Отиди на
Форум "Наука"

Роботизирано изследване на Марс


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

НАСА ще се опита да спусне апарат на повърхността на Марс този месец... но ще успее ли?

2018-insight-atmosphere.jpg

Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще влезе в атмосферата на Червената планета на 26-ти ноември. Но само топлинният щит и парашутите няма да са достатъчни за успешно кацане. Image credit : NASA/JPL-Caltech

6 ноември 2018 г. 19:10 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 26-ти ноември спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще извърши меко кацане на повърхността на Червената планета. Това ще е първата мисия, посветена на изучаването на вътрешната структура на Марс и чрез нея учените се надяват, че ще разгадаят най-големите тайни на неговата еволюция. 

Но преди изобщо да се стигне до началото на научната мисия, кацането на "ИнСайт" трябва да е успешно. А това не е никак гарантирано, даже напротив: шансът за провал не е малък. 

Провеждането на успешно кацане където и да е винаги е трудна задача, но при изучаването на астероидите, Луната и Венера, успехите са много повече. Само преди малко повече от месец спускаеми апарати на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) успяха да изучат повърхността на астероида Рюгу в рамките на мисия "Хаябуса 2". През 2014-та година европейската мисия "Розета" успя да спусне на повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко малкия апарат "Филе". През 2013-та година Китай осъществи меко кацане на Луната. Преди това, през 2005-та година, Европейската космическа агенция (ЕКА) проведе безпроблемно кацане на Титан с апарата си "Хюйгенс", който летя прикачен към американската мисия "Касини". А пък през 70-те и 80-те години съветските учени реализираха чудесна изследователска програма на Венера. 

Но да сравним как стоят нещата с Марс. Европейската космическа агенция се опита на два пъти да спусне апарат на повърхността му - през 2003-та и 2016-та година. И двата апарата претърпяха авария, макар че вторият през 2016-та (това е "Скиапарели") успя да проведе важни научни измервания по време на спускането си. В рамките на космическата програма на СССР бяха проведени четири опита за щацане през 70-те години: "Марс 2", "Марс 3", "Марс 6" и "Марс 7". От всички тях само "Марс 3" достигна успешно повърхността, макар че той престана да излъчва радиосигнали броени секунди след кацането, а "Марс 6" изпрати някои атмосферни данни, преди да се разбие. 

САЩ имат много повече успехи. През последните около две десетилетия НАСА успя да спусне на Марс мисиите "Марс Патфайндър" с марсохода "Съджърнър", марсоходите "Спирит" и "Опортюнити", стационарния полярен изследовател "Феникс" и големия марсоход "Кюриосити". Преди това, през 70-те години, агенцията също имаше две успешни кацания в рамките на програмата "Вайкинг". Но и американците имат провали - през 1999 г. беше загубена спускаемата мисия "Марс Полър Лендър", както и двете сонди тип импактор "Дийп Спейс 2". 

Статистиката не е никак в полза на човечеството: повече от половината спускаеми апарати, изпратени към Марс, са претърпяли някаква форма на провал. Множеството неуспехи доведоха до това журналистът Доналд Неф да измисли шеговития израз "Велик Галактически Таласъм" - това е митично чудовище, което живее на Марс и се храни с изпратените от хората апарати.  

Причината за честата аварийност обаче е доста по-прозаична - виновна е тънката марсианска атмосфера.

Когато един спускаем апарат каца на Луната или астероид, там е съществено по-лесно - просто се използват спирачни ретроракети. В случая с "Хаябуса 2" през септември и октомври дори не бяха нужни такива: след сближението на кораба-майка с астероида до височина 50 метра, слабата гравитация просто придърпа двата астероидохода "Минерва 2" и спускаемия апарат "Маскот" към повърхността. Луната има по-съществена гравитация, но както руснаците, така и американците и китайците са намерили начин да се справят с нея - ретроракетите се запалват в посока, обратна на движението на апарата. Не е съвсем тривиална процедура, но е напълно изпълнима. В случаи като Венера или завръщането на кораб обратно на Земята пък могат да се използват топлинни щитове и парашути. Даже топлинният щит може да убие над 99% от скоростта при кацане от орбита на Земята, а за останалия 1% се използват парашути (напр. при "Союз" или "Драгън") или крилати апарати (напр. при американската совалка в миналото или при ракетоплана, който ВВС на САЩ понастоящем използват). 

Марс има атмосфера, но нейното налягане в близост до повърхността е едва 0.6% от това на Земята на височината на морското равнище. Това е много тънък въздушен слой - на практика щеше да е много по-добре за земните изследователи, ако изобщо го нямаше. Марсианската атмосфера не може да бъде пренебрегната: трябва да се използват топлинни щитове и парашути. Но при навлизане от космоса със скорост 19 300 км/ч, топлинният щит може да забави скоростта до не по-малко 1 600 км/ч, като към този момент спускаемият апарат е на височина от марсианската повърхност, еквивалентна на тази на която летят земните пътнически самолети. След това може да се отвори парашут, който ще забави скоростта до 300-400 км/ч, но спускаемият апарат вече се намира само на няколко десетки метра от повърхността. Скорост от 300-400 км/ч е все още твърде голяма, за да оцелеят космическите апарати при съприкосновението с повърхността, затова в последните етапи се използват различни методи за омекотяване: ретроракети (като при "Феникс", "Вайкинг" и настоящия "ИнСайт"), амортизиращи възглавници (като при "Патфайндър", "Спирит" и "Опортюнити"), или шантави технологии като при "Кюриосити" - марсоходът бе спуснат с въже от платформа, която бе спряла на няколко метра от повърхността посредством спирачните си двигатели. 

Цялата процедура по кацане, започвайки от влизането в атмосферата до достигането на повърхността, отнема едва 6 минути, които в НАСА биват наричани "шест минути терор". За това кратко време автоматиката трябва да сработи перфектно. Няма абсолютно никакъв толеранс за грешка - един-единствен грешен програмен код, едно неправилно измерване, подадено от жироскопите или от висотомера, е достатъчно, за да се разбие апаратът сред марсианските скали. 

За да може НАСА да увеличи шанса на "ИнСайт" за меко кацане, са предприети множество мерки. На първо място: използва се изпробвана технология от "Феникс" - комбинация от парашути и спирачни ракетни двигатели. При това "ИнСайт" ще кацне в района на равнината Елизиум - перфектно плоска, без никакви географски забележителности, без големи скали и кратери, за да се елиминира възможността за неприятна изненада в крайния етап. Ако спускането е успешно, получените снимки ще ни покажат доста скучноват пейзаж. "ИнСайт" също така е специално проектиран да може да каца във всякакви метеорологични условия, включително прахова буря. 

И въпреки това стопроцентова гаранция няма. Остава само да се надяваме ... и да стискаме палци всичко да мине наред! 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2441-2018-insight-landing-preview 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Марсоходът от програма ЕкзоМарс 2020 може да кацне в марсианската равнина Оксия

10 ноември 2018 г. 21:00 ч. Учените, които подготвят мисията от втората част на програма "ЕкзоМарс", препоръчват европейският марсоход и руската научна платформа да кацнат в марсианската равнина Оксия, съобщи Европейската космическа агенция. Проучвания от орбита показват, че в региона на Оксия има богати на глини минерали, което е показател, че някога на това място е имало голям воден басейн. Тъй като целта на "ЕкзоМарс" е да търси следи от живот в миналото или в настоящето, Оксия би бил чудесен избор.

Предложението ще бъде прегледано от Европейската космическа агенция (ЕКА) и Роскосмос, като окончателното решение ще бъде взето през средата на 2019 година.

Напомням на читателите, че в рамките на първата мисия към програмата "ЕкзоМарс" през 2016 г. бе изстрелян орбиталният апарат "Трейс Газ Орбитър", който сега работи около Червената планета, както и демонстраторът на технологии по спускане и кацане "Скиапарели", който не успя да стигне безопасно до повърхността, но валидира работоспособността на важни технологии от втората част от мисията. Изстрелването на марсохода и руската научна платформа ще стане в периода между 25-ти юли и 13-ти август 2020 г. посредством руска ракета "Протон-М". Също както на "Трейс Газ Орбитър" работи български прибор за изучаване на космическа радиация "Люлин-МО", така и към руската спускаема платформа ще бъде монтиран наш прибор "Люлин-МЛ". 

exomars-rover-ws.jpg

Марсоходът към програма "ЕкзоМарс" ще лети през 2020 година. Credit : ESA

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2448-2018-exomars-2020-landing-site-considered

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Всички системи на борда на ИнСайт са в готовност за кацането на Марс утре

2018-insight-atmosphere.jpg

Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще влезе в атмосферата на Червената планета на 26-ти ноември. Но само топлинният щит и парашутите няма да са достатъчни за успешно кацане. Image credit : NASA/JPL-Caltech

25 ноември 2018 г. 12:50 ч.

Светослав Александров. Всички системи на борда на роботизирания апарат "ИнСайт" са в готовност за утрешното кацане на Марс. Ако всичко мине наред, спускаемата мисия ще се установи на повърхността на Червената планета в около 22:00 ч. българско време. 

Нормалната работа на бордовите прибори обаче не са от голямо успокоение за ръководството на екипа. Когато си говорим за кацане на Марс, провалът е норма, а не изключение - повече от половината мисии са претърпели авария. 

Добрата новина е, че НАСА има повече опит от останалите космически агенции - досега единствените успешни кацания върху Червената планета са плод на американския технологичен гений (макар че Русия има едно кацане в рамките на мисия "Марс 3" през 70-те години, тогава апаратът работи едва няколко секунди и не успява да изпрати никакви научни данни). Това означава, че ръководството на "ИнСайт" разполага с много опит от предходни мисии. А лошата новина е, че всяко кацане е само по себе си уникално, тъй като мисиите са уникални - т.е. винаги има шанс нещо да се обърка, защото профилът им е различен. 

Основният виновник за честата аварийност при марсианските кацания е тънката марсианска атмосфера. За разлика от Венера и Земята, които имат плътна атмосферна покривка, позволяваща използването само на топлинни щитове парашути, и за разлика от астероидите или Луната, където спирачните ракетни двигатели са достатъчни, тънката атмосфера на Червената планета усложнява всеки опит за спускане. Тя не може да бъде пренебрегната, следователно са необходими топлинни щитове и парашути. Но парашутите не могат да забавят скоростта до безопасния минимум, поради което се налагат различни стратегии за омекотяване във финалните етапи - спирачни ракетни двигатели, въздушни възглавници или авангардни системи като "небесния кран" на "Кюриосити". 

Поради факта, че атмосферата е тънка, метеорологичните явления на Марс оказват много по-голямо въздействие върху нейните свойства и така увеличават шанса за провал. Добрата новина е, че НАСА разполага с мощни мисии в орбита като "Марс Риконисънс Орбитър" и "Марс Одисей". Те непрекъснато наблюдават местното време. При нужда екипът на "ИнСайт" може да промени бордовите параметри до час и половина преди кацането. Лошата новина е, че веднъж щом самото кацане започне, нищо не може да се направи. От момента на навлизането в атмосферата до самото съприкосновение с повърхността минават едва 5-6 минути - това е по-малко време, отколкото на Земята е необходимо да се свари едно яйце до твърдо. Тъй като самият радиосигнал пътува от Марс до Земята за около седем минути, не е възможно процесът да се контролира дистанционно. Всичко зависи от бордовата програма. На практика в мига в който на Земята получим сигнал, че "ИнСайт" е навлязъл в атмосферата, фактически той вече ще се намира на марсианската повърхност - било то непокътнат или разбил се. 

Има няколко основни момента, които силно притесняват екипа, защото при тях шансът за провал е най-голям. Първият момент е разгръщането на парашута. Парашутът ще се разтвори докато скоростта на "ИнСайт" е по-голяма от тази на звука. Ако всичко мине наред, той не се разкъса и забави скоростта до по-ниска от тази на звука, първото голямо препятствие ще е преодоляно. Вторият важен момент е след като топлинният щит бъде освободен и "ИнСайт" задейства бордовия си радар. Това е най-рискованият етап - радарът трябва да подава коректни данни, а компютърът - да ги интерпретира правилно. В противен случай двигателите няма да се задействат за времето, което е необходимо за омекотяването в последните секунди. 

Аномалия в работата на всяка от тези системи е гаранция за разбиване. При кацането на "Марс 2" през 1971 година ъгълът на навлизане е твърде остър и парашутът не се разтваря. Относно американския провал през 1999-та година така и не разполагаме с информация какво точно се е случило, но последващи симулации показват, че вероятно вибрациите на крачетата на апарата са заблудили датчиците и компютърът си е "помислил", че "Марс Полър Лендър" е на повърхността, докато в реалността е бил все още високо в атмосферата. Сходен сценарий се случва през 2016-та година при кацането на "Скиапарели". Тогава европейският апарат разгръща топлинния щит и парашутите си, радарът дори започва да получава правилно данни за разстоянието от повърхността. Но инерциалната измервателна единица, която мери околоосното въртене, изпраща погрешни данни в продължение на само една секунда. Компютърът, вместо да повярва на радара, се доверява на инерциалната измервателна единица и изключва двигателите, докато "Скиапарели" е още на 3.7 километра от повърхността. 

Няма спор, че екипът на "ИнСайт" е използвал всички налични данни от предходни мисии. Проведени са стотици симулации. Проверени са безброй аварийни сценарии и са взети мерки те да не се случат. Но Марс е коварен и изобщо не оставя поле за грешки. Затова нормално е ръководството да се притеснява... за онзи сценарий, за който никой не се е сетил. За някоя сгрешена цифричка или обърнат знак... 

"Да чакаш да чуеш радиосигнал след кацането от космическия апарат е като да чакаш информация за здравословното състояние на близък човек", споделя Фара Алибай от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. 

За мнозина изследователи на Марс утре ще бъде напрегнат ден. Очакваме спускането с умерен оптимизъм, но и с ясното съзнание, че успехът не е гарантиран. Марс няма да се даде лесно. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2467-2018-all-systems-go-for-mars-landing-tomorrow

 

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Модератор Космически науки

НАСА с нова стратегия за възстановяването на радиовръзката с марсохода Опортюнити

2018-opportunity-s5104-photo.JPG

Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни 2018-та. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

27 януари 2019 г. 17:05 ч.

Светослав Александров. Инженерите от НАСА започнаха изпращането на нови команди, които ще проверят различни сценарии защо остарелият марсоход "Опортюнити" продължава да мълчи. За последен път на Земята бе получен радиосигнал от него на 10-ти юни миналата година, непосредствено преди да започне гигантската прахова буря. От тогава до сега ръководството на мисията слуша пасивно в случай че "Опортюнити" се събуди и самостоятелно започне да излъчва, но също така и действа активно, изпращайки команди към марсохода - с надеждата, че ако е буден и работоспособен, ще излъчи незабавно радиосигнал към Земята. 

Но за съжаление вече в продължение на близо осем месеца от "Опортюнити" няма ни вест, ни кост.

В отсъствие на радиосигнал специалистите от НАСА няма как да разберат какво може да се е случило с марсохода, дали е затрупан от голямо количество прах, който не позволява на батериите да се презаредят, или пък някакъв компонент на борда се е повредил непоправимо. Екипът неколкократно подчертаваше, че по време на бурята нямаше очакване температурите на Марс да паднат до такава степен, че да увредят електрониката. Но също така няколко пъти бе подчертано, че преценките за студоустойчивост са направени на базата на фабричните параметри, а годините със сигурност са оказали влияние върху издръжливостта. Някои членове на екипа обичаха да си служат с аналогията, че има разлика между това колко време един млад човек би могъл да престои навън през зимата, без яке, на минусови температури, и колко време може да издържи възрастен човек. В случая "Опортюнити" напомня за възрастния човек. На 25-ти януари се навършиха точно 15 години от кацането на марсохода - никога досега спускаем апарат не е работил толкова дълго време на друга планета. 

Част от новата стратегия на НАСА включва отреагиране в случай, че е отказала радиоапаратурата на борда. Екипът нормално използва радиоприемници и предаватели на "Опортюнити", които работят в обхвата на свръхкъсите вълни. Два от сценариите, които ще бъдат проверени, са дали основното радио на свръхкъси вълни е отказало, дали едновременно основното и резервно радио на свръхкъси вълни са отказали. Трети сценарий, който трябва да бъде тестван, е дали вътрешният часовник на марсохода е загубил представа за времето. На борда на "Опортюнити" има и УКВ радио, което марсоходът използва за връзка с прелитащите над него орбитални апарати. Ще бъде пратена команда за рестартиране на бордовия часовник и за изпращане на сигнал през УКВ радиото. 

"Има различни техники, с които искаме да проверим множество възможни сценарии за повреда на машината", съобщава Джон Калас от екипа. "Например ако и двата усилвателя на предавателите са се повредили, може ли да използваме все още УКВ радиото?"

Не е изключено обаче да е отказал някой основен компонент, без който мисията не може да продължи напред. Екипът е готов и за този сценарий. На никой не му се иска да каже "сбогом" на "Опортюнити". Та този марсоход работи от 2004 година насам, свикнали сме с неговите снимки и откритията, които правеше. 

Но всяко нещо си има край. В един момент идва време да се предаде щафетата. На Марс продължава да работи големият марсоход "Кюриосити", който кацна през 2012 година и сега катери планината Шарп. Преди два месеца успя да кацне и стационарният спускаем апарат на НАСА "ИнСайт", който ще изучава вътрешния строеж на планетата. Очакваме до няколко седмици да започне основната му научна програма. Изследванията на Марс не приключват с "Опортюнити" и в един момент, щем не щем, трябва да се фокусираме повече върху "ИнСайт" и предстоящите открития. 

Ако краят на "Опортюнити" е вече дошъл, това ще е повече от достоен завършек на мисията. Марсоходът ще си е отишъл не заради нескопосана техника, не заради фабричен дефект или някаква грешка на екипа, а заради независещите от наземното ръководство метеорологични условия на Червената планета. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2572-2019-new-efforts-recover-opportunity

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Марсоходът Кюриосити напусна хребета Вера Рубин, насочи се към нов регион с глинени наноси

2019-15-jan-curiosity-selfie.jpg

Марсоходът "Кюриосити" си направи това "селфи" на 15-ти януари. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS

30 януари 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" изучаваше хребета Вера Рубин от септември 2017-та година, но всяко нещо си има край. Най-накрая роботизираният апарат се насочи към нов регион, богат на глинени наноси. Става въпрос за падина, намираща се на юг от Вера Рубин.

Междувременно учените разполагат с множество данни от хребета, които ще анализират в продължение на месеци и години. На 15-ти декември "Кюриосити" взе своята 19-та скална проба от местоположение на Вера Рубин, наречено Рок Хол. А на 15-ти януари марсоходът използваше камерата на роботизираната ръка MAHLI, за да заснеме серия от 57 снимки, които впоследствие бяха съшити в едно "селфи".

Междувременно "Кюриосити" продължава да наблюдава запрашаването на небето, прелитащите над марсохода облаци и околностите на планината Шарп за евентуални прахови вихрушки. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2575-2019-curiosity-leaves-vera-rubins

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Европейският марсоход за 2020 г. бе кръстен на Розалинд Франклин

10 февруари 2019 г. 23:30 ч. Европейската космическа агенция оповести, че марсоходът от втория етап на руско-европейската програма "ЕкзоМарс" ще носи името на Розалинд Франклин.  

Франклин има важни приноси в определянето на структурата на ДНК. За съжаление тя умира през 1958 г. на 37-годишна възраст. Също така по време на нейния живот важни въпроси относно ДНК се считат все още за неразрешени. Тези фактори довеждат до това на изследователката да не бъде присъдена Нобелова награда. За съжаление няма практика тази награда да бъде връчвана посмъртно. Голяма част от приносите на Франклин са признати именно след нейната кончина.

Кръщаването на марсоход на името на Франклин е добро признание - това е първата биологична мисия, която ще кацне на Марс след епохата на програма "Вайкинг" през 70-те години на миналия век (без да броим неуспешната "Бийгъл 2" през 2003-та). Марсоходът има прибори, които могат да потвърдят наличието на минал или дори настоящ живот на Червената планета. 

Напомням на читателите, че вторият етап от реализацията на програма "ЕкзоМарс" е планиран за 2020 година, когато ще излети марсоходът и руска спускаема научна платформа. Първият етап бе реализиран през 2016 година с изстрелването на орбиталната мисия "Трейс Газ Орбитър" и демонстратора за кацане "Скиапарели". "Трейс Газ Орбитър" работи до ден днешен, а на борда й има построен в България прибор "Люлин-МО". По време на втория етап също ще има българско участие - към спускаемата платформа ще бъде монтиран приборът "Люлин-МЛ". Тези прибори изучават радиационната обстановка на път към Марс и в околностите на планетата. 

exomars-rover-ws.jpg

Марсоходът към програма "ЕкзоМарс" ще лети през 2020 година. Credit : ESA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2592-2019-rover-rosalind-franklin

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Сбогом, Опортюнити! НАСА оповестява днес официално края на най-успешната си изследователска мисия на Марс!

13 февруари 2019 г. 11:05 ч. Изследователската мисия на марсохода "Опортюнити" ще бъде официално обявена за приключила. Новината ще бъде оповестена днес на специална пресконференция, която ще бъде излъчена по НАСА ТВ в 21:00 ч. българско време. 

Напомням на читателите, че марсоходът-ветеран кацна на повърхността на Червената планета през януари 2004 г. Мисията му, подобна на тази на неговия брат-близнак "Спирит", беше планирана едва за три месеца. В реалността обаче както "Спирит", така и "Опортюнити" надминаха всички очаквания. "Спирит" продължи да функционира до 2010-та година, когато се заклещи в пясъчен капан и не успя да преживее идващата марсианска зима. 

"Опортюнити" обаче разби всички прогнози - той работеше до 10-ти юни 2018-та година, когато попадна под влиянието на мащабна прахова буря. През следващите месеци екипите се опитваха да се свържат с него, но безуспешно. Последните команди бяха изпратени тази сутрин... 

Какъв достоен завършек на мисията! Марсоходът приключи дейност не заради износване, фабричен дефект, или грешка на екипа. А по най-добрия възможен начин - след като условията на Марс го убиха. Нека да не забравяме, че "Опортюнити" е абсолютен рекордьор по изминато разстояние на друго небесно тяло. До края на мисията си той успя да премине общо 45 километра, с което счупи предишния рекорд на съветската лунна мисия "Луноход 2", която е изминала 39 километра на повърхността на Луната през 1973 година. 

2018-opportunity-s5104-photo.JPG

Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни 2018-та. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2596-2019-opportunity-mission-ends

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

ИнСайт започна да дълбае грунта на Марс

2019-hammering-device-insight.jpg

Това е немската пробивна машина, която бе доставена на Марс от американската космическа мисия "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

2 март 2019 г. 15:30 ч.

Светослав Александров. Немският прибор с пробивна машина HP³, който през месец февруари бе спуснат успешно на повърхността на Марс от американската космическа мисия "ИнСайт", започна да дълбае грунта. Новината бе съобщена от немския аерокосмически център DLR.

По информация от DLR пробивната машина е изпълнила благополучно четиричасова бордова програма и е навлязла във вътрешността на марсианската почва. По първоначални данни е издълбан отвор с дълбочина между 18 и 50 сантиметра. Екипът съобщава, че машината вече се е сблъскала с малък камък, който безпроблемно е бил избутан встрани. След това програмата е продължила, докато пробивният механизмът е достигнал до друг камък. 

Екипът възнамерява да изчака известно време, за да може механизмът да се охлади напълно, след което ще започне нов 4-часов цикъл на пробиване. През следващите няколко седмици, бавно и полека, изследователите се надяват, че ще успеят да достигнат до дълбочина между 3 и 5 метра. След това в отвора ще бъде спуснат 5-метров шнур, екипиран с температурни датчици. Учените ще измерят как температурата на Марс се променя в дълбочина и така ще получат ценна информация за вътрешната структура на планетата.

Източник: DLR

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2629-2019-insight-begins-drilling 

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Руският спускаем апарат Казачок, част от мисията ЕкзоМарс-2020, се отправи към Италия за изпитания

2019-exomars-2020-kazachok-torino.jpg

Спускаемият апарат "Казачок". Снимка: Роскосмос

20 март 2019 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. На 19-ти март руският спускаем апарат "Казачок", компонент от руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-2020", която е част от мащабната програма на ЕКА и Роскосмос "ЕкзоМарс", тръгна към Торино. Там той ще бъде подложен на изпитания от италианската компания TASinl. 

След завършването на тестовете "Казачок" ще бъде изпратен към Байконур, откъдето ще излети към Марс през юли 2020 година посредством руската ракета-носител "Протон-М".

Напомням на читателите, че мисията "ЕкзоМарс-2020" е втората част от програмата "ЕкзоМарс" и тя ще включва изпращането на руска спускаема платформа и европейски марсоход. В рамките на първия етап през 2016 г. към Марс беше изстрелян орбиталният апарат "Трейс Газ Орбитър". Той продължава да работи до ден днешен в околомарсианска орбита, като търси следи от редки газове в марсианската атмосфера, които могат да са показател за съществуването на живот.

В програмата "ЕкзоМарс" има и българско участие. Днес в орбита около Марс, прикачен към "Трейс Газ Орбитър", продължава да работи построеният в България прибор "Люлин-МО", а през 2020 към руската спускаема платформа ще бъде монтиран приборът "Люлин-МЛ". Това ще е първият български инструмент, който ще достигне до самата повърхност на Червената планета. 

За повече информация: Роскосмос

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2671-2019-kazachok-departs-italy

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

https://megavselena.bg/helikopterat-za-mars-e-gotov/

Хеликоптерът за Марс е готов

PIA22460_hires.jpg

Мисията Марс 2020 е на път да стартира през следващата година, а този път в новия високотехнологичен роувър, който ще изследва планетата, ще има и високотехнологичен хеликоптер, предназначен да лети в изключително тънката и почти несъществуваща атмосфера на планетата. Самолетът, който ще лети на Марс, вече направи първия си полет и инженерите, които са го конструирали, са изключително доволни.

„Следващия път, когато летим, летим на Марс“, казва МиМи Аунг, която управлява проекта JPL вНАСА. Инженерният модел, който е много близо до финалната версия, има повече от час във въздуха, но тези два кратки тестови полета бяха първият и последен път, когато малкият хеликоптер прави полет на Земята. Следващият ще бъде на далечната планета.

„Гледайки как нашият хеликоптер минава през тестовата камера, не можех да не мисля за историческите превозни средства, които са били там в миналото“ продължава тя. „Сондите от Вояджър до Касини, както и всеки роувър за Марс са минали от тук и да видим нашия хеликоптер там ми напомни, че сме на път да направим нова частица от космическата история“, казва Аунг.

„Хеликоптер, който лети на Марс, много прилича на хеликоптер, летящ на Земята, с изключение на „леките“ различия, че другата планета има с една трета по-слаба гравитация и с 99% по-малко атмосфера. Това повече прилича на летене на височина от 30 000 метра“, казва Аунг.

Тестовата площадка, която екипът създава, не само е в условията на почти пълен вакуум, но и заменя въздуха с тънък микс от CO2, какъвто съществува на Марс. В същото време се създава „гравитационно разтоварващата” система, която симулира по-ниска гравитация, като дава на хеликоптера леко повдигане чрез кабел.

Той прелита на „невероятната“ височина от два инча, за общо една минута в два теста, което беше достатъчно, за да покаже на екипа, че с всичките си 1500 части и тегло от около два кг, хеликоптерът е готов за опаковане и изпращане на Червената планета.

„Беше първи полет – разказва един от участниците, Теди Цанетос. – Системата за гравитационно разтоварване работеше перфектно, точно като нашия хеликоптер. За да получим всички набори от данни, необходими за потвърждаване, че хеликоптерът ще лети на Марс самостоятелно, както е проектирано, в тънката атмосфера на планетата, изисквахме само 2-инча височина, нямаше нужда да отиваме по-високо.“

Няколко месеца след кацането на Марс през 2021, хеликоптерът ще се отдели и ще направи няколко тестови полета по 90 секунди. Това ще бъдат първите полети на друга планета. Хеликоптерът ще работи предимно автономно, тъй като пътуването на командите от Земята до него ще бъде твърде дълго – 30 минути, за да може да го управлява пилот от Земята.

Той разполага със собствени слънчеви клетки и батерии, и ще се опитва да лети с постепенно увеличаване на разстоянието от роувъра в период от 30 дни. Очаква се да лети на височина около три метра във въздуха и може да стигне до няколко стотин метра от роувъра.

Мисията „Марс 2020“ се очаква да бъде готова за старт през следващото лято, като ще пристигне на местоназначението си в началото на 2021 година."

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Марсианският хеликоптер премина успешно през изпитанията и е готов за мисията си на Червената планета

2019-mars-helicopter-passes-flight-tests

На снимката: техниците инспектират хеликоптера по време на термовакуумните му изпитания в Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

31 март 2019 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. На 13 декември 1903 г. братята Орвил и Уилбър Райт извършват първия в историята на човечеството полет с летателен апарат, който е по-тежък от въздуха. Ако всичко мине по план, през 2021 г. ще станем свидетели на първия полет на летателен апарат в атмосферата на планета, различна от Земята. НАСА оповести, че марсианският хеликоптер е преминал успешно през изпитанията си. 

Хеликоптерът, който тежи едва 1.8 килограма, ще бъде прикачен към марсохода от мисия "Марс 2020". Изстрелването е планирано за лятото на 2020-та година, а кацането на повърхността на Марс ще е факт през февруари 2021-ва. Няколко месеца по-късно хеликоптерът ще се отправи в марсианската атмосфера за пръв път. 

Според американската космическа агенция полетите на хеликоптера ще продължават до 90 секунди.

"За да се подготвим за този първи полет на Марс, ние сме натрупали над 75 минути летателно време с инженерен модел, който силно наподобява нашия хеликоптер", съобщава МиМи Аунг, ръководител на проекта към Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадина, Калифорния. "Но последните тестове на самия полетен модел бяха същинската работа. Това е нашият хеликоптер, който ще лети към Марс. Трябваше да проверим дали наистина работи според това, което сме обявили".

Хеликоптери постоянно летят тук, на Земята. Проблемът на Марс е, че плътността на неговата атмосфера е само около 1% от тази на Земята. Гравитацията на планетата е две трети от земната. Екипът трябваше да симулира както марсианската атмосфера, така и гравитационните условия. Първото бе постигнато посредством вакуумна камера, от която беше премахнат целият земен въздух от азот и кислород, след което беше добавен въглероден диоксид, какъвто се среща на Марс. Гравитационните условия бяха симулирани чрез специален ремък, прикачен към горната част на хеликоптера - така се осигури придърпване, каквото би било ако гравитацията е две трети от земната. 

Всички изпитателни полети в тези симулирани условия приключиха успешно. "Следващият път, когато ще летим, ще е на Марс", категорична е Аунг. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2692-2019-mars-helicopter-passes-tests

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Учените потвърдиха: на Марс има метан! А живот?

2019-methane-mars.jpg

Предполагаем кръговрат на метан на Марс. Image credit : ESA

2 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Има ли живот на Марс? Това е въпрос, който занимава учените от десетилетия. Но на него е много трудно да се даде отговор, още повече, че множество космически апарати са кацали на повърхността на планетата и нито един от тях не е заснел с камерите си организми, които да проявят активност пред камерите, да се движат или да се развиват. Затова изследователите търсят най-вече признаци на отминал или настоящ микроскопичен живот. Един от начините, по който това може да стане, е като се проучват биомаркерите - елементи, изотопи, молекули или природни явления, които биха могли да са показател за наличието на такъв живот. 

Метанът е важен биомаркер, защото газът не е устойчив и се разрушава много бързо чрез атмосферните процеси. Ако той бъде открит в атмосферата на Марс, това е сигурен признак, че планетата е или е била активна. Това може да е биологическа активност - т.е. метанът да се е образувал от бактерии, но може и да е показател за геологична активност. Така че установяването на метан все още не е категорично доказателство, че на Марс има живот, но е важна стъпка в тази посока. Ето защо през 2016 г. Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) изпратиха към Червената планета съвместната мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", а основната й задача е да търси следи от редки газове като метан. 

Но откритието, за което става въпрос днес, е направено от марсохода на САЩ "Кюриосити" и старата, но все още функционираща орбитална мисия на ЕКА "Марс Експрес". 

Търсенето на метан на Марс в миналото винаги е водило до недостатъчно категорични резултати. За пръв път е загатното за наличието на газа през 2003 година, след проучване с наземни телескопи. През 2004 г. "Марс Експрес", отново съвместно с наземни телескопи, изпраща резултати, които предполагат за наличието на метан в концентрация от 10 ppb (частички на милиард). Но следващата стъпка, а именно потвърждаването на метан от самата повърхност на Червената планета, се оказа по-трудна. Мощният марсоход "Кюриосити" кацна в марсианския кратер Гейл през 2012 година и той има прибор, наречен Tunable Laser Spectrometer (TLS), притежаващ възможността да установи наличието на газа. 

Първите измервания през 2012 година бяха неуспешни - няма метан в концентрация от над 5 ppb. Следващите, през 2013 година, също доведоха до отрицателен резултат.  Но съвсем в края на 2013-та и през 2014 година на няколко пъти "Кюриосити" засече метан в атмосферата с концентрация от около 7.2 ppb.

Потвърждаването на измерванията от марсохода чрез независим източник бе трудна задача. Затова учените, работещи с прибора Planetary Fourier Spectrometer на борда на "Марс Експрес", направиха повторен анализ на събраните данни от орбита през 2013 и 2014 година. Резултатите са категорични: метан има! Заключенията на изследователите бяха публикувани вчера в научното списание Nature Geoscience. 

Въпреки вълнуващото откритие, ние все още не знаем какъв е източникът на метан - биологичен или геологичен. Освен това наличието на газа не е показател, че дори и да е получен от биологични процеси, става въпрос за съвременен живот. Възможно е образуването на метана да е станало в далечното минало и той да се е натрупал в резервоари под повърхността, а сега просто да излиза.

Изследванията на атмосферните процеси на Марс тепърва ще продължат. Мисията на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е започнала своите основни проучвания едва през 2018-та и ще мине време, преди да бъдат получени категорични резултати. Но ако тя също потвърди наличието на редки газове като метан, ще бъдем още една крачка по-близо до разрешаването на загадката за марсианския живот. 

За повече информация: ЕКА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2697-2019-methane-mars

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът Кюриосити засне прекрасни снимки на облаците над планината Шарп

2019-13-may-clouds.jpg

Тази снимка на марсианското небе бе заснета от марсохода "Кюриосити" на 13-ти май 2019 г. в 15:03 ч. българско време. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 

14 май 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Поредната порция снимки от марсохода "Кюриосити" e вече тук - съвсем пресни, заснети вчера, на 13-ти май. На тях се вижда забележителното марсианско небе, изпъстрено с облаци, малко след слънчевия залез. 

2019-13-may-clouds-2.jpg

Тази снимка на марсианското небе бе заснета от марсохода "Кюриосити" на 13-ти май 2019 г. в 15:12 ч. българско време. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 

Представете си каква красива гледка би се разкрила пред вас, ако се намирахте сред хълмовете на планината Шарп - точно там, където понастоящем работи "Кюриосити"! 

Въпреки че атмосферата на Марс е около 100 пъти по-тънка от тази на Земята, това все пак е достатъчно, за да може да има метеорологични явления, облаци и ветрове. Наличието на марсианска облачност е била известна за учените още от преди началото на космическата епоха, а вече при първите мисии "Маринър" и "Вайкинг" са описани характерните й белези. Установени са няколко типа облаци - вълновидни (в близост до полярните шапки), купестоподобни, цирусоподобни (т.е. сходни със земните перести), пламъковидни (най-вече образувани от прахови частици).

Още снимки, заснети от "Кюриосити", можете да свалите от уебсайта на НАСА на този линк

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2768-2019-photos-clouds-mt-sharp

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

НАСА отправи покана към всеки човек да изпрати името си към Марс

22 май 2019 г. 17:15 ч. Искате ли да изпратите името си към Марс на борда на следващата мисия на НАСА? От днес до 30-ти септември разполагате с тази възможност. Ако се запишете на сайта на агенцията, вашето име ще бъде качено на микрочип заедно с милиони други имена, след което ще бъде изстреляно към Червената планета през юли 2020 година. 

За повече информация: https://go.nasa.gov/Mars2020Pass 

send-name-mars.jpg

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2779-2019-nasa-invites-public-name-mars

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, SAlexandrov said:

НАСА отправи покана към всеки човек да изпрати името си към Марс

22 май 2019 г. 17:15 ч. Искате ли да изпратите името си към Марс на борда на следващата мисия на НАСА? От днес до 30-ти септември разполагате с тази възможност. Ако се запишете на сайта на агенцията, вашето име ще бъде качено на микрочип заедно с милиони други имена, след което ще бъде изстреляно към Червената планета през юли 2020 година. 

За повече информация: https://go.nasa.gov/Mars2020Pass 

send-name-mars.jpg

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2779-2019-nasa-invites-public-name-mars

И когато дойде гестапото на марсианците по име ще съберат хората....

Както навремето в съюза го правеха. Взеха телефоните регистри и там до име и адрес, обикновено фигурираше и професия. Виктор Кузмич партиен секретар. 

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Живот на Марс? Марсоходът Кюриосити откри голямо количество метан тази седмица!

2019-22-june-curiosity-photo.jpg

Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 22-ри юни 2019 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

23 юни 2019 г. 08:30 ч.

Светослав Александров. Има ли живот на Марс? Това е въпрос, който вълнува учените от десетилетия. Възможно е изследователите да са открили едно от най-силните доказателства до този момент в подкрепата на хипотезата, че под повърхността на Марс има живи организми. 

Според информация, разпространена от Ню Йорк Таймс, тази седмица съвременният марсоход на НАСА "Кюриосити" е открил неочаквано големи количества метан в атмосферата на Марс. Това се е случило в сряда, като данните са пристигнали на Земята в четвъртък. В петък учените са били изключително развълнувани и са прекратили изпълнението на предварително начертаните планове за уикенда, за да се фокусират върху по-нататъшните измервания относно метана. 

Ако откритието се потвърди, това ще е голяма новина. Метанът (CH4) представлява органична молекула, често срещаща се в земната атмосфера. На Земята повече от 90% от количеството метан се образува от живи организми. В случай че на Марс има живот, възможно е да става въпрос за микроорганизми. На Земята такива има например в региона на Уитуотърсранд, Южна Африка, на 2-3 километра под земната повърхност. Изследователите теоретизират, че подобни микроорганизми живеят, или са живели, под замръзналата марсианска почва (източник: ЕКА). 

Но метанът, дори и да е вълнуващо доказателство за живот на Марс, все пак представлява само косвено доказателство. Защото той може да се е получил не само по биологичен път, но има и геологични механизми за неговото образуване. Може, например, да се е получил при окислението на желязото - на Земята такива процеси протичат в горещите извори или в активните вулкани. Съществува вариант също така под повърхността на Марс да има "джобове" от метан, образуван още в древни времена по биологичен или небиологичен път и чак сега той да се освобождава в атмосферата.

Тепърва очакваме допълнителните измервания от марсохода "Кюриосити", резултатите от които ще пристигнат най-рано в понеделник. Освен това в орбита около Марс работи най-новата изследователска мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", създадена от Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия. На борда й има чувствителни прибори, които би следвало да са в състояние да потвърдят или отхвърлят наличието на метан в атмосферата на Червената планета. 

Но вероятно категоричен отговор на въпроса дали на Марс наистина има живот или не ще получим чак след известно време, когато се убедим, че на Марс наистина има микроби. До момента, в който живите организми не бъдат открити и не бъдат изследвани директно от наземните инструменти, ще разчитаме само на косвени доказателства. А те все още не са достатъчни. 

Тук бих искал да напомня думите на сръбския изследовател Милан Чиркович, който твърди, че откритието на извънземен живот ще бъде поетапен процес, а не рязък момент на "еврика". Макар че училищното образование акцентира върху велики личности, събития и ключови моменти, това подвежда хората да мислят, че прогресът става на скокове. В реалността научните открития се изявяват бавно и поетапно, отколкото да има ясни и категорични откровения. Няма причина да очакваме, че изясняването на въпроса за извънземния живот ще протече по по-различен начин от стандартния научен процес. Редица изследвания ще бъдат направени, те ще бъдат обсъдени, хипотези ще бъдат формулирани, за да бъдат по-нататък потвърждавани или отхвърляни, за да се стигне в един момент до консенсус. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2830-2019-23-june-curiosity-methane-spike

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Случаят с метана на Марс доказва защо големите космически конспирации са невъзможни

24 юни 2019 г. 17:20 ч. Откритието на съществено количество метан в атмосферата на Марс, за което писах вчера, е изключително вълнуващо. Най-малкото защото това представлява косвено доказателство в подкрепа на хипотезата, че под повърхността на Червената планета може да има живи организми. Но дори и да се докаже по-късно, че не става въпрос за живот, другата алтернатива би била геологична активност. При всички положения Марс не е застинал, мъртъв свят, а е много по-динамичен, отколкото си мислихме преди. 

За мен изумително обаче беше начинът, по който новината се разпространи сред обществеността. В нормални условия научният процес протича по следния начин: учените събират данни, след което ги описват и ги анализират и накрая ги подготвят за публикация в научно списание. От интерес за учените е да изчакат и да не обявяват резултатите си преди да излязат на хартия, за да не се възползват други, конкурентни изследователи. Но когато става въпрос за значимо откритие, което вълнува всички, практически е невъзможно да запазиш тайна.

Не е изминала и една седмица, откакто марсоходът "Кюриосити" е засякъл увеличението на атмосферния метан. Това се е случило в сряда. В четвъртък данните били изпратени към Земята по радиото. В петък някой от научния екип вече се е разприказвал и в събота информацията бе изтекла по медиите. В неделя целият свят вече знаеше. 

И това не се случва за пръв път. Спомням си през 2008-ма година, когато автоматичната станция "Феникс" кацна в полярните области на Марс и откри перхлорати. Новината отново се разпространи мълниеносно. 

В този ред на мисли не разбирам хората, които твърдят, че НАСА участва в мащабни заговори и конспирации. Четем в жълтите медии, че в НАСА криели за живота на Марс? Как би било възможно - всяко откритие, които може да се окаже в подкрепа на наличието на живи организми, веднага се разпространява - както стана с метана? 

Още повече не мога да разбера привържениците на т.нар. "лунна конспирация". По програма "Аполо" са работили над 400 000 души. Как може изобщо някой да си помисли, че всичките тези души в продължение на половин век пазят една тайна? Трудно е двама души да опазят нещо в тайна. Какво остава за хиляди! 

Новината за марсианския метан се разпространи за по-малко от три дни. Екипът на марсианската мисия "Кюриосити" е много по-малък от този на "Аполо". Колко време си мислите, че една грандиозна фалшификация би могла да остане в тайна, понеже по корабите "Аполо" са работили 400 000 специалиста? 

Ето затова космическите конспирации никога не биха могли да се вземат насериозно от сериозните хора. 

2019-22-june-curiosity-photo.jpg

Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 22-ри юни 2019 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2832-2019-why-big-conspiracies-are-impossible

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Екипът на американската марсианска мисия ИнСайт диагностицира аномалията на немската пробивна машина

24 юни 2019 г. 18:20 ч. В началото на месец юни НАСА оповести нова стратегия, чрез която специалистите се опитват да възстановят работоспособността на немската пробивна машина, доставена на марсианската повърхност от американската мисия "ИнСайт". Напомням на читателите, че машината трябваше да пробие отвор с дълбочина около 5 метра в марсианския грунт, който да позволи изучаването на вътрешния строеж на Марс. За съжаление през февруари екипът удари на камък. При това съвсем не метафорично, а буквално. Бургията е достигнала до 30-сантиметрова дълбочина и не ще да мръдне ни сантиметър повече. 

Затова ръководството на мисията реши да използва роботизираната ръка на "ИнСайт", за да повдигне опорната структура на машината. Така могат да се заснемат снимки на самата бургия. На снимката, показана по-долу, се забелязва, че повдигането е било успешно и ясно се вижда къде е бургията. 

В зависимост от това как ще протече диагностиката по-нататък, екипът може да използва роботизираната ръка, за да помогне на бургията да се премести и да заобиколи неочакваното препятствие. 

Ще продължаваме да следим с интерес развитието на мисията! 

2019-insight-diagnosting-mole.jpg

Тази снимка бе заснета и получена днес, на 24-ти юни, от камерите на американската мисия "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2834-2019-24-june-insight-mole-update

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът Кюриосити засне вълнуващи снимки, докато изучава интересни скали на Червената планета

2019-curiosity-18-july-1.jpg

Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 18-ти юли 2019 г. Credits : NASA/JPL-Caltech

21 юли 2019 г. 23:10 ч.

Светослав Александров. Докато празнуваме 50-годишнината от кацането на човек на Луната, нека не забравяме, че днес, половин век по-късно, сме вече на Марс - вярно, не с астронавти, но от 15 години имаме постоянно роботизирано присъствие на Червената планета. 

Американският марсоход "Кюриосити" продължава да пъпли по склоновете на планината Шарп. Според Скот Гюзуич, учен от центъра на НАСА Годард, "Кюриосити" се е натъкнал на любопитен скален нанос, съставен от по-светли и по-тъмни региони.

По думите на Гюзуич марсоходът ще прекара следващите дни, изучавайки обектите от този нанос с научните си прибори.

Ето поредната порция снимки на "Кюриосити":

2019-curiosity-17-july-1.jpg

2019-curiosity-17-july-2.jpg

2019-curiosity-17-july-3.jpg

2019-curiosity-17-july-4.jpg

Снимки, заснети от марсохода "Кюриосити" на 17-ти юли 2019 г. Credits : NASA/JPL-Caltech

Източник: Ленърд Дейвид

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2897-2019-21-july-curiosity-update

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Екипът на марсианската мисия на НАСА ИнСайт работи усилено, за да върне работоспособността на пробивната машина

2 август 2019 г. 08:05 ч. Екипът на американската мисия "ИнСайт", която в края на 2018-та успешно кацна на Марс, работи усилено, за да приведе немската пробивна машина в работоспособно състояние.

Напомням на читателите, че "ИнСайт" има два основни прибора - сеизмометър SEIS и въпросната пробивна машина HP3. Сеизмометърът бе разположен на марсианската повърхност успешно, докато пробивната машина трябваше да издълбае отвор с дълбочина между 3 и 5 метра, откъдето да изучава вътрешната структура на Червената планета.

За съжаление машината достигна до 30 сантиметра... и отказа да продължи и сантиметър повече. Това е крайно недостатъчна дълбочина, за да се получат смислени научни резултати. Диагностиката показа, че технически инструментът е изправен, затова учените сметнаха, че най-вероятно машината е ударила някоя скала.

Но по-нататъшният анализ показа, че може би причината е друга - мощната машина толкова силно е дълбала марсианския грунт, че е създала кухина около себе си. Следователно, когато екипите се опитват да продължат нататък, бургията просто отскача в стените на кухината.

Затова е взето решение да се използва роботизираната ръка на "ИнСайт", която да натисне грунта отгоре, за да се запълни дупката. 

Разбира се, ако процедурата е успешна, все още има вероятност отдолу да има скала или дори да продължи да дълбае успешно, да стигне до нова скала по-навътре. Пробивната машина е така проектирана, че да измества или раздробява по-малките скали, но голяма скала може напълно да блокира работата. Екипът на мисията е избрал място, където се смята, че няма такива скали, но пълна увереност не може да има, тъй като не съществува начин да се види какво има вътре в самия грунт. 

Разгледайте последните снимки тук: https://mars.nasa.gov/insight/multimedia/raw-images/

2019-1-aug-2019-insight-mole.png

Тази снимка бе заснета от "ИнСайт" на 1-ви август 2019-та и показва работата на роботизираната ръка около пробивната машина. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2919-2019-nasa-working-unstuck-mole

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

АВАРИЯ: Изпитателен макет на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-2020 се разби при парашутен тест!

2019-exomars-2020-kazachok-torino.jpg

Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос

9 август 2019 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. Изстрелването на мисията от втората част на руско-европейската програма "ЕкзоМарс", планирано за 2020-та година, е под въпрос. Все по-вероятно изглежда, че стартът ще бъде отложен за 2022-та година, след като стана ясно, че системата за меко кацане все още не е готова. 

По време на атмосферно изпитание на парашутите, проведено в Швеция на 5-ти август, те не сработили и това довело до разбиване на пълномащабния макет на "ЕкзоМарс-2020". Новината бе съобщена чак днес от РИА Новости.

Това не е първата авария на парашутите на "ЕкзоМарс-2020". През месец юни Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести, че при предишното изпитание на 28-ми май, парашутите са се разгърнали нормално, но били наблюдавани нежелани разкъсвания.

Напомням на читателите, че мисията "ЕкзоМарс-2020" (която вероятно скоро ще бъде прекръстена на "ЕкзоМарс-2022") се състои от руски спускаем апарат "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин". На борда на "Казачок" има 11 руски и два европейски прибора. Ще бъде включен и български дозиметър за изучаване на космическа радиация "Люлин-МЛ".

Понастоящем САЩ е абсолютен лидер в изучаването на Червената планета посредством спускаеми апарати. Американски мисии са извършили общо осем кацания на Марс, последното от което бе факт в края на 2018-та година. За сравнение Русия и Европа са постигали само частични успехи. Съветската мисия "Марс 3" сполучва да кацне на 2-ри декември 1971 година, но работи само няколко секунди след кацането. "Марс 6" се разбива при кацането през 1974-та година, но пък успява да изпрати някои данни за състава на марсианската атмосфера. През 2003-та година британският апарат "Бийгъл 2" се спуска на Марс, но никога не излъчва радиосигнал. Последващите снимки на апарата от орбитални станции доказват, че той не е успял да разгърне слънчевите си батерии. През 2016-та година демонстраторът "Скиапарели" на ЕКА се разбива, но той поставя рекорд по най-голямо количество изпратени данни от марсианската атмосфера по време на спускане. 

Ако "Скиапарели" представлява просто демонстратор, който по никакъв начин не застрашава хода на първата мисия от програма "ЕкзоМарс", този път нещата са различни. Евентуален провал на европейските парашутни системи или на руския спускаем апарат ще унищожи високопрофилния марсоход "Розалинд Франклин", който ЕКА разработва в продължение на дълги години.  

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2928-2019-exomars-2020-prototype-fails

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Марсоходът на НАСА Кюриосити продължава да прави нови открития седем години след кацането

2019-8-aug-curiosity-navcam.jpg

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка от повърхността на Марс на 8-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

11 август 2019 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. На 6-ти август отбелязахме цели 7 години от успешното кацане на американския марсоход "Кюриосити" на повърхността на Червената планета. За това време той е пропътувал общо 21 километра и е изкачил 368 метра из хълмовете на марсианската планина Шарп, намираща се в центъра на кратера Гейл. Сред най-важните му открития е, че в далечното минало Марс е притежавал необходимите условия, за да поддържа развитието на микробен живот. 

Най-добрите мигове пред "Кюриосити" вероятно тепърва предстоят. Наскоро марсоходът издълба своята 22-ра скала на Марс с цел взимането на проби. Марсоходът се захранва от ядрен източник и ръководството на мисията смята, че остават още поне няколко години, преди радиоактивният компонент да се е разпаднал до такава степен, че да се наложи да се планира времето за максимално оползотворяване на работния процес.

Понастоящем "Кюриосити" се намира в регион на планината Шарп, който е изключително богат на глинени минерали. Учените са открили, че преди милиарди години на дъното на кратера е имало водни потоци и езера. Водата е променила натрупаните седименти, вследствие на което са се образували много глини. Учените знаят за наличието на тези глини още дълги години преди "Кюриосити" да кацне, благодарение на проучванията на "Марс Риконисънс Орбитър" - най-мощната американска орбитална мисия, която продължава да работи около Марс до ден днешен. Именно наблюденията на "Марс Риконисънс Орбитърс" са решаващи, за да се вземе решение "Кюриосити" да посети тези места. 

Скалните проби, събрани от марсохода в този регион, показват, че тук се намира най-голямото количество глинен материал от началото на мисията. Но "Кюриосити" е открил глини и на други места от планината Шарп, включително в такива области, където "Марс Риконисънс Орбитър" не е успяла да намери глини. Поради това учените се замислят каква е причината измерванията от орбита и от повърхността да се различават. 

Екипът разглежда различни възможности защо глините на определени места са убягнали от "Марс Риконисънс Орбитър". Въпросните региони са богати на чакъл и дребни камъчета. Вероятно именно дребните камъчета са причината - те са твърде малки, за да могат да бъдат изучавани от орбита, поради което се виждат в тяхната цялост като единичен сигнал. Освен това марсианският прах се натрупва много по-лесно върху плоски скали, отколкото върху дребни камъчета, а същият този прах може да промени сигнала, който се вижда от орбиталните мисии. Тези камъчета са прекалено дребни, за да могат да бъдат издълбани от пробивната машина на "Кюриосити", следователно изследователите търсят други начини, за да разкрият загадката. 

"Кюриосити" напусна богатия на дребни камъни регион през юни и започна да се сблъсква с по-сложни геологични структури. Наскоро той спря, за да направи 360-градусова панорама на скален нанос, известен под името Тийл Ридж. След това той засне подробни снимки на Стратдон - скала, съставена от множество седиментни слоеве, които в процеса на формиране са били наблъскани в крехка обща маса:

strathdon.jpg

Снимки на скалата Стратдон, заснети от "Кюриосити" на 10-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

"Това, което виждаме, са записи в скалите на еволюционния процес в това древно езеро", споделя Валъри Фокс, учен от Калтек. "Това не е било просто статично езеро. То ни помага да преосмислим опростенческите си възгледи за процеса, при който Марс е бил влажна планета, след което е пресъхнал. Вместо процесът да е бил линеен, историята на марсианската вода е далеч по-сложна".

Фокс сравнява настоящата работа с разгадаването на древна книга, на която страниците са били откъснати и разпилени. Сглабянето на цялата история е вълнуващ процес.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2930-2019-curiosity-seven-years-new-discoveries

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...