Отиди на
Форум "Наука"

Решаването на циганския въпрос


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Нека за момент си представим, че избирателите са зад една врата. А политиците са от другата й страна и се опитват да я отворят. Те думкат по вратата с юмруци, крещят "отворете, ние сме ви приятели"...

Но никой не се сеща да натисне дръжката.

Това се видя на живо по време на националния дебат "Политики към ромите в България", който се проведе миналия уикенд в София. В НДК се събраха 255 "обикновени българи" (различни по образование, пол, местоживеене, възраст), които дебатираха около жилищна, наказателна и образователна политика към ромите. Идеята на националния дебат беше не да се стигне до съгласие какво да правим по ромския въпрос, а да се провери доколко и как хората променят мнението си, ако имат достатъчно информация и възможност за размисъл и дискусия. Само един пример - преди дебата 43% от участниците заявяват, че ромите трябва да живеят в отделни квартали; два дни по-късно този процент спада до 21%.

Какво означава всичко това? Няколко неща. Че хората искат и могат да участват в политически дебати. И че ако политиците желаят подкрепата им, трябва да се научат да говорят спокойно, да информират истински, да обясняват нормално. И така да "отворят вратата". А не като на гигантски слалом да избягват въпросите, да приказват много, но да не казват нищо, откровено да лъжат. И да мислят, че ще им се размине. Експертите и представителите на политическите партии, които на дебата трябваше да отговарят на въпросите на участниците, силно ги подцениха и само дето не бяха освиркани заради поведението си. Защото добре информираните граждани не могат да бъдат люшкани от вятъра на популизма, нито да бъдат удавени в общи приказки.

Големият извод е, че все пак може да се организира обществена подкрепа за провеждане на смислени политики, от които ще спечели цялото общество. В случая - насочени към интеграцията на ромите. Същите онези политики, с които партиите отказват да "си цапат ръцете" през последните 17 години от страх, че няма да бъдат избрани. В този смисъл е крайно време политиците да посегнат към дръжката. Тогава с изненада ще установят, че вратата никога не е била заключена.

---

Дори и да сте супертолерантни, темата роми няма как да не ви е станала леееко досадна. Най-малкото защото от 17 години се говори какво трябва да се направи, но не се прави ни-що. За това продължава да се говори.

И да се говори. И да се...

Та, преди да сте прелистили нататък, чуйте това - този път е различно. По време на Националния дебат "Политики към ромите в България", който се проведе миналия уикенд в София, не говореха експертите. Нито политиците. А хората. И имаше какво да се чуе.

Идеята

За два дни в НДК се съб­раха 255, ще извинявате за клишето, "обикновени българи" (за представителността на извадката вижте карето). Те дебатираха около жилищна, образователна и наказателна политика към ромите. Първоначално разговорите по всяка от темите се водеха в малки групи, между самите участници. Те трябваше (с консенсус в самата група) да формулират въпроси към експертите и политиците, които да отговорят на тях на общите пленарни сесии. Целта е гражданите да свикват с мисълта, че могат да държат община и държава отговорни. А и тези на власт да свикват със същата мисъл.

Идеята на националния дебат обаче бе още по-амбициозна. Преди началото му участниците бяха изложили възгледите си по различни аспекти на ромския въпрос в анонимно попълнен въпросник. В неделя следобед, след като всичко приключи, участниците попълниха абсолютно същия въпросник. Резултатите в края на обсъждането трябваше да покажат какво ще е мнението на хората при наличието на достатъчно информация и възможност за размисъл и дискусия. Ето ги.

Reality check

Да започнем от жилищната политика. След дебата участниците изразяват много по-ниски нива на подкрепа за отделяне на ромските квартали и много по-често казват да на мерки, които да подпомогнат ромите при получаване на адекватни и законни жилища. Процентът на тези, които смятат, че ромите трябва да живеят в отделни квартали, спада от 43% на 21%. Което е забележително. Процентът на хората, според които държавата следва да легализира тези постройки, които отговарят на стандартите, и да разруши останалите, нараства от 66% на 77%. Броят на тези, които са съгласни, че държавата трябва да помогне на хората, които живеят в незаконни къщи, да получат заеми за строеж на нови, се покачва от 47% на 55%.

Онези, които смятат, че токът трябва да бъде спиран в онези квартали, където жителите не си плащат, се понижава от 82% на 75%, но остава висок (в случая дискусията течеше около това трябва ли да се спира токът и там, където все пак има и изрядни платци).

Като цяло хората казват не на радикални политики към ромите. Така например на въпроса трябва ли гетата да се оградят със стени, преди дебата с да отговарят 12% от участниците, а след дебата - 6.5%.

Стигаме до наказателната политика. Процентът на онези, които са съгласни, че трябва да бъдат наемани повече роми в полицията, нараства от 32% на 56%, а процентът на тези, които изразяват съгласие, че трябва да бъдат наемани повече роми в съда, се покачва от 26% на 45%. Хората, които изразяват пълно съгласие, че по-честите полицейски проверки специално на роми са несправедливи, се увеличават от 16% на 27%.

Колкото до образованието, след дебата нараства подкрепата за интеграцията на ромските деца в български училища. Процентът на съгласните, че "ромските училища следва да бъдат закрити и всички деца да бъдат превозвани с автобуси до тяхното ново училище", нараства от 42% на 66%.

Митовете

Резултатите, но и начинът, по който протече самият дебат, разбиха много митове.

Първият мит е, че в обществото преобладава радикалното мислене. В събота сутринта се бяхме подготвили за "циганите на сапун", "циганите на Сатурн" или поне "циганите - завинаги затворени в гетата си". Не го чух­ме. Още повече - трябваше да търсим радикално настроените участници, за да ги интервюираме (в събота в сайта на "Капитал" ще качим видеото). В малките групи чувствително преобладаваха хората, които разпалено защитаваха позициите си за необходимостта от интеграция. С аргументи.

Участниците в дебата масово отхвърляха предположението, че ромите имат по-малко потенциал и по-малко качества от останалите граждани. Атанас Манолев разказа как през 1976 г. са направили смесени паралелки и в техния клас дошли четири ромчета: "Единият правеше другарката по алгебра луда, защото разбираше задачите много по-добре от нея." Повечето хора споделяха мнението, че и ромите като всички останали имат право на пълноценен живот като граждани на България.

От колкото по-малко населено място идваха участниците, толкова по-убедителни бяха и примерите им за безпроблемното съжителство между етническите групи. Някои бяха чували за гета само от телевизията, и то само в чужбина. Вера Георгиева например реагира с: "Хм, ама и в България ли? Че защо? Ние в Брезник си живеем смесени много добре, откак се помня."

Това, че в групите имаше поне по един ром, направи дискусията качествена. Хората виждаха насреща си адекватни хора с мнение и позиция, които защитаваха с истории от живия живот. Така или иначе, ромите убедиха останалите в едно - че не трябва целият етнос да се поставя под общ знаменател.

Вторият мит е, че хората не искат да участват в политически дебати. Последните резултати показаха, че 72% от участниците искат да се включват в събития като националния дебат.

Забележително беше и как самочувствието на хората се променяше с часове. На първата обща пленарна сесия, когато трябваше да задават въпросите си на експертите, те трепереха на микрофона, в неделя вече имаха куража директно да се конфронтират с политиците.

Третият мит е, че проблемите са прекалено сложни и няма смисъл да се коментират с хората. Повечето от участниците в дебата имаха съвсем адекватни мнения по "ромския въпрос", предлагаха и решения. (виж допълнителния текст).

Четвъртият мит е, че сме се доближили до някакво нормално политическо говорене. Добре де, това не е съвсем истински мит. Но е факт - политиците (а и експертите) не могат да говорят с хората. И дебатът го доказа. Тежка терминология, засукани фрази. Твърде често се говорят неистини, или красноречието отчаяно се опитва да запълни липсата на съдържание. Така например Мирослав Попов от БСП се въздържа от коментар на въпроса "колко лесно се печели ромският вот", защото, по думите му, е "зададен некоректно". Лютви Местан от ДПС пък успя да извърти до такава степен отговора си на питането колко често е посещавал ромски махали след избори, че в крайна сметка стигна до предложението всички присъстващи партии да се обединят около лозунга "Всяко българско дете - в детска градина".

Като цяло политиците изричаха "правилните" неща на глас, но нямаше сила на света, която да ги накара да отговорят защо за всички тези години правилните неща не са се случили. Стигна се дотам залата публично да ги помоли да спрат с това поведение: "В момента вие си водите предизборна кампания. А хората днес няма да гласуват."

Петият мит е, че гласоподавателите няма да подкрепят специална интеграционна политика, насочена към ромите. Неотдавна "Капитал" описа изводите от изследване на Лъчезар Богданов от анализаторската компания Industry Watch и Георги Ангелов от институт "Отворено общество", според които, ако България вложи в конкретни политики около 1 млрд. лева в интеграцията на ромите, положителният икономически ефект за десет години напред ще е 15 - 30 млрд. лева.

Участниците достигнаха до подобни изводи. Огромна част от тях осъзнаваха, че от интеграцията на ромите ще спечели цялото общество. А в момента губим всички. Както каза модераторът на трета група Владимир Тодоров: "Хората не са толкова крайни, колкото всички си мислим. Адски са податливи на популизъм, но когато говориш с тях на човешки език и по човешки начин обсъдиш безкрай много алтернативи, изобщо не са толкова лесни за манипулиране."

Иван Кръстев, председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, основен организатор на събитието, обобщи: "Политическият ефект е, че хората биха подкрепили промени, стига те да са прагматични. Това може да е показателно за политиците, които много добре знаят какво трябва да направят, но не и дали след това ще бъдат избрани."

Предстои да видим дали националният дебат е изпълнил другата си голяма задача - политиците да се вслушат.

---

А защо не направите това...

Това са някои от предложенията на участниците в дебата

Жилищна политика:

- Местната власт да създаде работни комисии по инфраструктурата, които да узаконят незаконните постройки - но само ако отговарят на определени изисквания. Останалите да се бутнат, но предварително да се помисли къде да бъдат настанени хората.

- Държавата да осигури ресурса за строеж на ромски къщи, но самите роми активно да участват в пост­рояването им.

- Да се стимулират ромите да отидат на село и да обработват земята.

- Да се даде на ромите "равен старт", като всяка къща е със собствен електромер и водомер. Така ще се спира токът само на нередовните платци, а не на целия квартал.

Наказателна политика:

- Повече полицаи роми. Повече смесени патрули, които да контролират ромските махали.

- Полицията да работи по-близо с ромите старейшини.

- Наказанието за дребните престъпления да бъде общественополезен труд.

- Да има образователни програми в затворите - за ограмотяване или за придобиване на квалификация.

Образование:

- Да се сложи край на сег­регираните ромски училища, всички училища да са смесени.

- Ходенето на училище на ромските деца да се стимулира чрез финансови санкции/поощрения за родителите.

- На мисионерски принцип да се убедят ромите колко е важно за тях децата им да ходят на училище.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Всичко хубаво до тук... Аз съм напълно съгласен с повечето неща казани в този дебат съдейки от текста горе..., но това дали е възможно. Като цяло квартала, в който живея също е смесен, а с циганската махала ме делят 100-200 м. Аз съм за да имаме всички равни права, но всичко трябва да се засили... санкциите да ги има и да се наказват. А не всички да знят, че в третата триетажна къща в еди коя си улица живее сводник, но никой нищо да не прави по въпроса. Защото голям процент от тази дейност в нашия град се извършва от етноса... За това всички равни и всички... спазват закона. Тези, които нямат работа... ще им се намери. Казва се една много хубава алтернатива... на село да обработват земята...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Те дебатираха около жилищна, образователна и наказателна политика към ромите
Ами ако една етническа група паразитира на гърба на друга, хем тя няма да просперира, хем може да унищожи и другата. Какъв е смисъла един рома да работи, ако му се дават помощи, храна само за ромчетата ходещи на училище ... Социализъм в действие или по-скоро създаване на етническа основа на една паразитираща класа.

Отношенията Испания и Новия свят са типичен пример, как една просперираща нация може сериозно да изостане опитвайки се да живее на гърба ан друга - Испания залягала на златото от Америка, което станало причина за изоставането на собственоти й икономическо развитие. И когато един ден загубила колониите се оказала една от бедните европийски държави. То и с осм. империя същото - държавата на господстващата нация се оказала доста по-изостанала от държавите, отделили се от империята.

Та в тези идеи не виждам нищо хубаво. Ами ако младите българи се изселят кой ще плати и направи въпросните къщи, кой ще прави закуските за ромчета в училищата....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Циганското население в България се е увеличило три пъти от 1998 г. насам.

Това е показало проучване на Агенция „Медиана" и Института за социални дейности и структури „Иван Хаджийски", предаде БНР.

Според социолога Кольо Колев, има основания да се прогнозира циганизация на обществото.

Докато сред българите безработицата намалява, то сред циганите тя се увеличава.

50% от безработните цигани са без образование, 42% са с основно, 8% са със средно, а висшисти почти няма.

Проучването е показало, че след около 25 години възрастовата група от 15-25 годишни българи ще бъде съставлявана от 40% цигани.

Според социолозите циганският проблем се очертава като най-тежък за страната както сега, така и през следващите 20-30 години.

Налице е ясна тенденция за "циганизация на бедността" заедно със засилено самосъзнаване на тази група като дискриминирана. Това създава предпоставка за етническа конфронтация в близко бъдеще.

Друго заключение от изследването е, че за период от 8 години крайната мизерия в България е намаляла 7 пъти, а бедността като цяло - 2 и половина пъти.

Изследването е направено в периода 1999-2007 г. сред над 17 000 българи над 18 години.

Изследването показва още, че за първи път от 1998 година през 2007 г. повече от половината от хората са преодолели тежките материални притеснения, засягащи жизнените им потребности, а групата на добре вписалите се в пазарните отношения хора се е увеличила 4 пъти за последните 8 години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ще се реши въпросът като българите започнат да раждат пвече, циганите се образоват или можеби изселят

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

чернова на есе на тема "интеграция на ромите"

1.

цигани изпълнители на българска народна музика - текст в интернет

в читалища - курсове народни танци

запис - момиче казва на циганин да свири с гайда и учениците играят

"гладна мечка хоро не играе"

лазаруване - така са се събирали средства за училището в с. Полетинци + двора се е

засаждал с картофи

2. Вело рикши

има хора с увреждания, които се нуждаят от разходка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ааааа, я по-полека! Нещо намирисва на модерен Die Endlösung.

Че то си е живо мъчение туй! Хората искат да си живеят живота както са го правили през последните 1000 години, а вие насила ги вкарвате в училища! След това някой ще трябва да понесе историческата отговорност за тези "решения" и да бъде съден за културен геноцид и насилствено ограмотяване!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това се видя на живо по време на националния дебат "Политики към ромите в България

Един от акцентите на които трябва да наблягаме за решаването на циганския въпрос е да запазим чистотата на българския език.

Да не използваме циганската дума "ром", а да си служим с българската дума циганин...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Циганското население в България се е увеличило три пъти от 1998 г. насам.

Трикратно увеличение за 12 години? Значи, ако са били 300 000, сега са 900 000? Все бях чувал за демографски прираст, ама това си е... Като бягането на 800 м на министър Цветанов за минута и 15 секунди. :tooth:

Журналистите ли не са разбрали и чули пак, или социолозите са учили математика до 4 клас?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Трикратно увеличение за 12 години? Значи, ако са били 300 000, сега са 900 000? Все бях чувал за демографски прираст, ама това си е...

Не забравяй, че става въпрос и за самоопределяне.

Едно циганско семейство което работи, живее законно, чиито деца учат и говорят български и си плаща данъците ако заяви, че са българи никой не може да им отрече това, защото те се самоопределят така.

А главоломното нарастване на циганския етнос освен като следствие на политиката на българската държава за финансово подпомагане на всички цигани под формата на социално подпомагане без прилагане ограниченията за доход на член на семейството (както това се прави спрямо българските семейства) е плод на самоопределяне, на тези, които при предишните преброявания са се срамували да се пишат цигани, а сега с гордост ще го направят.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не забравяй, че става въпрос и за самоопределяне.

Едно циганско семейство което работи, живее законно, чиито деца учат и говорят български и си плаща данъците ако заяви, че са българи никой не може да им отрече това, защото те се самоопределят така.

А главоломното нарастване на циганския етнос освен като следствие на политиката на българската държава за финансово подпомагане на всички цигани под формата на социално подпомагане без прилагане ограниченията за доход на член на семейството (както това се прави спрямо българските семейства) е плод на самоопределяне, на тези, които при предишните преброявания са се срамували да се пишат цигани, а сега с гордост ще го направят.

И тогава ти как знаеш, че са цигани, самоопределили се като българи?!? :hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И тогава ти как знаеш, че са цигани, самоопределили се като българи?!? :hmmm:

От наблюдение на терен.

Един от козовете на замаскирани като като тракийски, каракачански, влашки или капански председатели на асоциации и фондации етнически българи работещи по внушение на ДПС е именно този - да създават условия за формално причисляване към българите на цигани с български имена и български говорим език които в обезлюдяващите се с все по-бързи темпове малки градчета и села ще представят българския етнос но ще бъдат вече "българи практикуващи цигански фолклор и традиции"...

Бедата е, че много българи не осъзнават това.

Когато преди 5-6 години предупреждавах по форумите, че стръвното бърборене на лица като Боян Саръев за задължително преподаване на религия в училище е диктувано от ДПС бивах баннат за антитурско говорене и търсене на провокация.

Сега същите тия хора, които ме обвиняваха кършат пръсти безпомощно виждайки как последователно и поетапно се осъществява това, за което ги предупреждавах...

Проблема е много по-сериозен отколкото изглежда, защото при новите условия вече нама да имаме шанса да се почвявят нови възрожданци, нито пък Русия ще мине Дунав отново да ни освобождава.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...