Отиди на
Форум "Наука"

Nicola Yankov - Managing Partner в Expat Capital


Recommended Posts

  • Потребител
Nicola Yankov - FB пост:
 
Повсеместните атаки за компрометирането на Николай Василев като кандидат за премиер се прехвърлиха някак автоматично и без много мислене върху правилни базови идеи за фискална политика, които той загатна, но не успя да представи в детайли или да аргументира. В резултат на това в момента всички политически играчи (включително служебното правителство) – с изключение може би на ГЕРБ и ДПС, които по-скоро не коментират темата – се състезават в популизъм да предлагат всевъзможни разходни програми за бюджета без ясни цели и без идеи за ефекта им върху средносрочната икономическа перспектива на държавата. Говори се за „подпомагане на населението“ все едно сме във война и за „продължаване на подкрепата за бизнеса“, все едно до момента е имало някакви сериозни бюджетни програми за подкрепа, като в Западна Европа и САЩ. Говори се за рязко и бързо вдигане на пенсиите, споменава се за ускорени държавни инвестиции в публична инфраструктура, за нужда от публични фондове за преориентация на енергетиката към невъглеродни източници. Иска се закриване като търговски дружества на държавните болници и преминаването им като бюджетни разпоредители под шапката на Министерството на здравеопазването, за да не трупали загуби и дългове – тоест бюджетът да поема оттук нататък всичките им финансови проблеми. Как това се съчетава с принципа за свободна и честна конкуренцията с частните болници не се споменава. БСП се обяви предварително против всякакви приватизации и концесиониране на държавни активи, все едно това е изначално нещо зло и страшно. Говори се за „съществено повишение на доходите на населението“, все едно сме 1981 г. и държавата може да вдига заплатите в частния сектор с правителствени постановления. Говори се за „защита на населението от покачващи се цени на стоки и услуги“. За „приоритет на социалната политика“, което обикновено е евфемизъм за бясно харчене на държавни пари. Членове на служебното правителство говорят за нужда от увеличени социални програми, за вдигане на доходите на пенсионерите над т.нар. граница на бедност, като предварително условие за каквито и да е „реформи“, защото иначе населението щяло да се стресира много и едва ли не да излезе по улиците, протестирайки незнайно защо и срещу какво. За самите „реформи“, срещу които ще протестира стресираното население, нищо не се говори. Говори се обаче за управлението от държавата на активи като нещо положително и за отричане на концепцията, че частният сектор е по-ефективен в разпределението и управление на ресурси.
 
Фокусирани в целта да се състави правителство на всяка цена, подкрепящите го политически групи може да приемат икономическа политика, каквато България не е имала от 1997-ма година. И това ще доведе до изместване на частните инвестиции от държавни разходи, до поддържане на високи нива на корупция (която е правопропорционална на размера на държавния отпечатък в икономиката, тоест на размера на държавните активи и разходи като процент от БВП), до влошаване на фискалните параметри и кредитния рейтинг на държавата, до продължаваща липса на съществени чужди инвеститори, до ограничаване на икономическия растеж при липса на съществени частни инвестиции и инициативи, и до отказ от приемане на България в Еврозоната поради нарушени маастрихтски критерии, макроикономически дисбаланси и неизпълнение на условия от пътната карта, които включват реформа на публичния (в смисъл контролиран от държавата) корпоративен сектор. Ето защо България трябва да продължи разумна и стриктна фискална полтика (с допълнителния бонус от затворени кранчета за източване и разхищение), приличаща повече на германската и холандската, а не на гръцката и италианската. Или на българската от 1995-1997 година.
 
За връзката между размера на държавата в икономиката и корупцията
Може би в Швеция и Дания процентът на преразпределение на БВП през държавни бюджетни програми е по-висок. Българската администрация – вкл. служби, регулатори и прокуратура – за разлика от датската или шведската обаче, е превзета и обезличена до степен, в която са възможни безобразни явни кражби на публични средства за милиарди левове без каквато и да е реакция. Повече бюджетни програми по времето на ГЕРБ (а и доста преди това) не значеше повече публична инфраструктура, по-добри публични услуги и обща модернизация на обществото. Нито висок икономически растеж. Или помощ за бизнеса в кризисни периоди. Повече държавни разходи в България най-често значат повече кражби на публични средства от близки до властта кръгове в размери, които обикновеният човек отказва да приеме за истина. Тези милиарди не предизвикват икономически подем и не стигат до хиляди български фирми, които да запазят служителите си или да наемат нови хора на по-високи заплати. Те отиват в по-малко от сто души, които пълнят „чували с пари“ и ги изнасят зад граница. Понякога буквално. Това не е социална политика и подкрепа за бизнеса. Това е просто корупция. Когато държавата управлява фирми с милиарди активи и бюджети, това не е бизнес. Това е фронт за невероятни кражби и безумно разхищение на публични пари. Така е в България. И няма смисъл да сочим за примери държави с 300-годишни традиции. Ние не сме като тях. И дори следващото правителство да е съставено от 12-те апостола с Исус като премиер, всички с дипломи от Бръшлянената Лига, по-следващото вероятно няма да е. Начинът да се намали бързо, значително и трайно корупцията в България, е да се намали бързо, значително и трайно отпечатъкът на държавата в икономиката. Което значи по-малко държавни разходни програми (където държавата е пряк или непряк възложител) и по-малко (близко до нула) държавни фирми. Иначе милиардите откраднати публични пари ще продължават да изкривяват средата ни. И борбата с тях ще е все толкова трудна. Това не е въпрос на лява или дясна политика. България няма да стане по-лява или по-дясна ако приватизираме фирми като НЕК, Булгаргаз, Български Пощи и БДЖ, или ако затворим фирми-касички като Автомагистрали, Монтажи и ТСВ. Или ако построим нови 1000 км магистрали на концесия с частни капитали – както е например в „левите“ Италия и Франция. Но ще стане по-богата, по-малко корумпирана и по-модерна държава.
 
За харченето на държавни пари и „подпомагането на населението и бизнеса“
В условията на пазарна икономика и членство в ЕС страната ни няма как директно да подпомага фирмите с бюджетни пари, защото това е недопустима държавна помощ в отворения европейски пазар. Еднократни фискални трансфери към населението (като тези в Западна Европа и САЩ) в условията на кризи са възможни, но ние не сме в момента в такава ситуация. Държавата може да вдигне единствено пенсиите с трансфери от бюджета, но на всички трябва да е ясно, че това ще стане за сметка на други разходи – като тези за отбрана, образование или за опазване на околната среда, например. Най-малкото защото не можем да минаваме безнаказано маастрихтските критерии за фискална стабилност. „Защита на населението от високите цени на стоки и услуги“ е абсурдна теза. България има задължение да либерализира цените във всички сектори за всички потребители. Това се казва функционираща пазарна икономика и е едно от изискванията за членство в ЕС. Заедно с върховенството на закона. Ако има политическо решение да се подпомагат определени социални групи, това може да стане с конретни социални трансфери, насочени към тях (субсидии за потребление на ток до определен лимит, или купони за храна, например). Може да има конкретни програми за улесняване на достъпа до финансиране на малки и средни фирми, което е позволено в ЕС. И което България не е правила истински никога до сега. Това включва гаранционен фонд за заеми (вместо ББР), фонд за дялово съ-инвестиране с частни капитали (по аналог с програмата Jeremie на ЕС), развитие на капиталовия пазар като основна (и нефункционираща в България) система за достъп до финансиране във всяка развита пазарна икономика, и мерки за привличане на чужди инвеститори (през капиталовия пазар и по други канали). Пряко или непряко субсидиране на стоки и услуги, или ценови контрол (не че е възможно даже юридически в общия европейски пазар) като вид социална политика – което пак значи някъде по веригата държавни субсидии, за да се покриват загубите на производителите – са абсурдни тези през 2021 г. Но се чуват ясно през последните дни.
 
За харченето на държавни пари и икономическия растеж
Държавните разходи изместват частните инвестиции. Това е известно като crowding-out ефект в икономиката. В края на краищата, ако някой построи нещо, което е необходимо в една система или икономика, друг няма да го направи пак, защото обикновено няма нужда от още едно от същото нещо. Така че колкото повече държава и държавни фирми има в една икономика, толкова по-малко частни инвестиции има там. Освен това държавата обикновено не играе честно на пазара и е много трудно да се конкурираш с нея. Тя от една страна е регулатор, а от друга конкурент. Освен това често прави социална политика чрез фирмите си, предоставяйки стоки или услуги на загуба – тоест прави дъмпинг, което е забранено в нормалната пазарна икономика. А когато държавните фирми натрупат големи загуби от този дъмпинг, ги спасява чрез рекапитализация или крос-субсидиране от други държавни фирми – например продавайки по-евтино газ на топлофикациите и прехвърляйки загубите към по-печелившите дружества в енергетиката. Затова там, където има голяма държавна фирма, частните капитали бягат надалече. А там, където няма частни инвестиции (местни и чужди), няма конкуренция и развитие. Няма растеж. И няма високи доходи. Ако искаме да растем изпреварващо и да догонваме другите държави в ЕС, трябва да имаме точно обратната политика – по-малко държава в икономиката и насърчаване на повече частни инвестиции (и местни и чужди) и предприемачество. Чрез разумна данъчна политика, добри регулации, ефективна, компетентна и некорумпирана администрация, и работеща съдебна система. И чрез инвестиции на публичните пари основно в човешки ресурси, а не в асфалт или в държавен бизнес.
 
За харченето на държавни пари и доходите на населението
Доходите и заетостта са фунцкия на икономическия растеж в една пазарна икономика, а не на държавните разходи и участието на държавата в икономиката. В дългосрочен план най-динамично растящите и конкурентни държави са тези с най-либерални икономики и най-малко държава в икономиката. И те стават най-богатите. С най-ниски нива на корупция и най-ефективна администрация. Икономическият растеж дългосрочно е свързан с нивото на частни инвестиции и икономическа активност, а не с държавната намеса в икономиката. Ако държавата се налага да се намеси по-сериозно в икономическите процеси (в кризисни периоди) – това обикновено става чрез монетарни мерки, като изкупуване на финансови активи от централната банка, за да се увеличи паричното предлагане, да се гарантира ликвидността в системата и достъпът на частния бизнес до финансиране. И/или чрез сваляне на лихвите. И оттам да се стимулира растежът на частния сектор. Който частен сектор създава принадена стойност, увеличава заетостта, доходите и фискалните приходи. С държавни разходи не се стимулира икономически растеж. Може най-много да се загаси временно някой пожар или криза, но това трябва да е винаги краткосрочно или еднократно като мярка. А в България никога не се е мислило сериозно да се провежда антициклична фискална политика. Всичко винаги се е въртяло около това едни наши хора да откраднат едни пари. Нямаме нито една фискална програма през последните 32 години, която да е замислена и изпълнена като подпомагаща българския бизнес в кризисна ситуация. Така че нека да не ни се дават развити държави като примери в това отношение. България мина през ужасяващи кризи. Нищо не се случва през 2021 г., което да налага масови харчове на държавни пари. Да – България си остава най-бедната държава в ЕС, но няма как да забогатеем, като си раздадем едни пари от нашия си държавен бюджет. Повечето хора не го разбират това, но трябва да им се обяснява внимателно и упорито, докато го разберат.
 
За харченето на държавни пари и изграждане на модерна инфраструктура
Първо, България няма добра инфраструктура (поне спрямо другите държави в ЕС) и ако ще расте изпреварващо икономически, трябва бързо да изгради такава. Второ, държавата ни няма неограничени ресурси да инвестира в инфраструктура. Ако имаше, досега да го е направила. Има маастрихтски критерии за дефицит и дълг, които трябва да се спазват. Отделна е тамата дали всъщност сегашната българска държава може да осигури като възложител качествена модерна инфраструктура, кога и как ще стане това и с колко откраднати пари. Досега доказателствата са само в негативна посока. От тези две неща логически следва, че държавата трябва да осигури изграждането на необходимата й модерна инфраструктура от частни инвеститори. А това става само с концесии. Изграждането на модерна инфраструктура от частни инвеститори ще значи привличането на много милиарди евро чужди капитали в българската икономика. И ще предизвика истински подем и заетост в много сектори. Тези инвестиции ще имат и сериозен положителен фискален ефект. Това изобщо няма да е лесна задача и изисква изключително компетентен правителствен екип и администрация. Това всъщност ще е огромен подвиг, ако успеем да го направим като държава. И заслужава да е основен приорите на следващото правителство. Не харченето на държавни пари за магистрали в стил ГЕРБ. Защото така накрая няма да имаме нито пари, нито магистрали. Да не говорим изобщо за качеството и сроковете на строителството. Концесионирани магистрали не значи тол такси. Решението кой и как да плаща за ползването на магистралите е политическо. Може да се ползва модел на солидарно преразпределение през винетния пул, където всички си караме с винетките и нищо не се променя. Държавата плаща на концесионерите от винетния пул според отчетите от видеоконтрола на движението. А може да има комбиниран модел, където фирмите плащат на база реално ползване, а гражданите са само с винетки – въпрос на политическо решение. Така ще си изплащаме на частните инвеститори магистралите в следващите 30-50 години без да взимаме публичен дълг, без да харчим пари през бюджета и да реализираме текущи дефицити, и без да има огромна корупция. А, да – и всъщност ще имаме магистали. Спрямо това да говорим още 15 години как ще ги строим.
 
За връзката между фискалната политика и европейската интеграция на страната
Единственото нещо, за което България се споменава положително в ЕС, е добрата фискална позиция на страната. Това бе и една от причините Меркел да харесва Борисов. Ако издъним бюджетния дефицит и дълга, няма да има милост към нас. Всички така или иначе ни търсят кусурите да ни „отложат за неопределено време“ от влизане в Еврозоната. Изпълнението на маастрихтските критерии за дефицит и дълг трябва да е абсолютен национален приоритет. Той е еднозначен с членство в Еврозоната. Затова ми е доста трудно да преглътна позицията на министър Асен Василев, според който народът трябва тепърва „да взима информирано решение“ за влизане в Еврозоната. Което ми звучи като референдум. Но в същото време министър Василев предлага „спешна“ актуализация на бюджета с още 1.8 млрд лева разходи. Защото приходите се оказали повече. Не, че е забранено, но бюджетът е основен инструмент за държавна политика и е малко странно да се променя от правителство, което е назначено без мандат за конкретни политики от парламента. В момента заложеният дефицит е 3.8% от БВП – тоест извън границата от 3% по Маастрихт. Това, че сме още в „пандемия“ и дефицитът на Франция е над 5%, например, не ни помага в стремежа ни да влезем колкото се може по-скоро в Еврозоната. Сами ще се застреляме в краката, ако си скъсаме дипломата на фискален отличник, с която имаме основание да се гордеем. Интеграцията на България в ядрото на ЕС – което значи преди всичко Еврозона и Шенген – трябва да е основната цел пред България в този мандат. Да се отказваме от тази цел, за да угодим на някой популист в момента, е меко казано недалновидно.
 
За социалните програми и инвестициите в човешки ресурси
Ако държавата спре да харчи за покриване на дупки в държавни фирми, спре да харчи за строящи се и никога недостроени магистрали, и за ремонти на ремонтите, пари за социални програми ще има. Ако държавата приватизира основни свои корпоративни субекти и фирми-касички, ще се съберат и пари за сребърния фонд или за фискалния резерв – според политическото решение къде да отидат тези приходи. А ако започнем да изграждаме инфраструктура с частни капитали на концесия, това ще освободи средствата по програмите на ЕС да бъдат насочени към инвестиции в човешките ресурси на България, а не в асфалт и бетон. Ето в такива неща трябва да се харчат държавните и европейски фондове. В програми, които да са свързани с образование, здравеопазване, национална сигурност и преориентиране към модерна икономика – базирана на дигитализация, на чиста енергия и на услуги с висока принадена стойност. Ако вдигнем пенсиите, заплатите на държавните служителите, субсидиите на ТЕЦ Марица-Изток 2, възложим за н-ти път „на едни хора“ строителството на магистрала Хемус и раздадем еднократно едни пари на калпак, това няма да ни направи нито по-богати, нито по-ефективни, нито по-конкурентноспособни. Само по-бедни.
Ясно е, че реформата в правосъдието е приоритет и като граждани трябва да приемем това. Това е краткосрочната цел, за постигането на която си заслужава да се направят някои компромиси. Без това нищо друго няма значение. Дългосрочно обаче трябва да се договорим като общество какво и как ще правим с ролята на държавата в икономиката, ако искаме да се превърнем в развита и богата държава.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 37 минути, nik1 said:

Ако издъним бюджетния дефицит и дълга, няма да има милост към нас. Всички така или иначе ни търсят кусурите да ни „отложат за неопределено време“ от влизане в Еврозоната. Изпълнението на маастрихтските критерии за дефицит и дълг трябва да е абсолютен национален приоритет. Той е еднозначен с членство в Еврозоната. Затова ми е доста трудно да преглътна позицията на министър Асен Василев, според който народът трябва тепърва „да взима информирано решение“ за влизане в Еврозоната.

При толкова популизъм става все по-реално, ако започнат и да си изпълняват "обещанията", да бъдем отрязани от Еврозоната, а това, според мен ще означава и отрязване от сега договорените еврофондове, под един или друг предлог.

С една дума, Орешарски-2 дубъл.

Германия е основният донор на евросредства, защото първо Германия произвежда и изнася изключително много, тя е втората държава в света след Китай по положителен търговски баланс; и второ, защото Германия следва финансовите принципи на Австрийската школа, което дефакто е един вид "златен стандарт" - не можеш да харчиш повече, отколкото произвеждаш. Не мисля че тази германска финансова философия ще се промени, за да се настройваме да харчим "като за последно", просто ще ни плеснат по ръцете, ако се опитаме да го правим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Б. Киров said:

При толкова популизъм става все по-реално, ако започнат и да си изпълняват "обещанията", да бъдем отрязани от Еврозоната, а това, според мен ще означава и отрязване от сега договорените еврофондове, под един или друг предлог.

С една дума, Орешарски-2 дубъл.

Германия е основният донор на евросредства, защото първо Германия произвежда и изнася изключително много, тя е втората държава в света след Китай по положителен търговски баланс; и второ, защото Германия следва финансовите принципи на Австрийската школа, което дефакто е един вид "златен стандарт" - не можеш да харчиш повече, отколкото произвеждаш. Не мисля че тази германска финансова философия ще се промени, за да се настройваме да харчим "като за последно", просто ще ни плеснат по ръцете, ако се опитаме да го правим.

Н.Янков е напълно прав за нещата които казва.

---------------------------

Има друг проблем, и той е че в сегашната криза и сегашното състояние на българската икономика, чистият остеритет с балансиран бюджет, предложен от Н. Василев, противоречи на всичко познато и направено някога у днес по света.

Пести се в добрите времена, в недобрите се ползват "белите пари"

Българската икономока няма шанс за бързо и успешно възстановяване, ако в тази криза не се подпомогнат малките и микро-фирмите, безработните, (младите), аз защо не и пенсинерите (по Конституция сме социална държава, но пенсионния ни модел не е заложен като социален, а като социал-демократически)

Тези пари със сигурност ще се върнат в икономиката (няма нито да  бъдат спестени, нито изнесени с чувалите), освен това ще се запазят компании и работни места.. .

Отиването на трудовата борса, преквалифициранетио и намиране на нова рабоата, е постижимо повече на теория (в едно развито общество е по-лесно постижимо , отколкото на практика)

ПС

Идват големите пари за възстановане, ако малкият и среден бизнес е разбит (и работната ръка се деквалифицира), то тогава ще има гарантирано повторение на ГЕРБ 3  и Путин 4- парите ще се раздават и изсипят "накуп" на 30-50 човека/фамилии,....голямата част от които ще бъдат изнесени/инвестирани в чужбина в офшорни компании и скъпи имоти..

 

 

Изгледайте интервюто с Кирил Петков

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз съм съгласен, че балансираните бюджети са правилната политика. Германия не само следва тази политика, ами го прави от времето на Бисмарк насам. 

Само че, България не е Германия, нито Австрия, дори Унгария... Ние сме в тежък демографски срив. Ниска раждаемост, висока емиграция, смъртност. Отношението на пенсионерите към работещите е  с тенденция да стане 1:1. Има населени места, в които няма лекар, няма откъде човек може да си закупи лекарствата, които биха му спасили живота. В същото време няма и транспорт, или поне редовен такъв, до някой голям град, а и пенсиите са ниски. Последни сме по кажи-речи всички показатели в ЕС, и се налага да догонваме, дори ускорено. От тази гледна точка "постната пица" е убийствена за нас ... 

За съжаление, в България за разлика от Западна Европа, все още има нерешени битови проблеми. И това налага правителствени харчове. Ако погледнем социалната сфера, там огромна част от харчовете отиват към ромското население. Който е влизал в такова гето, знае как стоят нещата. Там картинката е достойна за някоя африканска страна.  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Mazzini said:

Аз съм съгласен, че балансираните бюджети са правилната политика. Германия не само следва тази политика, ами го прави от времето на Бисмарк насам. 

Само че, България не е Германия, нито Австрия, дори Унгария... Ние сме в тежък демографски срив. Ниска раждаемост, висока емиграция, смъртност. Отношението на пенсионерите към работещите е  с тенденция да стане 1:1. Има населени места, в които няма лекар, няма откъде човек може да си закупи лекарствата, които биха му спасили живота. В същото време няма и транспорт, или поне редовен такъв, до някой голям град, а и пенсиите са ниски. Последни сме по кажи-речи всички показатели в ЕС, и се налага да догонваме, дори ускорено. От тази гледна точка "постната пица" е убийствена за нас ... 

 

Заради това и заради непреодиляната коронакриза , смятам не трябва  да се подхожда идеологически, а практически - с поставяне  на приоритети

Балансиран бюджет според мен трябва да имаме най-рано през 2023 година.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, nik1 said:

чистият остеритет с балансиран бюджет, предложен от Н. Василев, противоречи на всичко познато и направено някога у днес по света.

Всъщност от това което чух от пресконференцията на Н. Василев, той не говори за остеритет и "стягане на коланите" - доколкото го оставиха да говори, той спомена, че е "бюджетен ястреб", но това може да означава, че не приема да се разширява преразпределението на парите главно чрез бюджета. Той посочи, че през 2004 бюджетните разходи са били около 30 процента от БВП, днес са около 40 с тенденция да се увеличават. Каза също, че възнамерява да намали ДДС на 18 процента и данък печалба на 9 /което ако се приеме общ корпоративен данък, както натиска Джанет Йелън ще отиде поне на 15, но това е бъдеще неопределено/. Така или иначе философията на Н.Василев в икономиката е дясна - повече пари у хората, по-малко намеса на държавата в икономиката. На мен лично това ми допада и смятам, че след като одържавените икономики, подхранвани с командни пари от централните банки покажат пълна несъстоятелност, тоест имплодират от само себе си, вълната ще смени посоката си надясно. Кога ще стане, само господ знае, но ще стане в един момент на обръщане на махалото. Може би Н.Василев малко е изпреварил времето, но това, което говори, лично за мен, прозвуча смислено.

Въпросът с влизането в еврозоната е централен, защото България извън еврото, винаги ще залита към популизъм и ще разпалва желанието на извънсистемни партии да спекулират с обещания. Бордът не е някаква природна даденост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Б. Киров said:

Така или иначе философията на Н.Василев в икономиката е дясна - повече пари у хората, по-малко намеса на държавата в икономиката. На мен лично това ми допада и смятам, че след като одържавените икономики, подхранвани с командни пари от централните банки покажат пълна несъстоятелност, тоест имплодират от само себе си, вълната ще смени посоката си надясно. Кога ще стане, само господ знае, но ще стане в един момент на обръщане на махалото. Може би Н.Василев малко е изпреварил времето, но това, което говори, лично за мен, прозвуча смислено.

Дано 

 

Цитирай

Въпросът с влизането в еврозоната е централен, защото България извън еврото, винаги ще залита към популизъм и ще разпалва желанието на извънсистемни партии да спекулират с обещания. Бордът не е някаква природна даденост.

Слави Трифонов остава загадка, що се касае до ДБ, обединението  ясно е  поставено като център - дясно (от центъра), а "Изправи се, Ние идваме" по струтура и идеология са микс между десноцентристи (партията на Капон) и лявоцентристи (Манолова - Дончева) 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да си върнем думата за кризисните мерки и пенсиите, и за  модела "Борисов/Путин".

Асен Василев, служебен министър на финансите:

"Не е нормално в държава от Европейския съюз 43% от пенсионерите да са под линията на бедност. Г-н Борисов говореше как, за да дава на пенсионерите трябва да вземе от учителите и полицаите. Ами не, оказа се, че трябва да вземе от приятелите, с които играят, делят парите и си раздават всички тези милиарди на поръчки. Ето, в момента нито взимаме от полицаите, нито от учителите, а има пари за пенсионерите. Това каза по БНТ министърът на финансите в служебното правителство Асен Василев.
,

„За мен тези 50 лева, които са раздадени на калпак помогнаха на хората, но това нещо трябва да става честно, по законов начин и устойчиво във времето, така че наистина да извадим нашите родители от бедността“, коментира той.

„Имаме около 2 млрд. лв. приходи, предвидени до края на годината. Около 1,6 млрд. идват от допълнителни приходи, които НАП и Агенция „Митници“ ще съберат. Как за два месеца дойдоха близо 2 млрд. – спряхме да проверяваме фризьорските салони, започнахме да проверяваме големите компании и изведнъж хазната взе да се пълни“, обясни служебният министър.

„Около 400 млн. идват от допълнителни приходи от Плана за възстановена“, добави Асен Василев.

„Досега е харчено без никакъв контрол, без процедури, без търгове. Давани са пари буквално на 4-5 фирми, които са били абонирани за огромни парични средства. В строителството имаме фирми, които за последните години са получили директни поръчки за над милиард без търг. Когато започнахме да затягаме разходната част, от там също се появиха резерви, които са възможни за използване“, уточни служебният министър на финансите.

„Предлагаме парламентът да реши за какво да бъдат изхарчени тези допълнителни 2 млрд. Подготвили сме актуализация на бюджета, в която предлагаме парите да отидат за здравеопазване, за актуализация на пенсиите и за подкрепа на бизнеса“ отбеляза той.

„В момента фондът за бедствия е изпразнен, но не заради коронавируса. Дадени са пари за бедствия от 2011 година. Фондът за бедствия също го възстановяваме“, посочи министърът.

„Ако не си пренастроим електроенергийната система, няма как да градим каквато и да е икономика. До 10 години токът ни може да е скъп и може някой друг да ни го спира и пуска“, предупреди Василев.

За евентуално участие в кабинета на „Има такъв народ“ той уточни, че никой не му се е обаждал. „Аз знам толкова, колкото и вие“, посочи министърът."

https://svobodnoslovo.eu/асен-василев-за-да-дава-на-пенсионерит/?fbclid=IwAR2feUuVRXkzuvIvZAGcdnbogQADTLJOwmMR0Ilnnh8pOznnEHGE8jtXm3Y

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Б. Киров said:

При толкова популизъм става все по-реално, ако започнат и да си изпълняват "обещанията", да бъдем отрязани от Еврозоната, а това, според мен ще означава и отрязване от сега договорените еврофондове, под един или друг предлог.

С една дума, Орешарски-2 дубъл.

Германия е основният донор на евросредства, защото първо Германия произвежда и изнася изключително много, тя е втората държава в света след Китай по положителен търговски баланс; и второ, защото Германия следва финансовите принципи на Австрийската школа, което дефакто е един вид "златен стандарт" - не можеш да харчиш повече, отколкото произвеждаш. Не мисля че тази германска финансова философия ще се промени, за да се настройваме да харчим "като за последно", просто ще ни плеснат по ръцете, ако се опитаме да го правим.

Не беше ли неписано искане, на страните от еврозоната към нас, да се вдигнат доходите до някакви по-приемливи нива?!

Цитирай

Ако издъним бюджетния дефицит и дълга, няма да има милост към нас. Всички така или иначе ни търсят кусурите да ни „отложат за неопределено време“ от влизане в Еврозоната.

https://tradingeconomics.com/bulgaria/foreign-exchange-reserves

https://tradingeconomics.com/hungary/foreign-exchange-reserves

Лесно е да се пишат псевдолибертариански постове във фейсбук и да призовава за рязане на бюджетни разходи, ама е трудно да се види реалността. Пари има!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Б. Киров said:

Въпросът с влизането в еврозоната е централен, защото България извън еврото, винаги ще залита към популизъм и ще разпалва желанието на извънсистемни партии да спекулират с обещания. Бордът не е някаква природна даденост.

Всъщносткритиките и опасенията "отдясно" относно присъединяването ни към еврозоната са за обратното - че влизането ни в еврозоната  ще допринесе за увеличаване на лесните пари и лесния достъп до пари, и това ще "отпуши" икономическия популизъм (и в крайна сметка ще увеличи корупцията), справка Гърция

Изобщо, няма еднозначна теория ("отдясно") за присъединяването ни към Еврозоната

Иначе, знам за разбиранията на Н. Василев по този въпрос - "трябва  ,един вид на всяка цена да станем членове на Еврозотата, и това ще донесе само ползи", и ако трябва да го коментирам, или е  прекален оптимизъм, или тук има скрити мотиви..

ПС

Бордът поне днес  е като природна  даденост. След присъединяването ни към Еврозоната, мисля убеден съм, няма да има какво да запушва и притиска разходите. Т.н. "процедура за прекомерен дефицит" изглежда  немалко пропусклива, след като само няколко от страните в ЕС и еврозоната могат да покажат добра фискална дисциплина и резултати

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, nik1 said:

Всъщносткритиките и опасенията "отдясно" относно присъединяването ни към еврозоната са за обратното - че влизането ни в еврозоната  ще допринесе за увеличаване на лесните пари и лесния достъп до пари, и това ще "отпуши" икономическия популизъм (и в крайна сметка ще увеличи корупцията), справка Гърция

Изобщо, няма еднозначна теория ("отдясно") за присъединяването ни към Еврозоната

Иначе, знам за разбиранията на Н. Василев по този въпрос - "трябва  ,един вид на всяка цена да станем членове на Еврозотата, и това ще донесе само ползи", и ако трябва да го коментирам, или е  прекален оптимизъм, или тук има скрити мотиви..

ПС

Бордът поне днес  е като природна  даденост. След присъединяването ни към Еврозоната, мисля убеден съм, няма да има какво да запушва и притиска разходите. Т.н. "процедура за прекомерен дефицит" изглежда  немалко пропусклива, след като само няколко от страните в ЕС и еврозоната могат да покажат добра фискална дисциплина и резултати

ППС

https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/economy-finance/com-2021-529-1_en_act_part1_v5.pdf

 

DEFICIT CRITERION

In sum, the analysis suggests that the deficit criterion as defined by the Treaty and Regulation (EC) No 1467/97 is fulfilled by Bulgaria, Denmark and Sweden, while it is not fulfilled by 23 Member States before the consideration of the relevant factors as appropriate: Belgium, Czechia, Germany, Estonia, Ireland, Greece, Spain, France, Croatia, Italy, Cyprus, Latvia, Lithuania, Luxembourg, Hungary, Malta, the Netherlands, Austria, Poland, Portugal, Slovenia, Slovakia and Finland.

 

 

DEBT CRITERION

In 2020, the general government gross debt ratio increased in all Member States, and it exceeded the 60% of GDP Treaty reference value in 14 of them: Belgium, Germany, Greece, Spain, France, Croatia, Italy, Cyprus, Hungary, Austria, Portugal, Slovenia, Slovakia and Finland (Table 3). That increase stemmed from the sizeable contraction of nominal GDP and from the large amount of debt issued to finance exceptionally large deficits. In 2019, Belgium, Greece, Spain, France, Croatia, Italy, Cyprus, Hungary, Austria, Portugal and Slovenia already had general government gross debt above 60% of GDP. Data show that in 2020 the debt reduction benchmark was not complied with in Belgium, Greece, Croatia, Italy, Cyprus, Hungary, Austria, Portugal and Slovenia (Table 4). The debt reduction benchmark is computed over a three-year horizon that can be forward-looking (t-1 to t+1), backward-looking (t-3 to t-1) and adjusted for the cycle. If in any of the years the debt ratio is below 60% of GDP, the benchmark cannot be meaningfully computed. This is the case when Member States cross the reference value from below to above 60% of GDP, 7 notably in the case of Germany, Slovakia and Finland. Since for Slovakia the debt-to-GDP ratio is projected to fall below the Treaty threshold reference value in 2021, it is considered to comply with the debt criterion. For Germany and Finland, the debt ratio is projected to remain above 60% of GDP over the forecast horizon and they are thereby not considered to comply with the debt criterion. Moreover, Spain and France, which are subject to the transitional debt rule, did not make sufficient progress towards meeting the debt reduction benchmark in 2020, as the change in their structural balance was below their required minimum linear structural adjustment (Table 5). The analysis thus suggests that, among the Member States with general government debts exceeding 60% of GDP at the end of 2020, the debt criterion is fulfilled by Slovakia, while it is not fulfilled, before the consideration of the relevant factors, by Belgium, Germany, Greece, Spain, France, Croatia, Italy, Cyprus, Hungary, Austria, Portugal, Slovenia and Finland.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Б. Киров said:

Всъщност от това което чух от пресконференцията на Н. Василев, той не говори за остеритет и "стягане на коланите" - доколкото го оставиха да говори, той спомена, че е "бюджетен ястреб", но това може да означава, че не приема да се разширява преразпределението на парите главно чрез бюджета.

Фактът че акцентира върху това че е "бюджетен ястреб", може да значи много неща.

- например че ще се подържа балансиран бюджет в условия на възстановяване от криза ( да видим докъде ще я докараме с  индийския щам) - като не предвиди допълнителни средства (като преразход)

Което е нон-сенс, самоцитирам се:  Пести се в добрите времена, в недобрите се ползват "белите пари"

- или  как  ще  се подържа балансиран бюджет при извършване на тежки реформи

Например:

Как ще закриваме държавната ТЕЦ Марица -Изток 2, или ще се преустройва на газ, или там каквото

10 хиляди човека, които нямат вина, че държавата (държавните чиновници и политици)  досега им е осигурявала препитание и ги е карала да мислят че това ще продължи, до изчерпавеното на въглищата в басеина, ще ги изхвърлим ей така - без подхощи компенсации и прекалификация/пътна карта?

 Както при комунизма и посткомунизма  ли?  "Няма човек, няма проблем"

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, новорегистриран2 said:

Не беше ли неписано искане, на страните от еврозоната към нас, да се вдигнат доходите до някакви по-приемливи нива?!

Няма никакъв друг приемлив начин да вдигнеш доходите, освен да вдигнеш производителността и приходите. Как ще си вдигнеш доходите в семейството, например - като работиш повече или вземеш заем/кредит, който обаче ще трябва да върнеш, следователно пак ще ти се наложи да го изработиш и то с лихвите. Не го ли върнеш с кредитното ти досие е свършено и повече никой няма да ти дава заем/кредит, минаваш към тъмната страна:)

Същото е и с държавата. Хайде да вземем за пример пенсионерите - да им вдигнем пенсиите, много хубаво, всички сме за. Обаче въпросът е откъде. В България в момента има около 2.2 млн. пенсионери, искаме средната пенсия да е 552 лева и да няма пенсионер под 369 лева, да няма бедни. Чудесно, ето:

2021-07-27_175855.jpg.fe684de864c640536b8d72f99b256481.jpg

Като сметнем колко струва това, то е над 14 млрд. лева годишно; БВП за миналата година е бил 110 млрд. лева, тоест около 11 процента отиват за пенсионерите. Те се плащат от осигуровките на работещите, които в момента са малко над 3 млн., тоест пенсиите на 2-ма пенсионери се плащат от осигуровките на 3-ма работещи. Да, но тези осигуровки стигат едва до средата на годината, после трябва да се вземат от бюджета, тоест пак от данъците на работещите. Или да отиват в графата дефицит или дълг.

Няма безплатен обяд. Същото е и за увеличението на минималната заплата, на средната заплата и на възнагражденията на държавните служители. Всичко това се заделя от изработеното, тоест от БВП, или се пише като дълг и дефицит. Ние не сме страна, която си печати собствената валута, както могат да правят САЩ, в борд сме.

Конкретно за пенсиите, през 2007 средната пенсия е била 171 лева, днес ще е 552 лева, повече от 3.5 пъти увеличение, 350 процента. Колко се е увеличил БВП на България за същото време:

2021-07-27_175928.jpg.49178d3510f86266ac52747a2c7be4d8.jpg

От 6477 щ. долара на 9058 щатски долара БВП на човек. По малко от 50 процента. 350 процента вдигане на пенсиите, срещу 50 процента увеличение на БВП. 7 пъти по-голямо увеличение от ръст на БВП. Пицата, както казваше един бивш финансов министър е една и е малка и е за всички, да работим да я направим по-голяма. Това е дясно мислене, и то не е псевдолиберално. Другото мислене в икономиката граничи с илюзионизъм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, Не знам кой е казал или написал трактат, че пенсионерите в България трябва да мизерстват или мрат от мизерия (как разходите им ще се поемат- това според мен е нерелеватно в базовия спор) ?

Имаме  Конституция и тълкуване  на Коституционния съд и всеки с претенции за суперзнания (като юпитата на Царя) би трябвало да разбира смисъла и знанието на думата "социална", (еее. тук не говорим за уж отвлечни понятие като сициопол , социални роли на половете)

 

Относно соченото в искането противоречие на § 6, т. 18, букви "а" и "б" от ПЗР на ЗБДОО за 2012 г. с принципа за социалната държава (преамбюла на Конституцията) и с чл. 51, ал. 1 и 3 от Конституцията
1. Социалната държава като характеристика на съвременната българска държава присъства в практиката на Конституционния съд. Определянето на една държава като социална е присъщо на широкото разбиране за демокрация, включващо социална справедливост и сигурност. Социалната функция на държавата се възприема като преразпределяне на тежестта на направените разходи (Решение на КС № 13 от 2003 г. по к.д. № 11 от 2003 г.; Решение на КС № 8 от 2012 г. по к.д. № 16 от 2011 г.), което цели да осигури на всеки слой от населението икономически и културен екзистенц на умерено ниво. Възприема се и като програма, която се изпълнява заедно със свободата на избор на професия и образование, със социалното обвързване на собствеността, с възможното използване на земята, природата и производителните сили в общ интерес. Социална е държавата, която се стреми възможно най-добре да вгради принципа за социалната справедливост в законодателството и управлението. Съвременният конституционализъм издига постулата за социалната държава до основно начало на демократичната и правова държава. И за да не остане само като бланкетна формула и социално-карикативно определение без реално съдържание, от закрепването му като конституционен принцип се извежда задължение за носителите на властта в държавата да предприемат активни и ефективни действия за постигане на социална справедливост и социална сигурност. Принципът за социалната държава представлява мандат за активна социална политика на държавата с цел гарантиране социална закрила на хората. В Конституцията "социалната държава" е основно начало и рамката, в която се вмества социалната закрила. Основен компонент на тази закрила е организирането и поддържането на система на обществено осигуряване като система на взаимопомощ, чрез която се защитава общият интерес - в нейните рамки гражданите се осигуряват, получават осигурителни обезщетения при изпълнението на определени законови условия и изисквания.
 
 
 
 
това е положението от най-високо ниво 
 
 
 
Царските юпитата с комунистическо възпитание и ценности не го разбраха (нито следващите Гербави Комундета, ДС-та и Мутри), нека да не ставаме като тях..
 
ами то Николай Василев е син на полковник (кап I ранг) Васил Василев, бивш шеф на ВКР еди къде си (демек), лоялист значи, неслучаен човек..
 
 
Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Айдеее, либерастията отново в атака!

Забелязвам, че към форумните либерасти се присъединиха купчина съвсем нови. Изглежда задачата е окончателно да приключат с България?

Адвокатите на тоталната приватизация ще ги питам: Каква е съдбата на досега приватизираните активи, от 1990 насам? Колко са цъфнали и вързали и колко ги няма никакви? 

Ама били остаряли и неефективни - аз ще ви кажа - дойдоха турци, корейци, че даже и западняци и си напазаруваха машини почти без пари. Каквото можаха. Останалото на скрап. Сред остарялото имаше доста модерно и то можеше с инженерна мисъл да се преструктурира. Между другото има тежки машини, които не остаряват за 200 години. Такива старци отидоха в Корея, дето уж е най-модерна. 

   То всяко нещо трябва да се прави с разбиране  и с конкетен подход, а либерастията предявява тотални (комунистически) мантри - Някои държавни чинивници злоупотребяват, значи държавата по правило е лоша... Това ли измисли Харвард? Да ама не - ей го служебният министър - само като рязна  магистралните кърлежи и в бюджета се появи някакъв милиард и нещо. Значи държавата може да е  и добър стопанин, зависи от човека.  

  -Болниците да не се одържавяват, защото ще виснат на бюджета? - В момента, обаче, са виснали на здравната каса и лъжат и мамят до откат - Пирогов.  В момента някои болници страдат, защото други болници са по-големи лъжци и крадци от тях.  Увълчената върхушка на болниците ощетява по-низшият персонал и така създава дефицит на кадри.

  Защо държавните фирми са зле? - Защото мениджмънта е оставен да си разиграва коня. Почти няма контрол от собственика (народа, чрез държавата). Промени ли се това и те ще цъфнат...

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Б. Киров said:

Няма никакъв друг приемлив начин да вдигнеш доходите, освен да вдигнеш производителността и приходите. Как ще си вдигнеш доходите в семейството, например - като работиш повече или вземеш заем/кредит, който обаче ще трябва да върнеш, следователно пак ще ти се наложи да го изработиш и то с лихвите. Не го ли върнеш с кредитното ти досие е свършено и повече никой няма да ти дава заем/кредит, минаваш към тъмната страна:)

Производителността е много спорен статистически показател. Дълбоко се съмнявам, че една чистачка или фризьорка в Дания извършва 5-10 пъти повече работа от колежките й в България. Същото важи и за датската икономика като цяло, пък и за корейската.

Цитирай

Същото е и с държавата. Хайде да вземем за пример пенсионерите - да им вдигнем пенсиите, много хубаво, всички сме за. Обаче въпросът е откъде. В България в момента има около 2.2 млн. пенсионери, искаме средната пенсия да е 552 лева и да няма пенсионер под 369 лева, да няма бедни. Чудесно, ето:

2021-07-27_175855.jpg.fe684de864c640536b8d72f99b256481.jpg

Като сметнем колко струва това, то е над 14 млрд. лева годишно; БВП за миналата година е бил 110 млрд. лева, тоест около 11 процента отиват за пенсионерите. Те се плащат от осигуровките на работещите, които в момента са малко над 3 млн., тоест пенсиите на 2-ма пенсионери се плащат от осигуровките на 3-ма работещи. Да, но тези осигуровки стигат едва до средата на годината, после трябва да се вземат от бюджета, тоест пак от данъците на работещите. Или да отиват в графата дефицит или дълг.

Няма безплатен обяд. Същото е и за увеличението на минималната заплата, на средната заплата и на възнагражденията на държавните служители. Всичко това се заделя от изработеното, тоест от БВП, или се пише като дълг и дефицит. Ние не сме страна, която си печати собствената валута, както могат да правят САЩ, в борд сме.

Една вметка, че БВП за миналата година е 118 млрд. лева. За тази ще е между 125 и 130 млрд. лева, зависи каква ще е инфлацията до края на годината. За догодина се очертава БВП от поне 140 млрд. лева. От ЕС ще дойдат поне 12 млрд. лева в следващите няколко години, което ще напомпа не само БВП, но и инфлацията. Т.е. още повече приходи за бюджета и ударно увеличаване на производителността.

Като нищо към 2025 - 2026 БВП ще бъде двоен на този от 2019, т.е. около 230-240 млрд. лева.

Цитирай

Конкретно за пенсиите, през 2007 средната пенсия е била 171 лева, днес ще е 552 лева, повече от 3.5 пъти увеличение, 350 процента. Колко се е увеличил БВП на България за същото време:

2021-07-27_175928.jpg.49178d3510f86266ac52747a2c7be4d8.jpg

От 6477 щ. долара на 9058 щатски долара БВП на човек. По малко от 50 процента. 350 процента вдигане на пенсиите, срещу 50 процента увеличение на БВП. 7 пъти по-голямо увеличение от ръст на БВП. Пицата, както казваше един бивш финансов министър е една и е малка и е за всички, да работим да я направим по-голяма. Това е дясно мислене, и то не е псевдолиберално. Другото мислене в икономиката граничи с илюзионизъм.

Смея да твърдя, че населението на България е около 6 милиона, което прави данните за БВП на човек силно занижени. Косвено потвърждение се намира в голямата разлика между номинален БВП на човек и по ППС. Предвид, че демографията ни само ще се срива, а икономиката ни ще расте инфлационно-инвестиционно, то и този показател ще е расте бързо.

Цитирай

Ние не сме страна, която си печати собствената валута, както могат да правят САЩ, в борд сме.

Именно защото е фиксиран курса на лева към германската парична единица и се поддържа изкуствено занижена стойност (по силата на това, че немците го правят), за да се стимулира износа, се получава така, че хем заплатите/пенсиите у нас са ниски, хем производителността е ниска. Или иначе казано работещите бедняци в България произвеждат стоката на стойност Х, фирмите я изнасят с голям марж на печалба и накрая ЗВР на България са равни на унгарските...

От еврозоната ни предупредиха, че ако искаме да станем част от нея трябва да вдигнем доходите/пенсиите. Което така или иначе ще се случи, защото индианците стават все по-малко, а кандидат вождовете са много.

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 23 часа, nik1 said:

Има друг проблем, и той е че в сегашната криза и сегашното състояние на българската икономика, чистият остеритет с балансиран бюджет, предложен от Н. Василев, противоречи на всичко познато и направено някога у днес по света.

Пести се в добрите времена, в недобрите се ползват "белите пари"

 

Преди 3 часа, новорегистриран2 said:

Именно защото е фиксиран курса на лева към германската парична единица и се поддържа изкуствено занижена стойност (по силата на това, че немците го правят), за да се стимулира износа, се получава така, че хем заплатите/пенсиите у нас са ниски, хем производителността е ниска. Или иначе казано работещите бедняци в България произвеждат стоката на стойност Х, фирмите я изнасят с голям марж на печалба и накрая ЗВР на България са равни на унгарските...

Вижте, това че до 2023 Фед няма да спре да печата пари и Европейската ЦБ, ЦБ на Япония и Английската ЦБ ще го следват, за да пазят конкурентноспособността на собствените си валути е ясно, то е декларирано от Фед. Това е единствената причина да се нарушават нормите на Маастрихт и от страни като Германия, германският дефицит за миналата година е 189 млрд. евра.

Вероятно ще има и нови пандемични кризи през това време. Това е и главната причина да има големи буфери и да се харчи повече. Никой не може да каже дали инфлацията, отчитана впрочем по доста стъкмена статистика в САЩ и ЕС, е "преходна" или не.

Според мен тя не е преходна и е много по-голяма от официално обявената по простата причина, че срещу огромната маса нови пари няма произведени стоки и услуги. Единственото което още я държи скрита е слабото движение на парите, велосити, което е сковано от локдауните. Падне ли тази спирачка, инфлацията ще удари в целия западен свят силно, и тогава хората ще я усетят с джоба си.

Дали това печатане на пари ще продължи вечно или "докогато е необходимо" /а това пак е вечно/ според постулатите на Модерната Монетарна теория, приета от университетските корифеи и някои политици във Вашингтон? Не мисля така. Това би означавало щатският долар да загуби статута си на световна резервна валута, а никой в САЩ не желае това - нито последователите на Байдън, още по-малко тези на Тръмп. Така че фестивалът на пари-печата в един момент ще спре.

А дотогава наистина има резон в политиката да се харчи повече. Целият въпрос е как да се харчи. Тези, които ще са победители след голямото харчене, ще са тези които са инвестирали в работещ капитал, в ефективни производствени мощности, добрите капиталови инвестиции. Точно за това сегашният момент за България е кръстопътен - ако парите изтекат в разходи за програми "домашни любимци" на партиите мотивирани от популизъм, със сигурност след няколко години ще бъдем много по-зле от днес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 28.07.2021 г. at 21:54, Б. Киров said:

 

Вижте, това че до 2023 Фед няма да спре да печата пари и Европейската ЦБ, ЦБ на Япония и Английската ЦБ ще го следват, за да пазят конкурентноспособността на собствените си валути е ясно, то е декларирано от Фед. Това е единствената причина да се нарушават нормите на Маастрихт и от страни като Германия, германският дефицит за миналата година е 189 млрд. евра.

Вероятно ще има и нови пандемични кризи през това време. Това е и главната причина да има големи буфери и да се харчи повече. Никой не може да каже дали инфлацията, отчитана впрочем по доста стъкмена статистика в САЩ и ЕС, е "преходна" или не.

Според мен тя не е преходна и е много по-голяма от официално обявената по простата причина, че срещу огромната маса нови пари няма произведени стоки и услуги. Единственото което още я държи скрита е слабото движение на парите, велосити, което е сковано от локдауните. Падне ли тази спирачка, инфлацията ще удари в целия западен свят силно, и тогава хората ще я усетят с джоба си.

Дали това печатане на пари ще продължи вечно или "докогато е необходимо" /а това пак е вечно/ според постулатите на Модерната Монетарна теория, приета от университетските корифеи и някои политици във Вашингтон? Не мисля така. Това би означавало щатският долар да загуби статута си на световна резервна валута, а никой в САЩ не желае това - нито последователите на Байдън, още по-малко тези на Тръмп. Така че фестивалът на пари-печата в един момент ще спре.

А дотогава наистина има резон в политиката да се харчи повече. Целият въпрос е как да се харчи. Тези, които ще са победители след голямото харчене, ще са тези които са инвестирали в работещ капитал, в ефективни производствени мощности, добрите капиталови инвестиции. Точно за това сегашният момент за България е кръстопътен - ако парите изтекат в разходи за програми "домашни любимци" на партиите мотивирани от популизъм, със сигурност след няколко години ще бъдем много по-зле от днес.

Според мен инфлацията, с която ще се сблъскаме през следващите 5-6 години ще бъде генерирана основно от вътрешно български фактори плюс парите от спасителния фонд на ЕС.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 21 часа, новорегистриран2 said:

Според мен инфлацията, с която ще се сблъскаме през следващите 5-6 години ще бъде генерирана основно от вътрешно български фактори плюс парите от спасителния фонд на ЕС.

 

Би могло да стане така, ако бюджетния дефицит излети над 7-8 и повече процента годишно и ако съотношението на дълг към БВП надскочи 60 процента, което отвсякъде е прекрачване на Маастрихт - и това може да послужи за повод да ни отложат за Еврозоната.

Но, според мен, основният двигател на инфлацията ще бъде външен през еврото, доколкото левът е закотвен към еврото. Както вече споменах, Федералният резерв на САЩ ще продължи с количествените улеснения от 120-200 млрд месечно поне до 2023 /може би края/, което е нови трилиони щатски долари в баланса на Фед, а това означава автоматично, че Европейската ЦБ ще го следва със същите темпове на количествени улеснения за същото време, най-малко. Ще го следва, за да няма диспропорция между еврото и долара, САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС като вносител на произведени в ЕС стоки, а скъпото евро значи затруднен внос на европейски стоки в САЩ. Така че инфлацията ще идва в България косвено отвън - през девалвирането на еврото.

Между другото, най-големите богатства се правят по време на инфлация и хиперинфлация. Този сладур

https://www.britannica.com/biography/Hugo-Stinnes

https://en.wikipedia.org/wiki/Hugo_Stinnes

са го наричали "индустриалния Кайзер на Германия", той прави баснословно състояние точно по време на хиперинфлацията във Ваймарската република. Хуго Стинес вземал като бесен заеми докато марката се свличала бързо надолу и веднага купувал с тези пари реални активи - мини, стоманолеярни, заводи, земя, всичко с производителна стойност. Хуго вземал кредит при скъпа марка, а го връщал при супер девалвирала марка, като така станал най-големият собственик на работещи промишлени мощности в Германия.

Тази стратегия работи добре при прогресираща инфлация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 31.07.2021 г. at 8:46, Б. Киров said:

Тази стратегия работи добре при прогресираща инфлация.

https://www.24chasa.bg/novini/article/10043272

Инфлационният балон се надува, а това означава, че раждаемостта ще спада още повече...

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...