Отиди на
Форум "Наука"

Лично творчество


jvess

Recommended Posts

  • Потребител

Аз съм нов тук, но обичам да чета, а и се опитвам да изразявам мислите си в рими, та ето нещичко от мен:

Красиво

Що е то красиво?

Белег ли от грозна рана

или плът със грим застлана?

Отбиращ, пита погледът игриво:

- Що е то красиво?

Слънце, дет на ден прилича,

а може би здрачът, който го облича,

инстинктивно звярът гледа диво:

- Що е то красиво?

Детето в стареца ли, старецът – в детето,

смъртта, живота ли, копнежа към небето?

А може би, е всичко сиво?!

Дали пък е красиво..............................

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 96
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Администратор

Празна чаша,

изпити на екс питиета

без съдържание.

Топлина далеч

зад хълма.

Планина без край

крие ключа към сърцето.

Празни тела те дърпат

в пропастта, равна като морето.

Самота и празна чаша

седят на бара.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Страхопочитание

Стадо сме, блее наший разум

пред пастира, дет коси тревата,

що ний пасем и с вълна или с ум

награждаваме го оня с косата.

Грешни сме, грешка сред безброя

е човекът пред иконостасен смях

и смешен е човекът във героя,

герой от почит ли, от страх?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Лице в лице

Тъй сигурен във своето величие

пред мен се смееш, образ огледален.

На мене ли, потънал в хорското безличие,

непомнещ себе си, от тебе бях забравен.

Ронейки сълзите си, тъй лични,

за тебе, що мене ти сломи,

а ти, проливайки тъгите иронични,

питаш ме: - Кой пред мен си ти?

- Аз, дете съм, на твои прегрешения!

Сън съм аз за теб, а ти за мен – кошмар!

Реален ли съм или плод на твойте отражения?

О, робско огледало, ти си моят цар!

Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Потребител

Астрономия

Луната бяла е, очите черни, непрогледни,

но защо в тях и само в тях четат се думи верни ...?

Облаците са снегът на небето,

на земята няма сняг,

но защо студено е в сърцето?

Безброй са звездите на небето искрящи,

но няма от очите на човека по-блестящи...

Вселената безбрежна е, можеш да летиш из нея без посока,

но нигде няма да намериш от човешката душа нещо по-дълбоко.

Слънцето е най-горещото огнено кълбо, дава живот и светлина,

но нищо не е по-силно от страстта – ах, как само пламти тя!...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Reborn

Чрез снега земята жадно заблестява,

за нови стъпки човека възкресява...

"Кой съм бил , а кой съм днес?" - попита той замръзналата скреж.

" Ти си този, който не ще бъдеш нито утре, нито след един миг, бил той вечен,

затуй не оставяй момента да бъде помрачен..."

В този миг из скрежта

песен чудна зазвуча,

върху клонката полепна срамежлива снежинка в самота,

но до нея тутакси попадна и още една...

Той се обърна настрани и осъзна,

че се намира сред заснежена борова гора.

Нямаше жива душа, а той - като на шега! -

не се бе чувствал по-жив досега...

"Ето го животът!" - каза си той ,

"Не се криел сред парите безброй,

не значел да стигнеш до ръба на пропаст дори той...

И да плуваш сред хиляди сълзи като кристали,

и прободен да се окажеш от остри кинжали,

и да потънеш в собствената си мъничка слаба душа,

няма да го откриеш, докато не прозреш истина проста една:

ЖИВОТЪТ! Това е

топлият дъх в зимния ден,

това е да прегърнеш свой приятел огорчен,

това е красотата на грозния човек,

това е свободата в настоящия век...

Това е да говориш безспирно дори без думи,

това е да танцуваш дори да не можеш да се движиш,

това е напук да обичаш, да твориш, да се смееш,

това е свободата в себе си да създадеш и любовта да проумееш..."

Човекът не дишаше вече,

чуваше песента на птиците някак далече...

беше легнал върху ледената пухкава постеля,но...

се усмихваше...: "Най-накрая разбрах, човече!"

Покри го бяла, чиста пелена,

наоколо цареше студена, но чиста тишина,

от очите му се издигна кълбо светлина,

достигна небето и засия!...

Погледна светлината тя -

умираше, решена беше вече нейната съдба.

наоколо близки, дори кучето й, всички скърбяха,

сълзи снега наоколо топяха.

Щом видя кълбото светлина,

със страшна сигурност си рече : "Ето я, идва, СМЪРТТА!"

Светлината беше тъй топла, тъй неземна,

снегът блестеше и се смееше под нейната мощ всеобемна.

Приближи се до нея.

Щом я видя, момичето извика: 'Мамка му, ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ!"

И защото животът не е тъмнина,

той е именно това кълбо светлина,

което всеки вижда, но не всеки приема,

тя заживя отново, но този път ЖИВЯ!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Имам към стотина стихотворения, от тях двайсет публикувани, а две-три наистина са добри. Най-доброто е следното:

Раят, господа и дами,

без метафизични драми

е в леглото на жена ми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Малко грис-халвичка?", под формата на някои мои епиграми.

Простички са правилата,

но твърди са като бетона.

От размера на вината

зависи дупката в закона.

***

Левица ли, или десница ...?

Вече и на слепия е ясно.

Щом има някаква файдица

няма ляво, няма дясно.

***

Държавните пари са му кусура.

Има си към тях афинитет.

Каква ти тук прокуратура?

Ползва се с имунитет.

***

Не че нещо ново става

в нашата държава бедна.

Практиката е такава –

ти стани, че аз да седна!

***

Пък сини и червени – двете

са като картинка върху лист.

Но разлика не виждам в цветовете –

не знаех, че съм далтонист.

***

Другарска топла атмосфера!

Какви ти „яростни дебати”?

Консенсус пълен за размера

на собствените си заплати.

***

Оставка ли? Това какво е?

За луд човек ли дума става?

Нали прекрасно всеки знае –

кокал лесно се не дава!

***

Управниците и те са хора.

Всеки бърза да си грабне пая.

За туй подреждат без умора

джип до джипа, сарай до сарая.

***

Вдигне ли до Бога врява,

уж истини в очите ни да тика.

Нищо друго туй не означава,

освен, ... че чеше си езика.

***

Тръгвам да се изповядам.

Не че таз’ с косата тропа.

Просто от душа си падам

да послъжа нещо попа.

***

Щом влязат в действие парите,

залогът значи е голям.

Не знаех, че съм зле с очите,

а май съм също глух и ням.

***

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

Как сте могли да я оставите темата да издъхне...

Много жалко!

Няма ли поезия - няма красота в живота!

Да видим какво мога да направя по въпроса...

Всъщност, да попитам, стихове изобщо пробивали ли са си път до списанието?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вярно.

Само да уточним - непубликувани значи неиздадени в книжен вид (веществени или PDF), без значение присъствието им в други пространства в Интернет?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аха, ясно.

Впрочем ХуЛитери е един доста посещаван сайт в тази насока, но пък е твърде постен и неудобен!

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • 1 year later...
  • Потребител

Поздрав за всички жени във форума !!! :Flowers1:

Ода за жената

Жената, едно нежно създание,

излъчващо обаяние !

Жената - символ на красота,

отличаваща се с доброта !

Създава живот и го развива и хората, които обича,

със любов обвива.

Зад всеки мъж стои една силна жена,

показваща добрата му страна.

Жената - извор на вдъхновение за всеки поет,

за нея той пише сонет след сонет.

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

В този свят, в този живот...


В този жесток, безскрупулен век.


В този свят на сълзи и болка, болка.


Изгубени в шумния хор на нелепи пророци,


ние скърбим над тялото на нашата вяра...


В този свят болката е вярна спътница


до гроб, до гроб. Не плачи...


В този свят скръбта разяжда сърца и умове,


разкъсва душите ни, смила ги. Не се усмихвай.


В този свят любовта е скъперница-лихварка,


изкушаваща ни с илюзия за щастие.


В този живот смъртта е единствената утеха,


дреха за бедняка, подслон за несретника.


Не тъгувай. В този живот взет на заем,


живот изпълнен с разбити мечти, не тъгувай...


В този свят на лудост, насилие, илюзии,


не сънувай, не мисли. Погледни ме,


невидим за теб, празен, един от безликата тълпа.


В този свят на илюзии, ние сме роби на греха,


на своята похот, на любовта, роби на желанието.


В този живот ние сме нищо...Не мисли.


В този студен и жесток свят не чувствай, недей.


В този къс и задъхан живот не чувствай, не недей.


Нищо.

Не знам какво е това. Може би стих? Или просто малариен пристъп, бълнуване на трескав ум...Малко превзето, малко патетично дори...Не знам, но сега се чуствам облекчен като болния изхрачил лепкавия задушаващ секрет и леко засрамен, че съм го направил публично, предизвиквайки вероятно в околните погнуса или поне неудобство.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Здравей, момиче!
Здравей, заето момиче.
Най-заетото от всички момичета, които познавам...
Ти си толкова умна, красива, добра
и още толкова други неща за които не бих се досетил.
Здравей, момиче! Ти, най-далечното
от всички близки момичета.
Ти си толкова далеч, че Млечния път
е просто обрасла с къпини пътечка в гората...
Ти си толкова близо, толкова близо,
че ако се протегна към теб ще докосна челото си.
Толкова близо, че ако поема на кръстоносен поход към теб
ще изтрия нозете си.
Здравей, момиче! Камъче в чорапа ми,
песъчинка в бъбрека ми, сламка в косата ми...
Когато почуствам нужда да остана сам ти пиша писма,
защото знам, че мълчеливия ти отговор
ще изпревари бъбривия ми въпрос.
Здравей, загадъчно момиче!
Най-загадъчното от всички момичета,
които не познавам.
Ти си толкова загадъчна, че Мона Лиза се черви от срам.
Ти си тайна, която крие в себе си загадка
пред която Холмс, обезкуражен, би отпуснал безпомощно ръце.
Здравей, красиво момиче!
Най-красивото от всички с които съм пътувал с влак.
Но няма влак на света, който да ме отведе до теб,
няма художник, който да запечата усмивката ти,
няма на света достатъчно детективи, пристрастени към морфина,
които да открият следите ти.
Здравей, момиче!
Най-мълчаливото момиче. Твоето мълчание
би засрамило агнетата на Стърлинг.
Би засрамило дори Лектър...
Здравей, сериозно момиче!
Най-сериозното от всички момичета
с които съм пил до 3 през ноща.

Извинявам се за правописа и пунктуацията. Това е като писмо в бутилка. Никога не получаваш отговор, но все някой ще го прочете. :book:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител




...







Милувка, поглед, малко нежност,



усмивка, допир и надежда.





Смаляват се и чезнат моите мечти,



а с тях и аз като кълбото прежда





с което котката си поигра.



Остана само спомен и тъга...




Графоманията е тежко и вероятно нелечимо заболяване... :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...