Сингапур- кратка история

[byzantiner]

Сингапур- кратка история

"Градът на лъва"

Сингапур е уникален и единствен на земята. Прочут е като "Градът на Лъва". Разположен е при фокусната точка на вековни търговски пътища където хора от различни култури и традиции са дошли заедно преди повече от 200 години.

Сингапур е вдъхновяващ град на контрастите където вкусът и духовноста на изтока се срещат комфортът удобството и ефективноста на западът.

Всъщност, Сингапур често е описван като удобен, но жив колаж на това, което районът трябва да предлага. Въпреки западните влияния, ще осъзнаете, че Сингапур е все още съвсем азиатски в своя характер.

Ранната история на Сингапур е интригуващо съчетание на факт и измислица, датирайки толкова далеч - 3-ти век - когато китайски анекдот описва Сингапур като "Luo на Po-Chung" ("остров на края на полуостров"). Малко е известно за историята на острова в онзи момент.

В седми век, малайската будистка империя се установява на острова от Суматра. Temasek, или градчето на морето, какт по това време е известен Сингапур, е преден търговски пост на тази империя.

В 13 век, принцът на Sri Vijayan, Nila Utama прекосява моретата в търсене на място за да установи нов град. На песъчливите брегове на острова, той зърва странно животно, което той нарича Singa (сансксритската дума за лъв). Принцът решил, че това е добра поличба, и решил да построи града тук Нарекъл го Singapura, или "Градът на лъва". Така се родило съвременното име на Сингапур.

Сингапур е притежание на султаната до 29 януари 1819, когато хората на Томас Stamford от британската Източно-индийска компания пристигат и незабавно виждат стратегическата важност на местоположението на Сингапур между търговските пътища на изток и запад. На тях също така им трябва стратегическа база за да обслужва флота на растящата британска империя, както и да се предотврати напредъкът на холандците в района.

На този политически фон е подписан формален договор на 6 февруари 1819 с шах Хюсеин и султан Temenggong Abdul Rahman на Сингапур. Договорът установява британски търговски пост на острова, управляван заедно от британците, шаха и султана.

По това време островът не е нищо освен едно блатисто, покрито с джунгли място, населено от шепа рибари и морски номади. Естествено дълбокото му пристанище обаче прави острова подслон при бедствия и важен център за търговията - към 1824 Сингапур вече е голямо товарно пристанище, което събира търговци от всяква раса, цвят и вяра.

Британците взимат пълен контрол над Сингапур през 1824 чрез друг договор със султана, и през 1832 Сингапур стана център на управлението и изходна точка за заселване на протоците. Търговията през Сингапур вече е повече от общата търговия през протоците Малака и Пенанг взети заедно. През 1867, протоците са направени британска коронна колония, което продължава до 1946.

Отварянето на суецкият канал през 1869 и навлизането на параходите увеличава важността на Сингапур като център за разширяващата се търговия между изтока и запада и е начало на ера на просперитет за острова. Към 1911 Сингапур има население от 250 000 човека от 48 народности, главно от южните провинции на Китай, Индонезия, Малая и Индия, които говорят общо 54 езика.

През 1921 британците строят голяма военоморска база и я допълват и с въздушна база. Сингапур е считан за неуязвима крепост - докато японците я превземат без проблем през февруари 1942. Уинстън Чърчил разглежда падането на острова като най-лошото бедствие в историята на британската империя.

Сингапур е окупиран от японците до септември 1945, когато съюзническите войници освобождават острова и Сингапур се връща към статута си на британска коронна колония.

През 1946, Пенанг и Малака стават част от Малайския съюз, а Сингапур става отделна британска коронна колония. Като следствие от следвоенния национализъм и съответното западане на британската империя, Сингапур получава самоуправление през 1959.

Впоследствие, Сингапур отива към политическо сливане с Малайзия в 1963. Разликите в политическите визии обаче водят до период на напрежение между водачите на Сингапур и централното правителство в Куала Лумпур. Сингапур се разделя с Малайзия и става независима република на 9 август 1965.

Тоизи материал е взет от:

http://ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=829

[byzantiner]

Да сложа някакви снимки...по-нататък ще има още за историята на Сингупур и разбира се още снимки.....

Значи имаме две карти, сградата на парламента на Сингапур, изглед от централната част и Мерлайън/Merlion/-общо взето туристически символ на Сингапур...митично същество полуриба - полулъв

[byzantiner]

Произведено в Сингапур

Еспланадата - новият артистичен комплекс на Сингапур.

За уникалния ренесанс на изкуствата в прoчутия с парите, глoбите и перфектната си oрганизация град държава на азиатския екватoр разказва Калина Стефанова.

Искам да бъда в Сингапур на 12 oктoмври! Всъщнoст, не. Искам да бъда в Сингапур от 12 oктoмври дo 3 нoември! И кoгатo ви кажа защo, oбзалагам се, че и вие ще пoискате да си стегнете куфарите и да заминете натам.

Представете си най-гoлямата катедрала, кoятo някoга сте виждали, самo че свoдът над главата ви е излетял сякаш дo самите небеса, а стените са oтскoчили далеч встрани. Или пo-тoчнo, вместо стени някъде над вас има нещo катo гoра oт лекo наклoнени дървеса в тoплoжълт цвят. Представете си същo така, че цялoтo тoва великoлепие е изпълненo със светлина - хем ярка, хем мека и гальoвна, кoятo идва (мoже би?) oт слънчевата фигура, надничаща гoре между върхарите на "гoрата".

Всъщнoст няма нужда да искате чак тoлкoва oт въoбражениетo си. Мoжете направo да oпитате вкуса на тoзи свят, в кoйтo класика и научна фантастика са се слели. Трябва прoстo да прекрачите прага на кoнцертната зала на Еспланадата - нoвия артистичен кoмплекс (или пo нашему "двoрец на културата") на Сингапур, кoйтo се oткрива в средата на oктoмври с грандиoзен триседмичен фестивал.

"Театрите на залива" е другoтo име на Еспланадата. Защoтo сградата се намира на самия бряг на мoретo, в най-красивата централна част на Сингапур. И защoтo пoд пoкрива й (и oкoлo нея) има oще: гoлям 2000 - местен театър във фoрмата на пoдкoва, а ла традициoнна италианска oпера; два студийни театъра с гъвкавo прoстранствo (т.е. без трайнo фиксирани сцена и зала), кoитo събират съoтветнo дo 220 и 250 зрители; първата библиoтека за сценични изкуства на Сингапур; някoлко галерии и два oткрити амфитеатъра.

И все пак "бисерът в кoрoната" на Еспланадата е кoнцертната й зала. Твърдят, че звукът в нея ще има oптималнo качествo: съчетани са най-изпитаните традиции със супермoдернoтo в акустичните технoлoгии. Органът в дънoтo на сцената е направен oт най-известната днес пoтoмствена фамилия майстoри на тoзи музикален инструмент и негoвите 4889 тръби са катo прoдължение на "гoрата", oпасваща стените. Въпросната "гора" впрочем е не самo блестящo интериoрнo решение, а еднoвременнo с тoва система oт специални звукooтразители.

Въoбще красивoтo и функциoналнoтo в кoнцертната зала са катo рoдени един за друг танцoви партньoри на галапредставление: всяка стъпка на единия прелива в движение на другия и чoвек престава да ги възприема пooтделнo. 1800 души ще имат възмoжнoст да се наслаждават на тoва тържествo на хармoнията. 200 oт местата са всъщнoст дoпълнителни (или пo принцип скрити) - намират се зад oркестъра и ще "се пoявяват" самo акo в съoтветния кoнцерт не участва хoр, катo пo тoзи начин публиката ще oбгръща музикантите в oбичайната пoвече за драматичния театър прегръдка на сцената-арена.

Със защитна каска на главата и с пoдписан дoкумент, че пoсещениетo е на мoй риск, през юни имах възмoжнoст да разгледам Еспланадата. Дoвършителни рабoти все oще наистина течаха, но пo нашенските стандарти почти всичкo беше гoтoвo и тези предпазни мерки ми се стoриха не само напълнo ненужни, а даже смешни и нелепи. В мoмента, в кoйтo влязoх oбаче в кoнцертната зала, тoва се превърна в пoдрoбнoст без значение, кoятo начаса се изпари oт съзнаниетo ми. Ефектът беше пoразителен: имах чувствoтo, че съм в неземен храм. И тoва при пoлoжение, че на сцената все пак снoвяха рабoтници и част oт седалките бяха пoкрити със защитна материя. Представям си как ще се чувства чoвек там през oктoмври, кoгатo залата се изпълни с музиката на класиците в изпълнение на Лoндoнската и на Нюйoркската филхармoния, кoгатo засвири джазoвият oркестър на Линкълн Сентър и кoгатo запее Джеси Нoрман!

Класиката и мoдернoтo oбаче няма да oбитават сцените на Еспланадата винаги пooтделнo. Още в самoтo началo те ще се представят заедно, в смел и неoбичаен дует: в светoвната премиера на "Маркo Пoлo и синята принцеса" тенoрът (в рoлята на Пoлo) ще пее в стил "брoдуейски мюзикъл", дoкатo ариите на сoпранoтo (принцесата) ще бъдат изцялo в рамките на oперния канoн.

С тази кoмбинация де фактo ще дебютира и ще се пoклoни самата Еспланада, защoтo пo тoзи начин тя ще заяви тoва, кoетo е и кoетo ще се стреми да бъде: мoдерна и все пак вярна на традициите; oтвoрена към света, нo без да губи свoетo азиатскo лице и дух. "Регистрацията" на тази запазена марка ще тече пo време на целия триседмичен фестивал на oткриванетo. С представянетo на "Фауст" (класическия ням филм) в акoмпанимент на oрган, със сценичната версия на култoвия филм "Червените фенери" в изпълнение на Китайския нациoнален балет, с кoнцерт на Кьoлнския бигбенд с гастрoльoр легендарния американски барабанист Питър Ерскин, със смесицата на китайска пoпмузика с фoлклoр oт Индия, Малайзия и Африка...

Цялoтo тoва главозамайващо ревю на изкуствата, в което те ще дефилират в oбичайни и неoбичайни кoстюми и кoетo ще бъде създадено от 1200 твoрци oт 22 страни, ще запoчне с oще един кoктейл - на спектакли на oткритo и на закритo. Така Еспланадата ще доказва една друга част oт същнoстта си: че в афиша й ще има "по нещо за всички, без изключение". Фиеста oкoлo кoмплекса, в кoятo уменията си ще демoнстрират актьoри, куклoвoди и акрoбати oт цял свят, ще предшества oфициалнoтo oткриване. Пoсле ще се състoи премиерата на танцoвата драма "Спoмняйки си за луната" (в гoлемия театър), а еднoвременнo с тoва навън ще стартира спектакъл-хепънинг "Зрелище на пристанищетo" - 30 минути фoйерверки, уличен театър с гигантски кукли oт Квебек и "представление" на катерачи върху "сцената" на един oт близките небoстъргачи.

Редoм с най-oбщoдoстъпните жанрoве, тип "всенарoдни забавления", в Еспланадата дoбре дoшъл ще бъде и самият делник: вплетен между театрите, кoнцертната зала и библиoтеката, в сградата ще има гoлям пазарен център. Уникален начин за прoтивoпoставяне на т. нар. в развитите страни "култура на пазарните кoмплекси" (изграден вече траен навик семействата да прекарват свoбoднoтo си време в гигантски центрoве, пълни с магазини, рестoранти за бързo хранене, закрити детски плoщадки, а пoнякoга и кина). Вместo да демoнстрира oбичайнoтo презрителнo oтнoшение на света на изкуствoтo към тoзи тип култура, Еспланадата ще oтправи пoкана към хoрата да се пoгрижат за материята и духа едновременно. В крайна сметка мнoгo пo-сигурен начин, че някoи oт тях ще бъдат спечелени за каузата на "високата култура" и ще се oтбият в сателитния билетен център тoчнo пo средата на пазарния кoмплекс. Кактo Еспланадата гoрдo oбявява на парадния си вхoд, мисията й е "да забавлява, да събужда интереса на хoрата към изкуствoтo, да oбразoва и да вдъхнoвява".

Как изглежда oтвън тoва грандиoзнo (и поредно) утoпичнo начинание на Сингапур? Тук отновo ще трябва да пoвикате на пoмoщ въoбражениетo си. Защо? Отличителният белег на Еспланадата са двата й еднакви разлети елипсoвидни купoла, направени oт стъклo и пoкрити със система oт малки наклoнени метални триъгълници, катo неoбичаен чадър срещу слънцетo. Дoсега тези два купoла са сравнявани с ананаси, тoпки за гoлф, oчи на насекoмo, таралежи, дюриани (трoпически плoд), разрязани на две старoвремски микрoфoни... Кактo виждате, възмoжнoстта за избoр е гoляма.

Мoят избoр са микрoфoните. Не самo защoтo тoва е първoтo нещo, на кoетo ми заприлича Еспланадата, щoм я видях oт самoлета. Нo и защoтo чрез нея Сингапур ще гoвoри на oстаналия свят. И еднo oт пoсланията му ще бъде, че амбицията му е да стане град на изкуствата oт светoвна величина. С други думи: да, всички чудеснo знаем, че тoзи град държава перфектнo гoвoри езика на парите, нo сега ни предстoи да научим oще, че е овладял и другoтo oснoвнo средствo за oбщуване мужду хoрата - езика на изкуствoтo.

Притежава ли oбаче Сингапур всичкo неoбхoдимo, за да oсъществи тази амбиция? Налице със сигурнoст са инфраструктура, oбразoвание и мениджмънт, на каквитo пoвечетo страни мoгат да завидят (600-те милиона долара за стрoежа на Еспланадата например са oсигурени oт лoтарията и данъците, с кoитo държавата oблага изключително пoпулярните там кoнни надбягвания). Нo има ли дoстатъчнo и качественo изкуствo "прoизведенo в Сингапур"? Или за да рабoти на пълен ход, Еспланадата ще трябва да разчита предимнo на чуждестранен талант, пътуващи спектакли (катo "Ривърданс") и местни версии на междунарoдните хитoве (катo "Кoтките" и "Клетниците")?

Сингапурският фестивал на изкуствата (кoйтo се прoвежда за три седмици всеки май/юни и кoйтo се ръкoвoди oт забележителнo предприемчивата и талантлива Чинг Ли) oсигурява oтгoвoра на тези въпроси и тoй без кoлебание е: "Да, Сингапур има неoбхoдимият свoй сoбствен твoрчески пoтенциал."

Сутрешни хoра

Два пo-дълги варианта на тoзи oтгoвoр бяха театралните спектакли "Сутрешни хoра" и "Окупация", кoитo тазгoдишнoтo издание на фестивала представи в свoята прoграма.

Текстът на "Сутрешни хoра" е прекрасен пример за тoва как класиката мoже да бъде радикалнo адаптирана и въпреки тoва да звучи, сякаш написана oт сoбствения си автoр. Кoгатo уважениетo, а не декoнструкцията е изхoден пункт в рабoтата върху оригинала. И разбира се, кoгатo такъв пoдхoд е съчетан с първoкласен талант. Заслугата в случая принадлежи на Чей Ю, вече светoвнoизвестния млад сингапурски драматург и сценарист, кoйтo живее в Лoс Анджелис и рабoти за Хoливуд и за прoчутия театър "Марк Тейпър".

Сякаш изпълнявайки актьoрска рoля пo метoда на Станиславски, тoй е успял "да влезе в кoжата" на Чехoв, да вземе "Вишнева градина" за oснoва, да вплете в нея сюжети, герoи и нюанси oт "Три сестри", "Чайка" и "Вуйчo Ваньo" и в крайна сметка да "прoизведе" една кoлкотo нoва, тoлкoва и чехoвска истoрия. Тя се случва oкoлo 1934 г. в Манджурия, малкo преди идванетo на кoмунизма. Имената, дрехите и лицата на герoите са китайски, нo oнoва, кoетo преминава през сърцата им, се е случвалo на мнoгo хoра пo света, без значение как се казват и как изглеждат. Другoтo oбщo между героите и всичките тези останали хoра е, че в един и същи мoмент oт живoта им - тoзи същия мoмент, в кoйтo се развива действиетo - в душите им е надникнал Чехoв. И Чей Ю.

С такива автoри на истoрията, кoятo трябва да разкаже, Бoн Тек Гo (един oт най-талантливите млади сингапурски режисьoри, в случая и сценoграф) няма избoр, oсвен да запoчне спектакъла си с мнoгo висoк старт. Началната сцена представя главната героиня преди пристигането й обратно вкъщи: на прозрачен екран, спуснат пред сцената, се появява образът на мадам Сиет (китайския еквивалент на г-жа Раневская). Облечена в западни дрехи от 1930-те години, тя пали цигара, вдишва дима с наслада и запява модна за времето английска песен (ще разберем по-късно, че е напуснала Манджурия, за да стане певица в Лондон). В същото време през нейното черно-бяло лице и фигура виждаме силуетите на хора, облечени в традиционни китайски дрехи, които трескаво се суетят в полумрака със запалени червени фенери - очевидно подготовката за пристигането на господарката (и роднината) върви с пълна пара. Тези няколко минути са толкова интензивно заредени с атмосферата на "онези дни", че когато екранът се вдигне нагоре, заедно с него някаква невидима вълна се дръпва назад към сцената, понася ни със себе си и след секунди от нашето време вече няма и следа, и ние сме там горе - сред обитателите на любимото имение на мадам Сиет с неговата прелестна вишнева градина.

Прожекции играят ролята на машина на времето и в "Окупация". Само че там "текат" по време на целия спектакъл: като част от иначе много аскетичния декор, като герои вплетени в разказа (във формата на силуети), като символ на мозайката, която представлява човешката памет… Журналистка се опитва да открие и съедини парченцата от живота на една жена, която се влюбва и омъжва преди 60 години, по време на японската окупация на Сингапур и Малайзия. Това е истинската история на бабата на автора, Хазул Сулайман - младата звезда на малайзийската драматургия днес. Сцената гъмжи от герои, но за разлика от огромния състав на "Сутрешни хора" тук всички те се изпълняват от една актриса - Клер Уонг (която е и сърежисьор заедно със Сулайман).

Двата спектакъла са забележително написани, режисирани и изиграни. Но не само високата степен по скалата на таланта ги прави от световна величина. Има и още нещо: те се вписват съвсем точно в една от основните тенденции на световните сцени днес - тенденцията на постполитическия театър. И в двата спектакъла действието се развива по време на много трудни години, когато политиката и нейните последици опустошават земята и превръщат човешките съдби в сюжети за трагедии. И все пак всичко това, иначе наричано История, не е център на вниманието. "Светлините на прожекторите" са запазени за хората - хората, които продължават да живеят и даже намират сили да се радват на живота въпреки всичко. Защото, както казва Сулайман, "историята не е това, което се случва на народите, а това, което се случва на майките и бащите, на дъщерите и синовете." И тези хора не са третирани като жертви, а като онази жилава и витална сърцевина на живота, благодарение на която светът продължава да върви напред.

Аполитичен ли е този постполитически театър, който изхвърля зад борда Историята в обичайното й значение и провъзгласява за истинска история мозайката от човешките съдби? Ни най-малко. Защото той определено носи един вид "протестен вот" като послание: до гуша ни дойде от политиката и всичко, което тя е направила на хората, казва този театър. До гуша ни дойде да бъдем пионки в ръцете на генерали и политици и да страдаме от техните "велики дела". В крайна сметка политическите и икономическите системи идват и си отиват, остава човечността, която ни определя като хора. Един сюжетен ход на Чей Ю в "Сутрешни хора" блестящо подчертава това послание: китайският еквивалент на новоизпечения буржоа Лопахин успява да вземе наследствената вишнева градина на мадам Сиет, но комунизмът вече е "зад ъгъла", така че новата му придобивка няма да е негова за дълго...

Да, Сингапур определено има достатъчно собствен талант, за да кани хората в своите театри и да им разказва истории. А "микрофоните" на Еспланадата, които вечер ще приличат на запалени китайски фенери, винаги ще напомнят, че тези истории може да са универсални, но разказвачът им принадлежи на Азия. По-точно, родом е от Сингапур.

http://ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=414

[byzantiner]

Неочакваният Сингапур

Чистият, сигурен, топъл, влажен и красив Сингапур предложи повече изненади, отколкото очаквах. Всичко, което ще разкажа е резултат от престоя ми там, разговорите ми с местните хора, с български и чуждестранни студенти в Сингапур, както и от посещенията ми в музеите.

Най-изненадващото беше социалистическата им форма на управление – Сингапур е република, но основната фигура в управлението е премиер-министъра. От 1959 година насам премиер-министърът е от един род и длъжността е така да се каже наследствена. Президентът става този, зад когото застане премиер-министъра. На един от изборите, премиерът застанал зад избора на по-непопулярния кандидат. Другият имал всички шансове - ползвал се с добро име и добра обществена подкрепа. По тези причини отказал да се оттегли от борбата, след което бил уволнен. На следващия ден пресата раздухала скандала с кандидатурата на един безработен и как така е допустимо да се кандидатира за толкова отговорна позиция. След което човекът се отказал от борбата, но вече бил и без работа.

В Сингапур има две партии, една от които е истинската, а другата е колкото да се каже, че има две партии. Звучи ви някак познато - някак като преди 1989 година.

Разбира се, това не пречи на хората в повечето случаи да хвалят правителството си и да са доволни от него. И имат основание.

Трите основни етнически групи в Сингапур са: китайци - за тях са отворени всички постове, те са управляващата класа; индийци - работят всякаква работа, имат достъп до почти всички постове и позиции, благодарение на амбицията и ума си; малайци - те са черноработниците.

Това е и логично - китайците са първите, които масово заселват Сингапур в началото на 19 век. Живели са ужасно, но са били първите (много любопитни сведения дава Китайският музей в Чайнатаун). Докато отношението и към индийците и към малайците и досега е като към имигранти. И двете групи започват работа при най-ниската надница, най-дългия работен ден и при най-лошите условия. Индийците като цяло са предприемчиви и амбициозни и това им помага да направят кариера в града. Те са и хората, които заедно с китайците се записват да следват.

В повечето случаи индийците, когато дойдат, започват работа в квартала Малка Индия. Работят от понеделник рано сутринта до събота късно вечер.

Получават малко пари, което им пречи да доведат и семействата си от Индия с тях. Заради малкото пари не могат да си позволят и проститутки.

Това и многото работа водят до едно много особено явление. Представете си открит бар със стари, мръсни, поизпочупени пластмасови маси и столове (тип Централна гара). На бара е поставен голям телевизор, озвучаващ бара и площадчето около него. На столовете седят около 20 млади (25-40 годишни) индиеца, само мъже и гледат с огромен интерес това, което върви по телевизията. Всъщност интереса е толкова голям, че някои от тях дори и не са си поръчали нещо за пиене или ядене. Те просто са там, за да гледат... сапунка.

Сапунките се оказват един начин да отпуснат. Другият е неделното време. В неделя не се работи като цяло. Те обикновено излизат на разходка в града или из квартала, вечерта се събират в кръчма, задължително в квартала, сбиват се и от понеделник всичко се повтаря.

Разбира се, китайците не ги възприемат като равни. Всъщност за целия си престой там не видях нито веднъж китайци и индийци да седят на една маса. Или китайци и малайци. Индийци и малайци - да. Разделение има и се усеща, но така или иначе в Сингапур съжителстват и работят заедно три националности, и то безметежно. Което в света знам да се прави само в три държави - Индия, САЩ и Сингапур. Сигурно има и други, но така или иначе историческите събития са събрали тези народи на една територия и расовата дискриминация е преминала в съвсем друг етап и е на друго ниво.

Което ме води до другото ми наблюдение - в Сингапур почти не видях бели и негри. Тези, които видях бяха туристи или студенти и бяха изключително малко. Наблюдавах на спирките белите студенти - усеща се, че околните студенти поставят невидимата бариера между тях и себе си. В никакъв случай не са невъзпитани или груби. Просто се усеща във въздуха. Предполагам, че се дължи на две причини:

1. белите в повечето случаи са индивидуалисти - и то прекалено големи за колективистичния дух на работа в Сингапур (знаете ли какво е едно от любимите на китайските студенти занимания – упражняват драконовите танци. Виждали сте ги по телевизията – дългите червени дракони, малките бели дракони, барабаните им. Много е интересно да ги наблюдаваш и се оказа страшно трудно. Всяка сряда вечер те се събираха в университета и се упражняваха, макар и до нова година да имаше цели 3 месеца. Но тази колективна игра е важна част от техния живот).

2. може би съществува държавна политика, която насърчава това отношение - да не забравяме, че Сингапур дължи стандарта си и богатия си начин на живот на Великобритания, което съчетано с 200 годишното им (и продължаващо) присъствие може да накара един човек да се почувства "по-долу" от белия.

Казах, че Сингапур е много, много чист. Чистота се дължи на няколко причини, две от които са особено интересни.

Първата е "социалистическия" им начин на управление - те непрекъснато биват обучавани как да се държат. В метрото през 15 минути се повтаря да не се яде, пие или пуши във вагоните или на територията на гарите. На всички врати на автобусите и метрото има табелки за реда на качване и слизане и местата, от които това да се прави. На всички станции и спирки има табели, забраняващи хвърлянето на отпадъци, както и такива призоваващи хората да внимават за изоставен багаж. В началото вътрешно им се присмивах, но после се замислих, че ние българите има много голяма нужда някой да ни обучава как да се държим, но за съжаление никой не го прави. Да не забравяме, че това е съчетано със солидни глоби - за пушене и пиене е 500 долара. Не съм пробвал доколко ще ме глобят за такова нещо - все пак при съблюдаването на правилата винаги се толерира определена свобода. Предполагам обаче, че глобите се налагат на общо основание, колкото и да не видях такива случаи. Така първата причина са самите хора, които пазят чисто и системата, която им набива в главите това.

Втората причина и доста по-далечно свързана, но е и много интересна. В Сингапур няма пенсионна и осигурителна система, както ние я разбираме. Това което се прави е, че докато човек е на работа, 10% от месечната му заплата се превеждат по негова банкова сметка, която се олихвява с някакъв процент. С парите имаш право да се разпореждаш едва като се пенсионираш или в изключителни случаи - на 55. Така колкото по-висока заплата си получавал, толкова по-добре ще можеш да живееш след пенсионирането. Разбира се тази система е възможна и благодарение на факта, че самонаетите са много малко като процент.

Проблемът е, че старите китайци са получавали едни пари, докато са работили, а сега цените са доста по-високи. Което ги принуждава масово да се хващат на работа и това в повечето случаи е чистенето. Всяка сутрин улиците се пълнят с хора, въоръжени с метли, които премитат това, което природата е съборила, както и неголемия брой боклуци. Да, там хората масово не хвърлят боклуци по земята - предимствата на това няма нужда да ви ги казвам. Изключения има, разбира се, но са изключения.

Чистотата в Сингапур е толкова невероятна, че в града спокойно можеш да се разхождаш бос. За целия си престой един път не съм си лъснал обувките, защото не стана необходимо. Нито пък съм си чистил очилата.

Сравнението особено силно може да се почувства, ако през време на престоя си отделите време да посетите Малайзия. Това би било все едно изведнъж да се върнете в София. Въпреки това си заслужава - ще усетите, и че Малайзия има много по-голям потенциал от Сингапур, както и ще видите как той не се използва.

Освен това ще видите кулите Петронас в Куала Лумпур, които за момента мисля, че са най-високите, но по важното е, че нощно време се невероятно красиви.

Интересното е, че след това като си гледах снимките от двете места, установих, че Малайзия е много по-цветната и живописна държава. Но това на място се губи в мръсотията.

Малайзия е и много по ислямската държава. Дори и само по факта, че макар и в двете държави да има навсякъде тоалетни, тези в Малайзия са снабдени с душчета или бидета до една. А тези в Сингапур нямат.

Така ли иначе и в двете държави Исляма играе съществена роля.

Другото интересно нещо е градоустройството. В Сингапур има:

1. небостъргачи - максимално разрешената височина за строителство е 300 метра, а най-високата сграда е 288 метра - хотел. На последните два етажа има дискотека с панорамни прозорци и вярвайте ми гледката е страхотна. След нея качването на кулите Петронас в Куала Лумпур не е предизвикателство, защото те пускат само до половината им - 244 метра - да не говорим, че трябва да се наредиш от 8 сутринта да ти дадат номерче за качване.

2. двуетажни къщи - почти изцяло се намират в Малка Индия и в Китайския квартал.

3. ЕПКта - 15-30 етажни с малки балкончета, с вентилатори или климатици във всички стаи и с комарници и непрозрачни пердета на всички прозорци. Оказва се, че там има забрана да се появяваш в неприличен вид на публични места. На появяване в неприличен вид се приравява и съседът да те види по гащи примерно. Може да извика полицията, която пък може и да те арестува.

ЕПКтата са навсякъде и са може би 80% от всички сгради в Сингапур. Причината е проста. Държавата строи блокове за своите граждани, но цените на апартаментите са доста солени. Държавата отпуска кредити за закупуването им - финансирането е за около 80 - 90% от стойността, а кредитът се отпуска срещу много ниска годишна лихва и като цяло почти всеки ползва такъв кредит, за да си купи жилище. За да кандидатстваш обаче трябва да отговаряш на едно от две условия - да си женен/омъжена или да си над 35 (важи само за мъжете). Имат си и те странности.

Този режим на снабдяване с жилище в голяма степен затруднява междуполовите контакти, защото сингапурци живеят при семействата си, докато се оженят или ако са студенти - в студентските им градове, където обаче са по двама в стая. Затова имат и специални хотели, където можеш да наемеш стая за два часа срещу 80 долара.

Другото, което сингапурци си купуват трудно е кола. Колите са основно японски, а цените им са по-ниски от българските с около 10-20 процента. Но за да си купиш кола има две условия, едно от които аз много харесах - да притежаваш осигурено място за паркиране. Всички места за паркиране са в надземни гаражи. Това е и причината там да не виждаш паркирани коли на улиците и движението по магистралите им да се извършва със средна скорост от 80 км/ч.

Другият проблем е, че в деня на закупуването на колата трябва да платиш и данък на държавата. Размерът е 100% цената на колата.

Така повечето хора разчитат на градския транспорт, който е:

климатизиран (всъщност 1/3 от потреблението на ток в Сингапур идва от климатиците),

редовен,

евтин за тях (средно долар ти излиза пътуването).

И е добре организиран - на всички станции има достатъчен брой и ясни табели, които те насочват към мястото на което искаш да отидеш. Всъщност да се загубиш там е общо взето невъзможно.

Сингапур като цяло е чист, безопасен, осветен град, а местата, които отново с голямо удоволствие бих посетил са:

1. Музикалния фонтан - шоуто от 19.40. - триизмерно шоу на светлина и вода, невероятна феерия

2. Музеят на азиатските цивилзации

3. Араб стрийт

4. Малка Индия - ах, индийската храна...

5. Ан Гий молът на Орчард Роуд.

6. Бугис метростанцията

7. Подводния свят на остров Сентоса.

Всеки може да си хареса и друго, но градът си заслужава всяка стотинка похарчена по престоя му.

http://ide.li/article911.html

[byzantiner]

Австралиец бе обесен в Сингапур заради трафик на 400 г хероин

02.12.2005 09:39

Австралиецът от виетнамски произход дори не можа да прегърне майка си преди да го екзекутират. Снимка: АР

Австралийски наркопласьор бе обесен в Сингапур в изпълнение на смъртната присъда, която му бе наложена от властите там, съобщи ВВС.

25-годишният Нген Туонг Ван, австралиец от виетнамски произход, бе обесен в затвора Шанги въпреки неколкократно отправените официални молби от австралийското правителство за смекчаване на присъдата.

Мъжът бе обвинен за пренасяне на почти 400 грама хероин на летището в Сингапур, докато пътувал от Камбоджа към Австралия. Австралийският премиер Джон Хауърд обяви, че екзекуцията може да навреди на отношенията между двата народа.

По-рано министърът на правосъдието на Австралия Филип Ръдок осъди присъдата и я нарече „варварска“. В нощта на изпълнението й, пред затвора се състоя бдение на противници на смъртното наказание. Хиляди поддръжници на осъдения се събраха в родния му град Мелбърн и отбелязаха часа на екзекуцията в местна църква.

В изявление за изпълнението на екзекуцията, малко преди разсъмване, вътрешното министерство на Сингапур обяви, че Нген не е успял да се защити достатъчно в молбите за смекчаване на присъдата, изпратени до Апелативния съд и до президента на страната.

Властите в Сингапур по-рано бяха коментирали, че са задължени да защитават тези, чийто живот е можел да бъде съсипан от хероина, който австралиецът е пренасял. Количеството хероин, с което Нген е заловен, е било достатъчно за 26 000 индивидуални дози, добавиха властите, аргументирайки присъдата.

Министър-председателят Хауърд заяви: „Казах на премиера на Сингапур, че смятам, че тази присъда ще окаже влияние на отношенията между хората и двете нации като цяло“. Той добави, че изпитва съжаление към майката на осъдения и че е разочарован от „спокойната реакция“ на сингапурските власти към молбата на Австралия да позволи на майката на Нген да прегърне сина си преди той да бъде обесен. Единственото, което властите й разрешиха, е да задържи ръката му за момент.

Хауърд обаче отхвърли призивите за търговски и военен бойкот срещу Сингапур, който е един от най-силните съюзници на Австралия в Азия. Той добави, че екзекуцията би трябвало да послужи като предупреждение към други млади австралийци.

„Не си въобразявайте, че можете да рискувате да пренасяте наркотици където и да било в Азия без да понесете най-тежките последствия от това“, бе коментарът му.

Сингапур има едни от най-стриктните закони срещу наркотрафика и всеки, който бъде задържан с 15 грама хероин, бива осъждан на смърт.

Австралийският министър на правосъдието заяви обаче, че случаят има смекчаващи вината обстоятелства, тъй като Нген е обявил, че е пренасял наркотиците, за да спечели достатъчно пари, с които да плати дългове, възлизащи на 30 000 австралийски долара. Дълговете са били натрупани от неговия брат-близнак, бивш наркоман.

Според справка на Amnesty International 420 души са били обесени в Сингапур от 1991 година насам, най-вече заради наркотрафик.

http://www.dnes.bg/article.php?cat=39&id=16698

[byzantiner]

В богатия Сингапур гражданите спазват строги правила

Внасянето на повече от 30 г морфин се санкционира неминуемо със смъртно наказание

МАРИЯ МАТЕЕВА

Сингапурец подобри световния рекорд по гмуркане с водолазен костюм в изкуствена среда навръх Коледа. 40 ­ годишният любител на силните усещания Ку Све Чио прекара в басейн с минерална вода цели 220 часа. С това той надминава с цели 7 часа и 30 секунди рекорда на британеца Майкъл Стивън, който през 1986 годна прекарва 212 часа и 30 секунди на дъното на водоем на британската кралска флота в Бирмингам.

Чио се потопил на 16 декември и изплувал десет дни по-късно, след продължителна дехидратация, глад и повръщане. Смелчагата бил под постоянното наблюдение на специален екип и единственото, което поемал, били между 200 и 400 мл плодови и тонизираще напитки на ден. В огромния резервоар с вода, монтиран в търговски център в Сингапур, била пригодена дори тоалетна.

Рекордът на Ку Све Чио е само едно от многото чудеса, с които може да се похвали градът ­ държава. Самият Сингапур е обграден отвсякъде с вода. Той е разположен на един основен остров с големина 583 кв. км и още 50 по-малки. Името "Градът на лъва" му дал принц на Суматра, който видял там странен горски обитател, който му заприличал на царя на животните.

Всъщност символът на града е мистично същество, което представлява нещо смесено между риба и лъв и се нарича Мерлион. Деветметрова негова статуя е поставена на мястото, където главната река на острова, също Сингапур, се влива в Яванско море.

Над острова се срещат два мусона и там температурата почти не се мени през годината. Там няма сезони и жителите и туристите се радват на почти постоянни 26 градуса по Целзий, макар че през декември и януари те спадат с по градус ­ два. Тогава се изливат и най-обилните дъждове.

Те са благодат за растителността на острова, която е била подновена с внос на различни растения, след като първоначално е била изсичана, за да се отвори място за модерно развиващия се град. Сингапур е известен и с 40 вида змии, от които само два ­ кобрата и кораловата змия, са отровни.

Раждането на града, който днес е един от четирите най-развити иконимически центрове в света, е през 1299 г. Островът е известен още преди това като Темасек ­ "градът на морето", но през този век получава новото си име Синга Пура. През следващото столетие градът е разрушен и на острова остават да живеят оранг лаут ­ "морските хора", които се хранят с риболов и пиратство. По това време страната се води официално като част от султаната Джохор ­ Риау.

Султанатът дава разрешението на британската флота, която идва по тези места през 1819 година, да основе търговски център. Англичаните се захващат здраво за работа ­ правят план на града и пишат конституция. В рамките на един век Сингапур става голямо морско пристанище и основен административен и финансов център в Югоизточна Азия. Колонизаторският размах на Великобритания в началото на деветнайстото столетие не подминава и Сингапур. През 1826 г. той е включен в състава на британската колония Стрейтс Сетлментс.

От 1942 до 1945 г. е окупиран от Япония. След Втората световна война страната е британска колония, но през 1959 година обявява независимостта си. Първият министър ­ председател Ли Куан Ю, който е на поста си 31 години, се счита за бащата на модерен Сингапур. Днес неговият най-голям син е премиер на града ­ държава.

В своята нова история сунгапурците са били граждани на Великобритания, след това на Япония, оттам на Малайзия и най-накрая на Сингапур.

През 1959 г. сингапурците успяват да се доберат до относителна самостоятелност и са провъзгласени за автономна държава в състава на Великобритания. Такава обаче Сингапур е само четири години, защото през 1963 г. става щат на Малайзия.

9 август 1965 г. носи свобода за населението на островния град. Сингапур става парламентарна република, която се управлява от еднокамарен парламент, избиран за срок от 5 години, и президент, чийто мандат продължава с една година повече.

Днес Сингапур е най-развитата страна в Югоизточна Азия. Градът ­ държава е голям регионален и световен център в сферата на търговията, финансите, новите технологии, транспорта. Има и силна военна промишленост и продава стрелкови оръжия, катери, радиоапаратура, боеприпаси. Развито е корабостроенето, черната и цветна металургия, електрониката, химическата, текстилната, хранително-вкусова промишленост . Въпреки че Сингапур е огромен мегалополис и 99 на сто от населението му е градско, 20 на сто от площта на страната се обработва, като най-често срещаните култури са каучуковото дърво, кокосовата палма, тютюнът. С фермерство и риболов се препитават само един процент от гражданите на острова. Те отглеждат крокодили в няколко ферми заради кожата им.

Сингапур е известен обаче най-вече с орхидеите си, които се смятат за най-красивите в света. През 1891 орхидеята е обявена за национално цвете на страната.

Всичко това са постигнали неговите 4 и половина милиона жители на 660 ­ квадратни километра в морето. Населението на "азиатския икономически тигър", както често е наричан Сингапур, е съставено основно от китайци. Те са почти 77 на сто, малайците са около 15 на сто и 6 на сто са индийците. За официални езици там са приети малайският, китайският и английският.

Казват, че невероятният успех на сингапурците се дължи главно на трудолюбието им. В страната безработицата е незначителна. Веднага след независимостта правителството решава, че страната ще започне да произвежда стоки, които се търсят в развитите държави. Големите производствени мощности стават източник на днешното национално богатство на страната. Правителството веднага взема мерки за съответното обучение и днес 40 на сто от работещите са специалисти. Страната е известна с електрониката, която изнася по целия свят. Почти три четвърти от облеклото, което се шие, е за износ.

Сингапур е един от най-големите нефтопреработвателни центрове на планетата. Тук пристига суров петрол от Малайзия, Бруней, Индонезия и Близкия изток.

Пристанището му е сред най-натоварените в света. В града се намират и многобройни банки, които го правят важен финансов център. Двете най-високи здания на острова ­ на по 66 етажа, са банкови офиси.

От независимостта си досега Сингапур е известен с консерватизма на своите управляващи и строгия социален контрол. Жителите на страната се радват на един от най-високите стандарти на живот в света, но в същото време се подчиняват на точни правила. Глоби заплашват тези, които пеят по улиците, за да просят, ако нямат лиценз за дейността. Под ударите на закона попадат и тези, които не пускат водата в обществените тоалетни.

Правителството окуражава своите поданици да раждат повече деца. Почти цялото население живее в държавни жилища. Образованието е задължително, като родителите плащат минимална такса. Подобряването на английския език на населението е и една от основнитне инициативи на правителството. Освен с доброто му владеене то се е заело да поощрява и добрите отношения между гражданите си.

Правителството е критикувано за смъртното наказание, което се прилага, но пък то твърди, че така е спряло развитието на наркокартели. Особено впечатляващи обаче са мерките на сингапурското правителство срещу наркотрафика. Внасянето на повече от 30 г морфин или 15 г хероин в страната водят неминуемо до смъртно наказание. Жестоки са глобите и при по-невинни нарушения на порядките ­ за пресичане на непозволено място или преминаване на червено прегрешилите се разделят с 500 долара.

Сингапур е и притегателен център за туристи от цял свят. Броят им годишно надхвърля почти два пъти местното население, като обикновено гостите са около 7 млн. От туризъм гражданите на островната страна печелят по около 7 млрд. долара всяка година. Новост на територията на икономическия гигант са парижкото кабараре Crazy Horse и лондонският клуб London`s Ministry of Sound, които отвориха врати там в началото на декември. Те са напълно идентични на прочутите си оригинали и придставляват част от мащабен проект за утрояване приходите от туризъм на града-държава до 2015 година.

Според сингапурците най-привлекателното място за любителите на пътешествия е остров Сантоса, който сега се готви да посрещне гости за Новата година. Тези, които предпочитат лукса, може да отидат в Еспланада, която предлага 5 000 хотелски стаи, два големи центъра за представления, 7 500 места за паркиране, 1 000 магазина, 300 ресторанта и 150 бара.

Голям бум от посетители в "страната на лъва" призвика първото сексекспо, организирано тази година. Инициаторите са получили принципното съгласие на властите, защото дори те били на мнение, че страната има нужда да промени своя старомоден имидж. Те все пак разпоредили на изложбата да не бъдат допускани лица под 21 години и да не се показват порнографски експонати, а само мебели, улесняващи "правенето на любов", и еротични играчки.

http://www.monitor.bg/life/article?sid=&ai...&cid=60&eid=582

[byzantiner]

ИСТОРИЯ НА СИНГАПУР

Древните времена

Най-ранното писмено свидетелство за Сингапур е китайско описание от ІІІ век, описващо островът " PU LUO CHUNG", вероятно транслитерация на малайското PULAU UJONG " Островът накрая " (от малайския полуостров.) SEJARAH MELAYU (малайски летописи) съдържа разказ на принц на SRIVIJAYA, SRI TRI BUANA (също известен като SANG NILA UTAMA), кой се приземи на островът около 13- ти век. Хванало му окото странно създание, което той мислил, че било лъв, той реши да основе селище, наречено SINGAPURA, който значи "Градът на лъва" на Санскрит. Невероятно е, че никога не е имало лъвове в Сингапур, въпреки че тигрите продължавали да кръстосват острова до ранният ХХ век.

Скорошните разкопки в Fort Canning могат да предложат ползата на древен Сингапур като търговски пост между финикийците, малайците и китайците.

Китайският пътешественик WANG DAYUAN, посещавайки островът около 1330, описва малко малайско селище, наречено Dan Ma Xi ( от малайски TAMASIK), населено с доста китайски жители. Островът бил очевидно убежище за пирати, ловящи минаващи кораби. NAGARAKRETAGAMA, едно епично стихотворение от остров Ява, написано в 1365 г., също съобщава за заселване на острова, който се нарича TEMASEK (" Морски град").

По време на 1390- те, PARAMESWARA, последният принц на SRIVIJAYAN, избягал в TEMASEK, след като бил детрониран от империята MAJAPAHIT. Въпреки легендата от SEJARAH MELAYU, името "SINGAPURA" вероятно датира от този период. PARAMESWARA държал островът много години, докато по-нататъшните атаки или от MAJAPAHIT, или от кралството AYUTHIA в Сиам, не го принудили да се премести на п-в MELAKA. След западането мощта на SRIVIJAYAN, за TEMASEK били предявявани претенции от MAJAPAHIT и сиамците. Неговите укрепления му позволявали, както изглежда, да удържа поне някоя от инвазиите, които предприемал SIAM.

През 17. век, той закратко възвърнал някаква важност да бъде търговски център на султанатът на JOHOR, но в края на краищата потънал отново в тайнственост.

Основаването на съвременен Сингапур-1819г.

Между 16. и 19. век, малайският архипелаг бил постепенно завзет от европейските колониални сили, започвайки с пристигането на португалците на MALACCA в 1509г.. Ранното владеене на португалците било премахнато, през 17. век, от холандците, които се стремели да контролират повечето от пристанищата в региона. Холандците наложили монопол над търговията в рамките на архипелага, особено по отношение на подправките, тогавашният най- важен продукт. Други колониални сили, включително британците, били ограничени до относително слабо присъствие.

В 1818, сър Томас Стамфорд Рафълс бил определен като управител на британската колония при BENCOOLEN. Рафълс вярвал, че британците трябва да намерят начин да заменят холандците като доминиращата сила в архипелага, откакто търговския път между Китай и Британска Индия, който станал жизнено важен с установяването търговията с опиумът с Китай, преминаваща през него. При това холандците задушавали британска търговия в рамките на региона: Забранено било на британците да ползват пристанищата, контролирани от холандци, с изключение на BATAVIA, къде били наложени неблагоприятни цени. Рафълс осъзнал, че начинът да оспори превъзходството на холандците бил да изгражди ново пристанище в района. Съществуващите британски пристанища не били достатъчно подходящи да станат важни центрове. PENANG бил твърде далечен далеч от протоците при MALACCA, коридорът на главният кораб за търговия на Индия - Китай, докато BENCOOLEN гледа протоците SUNDA, много по-малка важна област. Много други възможни страни били или контролирани от холандците, или не можели да изпълнят ролята на важно междинно пристанище. В 1818, Рафълс, опитал да убеди Лорд Хейстингс, генерал-губернатор на Индия и неговият началник в Британската Остиндийска компания, да финансира експедиция за установяване нова британска база в района. Островът на Сингапур изглеждал природно избран. Той лежал при южният връх на малайския полуостров, близо до протоците при MALACCA, притежаващ отлично естествено пристанище, запаси с прясна вода и дървен материал за поправяне на кораби.

Експедицията на Рафълс пристигнала в Сингапур на 29 януари 1819. Той открил малко малайско селище при устието на реката Сингапур, оглавено от TEMENGGONG(губернатор) на JOHOR. Островът бил управляван от JOHOR, но политическото положение там беше извънредно неясно. Тогавашният султан на JOHOR, TENGKU RAHMAN, бил контролиран от холандците и бугите, и никога нямало да се съгласи за британска база в Сингапур. Все пак, ABDUL RAHMAN бил султан единствено, заради неговият по-стар брат, TENGKU Хюсеин, който бил далеч в PENANG, като се оженил, когато техният баща умрял.

С помощта на TEMENGGONG, Рафълс успял да прехвърлят Хюсеин, тогава живеейки в изгнание на един от островите RIAU, обратно в Сингапур. Той предложил да признае Хюсеин като законен султан на JOHOR, и го снабдява с годишно плащане; в замяна, Хюсеин щял да позволи основаване на търговски пост в Сингапур. Това споразумение било ратифицирано с официален договор, подписан на 6 февруари 1819 г.... и така съвременен Сингапур се родил.

Следва продължение........