ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ

[cynology]

Нормалното протичане на всички физиологични процеси и добрата работоспособност на кучето зависят в най-голяма степен от пълноценното хранене. Неспазването на определени норми и правила е предпоставка за нарушаване на обмяната на веществата в организма. Настъпват авитаминози, костно-мускулни заболявания, понижена плодовитост. Новородените са с висока смъртност. Срокът за използуване на кучето се скъсява.

Протеини.

Под това название се означават белтъчните и небелтъчните азотни съединения, които се определят като суров протеин. Белтъчините са основна част на протеините, поради което често пъти между тях се извършва отъждествяване. В продуктите от растителен произход нивото им е около 60-90%. В животинските продукти нивото на белтъчините достига до 100% от суровия протеин. Във всички живи клетки има открити протеини, поради тясната им връзка с жизнените процеси, които протичат в клетките. От протеините в различните видове храни, кучетата синтезират специфични белтъчини, които са необходими за изграждане на органите и тъканите. Недостигът на протеини забавя растежа и развитието на младите кучета, влошава репродуктивните способности, намалява устойчивостта към редица заболявания, влошава усвояемостта и смилаемостта на храната.

Аминокиселините са градивни елементи на сложната белтъчна молекула. В белтъчните продукти са открити над 150 различни аминокиселини, но за изграждане на белтъчините имат значение предимно 22 от тях (глицин, аланин, серин, валин, треонин, лейцин, изолейцин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аспарагин, глутамин, лизин, аргинин, орнитин, цистеин, цистин, метионин, фенилаланин, тирозин, пролин, хистидин, триптофан). Животните нямат способността да синтезират аминокиселини. В животинския организъм някои аминокиселини може да се образуват от други аминокиселини или от съединения, съдържащи аминогрупа. Има определен брой аминокиселини, които не могат да се образуват по този начин, затова животните трябва да ги получават с храната. Тези аминокиселини се наричат незаменими или есенциални (лизин, метионин, триптофан, хистидин, фенилаланин, лейцин, изолейцин, треонин, аргинин, валин, глицин).

Характерна особеност на белтъчините е тяхната слаба устойчивост. При въздействие с температура над 60 0С или под 10-15 0С, при облъчване с ултравиолетови лъчи или при въздействие с химични реагенти, белтъчините се денатурират.

За белтъчната биосинтеза кучето се нуждае от определени количества незаменими аминокиселини. Ако само една от тях липсва в храната или количествато й е недостатъчно, биосинтезата се влошава и се ограничава до нивото на осигуреност със съответната аминокиселина. При растящите кучета недостигът на незаменими аминокиселини се проявява по-бързо и по-драстично, отколкото недостигът на витамини и минерални вещества. Факторите, които влияят върху достъпността на аминокиселини в организма на кучето са много, но по-важните от тях са: непълно смилане на храната, влошено резорбиране на хранителните вещества, взаимодействие на белтъчините и аминокиселините с други вщества и т. н.

Липиди.

Към тази група се отнасят мазнините и мастоподобните вещества. Те са неразтворими във вода, но се разтварят добре в органични разтворители. Определят се като сурови мазнини.

Мазнините са основна съставна част на липидите в храните от растителен или животински произход. Те са най-добрият източник на енергия, подобряват вкусовите качества на храната и са основен фактор за нейната консистенция.

Към мастоподобните вещества се отнасят фосфатидите, гликолипидите, стеридите, восъците, етеричните масла и каротиноидите.

Високото съдържание на енергия в липидите позволява да се увеличи хранителността на дажбата, което от своя страна води до снижаване на количеството приемана храна. Мазнините са важен резервен източник на енергия за организма на кучето. При недостиг на храна от мастните депа се доставя необходимата за поддържане на живота енергия. Освен като източник на енергия, липидите са необходими като важна съставна част на клетъчната цитоплазма и клетъчната мембрана, като носители на незаменими мастни киселини и мастноразтворими витамини.

Въглехидрати.

Въглехидратите са голяма група органични вещества. В храните от животински произход количеството им е сравнително малко, но в растителните храни те достигат до 60-80% от сухото вещество. В храната на животните въглехидратите заемат съществен дял и са един от главните източници на енергия.

Най-общо въглехидратите се разделят на две групи - захари и полизахариди. Въглехидратите почти не се отлагат в тялото на кучето с изключение на незначителни количества гликоген. Единствено в млякото се съдържа лактоза.

Новородените кученца до 40-ия - 45-ия ден имат специфични изисквания към въглехидратите. Захарите трябва да са не по-малко от 20-25% от сухото вещество. Ако количеството им се увеличи в по-големи граници (дори и на лактозата) - над 70%, може да настъпи храносмилателно разтройство. Всички бозайници са приспособени да усвояват добре млечната захар и постепенно с възрастта настъпва приспособяване към другите въглехидрати, за сметка на усвоителните способности на лактоза.

Минерални вещества.

Не са носители на енергия, но играят съществена роля в обменните процеси. Те са важни компоненти на телесните клетки и влизат в състава на редица тъкани. Животинският организъм съдържа около 60-65 елемента. За кучето са жизнено необходими калций, фосфор, натрий, хлор, калий и магнезий.

Калцият участва в изграждането на опорната система. Костната тъкан е своеобразен резервоар на калций, който се използва за поддържане на йонното равновесие в кръвната плазма. Постоянното ниво на калций се поддържа чрез паращитовидния хормон. Калцият играе важна роля за поддържане на здравословното състояние, за запазване на нормалната дейност на нервната система, понижавайки нейната възбудимост. Калцият понижава пропускливостта на капилярните мембрани, оказва влияние върху сърдечната дейност, мускулните съкращения, съсирваемостта на кръвта. Оказва влияние върху репродуктивните способности на кучето. Върху резорбцията на калция оказва влияние витамин D. Благодарение на него от калция се изгражда костното вещество.

Фосфорът също служи за изграждане на костната тъкан. Съставна част е на нервите, мозъка и спермата, но се съдържа във всички тъкани. Общото му количество е около 0,6-0,8% от теглото на кучето. Подпомага обмяната на веществата и най-вече - на въглехидратите.

При недостиг на калций и фосфор кучетата страдат от различни заболявания. При младите се появява рахит - размекване, изкривяване и изоставане в растежа на костите. При възрастните, бременните и лактиращи кучета калциево-фосфорната деминерализация води до остиопорозис и остеомалация - изтъняване и трошливост на костите. Често настъпват и фиброзни изменения в костната тъкан. Недостатъчното количество на калций и фосфор в организма на младите и растящи кученца е причина да изостават в растежа спрямо връстниците си с около 25-30%. Оптималното калциево-фосфорно съотношение е 1,3:1,0. Повишаването на калция и понижаването на фосфора в дажбата на растящите кучета води до заболяване на хипофизата, спиране на растежа, смущения във възпроизводителните функции. Пълноценното усвояване на калций и фосфор е свързано с движението. Кучета, които се отглеждат в затворени помещения, лишени от ежедневна разходка, усвояват с 20% по-лошо калций. Богати на калций са костите, черупките на яйцата, млякото и млечните продукти. Фосфорът се съдържа в по-големи количества в месото, различните видове брашна: трупно, рибно, месо-костно, а така също и в кореноплодите.

Натрият и Хлорът влизат в състава на телесните течности и меките тъкани. Регулират процесите в кръвта. Играят важна роля в обмяната на водата, в нормалната дейност на сърцето, бъбреците и черния дроб. При недостиг на натрий кучетата губят апетит, понижава се усвояването на белтъчините и мазнините. Недостигът на хлор е причина за изоставане в растежа, разстройство във функциите на нервната система и нарушаване на киселинността на стомаха. Често настъпват парези, парализи и смърт. Потребността на кучетата от натрий и хлор се покрива чрез нормирано добавяне на готварска сол в храната.

Калият е необходим за нормалната проводимост на нервните импулси и за баланса на течностите в организма. Недостигът му е причина за появяване на мускулна слабост, увреждане на бъбреците и сърцето, изоставане в растежа. Съдържа се в достатъчно количество в хранителните продукти и рядко се наблюдава недостиг в организма на кучето.

Магнезият е в по-голямо количество в меките тъкани. Изпълнява роля на активатор в много незаменими ензимни реакции, особено участващите в енергийния метаболизъм. При недостиг в организма настъпва мускулна слабост, съпроводена с тежки конвулсивни повръщания.

От микроелементите един от най-важните е Желязото. Съставна част е на миоглобина и хемоглобина. Локализирано е предимно в кръвта, черния дроб и далака. Недостигът му води до анемия, влошаване на апетита, изоставане в растежа, нарушаване на липидния обмен, отслабване на възпроизводителните способности. Кучетата, страдащи от недоимък на желязо са предразположени към гастроентерит.

Цинкът влияе на растежа, костообразуването и възпроизводителните функции. Участва в обмяната на белтъчините, въглехидратите, мазнините и водата. При недостиг в организма настъпва атрофия на тестисите, загуба на апетит, увреждане на кожата и окапване на космената покривка. В по-големи количества се намира в месото, жълтъка на яйцата и млякото.

Медта е в пряка зависимост с желязото. При недостиг намалява нивото на желязо в серума, което е причина за поява на анемия, изоставане в растежа и изменения в костната система. Медта повишава активността на половите хормони.

Микроелементите са в достатъчно количество в продуктите, използвани за храна на кучетата и рядко се налага допълнително добавяне.

Витамини.

През 1880 г. Лунин изказва предположението, че в храните от животински произход и в някои други продукти има неизвестни вещества, чиято липса в организма може да доведе до тежки заболявания и смърт. Аналогични предположения правят Сосин през 1891 г. и Пащутин през 1895 г. През 1906 г. английският учен Хопкинс нарича тези вещества “допълнителни хранителни фактори”. През 1912 г. Казимир Функ изолира вещество, което при прибавяне към храната на птици, болни от полиневрит, напълно отстранява заболяването. Функ нарича откритото от него вещество “витамин” - което означава амин на живота (наречен така поради съдържанието на амино- група в себе си). Названието “витамин” се запазва за всички вещества, участващи в обмяната и оказващи положително въздействие на животинския организъм.

Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните.

Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими.

Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H.

Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резобрира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите.

Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата.

Витамин B3 (никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечно-съдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая.

Витамин B5 (пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците.

Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото.

Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно.

Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб.

Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от надбъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти.

Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F.

Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност.

Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол).

Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D.

Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола.

Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите.

Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход.

Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини.

Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви.

Антивитамини.

Представляват химични вещества, принадлежащи към групата на т. нар. антиметаболити. Това са биологично активни вещества, близки по химична структура до метаболитите (витамини, хормони и др.), които осигуряват и катализират нормалното развитие на метаболитните процеси, но за разлика от тях потискат или унищожават биологичното им действие в животинския организъм. Няма витамин, спрямо който да няма открити вещества с антивитаминни свойства. В хранителните вещества антивитаминните субстанции са в сравнително малка концентрация, порати което практическият им антивитаминен ефект е незначителен. Проблемът за антивитамините има научно значение върху непосредственото хранене на животните и при производството на храни за кучета.