да расте непрекъснато. Всички знаем, че това е (близко до) невъзможно(то). Ерго рано или късно започва недоволството.  Или примирението.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, dora said:

Това, че безпаричието ти отрежда нещастие, не е вярно. Има хора, които живеят в относителна бедност, но не са нещастни.

Ами хората, които живеят не в относителна, а в абсолютна бедност - щастливи ли са? Могат ли да бъдат щастливи, когато са гладни?

Примерът с овчарчето по-горе е на същия принцип - оварчето е относително бедно. Вазов пише:

"...и никога тъй сладко

не съм ни ял, ни спал."

Разбирай - сит е. И после пише:

"...И днес, когато виждам

овчарче малко аз,..."

Разбирай - лирическият аз е бил дете като овчар, може би дори юноша, но не и възрастен човек. Овчарчето не получава високо възнаграждение, но има и лесни за осъществяване задачи. Спи под дебела сянка следобед и свири на кавал сред природата. Радва се на безметежност, няма поглъщащи отговорности. 

Парите са само средство - да, но тежко на този, който няма средства! 

 

П.С. По подразбиране говоря за психологията на хората от западната цивилизация, към която и ние се числим. Не за гологъзи жълти човечета, които през целия си живот притежават една препаска пред гениталиите си, но са безкрайно щастливи ;) 

  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, dora said:

Не действието, размера. Към една и съща сума /едно и също възнаграждение (парично или не) се привиква, човек започва да го счита в реда на нещата, става рутинно. За да се изпитва ново и ново удовлетворение, възнаграждението трябва да расте непрекъснато.

Сигурно и размера, но по-важна е тръпката...🙂

Виждал съм милионери, дето се првят на маймуни, за 1 или 2 евро...

Виждал съм и състоятелни хора, да се карат за 2 евро...

Виждал съм милионери, да живеят, като скотове.

Вероятно и вие сте виждали...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Та... ако изпитваш кеф от стискане на пъпки, следващата трябва да е двойно по- мъчителна.

То е лесно отстрани, като имаш избор.. 🙂

Това са вече претенции т.е. имаме презадоволяване! Ако имаш 10 ще избереш най-голямата, ама ако за 2 месеца няма ни една?

  • ХаХа 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 11 часа, skiahtro said:

Щастието е, когато човек прави това което иска и това което му е приятно. Действието доставя удоволствие!

+++ Именно. За всеки човек това е различно. Всеки един е с уникални способности, които, когато ги реализира, го правят щастлив. И това е неговата лична стойност. Парите могат само да му помогнат, примерно на онзи, който се кефи от риболова да си купи хубави такъми и да има възможност да отиде да лови на хубаво място.

Скъперничеството и алчността са болестни състояния, както и хазарта, за който споменава колежката Дора, на мен това ми е познато - никога един хазартен играч не може да стане от масата, когато е спечелил, той обикновено остава там, докато загуби всичко, защото иска още и още, никога не му е достатъчно.

За гладните, парите и нещастието - ами има начин да не са нещастни, защото са гладни, просто трябва да заработят малко пари за храна.

Друг е въпросът, когато парите са манипулирани от спекулантите в банките и непрекъснато се обезценяват, намалява се стойността им, тогава те никога не стигат на никого, но това е друга тема за дълговете.

  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...