чушка

[lugovsa]

Прошу прощения, что пишу по-русски. Я могу понять написанное по болгарски, но писать самому мне очень трудно. Пожалуйста, помогите, кто знает, с этимологией болгарсокго слова "чушка" - "перец". Можно ответить по-русски, по-болгарски или по-английски.

Спасибо.

I am apologizing for my writing in English rather than in Bulgarian. Unfortunately, I can only read (more or less) in Bulgarian, but writing is too difficult for me. I am looking for an etymology of Bulgarian "чушка" - "pepper". I will cordially appreciate your comments in English, Russian or Bulgarian.

Thank you very much.

[Warlord]

Няма проблем, разбира ме те, можеш да питаш каквото искаш. Препоръчително е ако пускаш теми на руски или английски да са в чуждоезичния раздел, но ако са специализирани може и така

"Чушка" е остатък от прабългарския език и думата може би идва от тюркските или иранските езици.

[lugovsa]

Няма проблем, разбира ме те, можеш да питаш каквото искаш. Препоръчително е ако пускаш теми на руски или английски да са в чуждоезичния раздел, но ако са специализирани може и така

"Чушка" е остатък от прабългарския език и думата може би идва от тюркските или иранските езици.

Спасибо.

Я тоже уверен, что это - тюркизм. Но я ищу более подробную информацию.

[Warlord]

Всъщност не е възможно тази дума да е по-стара от 500-600 години, защото чушката е донесена от Америка. Така че най-вероятно е навлязла директно от турския език, а може би от него и в други тюркски езици.

Редактирано Август 4, 2007 от Warlord

[lugovsa]

Възможно е, в прабългарския език са навлезли много тюркски думи от времената когато тези народи са живеели в съседство в степите на Азия.

Праболгары и сами были тюрками. Но немного особой группой, близкой к современным чувашам. На тюркских языках чушка-чучка-шушка - "свинья". Для перца немного странно.

Тюркское "чушка-чучка" "свинья" в чувашском мне неизвестно. Но зато известны прото-болгарские слова, сохранившиеся в венгерском:

венгерское kecske «коза» - чувашское "качака"; венг. diszno «свинья» - чув. "сысна".

Болгарское "чушка" больше всего похоже на старо-османское "чушка" - "свинья". Но я пытаюсь это проверить точно, поэтому ищу тех, кто лучше меня ориентируется в болгарской лингвистике.

[Warlord]

В българския език обаче свиня, прасе (Sus scrofa), няма нищо общо с "чушка", пиперка (Capsicum frutescens). За произхода на прабългарите въпроса е спорен, теорията за тюркския им произход вече губи позиции пред индо-иранския. Действително има и тюркски думи, но те не са много. Има някаква близост между българите и чувашите и балкарците. Интересно "качак" означава коза. В Стара планина се е запазила малка етническа група занимаваща се предимно с отглеждане на овци и кози, наречена Каракачани. Ще излезе, че името им означава "Черни кози"

[lugovsa]

Всъщност не е възможно тази дума да е по-стара от 500-600 години, защото чушката е донесена от Америка. Така че най-вероятно е навлязла директно от турския език, а може би от него и в други тюркски езици.

логично! спасибо, это - аргумент.

Хотя иногда бывает перенос значения на новое слово. Но все равно, это - уже кое-что.

[КГ125]

Нет смисла из "свиньи" делать "перца", перенося слово, тем более, что свиньи бьiли, есть и будут и после появления перца.)

Скорее всего ето слово не имеет тюркского произхождение, а являеться производное какому-то древнеболгарско слово, скорее всего связано с формьi етого предмета или с какими-то другими приметами.

Перець появился в османском периоде в Болгарии, но вряд ли "чушка" - современное турецкое слово, потому что в те времена "пионерьi" земеделия в империи бьiли не турки, а именно болгари.

Возможно также, что ето слово взято с тех людей, которие принесли первие перца в Болгарии. Ето наверно или венгри, или через Средиземное море.

Во всяком случае тюркское ето слово вряд ли являеться. "Тюркская" теория о древних болгар уже вообщем здесь отрицают.

[lugovsa]

Нет смисла из "свиньи" делать "перца", перенося слово, тем более, что свиньи бьiли, есть и будут и после появления перца.)

Скорее всего ето слово не имеет тюркского произхождение, а являеться производное какому-то древнеболгарско слово, скорее всего связано с формьi етого предмета или с какими-то другими приметами.

Перець появился в османском периоде в Болгарии, но вряд ли "чушка" - современное турецкое слово, потому что в те времена "пионерьi" земеделия в империи бьiли не турки, а именно болгари.

Возможно также, что ето слово взято с тех людей, которие принесли первие перца в Болгарии. Ето наверно или венгри, или через Средиземное море.

Во всяком случае тюркское ето слово вряд ли являеться. "Тюркская" теория о древних болгар уже вообщем здесь отрицают.

Про нетюркское происхождение болгар Аспаруха я буду рад почитать - для меня это ново.

Но, самое главное: я именно для того и пришел на болгарский форум по лингвистике, чтобы получить у болгарских специалистов, имеющих знания и чувство родного языка, достоверную этимологию слова "чушка". буду рад, если мне помогут.

[КГ125]

Я не лингвист, ето очень специализираная информация.... проверю и попьитаюсь ответить.

Нетюркское произхождения болгар - ето обширная тема, здесь пока-что ведут дискусии, но везна склоняеться к нетюркском. Пока спорят, но аргументов все болше и больше, в т.ч. с т.зр. язиков.

Вот слова, которих считают древнеболгарских: нетюркские

Ако, Ами, Антерия, Бай, Бате, Бафта /пафта/, Баща, Бел, Белег, Белчуг, Бент, Бора, Ботуш, Бръмбар, бъртвеж, буба, буза, букар, булгур, булка, бун /корен/, бунище, бурен, бутам, бухал, бучи, бърдук, бъркам, бръчка, бъхти, вада, вадя, вапцам, вежда, вейка, вика, вир, вирее, врява, въже, върви, вътък, гавра, гази, гайда, гащи, гега, генгерлик, гиздя, глеч, глоба, гугутка, гузен, гурел, гуша, гъдел, гътвам, гюбре, дебна, денк, джоджен, джудже, доста, дреха, дърпа, дъвче, дърт, залък, заран, зер, зид, зурла, зъзне, индрише, кавал, кака, калугер, канара, каня, капа, калпак, кара, кара се, като, каца, качва, качулка, килва се, кокал, кокиче, копче, колаче, корем, кория, котура, кофти, коч, кочина, кош, кошара, кошер, крак, краста, крачка, кука, кукер, кум, кунка, кутре, кундел /кутре/, куче, къкри, кърлеж, кърпа, кърти, кът, къта, къща, лалугер, ламти, ламя, левент, леле, леля, леха, леш, лешник, леща, личи, лобно /място/, ломоти, лош, лунгур, лумка /изт.диалект –удря/, льохман, лъх, магаре, макар, мале, мамалига, маса, масур, маца, мера, месал, мешина, мечка, мига, минзухар, мома, мляска, момък, мрази, мургав, мустак, муцуна, мушка, мърси, нанка, нега, нека, нерез, обаче, обеца, обича, оп, опашка, охлюв, ошав, пази, пак, паламарка, паласка, палешник, панта, партакеши, пастри, патка, патерица, пати, пеперуда, перустия, перчем, печели, пинка се, писана, планина, плещи, пощи, праз, пранги, праща, пруст, пръска, пряпорец, псува, пука се, пули се, пунгия, пуши, пъдар, пъдпъдък, пъпеш, пъпли, пържа, пъпка, пърха, пъха, пъчи, рабош, ракла, рача, резе, ресни, рид, рита, руча, ръси, рът, сакам, сал, само, свила, свири, сгур, сега, сецва се, синигер, синор, сиромах, сирене, скат, скут, стомана, стомна, стопанин, студ, стърже, сукман, сурвака, суче, суроватка, сянка, тази, така, талпа, тантурест, тачи, тиган, тичам, току, топка, тор, тояга, тръгва, търси, търти, тръска, уроки, фука се, хаби, хака, халище, халост, халтав, хапка, хапе, харчи, хвърля, хвърчи, хлъзга, хрема, хубав, хърбав, цаня, цепи, цигулка, цървул /!!/, цяр, чавка, чанта, чарда, ЧЕКРЪК, чембер, чепка, черво, чимшир, чип, читав, човка, човърка, ”чомпе”, чопли, чорлав, чува, чук, чука /връх/, чукар, чумбер, чупи, чучур, чушка, шарка, шари, шепа, шета, шиба, шиле, шина, шиндар, шипка, шира, шопар, шума, шут /прилаг. - безрог/м щур, щрака, щурец, читав, ситен, шарен, кърпа, тънък, тръс, мъска, къш, тънък, кърпа, къс, стрина, булка, чичо, леля, стрина, рус.

Имена:

Боян, Батоя, Венда, Борис, Беро, Фратю, Ганчо, Гиго, Гунчо, Кубрат, Крум, Хиндо, Калю, Кано, Кино, Кардам, Пандо, Панчо, Минка, Стамен, Тачо, Цеко, Джендо, Митра, Негун, Нягол, Векил, Байко, Банко, Бинка, Беро, Дако, Дачо, Дило, Гунчо, Доко, Доно, Дончо, Тале, Титко, Кънчо, Лулчо, Нако, Пачо, Райко, Ташо, Цанка, Цоко, Цеко, Жеко, Боряна.

[lugovsa]

Я не лингвист, ето очень специализираная информация.... проверю и попьитаюсь ответить.

Нетюркское произхождения болгар - ето обширная тема, здесь пока-что ведут дискусии, но везна склоняеться к нетюркском. Пока спорят, но аргументов все болше и больше, в т.ч. с т.зр. язиков.

заранее спасибо.

И еще - KG125, Warlord - ребята, с вами приятно общаться!

Благодарю за терпение и за диалог (я очень боялся обращаться на болгарский форум - к сожалению, болгарским я владею хуже, чем другими славянскими языками).

[КГ125]

Не за что:) Нечего бояться болгар))))) Если что-то надо - пожалуйста

[lugovsa]

Не за что:) Нечего бояться болгар))))) Если что-то надо - пожалуйста

Болгар я не боюсь - слишком много хорошего слышал. Мне просто за меня самого стыдно: надо язык учить.

[Guest Serena]

Я полагала, что "чушка" - турецкое слово. (А как "перец" по турецки?)

Во всяком случае, слово "капия" - довольно распространенный вид перца - турецкого произхождения. Вот что я нашла:

Капия (от тур.kapi)-1.Врата,порта; 2.положение при игра на табла,когато на един от шесте дяла има два пула; 3.Ножница,кания; 4.прен.продълговата месеста чушка;5.прен.своеобразен и странен човек

Наверное здесь смогут помочь: http://www.ibl.bas.bg/departments_bg5.htm

Желаю успеха!

[lugovsa]

Я полагала, что "чушка" - турецкое слово. (А как "перец" по турецки?)

Во всяком случае, слово "капия" - довольно распространенный вид перца - турецкого произхождения. Вот что я нашла:

Капия (от тур.kapi)-1.Врата,порта; 2.положение при игра на табла,когато на един от шесте дяла има два пула; 3.Ножница,кания; 4.прен.продълговата месеста чушка;5.прен.своеобразен и странен човек

Наверное здесь смогут помочь: http://www.ibl.bas.bg/departments_bg5.htm

Желаю успеха!

Спасибо!

А по-турецки перец будет biber.

[КГ125]

Болгар я не боюсь - слишком много хорошего слышал. Мне просто за меня самого стыдно: надо язык учить.

Eто не трудно - слова почти одинаовие)

[sisinda]

Не съм лингвист, за да дам компетентно мнение, но мога да споделя някои мои наблюдения. Относно свързването на думата "чушка" със "свиня" - не съм съгласна. Искам да кажа, че в старобългарските текстове, които съм имала възможността да погледна не съм срещала дума подобна на "чушка" и най-вероятно е с късен произход. На старобългарски "прасе" и "свиня" се изписват по начин, сходен на съвременния български език. Искам да обърна внимание и върху превода на "Именника", където се предполага, че "докс" е "свиня" (т. е. в тази година).

[lugovsa]

Не съм лингвист, за да дам компетентно мнение, но мога да споделя някои мои наблюдения. Относно свързването на думата "чушка" със "свиня" - не съм съгласна. Искам да кажа, че в старобългарските текстове, които съм имала възможността да погледна не съм срещала дума подобна на "чушка" и най-вероятно е с късен произход. На старобългарски "прасе" и "свиня" се изписват по начин, сходен на съвременния български език. Искам да обърна внимание и върху превода на "Именника", където се предполага, че "докс" е "свиня" (т. е. в тази година).

Предположим, "чушка" - турецкое заимствование. Как же Вы можете увидеть его в староболгарских текстах?

[ISTORIK]

Думата "чушка" в някои български диалекти е заменена с "пипер", "пиперка".

"Капия" е сорт дебели чушки, които стават за пълнене (с ориз, със сирене, с кайма, с гъби или с фасул/боб).

Думата в турски език означава порта, голяма врата.

В книжовния български език "пипер" означава подправка от стрити на прах изсушени чушки.

Пиперът може да е лют или сладък (нелют).

Редактирано Август 5, 2007 от ISTORIK

[lugovsa]

Думата "чушка" в някои български диалекти е заменена с "пипер", "пиперка".

"Капия" е сорт дебели чушки, които стават за пълнене (с ориз, със сирене, с кайма, с гъби или с фасул/боб).

Думата в турски език означава порта, голяма врата.

В книжовния български език "пипер" означава подправка от стрити на прах изсушени чушки.

Пиперът може да е лют или сладък (нелют).

благодаря.

[КГ125]

Предположим, "чушка" - турецкое заимствование. Как же Вы можете увидеть его в староболгарских текстах?

Но на каких основании? Такого слово нет в турецком. Там слово biber явно взято с болгарское "пипер" или наоборот. Нетрудно проследить - pepper, peperoni, piper i t.д. ето название перца в Европе. "Чушка" не имеет аналогов, т.е. являеться оригинальное болгарское слово. А поскоьлко у него неславянское и нетурецкое произхождение, то остаятся "древноболгарский вариант". Конечно, возможни и другие хипотези, но турецкая по моему исключена.

[sisinda]

То е ясно, че ти трябва човек, който знае османски. Не съм очаквала да намеря думата в средновековни текстове, просто исках да обърна внимание, че не можем да твърдим, че "чушка" идва от езика на прабългарите, след като подобна дума не е била използвана от българите през средновековието (доколкото ми е известно).

Само да вметна, че в речника за чуждите думи в българския език, с който разполагам липсва такава дума, ако учените са смятали, че идва от турски биха го отбелязали. Ако някой разполага с по-осъвременен такъв речник, може да провери, тъй като моя е от 50-те години на миналия век.

[lugovsa]

Но на каких основании? Такого слово нет в турецком. Там слово biber явно взято с болгарское "пипер" или наоборот. Нетрудно проследить - pepper, peperoni, piper i t.д. ето название перца в Европе. "Чушка" не имеет аналогов, т.е. являеться оригинальное болгарское слово. А поскоьлко у него неславянское и нетурецкое произхождение, то остаятся "древноболгарский вариант". Конечно, возможни и другие хипотези, но турецкая по моему исключена.

пробема в том, что во всех тюркских языках, не считая современного турецуого есть слово "чушка" со значегие "свинья".

[sisinda]

Консултирах се с османист без да задълбаваме много. biber е думата за чушка, като е възможно да има и други, а hynzyr - за свиня.

[lugovsa]

Консултирах се с османист без да задълбаваме много. biber е думата за чушка, като е възможно да има и други, а hynzyr - за свиня.

если бы этот османист еще и деталей бы добавил...