Отиди на
Форум "Наука"

НЕМСКОТО ОВЧАРСКО КУЧЕ


cynology

Recommended Posts

  • Потребител

41163_983.JPG

Deutscher Schäfer Hund, FCI No. 166

1. Произход

През 1864 г. чешкият учител любител-палеонтолог Джейтелес (Jeitteles) открива край град Оломуц кости от куче от 4000-5000 г. пр. Хр. Подобни кости са открити по-късно в Австрия, Померания, Вюртемберг, Швейцария, Италия, Холандия, Ирландия. Всички са от времето на бронзовата ера в Европа. Източно от южните части на Каспийско море, също са открити подобни кости. Те също са от бронзовата ера, която във Вавилон и Мала Азия започва около 1500 до 2000 години по-рано, отколкото в Централна Европа. Като на пръв откривател, честта да даде название на този тип кучета се пада на Jeitteles. В памет и в знак на признателност към своята майка, той дава названието “домашно куче на най-добрата майка”. От 1872 г. “бронзовото куче” става популярно в научния свят с името Canis familiaris matris optimae. Повечето учени са на мнение, че то стои в основата на европейските породи кучета, помагащи при пашата на животните, като се допуска, че са възможни комбинации и с други примитивни типове.

От XIV - XV век започва обособяването на породи кучета, общото между които е удълженият формат на тялото, муцуна - равна или малко по-дълга от черепната част на главата, здрави зъби с ножицоподобна захапка, уши високопоставени и в повечето случаи стърчащи нагоре, опашка - дълга и висяща. Най-съществените различия са по отношение на дължината, цвета и структурата на космената покривка.

В Германия старият тип пастирски кучета е локализиран предимно във Вюртемберг, Бавария и Тюрингия. Характерен породен белег на вюртембергските кучета е дългата и извита като сабя опашка, която се явява естествено продължение на гръбната линия, спуска се плавно надолу и достига под скакателните стави. По отношение на космената покривка разцветките са разнообразни. Баварските кучета имат среден ръст, здрава конструкция на тялото и плавна, плъзгаща се ниско над земята походка. Кучетата на Тюрингия са с най-импозантен външен вид, който се обуславя от високо поставените, стърчащи нагоре уши и космена покривка, наподобяваща тази на вълка.

2. Породоформиране

От осемдесетте години на XIX век започват да се срещат сравнително изравнени по тип кучета със сходни външни белези. През 1882 г. на изложба в Хановер са представени две “вълчи кучета”. Това са роденият през 1878 г. Kirass и роденият през 1879 Greif, който е с бял цвят на космената покривка. Три години по-късно, на изложбата в Ной-Брандербург, се появява и женско “вълче куче” - родената през 1878 г. Moreau.

На 16. 12. 1891 г. група ентусиасти сформират “Обединение Филакс” с основна цел - създаване на нова порода немско куче. Появилите се разногласия между членовете на ръководството стават причина през 1894 г. Обединението да прекрати своята дейност. Капитан Риехелман Дунау и Граф фон Хан настояват за развъждане на кучета за работа. На противоположната позиция е Фридрих Шпарвасер, който се стреми да прокара идеята за селекциониране на красиви, изложбени животни, без да се набляга на работните им качества.

От 1896 г. д-р Герланд фон Хилдесхайм започва да обучава кучета за работа в полицията. Негов последовател е капитан Шоенхер, който още през 1886 г. употребява куче при намеса на полицията в улични безредици. По-късно кап. Шоенхер създава школа за обучение на инструктори за работа със служебни кучета.

Немското овчарско куче дължи настоящия си облик на ротмистър Щефаниц (Max Emil Friedrich von Stephanitz), кавалерист от армията на Бисмарк. Щефаниц (30. 12. 1864 - 22. 04. 1936 г.) проучвал произхода на кучетата, обособяването на отделните породи и качествата, на които те са носители. Наблюдавайки работата на различните типове старонемски овчарски кучета, техният интелект и прозорливост по време на паша на овцете и в същото време абсолютно безстрашие, когато се налага да се защити стадото или стопанина, Щефаниц трайно оформя критерия си за новата порода немско овчарско куче като съчетание на прекрасен екстериор и безупречни работни качества.

На 03. 04. 1899 г. в Карлсруе се провежда изложба. Победител в изложбата е Hektor Linksrhein - оценен най-високо спрямо всички участващи кучета. Щефаниц вижда в Hektor кучето, което трябва да постави началото на новата порода. Купува го за 200 Марки от собственика му, франкфуртския развъдчик Шпарвасер (Sparwasser), прекръства го на Horand и му добавя името на собствения си развъдник “Графрат” (Horand von Grafrath).

Роденият на 01. 01. 1895 г. Horand von Grafrath е регистриран като първото "Немско Овчарско Куче". На 20. 09. 1899 г. във Франкфурт на Майн е приет първия стандарт на породата. Той претърпява редица корекции, допълнения и поправки през 1901, 1909, 1930, 1961, 1976, 1991 и 1995 години. Действащият в момента стандарт е от 23. 03. 1991 г. с редакция от 1993 г. и презаверявания през 1995 г. и 1997 г.

През 1899 г. се провежда и първата изложба на немски овчарски кучета.

През 1901 г. седалището на Обединението за немски овчарски кучета се премества в Мюнхен. От 1921 г. главната квартира се установява в Аугсбург, където се намира и в момента.

През 1902 г. се сформират клубове в Швейцария и Австрия, през 1910 - във Франция, през 1912 - в Холандия и Белгия, през 1914 - в Чехия, през 1919 - във Великобритания и т. н.

На 22. 04. 1936 г. завършва земния път на Щефаниц - човекът, който отдава всичко от себе си за създаването на най-прекрасната, незаменима по своята универсалност порода - немското овчарско куче.

Започнало съществуването си само с няколко човека, днес Обединението за немски овчарски кучета обхваща следните деветнадесет Областни групи (Landes Gruppen - LG): 1. Hamburg/Schleswig-Holstein; 2. Berlin-Brandenburg; 3. Niedersachen; 4. Waterkant; 5. Nordheinland; 6. Westfalen; 7. Ostwestfalen/Lippe; 8. Hessen-Sud; 9. Hessen-Nord; 10. Rheinland-Pfalz; 11. Saarland; 12. Baden; 13. Wurtemberg; 14. Bayern-Nord; 15. Bayern-Sud; 17. Thuringen; 18. Sachsen; 19. Sachsen-Anhalt; 20. Meklenburg. В изброените областни групи има обособени над две хиляди и триста Местни групи (Orts Gruppen - OG) с повече от 120 000 души членска маса. Областна група 16 (LG 16 Ausland) контролира дейността на организациите, занимаващи се с немски овчарски кучета, членове на Световния съюз на обединенията за немски овчарски кучета, но извън територията на Германия. В племенната книга (по данни от 06. 04. 2001 г.) са записани 2 079 186 кучета. На 20. 11. 1997 г. в том 98 на племенната книга бе записано двумилионното немско овчарско куче. Това е родената на 3. 09. 1997 г. Zari vom Augrund. Развъдчик е Бернд Вебер от Бад Швартау.

Всяка година на прегледите и изложбите по екстериор се представят повече от 20 000 кучета. Над 70 съдии определят екстериорните им достойнства. От 1966 г. е въведен контрол за наличие на тазобедрена дисплазия. Над 1000 кучета ежегодно преминават през преглед за преценка на племенната годност.

До началото на Първата Световна война породата се консолидира благодарение на 3 основни линии - Dewet, Beowolf и Starkenburg. В основата и на трите стои Хоранд и с всички той има различна степен на инбридинг (близкородствено съешаване).

От 1914 до 1918 г. изложби не се провеждат. Подновяват се веднага след войната, през 1919. До смъртта си, през 1936 г., Щефаниц е единственият, който контролира състоянието на породата, определя кои ще са водещите разплодници и в каква насока ще се развива селекцията.

Последователно след него Обединението за немски овчарски кучета е оглавявано от д-р Рьозебек (1936-1947), Каспар Калцмар (1947-1956), д-р Функ (1956-1975), Кристоф Румел (1975-1985), Херман Мартин (1985-1996). След смъртта на Х. Мартин на 05. 09. 1996 г., Президент на Обединението (на Световния съюз) става Петер Меслер. След неговата смърт управлението е поверено на Волфганг Хенке.

На 17. 05. 1968 г. се основава “Европейски съюз на обединенията за немски овчарски кучета (EUSV)”. Същата година се провежда и първият европейски шампионат за водачи на служебни кучета. През 1974 г. Европейският съюз, с участието на 36 държави, прерастна в “Световен съюз на обединенията за немски овчарски кучета (WUSV)”. Първата международна изява на WUSV е организирането на шампионат за немски овчарски кучета в Залцбург (Австрия) през 1975 г.

В момента Световният съюз на обединенията за немски овчарски кучета е най-голямата организация по кинология в света. По брой на страните, членуващи в нея, тя превъзхожда многократно Международната федерация по кинология.

3. Стандарт на породата

Име:

Названието е Немско Овчарско Куче, което в различните държави се изписва по следния начин:

1. Бразилия, Португалия - Pastor Alemao;

2. Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия, САЩ, Южна Африка - German Shepherd Dog;

3. Испания - Pastor Aleman;

4. Италия - Pastor Tedesco;

5. Латинска Америка (испански говоряща) - Ovejero Aleman;

6. Финландия - Saksanpaimenkoira;

7. Франция - Chien de Berger Allemand;

8. Холандия - Duitsche Herdershond.

Общ Вид:

Немското овчарско куче е средно голямо. Височината при холката се приема за височина на скелета. Идеалната височина за мъжките е 62,5 см, а за женските - 57,5 см. Допустимо е отклонение от ± 2,5 см. Надхвърлянето на максималната височина или недостигането на минималната височина намалява племенната стойност на немското овчарско куче. Тялото е удължено, със силна и добре изразена замускуленост. Костите и сухожилията са здрави. Съотношението височина-дължина-постановка на крайниците-ъгъл на ставите е така устроено, че осигурява пространствен и продължителен тръс. Космената покривка трябва да предпазва добре от всички климатични въздействия. Хубавата външност е желана, но да не е за сметка на работоспособността. Половият диморфизъм трябва да е добре изразен. Отговарящото на породните белези немско овчарско куче е олицетворение на сила, подвижност и интелигентност. По неговото движение и поведение проличава физическото и здравословното състояние.

Само опитен специалист може да установи качествата на всеки индивид.

Само специални арбитри могат да оценят характера на немското овчарско куче, реакцията му при стрелба и да дават отлична оценка само на тези кучета, които освен всичко това, са издържали и изпит по послушност. Независимо от живия темперамент, немското овчарско куче трябва да бъде лесно управляемо, да се приспособява към всякаква ситуация и да извършва изискваните от него действия с желание и готовност. Трябва да е смело и твърдо, решително и безотказно в изпълненията и в същото време да е внимателно, послушно, приятен домашен другар и безразлично към чуждите хора.

Нрав, особености на характера и способности:

Най-характерните черти на немското овчарско куче са неговата съсредоточеност, безстрашност, управляемост, бдителност, вярност, неподкупност, смелост, агресивност и твърдост. Тези качества го правят универсално в своята ползователност. Силното обоняние, съчетано с движение в нисък тръс, дава възможност на немското овчарско куче да работи с ниско наведена глава, което го прави изключително способно за следова работа.

Глава:

Дължината на главата е пропорционална на големината на тялото и представлява 40 % от височината при холката. В общи линии главата трябва да е суха, с умерена ширина между ушите. Ширината на главата трябва да отговаря на нейната дължина. При мъжките е допустимо главата да е малко по-широка, а при женските да е малко по-тясна. Главата не трябва да е тежка или олекотена, изнежена или много дълга. Челната част трябва да е леко изпъкнала, като браздата по средата на челото трябва да е слабо забележима. Скулите образуват лека извивка без да изпъкват. Челото, погледнато отгоре, се стеснява постепенно от ушите към върха на муцуната. Дължината му е около 50 % от дължината на цялата глава. Муцуната е клиновидна и суха. Челюстите са добре оформени и силни. Устните са стегнати, сухи и добре прилепнали. Носната гъба винаги е черна. Носната линия трябва да е успоредна с продължението на черепната част.

Зъби:

Трябва да са здрави, силни и компактни (общо 42 зъба, от които 20 в горната челюст и 22 в долната челюст). Захапката е ножицоподобна. Недопустима е предна, задна или клещоподобна захапка, а също така и по-големи разстояния между зъбите.

Уши:

Средноголеми, широки в основата, високо поставени, стърчащи нагоре, заострени, насочени напред. Не трябва да са завити навътре. За недостатък се приемат клепналите, скъсените, а така също и насочените право нагоре уши. За недостатък се приема, когато кучето при движение, а понякога и когато лежи, прилепва ушите си към главата. До 6 месечна възраст, а понякога и до по-късно, ушите могат да бъдат увиснали или завити навътре.

Очи:

Средноголеми с бадемовидна форма, леко косо поставени. Не трябва да са изпъкнали. Цветът им е според цвета на космената покривка, желателно да е тъмен. Погледът е жив, умен и самоуверен.

Шия:

Силна, без гънки и провисналости. Поставена е под ъгъл от 45° спрямо хоризонталната линия. При възбуда се повдига, при движение в тръс се навежда.

Тяло:

Във всички случаи дължината на тялото трябва да превишава височината. Индексът на разтегнатост е около 110-117 %. Недопустими са късите, квадратните и дългокраките кучета.

Гърди:

Гръдният кош е добре развит, но не е прекалено широк. Долната част трябва да е изразена и дълга. Дълбочината на гръдния кош е около 45-48 % от височината при холката. Ребрата са добре оформени и дълги. Не трябва да са бъчвоподобни или плоски. Гръдната кост е малко под нивото на лактите.

Корем:

Умерено прибран.

Холка, гръб и поясница:

Гърбът и поясницата са прави и добре развити. Холката трябва да е висока, добре изразена и плавно да преминава към гърба, без да нарушава гръбната линия, която погледната откъм главата на кучето трябва да е леко наклонена назад.

Крупа:

Дълга и леко наклонена под ъгъл около 23° спрямо хоризонталната линия. Нежелана е късата, правата или силно свлечената крупа.

Опашка:

Богато окосмена, стигаща най-малко до скакателните стави. Не трябва да е по-дълга от средата на метатарзусите. Недопустима е влачещата се по земята опашка. Недопустими са отклоненията встрани. В покой опашката виси надолу, а при възбуда се повдига, но това повдигане в никакъв случай не трябва да надвишава мисленото продължение на гръбната линия. Недопустимо е опашката да се носи извита над гърба или да е купирана. Нейното нормално положение по време на движение е умерена хоризонтална дъга.

Предни крайници:

Лопатката е дълга, поставена под ъгъл от 45°, плоска, прилепнала към тялото. Раменната кост се свързва с лопатката под ъгъл от 90°. Лопатката и рамото трябва да са силни, добре замускулени. Рамото и подрамото имат по-скоро елипсовидна, отколкото кръгла форма. Лактите са прибрани плътно към тялото - нито развърнати, нито вдадени. Дължината на крака е 55 % от височината при холката.

Задни крайници:

Бедрената кост, погледната отстрани е свързана с подбедрото под ъгъл от 120°. По-къса е от подбедрото. Бедрото е широко и много добре замускулено. Скакателната става е силна и здрава. Метатарзусът също е силен и здрав. Общо цялата задна част трябва да е силна и добре замускулена.

Лапи:

Кръгли, къси, затворени и арковидни. Възглавничките са много твърди, но все пак поддават под теглото на тялото, така че да омекотяват движенията и да не нарушават тяхната плавност. Ноктите са къси, здрави, тъмно пигментирани. Допълнителни (пети) пръсти на задните крайници не се допускат.

Движения и ъгли на крайниците:

Немското овчарско куче се движи в тръс. Преместванията на крайниците са в диагонална последователност - задният крайник се движи в обратна посока с тази на предния крайник от същата половина на тялото.

Крайниците трябва да имат такъв ъгъл, че да не нарушават гръбната линия при движение. Задният крайник при движение трябва да допира земята по средата на тялото. Предният крайник трябва да достига същата дължина на крачката. Тенденцията към по-голям ъгъл на задните крайници води до намаляване на здравината и издържливостта. При правилно съотношение на височината към дължината на тялото и при оптимална дължина на крайниците, движението е пространствено - извършва се ниско над земята и създава чувство за непринуденост. Движението на немското овчарско куче е с леко наведена напред глава и слабо повдигната опашка. По време на движение се получава леко вълнообразна линия от върха на ушите през тила и гърба до върха на опашката.

Окраска:

Черна с равномерни кафяви, жълти до светлосиви петна. Тъмно закалена (черен нюанс върху сива или светлокафява основа с отговарящи на това по-светли петна). Изцяло черен цвят. Едноцветно сива. Сива с кафяви петна. Допустими са, но нежелани бели петна по гърдите или светла окраска от вътрешната страна на крайниците. Носната гъба при всички видове окраска задължително е черна. Кучетата със слабо изразена маска или без маска, с жълтиникави или изразено жълти (хищни) очи, с бели петна по гърдите и от вътрешната страна на крайниците, с бели нокти, светъл връх на опашката, се смятат за слабо пигментирани и имат ниска племенна стойност.

Космена покривка:

По отношение на дължината бива 3 типа:

а/ Късокосместо немско овчарско куче - колкото може по-гъста космена покривка с твърд и прилепнал към тялото косъм. Главата, включително ушите, предния ръб на крайниците, лапите и пръстите са късо окосмени. Космената покривка по шията е по-дълга и по-богата. Задната страна на предните крайници и задните крайници до скакателните стави са по-дълго окосмени. Върху бутовете се образуват "панталони". Недостатък е много късата космена покривка.

б/ Дългоравнокосместо немско овчарско куче - отделният косъм е по-дълъг, неизравнен и най-вече - не винаги е прилепнал към тялото. В ушната раковина, зад ушите, на задната страна на лакетните кости и най-вече в слабинната област космената покривка е по-дълга и образува кичури. "Панталоните" върху бутовете са дълги и гъсти. Опашката е рунтава с подвес или т. н. "знаме" по дължина на долната част. Дългата и права космена покривка е нежелана.

в/ Дългокосместо немско овчарско куче - косъмът е значително по-дълъг отколкото при дългоравнокосместите кучета. Най-често той е мек и на гърба образува разделителна линия. При дългокосместите немски овчарски кучета е понижена устойчивостта спрямо неблагоприятните климатични въздействия. Дългата космена покривка се приема за дефект. Такива кучета не се допускат до разплод.

Основни недостатъци:

Нетипичност, слабо изразен полов диморфизъм, слаба нервна система, сприхавост, флегматичност, понижена жизненост.

Крипторхизъм - едностранен или двустранен. Малки тестиси.

Недостатъци в телосложението. Мека (рехава) конституция.

Светли кучета, албиноси, непигментирана носна гъба.

Преразвити или недоразвити кучета, дългокраки, с много дълбок гръден кош. Късокраки кучета. Всички недостатъци, влияещи върху правилното движение на кучето.

Гръб мек, провиснал (седлест) или изпъкнал (шаранов).

Глава къса, недостатъчно клиновидна или много заострена.

Космена покривка мека, много дълга или много къса.

Уши неправилно поставени, полегнали или стърчащи право нагоре.

Забележка: Кучета, които са носители на някои от тези основни недостатъци не се допускат до оценка по екстериор и се изключват от разплодна дейност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КИНЕМАТИКА НА НЕМСКОТО ОВЧАРСКО КУЧЕ, Особености, свързани с екстериора

Безспорна истина е, че най-популярната порода в света е немското овчарско куче. Повече от сто години плеяда от кинолози, развъдчици и обикновени любители, работят по усъвършенстване на нейните ползователни способности и външни форми. От времето на нейното създаване до настоящия момент, кучето претърпява редица телесни метаморфози. От типично удълженото тяло с почти хоризонтален контур поетапно се премина през различни форми, до получаването на куче с висока предница, напрегната (извита) гръбна линия, издадени в предната част гърди (гръдна кост), изразена холка и силно подчертани ставни ъгли, особено на задните крайници. Всички тези промени са извършвани и продължават да се извършват в рамките на един и същи стандарт, заложен още от ”бащата” на породата Макс Емил Фридрих фон Щефаниц.

В най-общ смисъл кучето представлява комплекс от два сънапрегнати един спрямо друг механизма – гръбначния стълб и гръдната кост. Общата напрегнатост между тях се осъществява посредством първите 9 двойки ребра, които ги свързват. Надлъжната ос на така оформения овал се намира в точките на пресичане на двете прави (1) и (2) едната от които преминава през раменно-лопатъчната ъгъл, а другата – през лакетната става.

Нарушаването на принципа на двете хоризонтали е най-типичната характеристика на немските овчарски кучета, при които има разминаване в равнината на разположение на раменнолопатъчната става и тазобедрената става. Това е случай на ниска предна постановка, при която предните крайници се натоварват неравномерно, походката е неикономична, променен е баланса на опорните и оттласкващите точки на тялото.

За характерен недостатък се приема, когато при немското овчарско куче тазобедрените стави са разположени по-високо от раменнолопатъчните, а коленните стави – по-ниско от лакетните. При такива кучета задните крайници са прекалено присвити в коленете, за да се компенсира излишната дължина на подбедрата. В същото време бедрата са къси и отвесно поставени. (рис. 1)

42464_364.JPG

При правилен строеж на задните крайници бедрото е дълго и перпендикулярно на тазовите кости.

Тазобедрените стави могат да са на една равнина с раменнолопатъчните. Кучетата са съвсем леко приклекнали, а движенията са плавни и свободни.

Когато тазобедрените стави са разположени по-високо от раменнолопатъчните, а коленните – по-ниско от лакетните, задните крайници са прекалено присвити. При поставяне в екстериорна позиция такова куче ще изглежда с висока предница и с изразена приклекналост. Постановката на задните крайници е саблиста, а тазобедрените стави – сближени помежду си. Движението в тръс ще бъде сковано и лишено от мекотата (плавността), която е негова характерна особеност. Кръстецът ще се издига над холката в резултат на неправилното тласъци отзад напред.

Ще се опитам да отговаря на въпроса защо наистина в рамките на един и същ, непроменен повече от век стандарт, се наблюдава такава трансформация в екстериора на немското овчарско куче (рис. 2).

42465_368.JPG

Ще се върна отново към двете сънапрегнати една спрямо друг анатомични части в скелета на немското овчарско куче – гръбначния стълб и гръдната кост.

Ще разгледам случая, когато гръдната кост е слабо извита, а ребрата са почти отвесно спрямо нея и гръбначния стълб (рис 3).

42467_377.JPG

При такъв строеж възможностите за размах в движенията са ограничени, ребрата губят от еластичността си, надлъжната горна линия е вдадена в областта на гърба. На лице е първия недостатък на стария тип немско овчарско куче – отслабване на гърба в процеса на натоварване и стареене на животното.

Ако на гръдната кост се предаде по-голяма извитост в нейната предна и долна част, предните двойки ребра също ще променят формата си и ще започнат да изпълняват ролята на ресори. Такава конструкция на гръдния кош позволява на немското овчарско куче да смекчи амортизацията на предната част на гърба в момента на приземяване (стъпване с предните крайници) и същевременно дава възможност да се увеличи значително раменния ъгъл за сметка на силно издадената напред гръдна кост. Такава форма на гръдния кош позволява да се предаде част от напрежението по време на движение и върху поясницата, която в резултат на своята еластичност допълнително придава известна пружинираност на придвижването (рис. 4).

42468_383.JPG

Измененията в екстериорна на немското овчарско куче, на които съм свидетел повече от 30 години, се дължи преди всичко на модификационната изменчивост на гръдния кош и всички съпътстващи го преобразования – голяма извитост на долната и предна част на гръдната кост, и двустранно наклонените двойки ресорни ребра. Игнорирането дори и на един от тези показатели прави немското овчарско куче непълноценно както по отношение на неговата кинематика, така и в екстериорния му облик като цяло.

Познаването на законите на механиката и умелото им прилагане в кинологията, довежда да формиране на едно добре сложено куче с оптимален размах на крайниците при движение, издръжливо не само на дълъг пробег, но и на натоварвания от различно физическо естество.

42469_391.JPG

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В предишни свои публикации съм писал, че голяма част от наричащите себе си ”познавачи” на немското овчарско куче, дават оценка на породността му единствено, изхождайки от неговите външни форми. В повечето случаи мотивацията на тази категория ”експерти”се базира предимно на личното им виждане и разбиране за красота, без да е подчинена на общовалидни природни закономерности.

В следващите редове засягам въпроса за екстериорния облик на немското овчарско куче, изхождайки от темата за строежа на произволната абстрактна форма и принципите, които я определят.

Първият основен принцип е ”принципът за деление на цялото в равни отношения”. Това е сечение на цялото на две равни части. Всеки човек може да определи средата на едно цяло по простата причина, че човешкото око е настроено да преценя равновесието. На този принцип съответстват формите, чиито части са в някаква симетричност. Тези форми имат равенство между частите си, поставящо ги в равновесие една спрямо друга. По този начин се създава впечатлението за завършена статичност.

Хармонията на произволните форми не може да се изчерпи с първия принцип. Причината е, че формата е предназначена да извършва някаква работа, което изисква тя да се движи. Принципът за деление на цялото в равнината е валиден за статични форми, имащи хармония помежду си, но стоящи неподвижно в пространството.

Това навежда на мисълта, че би трябвало да има друг принцип, който да корелира с хармонията на форми, които са в движение. Такъв Втори основен принципе ”принципът за деление на отрязъка в среднохармонично отношение” Този принцип носи още названието ”Златно сечение”. На него съответства деление на отрязъка в особено отношение, което се характеризира с необичайно свойство на частите. Макар и неравни помежду си, те образуват парадоксално равновесие между своите съставни, възникнало в резултат на необичайна пропорция. Не случайно още в епохата на Ренесанса хората наричат тази пропорция ”Божествена”.

Асиметричността на отделните части при известно съотношение е способна да даде завършена хармония. Отговор на въпроса, какво е това число което изразява ”Златното сечение” дава древногръцкия геометър Евклид (306-283 г. пр. Р. Хр.) в своя труд ”Начала”, превърнал се в основа на съвременната геометрия. Първоначално Евклид говори за ”деление на отрязъка в среднохармонично отношение.”

Отрязък се нарича разделението в среднохармонично отношение, ако неговата по-голяма част се отнася към по-малката така, както целия отрязък се отнася към своята по-голяма част. Това твърдение създава пропорцията 1:Х = Х:(1-Х) (рис. 1):

42516_668.JPG

На положителния корен на координатното уравнение съответства всяка произволна точка от координатата. Обикновено се използва неговата приблизителност на значението 0,618 за дължината на по-голямата част от отрязъка, спрямо 0,382 за дължината на малката част.

Разделеният в такова съотношение отрязък се характеризира с особена съразмерност на своите три части – малка, голяма и цяла, които се възприемат от човешкото око като вътрешна уравновесеност.

През епохата на Възраждането тази тема става обект на проучвания от страна на францисканския монах Лука Пачоли ди Борго. Своите разсъждения Пачоли представя в книгата си ”Божествената пропорция” (La Proportia Divina), където описва 12 свойства на пропорцията, явяващи се ”естетически закон на природата и чувствата”. В последствие Леонардо да Винчи илюстрира книгата и я преименува от ”Божествена пропорция” на ”Златно сечение” (Sectio Aureo).

Хармонията се явява баланс между структура и функция и посредством златното сечение установява връзка между тях. Разглеждана в причинно-следствен аспект тази връзка се изразява чрез общоизвестната формула: структурата определя функцията. Несъвършената структура не обезпечава пълноценна функция. Тогава, усъвършенствайки формата по принципа на златното сечение, селекционерът усъвършенства и нейната функция, повишава надеждността на структурното функциониране.

В условията на чистопородното развъждане на кучето човекът е този, който създава нови или усъвършенства стари породи, целейки да създаде животни с най-подходящо приложение. Селекционерът се намесва в морфологията на кучето, моделирайки го според собствените се желания.

Изхождайки от позициите на златното сечение, се стига до извода, че при немското овчарско куче всички форми трябва да са перфектно издържани.

Първият тип немско овчарско куче, на който искам да се спра е така нареченият ”спокоен тип”. Кучетата изглеждат спокойни, с нормална извитост (напрегнатост) на гръбната линия, не особено издадена предна част на гърдите, леко удължен формбт на тялото, съответстващ на общата пропорционалност (рис. 2).

42517_675.JPG

Кучетата от този тип бързо стават широкотели: компенсаторните възможности на белите дробове се увеличават за сметка на широкия гръден кош. Това може да доведе до изразена странична постановка на предните крайници, а оттам – и до неикономичност на движенията. Метакарпусите са предразположени към отслабване (мекота), което от своя страна довежда до бърза изморяемост на кучето по време на движение.

Вторият екстериорен тип, имащ стойност при селекцията на немското овчарско куче е така наречения ”пренапрегнат тип”. При тези кучета има увеличение на ъгъла между рамото и лопатката, тъй като, подобно на горния тип, лакетния ъгъл продължава да е разположен на нивото на гръдната кост. Това води до скъсяване крачката на предните крайници и за да бъде компенсирано, е необходимо ”израстване” на подрамото. Кучетата изглеждат със скъсен формбт за сметка на увеличена височина. Гръдната кост е издадена в предната си част и с характерна, не типична извитост. Това от своя страна довежда да по-голяма овалност на ресорните ребра, излишна наклоненост (извитост) на гръбната линия, скъсеност но формбта, увеличение на височината при холката, неикономичност на движенията (рис. 3).

42518_678.JPG

Третият тип немско овчарско куче, който доближава неговите представители до ”Златната среда”, е така наречения ”напрегнат тип”. Този тип кучета са със среден ръст, нормална удълженост на тялото, умерено извита предна част на гръдната кост. Този тип кучета не изглеждат нито приземни, нито дългокраки, с оптимална заъгленост на ставите. При движение долната част на крайниците се придържа към средната линия. Крачката е плавна, дълга и икономична.

42519_688.JPG

Изхождайки от позицията на овалната форма, еталон за критериите на ”Златното сечение”, разгледаните три типа немски овчарски кучета, са базата върху която трябва да се води селекцията с породата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...