Отиди на
Форум "Наука"

За разбирането на историческите движения и закони


Recommended Posts

  • Потребител

Лев Толстой

Война и мир 
(226)

/.../

                                 Част трета

                                        I

Човешкият ум не може да разбере абсолютната непрекъснатост на движението. Законите на каквото и да било движение могат да се разберат само когато човек разглежда произволно взети единици от това движение. Но в същото време тъкмо от това произволно делене на непрекъснатото движение на отделни единици произлизат повечето от човешките заблуди.

Познат е тъй нареченият софизъм на древните, че Ахилес никога няма да настигне вървящата пред него костенурка, макар че Ахилес върви десет пъти по-бързо от костенурката: щом Ахилес премине пространството, което го отделя от костенурката, костенурката ще извърви пред него една десета част от това пространство; Ахилес ще премине тая десета част, но костенурката ще извърви една стотна част и така нататък до безкрайност. На древните тая задача е изглеждала неразрешима. Безсмислеността на решението (че Ахилес никога не ще настигне костенурката) е произлизала само от това, че произволно са били допускани отделни единици на движение, докато движението и на Ахилес, и на костенурката е ставало непрекъснато.

Като приемаме все по-малки и по-малки единици на движение, ние само се приближаваме до решението на въпроса, но никога не го постигаме. Само ако допуснем безкрайно малката величина и възлизащата от нея прогресия до една десета и като вземем сумата на тая геометрична прогресия, постигаме решението на въпроса. Новият отрасъл на математиката, постигнал изкуството да борави с безкрайно малките величини, и в други по-сложни въпроси на движението дава сега отговори на въпроси, които изглеждаха неразрешими.

Тоя нов отрасъл на математиката, неизвестен на древните, когато разглежда въпросите за движението, като допуска безкрайно малките величини, тоест ония, при които се възстановява главното условие на движението (абсолютна непрекъснатост), с това вече поправя неизбежната грешка, която човешкият ум не може да не прави, разглеждайки отделни единици на движението, вместо непрекъснато движение.

Съвсем същото става и при търсенето на законите за историческото движение.

Движението на човечеството, което произлиза от безброй човешки произволни действия, се извършва непрекъснато.

Разбирането на законите на това движение е целта на историята. Но за да може да се разберат законите на непрекъснатото движение на всички произволни действия на хората, човешкият ум допуска, че съществуват произволни, отделни единици. Първият начин на историята е, като вземе произволна редица от непрекъснати събития, да я разглежда отделно от другите, докато няма и не може да има начало на никакво събитие, а всякога едно събитие непрекъснато произлиза от друго. Вторият начин е да се разглежда действието на един човек, цар или пълководец като сбор от произволните действия на хората, докато сборът от човешките произволни действия никога не се изразява в дейността на едно историческо лице.

Историческата наука в своето движение постоянно приема за разглеждане все по-малки и по-малки единици и по тоя път се стреми да се приближи до истината. Но колкото и малки да са тия единици, които приема историята, ние чувствуваме, че допускането на единица, отделена от друга, допускането, че съществува начало на някое явление и допускането, че произволните действия на всички хора се изразяват в действията на едно историческо лице, сами по себе си са лъжливи.

Всеки извод на историята без най-малкото усилие от страна на критиката се разпада на прах, без да остави нищо след себе си, само защото критиката избира за предмет на наблюдение по-голяма или по-малка откъсната единица, за което тя винаги има право, тъй като взетата историческа единица винаги е произволна.

Само като допуснем безкрайно малката единица за наблюдение — диференциал на историята, тоест еднородните влечения на хората, и като постигнем изкуството да интегрираме (да вземаме сбора на тия безкрайно малки), можем да се надяваме, че ще разберем законите на историята.

 

 

Първите петнадесет години от XIX столетие в Европа представят необикновено движение на милиони хора. Хората оставят обикновените си занятия, устремяват се от единия край на Европа към другия, ограбват, убиват се едни други, тържествуват и се отчайват и за няколко години целият ход на живота се променя и става усилено движение, което отначало върви, като се засилва, а сетне — като отслабва. Каква е причината на това движение или по какви закони е ставало то? — пита човешкият ум.

За да отговарят на тоя въпрос, историците ни излагат деянията и речите на няколко десетки хора в едно от зданията на град Париж, като наричат тия деяния и речи с думата революция. След това дават подробна биография на Наполеон и на някои съчувствуващи и враждебни нему лица, разказват за влиянието на едни от тия лица върху другите и казват: ето от какво е произлязло това движение и ето неговите закони.

Но човешкият ум не само отказва да вярва в това обяснение, но направо казва, че методът на обяснението не е правилен, защото при това обяснение най-слабото явление се приема за причина на най-силното. Сборът на хорските произволни действия направи и революцията, и Наполеон, и само сборът на тия произволни действия ги търпя и унищожи.

„Но всеки път, когато е имало завоевания, имало е и завоеватели; всеки път, когато са се правили преврати в държавата, имало е велики хора“ — казва историята. Наистина всеки път, когато са се явявали завоеватели, имало е и войни, отговаря човешкият ум, но това не доказва, че завоевателите са били причина за войните и че е възможно да се намерят законите на войната в личната дейност на един човек. Всеки път, когато погледна часовника си и видя, че стрелката се приближава към десет, чувам, че в съседната църква забиват камбаните, но от това, че всеки път стрелката стига до десет часа, когато камбаните почват да бият, аз нямам право да извадя заключение, че положението на стрелката е причина за движението на камбаните.

Всеки път, когато видя движещ се локомотив, чувам свирка, виждам отваряне на клапата и движението на колелата; но от това нямам право да заключа, че свиренето и движението на колелата са причина за движението на локомотива.

Селяните казват, че в късна пролет задухва студен вятър, защото пъпките на дъба се развиват, и наистина всяка пролет духа студен вятър, когато пъпките на дъба се развиват. Но макар да не зная причината за студения вятър, когато пъпките на дъба се развиват, не мога да се съглася със селяните, че причината за студения вятър е развиването пъпките на дъба, макар и само заради това, че силата на вятъра е извън влиянието на пъпките. Аз виждам само съвпадение на условията, които съществуват при всяко жизнено явление, и виждам, че колкото и както да наблюдавам подробно стрелката на часовника, клапата и колелата на локомотива и пъпките на дъба, не узнавам причината за камбанния звън, за движението на колелата и за пролетния вятър. Затова трябва изцяло да променя точката си за наблюдение и да изучавам законите за движението на парата, на камбаните и на вятъра. Същото трябва да направи историята. И опити за това бяха вече направени.

За изучаване законите на историята ние трябва съвсем да променим предмета на наблюдението, да оставим на мира царете, министрите и генералите, а да изучаваме еднородните безкрайно малки елементи, които ръководят масите. Никой не може да каже доколко е възможно по тоя път човек да постигне разбирането на историческите закони; но очевидно е, че само по тоя път има възможност да се доловят историческите закони и че по тоя път не са направени още ни една милионна от ония усилия, които са направени от историците за описване деянията на различните царе, пълководци и министри и за излагане на своите мисли по тия деяния.

/.../

https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/226#textstart

ПП: Народите и великите личности са взаимно свързани, зависими едни от други...

Ние можем да изучаваме историята, но не и да я изучим напълно...

Умереното и разумното мислене са най-добрите пътеводители в света на историята, а и в живота...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
"За хората, свикнали да мислят, че плановете за войни и сражения се съставят от пълководците по същия начин, по който всеки от нас, седнал в кабинета си пред картата, съобразява как той би се разпоредил в еди-кое си и еди-кое си сражение, изникват въпроси защо Кутузов при отстъплението не е постъпил така и така, защо не е заел позиция преди Фили, защо веднага не е отстъпил на Калужкия път, като оставил Москва, и т.н. Хората, свикнали да мислят така, забравят или не знаят ония неизбежни условия, при които винаги действува главнокомандуващият. Дейността на пълководеца не прилича в нищо на дейността, която си представяме ние, когато седим свободно в кабинета си, като разглеждаме по картата някоя кампания с известно количество войска от едната и от другата страна и в известна местност и като почваме нашите разсъждения от някой определен момент. Главнокомандуващият никога не се намира в условията на началото на някое събитие, в които ние винаги разглеждаме събитието. Главнокомандуващият винаги е в средата на движещата редица събития, и то тъй, че никога в никоя минута не е в състояние да обмисли пълното значение на събитието, което става. Събитието незабелязано, миг след миг, очертава значението си и през всеки миг от това последователно, непрекъснато очертаване на събитието главнокомандуващият се намира в центъра на най-сложна игра, на интриги, грижи, зависимост, власт, проекти, съвети, заплахи и измами, постоянно се намира в необходимостта да отговаря на безброй задавани му, често противоречиви един на друг въпроси.

Учените военни най-сериозно ни говорят, че Кутузов е трябвало много още преди Фили да отправи войските си по Калужкия път, че дори някой предлагал такъв проект. Но пред главнокомандуващия особено в тежък миг има не един, а винаги десетки проекти едновременно. И всеки от тия проекти, основани на стратегия и тактика, противоречи на друг. Би казал човек, че работата на главнокомандуващия е само да избере един от тия проекти. Но той не може да направи и това. Събитията и времето не чакат. Предлагат му, да речем, на 28-и да потегли по Калужкия път, но в това време пристига един адютант от Милорадович и пита да започнат ли веднага сражение с французите, или да отстъпят. Той трябва ей сега, тозчас, да даде заповед. А заповедта да се отстъпи ни отклонява от завоя за Калужкия път. И след адютанта интендантът пита — къде да кара продоволствието, а началникът на болниците — къде да карат ранените; а куриерът от Петербург носи писмо от царя, в което не се допуска възможността да се остави Москва, а съперникът на главнокомандуващия, онзи, който скритом действува срещу него (такива има винаги, и не един, а няколко), предлага нов проект, диаметрално противоположен на плана за излизане на Калужкия път; а силите на самия главнокомандуващ искат сън и подкрепа; а несправедливо оставеният без награда почтен генерал иде да се оплаква; а жителите молят за защита, изпратеният за оглед на местността офицер пристига и донася съвсем противоположно на онова, което приказва изпратеният преди него офицер; а разузнавачът, пленникът и генералът, който е ръководил рекогносцировката — и тримата различно описват положението на неприятелската армия. Хората, свикнали да не разбират или да забравят тия необходими условия за дейността на всеки главнокомандуващ, ни представят например положението на войските във Фили и предполагат при това, че на 1 септември главнокомандуващият е могъл съвсем свободно да разрешава въпроса за изоставянето или за защитата на Москва, докато при положението на руската армия на пет версти от Москва не можеше да става въпрос за това. Но кога се бе решил тоя въпрос? И при Дриса, и при Смоленск, и по-осезателно на 24-и при Шевардино, и на 26-и при Бородино, и през всеки ден, и час, и миг на отстъплението от Бородино до Фили."
Лев Н. Толстой
"Война и мир"

цитирай

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

(в противовес, за майтап, виц за блондинката::girl_witch: "Карат ме да уча история... Че кво му е на бъдещето!":bw:)

Демек, законите открити при точните науки, се прилагат и в историческото дирене, успешно.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

(в противовес, за майтап, виц за блондинката::girl_witch: "Карат ме да уча история... Че кво му е на бъдещето!":bw:)

Демек, законите открити при точните науки, се прилагат и в историческото дирене, успешно.

...

Историческите закони и движения са доста по-сложни, противоречиви, нееднозначни...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Марин Тачков said:

Историческите закони и движения са доста по-сложни, противоречиви, нееднозначни...

Интересно е къде е "водоразделът" на обективни-субективни закономерности.

Почти със сигурност действа и обективният философски закон за количествените натрупвания - водят до качествени изменения. В смисъл, че формирането на групи хора, в крайна сметка, задават-натрупват Ново качествено разделение и си пренасят свойствата, дори, преминавайки в други обособени групи хора. В един момент е нужно окрупняване, но то - непременно води до разпадане+нови качества - на идеологическа основа. (не съм историк и се извинявам - ако звучи глупаво)

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Малоум 2 said:

Интересно е къде е "водоразделът" на обективни-субективни закономерности.

Почти със сигурност действа и обективният философски закон за количествените натрупвания - водят до качествени изменения. В смисъл, че формирането на групи хора, в крайна сметка, задават-натрупват Ново качествено разделение и си пренасят свойствата, дори, преминавайки в други обособени групи хора. В един момент е нужно окрупняване, но то - непременно води до разпадане+нови качества - на идеологическа основа. (не съм историк и се извинявам - ако звучи глупаво)

...

 

Защо да търсим "водораздел"? Действията, мислите, силите...  на хиляди или на милиони субекти създават, рисуват обективната картина на всяко историческо събитие... Субектът е /съ/участник и е същевременно зависим от обективните обстоятелства...

За философията на Маркс имам резерви... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Марин Тачков said:

Защо да търсим "водораздел"?

Защото в него се крие обяснението на историческите събития. Водоразделът е границата при която количеството става качество и обратното. Но този граница ни е напълно неизвестна. Ако някой го удовлетворява тази неизвестност - добре. В крайна сметка много неща от живота са необясними.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, deaf said:

Защото в него се крие обяснението на историческите събития. Водоразделът е границата при която количеството става качество и обратното. Но този граница ни е напълно неизвестна. Ако някой го удовлетворява тази неизвестност - добре. В крайна сметка много неща от живота са необясними.

Защо да е напълно неизвестна? Когато има достатъчно факти, историците определят кога се образува дадена държава, кога се извършва революция, могат да потърсят и да посочат предпоставки, причини, движещи сили, развой, последствия и т. н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Марин Тачков said:

Защо да е напълно неизвестна? Когато има достатъчно факти, историците определят кога се образува дадена държава, кога се извършва революция, могат да потърсят и да посочат предпоставки, причини, движещи сили, развой, последствия и т. н.

Да,ама със задна дата. Така и баба знае. Има ли историк,който да е предсказал че ще има/няма Брекзит?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Когато се търси смисълът на историята, трябва да се гледа преди всичко кой е субектът й. Оттам ще дойде и отговорът как и защо определено историческо движение се е случило. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, deaf said:

Да,ама със задна дата. Така и баба знае. Има ли историк,който да е предсказал че ще има/няма Брекзит?

Работата на историците не е да предсказват бъдещето, а да изследват миналото...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, КГ125 said:

Когато се търси смисълът на историята, трябва да се гледа преди всичко кой е субектът й. Оттам ще дойде и отговорът как и защо определено историческо движение се е случило. 

Да, но във всички събития участват много субекти – основни, второстепенни, третостепенни... Има различни интереси и противоборства. Влияние оказват фактори като финансиране, стратегия, тактика, издържливост, дух, хитрост, психика и т. н.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, но сред всичко това има основен субект или субекти. Останалото са техни характеристики или добавки или пречки... 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 22.08.2021 г. at 22:56, КГ125 said:

Когато се търси смисълът на историята, трябва да се гледа преди всичко кой е субектът й. Оттам ще дойде и отговорът как и защо определено историческо движение се е случило. 

Като следната бъркотия: двама императори за едно място и един папа за двама...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 23.08.2021 г. at 23:48, КГ125 said:

Да, но сред всичко това има основен субект или субекти. Останалото са техни характеристики или добавки или пречки... 

Да. Обаче позицията на Толстой е по-различна. Според него се преувеличава ролята на основните субекти за сметка на останалите субекти и фактори...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Картината се замъглява и от това,че често пъти субект и обект си сменят местата. Както и често пъти не може да се види точно кой е субекта и кой обекта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 22.08.2021 г. at 23:45, Марин Тачков said:

Работата на историците не е да предсказват бъдещето, а да изследват миналото...

Предсказване на събитие, означава неговото познаване.

Прим. изследвам процеса "Рязане на клон от към ствола, от седнал на него" и установявам, че се пада. После виждам, че някакъв реже клона на който седи и му предсказвам бъдещето. Това е защото ДОБРЕ ПОЗНАВАМ МИНАЛОТО.

Така че всяко вярно историческо обяснение съдържа в себе си предсказание, че ако се повтори А ще последва Б и сбъдването му е критерий за повтаряемост и ни сближава с познаването на истината. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 24.08.2021 г. at 12:07, insighting said:

Като следната бъркотия: двама императори за едно място и един папа за двама...

А, че кой казва, че е просто? )) Но не лицата са основните й субекти.... 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 часа, Марин Тачков said:

Да. Обаче позицията на Толстой е по-различна. Според него се преувеличава ролята на основните субекти за сметка на останалите субекти и фактори...

Е, то е вечен въпрос. Но и много исторически конкретен ... личност, народ и обратно.. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, deaf said:

Картината се замъглява и от това,че често пъти субект и обект си сменят местата. Както и често пъти не може да се види точно кой е субекта и кой обекта.

Всъщност в повечето значими исторически събития участват доста субекти...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Учените продължават да се трудят

Цитирай

 

Закономерности на историческите процеси

В началото на 19 век, основателят на позитивизма Огюст Конт обещава да докаже, че „съществуват закони при развитието на обществата, толкова сигурни, колкото и законите за падането на камъка.“. Но да се установят законите на историята се оказва не толкова лесно. Когато немският историк Карл Лампрехт се опитва да защити мнението на Конт, Едуард Майер, друг немски историк, отвръща, че в течение на многогодишните си научни изследвания, самият той не е могъл да открие нито един исторически закон и не е чул някой друг да е успял. Макс Вебер счита за безсмислени опитите за откриване на исторически закономерности. Философът Карл Ясперс пише: „Историята има дълбок смисъл. Но той е отвъд човешкото разбиране.“ Едуард Кар твърди, че на Запад повече не се говори за „исторически закони“, че самата дума „причина“ е излязла от мода.

Така отричането на причинно-следствената връзка на минали събития поставя под съмнение правото на историята да се счита за наука. Философът Бертран Ръсел казва: „Историята – това още не е наука. Тя може да се направи да изглежда като наука само с помощта на фалшификации и пропуски“. Социологът Емил Дюркхайм смята, че „историята може да се счита наука само в степента, в която обяснява света.“

За разбирането на законите на историята претендира марксизма, който издига теорията на обществено-икономически системи и смята, че развитието на производителните сили води до промяна в производствените отношения, които определят естеството на всяка система. Но този подход не обяснява дълбоките различия между характерите на развитие на социалните отношения при различните народи.

Хърбърт Спенсър и Освалд Шпенглер разглеждат човешкото общество като сходно на биологичните организми, които се раждат, живеят и умират. Арнолд Тойнби извършва колосален труд, описвайки в 12 тома историята на 21 цивилизации (първия том е публикуван през 1934 г.). Той се опита да сравни развитието на тези цивилизации и стига до заключението, че цивилизацията се заражда като „отговор“ на „предизвикателство“ пред дадено общество – от страна на природата или на други общества. „Предизвикателство“ може да бъде пренаселване, инвазия на врагове или друго събитие, поставящо под заплаха съществуването на обществото, а „отговор“ – социална организация или технически нововъведения, които позволяват на обществото да оцелее.

В средата на 20 век, най-популярната теоретична концепция за историческото развитие става теорията за модернизация. По определението на един от основателите ̀, Сирил Блек, модернизацията е процеса на адаптация на традиционното общество към новите условия, породени от Индустриалната революция.[19]

Въпросът за разпространението на различните социални системи до голяма степен се свежда до проблема с разпространението на техническите иновации, културната дифузия. Най-отчетливо идеите на дифузионизма са формулирани в т.нар. теория на културните среди. Нейните автори, Фридрих Ратцел, Лео Фробениус и Фриц Гребнер, смятат, че сходните явления в културите на различните народи могат да се обяснят с произхода на тези явления от един общ център, че най-важните елементи на човешката култура се появяват само веднъж, и то само на едно място. Те дават на народа-първооткривател решаващо предимство пред другите народи.

През 1963 г. Уилям Макнил, един от учениците на Тойнби, публикува монографията „Възходът на Запада“. Той детайлно описва фундаменталните открития от Античността и Средновековието, които са предизвикали радикални промени в обществената структура.

 

Интересна статия за Историческия материализъм на Маркс в Уикипедия.англ.  тук. А ето и основни положения от там в машинен превод.

Цитирай

 

Социалният прогрес се движи от прогреса в материалните, производствените сили, с които обществото разполага ( технологии , труд , капиталови блага и т.н.)

Хората неизбежно участват в производствени отношения (грубо казано, икономически отношения или институции), които съставляват най -решителните ни социални отношения . Тези отношения напредват с развитието на производителните сили. Те до голяма степен се определят от разделението на труда , което от своя страна има тенденция да определя социалната класа .

Производствените отношения се определят както от средствата и силите на производството, така и определят условията за тяхното развитие. Например капитализмът има тенденция да увеличава скоростта, с която се развиват силите, и подчертава натрупването на капитал .

Производствените отношения определят начина на производство, например капиталистическият начин на производство се характеризира с поляризация на обществото към капиталисти и работници.

В надстройката -В културни и институционални характеристики на обществото, неговите идеологически материали-в крайна сметка е израз на начина на производство, на която се основава на обществото.

Всеки тип държава е мощна институция на управляващата класа; държавата е инструмент, който една класа използва, за да осигури своето управление и да наложи предпочитаните от него производствени отношения и експлоатация върху обществото.

Държавната власт обикновено се прехвърля само от една класа в друга чрез социални и политически сътресения. 

Когато дадено производствено отношение вече не поддържа по -нататъшен напредък в производителните сили, или по -нататъшният напредък се удушава, или трябва да настъпи „революция“. 

Действителният исторически процес не е предопределен, а зависи от класовата борба, особено издигането на класовото съзнание и организацията на работническата класа. 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
On 29.08.2021 г. at 0:49, Втори след княза said:

Философът Карл Ясперс пише: „Историята има дълбок смисъл. Но той е отвъд човешкото разбиране.“

Благодаря! Допада ми тази мисъл... Няма как историята да е точна наука, но все пак е наука...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Марин Тачков said:

Няма как историята да е точна наука, но все пак е наука...

... но все пак тя се основава на разкази, комбинация от разкази, интерпретации. В нея "факт" е господстващият разказ.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Марин Тачков

                               Лев Толстой –  "Война и мир"


                                                   Епилог

                                                Част втора

       I

      Предмет на историята е животът на народите и на човечеството. Невъзможно е да схванеш и обгърнеш непосредствено с думи — да опишеш живота не само на човечеството, но дори и на един народ.

      Всички древни историци често по един и същ начин описват и долавят недоловимия, както ни се струва, живот на народа. Те описват дейността на отделни хора, които са управлявали народа; и тая дейност изразява според тях дейността на целия народ.

      На въпросите по какъв начин отделните хора са принуждавали народите да действуват по тяхната воля и от какво се е управлявала пък волята на тия хора древните историци отговарят: на първия въпрос — като признават волята на божество, което подчинява народите на волята на един избран човек, и на втория въпрос — като признават същото божество, което насочва тая воля на избраника към предназначената цел.

      За древните историци тия въпроси се разрешават с вярата, че божеството непосредствено участвува в работите на човечеството.

      Новата история отрече в своята теория тия две положения.

      Би казал човек, че отричайки вярванията на древните народи за подчиняването на хората пред божеството и за определената цел, към която биват водени народите, новата история трябваше да изучава не проявите на властта, а причините, които я създават. Но новата история не прави това. Отричайки на теория възгледите на древните историци, на практика тя ги следва.

      Вместо хора, надарени с божествена власт и непосредствено ръководени от волята на божеството, новата история изтъкна или герои, надарени с необикновени, нечовешки способности, или просто хора с най-различни качества, от монарси до журналисти, които ръководят масите. Вместо предишните, угодни на божеството, цели на народите — юдейския, гръцкия, римския, които цели древните историци смятаха като цели на движението на човечеството, новата история постави свои — доброто на френския, германския, английския и съвсем отвлечено — доброто за цивилизоването на цялото човечество, като за човечество обикновено се смятат народите, които заемат малкото северозападно кътче от големия материк.

      Новата история отрече вярванията на древните историци, без да постави на тяхно място ново схващане, и логиката на положението принуди историците, които уж отричаха божествената власт на царете и фатума на древните, да стигнат по друг път до същото да признаят, че, първо, народите се ръководят от отделни хора и, второ, че съществува известна цел, към която се движат народите, и човечеството.

      В основата на всички съчинения на най-новите историци от Гибън до Бокъл, въпреки привидните им разногласия и привидните им нови схващания, лежат тия две стари неизбежни положения.

      Първо, историкът описва дейността на отделни лица, които по негово мнение са ръководили човечеството (един смята за такива само монарсите, пълководците и министрите; друг — освен монарсите и ораторите, учените реформатори, философи и поети). Второ, целта, към която се води човечеството, е известна на историка (за един тая цел е величието на римската, испанската, френската държава; за друг — това е свободата, равенството и известен род цивилизация на един малък кът от света, наречен Европа).

      В 1789 година почва вълнение в Париж; то расте, разлива се и се проявява с движение на народите от запад към изток. На няколко пъти това движение се насочва на изток, дохожда до сблъскване с насрещното движение от изток към запад, в 12-та година то стига до крайния си предел — Москва, и със забележителна симетрия се извършва насрещното движение от изток на запад, което също като първото движение увлича след себе си срединните народи. Обратното движение стига до изходната точка на движението от запад — до Париж — и затихва.

      През тоя двайсетгодишен период грамаден брой ниви не са орани;
      къщи — изгорени; търговията променя насоката си; милиони хора обедняват, забогатяват, преселват се и милиони хора християни, които изповядват закона на любовта към ближния, се убиват един друг.

      Какво значи всичко това? Защо е станало то? Кое накара тия хора да горят къщи и да убиват себеподобните си? Кои бяха причините на тия събития? Каква сила принуди тия хора да постъпват по тоя начин? Ето неволните, простодушни и най-законни въпроси, които си задава човек, когато се натъкне на паметниците и легендите за миналия период на движението.

      За разрешаването на тия въпроси човечеството със здравия си смисъл се обръща към науката история, която има за цел опознаването на народите и на човечеството.

      Ако историята би запазила древното си схващане, тя би казала: божеството, за награда или за наказание на своя народ, даде власт на Наполеон и ръководи волята му за постигане на своите божествени цели. И отговорът би бил пълен и ясен. Би могло да се вярва или не се вярва в божественото значение на Наполеон, но за оня, който вярва в него, всичко в цялата история на това време би било разбрано и не би имало никакво противоречие.

      Но новата история не може да отговаря по такъв начин. Науката не признава схващането на древните за непосредното участие на божеството в работите на човечеството и затова тя трябва да даде други отговори.

      Отговаряйки на тия въпроси, новата история казва: искате да знаете какво означава това движение, защо е произлязло и каква сила е предизвикала тия събития? Слушайте:

      „Людовик XIV беше твърде горд и самонадеян човек; той имаше такива и такива любовници, такива и такива министри и лошо управляваше Франция. Наследниците на Людовик също бяха слаби хора и също лошо управляваха Франция. И те имаха такива и такива любимци и любовници. Освен това в същото време някои хора пишеха книги. В края на XVIII век в Париж се събраха двайсетина души, които почнаха да разправят, че всички хора са равни и свободни. Като последица от това в цяла Франция хората почнаха да се колят и давят един друг. Тия хора убиха краля и мнозина други. Но в това време във Франция имаше един гениален човек — Наполеон. Той навсякъде побеждаваше всички, тоест убиваше много хора, защото беше много гениален. И той тръгна да убива неизвестно защо африканците и тъй хубаво ги убиваше, и беше такъв хитър и умен, че когато пристигна във Франция, заповяда на всички да му се подчиняват. И всички му се подчиняваха. Като стана император, той пак тръгна да убива хората — в Италия, Австрия и Прусия. И там уби много хора. А в Русия беше император Александър, който реши да възстанови реда в Европа и затуй воюва с Наполеон. Но в 7-а година той неочаквано се сприятели с него, а в 11-а пак се скара и те пак почнаха да убиват много хора. И Наполеон доведе шестстотин хиляди души в Русия и завоюва Москва; а след туй изведнъж избяга от Москва и тогава император Александър, подпомогнат от съветите на Щайн и другите, обедини Европа да я опълчи срещу нарушителя на нейното спокойствие. Всички съюзници на Наполеон изведнъж му станаха врагове; и това опълчение тръгна срещу събралия нови сили Наполеон. Съюзниците победиха Наполеон, влязоха в Париж, принудиха Наполеон да се отрече от престола и го изпратиха на остров Елба, без да го лишават от императорския му сан и като му оказаха всевъзможно уважение, макар че пет години преди и една година след това всички го смятаха за разбойник извън закона. И почна да царува Людовик XVIII, комуто дотогава и французите, и съюзниците само се смееха. А Наполеон се отрече от престола, като проля сълзи пред старата гвардия, и замина в изгнание. След това изкусните държавни мъже и дипломати (особено Талейран, който успя преди друг някой да седне на известно кресло и с това разшири границите на Франция) разговаряха във Виена и чрез тоя разговор направиха народите щастливи или нещастни. Изведнъж дипломатите и монарсите едва не се скараха; те бяха готови отново да заповядат на войските си да се убиват едни други; но в това време Наполеон пристигна във Франция с един батальон и французите, които го мразеха, тутакси всички му се подчиниха. Но съюзените монарси се ядосаха от това и отново тръгнаха да се бият с французите. И гениалният Наполеон бе победен и изпратен на остров Света Елена, като изведнъж го признаха за разбойник. И там изгнаникът, разделен от скъпите на сърцето му хора и от милата Франция, умираше на тая скала от бавна смърт и предаде великите си деяния на потомството. А в Европа настъпи реакция и всички монарси отново почнаха да онеправдават народите си.“

      Напразно някой би помислил, че това е подигравка, карикатура на историческите описания. Напротив, това е най-мекият израз на ония противоречиви и неотговарящи на въпросите отговори, които дава цялата история от съставителите на мемоари и истории на отделни държави до общите истории и новия род истории на културата от онова време.

      Чудноватостта и комизмът на тия отговори произлиза от това, че новата история прилича на глух човек, отговарящ на въпроси, които никой не му задава.

      Ако целта на историята е да опише движението на човечеството и на народите, първият въпрос, без отговора на който всичко останало не може да се разбере, е следният: каква сила движи народите? По тоя въпрос новата история грижливо разказва или че Наполеон бил много гениален, или че Людовик XIV бил много горд, или още — че еди-кои писатели написали еди-какви книжки.

      Всичко това е твърде възможно и човечеството е готово да го приеме; но то пита не за това. Всичко туй би могло да бъде интересно, ако ние признавахме божествената власт, основана сама на себе си, която е винаги еднаква и управлява народите си чрез наполеоновците, людовиковците и писателите; но ние не признаваме тая власт и затова, преди да се говори за наполеоновци, людовиковци и за писателите, трябва да се посочи съществуващата връзка между тия лица и движението на народите.

      Ако вместо божествената власт се е появила друга сила, трябва да се обясни в какво се състои тая нова сила, защото тъкмо в тая сила е съсредоточен целият интерес на историята.

      Историята сякаш предполага, че тая сила се разбира от само себе си и е известна на всички. Но въпреки всичкото си желание да признае, че тая нова сила му е известна, оня, който прочете твърде много исторически съчинения, неволно ще се усъмни, че тая нова сила, разбирана различно от самите историци, е била съвсем известна на всички.
      https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/350#textstart



      ПП: Ако съм умен, това е защото съм се учил от гениалните и великите писатели и философи...
    • От Kujiro
      Тъй като пребивавам в страната на изгряващото слънце и се ровя в историята им, бих искал да споделя някои снимки, които може би ще са интересни за 1-2 души. Преди време бях говорил за камикадзетата и там споменахме някои подводници и други устройства за камикадзе атаки. Успях да ги снимам.
      Мини подводници "Кайтен". Най-малкият вариант камикадзе подводно оръжие - управляемо торпедо. Можете да си видите спецификациите от музея Ямато в Куре.
      https://ibb.co/pZ3BZcT
      https://ibb.co/wJkRZz7
      https://ibb.co/1X1Xg5c
      https://ibb.co/2tTTxy1
      По големият събрат на "Кайтен" - подводница "Кайрю"
      https://ibb.co/n7C1hvQ
      https://ibb.co/YZ2r09Y
      https://ibb.co/X2H1WNt
      https://ibb.co/93Z206F
      Една от котвите, предно оръдие, винт и реплика на котелното на най-големият боен кораб от ВСВ - Ямато.
      https://ibb.co/nRrCYXf
      https://ibb.co/BBbWbrB
      https://ibb.co/s5ytRzk
      https://ibb.co/vw580B6
      https://ibb.co/Kby01QM
    • От Steff Kowalski
      Здравейте! Трябва ми помощ за намиране на художник или информация за картината. Знам само, че това са галеони и че картината е от Испания и имам съмнения, че автора е испанец. Ако някой може да помогне, ще съм много благодарен!
      Хубав и спокоен ден пожелавам на всички!


    • От vvarbanov
      Доста хора търсят информация за антични монети или предмети, които са попаднали по някакъв начин у тях, но не са наясно със законите които засягат КЦ.
      Тук съм събрал някои закони и административни разпоредби, които ще им помогнат да избегнат неприятностите свързани с нарушаването на НК.
      НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
      / извадка относно ”ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО” /
       
      Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с пробация или с глоба от петстотин до хиляда лева.
      (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
      (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
      (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
      (5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.
      (6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
       
      Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
      (2) Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.
      (3) Ако при извършването на деянията по ал. 1 и 2 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.
      (4) Който нареди или допусне осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
      (5) Който продължи, нареди или допусне да бъде продължена дейността по ал. 4, след като е била спряна от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.
      (6) С наказанията по ал. 4 и 5 се наказва и този, който организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство.
      (7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.
      (8) В случаите по ал. 1 - 6 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а по ал. 7 - на част или на цялото имущество на виновния.
      Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.
      (2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.
      (3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
      (4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по ал. 3.
      (5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
      (6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
      (7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
      Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.
      (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие такава културна ценност.
      (3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени повторно или представляват опасен рецидив, или са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато са извършени с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.
      (4) Същото наказание се налага и на този, който без съответно разрешение изнесе извън границите на страната културна ценност.
      (5) Наказанието по ал. 1 - 4 се налага и когато предметът на престъплението е документ от Националния архивен фонд.
      (6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
      Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание.
      (2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
      (3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
      Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от петстотин до две хиляди лева.
      (2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.)
      (3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.
      (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*) без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.
      ЗАКОН ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ
      Глава шеста.
      ОПАЗВАНЕ НА ДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
      Раздел I.
      Издирване
      Чл. 92. (1) Издирването на движимите културни ценности обхваща получаване и документиране на информация от различни източници, включително и теренни проучвания.
      (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Теренните проучвания се осъществяват по реда на глава седма.
       
       
      Чл. 93. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и 91 от Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми и най-близкия държавен, регионален или общински музей.
      (2) Лицето е длъжно да запази вещта във вида и състоянието, в които я е намерило, до предаването й на компетентните органи.
      (3) Лице, което не изпълни изискванията на ал. 1, няма правата по чл. 111 и не може да придобие право на собственост върху намерената вещ по давност.
       
       
      Чл. 94. (1) Оправомощен представител на музея, уведомен за намерената вещ, е длъжен незабавно да направи оглед на вещта и да поеме съхранението й.
       
    • От Exhemus
      Изтощената Отоманска империя е под вътрешен и външен натиск.
      Султанът е готов на отстъпки. Българите се разбират с него за пълна автономия.
      Това включва: Избор на държавно устройство с конституция и собствена юрисдикция;
      определяне границите на автономията; собствена ограничена армия; турските големи
      гарнизони се запазват; плаща се имперски данък; има безмитен безвизов режим.
      Основният мотив на Русия изчезва.
      Какво би следвало по-нататък?
       
       
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...