Проекти в миналото за изучаване на Космоса

[SAlexandrov]

Така, мисля че е време да се открие една подобна тема и да копна колкото се може тук... Каквото имам.

Орбитална станция Мир

Орбитална станция Мир е един от най-успешните космически проекти през изминалия век и едно от връхните постижения на СССР. Мир е първата постоянно обитаема космическа станция и първата станция от "трето поколение", конструирана години наред посредством добавяне на модули.

За рождена дата на комплекса се счита 20-ти февруари 1986 година, когато е изведен основния модул посредством ракетата Протон в околоземна орбита. Впоследствие през годините са добавени модулите Квант 1, Квант 2, Кристалл, Спектр и Природа. В тази конфигурация Мир просъществува до 23-ти март 2001 година, когато е свалена от орбита и потопена в Тихи Океан.

Четете още за Мир: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...5&Itemid=27

Буран - съветската совалка

През 1974 година съветската лунна програма Н1-ЛК е окончателно спряна. Успехът на американските лунни мисии и провалът на СССР да изпрати човек на Луната води до налагането на обществено мнение, че в съветската технология нещо куца, че СССР изостава в отношение на космическата техника. Съветските учени се опасяват от новата програма на НАСА, която предвижда разработката на космически кораб за многократна употреба ( совалката ). Има ли СССР необходимата технология, за да успее да догони САЩ и да изстреля свой собствен кораб, подобен на совалката?

Тази статия е посветена на историята на Буран – един от последните успехи на съюза преди разпадането му.

Опасенията на СССР през 1974 година са основателни – САЩ иска да използва космическата совалка за военни мисии. Съветското правителство е притеснено от това. Ракетните инженери започват щателно да проучват американската технология предвидена за совалката. Работата върху подобен проект е поверена на НПО Енергия. Човекът, който оглавява програмата е Глушко – веднага след като Н1-ЛК е спрян и Мишин престава да бъде глава на бившето ОКБ-1.

Скоро след започване на проучванията се разбира със сигурност, че СССР наистина няма технологията да копира дизайна на САЩ!

Първо, СССР няма опит с големи твърдогоривни ускорители, особено сегментирани бустери, каквито ще използва САЩ. Такива ускорители са съставна част от дизайна на американската совалка. Те осигуряват над 70% от енергията необходима за достигане на околоземна орбита.

Второ, разработката на течногоривни двигатели със затворен цикъл, особено такива, работещи с водород и кислород са далеч под възможностите на съветска Русия!

Четете повече за Буран: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27

[SAlexandrov]

Изледване на горещата Венера: Съветските сонди от серията Венера

Единствените планети, до които СССР има мисии са Марс и Венера. Марсианската програма е до голяма степен провал - само няколко орбитални апарата и един спускаем, който дори не успя да изпрати снимки след кацането си. След 1973 година за учените на СССР стана ясно, че губят битката със САЩ за Марс и се насочиха към Венера, която няма толкова трудни за кацане условия. Именно там съветските учени пожънаха големи успехи.

Съветските мисии от серията Венера са наистина блестящи и представляват едно от върховите постижения на космическата програма. Към 2007 година мисиите от серията Венера са единствените, които са изпратили панорамни изображения от повърхността на планетата и изглежда тази тенденция ще продължи и за напред, защото в близките години не се планира да бъде построен нов спускаем апарат, който да функционира на горещата повърхност. Самото изпращане на спускаем апарат на Венера е и неизгодно - в тези екстремни условия той не би функционирал продължително време. Затова е по-удобно да изследваме планетата от орбита.

Ранни опити на човечеството да достигне Венера

Първите опити да бъде облетяна Венера датират още от 1961 година. Тогава при старта си Венера 1 се отправя към планетата с цел облитане, но по пътя сигналът е изгубен.

След 1961 следват множество опити на СССР да изпрати венериански безпилотен кораб, но поради проблеми с ракетите нито един не успява да достигне Венера. Изстрелването на американската сонда Маринър 2 през 1962 година е успешно, тя успява да изпрати данни от планетата и на този етап СССР губят в надпреварата.

През 1965 година Венера 2 и Венера 3 най-сетне са успешно изстреляни. Сигналът с Венера 2 е загубен малко преди пристигането, а сигналът с Венера 3 е загубен преди навлизането в атмосферата. Макар и неуспешен, Венера 3 е първият апарат от човешка ръка, който достига до повърхността на друга планета извън системата Земя-Луна.

Края на статията и снимките: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27

Изследване на горещата Венера: Магелан!

За хората, които се интересуват от космически изследвания Венера обикновено се възприема като скучна планета. Това е така, защото повърхността й е постоянно скрита от облачна атмосфера. Но под тази облачна атмосфера има какво да бъде изследвано, така че според мен Венера надали може да се оприличи като скучна планета!

Венера

Когато хората погледнат към небето рано сутрин, преди изгрев или късно вечер, веднага след залез Слънце те наблюдават една ярка светла "звезда", която българите наричат Зорница или Вечерница. Но всъщност това не е звезда, а е планетата Венера, която представлява интересен обект за научни изследвания.

Често изследователите наричат Венера "Земна посестрима" заради приликите с нашата планета. Диаметърът на Венера е 12 103 километра, а диаметърът на Земята е 12 756 километра. Има сходство и в средната плътност - 5.52 грама вещество на кубичен сантиметър за Земята и 5.24 грама вещество на кубичен сантиметър за Венера. Счита се, че Земята и Венера са произлезли от една и съща материя на облака, формирал Слънчевата система. Но с това сходствата и приликите свършват.

Ако трябва да опиша понятието "ад" със съвременни понятия аз намирам Венера за най-правилното описание на ада. Температурата на повърхността на Венера достига 470 градуса по Целзий, а атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното. Атмосферата на Венера почти не съдържа вода, като 97% от състава й е въглероден диоксид, като облаците в горните слоеве съдържат сярна киселина. Венера няма луни и магнитно поле. Тя се върти около оста си в обратна посока много бавно - веднъж за всеки 243 земни дни. Така че ако нямаше толкова плътна облачна атмосфера един наблюдател стоящ на венерианската повърхност би наблюдавал следното: Слънцето изгрява от запад и залязва на изток изключително бавно, почти незабележимо.

Космическият кораб Магелан

Космическият кораб Магелан е бил дълъг 4.6 метра, а високочестотната му антена е имала диаметър 3.7 метра. Прикачен за ретроракетите и напълнен с гориво общото тегло на Магелан е било 3 460 килограма.

Високочестотната антена е била използвана както за комуникация, така и за заснемане на радарни изображения. Тя е била останала от мисиите на НАСА Вояджър. Голяма част от хардуера на Магелан всъщност е била взаимствана от резервни части на други мисии, които са останали на Земята. Една от антените на Магелан е била от проекта Маринър 9. Компютърните системи са били пък взаимствани от проекта Галилео.

Четете още за Магелан: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...7&Itemid=27

Галилео- изследване на Юпитер

Галилео бе безпилотен космически кораб, който промени нашето виждане за Слънчевата система. Това бе първият космически апарат, който прелетя край астероид и първият апарат, който откри луна на астероид. Той единствен успя да заснеме космически сблъсък между планета и комета.

Галилео бе първият кораб, който изследва атмосферата на Юпитер посредством спускаема сонда и първият, който проучи Галилеевите спътници за продължително време. Той намери доказателства за водни океани под повърхността на Европа, Ганимед и Калисто и разкри вулканичната активност на Йо.

Началото

Галилео бе изстрелян на 18 октомври 1989 година на борда на совалката Атлантис. До този момент към въшните планети и по-специално Юпитер бяха пътували четири космически апарата - Пайъниър 10 и 11 и Вояджър 1 и 2. Но те просто прелетяха край газовия гигант без да навлизат в орбита и имаха много ограничено време за проучвания. Затова учените са настоявали да бъде изпратена орбитална сонда, която да остане край Юпитер за дълго време. Към орбиталната сонда е трябвало да бъде прикачена втора - атмосферна спускаема сонда. Всичко това бе успешно реализирано.

След изстрелването на Атлантис Галилео бе освободен и пратен в междупланетното пространство. Но тъй като апаратът нямаше достатъчно гориво на борда за да отлети директно към газовия гигант бе избран алтернативен път- чрез облитания на Венера и Земята. Галилео трябваше да облети един път Венера и два пъти Земята преди да се отправи към Юпитер.

Четете още за Галилео: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...1&Itemid=27

[SAlexandrov]

Фау 2

Ракетата Фау 2 е била великолепно оръжие на нацистка Германия. Наистина, представлявала е нестабилна и неточна машина, като само малък процент от изстрелванията са успявали да поразят целите си. Но въпреки това Фау 2 е огромен скок за технологичния напредък на човечеството. Въпреки че за времето си на разработка ракетата не е успяла да изпълни основната си мисия и да промени хода на Втората световна война, натрупаният опит е довел до строежа на първите пилотирани космически ракети, сред които Редстоун и Восток. Ракетата Фау 2 е директен предшественик на Сатурн 5 и е изиграла огромна роля в едно от най-великите постижения на човечеството - изпращането на астронавт на лунната повърхност.

Общ вид и устройство на двигателя

Една от най-важните характеристики на Фау 2 е включването на сложна система от жироскопи, която е била необходима за навигацията - напълно нова технология, кято никога не е била тествана до момента. Сигнали, подадени от тази система са задвижвали крилата, монтирани в основата. Разбира се, ракета с обхват 320 километра е трябвало да бъде насочвана към целта си с изключителна прецизност.

Четете още за Фау 2: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27

Първите хора в космоса

Много се е изговорило и много се е изписало за първите пилотирани космически кораби Восток ( на СССР ) и Меркурий ( на САЩ ). Безспорна истина е, че СССР са успели за пръв път да осъществят пилотиран полет в космическото пространство което послужило като пропаганда за добрата политическа система на СССР, за победата над капитализма и за растящия технически прогрес на Съветска Русия.

Но дали технологията на СССР наистина е била по-добра от тази на САЩ? Въпроса е спорен. Малцина знаят, че полетът на Гагарин е бил пред катастрофа, а едва по-късно се научава, че той не е и кацнал в капсулата на космическия кораб, а е катапултирал във въздуха. Първият астронавт на САЩ – Алън Шепард не достига до орбита за разлика от Гагарин, неговия полет е по-кратък, но качеството на полета е много по-високо. Неговият кораб е имал кула за аварийно спасяване ако ракетата се повреди при излитането и освен това той е кацнал със спускаемата си капсула.

Тази статия описва и полета на Гагарин, и полета на Шепард.

Восток 1 и Юрий Гагарин – полет там, където никой не е бил

Корабът на Юрий Гагарин се нарича Восток 1. Той е изведен в околоземна орбита на 12 април 1961 година в 06:17 UTC. Ракетата, извела кораба е била видоизменена версия на ракетата Р7 или “семьорката”. “Семьорка”, което на руски означава просто цифрата седем е била разработена като междуконтинентална балистична ракета. Същата ракета е извела на орбита Спутник 1 ( първия изкуствен спътник ) и служи за основа на разработката на ракетата Союз.

Още за Юрий Гагарин: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...9&Itemid=27

[SAlexandrov]

Космическите сонди Вояджър осъществяват една от най-успешните мисии на НАСА. След повече от 30 години служба в космоса те успяха да посетят Юпитер и Сатурн и да изпратят детайлна информация за луните на тези гигантски планети. Вояджър 2 дори посети Уран и Нептун и до този момент е единственият космически кораб посещавал тези две планети. Днес човечеството все още не е посещавало планетите-джуджета Церера и Плутон и тази задача е оставена на текущите мисии Доун и Нови Хоризонти.

Днес сондите Вояджър продължават да функционират и да ни изпращат ценна информация за Слънчевата система. И Вояджър 1, и Вояджър 2 се намират зад орбитата на Плутон и вмомента навлизат в междузвездното пространство.

Изстрелването и посещението на планетите

Вояджър 2 е изстрелян на 20 август 1977 година от Кейп Канаверал посредством ракетата Титан-Центавър. На 5 септември е изстрелян и Вояджър 1, също посредством Титан-Центавър.

На 5 март 1979 година Вояджър 1 се сближава с Юпитер, а на 9 юли 1979 година и Вояджър 2 прави сближение с Юпитер. Изготвянето на цветни снимки обаче е започнало още през януари същата година като снимките вече са били по-добри от тези, които са били изготвяни с помощта на наземни телескопи. Вояджър 1 завършва Юпитерианската сесия през април, а Вояджър 2- през август. Двата космически апарата са направили общо над 33 000 изображения на Юпитер и петте големи спътника.

http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?vi...t&Itemid=27 - ОЩЕ ТУК за пълен текст и изображения.