Отиди на
Форум "Наука"

Роботизирано изследване на Марс


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 12-тия си и най-рискован полет на Марс

18 август 2021 г. 10:40 ч. Мисията на хеликоптера "Инджинюъти", който бе доставен на Марс през февруари от американския марсоход "Пърсъвиърънс", е категоричен успех. На 16-ти август хеликоптерът изпълни 12-тия си благополучен и най-рискован до момента полет. 

Според информацията, публикувана на сайта на НАСА, рискът се е състоял в това, че "Инджинюъти" е трябвало да премине над изключително релефната местност Séítah South. Бордовият софтуер разчита, че хеликоптерът прелетява над сравнително плосък терен и отклонения от това могат да объркат компютъра. 

Но беше важно за учените да получат снимки на местността, която иначе е опасна "Пърсъвиърънс". Възможно е "Инджинюъти" да открие някакъв по-достъпен за марсохода участък, който да му позволи да изучи някои от най-вълнуващите скали, както и потенциално да вземе проби от тях за по-нататъшно изпращане към Земята.

2021-16-august-ingenuity-major-success.j

Снимка от хеликоптера "Инджинюъти", заснета по време на неговия успешен полет на 16-ти август. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4124-2021-ingenuity-12th-flight

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Марсоходът на НАСА Кюриосити достигна до отдавна желана от изследователите местност

2021-3-july-panorama.jpg

Панорамна снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 3-ти юли. Натиснете тук, за да я разгледате в Youtube. Photo credit : NASA / JPL-Caltech / MSSS

19 август 2021 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. Заоблени хълмове и начупени скали - за един човек, който не е запознат в дълбочина с планетарната геология, това не говори много. Но за учените, работещи с марсохода на НАСА "Кюриосити", подобна гледка ги изпълва с възхита. Самоходната машина на НАСА най-сетне достигна до местност, за която изследователите мечтаят от години. 

Напомням на читателите, че "Кюриосити" катери склоновете на марсианската планина Шарп, най-високата точка на която е Еолия - 5.5 километра. Последните снимки от марсохода показват, че той се намира между региона, който е богат на глини и този, който е изобилен на сулфати. Подобнно редуване на регионите е разпространено из целия Марс и учените смятат, че изучаването на този променен пейзаж може да разкрие тайните на онова минало, когато Червената планета се е превърнала от топъл и подходящ за живот свят в днешната ледена пустиня.

"Скалите тук ще започнат да ни говорят за това как тази някога топла планета се е преобразувала в студения Марс днес, а също така колко дълго обитаемите местности са се запазили дори и след като това се е случило", смята д-р Абигейл Фреймън от екипа на мисията и изследовател към Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

2021-19-aug-curi-photo.jpg

Снимка, заснета от навигационните (черно-бели) камери на марсохода "Кюриосити". Photo credit : NASA / JPL-Caltech

"Кюриосити" кацна на марсианската повърхност преди девет години, на 9-ти август 2012, и вече започва своята десета година работа. За това време той е издълбал с научна цел общо 32 скали, като последното пробиване беше осъществено преди броени седмици. Понастоящем марсоходът заснема и множество изображения, които са с високо качество и показват ясно характеристиките на пейзажа. Това е така, понеже в региона на "Кюриосити" е зима, съответно в атмосферата няма голямо количество прахови частици. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4125-2021-curiosity-reaches-changing-landscape

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Китайските учени представиха нова панорамна снимка от марсохода Чжурон

2021-zhurong-new-panorama.jpg

Новото панорамно изображение от "Чжурон". Натиснете тук, за да увеличите. Photo credit : CNSA/PEC

31 август 2021 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Китайските изследователи, работещи върху мисията на марсохода "Чжурон", публикуваха нова панорамна снимка. На нея се вижда, че самоходният апарат е достигнал до обширна дюна. 

Към настоящия момент "Чжурон" е изминал общо около 1 064 метра, като маршрутът на марсохода е в посока южно от спускаемата платформа. Учените искат да работят максимално дълго с мисията, тъй като от средата на септември започва принудителна двумесечна пауза на изследователската дейност поради факта, че Червената планета ще застане зад Слънцето. 

"През това време Земята, Марс и Слънцето ще се подредят почти в права линия и разстоянието между Земята и Марс ще е най-голямо", съобщава Чжан Рончиао от китайската космическа агенция CNSA. "Електромагнитната радиация на Слънцето значително ще повлияе на комуникацията между марсохода, орбиталната сонда и наземното ръководство".

Според китайските изследователи "Чжурон" е събрал около 10 гигабайта данни от различните прибори в периода между месец май (когато бе осъществено кацането) и днешния ден.

Ако през месец ноември работата на марсохода бъде възобновена благополучно, той ще продължи да се придвижва сред равнината Утопия на юг, като ще достигне до пресъхнало древно крайбрежие.

Изображението, както и допълнителни графични материали, можете да свалите от този линк (с обяснения на китайски). 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4140-2021-zhurong-new-panorama-august

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

УСПЕХ: Пърсъвиърънс събра първата си проба от Марс за по-нататъшна доставка на Земята!

3 септември 2021 г. 10:45 ч. След неуспешен опит по-рано през лятото, този път американският марсоход "Пърсъвиърънс" благополучно събра първата си проба от скала за по-нататъшна доставка на Земята. 

Първоначалните снимки показват, че в контейнера има наличен матерал. Утре, на 4-ти септември, се очаква да бъдат получени нови и по-подробни изображения при по-добро осветяване. 

Напомням на читателите, че "Пърсъвиърънс" е първата мисия на Марс, която е снабдена със системи за колекционирането на проби за по-нататъшен превоз към нашата планета. Тези проби ще бъдат събрани през следващите години от последващи експедиции, които НАСА организира съвместно с Европейската космическа агенция. 

Източник: НАСА

2021-perseverance-first-rock.jpg

На тази снимка, заснета от "Пърсъвиърънс" на 1-ви септември, се вижда мястото, откъдето е взета скална проба за по-нататъшна доставка на Земята. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

2021-perseverance-first-rock-sample.jpg

Контейнерът със събраната проба. Credits: NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4143-2021-perseverance-first-sampling-success

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Първите две проби, събрани от марсохода Пърсъвиърънс, ще разкрият древната история на Червената планета

2021-Drilled-holes.png

На тази снимка, заснета от марсохода "Пърсъвиърънс", се вижда скалата Рошет, където бяха издълбани първите два отвора с цел събиране на проби. Вляво - отворът, откъдето беше взета пробата Монтаняк, а вдясно - отворът, откъдето беше взета пробата Монтданье. Натиснете тук, за да разгледате изображението в пълен размер. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

13 септември 2021 г. 18:50 ч.

Светослав Александров. След като на 6-ти септември марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" успешно събра първата си проба, наречена Монтданье, на 8-ми септември беше взета още една проба на име Монтаняк от същата скала. Когато двете проби бъдат доставени на Земята, анализът им ще разкрие най-интригуващите подробности за онзи период от далечната история на Червената планета, когато тя е започнала да пресъхва и се е превърнала от топъл и подходящ за живота свят в днешната ледена пустиня. 

"Изглежда, че нашите първи скали разкриват потенциална устойчива и обитаема среда", съобщава Кен Фарли, изследовател от института Калтек и част от екипа на "Пърсъвиърънс". "Важното е, че е имало вода за дълъг период от време". 

Първите скални проби, които бяха взети за бъдещ анализ в наземните лаборатории, представляват вулканичен базалт и вероятно са се появили след пресъхването на потоци от лава. Наличието на кристали във вулканичните скали спомага за по-точно радиометрично датиране. Всяка проба, която отсега нататък ще бъде събрана, ще разкаже част от историята на кратера Йезеро, където работи "Пърсъвиърънс". Тази история включва образуването на кратера, появата на самото езеро в него, пресъхването на езерото и промяната на климата.

Нещо повече - екипът на "Пърсъвиърънс" е установил, че в скалните проби има соли. Тези соли са се образували, когато подпочвените води са протичали край скалите и са променили първоначалните им минерали, или (което е по-вероятно), когато водата се е изпарила, оставяйки след себе си солните наноси. Дори съществува възможност солите да са захванали миниатюрни капчици древна марсианска вода. Ако това е вярно, изследователите ще разкрият най-дълбоките тайни на древния климат на Марс. 

Научният екип е наясно със сигурност, че на дъното на кратера е имало езеро. Признаците затова са категорични. Това, което не се знае, е колко време е просъществувало езерото, преди да пресъхне. До съвсем скоро изследователите не са могли да отхвърлят хипотезата, че езерото го е имало за период, не по-дълъг от 50 години - т.е. кратерът е бил залят от наводнение, след което бързо пресъхнал.

Но за радост на учените характеристиките на събраните до този момент скални проби са такива, че предполагат, че водата е съществувала за продъжително време.

Екипът няма търпение да събере още проби от Марс, като следващата цел е скала, разположена на 200 метра от "Пърсъвиърънс" в областта Южен Шейтах. Но учените ще трябва да почакат. През октомври Червената планета ще застане зад Слънцето спрямо Земята. Това означава, че радиокомуникацията със всички работещи мисии на Марс ще бъде временно преустановена за няколко седмици.

Събраните от "Пърсъвиърънс" проби сe съхраняват в специални титаниеви контейнери с тръбовидна форма. Стои обаче въпросът с по-нататъшната им доставка на Земята. Марсоходът ще трябва да създаде множество депа на Марс, където пробите ще бъдат натрупани. Там те ще бъдат взети от следващата мисия, която американската космическа агенция подготвя съвместно с европейската. Специален марсоход ще събере контейнерите, след което ще ги извози до възвръщаема ракета. Чрез нея пробите ще отлетят към околомарсианска орбита и след скачване с орбитален модул, пътешествието им към Земята ще може да започне. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4154-2021-perseverance-mars-history

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Мисията на НАСА ИнСайт измери най-силния трус на Марс от началото на научната програма!

2021-22-september-insight.jpg

Снимка на повърхността на Марс, заснета от "ИнСайт" на 22-ри септември. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

25 септември 2021 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа мисия "ИнСайт", която работи на повърхността на Марс от есента на 2018-та година до ден днешен, успя да измери най-силния и продължителен трус досега. Голямото "марсотресение" бе установено на 18-ти септември - съвсем по случайност, когато екипът на роботизираната експедиция празнуваше 1 000 местни дни на Червената планета.

Трусът бе с магнитуд 4.2 по скалата на Рихтер и продължи час и половина - забележителен факт, отчитайки, че повечето от земетресенията на нашата планета траят едва няколко секунди. Изследователите все още търсят причината защо някои от трусовете на Марс са толкова дълготрайни. 

Това е третото голямо марсотресение, което "ИнСайт" откри в рамките на един календарен месец. Предишните бяха установени на 25-ти август, когато сеизмометърът на мисията последователно отчете едно с магнитуд 4.2 и друго с магнитуд 4.1. 

Дотогава мисията не се бе радвала на сериозни трусове, като предходният рекорд беше през 2019 година - единичен трус с магнитуд 3.7.

Напомням на изследователите, че учените, работещи с "ИнСайт", използват сеизмичните вълни, за да изучат вътрешната структура на Марс. Вълните се променят, докато пътуват през марсианската кора, мантия и ядро и така могат да предоставят информация за техните свойства. Знаейки какъв е строежът на Марс и на Земята, изследователите са в състояние да разберат ранната еволюция на планетите и как те са се формирали от протопланетарния диск.

Екипът на експедицията извади страхотен късмет, че откри тези силни трусове. Това можеше и да не се случи - през последните месеци върху слънчевите панели на "ИнСайт" се натрупа много прах и учените се притесниха, че ще се наложи да изключат инструментите с цел съхраняване на електроенергия и оцеляване на космическия апарат през тежката марсианска зима. Слава Богу екипът успя да измисли начин, по който панелите да бъдат почистени и сеизмометърът остана активен. Сега зимата отминава и Червената планета отново се приближава към Слънцето, което означава повече ток и още дълго време научни изследвания.

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4169-2021-insight-mars-quake

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

ПЪРВИ ОТКРИТИЯ: Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс разкри интригуващи тайни от миналото на Червената планета!

2021-perseverance-delta-confirmed.jpg

Разположението на скалите и структурирането на слоевете доказват категорично - в района на кратера Йезеро е имало езеро, река и делта. Credits: NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS

7 октомври 2021 г. 22:07 ч.

Светослав Александров. В продължение на дълги години учените са си представяли историята на Марс по следния начин: в далечното минало планетата е била с плътна атмосфера, топла, покрита от реки и езера, подходяща за живот. След това тя е загубила магнитното си поле, атмосферата изтъняла и повърхността ѝ се е превърнала в днешната ледена пустиня. Това, разбира се, е вярно - но новият марсоход на САЩ "Пърсъвиърънс" направи първите си открития, които разкриват интригуващи подробности, укрити до този момент от взора на изследователите.

Екипът на марсохода реши мястото на кацане да е кратер на име Йезеро - при това неслучайно. Погледнато от орбита, в района на кратера има структури, които приличат на река, нейната делта и езеро. Разбира се, съществуването на тези водоеми бе само догадка - докато "Пърсъвиърънс" не беше кацнал, никой не можеше да твърди това със сигурност. Но сега, след като са получени първите данни, може да кажем със сигурност - учените са били прави в предположенията си! Снимките от панорамните камери "MastCam-Z" и от микроскопа "RMI" доказват категорично - подредбата на скалите на дъното на кратера, както и на скалните слоеве, потвърждават това, което всеки един геолог би очаквал да види в района на пресъхнала някога делта. Да, някога Йезеро е бил покрит от езеро и е имало река, която се е вливала в езерото.

Но историята се оказва по-комплексна, отколкото досега се смяташе. 

Учените са получили данни, които свидетелстват, че нивото на водата се е променяло драстично в хода на историята - то ту се е издигало, ту е спадало до момента, в който езерото изцяло пресъхнало. Засега обаче не е ясна причината за това - дали флуктуациите са се дължали на сезонни промени или на катастрофични явления. Нужни са още проучвания, като за тази цел "Пърсъвиърънс" ще бъде изпратен да изследва скалите, които са позиционирани в самата делта. Тези сведения са описани в една от статиите, публикувани днес на страниците на престижното научно списание "Сайънс".

Открити са и големи, заоблени камъни, които със сигурност са се търкаляли по дъното на Йезеро, но тук също има изненада - те са прекалено масивни, за да са могли да бъдат довлачени от река. Едно от възможните обяснения е, че някога на Марс имало силни наводнения, които са натрупвали скалите в езерото. Какво е довело до хипотетичните наводнения не е ясно, но на Земята подобни явления се причиняват от изобилна преципитация или топене на ледовете.

Но сюжетът на марсианското минало се заплита още повече според друга статия, публикувана на страниците на списание "Нейчър". Тя разкрива, че известна част от долините на Марс, може би четвърт от тях, са били издълбани от краткосрочни явления - например от гореспоменатите наводнения. И ако досега сме считали, че марсианските каньони са били изваяни в течение на стотици или хиляди години, сега се натрупват данни, които свидетелстват, че вероятно са се образували за месеци или години.

Това са добри и лоши новини за перспективите някога на Червената планета да е имало живот. Необходимо е продължително време, за да се задействат механизмите на еволюцията и да се появят живи организми, така че наличието на краткосрочни събития в миналото не е това, което един астробиолог иска да чуе. Но от друга страна катастрофичните явления са могли да погребат вече възникналите оазиси на живота под седиментните слоеве, така че да са били защитени от по-късните промени на планетата и от космическата радиация. Така че скалните наноси по ръба на кратера Йезеро са перфектното място, където търсенето на следи от живот на Марс може да започне. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4186-2021-mars-perseverance-discoveries

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Екипът на марсианската мисия Ал-Амал публикува за свободно ползване първата порция от научни данни!

2021-uae-mars-mission-data.jpg

Eдна от снимките, които бяха обнародвани днес заедно с останалата част от събраните научни данни от мисията "Ал-Амал". Photo credit : UAE Space Agency 

9 октомври 2021 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. Екипът на роботизираната експедиция на ОАЕ "Ал-Амал", първата в историята на космонавтиката успешна мисия до Марс, организирана от арабска държава, официално обнародва и публикува за свободно ползване първата порция от събрани снимки и изследователски данни. 

Съгласно информацията, разпространена от официалния туитър акаунт на мисията, качени са 101 гигабайта данни за структурата и състава на марсианската атмосфера. 

Ръководството на проекта също така обещава, че отсега нататък на всеки три месеца ще се публикуват порции от научна информация и снимки без ограничения. 

Така космическата агенция на ОАЕ се придържа към политиката за отвореност, която е общоприета от световната научна общност. Съгласно тази политика, след като дадена космическа агенция изпрати успешно мисия до някое небесно тяло, на учените, построили изследователските инструменти, се осигурява ограничен период от време, през което те могат да разгледат първи данните и да направят открития преди всички останали. Този период е от порядъка на шест месеца (за междупланетните мисии) или една година (за астрономическите обсерватории), след което екипите са задължени да направят публични и да предоставят в сурова форма всички измервания, без да ги укриват от широката общественост. Именно такава е практиката на НАСА и на Европейската космическа агенция (ЕКА). 

Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал" пристигна благополучно в орбита около Марс на 9-ти февруари, а на 10-ти април научните ѝ инструменти бяха активирани. Тъй като на 10-ти октомври се навършват точно шест месеца оттогава, с днешното обнародване ОАЕ изпълнява своя ангажимент за публичност. 

Данните могат да бъдат свалени от следния архив: https://sdc.emiratesmarsmission.ae

"Наблюденията съдържат характеристики, които бяха напълно неочаквани и ние вярваме, че ще имат сериозни последствия за съществуващите модели относно марсианската атмосфера и за нашето разбиране за нейното поведение. Просто не сме очаквали структури от такъв магнитуд и комплексност", съобщава ръководителят на научния екип Хеса Ал-Матруши.

Сведенията разкриват, че плътността на атомния кислород в атмосферата на Червената планета варира много повече, отколкото досега се считаше и това е показател, че нивото на атмосферна турбуленция е необичайно.

"Атомният кислород се формира от слънчевата светлина, която разцепва водните молекули в долната част на атмосферата, след което той дифундира в горната част на атмосферата и избягва към космоса", казва Сара Ал-Амири от космическата агенция на ОАЕ. "Кислородът е най-гъст в близост до Марс, като обкръжава планетата подобно на ярък пръстен, след което изтънява и избледнява с отдалечаването".

Напомням, че основните научни цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня.

За тази цел на борда на автоматичната междупланетна станция са монтирани три построени в САЩ научни прибора:

ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър.

EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата.

EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4187-2021-al-amal-first-data-set

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...