Отиди на
Форум "Наука"

Борбата на индианците срещу белите заселници


Recommended Posts

  • Потребители

Ето кой си е чел Карл Май :)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 132
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

В някои книги, посветени на индианците и евроамериканците, се говори за геноцид и етноцид над първите от страна на вторите.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Основните 3 езикови групи на сиусите са Лакота, Дакота и Накота. Лакота е най-западния клон и се е говорел на територията на въпросните два щата, така че има основание да носят по-скоро това име, но това е без особено значение.

Със сигурност по-симпатични са тези на по-ниско културно стъпало. Предпочитам индианците от Големите равнини и от канадските гори пред онези с градовете и пирамидите от Мезоамерика. Цивилизацията е направила някаква ужасяваща грешка в доколумбово Мексико.

Е Те тука ич нема да се разбереме! На какво по-точно се дължат симпатиите ти към северните индианци (не ми се ще книгите на Карл Май и Майн Рийд да влизат в аргументите ти) и защо южните да са "грешка на цивилизацията"???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много е плоско и исторически неадекватно да наричаш американските заселници "изметта на Европа" и нашественици, съответно индианците да се величаят...

За съжаление не само по мое мнение

Първо са нашественици , завоеватели разширявайки колониите на великите държави

после започва заселване, ха ми кажете, кой ще напусне това което има и ще бяга там

Говорим за заселване в обитаема от диви племена земя преди повече от 400-500г.

1. този който няма нищо (защо няма нищо има много причнини едната е военен кофликт , другата некадърност) и др. по маловажни

2.Този който е гонен от закона, много голяма част от тези хоря бягат точно в по-дивите части на Америката , и създават най-много то проблеми и диващини над коренното население.

3.Групи ентусиасти.

Не се бъркайте със сегашните преселвания в цивилизована страна.

Та малкото умни хора които е имало там са успели (имали са уникална възможност) много добре да управляват сравнително "помалко умни" многото жители.

Това продължава и сега въпреки, че има голямо количество мозък който замина, остава и другата половина с малкото мозък.

Всеки мой познат който е там или си е дошъл от там ми потвърди, че им куца много в умствено отношение на повечето средно статистически американци.

Сравнено с тях Българите са направо стъпало нагоре.

Със написаноито не искам да засегна никого, а да помислим върху мего.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Native American Language Families (Езиковите групи на американските индианци)

Actually, Native American languages do not belong to a single Amerindian family, but 25-30 small ones; they are usually discussed together because of the small numbers of natives speaking most of these languages and how little is known about many of them. There are around 25 million native speakers of the more than 800 surviving Amerind languages. The vast majority of these speakers live in Central and South America, where language use is vigorous. In Canada and the United States, only about half a million native speakers of an Amerind tongue remain.

Click on a language family to see a linguistic tree of that family and links about the group. Click on a language name to see a description and links about that language, as well as information about the American Indian people who speak it.

Algonquian Languages (Algic, Algonkian)

Abenaki-Penobscot, Algonquin, Arapaho, Attikamekw (Tête-de-Boule), Blackfoot, Cheyenne, Cree, Etchemin, Gros Ventre-Atsina, Kickapoo, Lenape Delaware, Loup A/B, Lumbee (Croatan, Pamlico), Mahican (Mohican), Maliseet-Passamaquoddy, Menomini, Mesquakie-Sauk (Sac and Fox), Miami-Illinois, Michif (Métis), Mi'kmaq (Micmac), Mohegan-Pequot), Montagnais Innu, Munsee Delaware, Nanticoke, Narragansett, Naskapi Innu, Ojibwe (Chippewa, Ottawa), Potawatomi, Powhatan, Shawnee, Wampanoag, Wiyot, Yurok; possibly Beothuk (Red Indian)

Arawakan Languages

Amuesha, Arawak, Ashaninka, Garifuna, Taino, Timucua

Athabaskan Languages (Na-Dene)

Ahtna, Apache, Beaver, Carrier, Chilcotin, Chipewyan, Gwichin, Haida, Hupa, Kaska, Navajo, Slavey, Tlingit

Caddoan Languages

Arikara, Caddo, Pawnee

Cariban Languages

Carib, Macushi

Chibchan Languages

Arhuaco (Ika), Bribri, Cofan, Chibcha, Cuna (Kuna)

Eskimo-Aleut Languages

Aleut, Alutiiq, Inuktitut

Gulf Languages

Atakapa, Chitimacha, Natchez

Hokan Languages

Chimariko, Chumash, Havasupai, Karuk, Kashaya, Mohave, Pomo, Yuma-Quechan

Iroquoian Languages

Cayuga, Cherokee (Tsalagi), Huron-Wyandot, Mohawk, Oneida, Onondaga, Seneca, Susquehannock, Tuscarora

Kiowa-Tanoan Languages

Kiowa, Tewa, Tiwa, Towa

Macro-Ge Languages

Apinaye, Bororo, Xavante

Mayan Languages

Ch'ol, Itza, Yucatec Maya

Muskogean Languages

Alabama, Apalachee, Chickasaw, Choctaw, Coushatta, Miccosukee, Muscogee

Oto-Manguean Languages

Amuzgo, Zapotec

Panoan

Capanahua, Mayoruna

Penutian Languages

Alsea, Cathlamet, Chinook, Chinook Jargon, Coos, Klamath, Maidu, Miwok, Nez Perce, Nisgaa, Ohlone, Tsimshian, Wintu, Yakama, Yokuts

Salishan Languages

Bella Coola, Chehalis, Coeur d'Alene, Cowichan, Cowlitz, Flathead Salish, Lillooet, Quinault, Saanich, Skagit-Snohomish, Squamish

Siouan Languages

Assiniboine, Biloxi, Catawba, Crow, Dakota-Lakota, Hidatsa, Hochunk, Kansa, Mandan, Omaha-Ponca, Osage, Otoe, Quapaw

Tucanoan Languages

Orejon

Tupian Languages

Guarani

Uto-Aztecan Languages

Cahuilla, Chemehuevi, Cocopah, Comanche, Diegueno, Gabrielino-Tongva, Hopi, Huichol, Juaneno, Luiseno, Nahuatl (Aztec), Paiute, Papago-Pima, Shoshone, Tarahumara, Ute, Yaqui

Wakashan Languages

Bella Bella, Haisla, Kwakiutl, Makah, Nootka

Other North American Indian Languages

Cayuse, Keres, Kootenay, Tonkawa, Yuchi, Zuni

Other Central American Indian Languages

Mixe-Zoque, Misumalpan

Other South American Indian Languages

Alacalufan, Arawan, Arutani-Sape, Aymara, Barbacoan, Cahuapanan, Chapacuran, Chocoan, Chon, Guaicuruan, Guahiboan, Harakmbet, Katukinan, Jivaroan, Lule-Vilelan, Makú, Mascoian, Matacoan, Mura, Nambiquaran, Quechua, Saliban, Uru-Chipayan, Witotoan, Yaguan, Yanomam, Zamucoan, Zaparoan

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Основните 3 езикови групи на сиусите са Лакота, Дакота и Накота. Лакота е най-западния клон и се е говорел на територията на въпросните два щата, така че има основание да носят по-скоро това име, но това е без особено значение.

Тоест сиу(к)сите са езикова група, подгрупите й са Дакота, Лакота и Накота, а отделните племена в тези подгрупи са там оглала, тотон и т. н.?

Е Те тука ич нема да се разбереме! На какво по-точно се дължат симпатиите ти към северните индианци (не ми се ще книгите на Карл Май и Майн Рийд да влизат в аргументите ти) и защо южните да са "грешка на цивилизацията"???

По-скоро ще влезе Бернал Диас дел Кастильо. Северните ловци-събирачи са някак по-безвредни (просто имат по-малко възможности да безчинстват, пък и са далеч по-назаднали), докато мезоамериканските с техните мащабни жертвоприношения ме потрисат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На мен лично северните са ми по-симпатични понеже живеят в нашите ширини-сходна флора и фауна, южните някак си са по-далечни, плюс това извратените им ритуали...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А не ви ли подтискат жертвоприношенията на бебета в Картаген, или направо захвърлянето им на буклука в Спарта, или пък наливането на разтопено олово в устата на роби по колизеиумите в Рим за кеф на публиката, или пък пърженето на живо месо по кладите на инквизицията?

Жертвоприношенията при ацтеките примерно са били извъшвани почти само над военопленници, а е ясно и в Стария свят какво е било отношението към военопленниците, ако няма кой да плати откуп за тях, съдбата им е била същата.

Северните индианци не са по-малко жестоки от южните си събратя, спомнете си кола на мъчението и всичките видове изтезания съпровождащи осъдения преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. Което междувпрочем се наблюдава в не по-различна светлина и в Англия дори и след реформацията - осъдения на смърт го влачат с километри вързан за дърво, кастрират го, изкормват го, разпиляват вътрешностите му, разчленяват го на четири части!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Картаген, да, ужасно е. И останалите изброени.

Но мащабът на тия работи, индустриалният размах при жертвоприношенията и жреците, омазани в кървища - мда, ето кое ме прави ацтекофоб. На този фон някой примитивен кол на мъчението си е песен в сравнение с храмовата кланица в Теночтитлан. Enter Apocalypto :happy:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съгласен съм, че спрямо индианците е извършен геноцид. Специално от правителството на САЩ. В Канада британското правителство е доста по-меко и толерантно. Индианците на САЩ населяваха плодородни земи, които пристигащите от Европа гладни европейци нямаше как да им оставят. Прости природни закони, за съжаление.

А белите американци не са изметта на Европа. Всъщност има всякакви - и измет, и цвета на Европа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А що бе, Керам доста увлекателно и зарибяващо пише за маите и ацтеките (и не само за тях) :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Между другото темата е за червенокожите индианци

и авторът описва северна Америка. за дивотиите на южните може да се пише труд. Но по добре да не спамим темата на колегата и се придържаме към темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Интересно, значи южните индианци се водят нечервенокожи и правещи дивотии за разлика от северноамериканските? Това да не е някакъв нов феномен - вътрешноиндиански расизъм?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно, значи южните индианци се водят нечервенокожи и правещи дивотии за разлика от северноамериканските? Това да не е някакъв нов феномен - вътрешноиндиански расизъм?

Ти сам ги отдели на ацтеки и маи, а в изброените племена в състава на северна Америка не ги видях, явно става въпрос за тези северно от ацтеките.

Мисля, че и ти разбра, но разбира се нямам нищо против да се пише и за тях. Просто нека авторът на темата да каже.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тук говорим за индианците от Северна Америка. Мексико май не спада към нея. Води се към Южна (Латинска) Америка.

Вярно е, че някои племена в Северна Америка имат родствена връзка с племената в Мексико, но тук не обсъждаме инките, маите, ацтеките, олмеките, толтеките...

Да уточня - в темата говорим за индианските племена, живеещи на територията на САЩ и Канада.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От северните лично за мен най-интересни са, разбира се, ирокезите - заради съюза им. Донякъде и навахите - заради странната им религия (Зелазни има роман по нейни мотиви). Мисля, че в целия форум Black Wolf може да каже най-много, при това не по Уикипедията, защото знанията на повечето от нас са си оттам като опре до Новия свят.

В България има (или поне имаше) малко общество за американистика, което се интересува сериозно от културите на индианските народи Имат и сайт с интересни материали вътре - Историк е истински БГ-наука бот, така че не се съмнявам, че ще го намери за миг :) Обществото се нарича "Орловия кръг".

Някой спомня ли си "Индиански приказки" на Макферсън? Невероятна книга, поне за мен. По чист късмет нашите някога са я купили за брат ми и когато и аз започвах да чета, стигна до мен. После домашният екземпляр се изгуби някъде, но преди година си намерих чудесно запазена бройка и сега отново я имам. Хубаво издание от късния соц, когато у нас е имало неочаквано разнообразие от чудесни книги. Индианските приказки, предполагам, много често са свързани с религиозни церемонии, на някои от тях си им личи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Малко известен факт е, че при заселването на първите англичани и основаването на първия град - Джеймстаун през 1607 г. това всъщност се случва върху територията на една обширна индианска империя наречена Ценакомоко обхващаща около 20 000 кв.км. площ и близо 15 000 поданици под властта на вожда Поуатан. Селата им са били от по няколко стотин души, оградени с дървени палисади и ниви с царевица.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Голо извинение за индианците, компенсации няма

Хенриета ГЕОРГИЕВА, 24 Май 2010; 14:49

Държава в рамките на САЩ си спретна племето дакота; Наследниците на Поразяващата ръка тънат в мизерия, търсят утеха в алкохол и хазарт

Властите в САЩ официално се извиниха пред коренните жители на Северна Америка за необмислената политика и насилие по отношение на индианците, за грабежите и нарушаването на споразуменията с тях. Съответна резолюция на Конгреса бе прочетена от сенатора Сам Броунбек пред представители на пет основни индиански народности. В документа обаче се отбелязва, че той не може да стане основание за предявяване към правителството на САЩ на съдебни претенции от страна на индианците. Текстът на резолюцията, одобрен от двете палати на Конгреса, бе подписан от президента Барак Обама в края на 2009 г. Текстът звучи като измиване на ръцете - голо извинение срещу отнети хиляди живота и хиляди километри площ.

Драматичният конфликт между индианците и белите, увековечен в десетки приключенски романи и филми, продължава столетия. През 2007 г. индианци обявиха, че създават своя държава в рамките на САЩ и излизат излизат от подписания преди повече от 150 г. договор с американското правителство.

Новообявената държава Лакота, обхващаща част от щатите Северна и Южна Дакота, Небраска, Монтана и Уайоминг, ще издава собствени паспорти и шофьорски книжки.

Лакота са подписали с правителството на САЩ 33 договора, към които ние отсега няма да се придържаме, обяви индианската активистка Филис Йънг. Нашият народ иска да живее, не просто да оцелява, да пълзи или да служи просто като талисман. Не искаме да излагаме САЩ, а просто да осигурим възможности за бъдещето на нашите деца и внуци, заключи Йънг, според която тази битка ще продължи повече от едно поколение.

Според индианския правозащитник Ръсел Мийнс, излизането от състава на САЩ е напълно легален. Решението съответства със законодателството на САЩ и преди всичко със 6-ата поправка на конституцията, както и с международните договори, приети на Виенската конвенция и ратифицирани от САЩ и международната общност през 1980 г.

Индианците дакота започват борбата си за независимост още през 1974 г., приемайки декларация за независимост, подобна на Декларацията за независимост на САЩ от Англия. През септември 2007 г. ООН прие декларацията за правата на коренните народи въпреки съпротивата на САЩ, които обявиха, че тя противоречи на собственото им законодателство.

Индианците са свободни да живеят където поискат на територията на страната си. Една трета от половината индианско население в САЩ предпочита да обитава големите градове. Най-голяма концентрация на градските индианци - около 60 000 души има в Лос Анджелис - Лонг Бийч, Калифорния. Големи групи коренни жители населяват още градовете Сан Франциско, Оклахома сити, Ню Йорк и Бъфало, Финикс, Тусон, Сиатъл, Милуоки и Портланд.

Голяма част от индианците живеят в резервати. Там животът е толкова тежък, че в някои от тях са останали едва по неколкостотин жители, жалки останки от многобройните някогашни племена. Въпреки че не са оградени с бодлива тел, резерватите напомнят концлагер.

Там посетителят може да срещне занемарени стопанства и жалки колиби. Ако надникне вътре, ще види помещения без почти никакви кухненски принадлежности, потънали в страшна нечистотия, сред която се търкалят мършави полуголи дечица, страдащи от глад и болести. Индианците, обработващи малките и неплодородни късове земя, не могат да издържат конкуренцията на белите фермери и се разоряват. Те отиват да търсят препитание в някое близко предприятие, заемайки най-черна работа, която осигурява полугладно съществование на семействата им. Неслучайно мнозина търсят утеха в алкохола и дрогата. При такива условия живеят индианците, населявали някога обширните земи около петте американски езера, където се намирала прочутата в миналото Конфедерация на ирокезките племена.

Някои от индианците (със специално разрешение, което важи само на териториите на резерватите и в определени щати като Калифорния) се занимават с доходоносния хазартен бизнес в казина.

Някои индиански резервати се използуват с чисто търговски цели. Индианците се показват като живи музейни експонати и посетителите заплащат входна такса - такъв е случаят с резервата на племето семиноли във Флорида. Освен колибите с дървен под и сламен покрив, в който се търкалят рогозки, полуизгнили одеала и примитивна покъщнина, мръсни окъсани деца, просещи милостиня, на туристите се предлагат срещу заплащане и развлечения. Това са зрелища като Кладенеца на желанията, Развъдника на крокодили. Голяма част от домашните съдове, дрехи и други индианците сами си изработват така, както са правили това техните прадеди. Някои изработват различни украшения от дърворезба или правят от глина идоли на индиански богове, които продават на посещаващите ги туристи.

В резултат на тежкия живот броят на индианците в САЩ непрекъснато намалява - сега те са около 500 000 души, като голяма част от тях са метиси - потомци на бели и индианци. Смъртността е голяма особено сред децата - при някои племена тя е 20 пъти по-голяма, отколкото при бялото население. Средната продължителност на живота на индианците е 31 години. Броят на самоубийствата сред тийнейджърите дакота например са 150% над средното за САЩ, смъртността сред новородените е 5 пъти по-висока от средната за страната.

Звучи абсурдно, но до края на XIX век на хората, които векове населявали американския континент, не се признавало правото на гражданство. Едва в 1887 г. индианците получили правото да се смятат граждани на САЩ, но само онези, които притежавали землени участъци, отделени от племенния поземлен фонд, защото същевременно конгресът на САЩ приел закон за ликвидиране на племенното владение на земята у индианците.

Въпреки тези тежки условия индианците мъжествено съхраняват своите обичаи, достойнство, национална култура. Едва ли обаче лицемерното извинение на САЩ ще им помогне да се почувстват пълноправни свободни хора на земята, която са владели дедите им.

Останалата част от статията http://www.marica.bg/show.php?id=27368#

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Статията е безумна. Резерватите не са Слънчев бряг, разбира се, но тая трогателна мексиканска мизерия е прекалено сгъстено описана. Мои приятели се върнаха от обиколка по няколко такива места и имам доста по-различна информация. И не става дума само за казината.

"Наследниците на Поразяващата ръка" могат да се родят само в главата на малоумен български журналист. Порaзяващата ръка е прозвище на бял "уестмън" от немски произход, а не на някой вожд от прериите с пера в косата. Да не говорим колко е абсурдно да се пише по спомени от книжките на Карл Май (не че са лоши, просто са художествени).

500 000 е прекалено нисък брой за индианците. Според информация от Индианския музей в Ню Йорк, в Щатите има към два милиона "коренни американци".

Иначе опити за обособяване на индианска държава има през целия ХХ в.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да това с наследниците на Поразяващата ръка (индианеца не беше ли Винету) е уникално. :tooth:

Всъщност основното е резолюцията на Конгреса от миналата година година с извинението. Все пак е някакъв напредък.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...