Отиди на
Форум "Наука"

Кой е владял Добруджа в кр. на ХІV-нач. на ХVв.


Recommended Posts

  • Потребители

През ХІVв. Добруджа и североизточните български земи попадат в пределите на Добруджанското деспотство. Но съдбата на това феодално владение се губи с похода на турския велик везир Али паша от 1388г.

През 1390-1391г. обаче Мирчо се възползвал от конфликта на Баязид и караманския емир и предприел настъпление на юг и достигнал до Карнобат. През 1393г. Баязид І предприел ответна мярка и завзел Търново. Настъплението продължило на север във Влашко. За кратко Вирчо бил прогонен от земите си, но се завърнал с утгарска помощ.

Но какво е станало със североизточните български земи.

В договор с полския крал от 1390г. Мирчо след като изброява владенията си в Унгария се титулува и като господар на земите на деспот Добротица и владелец на Дръстър.

В грамота от 1406г. се титулува като двадетел на двата бряга но Дунав дори до великото море и самодържец на Дръстър.

Тъй че навярно североизточна България е била владяна от Мирчо в края на ХІV-нач. на ХVв. Също най-вероятно Силистра е дадена като феодално владение на Мирчо от Шишман. Това обяснява защо Нешри описвайки похода на Али паша отделя толкова внимание на това как султан Мурад І толкова е държал да получи именно Силистра (при положение, че според тур. хронист завземал с лекота всяка крепост).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дръстър е била силна и стратегическа крепост, нормално е да е желаел нейното превземане. Според мен този довод не е достатъчен за доказване на изложената теза.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
В договор с полския крал от 1390г. Мирчо след като изброява владенията си в Унгария се титулува и като господар на земите на деспот Добротица и владелец на Дръстър.

А не е ли имало практика да се титлуваш за владетел на земи, които реално не ти принадлежат?

Нямам предвид някакъв конкретен пример, просто помня, че когато наскоро папата се отказа от титлата "Патриарх на запада", някъде срещнах едно изброяване колко много титли има той, част от които днес вече безсмислени. Може би и при светските владетели едно време е било така - загубил си дадена територия, но продължаваш да се титлуваш, по някакви съображения, като неин владетел?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
А не е ли имало практика да се титлуваш за владетел на земи, които реално не ти принадлежат?
Да. Унгарските крале да речем много обичали да го правят - да се титулуват за бълг. крале. Извесна обосновка е бил Северинския банат, който явно някога ще е бил бълг. територия и като го завладяли, започнали да се титулуват бълг. крале.

При Мирчо интересното е, че титлите изчезват за определени периоди и се появяват в други.

Друг интересен момент е, че в договора от 1390 и грамотата от 1399г. се нарича само "владелец", "dominus", то в грамотата от 1406г. се титулува "самодържец".

Съществена особеност е, че за този период за тези земи нямаме друг претендент да е техен владетел - не мераклия да ги има, а друг, който да се придставя, че ги владее. Става дума за периодите, в които си слага тези титли.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Има запазен спогодбен акт от 28 март 1412 написан на гръцки език, в него фигурират влашкия логотет на Калиакра Балдуин и калиакренските жители Костадин, протопоп Харитон, Теодор Граматик, Костадин Калиакренски, поп Радомир, кръчмаря Драгота и жена му. Смята се че по това време и Силистра е влашка. Като владетел на Силистра и земята на Добротица се титулува и синът му Михаил в една грамота от 1419. Вероятно турците си го връщат или по време на войната с Влашко през 1417-1420 или във войната през 1422.

Тук ще кажа че според новото четене на шуменския надпис на Цар Иван Шишман през 1392 (даже се споменава месец януари) българските войски превзели Шумен и го укрепили. Трябва да се знае Мирчо и Иван Шишман са не просто съюзници, а дори и лични приятели. Пламен Павлов споменаваше за някакво известие че Мирчо след като загубил войната за трона с Дан избягал в България. Съответно Шишман започва война, убива Дан и връща Мирчо на трона. След това Шишман праща децата си при него за по сигурно.

Ето опит за хронология. През 1389 (към края и) завършва похода на Али паша. През 1390 и 1391 г се говори за войски на Шишман които воюват в мала азия (за пръв и единствен път). През 1390 власите навлизат в мизия (вероятно с българско съгласие и помощ) и превземат Силистра и добружа. През 1391 войната в северна българия продължава, първо власите стигат до карнобат, а впоследствие турците през втората половина на годинат превземат силистра. През 1392 във войната се включват и българите върнали се от мала азия. Върнат е Шумен. Това не спира турците които под командването на султанския син Челеби пращат голяма армия във Влашко. През 1393 султана от юг и синът му от север хващат в клещи търново и го превземат. Според Йордан Андреев мир не е сключен и войната продължава.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По времето когато Мирчо е бил владелец на Силистра, района се е управлявал не пряко от него, а от кефалия.

Май става дума за доста свободен прочит. Аз поне не я виждам датата:

nadpissumenkrepostsl1.jpg

Пламен Павлов споменаваше за някакво известие че Мирчо след като загубил войната за трона с Дан избягал в България. Съответно Шишман започва война, убива Дан и връща Мирчо на трона. След това Шишман праща децата си при него за по сигурно.
Йоан Дан І е бил на трона преди Мирчо, тъй че няма как Мирчо да е бил прогонен от трона. Ако става дума за сродяване, то по кумова линия това важи по-скоро за Шишман и Дан, поне според фолклора:

На кума Даня каляска дойде,

Дайие ле, Данчо ле, Дан войвода,

да венчава, да кръщава

на цар Шишмана мъжката рожба.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Шуменския надпис е прочетен от Николай Овчаров. Той казва че (карам по памет) "Дойде с царско" -сега съм забравил точния израз-е всъщност израз срещащ се в триумфални надписи разказващи за победи, а израза "издигна кула" означава че е ремонтирал крепостта. Не помня откъде извеждаше датата. Дан и Мирчо спорят за трона, побеждава Дан и Мирчо идва в България да иска помощ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Шуменския надпис е прочетен от Николай Овчаров. Той казва че (карам по памет) "Дойде с царско" -сега съм забравил точния израз-е всъщност израз срещащ се в триумфални надписи разказващи за победи, а израза "издигна кула" означава че е ремонтирал крепостта. Не помня откъде извеждаше датата.
:hmmm: Да , интересно как извежда датата. Защото уви, земляка е с доста развинтено въображение.

Дан и Мирчо спорят за трона, побеждава Дан и Мирчо идва в България да иска помощ.
:hmmm: Това май е в рамките на предположенията. А в такъв случай аз виждам нещата по-скоро така: Шишман и Страцимир се борят за трона, Дан помага на Страцимир, Шишман вика зет си Мурад и убива Дан, а Мирчо помирява Шишман и Страцимир пред вадвисналата турска заплаха над земите им.
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Това за войните между Шишман и Срацимир нещо ми се губи. В София просто няма кога да са воювали, турците идват още през 1371 и просто липсва свободен отрязък от време. Иначе мисля Раковски разказваше че Шишман нападнал Срацимир като пратил срещу него брат си Асен. Той обсадил Видин, но бил победен и убит. След това Срацимир превзел Търново, та Баязид го превзел и върнал на Шишман.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Това за войните между Шишман и Срацимир нещо ми се губи. В София просто няма кога да са воювали, турците идват още през 1371 и просто липсва свободен отрязък от време. Иначе мисля Раковски разказваше че Шишман нападнал Срацимир като пратил срещу него брат си Асен. Той обсадил Видин, но бил победен и убит. След това Срацимир превзел Търново, та Баязид го превзел и върнал на Шишман.

Войната между двамата е по Маврубир и тези дето го ползват като източник - Зографската история го възпроизвежда, но в по-друга редакция, а св. Паисий изказва резерви. Иначе събитието евентуално ще е станало към 1384-1386г. Тогава е управлявал още Мурад. Има и няколко косвени свидетелства:

Една грамота в полза на Видинския митрополит, с която Царигр. патриарх му отстъпва Триадица (приема се като обозначение на София. Тя е без датиране, но по подредбата би трябвало да е от тогава.

През 1386г. мира между Българи и турцие нарушен. Мурад превзема Пловдив и София.

Мокса е вмъкнал смъртта на Дан при Косовската битка, което показва пак същото време.

Тъй че е напълно възможно разказа на Орбини да е верен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, макар ср. историк Раич да е остонал с впечатление, че са две различни лица. Има спорове около името му, тъй че понякога използвам това, което първо е било вкарано в обръщение от св. Паисий. Нариантите са различни - Мавро Орбини е използвано в изданиетно на книгата му на латински. И тръгва дали това е лативско озвучаване и не се ли е казвал по-иначе: Мавр Орбин, Мавър Орбин и всякви подобни комбинации. И става нещо като Тимур Ланг и Тамерлан. :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители

Намерих си записките от статията на Кърджалов, тъй че ето един преглед как се титулува Мирчо:

1387г. - само като владетел на Угровлахия

1389г + Запланиска и Подунавието

20.01.1390г. Угровлахия, Амлош, Фаграш, Северин, Дръстър и земите на деспот Добротица (Terrarum Dobroticij Despotus et Tristru Domunus).

1391г. пак се титулува като господар на Силистра и на земята на деспот Добротица 1392г. титулува се само като владетел на Угровлахия

1400г. + Запланинска

1403г. само Уговлахия

1406, 1409, 1413, 1. юни 1419 - владелец на Дръстър

Ще рече, че до похода на Али паша през 1388г. срещу Търновското царство и Добруджанското деспотство Мирчо не е владял нищо на юг от Дунава. След този поход добруджанския владетел Иванко вече не се споменава в изворите. По-точно след сведението за преврат във Варна, като е било обещано на турците градът да им бъде предаден, но тези дето обещали това повече не се върнали.

После има едно настъпление от 1391г. на Мирчо, при което достигнал до Карнобат. Навярно тогава е поел управлението на Добруджанското деспотство и на Силистра. Макар че според мевляна Нешри за предаването на Силистра на турците доста остро е настоявал Али паша, а по-сетне и самия султан. Настъплението на юг от 1390-1391г. може да се разглежда като реакция от битката при Косово, в която загинал и султан Мурад.

Вижда се че през 1392г. вече не се титулува, че е владетел на земи на юг от Дунав. Най-вероятно е загубил земите на юг от Дунава между 29 юни и 27 декември. Това може да се свърже с общо настъпление на Баязид, при което падат Търново (1393), настъплението продължава на север от Дунав, където се водят сражения с променлив успех през 1395г - Мирчо е бил принуден да се изтегли към Унгария, после с помощта на Сигизмунд се завръща, завземат Холовник (Малък Никопол), но Валд Узурпатора също успява да нанесе едно поражение в м. Посада.

След битката при Анкара през 1402г. и последвалата династична криза в осм. империя се вижда, че Мирчо отново е успял да наложи управлението си на юг от Дунава. След тази битка за известно време се завърнал в предишните си владения и синът на Иван Страцимир - цар Константин. Най-вероятно той е бил принуден да замине за Унгария след походите Сюлейман и Муса срещу бълг. земи.

Не е ясно какви са били отношенията между Мирчо и Иван Шишман. В хрониката на Михаил Мокса се споменава, че Дан е бил убит по заповед на Иван Шишман. Това ще е станало около 1386г., тъй като Дан се споменава в грамота от 3.10.1385г., а в грамота от 27 юни 1387г. вече като владетел се споменава Мирчо. Смъртта на Дан може да се свърже със споменатия от Маврубир конфликт между Шишман и Страцимир, при който загинал и Иван Асен. А също Мурад решил да нападне България - през тази година е и повторното превземане на Пловдив от турците.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Това за повторното превземане на Пловдив е супер интересно. Най малко защото втората война за София се реконстроира горе долу така (давам версията която аз приемам). 1380 турците превземат златица и започват войната. 1382 обсаждат София, 1385 превземат София, 1386 превземат Пирот (от България) и Ниш от Сърбия. Във всички иследвания превземането на София се поставя или в 1382 или в 1385. И е ясно че е превзета от Шишман, а не от Срацимир. Знае се че след превземането и да я управлява е оставен бан Янко с доста широки правомощия. Възниква въпроса след като се предполага че Ловеч, Плевен, Оряхово и т.н. са дадени на Срацимир, дали и София не е дадена нему, а може би и Пловдив...

Още нещо за което си мисля. Практически до 80 те години на 15 век ( пък и след това отчасти) България е под окупация и ДЕ ФАКТО се управлява от българска администрация дали стабилното закрепване на турците в земите на търновското царство не се дължи толкова на тяхната сила, колкото на верността на Александър/Искендер. Ако той след 1402 бе участвал в така нареченото "въстание на Константин и Фружин", което не е никакво въстание, а отцепване на Константин от турския васалитет на турците щеше да им стане жежко. Помислете в тоя дух. Александър има своя армия и свободен достъп до Търново и Никопол. Достатъчно е в един ден българите да въстанат и понеже имат и редовни части и населението на своя страна чисто и просто щяха да избият турските гарнизони. Дори Александър да не участва лично, дори и борбата да води негов човек- турците са били обречени.

Последва съюз с Константин и Мирчо, затваряне на балканските проходи и историята тръгва в съвсем друго русло...

Може би накрая Мизия би се ситуирала като васална турска държава подобно на Влашко.... ЕХ мечти....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Първото превземане на Пловдив може да се отнесе между унгарско-савойското нашествие и Черноменската битка - 1366-1371г. За това говорят турските хронисти. Навярно Пловдив е бил върнат след мирния договор със Шишман, при който е дадена Кера Тамара за съпруга на султана. За Стара Загора не се споменава за повторно завземана, което ще рече, че тя останала като придобивка за Мурад.

Една от сръбските хроники дава като дата на падане на Пловдив 1386г. Тук можем да говорим вече за второ завземене, при това окончателно. Пловдив остава под турско управление, дори и след битката при Анкара, когато в северните и югоизточните земи отново се върнали христ. владетели (на югоизток минали на подчинение на Цариград, т. нар Черноморски деспотат - но за него по-натам ще пусна тема). София ще да е паднала в първата половина на август 1386г. (между първата и втората десетневки 10-20 август).

Тук има една творба за демографията на региона на Пловдив-Пазарджик-Асеновград през 15-нач. 17в. - но е на английски и в PDF - дело на Григор Бойков но издание на Анкара

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...