Отиди на
Форум "Наука"

Стоунхендж


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Наричат го осмото чудо на света. Руините на това уникално съоръжение се намират на 130 км. югозападно от Лондон - в равнината Солсбъри. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове, няколко столетия преди падането на Троя. Строеж му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на остров Крит. Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на Египет и изведен от там от Моисей. Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил своите реформи. А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати.

Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери не довели до отговор как, кога и от кой бил построен каменният исполин в равнината Солсбъри. Без отговор останал и въпросът ЗАЩО? Всеки, попаднал в Стоунхендж, се замисля над това какво е било неговото предназначение. Върху древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки … нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Гръцките и римските автори почти не го споменават. Когато Римляните се появили в Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви храмове, а Египет - величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние за разлика от тази група ”дялани камъни”.

Към ХІІ век, Стоунхендж бил плътно обгърнат от догатки и легенди. Англо-норманът Васе обявил, че името му се превежда като ”висящите камъни”, а Хенри Хантиндонгски добавил, че това наименование е напълно заслужено, тъй като ”камъните, все едно висят във въздуха”. ”Стоунхендж - където камъни с учудващи размери били поставени, образувайки група врати, така че една врата се издига до друга и за никого не е ясно как били повдигнати на такава височина и по каква причина.” Опитите да се обясни произхода на чудото породили множество митове. В началото на ХVІІ век, Стоунхендж бил посетен от крал Яков І. Древните камъни му направили толкова силно впечатление, че той заповядал на знаменитият архитект Иниго Джонс да нарисува план на цялото съоръжение и да установи, как е било построено. Джонс, изследвал обстойно Стоунхендж, но не оставил никакви записки за това. Английският архитект сравнявал Стоунхендж с образците на античната архитектуа и доказвал, че това е римски храм: ”Споменът за великолепието, което древните Римляни в епохата на величие, придавали на своите съоръжения … Заради техните познания и опит във всички изкуства и науки … аз стигам до извода, че Стоунхендж е построен от Римляните и само те, биха могли да бъдат негови създатели…” Така, до наши дни, се преплитали легенди, градяли се хипотези и теории.

И все пак, какво в действителност представлява Стоунхендж? Той се състои от четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в окръжност. Всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са по 700 кг. Вторият кръг се състои от сравнително по-малки единични камъни (менгири). В третият и четвъртият незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група камъни. Всяка група представлява две вертикални плочи, тежащи до 40 тона, върху които е поставена по една хоризонтална плоча. От гигантските каменни блокове далечните ни предци, изградили каменна аркада, затворена в кръг. Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се е запазил и до днес. И всичко това внимателно, съразмерно и геометрически точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до Солсбъри от 380 км разстояние, където е най-близката каменна кариера (в южен Уелс). Дори и днес ще са ни нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а преди три хилядолетия подобни неща не е имало.

Някои по-нови разкрития, внасят допълнително объркване в теориите за произхода на Стоунхендж. Оказва се, че сините каменни блокове не са еднородни, следователно и Уелският им произход е поставен под съмнение…

Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра можели да пренасят огромни многотонни камъни. Древните гърци, за които историята на създаването на мегалити се губела в мъгливото минало, смятали че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на ”вълшебна дума” или под музиката на Орфей. Професорът по астрономия Герард Хопкинс смята, че Стоунхендж, е астрономическа обсерватория на древните хора. Един вид астрокомпютър, който способства разчитането на положението на Луната, Слънцето и звездите през годината. Професор Дж. Митчел, настоява, че това е каменен модел на вселената, а друг археолог твърди, че това е фиксирано място за връзка и контакти между древните хора и космическите пришълци.

За последните години милиони хора от цял свят са посетили Солсбъри, за да видят чудото. Предприемчиви американци замислили да направят дори точно копие на Стоунхендж в Ню Джърси. Когато започнало детайлното изучаване на Стоунхендж и околността, станало ясно, че под следите от съвременната цивилизация, в района на ”Свещенния ландшафт”, са скрити още по-древни съоръжения. На север, в района Огборн, близо до селището Авебури, е открит още по-грандиозен обект. Това е гигантски кръг, обграден от каменна ограда от вертикално стоящи монолитни плочи. В средата на големия кръг има още два, също оформени от камъни. Основният кръг се пресичан от алея, маркирана от колони. Тя минава през съоръжението от единия до другия край. Контурите на окръжностите се виждат много добре въпреки че върху древния масив е построен жилищен комплекс. Някои от каменните блокове на Авебури, по своите размери превъзхождат колоните на Стоунхендж, а площта на съоръжението е несравнимо по-голяма. Недалеч се намира и хълм с височина 45 метра - това е Силбъри Хил. Той е изкуствено създаден и представлявал най-голямата в Европа погребална могила. Има стъпаловидна конусообразна форма, която се вижда отчетливо въпреки, че времето почти е разрушило големите съпала. Стоунхендж - Силбъри Хил - Авебури образуват равностранен триъгълник, с дължина на страните 20 км. Учените са установили, че хълмът и съоръженитето в Авебури са издигнати 2000 години преди Стоунхендж.

И така, отново започват догатки, предположения и хипотези. Все пак се намира аналог между древните символи и алеите на Стоунхендж. Съоръжението наподобява Египетския символ на мъдростта - змия, пресичаща слънчевия диск.

---

Финансирани от National Geographic разкопки в Дурингтън Уолс, в близост до легендарния мегалитен паметник Стоунхендж, са разкрили голямо древно селище с население от стотици жители. Археолозите вярват, че къщите са построени и са били обитавани от строителите на Стоунхендж, намиращ се в равнината Солсбъри, Англия.

"Магнетометричното изследване на English Heritage е открило десетки огнища," казва археологът Майк Паркър Пиърсън от университета в Шефилд, Великобритания, "изглежда цялата долина е пълна с къщи. Върху подовете на древните постройки открихме очертанията на легла и дървени долапи."

Къщите са датирани по радиовъглеродния метод и е установено, че са построени през 2600-2500 г. пр. Хр. - по същото време е построен и самият Стоунхендж. Това е и един от фактите, заради които археолозите заключили, че хората, живели в къщите от Дурингтън Уолс, са отговорни за строежа на Стоунхендж. Къщите образуват най-голямото селище от епохата на неолита, откривано някога във Великобритания. Няколко подобни къщи от същата епоха са били намерени на островите Оркни, недалеч от бреговете на Шотландия.

Паркър Пиърсън казва, че скорошните открития допълнително доказват теорията, че Стоунхендж не е бил изолиран, а всъщност е представлявал част от доста по-голям религиозен комплекс, използван за погребални ритуали.

Комплексът в Дурингтън Уолс е и най-големият известен в света "хендж" - заградено пространство с външен насип и вътрешен ров, обикновено разглеждани като церемониални. Има диаметър от 427 м и обгражда поредица от концентрични кръгове от огромни дървени стълбове. Само малки части от Дурингтън Уолс, който се намира на по-малко от 3 км от по-известния Стоунхендж, са били изследвани от археолозите.

Осем от останките на къщите са били разкопани през септември 2006 г. като част от проекта Стоунхендж Ривърсайд, ръководен от Паркър Пиърсън и петима други британски археолози. Шест от подовете са били намерени в добро състояние. Къщите са били квадратни със страна около 5 м и са имали глинен под и централно огнище. Екипът открил върху подовете отломки от преди 4600 години, а също и дупки за дървени стълбове и ниши за покъщнина, която отдавна се е разложила.

В отделна част в западната част на комплекса, Джулиън Томас от Манчестърския университет открил още две къщи от неолитната епоха, всяка от които заобиколена от дървена ограда и дълбок ров. В същия район вероятно съществуват поне три други подобни постройки. Томас смята, че тези къщи, които са отделени от останалите, може би са били жилища на старейшини на общността, вождове или жреци, живеещи изолирано от останалите хора. Заради липсата на битови отпадъци, обикновено съпътстващи такива постройки, друга възможност е те да са били храмове или култови къщи с ритуални функции, които не са били обитавани, а в тях единствено е бил поддържан огън.

Останалите къщи са струпани от двете страни на широк път с каменна настилка, широк 27 м и дълъг 171 м. Той е открит през 2005 г., а допълнителни разкопки са извършени през 2006 г. Пътят свързва останките на огромен дървен кръг с реката Ейвън.

Съществуването на такъв път, който повтаря още един подобен при намиращия се наблизо Стоунхендж, предполага, че хората някога са се придвижвали между двата мегалитни комплекса по реката. Откриването на пътя спомогнало на екипа учени да разберат предназначението на целия комплекс Стоунхендж.

Паркър Пиърсън вярва, че Стоунхендж и Дурингтън Уолс са били тясно свързани, като целта на Дурингтън била да възхвалява живота и да изпраща мъртвите към отвъдното по реката, докато Стоунхендж бил мемориален комплекс и дори място за последен покой на някои от починалите. Пътят на Стоунхендж, открит през XVIII век, е ориентиран по изгрева на лятното слънцестоене, докато пътят в Дурингтън е ориентиран спрямо залеза на лятното слънцестоене. Също така, дървеният кръг в Дурингтън е разположен спрямо изгрева на зимното слънцестоене, а огромният каменен трилитон на Стоунхендж е ориентиран към залеза на зимното слънцестоене.

Той вярва още, че Дурингтън привличал хора от целия регион, които пристигали за големите пиршества за честване на зимното слънцестоене, на които били консумирани огромни количества храна. За това свидетелстват и множеството животински кости и грънчарски изделия, намерени в количества, нямащи равни на себе си в цяла Великобритания по това време.

Изследвания на свински зъби от мястото на разкопките показват, че животните са били заколвани, когато са били на девет месеца, което предполага, че пиршествата са били в средата на зимата.

Паркър Пиърсън счита, че след пиршествата хората тръгвали по широкия път, за да пуснат своите покойници в р. Ейвън, която тече в посока Стоунхендж. След това вървели по пътя на Стоунхендж до самия паметник, където кремирали и погребвали избрани членове на своята общност. За тези хора, които почитали своите предци, Стоунхендж бил мястото, където те общували с духовете на мъртъвците.

Пътят в Дурингтън води до стръмна скала над реката. "Предполагам," споделя Паркър Пиърсън, "че са хвърляли останки, човешки кости и дори цели тела в реката - практика, която е засвидетелствана и на други места в близост до реки."

Паркър Пиърсън и Томас вярват, че Дурингтън Уолс е построен от дърво, защото първоначалният замисъл - както символичен, така и практичен - бил постепенно да се разруши. За Стоунхендж пък е използван камък, за да се запази паметта на предците.

Според Паркър Пиърсън, Дурингтън изглежда "е било място, изпълнено с живот". За разлика от него, каменният кръг в Стоунхендж никога не е бил обитаван. Той е най-голямото гробище от този период в цяла Великобритания. Счита се, че Стоунхендж съдържа 250 кремации.

През 2006 г. разкопки в намиращия се малко по на юг от Дурингтън Уолс Уудхендж, направени от Джоушуа Полард от Бристолския университет, разкрили, че първоначалните дървени стълбове в комплекса били заменени с каменни, след като изгнили. Провежданите по същото време изследвания на Колин Ричардс от Манчестърския университет на каменните останки северозападно от Стоунхендж утъпкали пътя на бъдещата изследователска работа тук.

Ръководители на проекта Стоунхендж Ривърсайд са Майк Паркър Пиърсън от Шефилд, Джулиън Томас от Манчестър, Джоушуа Полард от Бристол, Колин Ричардс от Манчестър, Крис Тили от Университетския колеж в Лондон и Кейт Уелам от Борнмутския университет. Проектът е ръководен от университетите в Шефилд, Манчестър, Борнмут, Бристол, Университетския колеж в Лондон и Кеймбридж.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

:book: Според разказаната от Галфрид Монмутски легенда Стоунжендж бил построен като меморииал от бащата и чичото на крал Артур - крал Утер и крал Аврелий Амброзий в памет на загиналите при сраженията край Майсбели и Каерконан (Кунингебури), в които бритите разбили саксонците предвождани от Хенгист. :dwarf: Тогава крал Аврелий решил да направи достоен паметник на падналите воини. И докато умувал какво точно да направи, го посъветвали да потърси съдействието на магьосника на крал Вортегирн - Мерлин. Мерлин го посъветнал да вземе за монумента камъните от "Пръстена на великаните" намиращи с край планината Киларао в Иберния. Казвали, че който правел бани край камъните оздравявал от недъзи, а праха от камъните лекувал рани. За да вземе камъните потеглил брата на Амброзий Утер Пендрагон (т.е. Драгоновата глава - Мерлин видял звезда с дракони и предсказал на Угер, че ще стане крал,; когато се случило Утер наредил на знамето му да сложат 2 златни дракона) заедно с Мерлин и 50 000 войници. Краля на Иберния Хиломаурий се подготвил за отбрана, но бритите го победили. Тогава Мерлин се обърнал към британците и предложил да се види кое било по-силно - разума или физическата сила. Бритите напразно се мъчили да поместят камъните. Такрая Мерлин направил свои съоръжения и с тях лесно камъните били пренесени на корабите и отнесени в Британия. С тях крял Аврелий украсил могилите на убитите на планината Амбрия. Там на презника на св. Троица Аврелий събрал духовенството и миряните от кралството, сложил си короната и раздал титли. :king:

Но сина на крал Вортегирн - Пасценций подтикнал Хиломаурий да нападнат Британия. Крал Утер победил и убил двамата, но в сраженията паднал и брат му Аврелий. :duel: Аврелий бил погребан в центъра на Стоунхетдж. По-късно, когато след поредната битка със саксите, крал Утер бил отровен и той бил погребан в центъра на "Пръстена на великаните". ....

:elf: Ех, спомени, спомени .... :paladin::orc::king:

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребители

Стоунхендж - в търсене на истината

дата : 1 април 2008 г.

Първите разкопки от 40 години в легендарния комплекс Стоунхендж започнаха вчера. Целта на двуседмичните работи ще бъде окончателното изясняване на точната възраст на градежа.

Учените ще се опитат да установят защо канарите в центъра на съоръжението са от долерит за разлика от останалите. Изследователите смятат, че тези канари, доставени от Уелс, са ключ към разгадаването на тайната за истинското предназначение на Стоунхендж. Според тяхната версия мегалитният комплекс край Солзбъри е било работна площадка на лечители.

Дейността се ръководи от двама водещи британски експерти по история на Стоунхендж - професор Тим Даруил и професор Джеф Уейнрайт. Двамата смятат, че мегалитът в графство Уилтшър е светилище от епохата на неолита, към което са се стремили поклонници, желаещи да получат изцеление.

В подкрепа на версията си учените привеждат факта, че между откритите останки на древните хора у мнозина от тях са открити явни следи от травми и телесни недъзи. Използването на съвременни технологии им помогнало да определят, че много хора са преодолели огромни разстояния, преди да се доберат до това място.

Освен това те са открили и мястото, откъдето е доставен долеритът. Според тях канарите в момента се намират на 250 километра от оригиналното си местонахождение в западната част на Уелс. Свидетелства от тази част на Британия показват, че древните хора са вярвали в магическата им сила.

Учените се надяват, че при разкопките ще успеят да открият доказателства за хипотезата си. По-конкретно те се надяват да достигнат до "пода" на древното съоръжение, който според тях би могъл да е направен от същия материал. Камъните, които посетителите виждат сега, са се появили доста по-късно.

Разкопките могат също да помогнат за установяването на конкретната датировка на съоръжението от двоен пръстен долеритови канари - първото, издигнато някога в Стоунхендж.

През 90-те години на ХХ век археолозите се опитваха да определят възрастта на най-старите градежи. Според тогавашните изчисления най-ранните са от 2550 г. пр. Хр. По-точното датиране се оказа невъзможно, защото материалите, открити при първите разкопки, са били описани неточно, което значително затрудни последващия анализ.

Разкопките са финансирани от "Би Би Си". Археологическите работи ще бъдат заснети и показани през есента на тази година.

Link to comment
Share on other sites

  • 9 месеца по късно...
  • Потребител

Времева линия:

- около 3100 г. пр. Хр. Първите изкопни работи в Стоунхендж - канавки, валове и система от шахти, подредени в окръжност (последните известни като Aubrey holes)

- около 2300 г. пр. Хр. Датировка на разкрито през 2002 г. погребение на пътешественик от континента, известен като "Стрелецът от Еймсбъри". За него ще пусна допълнителна информация, тъй като е любопитно. В гроба му са намерени златни украшения, които представляват най-старото обработено злато, намирано във Великобритания, а самия "стрелец" е наречен "пионер в преминаването от неолита към бронзовата епоха".

- около 2150 пр. Хр. Втора фаза в строителството на Стоунхендж, включваща разполагането на 82 долеритни "сини" камъни, доставени от югоизточен Уелс.

- около 2000 г. пр. Хр. Трета фаза в строителството, когато са издигнати мегалитите от сив пясъчник. Те са докарани от близката околност (Ейвбъри) и са подредени в кръг, свързани с трегери. В кръга са разположени пет трилитона (двойка камъни с трети като покрив върху тях), които са подредени подковообразно.

- около 1500 г. пр. Хр. Стоунхендж е завършен, като сините камъни са подредени в подковообразна форма и кръгът добива вида, който има и днес.

@ Galahad - "Галфрид Монмутски" е Джофри от Монмът, един вид уелският Паисий Хилендарски. На него държим Артурианския цикъл, в който всъщност са компилирани по-стари легенди от келтската митология и на който се опират множество псевдо учени в периода ХVІІ - ХІХ в., както и цяло течение в романтизма. В интерес на истината има няколко потвърдени факти, за които е писал. Артурианските легенди обаче не са сред тях. А и както се вижда от датировката, строителите на мегалитни съоръжения далеч предшестват описаните събития.

------------

Минавала съм през Стоунхендж по здрач. Зловещо е, честно. Иначе мястото вече е заградено, ако отидете там ще трябва да платите за билет (май беше към 10 паунда), няма да ви разрешат да се приближавате твърде близо до камъните, да не говорим за влизане в кръга и пипане на мегалитите.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител
Минавала съм през Стоунхендж по здрач. Зловещо е, честно. Иначе мястото вече е заградено, ако отидете там ще трябва да платите за билет (май беше към 10 паунда), няма да ви разрешат да се приближавате твърде близо до камъните, да не говорим за влизане в кръга и пипане на мегалитите.

Ако си закупиш специален билет онлайн, след като затворят Стоунхандж за редовните туристи, пускат до 25 човека на ден до самите камъни вътре в кръга за 1 час. Но според мен по-интересните мегалити и долмени са извън загражденията в цялата околност на Стоунхендж. Особенно интересен е Stonehenge Cursus, който е 3км на дължина и с около половин век по-стар от Стоунхендж. Все още нямат никакви доказателства за какво е служило това огромно съоръжение. Естествено предполагат, че е служило за церемонии или за разходка на коне, а на мен на една реконструкция толкова много ми приличаше на резервоар за вода. Заслужава си де се посети!.

PS: като се прибера в къщи, ще кача снимки

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С малко закъснение ето ги и снимките.

Това е графичната реконструкция на Stonehange Cursus:

pict0014ui.jpg

А това е какво има на мястото в момента:

pict0015lq.jpg

Ето няколко снимки направени откъм вътрешните кръгове на Стоунхендж:

pict0046zw.jpg

Тук ясно се вижда "нита" който служи за стабилната свръзка на камъните. Перфектно изчислен и изработен:

pict0056hd.jpg

На доста от камъните има издълбани надписи, които са само на столетия млади, в сравнение с хилядолетната възласт на самия камък:

pict0071g.jpg

pict0067.jpg

(май стана много голям поста, имам проблем с прикачването на файлове, че пробвам в нов пост)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е Уудхендж, доста по-стар и по-голям от Стоунхендж. При ракопките са махнали дънерите и са ги заменили с бетонни пънчета. Намира се на около миля на север от Стоунхендж:

pict0009f.jpg

Комплексът в Дурингтън Уолс е и най-големият известен в света "хендж" - заградено пространство с външен насип и вътрешен ров, обикновено разглеждани като церемониални. Има диаметър от 427 м и обгражда поредица от концентрични кръгове от огромни дървени стълбове. Само малки части от Дурингтън Уолс, който се намира на по-малко от 3 км от по-известния Стоунхендж, са били изследвани от археолозите.

А това е Дурингтън Уолс от поста на ISTORIK :

Вижда се също и на заден план на предната снимка.

pict0004lu.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А това, че е най-големия хендж не съм много сигурен, защото съм ходил в Ейвбъри/Avebury (няколко мили по на север), в кръга на който са построени няколко къщи, музей и църква и междуселищен път минава през него:

pict0005l.jpg

pict0049d.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако има интерес мога да кача още снимки. Пообиколил съм доста мегалити из UK.

P.S.

Дано не досаждам само с мои постове, но докато се рових из снимките си открих една интересна карта на региона, която съм намерил от някъде когато съм обикалял около Ейвбъри. Дава доста добра представа как са разположени археологическите обекти:

uk3730011.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...