Отиди на
Форум "Наука"

Роботизирано изследване на Марс


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Марсоходът на НАСА Кюриосити достигна до отдавна желана от изследователите местност

2021-3-july-panorama.jpg

Панорамна снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 3-ти юли. Натиснете тук, за да я разгледате в Youtube. Photo credit : NASA / JPL-Caltech / MSSS

19 август 2021 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. Заоблени хълмове и начупени скали - за един човек, който не е запознат в дълбочина с планетарната геология, това не говори много. Но за учените, работещи с марсохода на НАСА "Кюриосити", подобна гледка ги изпълва с възхита. Самоходната машина на НАСА най-сетне достигна до местност, за която изследователите мечтаят от години. 

Напомням на читателите, че "Кюриосити" катери склоновете на марсианската планина Шарп, най-високата точка на която е Еолия - 5.5 километра. Последните снимки от марсохода показват, че той се намира между региона, който е богат на глини и този, който е изобилен на сулфати. Подобнно редуване на регионите е разпространено из целия Марс и учените смятат, че изучаването на този променен пейзаж може да разкрие тайните на онова минало, когато Червената планета се е превърнала от топъл и подходящ за живот свят в днешната ледена пустиня.

"Скалите тук ще започнат да ни говорят за това как тази някога топла планета се е преобразувала в студения Марс днес, а също така колко дълго обитаемите местности са се запазили дори и след като това се е случило", смята д-р Абигейл Фреймън от екипа на мисията и изследовател към Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

2021-19-aug-curi-photo.jpg

Снимка, заснета от навигационните (черно-бели) камери на марсохода "Кюриосити". Photo credit : NASA / JPL-Caltech

"Кюриосити" кацна на марсианската повърхност преди девет години, на 9-ти август 2012, и вече започва своята десета година работа. За това време той е издълбал с научна цел общо 32 скали, като последното пробиване беше осъществено преди броени седмици. Понастоящем марсоходът заснема и множество изображения, които са с високо качество и показват ясно характеристиките на пейзажа. Това е така, понеже в региона на "Кюриосити" е зима, съответно в атмосферата няма голямо количество прахови частици. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4125-2021-curiosity-reaches-changing-landscape

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Китайските учени представиха нова панорамна снимка от марсохода Чжурон

2021-zhurong-new-panorama.jpg

Новото панорамно изображение от "Чжурон". Натиснете тук, за да увеличите. Photo credit : CNSA/PEC

31 август 2021 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Китайските изследователи, работещи върху мисията на марсохода "Чжурон", публикуваха нова панорамна снимка. На нея се вижда, че самоходният апарат е достигнал до обширна дюна. 

Към настоящия момент "Чжурон" е изминал общо около 1 064 метра, като маршрутът на марсохода е в посока южно от спускаемата платформа. Учените искат да работят максимално дълго с мисията, тъй като от средата на септември започва принудителна двумесечна пауза на изследователската дейност поради факта, че Червената планета ще застане зад Слънцето. 

"През това време Земята, Марс и Слънцето ще се подредят почти в права линия и разстоянието между Земята и Марс ще е най-голямо", съобщава Чжан Рончиао от китайската космическа агенция CNSA. "Електромагнитната радиация на Слънцето значително ще повлияе на комуникацията между марсохода, орбиталната сонда и наземното ръководство".

Според китайските изследователи "Чжурон" е събрал около 10 гигабайта данни от различните прибори в периода между месец май (когато бе осъществено кацането) и днешния ден.

Ако през месец ноември работата на марсохода бъде възобновена благополучно, той ще продължи да се придвижва сред равнината Утопия на юг, като ще достигне до пресъхнало древно крайбрежие.

Изображението, както и допълнителни графични материали, можете да свалите от този линк (с обяснения на китайски). 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4140-2021-zhurong-new-panorama-august

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

УСПЕХ: Пърсъвиърънс събра първата си проба от Марс за по-нататъшна доставка на Земята!

3 септември 2021 г. 10:45 ч. След неуспешен опит по-рано през лятото, този път американският марсоход "Пърсъвиърънс" благополучно събра първата си проба от скала за по-нататъшна доставка на Земята. 

Първоначалните снимки показват, че в контейнера има наличен матерал. Утре, на 4-ти септември, се очаква да бъдат получени нови и по-подробни изображения при по-добро осветяване. 

Напомням на читателите, че "Пърсъвиърънс" е първата мисия на Марс, която е снабдена със системи за колекционирането на проби за по-нататъшен превоз към нашата планета. Тези проби ще бъдат събрани през следващите години от последващи експедиции, които НАСА организира съвместно с Европейската космическа агенция. 

Източник: НАСА

2021-perseverance-first-rock.jpg

На тази снимка, заснета от "Пърсъвиърънс" на 1-ви септември, се вижда мястото, откъдето е взета скална проба за по-нататъшна доставка на Земята. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

2021-perseverance-first-rock-sample.jpg

Контейнерът със събраната проба. Credits: NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4143-2021-perseverance-first-sampling-success

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Първите две проби, събрани от марсохода Пърсъвиърънс, ще разкрият древната история на Червената планета

2021-Drilled-holes.png

На тази снимка, заснета от марсохода "Пърсъвиърънс", се вижда скалата Рошет, където бяха издълбани първите два отвора с цел събиране на проби. Вляво - отворът, откъдето беше взета пробата Монтаняк, а вдясно - отворът, откъдето беше взета пробата Монтданье. Натиснете тук, за да разгледате изображението в пълен размер. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

13 септември 2021 г. 18:50 ч.

Светослав Александров. След като на 6-ти септември марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" успешно събра първата си проба, наречена Монтданье, на 8-ми септември беше взета още една проба на име Монтаняк от същата скала. Когато двете проби бъдат доставени на Земята, анализът им ще разкрие най-интригуващите подробности за онзи период от далечната история на Червената планета, когато тя е започнала да пресъхва и се е превърнала от топъл и подходящ за живота свят в днешната ледена пустиня. 

"Изглежда, че нашите първи скали разкриват потенциална устойчива и обитаема среда", съобщава Кен Фарли, изследовател от института Калтек и част от екипа на "Пърсъвиърънс". "Важното е, че е имало вода за дълъг период от време". 

Първите скални проби, които бяха взети за бъдещ анализ в наземните лаборатории, представляват вулканичен базалт и вероятно са се появили след пресъхването на потоци от лава. Наличието на кристали във вулканичните скали спомага за по-точно радиометрично датиране. Всяка проба, която отсега нататък ще бъде събрана, ще разкаже част от историята на кратера Йезеро, където работи "Пърсъвиърънс". Тази история включва образуването на кратера, появата на самото езеро в него, пресъхването на езерото и промяната на климата.

Нещо повече - екипът на "Пърсъвиърънс" е установил, че в скалните проби има соли. Тези соли са се образували, когато подпочвените води са протичали край скалите и са променили първоначалните им минерали, или (което е по-вероятно), когато водата се е изпарила, оставяйки след себе си солните наноси. Дори съществува възможност солите да са захванали миниатюрни капчици древна марсианска вода. Ако това е вярно, изследователите ще разкрият най-дълбоките тайни на древния климат на Марс. 

Научният екип е наясно със сигурност, че на дъното на кратера е имало езеро. Признаците затова са категорични. Това, което не се знае, е колко време е просъществувало езерото, преди да пресъхне. До съвсем скоро изследователите не са могли да отхвърлят хипотезата, че езерото го е имало за период, не по-дълъг от 50 години - т.е. кратерът е бил залят от наводнение, след което бързо пресъхнал.

Но за радост на учените характеристиките на събраните до този момент скални проби са такива, че предполагат, че водата е съществувала за продъжително време.

Екипът няма търпение да събере още проби от Марс, като следващата цел е скала, разположена на 200 метра от "Пърсъвиърънс" в областта Южен Шейтах. Но учените ще трябва да почакат. През октомври Червената планета ще застане зад Слънцето спрямо Земята. Това означава, че радиокомуникацията със всички работещи мисии на Марс ще бъде временно преустановена за няколко седмици.

Събраните от "Пърсъвиърънс" проби сe съхраняват в специални титаниеви контейнери с тръбовидна форма. Стои обаче въпросът с по-нататъшната им доставка на Земята. Марсоходът ще трябва да създаде множество депа на Марс, където пробите ще бъдат натрупани. Там те ще бъдат взети от следващата мисия, която американската космическа агенция подготвя съвместно с европейската. Специален марсоход ще събере контейнерите, след което ще ги извози до възвръщаема ракета. Чрез нея пробите ще отлетят към околомарсианска орбита и след скачване с орбитален модул, пътешествието им към Земята ще може да започне. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4154-2021-perseverance-mars-history

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Мисията на НАСА ИнСайт измери най-силния трус на Марс от началото на научната програма!

2021-22-september-insight.jpg

Снимка на повърхността на Марс, заснета от "ИнСайт" на 22-ри септември. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

25 септември 2021 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа мисия "ИнСайт", която работи на повърхността на Марс от есента на 2018-та година до ден днешен, успя да измери най-силния и продължителен трус досега. Голямото "марсотресение" бе установено на 18-ти септември - съвсем по случайност, когато екипът на роботизираната експедиция празнуваше 1 000 местни дни на Червената планета.

Трусът бе с магнитуд 4.2 по скалата на Рихтер и продължи час и половина - забележителен факт, отчитайки, че повечето от земетресенията на нашата планета траят едва няколко секунди. Изследователите все още търсят причината защо някои от трусовете на Марс са толкова дълготрайни. 

Това е третото голямо марсотресение, което "ИнСайт" откри в рамките на един календарен месец. Предишните бяха установени на 25-ти август, когато сеизмометърът на мисията последователно отчете едно с магнитуд 4.2 и друго с магнитуд 4.1. 

Дотогава мисията не се бе радвала на сериозни трусове, като предходният рекорд беше през 2019 година - единичен трус с магнитуд 3.7.

Напомням на изследователите, че учените, работещи с "ИнСайт", използват сеизмичните вълни, за да изучат вътрешната структура на Марс. Вълните се променят, докато пътуват през марсианската кора, мантия и ядро и така могат да предоставят информация за техните свойства. Знаейки какъв е строежът на Марс и на Земята, изследователите са в състояние да разберат ранната еволюция на планетите и как те са се формирали от протопланетарния диск.

Екипът на експедицията извади страхотен късмет, че откри тези силни трусове. Това можеше и да не се случи - през последните месеци върху слънчевите панели на "ИнСайт" се натрупа много прах и учените се притесниха, че ще се наложи да изключат инструментите с цел съхраняване на електроенергия и оцеляване на космическия апарат през тежката марсианска зима. Слава Богу екипът успя да измисли начин, по който панелите да бъдат почистени и сеизмометърът остана активен. Сега зимата отминава и Червената планета отново се приближава към Слънцето, което означава повече ток и още дълго време научни изследвания.

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4169-2021-insight-mars-quake

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

ПЪРВИ ОТКРИТИЯ: Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс разкри интригуващи тайни от миналото на Червената планета!

2021-perseverance-delta-confirmed.jpg

Разположението на скалите и структурирането на слоевете доказват категорично - в района на кратера Йезеро е имало езеро, река и делта. Credits: NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS

7 октомври 2021 г. 22:07 ч.

Светослав Александров. В продължение на дълги години учените са си представяли историята на Марс по следния начин: в далечното минало планетата е била с плътна атмосфера, топла, покрита от реки и езера, подходяща за живот. След това тя е загубила магнитното си поле, атмосферата изтъняла и повърхността ѝ се е превърнала в днешната ледена пустиня. Това, разбира се, е вярно - но новият марсоход на САЩ "Пърсъвиърънс" направи първите си открития, които разкриват интригуващи подробности, укрити до този момент от взора на изследователите.

Екипът на марсохода реши мястото на кацане да е кратер на име Йезеро - при това неслучайно. Погледнато от орбита, в района на кратера има структури, които приличат на река, нейната делта и езеро. Разбира се, съществуването на тези водоеми бе само догадка - докато "Пърсъвиърънс" не беше кацнал, никой не можеше да твърди това със сигурност. Но сега, след като са получени първите данни, може да кажем със сигурност - учените са били прави в предположенията си! Снимките от панорамните камери "MastCam-Z" и от микроскопа "RMI" доказват категорично - подредбата на скалите на дъното на кратера, както и на скалните слоеве, потвърждават това, което всеки един геолог би очаквал да види в района на пресъхнала някога делта. Да, някога Йезеро е бил покрит от езеро и е имало река, която се е вливала в езерото.

Но историята се оказва по-комплексна, отколкото досега се смяташе. 

Учените са получили данни, които свидетелстват, че нивото на водата се е променяло драстично в хода на историята - то ту се е издигало, ту е спадало до момента, в който езерото изцяло пресъхнало. Засега обаче не е ясна причината за това - дали флуктуациите са се дължали на сезонни промени или на катастрофични явления. Нужни са още проучвания, като за тази цел "Пърсъвиърънс" ще бъде изпратен да изследва скалите, които са позиционирани в самата делта. Тези сведения са описани в една от статиите, публикувани днес на страниците на престижното научно списание "Сайънс".

Открити са и големи, заоблени камъни, които със сигурност са се търкаляли по дъното на Йезеро, но тук също има изненада - те са прекалено масивни, за да са могли да бъдат довлачени от река. Едно от възможните обяснения е, че някога на Марс имало силни наводнения, които са натрупвали скалите в езерото. Какво е довело до хипотетичните наводнения не е ясно, но на Земята подобни явления се причиняват от изобилна преципитация или топене на ледовете.

Но сюжетът на марсианското минало се заплита още повече според друга статия, публикувана на страниците на списание "Нейчър". Тя разкрива, че известна част от долините на Марс, може би четвърт от тях, са били издълбани от краткосрочни явления - например от гореспоменатите наводнения. И ако досега сме считали, че марсианските каньони са били изваяни в течение на стотици или хиляди години, сега се натрупват данни, които свидетелстват, че вероятно са се образували за месеци или години.

Това са добри и лоши новини за перспективите някога на Червената планета да е имало живот. Необходимо е продължително време, за да се задействат механизмите на еволюцията и да се появят живи организми, така че наличието на краткосрочни събития в миналото не е това, което един астробиолог иска да чуе. Но от друга страна катастрофичните явления са могли да погребат вече възникналите оазиси на живота под седиментните слоеве, така че да са били защитени от по-късните промени на планетата и от космическата радиация. Така че скалните наноси по ръба на кратера Йезеро са перфектното място, където търсенето на следи от живот на Марс може да започне. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4186-2021-mars-perseverance-discoveries

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Екипът на марсианската мисия Ал-Амал публикува за свободно ползване първата порция от научни данни!

2021-uae-mars-mission-data.jpg

Eдна от снимките, които бяха обнародвани днес заедно с останалата част от събраните научни данни от мисията "Ал-Амал". Photo credit : UAE Space Agency 

9 октомври 2021 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. Екипът на роботизираната експедиция на ОАЕ "Ал-Амал", първата в историята на космонавтиката успешна мисия до Марс, организирана от арабска държава, официално обнародва и публикува за свободно ползване първата порция от събрани снимки и изследователски данни. 

Съгласно информацията, разпространена от официалния туитър акаунт на мисията, качени са 101 гигабайта данни за структурата и състава на марсианската атмосфера. 

Ръководството на проекта също така обещава, че отсега нататък на всеки три месеца ще се публикуват порции от научна информация и снимки без ограничения. 

Така космическата агенция на ОАЕ се придържа към политиката за отвореност, която е общоприета от световната научна общност. Съгласно тази политика, след като дадена космическа агенция изпрати успешно мисия до някое небесно тяло, на учените, построили изследователските инструменти, се осигурява ограничен период от време, през което те могат да разгледат първи данните и да направят открития преди всички останали. Този период е от порядъка на шест месеца (за междупланетните мисии) или една година (за астрономическите обсерватории), след което екипите са задължени да направят публични и да предоставят в сурова форма всички измервания, без да ги укриват от широката общественост. Именно такава е практиката на НАСА и на Европейската космическа агенция (ЕКА). 

Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал" пристигна благополучно в орбита около Марс на 9-ти февруари, а на 10-ти април научните ѝ инструменти бяха активирани. Тъй като на 10-ти октомври се навършват точно шест месеца оттогава, с днешното обнародване ОАЕ изпълнява своя ангажимент за публичност. 

Данните могат да бъдат свалени от следния архив: https://sdc.emiratesmarsmission.ae

"Наблюденията съдържат характеристики, които бяха напълно неочаквани и ние вярваме, че ще имат сериозни последствия за съществуващите модели относно марсианската атмосфера и за нашето разбиране за нейното поведение. Просто не сме очаквали структури от такъв магнитуд и комплексност", съобщава ръководителят на научния екип Хеса Ал-Матруши.

Сведенията разкриват, че плътността на атомния кислород в атмосферата на Червената планета варира много повече, отколкото досега се считаше и това е показател, че нивото на атмосферна турбуленция е необичайно.

"Атомният кислород се формира от слънчевата светлина, която разцепва водните молекули в долната част на атмосферата, след което той дифундира в горната част на атмосферата и избягва към космоса", казва Сара Ал-Амири от космическата агенция на ОАЕ. "Кислородът е най-гъст в близост до Марс, като обкръжава планетата подобно на ярък пръстен, след което изтънява и избледнява с отдалечаването".

Напомням, че основните научни цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня.

За тази цел на борда на автоматичната междупланетна станция са монтирани три построени в САЩ научни прибора:

ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър.

EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата.

EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4187-2021-al-amal-first-data-set

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 14-тия си полет на Марс

26 октомври 2021 г. 11:00 ч. НАСА оповести днес, че хеликоптерът "Инджинюъти" е успял да изпълни безаварийно своя 14-ти полет на Червената планета. 

Хеликоптерът се е отправил на 2.7 метра в източна посока, след което е кацнал отново - сравнително скромно постижение в сравнение с предходните излитания. Но не гонене на рекорди бе целта този път. Понеже зимата в района на кратера Йезеро наближава и атмосферното налягане се понижава, екипът пожела да тества нови настройки за по-високи обороти на ротора. Всичко премина според очакванията и "Инджинюъти" доказа, че може да лети дори и при такива сурови условия. 

2021-Ingenuity-14th-flight-complete.png

Снимка, заснета от "Инджинюъти" по време на 14-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4207-2021-ingenuity-14th-flight-complete

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът на НАСА Кюриосити откри нови органични молекули на Червената планета

2021-3-nov-navcam.jpg

Снимка на повърхността на Марс, заснета от марсохода "Кюриосити" вчера, на 3-ти ноември. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

4 ноември 2021 г. 18:20 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити", който изучава повърхността на Марс от 2012 г. до ден днешен, за пореден път потвърди наличието на органични молекули на планетата и се натъкна на нови такива, каквито не са били наблюдавани досега от предходните мисии. Откритието не е категорично доказателство дали някога на Червената планета е имало живот, но е важно парче от пъзела и ще спомогне за търсенето на отговора на тази загадка. 

Новите резултати бяха представени в научна статия, публикувана на страниците на сп. Нейчър на 1-ви ноември

Забележителното е, че откритието е направено съобразно нов метод, при това случайно. През 2017 г. пробивната машина на "Кюриосити", която се използва за събирането на скални и почвени проби, се повреди докато марсоходът колекционираше материал от дюната Багнолд. Вместо екипът на мисията да се откаже от анализа, той реши да подложи конкретната проба на допълнителна обработка. Съответно тя не бе подадена директно към масспектрометъра, а към една от 9-те епруветки на прибора SAM, съдържащи реактиви за провеждането на специализиран тип експерименти. Така за пръв път беше наблюдаван резултатът от химични реакции, получени след смесването на марсианска почва с N-метил-N-(терт-бутилдиметилсилил) трифлуороацетамид. 

Учените все още не могат да потвърдят присъствието на аминокиселини в марсианската почва. За пръв път обаче е открито наличието на бензоена киселина. Констатиран е също така амоняк, фосфорна киселина и фенол, както и някои други азотсъдържащи молекули и все още неопределени съединения с висока молекулна маса.

Не е ясно дали молекулите са резултат от древна биологична активност на Марс или от някакъв непознат геологичен процес. Дюната, от която е взета пробата, се намира в кратера Гейл и то на място, което в далечното геологично минало е било покрито от воден басейн. 

Напомням на читателите, че на повърхността на Червената планета продължават да работят освен "Кюриосити", стационарният апарат на НАСА "ИнСайт", както и новопристигналите през тази година американски марсоход "Пърсъвиърънс" и китайски "Чжурон". Изследователите очакват догодина Русия и ЕКА да изстрелят мисията "ЕкзоМарс-2022" със стационарния апарат "Казачок" и европейския марсоход "Роузалинд Франклин", който ще притежава още по-чувствителни инструменти за търсенето на живот. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4214-2021-curiosity-discovers-new-organics

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 15-тия си полет на Марс

10 ноември 2021 г. 17:40 ч. Вчера, на 9-ти ноември, космическата агенция на САЩ оповести, че марсианският хеликоптер "Инджинюъти" е изпълнил благополучно 15-тия си полет на Червената планета. 

Хеликоптерът е бил във въздуха в продължение на 128 секунди. През това време той е изминал общо 423 метра и е кацнал на различно място. "Инджинюъти" се завръща към първоначалното си местоположение, където бе спуснат в началото на неговата мисия - полето "Братя Райт" в близост до мястото на кацане на марсохода "Пърсъриърънс", кръстено "Октавия Бътлър".

Оттам хеликоптерът и марсоходът ще поемат заедно да изучават останките от делтата на кратера Йезеро, където в древното минало на Марс е имало древна река, вливаща се в отдавна пресъхнало езеро. Учените предполагат, че там може да е съществувал живот. 

2021-Ingenuity-14th-flight-complete.png

Снимка, заснета от "Инджинюъти" по време на 14-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4222-2021-10-nov-ingenuity-15th-flight-completed

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Екипът на марсохода Кюриосити публикува вълнуващо изображение от планините на Червената планета!

2021-curiosity-sweeping-landscape.jpg

Цветното изображение, публикувано от екипа на "Кюриосити". Натиснете тук, за да го разгледате в пълен размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

25 ноември 2021 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. Екипът на марсохода "Кюриосити" публикува изображение, което представлява художествена интерпретация на вълнуващите марсиански гледки, снимани от камерите на роботизираната мисия. 

"Кюриосити" понастоящем изследва високите части на планината Шарп. Учените толкова са били развълнувани от красотата на пейзажа, че са режили да комбинират черно-бели снимки, снимани през различни части на денонощието, добавяйки цветове към тях. Резулатът е забележителното изображение, показано по-горе.

Марсоходът притежава мощни цветни камери, които позволяват фотографирането на 360-градусови панорамни изображения, показващи Червената планета по същия начин, както би го възприело човешкото око. Но докато се придвижва по повърхността, "Кюриосити" разчита на навигационни камери, които са черно-бели. Техните снимки се изпращат към Земята в компресиран вид и не са толкова качествени, но все пак са полезни, ако се наложи екипът да отреагира бързо. Когато изследователите са забелязали заснетите на 16-ти ноември снимки, те са били дотолкова впечатлени от гледките, независимо от ниското им качество, че не се сдържали и изпратили команда за повторното заснемане на същия пейзаж с навигационните камери - този път изстисквайки максимума на възможностите им.

След като комбинирали получените снимки, учените добавили цветове според техния вкус към полученото изображение. Вие ще забележите сини, оранжеви и зелени оттенъци на него, но те не са това, което би видял един астронавт на Марс със собствените си очи. Вместо това цветовете представят пейзажа съобразно слънчевото осветяване през различните часове на деня. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4243-2021-curiosity-artistic-image

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Рекорд за хеликоптера Инджинюъти: задържа се за 30 минути в тънкия въздух на Марс!

2021-dec-05-flight.jpg

Снимка от полета на хеликоптера "Инджинюъти" (ограден с червена окръжност). Photo credit : NASA/JPL-Caltech

16 декември 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Ново постижение в сферата на зараждащата се планетарна авиация! Хеликоптерът на НАСА "Инджинюъти" успешно проведе на 5-ти декември 17-тия си полет на Марс, по време на който се задържа в тънкия въздух в продължение на 30 минути! 

"Инджинюъти" също така сполучи да достигне височина от 12 метра, скорост от 5 м/сек и да измине разстояние 3 592 метра. 

За съжаление, въпреки че полетът бе проведен преди повече от десет дни, ние научаваме за успеха чак сега. При кацането на "Инджинюъти" радиоконтактът с марсохода "Пърсъвиърънс" (който препредава данните към Земята) бе неочаквано преустановен. През следващите часове бяха получени ограничено количество данни, които успокоиха ръководството на мисията, че хеликоптерът е непокътнат на марсианската повърхност, но все още те не бяха достатъчни да се потвърди успех или провал. Едва на 10-ти декември към Земята бяха изпратени достатъчно пакети от информация, които увериха инженерите, че всичко е минало наред и че "Инджинюъти" е в отлично състояние. 

Следващият полет на "Инджинюъти" бе планиран за вчера, на 15-ти декември. Все още чакаме да научим дали всичко е било осъществено според очакванията. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4274-2021-ingenuity-30-mins-flight

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Марсоходът Пърсъвиърънс направи ново вълнуващо откритие за древната история на Червената планета

2021-16-dec-percy-mars.jpg

Снимка, заснета от марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс" на 15-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

16 декември 2021 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Американският марсоход "Пърсъвиърънс", който през февруари т.г. извърши меко кацане на Червената планета, направи вълнуващо откритие за историята на древния кратер Йезеро. Оказва се, че скалният нанос, върху който роботизираният апарат понастоящем се придвижва, се е образувал от червена гореща магма. Откритието е важно, тъй като ще помогне за разбирането и точното датиране на събитията, случили се в далечното минало на Марс. 

Учените също така потвърдиха, че многократно през различните епохи скалите са имали досег с вода, а някои от тях съдържат и органични съединения - структурните блокчета на живота.

Резултатите от мисията бяха представени вчера, на 15-ти декември, по време на презентация на Американския геофизичен съюз в Ню Орлиънс.

Още преди "Пърсъвиърънс" да кацне на Червената планета по-рано през тази година, учените са се чудили - какъв е произходът на скалите в региона на кацане, кратера Йезеро? Дали са седиментни - т.е. получени чрез наслояването на минералите вследствие на действието на течаща вода? Или са вулканични, образувани от потоци от лава след изригването на отдална изгаснал вулкан? 

"Бях започнал да се отчайвам, че никога няма да научим отговора", съобщава изследователят Кен Фарли от Калифорнийския технологичен институт. "Но след това нашият прибор PIXL успя да получи добри данни от почистената скала от местност, която кръстихме с прякора South Séítah, и всичко стана ясно. Кристалите в скалите ни дадоха неоспоримото доказателство".

Данните от PIXL показали, че в скалата има големи кристали оливин, опаковани в кристали пироксен.

"Един добър студент по геология би ви казал, че подобна текстура е показател, че скалата се е образувала, докато кристалите са нараствали и са се позиционирали в бавно охлаждаща се магма - например в дебел поток от лава, езеро от лава или в запълнена с магма кухина", пояснява Фарли. "След това скалата е била променена от водата неколкократно, превръщайки се в съкровище, което ще позволи на учените да датират събитията в Йезеро, да разбират по-добре периодите, през които водата е била разпространена на повърхността, и да разкрият ранната история на планетата. Възвръщаемата мисия има богат набор скали, от които да избира!".

Въпросната възвръщаема мисия е всъщност набор от няколко мисии (първата от които е "Пърсъвиърънс"), които са посветени по събирането на скални проби от Марс и по-нататъшната им доставка на Земята. "Пърсъвиърънс" е оборудван с 43 тръбовидни контейнера, шест от които са вече запълнени- пет със скални проби, една с проби от марсианската атмосфера и една, която е необходима за потвърждаването на наличието на потенциални замърсители, донесени случайно на Червената планета от марсохода. През следващите години ще бъде изстрелян друг марсоход, който ще събере тези контейнери, ще ги натовари на възвръщаема ракета и ще ги изстреля към Земята. 

Другата важна новина е, че приборът SHERLOC на "Пърсъвиърънс" е открил, че в кратера Йезеро има органични молекули - структурните блокчета на живота. Такива молекули са намерени не само в дълбочината на скалите, но и върху праха, който ги покрива.

Важно е да се подчертае, че макар и органичните молекули да участват в изграждането на живите организми, самото им откритие не е еднозначно на откритието на живот на Марс. Съществуват както биологични, така и небиологични механизми за тяхното образуване.

"Старият марсоход "Кюриосити" също е откривал органични вещества в своя регион на кацане - кратера Гейл", казва Лутър Бийгъл от екипа на "Пърсъвиърънс" към Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Това, което приборът SHERLOC добавя към историята, е неговата способност да картографира пространственото разпределение на органичните вещества в скалите и да ги съпостави спрямо минералите. Това ни помага да разберем условията, при които те са се образували. Необходим е по-нататъшен анализ, за да определим начина на образуване на вече идентифицираните органични вещества".

НАСА напомня, че една от основните задачи на "Пърсъвиърънс" е астробиологична - търсенето на признаци за отминал живот на Марс. Марсоходът също така установява каква е била далечната геологична и климатична история на Червената планета и подготвя НАСА за по-нататъшното изпращане на астронавти на марсианската повърхност.

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4275-2021-16-dec-percy-discovery

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Руският прибор ФРЕНД на мисията ЕкзоМарс откри огромно количество вода на Гранд Каньон на Марс!

2021-valles-marineris.jpg

Перспективно изображение на каньона Валес Маринерис, изготвено от европейската мисия "Марс Експрес". Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin (G. Neukum), CC BY-SA 3.0 IGO

16 декември 2021 г. 11:30 ч.

Светослав Александров. Руският прибор "ФРЕНД", работещ на борда на автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", откри значимо количество воден лед на Валес Маринерис, който е Гранд Каньон на Марс и най-големият каньон в Слънчевата система изобщо.

Докато учените отдавна знаят, че на Червената планета има запаси от замръзнала вода, по-голямото количество от нея е натрупано на полюсите под формата на шапки от воден лед. На екватора в близост до повърхността няма воден лед, тъй като температурата там не е достатъчно ниска, за да го поддържа в стабилно състояние.

Предишната мисия на ЕКА "Марс Експрес" е издирвала дали в по-умерените ширини няма вода - например под формата на прахови частици, покрити с лед, или свързани с минералите водни молекули, и е откривала такава в нищожни количества. Но тези по-стари мисии са били в състояние единствено да сканират най-горните части на повърхността, докато дълбоко под нея все още може да има водни резервоари, макар и затрупани с прах.

"Посредством "Трейс Газ Орбитър" ние можем да погледнем до един метър под този прахов слой и да видим какво наистина става под повърхността на Марс. И най-важното, да локализираме богатите на вода "оазиси", които иначе не биха могли да бъдат намерени от предходните инструменти", съобщава Игор Митрофанов, учен от Института по космически изследвания (ИКИ) на Руската академия на науките (РАН). Той е водещ автор на новата научна статия, описваща откритието, и ръководител на прибора "ФРЕНД".

Според Митрофанов приборът е намерил "необичайно количество водород в колосалната система от каньони Валес Маринерис". Ако този водород е свързан под формата на водни молекули, то в такъв случай около 40% от материала в марсианския Гранд Каньон представлява вода.

Откритието е направено на базата на данни, събирани от руско-европейската мисия в периода между май 2018 и февруари 2021 година.

"Ние открихме, че централната част на Валес Маринерис изобилства от вода, много повече вода, отколкото очаквахме", казва Алексей Малахов от ИКИ-РАН и един от съавторите на публикацията. "Това много наподобява пермафрост-регионите на Земята, където водата постоянно стои натрупана под сухата почва поради постоянно ниските температури".

Стои един голям въпрос пред учените - дали откритата вода наистина е под формата на лед или е химически свързана с минералите. Според данни от другите инструменти минералите в района не са хидратирани. "Като цяло ние мислим, че тази вода съществува под формата на лед", смята Алексей. 

Изследователите обаче са категорични, че са необходими още проучвания, за да се потвърди със сигурност това предположение. 

Напомням на читателите, че построеният от европейската фирма Талес Аления Спейс космически апарат "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изстрелян благополучно през 2016 г. посредством руската ракета "Протон-М". Това е първата мисия от съвместната програма на ЕКА и Русия за изучаване на Марс. Втората, която включва руски спускаем апарат "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин", е планирана да лети догодина. 

Източници: ЕКА, Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4276-2021-valles-marineris-water

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

По случай Нова година: Китай публикува уникални селфита от марсианската мисия Тянвън!

4 януари 2022 г. 12:01 ч. По случай настъпването на Нова година, Китайската космическа агенция публикува серия от красиви изображения, направени от марсианската мисия "Тянвън-1". С това китайците искат да покажат, че роботизираната експедиция е в отлично състояние. 

Снимките изобразяват орбиталната автоматична междупланетна станция и са заснети посредством малка камера, която се е разкачила от нея и е осъществила впоследствие връзка с бордовия ѝ компютър чрез WiFi.

Макар че фотографиите са забележителни и притежават безспорна обществена стойност, те също така показват на екипа, че орбиталният компонент на "Тянвън-1" е много добре запазен след близо година кръжене около Марс. 

Източник и още изображения: CNSA

2021-tianwen-selfie.jpg

Eдно от селфитата, заснети от "Тянвън-1". Photo credit : CNSA/CLEP

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4301-2022-4-jan-selfie-mars-orbit

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът на НАСА Кюриосити откри потенциален белег за наличието на живот на Марс

2022-17-jan-cury-photo.jpg

Снимка от повърхността на Марс, заснета вчера, на 17-ти януари, от марсохода на НАСА "Кюриосити". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

18 януари 2022 г. 13:30 ч.

Светослав Александров. Американският марсоход "Кюриосити", който изучава Марс от 2012 г. до ден днешен, направи важно откритие. Оказа се, че съдържащите въглерод скали са богати на по-леките изотопи на въглерода. На Земята подобно откритие би било сериозен показател за активността на древни биологични организми. Но понеже говорим за Червената планета, където нито фосили, нито живи бактерии са наблюдавани директно, учените се стараят да не са категорични и вместо това се опитват да разберат дали има някаква небиологична причина, която е в състояние да обясни откритието. 

"Ние откриваме неща на Марс, които мъчително засилват нашия интерес, но наистина имаме нужда от повече доказателства, за да кажем, че сме намерили живот", съобщава Пол Махафи, ръководител на прибора за химичен анализ "САМ" на борда на "Кюриосити". "Затова разглеждаме какво друго може да е довело до наблюдавания въглероден отпечатък, ако това не е живот".

Засега обаче и алтернативните небиологични обяснения не са достатъчни, за да изяснят цялостната картинка. Екипът се обединява около твърдението, че новото откритие действително засилва правдоподоподобността, че някога на Марс са вирели микроскопични живи организми.

"Авторите на проучването са основателно консервативни", заявява Марк Харисън, планетарен учен от Калифорнийския университет, който не е участвал в това изследване, но признава, че находката може да е признак за древен живот. 

"Най-трудното нещо е да се отърсим от земецентризма, от пристрастията, които имаме и наистина да вникнем в основите на химичните, физичните и природните процеси на Марс", съобщава Дженифър Айгенброд, астробиолог от центъра Годард към НАСА и пряк участник в проучването. Преди Айгенброд е била една от изследователките, намерили множество органични молекули в пробите от "Кюриосити". 

За научната общност е общоизвестно, че живите организми са "мързеливи" по отношение на въглеродните си предпочитания. Въглеродният атом съществува в две устойчиви изотопни форми: "лек" въглерод-12 и "тежък" въглерод-13. "Тежкият" въглерод има един неутрон в повече, поради което образува молекули с по-здрави връзки. Поради тази причина животът на Земята притежава афинитет към "лекия" въглерод, тъй като с него реакциите се осъществяват по-лесно. Ето защо метанът, който се образува в оризищата по биологичен път, е богат на "лек" въглерод, докато този, образуван по небиологичен път от хидротермалните извори, се състои основно от "тежък" въглерод.

Въглеродът, който е изследван от марсохода "Кюриосити", се оказва "лек". Защо? Учените се стремят да са максимално открити към вероятностите и за тази цел разглеждат няколко сценария. Единият е, че на Марс наистина е имало живот. Но изследователите също така разглеждат две други възможни предположения, които включват небиологични обяснения. Според едното от тях "лекият" въглерод е резултат от взаимодействието между ултравиолетовото лъчение и въгледвуокисния газ в марсианската атмосфера, като в хода на реакциите са се образували молекули, впоследствие спуснали се към повърхността. Другото представлява спекулация, че някога Слънчевата система е преминала през гигантски галактичен облак, богат на "лек" въглерод.

"И трите сценария могат да обяснят нашите данни", твърди Кристофър Хаус, учен от екипа на "Кюриосити". 

Най-сериозната причина, поради която изследователите се колебаят да заключат категорично, че са намерили доказателство за живот, е фактът, че организми, било то живи, било то фосилизирани, никога не са били наблюдавани на Марс. Обсъжда се и хипотезата за смесен сценарии - микроби, живеещи дълбоко под марсианската повърхност, са положили началото на обогатяването с "лек" въглерод, но процесът е довършен от ултравиолетовото лъчение. Възможно е ултравиолетовите лъчи да са разградили отделения в атмосферата метан с беологичен произход, като в хода на тези реакции са се образували дъщерни продукти от типа на формалдехид, които са се уталожили на марсианската повърхност.

Една от най-трудните задачи при съвременното търсене на живот на Марс се състои в това, че докато метан е бил откриван в атмосферата на Червената планета, той е бил в такова нищожно количество, че не е имало как космическите мисии да изследват какви изотопи се намират в него. Но ако някой ден "Кюриосити" се натъкне на сериозен източник на метан и се окаже, че този газ е богат от "лек" въглерод, напълно е възможно той да е продукт на биосфера, оцеляла на Марс до ден днешен. 

Източници: НАСА, Сайънс

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4324-2022-curiosity-potential-signature-mars

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Американската мисия Марс Риконисънс Орбитър откри, че водата е текла на Червената планета по-дълго, отколкото доскоро се смяташе

27 януари 2022 г. 08:05 ч. В далечното си минало Марс е бил топла планета, а днес представлява пресъхнала пустиня. Нови данни от американската мисия "Марс Риконисънс Орбитър" показват, че топлият и влажен период е продължил по-дълго, отколкото доскоро се предполагаше.

Учените вярваха, че Марс е пресъхнал преди около 3 милиарда години. Но двама изследователи, работещи с "Марс Риконисънс Орбитър", са намерили доказателства, че планетата е била покрита от водни басейни преди 2-2.5 милиарда години. 

Това откритие повдига сериозни въпроси колко дълго е оцелял животът на Червената планета, ако изобщо някога е възникнал там. На Земята където има вода, има и живот. 

Източник: НАСА

2022-bosporus.jpg

Тази снимка бе заснета от американската мисия "Марс Риконисънс Орбитър" и изобразява марсианската равнина Босфор. Белите петна представляват солни наноси, разположени в пресъхнал канал. Credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4338-2022-mro-water-mars

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс постави нов рекорд по изминато разстояние на Марс в рамките на ден!

2022-4-feb-outcrop-percy.jpeg

Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" засне тази вълнуваща снимка на марсианските скали на 4-ти февруари. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

7 февруари 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който се спусна на повърхността на Червената планета на 18-ти февруари 2021 г., постави нов рекорд по изминато разстояние в рамките на един ден. Според информацията, публикувана от екипа на мисията, на 4-ти февруари т.г. самоходният апарат е преминал 243.3 метра, а на следващия ден - още 245.6 метра. С този темп "Пърсъвиърънс" би достигнал бързо до основната си научна дестинация - делтата на кратера Йезеро. 

Предишният рекорд по изминато разстояние бе поставен на 20-ти март 2005 година от стария марсоход на НАСА "Опортюнити", когато той бе управляван от специалистите Скот Максуел и Джеф Бесядецки. В същия този ден "Опортюнити" покри дистанцията от 220 метра. 

Разбира се, задачата на марсоходите съвсем не е да поставят рекорди - те често спират по пътя и могат да работят стационарно в продължение на седмици, ако се натъкнат на нещо интересно. Така например през последните месеци "Пърсъвиърънс" бе зает да проучва скалния нанос Исол. Екипът много искаше да събере проби от една от скалите, за която се смята, че е древна и може да крие тайни за ранната история на Марс. Работата бе затруднена поради факта, че в края на декември скалосъбиращата система се замърси с пясък и скални отломки. Но екипът се справи чудесно с почистването на системата и на 31-ви януари бе оповестено, че материалът от Исол е колекциониран успешно. 

2022-record-move-perseverance.jpeg

На тази снимка, заснета от "Пърсъвиърънс" на 6-ти февруари, се виждат следите от марсохода след рекордното му придвижване. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

Напомням на читателите, че "Пърсъвиърънс" е първата от три мисии, които са посветени по събирането на проби от Марс и доставката им на Земята. НАСА и ЕКА вече се трудят по реализацията на втората роботизирана експедиция. Построен от ЕКА марсоход ще прихване колекционираните от "Пърсъвиърънс" проби и ще има за задача да ги натовари на възвръщаема ракета, откъдето ще поемат курс към околомарсианска орбита. Там специален орбитален апарат ще се скачи с изстреляната от Марс възвръщаема капсула и дългото пътешествие към Земята ще може да започне.

Но това е задача, която ще бъде изпълнена в по-далечното бъдеще. Сега основният фокус е насочен към "Пърсъвиърънс", който трябва да пристигне в пресъхналата делта от отдавна пресъхналата река. Именно там марсоходът би могъл да открие доказателства дали някога на планетата е имало живот или не. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4353-2022-perseverance-record-driving

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

НАСА връчи на Локхийд Мартин договор за построяването на ракетата, която ще излети от Марс към Земята

Nasa-mars-ascend-vehicle.jpg

На илюстрацията: възвръщаемата ракета излита със събраните проби към околомарсианска орбита. Image credit : NASA/JPL-Caltеch

8 февруари 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА връчи договор на Локхийд Мартин за построяването на ракета, която ще трябва да излети от Марс с пробите, събрани от марсохода "Пърсъвиърънс". Но за разлика от доказалата се през последното десетилетие успешна стратегия за финансирането на фирмите чрез договори за фиксирана сума, ракетата на Локхийд Мартин ще бъде разработена съобразно договор от типа "разходи плюс". 

Програмата за взимане на проби от скалите и почвата на Марс и доставката им на Земята се осъществява от НАСА със сътрудничеството на Европейската космическа агенция (ЕКА), като тя включва три мисии, първата от които е в ход (тази на марсохода "Пърсъвиърънс"), а другите две са в етап на планиране.

Понастоящем "Пърсъвиърънс" събира проби от делатата на кратера Йезеро. Впоследствие (най-рано през 2026 г.) трябва да бъде изстреляна втората мисия, състояща се от американски спускаем апарат и европейски марсоход, който трябва да прихване пробите от "Пърсъвиърънс" и да ги извози към спускаемия апарат. Този спускаем апарат служи и като платформа, от която ще бъде изстреляна ракетата - същата, която ще бъде построена от Локхийд Мартин.

Ракетата трябва да излети успешно и да се скачи в околомарсианска орбита със специален орбитален апарат на Европейската космическа агенция. Апаратът ще превози пробите от орбитата на Червената планета до Земята, като това ще се случи в началото на следващото десетилетие.

Истинското предизвикателство представлява построяването на ракетата, която предстои да бъде изстреляна от Марс. Никога досега космическа ракета не е излитала от повърхността на друга планета. Тя трябва да е достатъчно здрава, за да издържи на суровите марсиански условия и същевременно адаптивна, за да може да работи в тандем с останалите апарати от програмата. Освен това е нужно да е достатъчно малка, за да се вмъкне в спускаемия апарат и да бъде доставена на Червената планета. 

Локхийд Мартин се задължава да построи няколко изпитателни модела и един летателен модел, който ще се използва за същинската мисия. 

Важно уточнение е, че за разлика от доказалата се през последното десетилетие стратегия за финансирането на космическите проекти чрез договори за фиксирана сума - същата стратегия, която доведе до създаването на товарните кораби "Сигнус" и "Карго Драгън" съответно на Нортроп Груман и СпейсЕкс, както и на пилотирания кораб "Крю Драгън", същата стратегия, посредством която НАСА работи със СпейсЕкс за проектирането на пилотиран лунен модул, то проектът на НАСА и Локхийд Мартин за създаването на марсианската ракета ще бъде финансиран чрез договор "Разходи Плюс". НАСА предвижда, че ще бъдат усвоени $194 милиона, но агенцията ще покрива допълнителните разходи в случаи на забавяния и проблеми (спомнете си, че днес Боинг, а не НАСА покрива всички разходи при повредите на кораба "Старлайнър", както и трябва да бъде). Космическите експерти са на мнение, че Локхийд Мартин няма да се справи за тези $194 милиона, сумата ще набъбне драстично и непременно ще има сериозни отлагания. 

Би следвало опитът на НАСА с лунната ракета "Спейс Лонч Систъм" и кораба "Орион", които се финансират чрез "Разходи Плюс", да е достатъчен - те все още не са готови за полет. Ръководството на програмата за взимане на проби от Марс по същия модел не би довело до нищо добро. Не е чудно, че НАСА среща сериозна критика по този въпрос.

"Изглежда, че се опитват да превърнат проекта за доставката на проби от Марс в програма за работни места", твърди Робърт Зубрин, основател на влиятелната неправителствена организация Марсианско общество. "Има твърде много дейности и всеки ще може вечно да работи по тях. Инициативата ще сработи за всички, освен за тези, които действително искат да получат проби, тези, които искат да свършат и други научни задачи, както и данъкоплатците".

Критиката изглежда резонна, още повече, че между първата мисия "Пърсъвиърънс", която понастоящем работи на Марс, и последната, която ще достави пробите от Червената планета на Земята, ще минат поне 10 години. През това време новият кораб на Илон Мъск "Старшип" вероятно ще бъде напълно готов и ще прави редовни курсове между планетите от Слънчевата система.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4354-2022-lockheed-mars-ascend-vehicle

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Отбелязваме една година от кацането на марсохода Пърсъвиърънс. Ето какво постигна мисията през изминалото време!

2022-17-feb-perseverance-images.jpg

Снимка, заснета от марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс" на 17-ти февруари 2022 г. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

18 февруари 2022 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. На 18 февруари 2021, точно преди една година, екипите на НАСА се подготвяха за кацането на най-амбициозната марсианска мисия в историята на космонавтиката. Към този момент американската космическа агенция бе постигнала общо осем успешни кацания на Червената планета в периода между 1976 и 2018 г., но нито едно от тях не бе толкова сложно, колкото това на най-новия марсоход "Пърсъвиърънс". Той трябваше да се спусне в кратер на име Йезеро, наподобяващ пресъхнало езеро, в което се влива структура, приличаща на речна делта. Залогът бе огромен - пресъхналите речни корита са най-подходящите места, където може да намерим следи от отминал живот на Марс. Но предходните мисии бяха кацали в сравнително равнинни местности, докато Йезеро е осеян с опасности. 

Кацането трябваше да се осъществи изцяло в автоматичен режим - отнема между 5 и 20 минути на един радиосигнал да пристигне от Марс до Земята в зависимост от орбиталните позиции на двете планети, така че бе невъзможно наземното ръководство да вземе навреме мерки в случай на проблем. Единственото, което можеха да направят екипите, бе да чакат и да се надяват, че всичко ще мине наред. Надеждата бе "Пърсъвиърънс" да се спусне съвсем близо до делтата, за да започне своевременно научната си програма. Но това бе вторична цел - най-важното бе "Пърсъвиърънс" да пристигне непокътнато до повърхността, независимо къде попадне сред кратера Йезеро, и да не се разбие. За тази цел бордовият компютър бе зареден с програми, които да преценяват опасностите при снижаването и в случай на премеждия да отклонят траекторията. 

В крайна сметка точно това се случи - компютърът безпогрешно разпозна препятствията по пътя и подаде нужните команди, за да насочи "Пърсъвиърънс" към безопасно място. Минути по-късно марсоходът пристигна незасегнат на марсианската повърхност. Последваха ръкопляскания, прегръдки и сълзи от заслужено облекчение. Но когато първите снимки пристигнаха на Земята, учените осъзнаха, че "Пърсъвиърънс" е далеч от делтата - на 2.5 километра от нея, като между тях ги делеше опасен песъклив терен. Екипът кръсти местността Сейтакс, което на езика Навахо означава "сред пясъците". 

Дните започнаха да се нижат, към Земята бяха изпратени първите научни сведения и изследователите прецениха, че вместо да бързат към делтата, добре би било да изучат Сейтакс и да разберат какви са характеристиките на дъното на кратера Йезеро. Обикновено дъната на пресъхналите водоеми са осеяни със седиментни скали. Вместо това учените откриха, че скалите в Йезеро са магмени - такива, каквито биха се образували в поток от лава, а не в езеро. 

"Всички скали, които до този момент категорично сме определили, са магмени", твърди Кен Фарли, част от екипа на мисията. "Те нямат нищо общо с езерото". С други думи, "Пърсъвиърънс" не се разхожда директно по дъното на езерото, а по материал, който се е натрупал върху дъното на по-късен етап в историята на Марс.

Впоследствие, докато се събираха още данни, изследователите откриха, че макар и изследваните досега скали да са вулканични, те все пак са били повлияни от древната вода. Тя е издълбала в тях тунели и джобове. На Земята подобни скали са идеалното място за търсенето на живот. Затова бе взето решение да се вземат проби от тях, които по-нататък да бъдат доставени на нашата планета с цел изучаването им в наземни лаборатории. Тук е коректно да напомня, че "Пърсъвиърънс" е първата от общо три мисии, които са част от мащабна програма на НАСА за колекционирани на проби от Марс и доставката им на Земята. Задачата на "Пърсъвиърънс" е да опакова пробите в контейнери и да ги натрупа на подходящи депа, откъдето след няколко години ще бъдат прибрани от европейски марсоход, натоварени на американска ракета и изстреляни към околомарсианска орбита. Там те ще бъдат прихванати от европейски орбитален апарат, който ще се отправи към Земята. 

Но взимането на проби се оказа по-сложна задача, отколкото екипът предполагаше, че ще е. Първият опит през август миналата година завърши с провал - поради спецификите на марсианските скали издълбаният материал не успя бъде поет от роботизираната апаратура и да бъде прехвърлен в цилиндричния контейнер. Тъй като системата за пробовзимане е изцяло автоматизирана, а процесът е еднопосочен, нямаше как контейнерът да се използва повторно. Сега той съдържа ценна проба от марсианската атмосфера. 

През септември учените опитаха отново, като този път сполучиха! От тогава до сега "Пърсъвиърънс" е събрал успешно шест скални проби.

Като странично постижение марсоходът достави на Червената планета експериментален хеликоптер на име "Инджинюъти". Първоначално бе предвидено той да работи 30 дни, но хеликоптерът надживя многократно експлоатационния си период и към този момент е изпълнил благополучно 19 полета. Днес летателният апарат разузнава пътя пред "Пърсъвиърънс" и му помага да избягва препятствията.

Успехите са безспорни. И въпреки всичко не бива да забравяме, че "Пърсъвиърънс" бе изпратен в Йезеро, за да изучава речната делта. А покрай забавянията да бъде проучен Сейтакс делтата все още не е достигната. Счита се, че с текущите темпове на придвижване марсоходът ще се озове на главната си изследователска цел най-рано в началото на април. От утре "Пърсъвиърънс" започва втората си година работа на Червената планета, а предвидената продължителност на основната мисия е двугодишна. Така че екипите споделят, че усещат вече напрежението. За да може да бъде покрит критерият за успех на основната мисия, марсоходът трябва да достигне делтата, да събере проби оттам и да ги натрупа в депо покрай ръба на кратера за доставка на Земята. 

За щастие темпът на работа е много висок, по-висок от този на стария и все още работещ марсоход "Кюриосити", а към настоящия момент не са констатирани сериозни технически проблеми. Така че несъмнено ни очакват вълнуващи месеци и имаме увереност, че "Пърсъвиърънс" ще изпълни всичките си предвидени задачи. 

Източници: Scientific American, Nature

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4372-2022-one-year-landing-perseverance

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът Кюриосити засне странна скала на Марс, която прилича на цвете

2022-flower-mars.jpg

Снимка на марсианското "цвете", изпратена от марсохода "Кюриосити" към Земята на 25-ти февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

27 февруари 2022 г. 14:30 ч.

Светослав Александров. В петък, на 25-ти февруари, американският марсоход "Кюриосити" изпрати интригуваща снимка от Червената планета, изобразяваща странно скално образувание, което наподобява цвете. Но колкото и да е антиинтуитивно за възприемане, това "цвете" не е биологична структура, а представлява минерална формация. 

"Кюриосити" не се натъква на подобна находка за пръв път - учените от екипа на мисията ни напомнят, че снимки на скали със странни форми са получени на Земята още през 2014 година. Тези структури са известни под названието "диагенетични кристални клъстъри". Терминът "диагенетичен" означава рекомбинация или преподреждане на минералите. Самите кристални клъстъри представляват комплекс от множество различни минерали. 

След проведени изследвания на сходни структури, изследователите са установили, че първоначално те са били запечатани в по-голяма скала, която с течение на годините ерозирала. Минералните клъстъри обаче са устойчиви на ерозия и така запазили причудливите си форми.

Не всички от тях обаче наподобяват цветя. Скоро след своето кацане през 2004 г. марсоходът на НАСА "Опортюнити" откри сферични клъстъри, които бяха наречени "боровинки". Действително на горепосоченото изображение можете да забележите в дясната му част типичните марсиански "боровинки", намиращи се в близост до "цветето". 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4391-2022-curiosity-flower-mars

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

ЕКА определи шанса за изстрелване на ЕкзоМарс през тази година като минимален

28 февруари 2022 г. 18:20 ч. Изстрелването на втората съвместна мисия от програмата на Европа и Русия "ЕкзоМарс" през тази година се определя от Европейската космическа агенция като малко вероятно. 

Това бе съобщено в ново становище на ЕКА, публикувано на страницата на агенцията днес

ЕКА внедрява всички санкции, приети от страните-членки. Агенцията оценява тяхното влияние върху всяка текуща космическа програма. Относно решението на Русия да изтегли работниците си от космодрума Куру във Френска Гвиана, агенцията разглежда възможността планираните занапред изстрелване на мисии с руски ракети да бъдат прехвърлени към използваната днес европейска ракета "Ариана 5" и тези от ново поколение "Вега С" и "Ариана 6". 

Ето какъв е първият коментар на Дмитрий Рогозин, шефа на Роскосмос, по този повод публикуван в неговия Телеграм канал, без превод: "Европейское космическое агентство назло русской бабушке решило отморозить себе уши."

2022-esa-roscosmos-partnership.jpeg

На снимката: техници подготвят спускаемата мисия "ЕкзоМарс 2022" за полет тази година. Фото: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4393-2022-exomars-launch-unlikely

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс събра успешно седмата си проба от Червената планета

2022-7-march-perseverance-rock-sample.jp

Скалата, от която марсоходът "Пърсъвиърънс" събра седмата си проба. Снимката бе заснета на 7-ми март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

10 март 2022 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" благополучно издълба скала и събра от нейната вътрешност седмата си поред проба от Червената планета. Сега остава да бъде колекционирана още само една проба от песъкливата местност Сейтакс, след което "Пърсъвиърънс" най-после ще я напусне и след дълги забавяния ще се отправи към делтата на кратера Йезеро. Именно на това място може да има доказателства за наличието на отминал живот на Марс. 

Забавянията донякъде са оправдани. Делтата на Йезеро е основната научна цел на мисията. На Земята речните делти са идеалното място, където учените биха търсили следи от отдавна изчезнали организми. Ето защо първоначално учените бяха планирали марсоходът да кацне съвсем близо до делтата. Само че докато "Пърсъвиърънс" се спускаше към марсианската повърхност, бордовият софтуер установи, че теренът е осеян с опасности и затова компютрите паркираха самоходната машина на 2.5 километра от подбраното местонахождение. Там екипът се натъкна въпросната песъклива местност Сейтакс. Тъй като впоследствие беше установено, че намиращите се в местността скали са с вулканичен произход, но все пак оформени от влиянието на водата на древното езеро, учените решиха да прекарат дълги месеци сред Сейтакс и да вземат проби, за да датират точно различните периоди от геоложката история на Марс. Вулканичните скали са особено подходящи за тази задача. Напомням на читателите, че събраните проби ще бъдат прихванати от бъдеща американо-европейска мисия и изпратени към Земята за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. 

Но стига вече протакане - делтата чака! Скоро "Пърсъвиърънс" ще започне финалния етап от пътешествието към нея, заобикаляйки северния склон на Сейтакс и тръгвайки на запад. Вече пристигнал там, марсоходът ще изследва седиментни скали, глини и вероятно заоблени камъни, довлачени от водата от отдалечени от Йезеро местности. Ако някога на Червената планета е имало живи организми, възможно е следите от тяхното съществуване да са погребани под слоя прах, покриващ скалите на делтата. 

Пътешествието на "Пърсъвиърънс" ще бъде подпомагано от разузнавателния безпилотен хеликоптер "Инджинюъти", който, след година работа на Марс, продължава да е в много добро състояние, без съществени следи от износвания. В края на февруари хеликоптерът изпълни 20-тия си полет. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4418-2022-perseverance-collects-seventh-rock

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Успех: Хеликоптерът на НАСА Инджинюъти отбеляза 21-вия си полет на Марс!

14 март 2022 г. 19:55 ч. На 11-ти март хеликоптерът "Инджинюъти" изпълни 21-вия си полет на Червената планета, оповести Лабораторията за реактивно движение на НАСА

"Инджинюъти" е пропътувал 370 метра по време на този полет, като постигнатата максимална скорост е 3.85 м/сек. Дронът е останал във въздуха за 129.2 секунди.

Понастоящем екипът на мисията използва хеликоптера, за да разузнава терена пред марсохода "Пърсъвиърънс", докато той се опитва да достигне до делтата на кратера Йезеро. Именно там учените очакват да открият следи от древен живот на Марс.

Макар че отмина близо година, откакто "Инджинюъти" бе спуснат самостоятелно на марсианската повърхност, летателният апарат е в отлично състояние и почти няма износвания. Инженерите очакваха той да работи само месец, но хеликоптерът разби всички очаквания. 

2022-ingenuity-21st-flight.jpg

Снимка, заснета от "Инджинюъти" по време на 21-вия му полет. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4425-2022-ingenuity-aces-21st-flight

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

ЕКА официално преустанови работата с Русия по ЕкзоМарс

17 март 2022 г. 16:30 ч. Управляващият съвет на Европейската космическа агенция с пълно единодушие прие решение да прекрати сътрудничеството с Русия по съвместната руско-европейска мисия "ЕкзоМарс-2022". 

Напомням на читателите, че мисията трябваше да излети през есента на тази година с руска ракета-носител "Протон-М". Впоследствие кацането на амбициозния европейски марсоход "Роузалинд Франклин" трябваше да бъде осъществено с руска спускаема платформа "Казачок".

Оттук насетне директорът на ЕКА Йосиф Ашбахер е оторизиран да проведе бързо проучване сред европейската индустрия, за да се разгледат възможностите за самостоятелно изстрелване и приземяване на марсохода върху марсианската повърхност през близките години. 

Коментар от Светослав Александров, администратор на КОСМОС БГ:

"ЕкзоМарс" беше първият реален шанс на Русия да се опита да кацне на Марс след неуспешното изстрелване на мисията "Марс-96" през 1996 година. Макар и с минимална вероятност за благополучие, отчитайки аварийността на руските космически технологии, това все пак бе някакъв шанс. 

Руска мисия не е навлизала в атмосферата на Червената планета от 1974 година (АМС "Марс 6") - това е и последният марсиански спускаем апарат, построен по съветско време. След разпадането на СССР през 1991 година Руската федерация има два опита за самостоятелни мисии към Марс (горепосоченият от 1996 и "Фобос-Грунт" през 2011 г.) - и двете мисии се провалят при изстрелването.

Русия можеше да получи уникален шанс да участва в световните междупланетни изследвания благодарение на международното сътрудничество, ковано години наред с дипломация и разум. В рамките само на няколко седмици то бе потопено в кръв. 

Днес САЩ е световен лидер в изучаването на Марс с три работещи мисии на повърхността - "Пърсъвиърънс", "Кюриосити" и "Инсайт". Китай е на почетното второ място с една мисия "Чжурон". 

Руснаците дори няма да са трети. Но не ги жалете. Не го заслужават. 

Източник: ЕКА

2022-esa-roscosmos-partnership.jpeg

На снимката: техници подготвяха спускаемата мисия "ЕкзоМарс 2022" за полет тази година - очевидно това няма да се случи. Фото: Роскосмос

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4434-2022-exomars-canceled

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...