Ново определние на формата на Млечния път

[Stefoto]

Когато астрономите се опитват да определят формата на нашата галактика, те не виждат гигантски диск, елегантно разстилащ спиралите си, които сякаш се завъртат около ядрото на галактиката. Това, което се вижда, са звезди във всички посоки. Поради нашето не толкова добро за тази цел разположение в галакитиката, единствения начин да определим формата на галактиката е да я пресъздадем чрез измервания.

Астрономите и преди са отбелязвали, че общата маса на звездите от северния край на галактиката* е по-голям. Тогава бе установено, че вероятно тя е пресечена спирална галактика (При такива галактики, ръкавите не се "завихрят" веднага от ядрото, а на известно разстояние от него. Тази част от ръкавите, която е "права", т.е. не е "завихрена" се нарича бар). Но сега, нови измервания показват, че галактичният бар е до-дълъг и по-тънък, отколкото преди се мислеше.

Учените са изследвали по-внимателно начина, по който звездите се струпват заедно. Екипът, воден от Робърт Бенджамин от Университета Уискънсин-Уайтуотър установи, преглеждайки данните от звездия обзор на космическия телескоп Спицър(GLIMPSE*), че едната половина от центъра на галактиката съдържа 25% повече звезди от другата. Разработката ще бъде публикувана в следващия брой на Astrophysical Journal Letters.

Инфрачервената камера на Спицър е отделил старите, червени, богати на въглерод звезди, които са от "нашата" страна на галактичния център, от сиянието на задните."Ако веднъж установите възрастта на звездното население в централния бар на галактиката, то формата веднага ще "изкочи" пред вас", казва Ед Чърчуел от Университета Уисконсин-Медисън, съавтор на разработката.

Познавайки формата и ориентацията на звездния бар, пресичащ ядрото на галактиката, и използвайки други пресечени спирални галактики за примери, учените могат да създадат картина на това, как нашата галактика трябва да изглежда погледната в анфас. "Пресечените спирали изглеждат така, сякаш техния бар започва от края на ядрото - такъв е може би и случая при Млечния път" казва Чърчуел, който е помагал на художника Робърт Хърт от Научния център Спицър да пресъздаде достоверна картина на Млечния път. Новите резултати показват, че галактичният бар трябва да е по ъгъл 45o спрямо линията, която свързва центровете на Слънцето и на галактиката(тази линия е дълга около 28 000 св.г.). Галактичния бар е с размери повече от 1/4 от диаметъра на галактичния диск, което прави около 100 000 св.г. Астрономите преди смятаха, че барът е с размери около 15 000 св.г.

"Барът изглежда по-дълъг, отколкото преди си мислехме, и това е доста важно за звездообразуването" казва Чърчуел. По-дългия бар може да обясни как междузвезден материал се прехвърля към ядрото на галактиката, което може да доведе и до образуване на нови звезди. Това откритие може да даде обяснение и на някои проблеми от галактичната динамика: как струпвания от масивни звезди се образуват в хаоса на галактичния център-необичайно място за млади звездни населения. "Съществуват много силни приливни сили в галактичното ядро" казва Чърчуел. "Как това вещество се озовава в ядрото и как от него се образуват звезди". Стабилността на галактичния бар като дълготрайно образувание ще помогне на астрономите да разберат по-добре динамиката, която позволява това да се случи.

*северен, спрямо земния наблюдател

** Galactic Legacy Mid-Plane Survey Extraordinaire (GLIMPSE) - обзор, създаден, за да изучава структурата на нашата галактика. До момента са обхванати над 30 милиона звезди в галактичната равнина.

skyandtelescope.com