Франкобритания - една несбъдната мечта

[ISTORIK]

Франкобритания - една несбъдната мечта

Франция е можела да стане петата съставна част на Великобритания в средата на 50-те години на миналия век.

Тази седмица показа, че доброволният отказ от суверeнитет явно е бил на мода след 1945 г. Много преди Политбюро на БКП да обсъди възможно членство в СССР, в другия край на континента Франция е направила подобни постъпки пред своя най-голям съперник. Би Би Си 4 откри разсекретен документ, в който се говори за възможен "съюз" между Великобритания и Франция през 1956 г.

Тогавашният френски премиер Ги Моле пристигнал с такова предложение в Лондон, но то било отхвърлено от британския му колега Антъни Идън. Малко по-късно, когато Идън бил в Париж, Моле предложил страната му да влезе в Британската общност и да приеме върховенството на английската кралица.

По това време колониалната война в Алжир изстисквала силите на французите. Национализацията на Суецкия канал от Египет пък изисквала силен отговор, за който Моле търсел помощта на Лондон. След провала на акцията срещу Египет Париж решил да забрави за предложенията и създал с Германия бъдещия ЕС.

Петдесет години по-късно документите събудиха медиен циклон около Ламанша. "Можеше да имаме адекватна здравна система и по-бързи влакове", помечта "Файненшъл таймс", а "Гардиън" добави храната и виното - болни теми за англичаните. "Таймс" пък посочи, че такава държава би имала "цъфтяща автоиндустрия" и щеше да е спечелила повече от едно световно първенство по футбол. Французите демонстрираха засегната национална гордост, а виден историк нарече идеята на Моле абсурдна и нелепа и го обвини в измяна.

В британските форуми мненията варираха от "изпуснахме възможността да съсипем още една страна" до "Франция и без това е наша, след като я освободихме". Темата обаче обобщава коментар в сайта на Би Би Си: "Кралицата е подходящ държавен глава за Франция. Там и преди са управлявали германци." (Елизабет II е наследник на Сакскобургготите)

вестник "Капитал"

[Warlord]

Хаха - това е абсурд, явно и английските вестници си правят гаргари от липса на интересни събития и материали за сензации. Ако създаването на ЕС с договор с Германия е отговорът на Франция в резултат на отговора на Англия, защо не са предложили и на германците направо договор за Франкогермания под върховенството на немския канцлер?

Невъзможно е дори да е бил повдигнат подобен въпрос в една страна с толкова силно проявен национализъм и дори шовинизъм, граничещи със великосръбските. Още повече пък по времето на генерал дьо Гол, който дори изкарва Франция от НАТО.

[Galahad]

Е, и по-рано са ставали такива неща. Напр. 100-годишната война е свързана с претенциите на Едуард да стане и френски крал, като потомък на Филип Хубави по майчина линия.

Не че и на България не се е случвало и по-рано да се изправя пред идеята за 16-република, макар и с различно формулирано название - напр. "Задунайска губерния".

[Warlord]

Е, да искал е да стане и крал на Франция, но не и подчинен на французите

А, за България има и по-ранен пример с разработването на план за Сръбско-българска държава.

[Frujin Assen]

Резултата е щял да бъде подобен на днешния евросъюз. Французите шовинисти, ха-това са глупости, с първата световна война умира европейската гордост. Погледнете само какво става в европа, там се разкарват всякакви, хомосексуалисти, педофили, негри, еретици, бе сякакви каквито един истинстински шовинист би убил само като го види. Да не говорим за колониите, вместо да се възползват от военното си надмощие и да ги сгънат европейците се предават почти без бой.

[glishev]

Франкобритания - една несбъдната мечта

Франция е можела да стане петата съставна част на Великобритания в средата на 50-те години на миналия век.

Тази седмица показа, че доброволният отказ от суверeнитет явно е бил на мода след 1945 г. Много преди Политбюро на БКП да обсъди възможно членство в СССР, в другия край на континента Франция е направила подобни постъпки пред своя най-голям съперник. Би Би Си 4 откри разсекретен документ, в който се говори за възможен "съюз" между Великобритания и Франция през 1956 г.

Тогавашният френски премиер Ги Моле пристигнал с такова предложение в Лондон, но то било отхвърлено от британския му колега Антъни Идън. Малко по-късно, когато Идън бил в Париж, Моле предложил страната му да влезе в Британската общност и да приеме върховенството на английската кралица.

По това време колониалната война в Алжир изстисквала силите на французите. Национализацията на Суецкия канал от Египет пък изисквала силен отговор, за който Моле търсел помощта на Лондон. След провала на акцията срещу Египет Париж решил да забрави за предложенията и създал с Германия бъдещия ЕС.

Петдесет години по-късно документите събудиха медиен циклон около Ламанша. "Можеше да имаме адекватна здравна система и по-бързи влакове", помечта "Файненшъл таймс", а "Гардиън" добави храната и виното - болни теми за англичаните. "Таймс" пък посочи, че такава държава би имала "цъфтяща автоиндустрия" и щеше да е спечелила повече от едно световно първенство по футбол. Французите демонстрираха засегната национална гордост, а виден историк нарече идеята на Моле абсурдна и нелепа и го обвини в измяна.

В британските форуми мненията варираха от "изпуснахме възможността да съсипем още една страна" до "Франция и без това е наша, след като я освободихме". Темата обаче обобщава коментар в сайта на Би Би Си: "Кралицата е подходящ държавен глава за Франция. Там и преди са управлявали германци." (Елизабет II е наследник на Сакскобургготите)

вестник "Капитал"

Едуард ІІІ и Хенри V излизат много прогресивни държавници, пу, да им се ненарадваш!

[КГ125]

Уф, то Египет и Сирия не можаха да се обединят в Обединената арабска република, та Англия и Франция ли? А инак да, щяха да имат забележителни индустрии, но кооперирането в иконониката изисква не национални обединения, а просто добро сътрудничество и вътрешно устройство.

Как да стана така, че в икономическо отношение Европа да е като американските щати, а в национално да си пази всеки самостоятелностт?

[Panzergrenadier]

Била е възможна една Франкобритания, особено в периоди на криза, но определени хора я провалят.

През 1940 г. пред перспективата за разгром на Франция, Моне - ръководител на Френско-английския икономически координационен комитет и Чърчил съставят план за Френско-Английски съюз и го представя на френския военен министър генерал Де Гол.

В текста на декларацията от 16.06.1940 г. е записано: „Двете правителства заявяват, че Франция и Великобритания вече не са две нации, а един Френско-Британски съюз. […] Всеки френски гражданин ще се ползва непосредствено с британска националност. Всеки английски поданик ще стане френски гражданин. […] Двата парламента ще бъдат формално асоциирани.” Генералът телефонира на френския премиер Рейно, който подкрепя плана. Няколко дни по-късно Рейно губи мнозинството и е заменен от маршал Петен. Старият военен е категорично против създаването на такъв съюз. ”Все едно да се ожениш за труп” – коментира Петен. А трупът според него е Великобритания.

Британците са си правели тънки сметки да се възползват от тежкото военно положение на Франция и чрез този съюз да анексират френските колонии, а французите са подозирали за това.

[glishev]

Да беше поживял още десетина години Хенри V, лилията и лъвът щяха да извършат чудеса заедно