23 април - Световен ден на книгата и авторското право

[ISTORIK]

Световният ден на книгата и авторското право ще бъде отбелязан у нас с редица инициативи.

Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва по решение на ЮНЕСКО от ноември 1995 г. - самата дата 23 април е емблематична, защото на нея умират Уилям Шекспир /1564-1616/, Мигел де Сервантес /1547-1616/ и Инка Гарсиласо де ла Вега /1539-1616/. Чества се от 1996 г.

---

За трета поредна година по инициатива на Съюза на библиотечните и информационни работници в България се организира Национален маратон на четенето, с който се отбелязва Световният ден на книгата и авторското право - 23 април. Кампанията се провежда под патронажа на госпожа Зорка Първанова. Маратонът на четенето се провежда за първи път през 2006 г. като част от Националната кампания "Четяща България". Световният ден на книга-та се отбелязва от

1996 г. по инициатива на ЮНЕСКО, като признание за ключовата роля на четенето и образованието за развитието на личността.

Организаторите на Националния маратон на четенето са убедени, че програмата на тези дни може да бъде обогатена и с прояви, свързани с тематиката на предходните два дни - 21 април, Световния ден на младежката активност и 22 април - Денят на Земята, който се отбелязва с дейности по опазването на околната среда и съхраняването на живота на планетата.

С разнообразни инициативи ще отбележи Световния ден на книгата и авторското право - 23 април, шуменската регионална библиотека "Стилиян Чилингиров". На този ден книгохранителницата предлага безплатна регистрация на нови читатели и обявява ден без глоби за всички читатели на библиотеката, които не са си върнали заети библиотечни документи.

Дарителската акция под надслов "Библиотеката дарява" ще стартира на 23 април /сряда/ от 11,00 часа. С различни издания, предоставени от книжния фонд на РБ "Стилиян Чилингиров", ще обогатят своя каталог училищни и читалищни библиотеки, Домът за възрастни хора и Детско отделение на МБАЛ - Шумен. Проявата предвижда читалищни и училищни библиотекари от Шумен и общината да се включат в традиционното четене на любими текстове, след което ще получат даренията за своите библиотеки.

В маратона на четенето "Шумен чете" ще се включат малки и големи приятели на книгата. В Детския отдел на библиотеката през целия ден малчуганите ще четат откъси от любими приказки. От 15,00 ч. ученици от първите класове на НУ "Княз Борис I" ще представят драматизация на приказката "Дядовата ръкавичка", специален подарък за децата от Дом “Детелина". В заемна за възрастни читатели и библиотекари ще четат мисли, крилати фрази, откъси от любими произведения.

---

Над 40 сцени за четене ще включва тазгодишният "Маратон на четящите хора", организиран от регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна на 23 април.

Световният ден на книгата и авторското право в морската столица е част от национална кампания за популяризиране на книгите и храмовете на книгата. В инициативата ще се включат ученици от над 20 училища и гимназии и деца от детски градини.

В читалище "Зора" - гр. Шабла, започват трите дни, посветени на 23 април, съобщиха от общината. По този повод и във връзка с факта, че 2008 г. бе официално обявена за Европейска година на междукултурния диалог, традиционната инициатива "Да четем заедно" ще бъде на три от най-популярните езици - английски, френски и руски.

[ISTORIK]

Дамян Яков, председател на Асоциация "Българска книга": "Четенето е разковниче за добро образование!"

Визитка

Дамян Яков е директор на издателство и председател на Асоциация "Българска книга". По повод Световния ден на книгата - 23 април, той организира дискусия за проблемите на книжния сектор, в която се включиха представители на Министерство на културата, Дирекция "Книга и библиотечно дело" и Министерството на образованието и науката. Тема на разговора бяха представянето на стратегия за популяризирането на четенето и ролята на държавата, отговорните институции и медиите за повишаване интереса към книгата, както и необходимостта от създаването на Закон за книгата.

- Г-н Яков, призовахте държавата да намали ДДС-то върху книгите и да се създаде Закон за книгата. Какви са очакванията ви?

- Световният празник на книгата и авторското право - 23 април, се чества от 1969 г., и всяка година милиони хора по света демонстрират почитта и уважението си към авторите, чието творчество е допринесло за социалния и културен просперитет на човечеството. Затова организирахме тази дискусия. Желанието ми е четенето да бъде осъзнато от държавата като изключително важна черта от психологическия портрет на съвременния българин. Обсъдихме как да се повиши интереса към четенето, популяризирането на книгата като основен фактор в духовното ни развитие, както и как да се реши проблемът с неграмотността в училище. Четенето е фундамент и е разковниче за добро образование. Качественото образование, едва ли някой се съмнява в това, е знак за просперитет на отделната личност, но и на нацията ни. Затова за нас е важно книгата да се превърне в приоритет на институциите, на цялото ни общество.

- Какви стъпки правите в тази посока?

- Водим диалог с отговорните институции за фискалната и данъчната политика в книжния сектор. Данъците, с които са натоварени цените на книгите, и най-вече на учебниците, плащат не издателите и търговците, а читателите. Необходими са инициативи за утвърждаване на четенето. Това не може да стане с усилията на хората, които правят и които продават книгите. В бранша с тази дейност са заети към 3000 души, около 5000 работят в публичния книжен сектор. Те не могат да решат проблемите и да осъществят кардиналната промяна. Близо 20 години библиотеките в България бяха оставени на доизживяване. А те съхраняват близо 85-90 млн. тома книги. Този фонд е част от националното богатство на страната ни. За да могат обаче тези библиотеки да изпълняват нормално функциите си на хранилища на знание, да бъдат съвременни информационни центрове, те се нуждаят от средства. Вече има проектозакон за публичните библиотеки и се надяваме той скоро да влезе в Народното събрание.

- Дания и България се единствените държави в ЕС с висока данъчна ставка върху книгите. Как си обяснявате това?

- Всеки български издател би мечтал да работи в условията, при които работят колегите в Дания. Там данъчната ставка от 25% е наистина висока, но сумите, които се връщат обратно към публичния книжен сектор, са огромни. Около 65 млн. евро е влизат в хазната им от този данък. У нас са около 22 млн. лева. Но при нас се връщат 2-3 милиона лева от бюджета за инвестиции в материално-техническата база за библиотеките. Нормалният стандарт за т.нар. малки страни е от порядъка на 24 млн. евро. В Дания се връщат обаче от 80 до 100 млн. евро в сектора, защото библиотеките купуват между три и пет екземпляра от всеки тираж. Това са гарантирани продажби. Докато българският издател работи с прогнозен тираж от около 1000 бройки за масово заглавие. Тиражът на голяма част от българските книги е около 500 броя. Немислимо сравнение.

- Какво трябва да се направи? Възможен ли е Закон за книгата?

- Да, необходим е такъв закон. Време е държавата да набележи местата, в които има видим обществен интерес, и да изпълни функцията си. Да защити потребностите на обществото. Не крия, че има корпоративен интерес на хората, които работят в книжния сектор, но очевидно е, че тук на първо място стоят читателите. Да вземем Гърция например. Там има бюджетна организация, която се нарича "Център за книгата". Той разполага с огромен бюджет, който се грижи за промотирането на гръцките книги в чужбина. Спонсорира преводите и издаването навън, организира национален панаир на книгата в Солун и Атина. Дават се субсидии за определени гръцки издания, които държавата трябва да подкрепи. В момента в Министерство на културата, в дирекция "Книга и библиотечно дело", нямат достатъчно средства за международните книжни изложения. Българските издатели присъстват там на собствени разноски, но техният интерес в 99% от случаите е да купуват авторски права, за да внасят заглавия в България. Те не се нуждаят от български щанд във Франкфурт, в Москва, в Линц, в Лайпциг, в Солун, в Лондон или в Болоня.

- Агенцията по туризъм не би ли могла да помогне?

- Намерихме подкрепа от Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия. Благодарение на нея за първи път имаме що-годе хубави щандове във Франкфурт например. Но пак голяма част от средствата се дават от Асоциация "Българска книга" и от джоба на много отделни издатели, които спонсорират българското участие. Ако искаме след 10 години да сме фокусна страна на панаира във Франкфурт, трябва да започнем от утре с огромни вложения в авторите ни, в преводите на техните книги на всички европейски езици. Не започнем ли да го правим поне от догодина, няма да успеем. Срещнах се с председателя на парламентарната комисия по култура Нина Чилова и се опитах да обясня, че трябва да имаме между 500-600 хил. лв. минимум годишно за такива национални представяния на международни форуми. Не е редно Агенцията за малки и средни предприятия да финансира такива представителни щандове. Не можем да кажем, че с едно участие на немския панаир, те ще започнат да купуват още на другия ден български книги. Държавните институции трябва да заложат на книгата като културен продукт в цялостната външна политика на страната ни. И когато България търси начини за интеграция в европейското културно семейство, трябва да гледа на книгата като изключително важен инструмент за тази цел. Книгата, националната литература може да направи страната ни достъпна, предвидима - както за бизнеса, така и ако щете за обикновения човек, който търси интересна туристическа дестинация.

Петър Петров

http://politika.bg/

Редактирано Април 26, 2008 от ISTORIK