Речника на Даниил Москополец

[tantin]

Преди време започнах да превеждам отделни фрази от речника , в темата за "Двуезичие в Първата Българска Държава" .

Речника на Даниил Москополец съдържа около 100 страници с фрази на 4 езика. 

Достъпен е в интернет: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Eisagogiki-Didaskalia.pdf

https://bg.wikipedia.org/wiki/Уводно_обучение

https://bg.wikipedia.org/wiki/Даниил_Москополец .

Това обаче е обемиста работа. Не зная дали има направен пълен превод по този речник.  Интересно е също сравнението с другите 3 езика: влашки, гръцки и румънски. 

 

[tantin]

Днес ще ви предложа няколо фрази от този речник:

 

[tantin]

На страница 25:

Български:

Жените и невестите и дзупите ( момичетата) нека предат со фурката , со вретоота (вретената) .

 

Гръцки:

Γυναίκες και νύφες και κορίτσια

(ας γνεθουν) - нека родят
 αφήστε τα να κλωστούν με το δόρυ και τον άξονα.

 

Албански:

Gratë dhe nuset dhe vajzat
  le të tradhtojnë
me hurka dhe me bosht.

 

Влашки: (румънски)

Femei și mirese și fete
lasă-i să trădeze
cu suliţa şi fusul ..

Прави впечатление израза "дзупите" за момичета.. Ползва се в албански и българския диалект.

[tantin]

 

И коприната и пампукот нека го ткайят .  ( и коприната, и памука, нека да ги тъкат).

Тук е интересна думата за памук:  на гръцки го записват като βαμβάκι .  На влашки е pumpakly .  Българската версия е "пампукот" .

[tantin]

1 . И харамиите излезает нокья и казает (казнет)  карваните.

                    Разбойниците излизат нощем и крадат керваните.

2. Възможен е и друг вариант:  Харамиите излизат да гонят (преследват) и да грабят керваните.

----  В тази част не ми се получи добро съвпадение по версиите, но като цяло смисъла се подразбира.

Οι ληστές βγαίνουν το βράδυ και κλέβουν τα καραβάνια.

Grabitësit dalin natën dhe vjedhin karvanët.

Tâlharii ies noaptea și fură rulotele.

 

Харамий се ползва в смисъл на нощни разбойници, крадци, грабители. Хайдути. Същата дума на влашки се казва "haramislli",  а на албански ги наричат: курсарате. (корсари).

[tantin]

Току съдниците и пасаите уголват ( оголват, обедняват, грабят) света.

Така съдниците и пашите оголват света.

Тука е много интересно в тази част да се видят различните версии.  

На албански:  катиларат  , пасаларят

ВЛАШКИ: катаслли и пасаларлли 

гръцки:  критаи  и пападес

 

 За превода на тези изрази най добре се получават следните сравнения:

кехая - съдия

паша

παπάδες - свещеник  .. В гръцката версия си се разбира директно "свещенник", поповете.

Обаче в румънската версия е по-бизко до "paşalar" Paşalar - със значение на знатен, благородник,  подобно на пашата,  човек с високо положение, високо-стоящ в йерархията. 

 

 

[tantin]

И последен абзац за днес:

И архонтите, со харно занаят пият карфот на сиромасите !

И архонтите с харния (добър) занаят пият кръвта на сиромасите....

С този си израз и в превод на 4 езика  Даниил Москополец направо се нарежда при борците са класовата борба и справедливост.  Учудвам се как му е хрумнало изобщо да публикува такива класови лозунги и изрази ...

Ако не бях се натъкнал на тоя израз можеше и да не си правя труда да ви давам тези по-горните примери, но все пак си заслужава.

Първо - ще попитате кои са тези архонти?

Отговор ни дава албанската версия: това са коджабашиите. 

коджабашия -  селски кмет, старейшина.

Коджабашията (κοτζαμπάσηδες, hocabaṣı) е селски кмет, своеобразен старейшина и местен първенец в османска Румелия.

Добре е да се знае, че същата дума си има българско значение - архонт. На влашки са го изписали като архонзил , а на гръцки е  αρχοντες  - господар.

Και ο(i) αρχοντες  της καλής τέχνης πίνει το αίμα των φτωχών.   ( на съвременен гръцки)

Dhe mjeshtri  (κοτζαμπάσηδες) i zanatit të mirë pi gjakun e të varfërve.

Виждате сами как Даниил Москополец е сътворил доста революционен превод насочен срещу класовото неравенство и срещу престъпността в османската империя.  Това е доста смело писание за онова време.

[tantin]

Και ο αρχοντες  της καλής τέχνης πίνει το αίμα των φτωχών. 

- автоматичен превод от гръцки:  А майсторите на изобразителното изкуство пият кръвта на бедните.

- албански:  pinë gjakun e të varfërve  - пие кръвта на бедните

Вероятно се имат предвид също занаятчиите,  майсторите -господари на чираците. Щото се визират занаятите,  майсторите на занаят. (хубави занаяти , καλής τέχνης) 

[tantin]

Румънската версия/ влашки/ ме затрудни малко  в тази си част:

Но все пак и това се поясни: 

пие кръвта на  сиромасите   -  bea sângele săracilor  / на съвременен румънски/.

Това се произнася като / беа сънджеле сарачилор/ . 

sângele   /сънджеле/ 

https://translate.google.com/?sl=bg&tl=ro&text=пие кръвта на сиромасите&op=translate  (можете да чуете произношението от гугъл)

Вижда се че  в "sângele" - "н" не се произнася, понеже е носово " а", при това те го произнасят като нашето "ъ",  Москополец го е записал с гръцката омега.

"ТЗ" - се произнася като дж .  И така получаваме "сонджеле", "со:джеле"  , за кръвта.

μπια σωτζηλε οι σαρφαηλορ / οαρφαλορ /

Интересно се получава и за сиромасите.    В съвременен румънски сиромах е săracilor  .   (Borrowed from a Slavic language, compare Serbian sirak, Bulgarian сирак (sirak))

Може да се спори дали наистина румънците са го взели от славяните или от албанците.  Версията на Москополец изглежда по-близка до албанската версия: "varfërve" .  Но може и да е подобна на сегашното сарачилор.  Ако е втория вариант - имаме леко несъответствие в първата буква, възможно е Сигма да се е изтрило и да е останало само О.  Тогава записа на Москополец би бил сарФа_лор ..

Сравнете алб. "varfërve" -  "сарФа_лор"  ( или оарфалор)  и съвременен румънски:  săracilor  .

 

Редактирано Ноември 24, 2021 от tantin

[tantin]

Цитирай

Самарџија

Самарџија (седлар, ременар, сарач) је занатлија специјализован за обраду коже и гуме. Пре свега седла, кајасе, опасаче, футроле за ватрено оружје, фишеклије за ловце, новчанике, бичеве. Овај занат спада у кожарске занате.[1] Сарачка роба се може купити и на пијацама, вашарима по Србији, нарочито када је пазарни дан.

 

Сарач

Сара̀ч (мн.ч. – сарачи) е занаятчия, който обработва кожи и изработва принадлежности за впрегатен добитък и за езда – седла за кон или магаре, хамути, юзди, юлари, кожени дисаги, кесии.[1]

Наименованието на занаята сарачество произлиза от арабската дума сарач, което означаваща седло [2].