Градушка очука Атлантис

[stavropoll]

На 26-ти Февруари вечерта силна локална буря нанася сериозни щети на външния горивен резервоар на совалката Атлантис, докато тя се намира на стартовата площадка в очакване на предстоящата мисия STS-117. Градушка с размер на топка за голф и ветрове със скорости от порядъка на 100км/ч са издълбали мнжество дупки в термоизолацията на оранжевия резервоар. Целият резервоар е покрит с оранжева изолираща пяна, която не е издържала на силните удари на градушката, като най-големи са щетите на върха. При такива големи щети излитането на совалката, планирано за 15 Март, е немислимо. Атлантис се готвеше за излитане към средата на Март, като за целта бе изведена на стартова площадка 39А още на 15-ти Февруари. Вероятно совалката ще бъде прибрана за щателен преглед и евентуален ремонт на термоизолацията, а мисията до Международната космическа станция ще бъде отложена за втората половина на Април.

Още снимки тук.

[stavropoll]

В момента тече Roll Back на Атлантис. Гъсениците почти са достигнали VAB. В nasaspaceflight се споменава за очакван 6 седмичен ремонт на над 7000 отделни повреди. Локхий Мартин са силно ангажирани по въпроса, понеже те са производителите на резервоарите.

[stavropoll]

Атлантис отново е на стартовата площадка, със закърпен резервоар и твърдогоривни бустери на границата на срока си за годност.

ДАНО НЕ Я ОЧУКА НЕЩО ПАК, гледа ми се красиво изстрелване на 8-ми Юни.

[Spirit]

Атлантис се приземи успешно във военнта база Едуърдс в Калифорния, след като достави S4/5 на МКС и смени член от екипажа на станцията

[stavropoll]

Атлантис се приземи успешно във военнта база Едуърдс в Калифорния, след като достави S4/5 на МКС и смени член от екипажа на станцията

Май нямаше да е лошо да бях съобщил за истрелването и мисията на време. Ще разкажа накратко последователността на събитията и ще подкрепя малко нещата с картинки.

Екипажът:

Изстрелването мина гладко. На 8-ми Юни, от първи опит, совалката излетя успешно от Космическия Център Кенеди. Въпреки силните вибрации и няколкото парчета термоизолираща пяна, които се отрониха от резервоара, щети на термозащитата на совалката не бяха нанесени, поне не от пяната.

Но след кратка испекция бе установено, че повреда по термозащитата има, но по куполообразната задна горна част на совалката. Там термоизолацията е съставена не от керамични блокове, а от от специални одеала, едно от които беше се повредило от аеродинамичните натоварвания по време на изстрелването.

Три дни по-късно Атлантис настигна МКС в орбита и двете тела се скачиха:

(на снимката се вижда гредата в товрния отсек на Атлантис, тя бе закрепена за дясната страна на станцията, при което след прибирането на слънчвите панели на P6, МКС възвърна симетрията си)

И екипажите се заловиха за работа:

Огромната греда S3/S4 бе извадена от товарния отсек на Атлантис, още в първия ден след скачването, и бе стабилно закрепена на мястото си на МКС. По-късно с няколко космически разходки бяха свързани електрическите и командните връзки, бяха премахнати предпазните болтове от ротационната връзка и бяха разпънати слънчевите панели.

В четвъртата допълнителна космическа разходка бе отделено време за ремонт и на повреденото термо одеало на совалката. То бе зашито с хирургически телбод и подсигурено със стоманени игли:

След свиването на слънчевия панел от гредата P6, която временно е разположена над целия орбитален комплекс, вече стана възможно Завъртането на ротационната връзка и новата греда започна да се върти за да компенсира денонощното орбитално въртене така, че слънчевите панели винаги да са в оптимална ориентация спрямо слънцето.

След напускането на Атлантис, станцията изглеждаше така:

Бе добавено дясното крило слънчеви панели и бе прибрано горното (което на снимката би се падало отдолу). Гредата P6, която временно е е разположена над основната равнина на МКС (снимката е с главата надолу) на снимката се вижда сякаш виси под средната част на хоризонталната греда. Свитите и слънчеви панели са на върха и. Те са прибрани за да не пречат на въртенето на двете огромни странични крила от слънчеви батерии. В следваща мисия STS-120 тази греда ще бъде преместена на върха на P5, и ще стане естествено продължение на хоризонталната система греди, след което слънчевите и панели отново ще бъдат разгърнати и ще започнат ефективно да произвеждат електроенергия.

Атлантис се завърна благополучно на 22 Юни в база Едуардс. Ремонта на термозащитното одеало издържа изпитанието на навлизането в атмосферата. На борда на Атлантис на Земята се завърна Сънита Уилямс, която бе част на екипажа на МКС от STS-116. Ако си спомняте, със Spirit незаслужено се шегувахме с физическата и прилика с кобила. Сънита се оказа безупречен професионалист. Тя държи рекордите за най-продължителен единичен полет в космоса за жена и най-голяма сумарна продължителност на космически разходки за жена.