ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО

[cynology]

Физиология и биохимия на храненето

Храненето в най-ранна възраст не само определя физическото развитие на кучето, но е в състояние да промени конституцията и реактивността на организма, които започват да се унаследяват в следващите поколения. В литературата се срещат и противни становища, които подчертават водещото значение на наследствеността, омаловажавайки нивото и качеството на храната при формирането на индивида. Както абсолютизирането на фактора хранене, така и неговото омаловажаване е неправилно. Развитието на кучето (на всеки един индивид въобще) се формира още по времето на утробния период и с раждането започват да се проявяват неговите наследствени заложби. Те са в пряка зависимост от количеството и качеството на приеманите хранителни вещества през наталния и постнаталния период.

Преди повече от век И. П. Павлов поставя на научна основа влиянието на “дейността на главните храносмилателни жлези” върху развитието на животинския организъм. Базирайки се на получените резултати от цяла плеяда учени, посветили се на науката хранене, в изключително схематичен вид представяме три основни функции на храносмилателната система: двигателна, секреторна и резорбтивна. Отделено е внимание и на процесите на обмяна на водата.

Двигателна функция.

Дейността на органите от храносмилателната система е насочена към обработване и придвижване на поетата храна. Чрез дъвкването и размесването със слюнката твърдите и полутвърдите храни се превръщат в консистенция, която позволява тяхното придвижване през глътката и хранопровода. Дъвкането е както произволен, така и рефлекторен акт. Честотата и силата на дъвкателните движения зависят от консистенцията и вкуса на храната, а така също и от състоянието на центъра на храненето в мозъка. Кучето раздробява храната на големи парчета дотолкова, доколкото те да придобият големина, позволяваща да бъдат преглътнати. Придвижването на храната по хранопровода е неволев, рефлекторен акт Съкращението на мускулатурата на хранопровода има перисталтичен характер. Двигателната активност на стомаха и червата е насочена към допълнително раздробяване на поетите хранителни части, размесването им със соковете за смилане, създаване на контакт с лигавицата на съответния орган, придвижване на съдържимото по стомашно-чревния път. Скоростта на придвижване на съдържанието на стомаха към дванадесетопръстното черво зависи както от състоянието, до което е доведено стомашно съдържимото, така и от обема (количеството) на храната. Богатата на мазнини храна преминава по-бавно от стомаха в дванадесетопръстника.

Секреторна функция.

Основните секрети, които се произвеждат от храносмилателните жлези са белтъците, голяма част от които са ензими. Във всички храносмилателни сокове се съдържа и муцин, който примесен с храната й придава лигава консистенция и я прави не само по-подходяща за придвижване и поглъщане, но също така предпазва лигавицата на стомаха и червата от смилащото действие на ензимите. Муцинът неотрализира киселия стомашен сок. Неорганичните съставки на храносмилателните сокове са предимно соли на неорганичните киселини. От концентрацията на отделящата се в стомаха солна киселина зависи pH на соковете и на съдържимото в различните отдели на храносмилателния тракт. Процесът на ензимно разграждане започва още в устната кухина и продължава до края на тънките черва. В слюнката се съдържат няколко ензима, който влияят върху протеините, въглехидратите и липидите. Стомашният сок също съдържа ензими, влияещи на въглехидратите и липидите. Главният ензим, който преобладава в стомашния сок и определя неговата разграждаща способност, е пепсинът, който атакува белтъците. С понятието пепсин се означава група от ензими - пепсин, пепсин B, гастриксин, ренин и др. Те разграждат белтъците до албумози и пептони. При различно съчетание на тези пепсини се получава адаптация към едни или други белтъци. В дванадесетопръстното черво се изливат соковете на панкреаса, които действат на всички съставни части на храната. В дванадесетопръстника се изливат соковете и на жлъчката. Те усилват действието на трипсина и амилазата. В дванадесетопръстника започва действието и на чревните ензими, които се отделят по цялата дължина на тънките черва. За разлика от устата, стомаха и дебелите черва, където разграждането е единствено в кухината на съответния орган, в тънките черва смилането е два вида: кухинно - в лумена на съответното черво и пристенно - върху повърхността на чревния епител.

Резорбтивна функция.

При новородените кученца механизмите на разграждане не са развити. Антителата и белтъците на коластрата постъпват в организма по пътя на пиноцитозата. При възрастните кучета физическите фактори и пиноцитозата нямат решаващо значение в процеса на резорбцията. В мембраната на клетките съществуват “преносители”, които участват в транспорта на веществата. Химичната природа на тези преносители и механизмът на действието им не са установени с абсолютна точност. Наличието на натриеви йони действа благоприятно за активния транспорт на веществата. Някои монозахариди не зависят от наличието на натриеви йони за тяхното транспортиране.