Отиди на
Форум "Наука"

Мисленето "или-или"


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 9 часа, Марин Йорданов said:

Това не е ли пример за извратеност на западното мислене /и действие/?  По принцип то е и градивно, и разрушително...

Абсолютно е пример, но не само в западното мислене я има тази извратеност.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 145
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 11 часа, Втори след княза said:

Значи смятате, че надзирателят може да смаже от бой, изнасили и остави гладен затворник в карцера? И от къде го знаете- от филми, предполагам.

Ето как става покварата. Държавата върши престъпления като размива и разхвърля отговорността върху много нейни служители. Ако ти си надзирател в затвор и директора на затвора ти нареди да пребиеш от бой някой затворник,но ти каже,че ще носиш сам отговорността за причинения побой,ти няма да изпълниш нареждането,нали? Но ако всички в държавата,от премиера,през министъра на МВР,правосъдният министър,главният прокурор,депутатите,директора на затвора ти кажат под сурдинка,че те ще поемат отговорност за твоите престъпления,ти ще смажеш от бой затворника,защото си сигурен,че няма да те съдят за това. Като добавка може да те заплашат,че ще те уволнят ако не пребиеш затворника и обратно - ако го направиш,ще ти увеличат заплатата и ще ти предложат издигане в службата. Така се изгражда тоталитарен режим.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 11 часа, Втори след княза said:

Офтопик

Наистина, стана ми приятно и се разсмях. Вие също имате особена идея за затворническия живот. Значи смятате, че надзирателят може да смаже от бой, изнасили и остави гладен затворник в карцера? И от къде го знаете- от филми, предполагам. От същите, които са гледали и американските студенти. Имате ли разкази от първа ръка? Аз зная от осъден, че животът в затвора е подобен на ограниченията в казармата едно време . Ама то с тези НПО може да е и по- добър от казармата едно време. Може и да ме будалка, но не е разправял нищо за това, което вие си мислите. Ей, това телевизията е могъщо средство за промиване на мозъци. :) 

Плюя си в пазвата, не съм имал проблеми с закона и не съм виждал лично. Имам разкази от един мой съученик, който успя да прекара там доста време. Разказите не бяха хубави. Бой, глад, унижения такива работи... Вярно надзирателите не са били особено активни, но между затворниците си го е имало всичко друго. Има си го и разделението като в живота, ако си уважаван човек си едва ли не на курорт, но ако си от низшата каста ти се случват много лоши неща. Имаше разказ, за някакъв, който обирал залъците след като другите са яли, а също събирал в една чаша кафе, чай, безалкохолно... По неговите думи по старите затворници са биели и тормозили наред новите и който се пречупи става мома. Абе не е хубаво да си там.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 8 минути, deaf said:

Ето как става покварата. Държавата върши престъпления като размива и разхвърля отговорността върху много нейни служители. Ако ти си надзирател в затвор и директора на затвора ти нареди да пребиеш от бой някой затворник,но ти каже,че ще носиш сам отговорността за причинения побой,ти няма да изпълниш нареждането,нали? Но ако всички в държавата,от премиера,през министъра на МВР,правосъдният министър,главният прокурор,депутатите,директора на затвора ти кажат под сурдинка,че те ще поемат отговорност за твоите престъпления,ти ще смажеш от бой затворника,защото си сигурен,че няма да те съдят за това. Като добавка може да те заплашат,че ще те уволнят ако не пребиеш затворника и обратно - ако го направиш,ще ти увеличат заплатата и ще ти предложат издигане в службата. Така се изгражда тоталитарен режим.

Ти остави затвора и държавните служители. Преди време във Варна охраната на един мол уби от бой (човека е починал на паркинга, след като са го пуснали) един психически болен човек, защото го мислели за клошар, който седял в мола, но не пазарувал. Доколкото помня, историята била такава, човека живеел наблизо, но не бил агресивен и близките го пускали да се разхожда. Понеже било зима, обичал да се разхожда на топло в мола. Охраната многократно го гонела, но той не можел да разбере какво точно се случва. Накрая началниците заповядали на човека да бъде даден урок и охраната го ступала в някакво сервизно помещение. За нещастие не са си преценили силите и като го пуснали паднал и починал още на паркинга. После имаше извинения, че той си бил болен, станало му било лошо, и прочее, докато полицията не намери записи от охранителната камера как го пребиват и унижават. Помня, че имаше нещо от рода, че след като го свалят с ритници на земята са го карали да стане и да играе хоро...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

И още един разказ за насилие.

Мой роднина има психическо заболяване. Действието се развива преди доста години, но след 1989. Та той се влоши и баща му го вкара за насилствено лечение, защото той отказваше да се лекува. След като излезе разказваше доста неприятни истории. Побоища, глад, вземали са на болните всички колети които им пращат роднините (например храна). Биели са ги с маркучи, за да не оставят ясни следи. Особено лошо е било през нощта, когато буйните са вдигали шум и са пречели на дежурните да спят. Тогава е бил най големия и жесток бой. Понеже не е бил чак толкова зле е осъзнавал какво се случва и е отървал побоищата, но беше много уплашен и готов на всичко, само и само да не попада там втори път.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, Frujin Assen said:

И още един разказ за насилие.

Мой роднина има психическо заболяване. Действието се развива преди доста години, но след 1989. Та той се влоши и баща му го вкара за насилствено лечение, защото той отказваше да се лекува. След като излезе разказваше доста неприятни истории. Побоища, глад, вземали са на болните всички колети които им пращат роднините (например храна). Биели са ги с маркучи, за да не оставят ясни следи. Особено лошо е било през нощта, когато буйните са вдигали шум и са пречели на дежурните да спят. Тогава е бил най големия и жесток бой. Понеже не е бил чак толкова зле е осъзнавал какво се случва и е отървал побоищата, но беше много уплашен и готов на всичко, само и само да не попада там втори път.

Toва е ужасно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен България губи Македония през 1913 г. именно заради мисленето "или всичко, или нищо"... Мислене, което поражда безумни действия!... Хазартно мислене...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Втори след княза said:

По принцип много решения се взимат, като се избере една от алтернативите. "Или ав, или дав" казва една пословица. Това ще рече, че избираш или да отстояваш интересите си и да лаеш, хапеш и мреш като вярно куче или да се предадеш и подвиеш опашка.

Точно безумството през 1913 г. не е отстояване на националните ни интереси, а тяхното предаване!...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 16.01.2022 г. at 9:42, Втори след княза said:

Това разделяне прави Неближните лоши. Разделянето Наши и Лоши е страшното и разбирането "Ти си или от нашите, или от лошите" е страшното.

 

Колко Неближен трябва да си? Как ще се отнесете към това, ако ви кажа, че последната група извънземни напуснаха нашата планета в 4.30 сутринта?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, insighting said:

Как ще се отнесете към това, ако ви кажа, че последната група извънземни напуснаха нашата планета в 4.30 сутринта?

Първо: Сигурно ли е че е била последната група?

Второ: 4.30 по коя часова зона?🙄

 

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
On 11.01.2022 г. at 20:24, Марин Йорданов said:

   Има въпроси, на които не може да се отговори еднозначно, категорично. Догматично-религиозният ум търси еднозначни обяснения и решения, често се произнася едностранчиво, невярно, антинаучно, нелогично...
   
За ограниченото и за фанатичното мислене няма умерено положение, има само крайности...

   "Или си националист, или си национален нихилист!"
   "Или си патриот, или си интернационалист!"

   "Ако не мислиш като мен /нас/ – значи си против мен /нас/!"...
   /Б/еднозначният ум пита:
   "Ти българин ли си, или си славянин?"
Той не може да приеме, че повечето българи сме едновременно и славяни...
   Друг въпрос: "Местни ли сме, или неместни?"...
А може да сме 5-10 % местни, 90-95% неместни /преселници/. Т. е. да сме и местни, и неместни, както повечето или всички европейски народи...

   Според еднополюсното мислене Земята е плоска, без паралели и меридиани, без умерен климат... Всъщност ние не стоим на едно и също място, движим се... Така е било и в миналото, в древността...
   "Или си силен, или си слаб!"... Но човек може да е и силен, и слаб – в зависимост от обстоятелствата, в една или в друга област...

   Мисленето "или-или" е разединяващо и /б/еднозначно. Мисленето "и-и" е обединяващо, многозначно...
   За съжаление, малцина могат да разсъждават широко, просторно, без егоцентризъм, без религиозен фанатизъм, със стремеж към обективност и истинност...


Марин Тачков

Линеарната историческа представа за света го биполяризира на дуални колизии или дихотомии. Логиката е строго дизюнктивна и конюнкцията там е изключение! Конюнкцията огъва правата линия в кръг, прави я окръжност, превръща всяко слежно в прежно, как обратно - много е яко, всъщност, че в бг-думата "предно" го има тоя момент на свързаност, на дори едно своего рода тъждество измежду минало и бъдеще в тъй нареченото наше настояще! Една диалектиката умее да помирява тези боричакиня, тия дечища на ума и на сетивата - тя е антиномическата общност от необходими една на друга противоположности, тя е в мисълта на Вежинов, че: "От това, че другият край на метъра е противоположен, не следва, че е и различен!" Нито кокоштата, ни пък яйцето - драги приятели: ни съзнанието, ни пък битието! Отговорът е, че те се взаимопроникват, взаимопреливат, че се генерират взаимно - че са взаимозависими: че има една люлка помежду им - вечната люлка на необходимостта от другост, на невъзможността без другост, на неизбежността о другост - която ги прави на равна нога (висши-нисши, големи-малки, велики-жалки...) да бъдат: в неразривно единство ... от оразличения! - в хармония, съставлявана от агонии!! - в райските двери на всите ни адови вери!!! И другият - и другият като друг, като такъв, а не като конкретен друг: е легитимацията ти! - е правото ти!! - да бъдеш ... ти (...самият)!!! 

Редактирано от Слов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Слов said:

Нито кокоштата, ни пък яйцето - драги приятели: ни съзнанието, ни пък битието! Отговорът е, че те се взаимопроникват, взаимопреливат, че се генерират взаимно - че са взаимозависими: че има една люлка помежду им - вечната люлка на необходимостта от другост, на невъзможността без другост, на неизбежността о другост - която ги прави на равна нога (висши-нисши, големи-малки, велики-жалки...) да бъдат: в неразривно единство ...

Да... Всичко е свързано... Случайността е необходимост, неизбежност... Човешкият разум е ограничен и знае доста малко...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Марин Йорданов said:

Да... Всичко е свързано... Случайността е необходимост, неизбежност... Човешкият разум е ограничен и знае доста малко...

Безграничен е ... , но се самоограничава - по-удобно е, по-изгодно е, по-утешително е, повече наше е: да сме гранични, пределни, крайни - егови, отколкото безгранични, апейронични, безконечни - всегови (Негови)!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, Слов said:

Безграничен е ... , но се самоограничава - по-удобно е, по-изгодно е, по-утешително е, повече наше е: да сме гранични, пределни, крайни - егови, отколкото безгранични, апейронични, безконечни - всегови (Негови)!

Мъдрият Сократ е казал, че нищо не знае... А според Айнщайн глупостта е безгранична... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Марин Йорданов said:

Мъдрият Сократ е казал, че нищо не знае... А според Айнщайн глупостта е безгранична... :)

За мисълта на Айнщайн - чиста проба остроумие, доста сполучливо, разбира се - зная, че иде реч за съревнованието на две безкрайностни категории, като само за една от двете физикът е убеден, че е наистина безкрайна: едната, тая под въпрос, е вселената - а другата, естествено, е човешката (ни) глупост!, хех ... 

 

Колкото до известната сентенция на Сократ, тя има за основа именно безкраят като логическа и онтологична категория, вътре щото няма как да има предели като начало, среда или край, следователно: колкото и знание да се постигне, то парадоксално незнанието ще си остава и дори става още повече, още по-голямо! В тоя ред на мисли: Знанието за константата на нашето незнание е най-сигурното знание! ... и така, хех........ 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Слов said:

За мисълта на Айнщайн - чиста проба остроумие, доста сполучливо, разбира се - зная, че иде реч за съревнованието на две безкрайностни категории, като само за една от двете физикът е убеден, че е наистина безкрайна: едната, тая под въпрос, е вселената - а другата, естествено, е човешката (ни) глупост!, хех ... 

 

Колкото до известната сентенция на Сократ, тя има за основа именно безкраят като логическа и онтологична категория, вътре щото няма как да има предели като начало, среда или край, следователно: колкото и знание да се постигне, то парадоксално незнанието ще си остава и дори става още повече, още по-голямо! В тоя ред на мисли: Знанието за константата на нашето незнание е най-сигурното знание! ... и така, хех........ 

Разбираш от философия... Добре е да знаем, че знанията ни са много по-малко от незнанията ни... А и нещата, които си мислим, че знаем, не е сигурно дали и доколко са истинни...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Марин Йорданов said:

Разбираш от философия... Добре е да знаем, че знанията ни са много по-малко от незнанията ни... А и нещата, които си мислим, че знаем, не е сигурно дали и доколко са истинни...

Но трябва да допуснем, все пак, че нещо е истинно, нали - в противен случай, каквато би била и критиката към Канта: как можем сме сигурни даже в своята несигурност, дори и в своето си там съмнение!?, хех......

От истината, че няма истина - или сигурна истина, не следва ли, че и съответната ... "истина" е несигурна, е именно истина в кавички!?, хех

Редактирано от Слов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Марин Йорданов said:

Мъдрият Сократ е казал, че нищо не знае... А според Айнщайн глупостта е безгранична... :)

Но ако можеше, Сократ навярно би попитал Айнщайн: "А ти откъде знаеш? Как установи, че глупостта е безгранична?"😉

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Слов said:

Но трябва да допуснем, все пак, че нещо е истинно, нали - в противен случай, каквато би била и критиката към Канта: как можем сме сигурни даже в своята несигурност, дори и в своето си там съмнение!?, хех......

От истината, че няма истина - или сигурна истина, не следва ли, че и съответната ... "истина" е несигурна, е именно истина в кавички!?, хех

Може да предполагаме – че това е 50, 60, 90 % истинно, а онова е 10-20-30... % истинно... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Шпага said:

Но ако можеше, Сократ навярно би попитал Айнщайн: "А ти откъде знаеш? Как установи, че глупостта е безгранична?"😉

И навярно Айнщайн би отговорил: "Шегувам се... Може би и глупостта е относителна!"... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сократ не е бил чак толкова релативен, нихилистичен и скептичен - каквито, например, са неговите "колеги по дума", софистите! Дори тази му мисъл, която нищиме тука, има за свой фундамент функционалната цел, защитавана и от неговите основни два метода - ирония и майевтика, да изнесе истината от идеята, че тя е постижима самостоятелно - постижима за човешкия индивид, в тезата, че същата е плод и продукт на един доста по-широк и дълъг разговор между хората - резултираща се на базата на философския диалог: който всъщност е винаги в процес и да биде своего рода вечен! 

Доколкото у Сократа го има релативизмът, той е пряко насочен като критицизъм къмто индивидуалитета на истинността и като нейно верификативно единение вътре колективната реалност на човека!  

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...