"Българската следа" изтрита, КГБ искало смъртта на папата.

[ISTORIK]

Нов документ хвърля светлина над опита за покушение срещу папата, замесва КПСС и КГБ в опита за убийство.

Полското списание "Впрост" съобщава, че през 1979 година съветското ръководство е издало неофициална смъртна присъда на папа Йоан Павел II поради опасения за бъдещето на комунистическия строй не само в Полша, но и в цяла Източна Европа.

"Впрост" пише, че на бял свят са излязли нови сензационни документи, свързани с атентата срещу папата, описани в книгата на американския журналист Джон О. Колър.

През ноември 1979 членовете на КПСС заповядали на своите подчинени от КГБ да употребят срещу папата средства, "които ако е необходимо, могат да са нещо повече от дезинформация и дискредитация".

В заповедта се казва, че "трябва да бъдат използвани всички достъпни средства, за да бъде избегната новата посока в политиката, започната от полския папа".

Бях втрещен, когато видях тази заповед, казва за "Впрост" Джон О. Колър и добавя, че въпросните средства са означавали, че комунистическите лидери дават съгласието си за убийството на папата.

Журналистът публикува книгата "Става дума за папата. Шпиони във Ватикана", в която се съдържа въпросната заповед на КПСС.

Под нея стоят подписите на ръководителя на партийната пропаганда Михаил Суслов, членовете на президиума на ЦК на КПСС Андрей Кириленко, Константин Черненко, секретарите на ЦК на КПСС Константин Русаков, Владимир Пономарьов, Иван Капитонов, Михаил Зимянин, Владимир Долгих и Михаил Горбачов.

Полският кардинал Карол Войтила беше избран за папа през 1978 и веднага призова съотечествениците си да не се боят от комунистическата власт, а да поведат борба с нея.

Атентатът срещу папа Йоан Павел IIбеше извършен през май 1981 година от турския терорист Али Агджа. До днес не е известно, кой е поръчителят на атентата.

Соченият за съучастник на Агджа - Сергей Антонов - бе задържан на 25-ти ноември 1982 г. Той бе освободен поради липса на доказателства и се завърна в България за Великден 1986 г. - на 1 април.

При визитата си у нас на 23 май 2002 година папата каза, че никога не е вярвал в "българската следа" в покушението срещу него.

Антонов почина на 1 август 2007 година в София.

[ISTORIK]

Нови разкрития около заговора за убийството на папа Йоан Павел излязоха на бял свят през уикенда и събудиха позатихналите дискусии около една от мистериите на XX век. Полското списание "Впрост" писа в последния си брой, че държавното и партийно ръководство на СССР е издало през 1979 г. неофициална смъртна присъда на папата поляк, тъй като се опасявало, че той може да събори комунистическия режим не само в родината си, но и в цяла Източна Европа.

Според "Впрост", цитирано от електронното издание Kafene.net, на бял свят са излезли сензационни документи, доказващи версията, смятана от мнозина за истинна - че зад покушението на 13 май 1981 г. стои именно Москва и вездесъщият КГБ.

"Впрост" се позовава на известния американски журналист и специалист по тайните служби Джон О. Колър, автор на книгата "Става дума за папата. Шпиони във Ватикана". В разследването, което е публикувано тази година, се съдържа и въпросната неофициална заповед за ликвидиране на Карол Войтила. "Бях втрещен, когато видях документа", казва Колър пред полското издание и допълва, че лидерите на КПСС са дали правомощия на КГБ да използват "всички достъпни средства, за да бъде избегната новата посока в политиката, започната от полския папа". Ако е необходимо, тези средства "могат да са нещо повече от дезинформация и дискредитация". Това означава, че комунистическите водачи са съгласни главата на Римокатолическата църква да бъде убит, твърди американският автор.

Още по-любопитно е, че под документа, макар и с неофициален характер, все пак стоят конкретни имена, при това на значими фигури. Едно от тях е на бъдещия съветски ръководител и вдъхновител на перестройката Михаил Горбачов, който по това време е член на ЦК на КПСС. Наред с него оторизацията за ликвидиране на Йоан Павел е одобрена и от Михаил Суслов (отговарящ за партийната пропаганда), членовете на президиума на ЦК Андрей Кириленко и Константин Черненко, секретарите на ЦК Константин Русаков, Владимир Пономарьов, Иван Капитонов, Михаил Замянов и Владимир Долгих.

Джон О. Колър всъщност не е обикновен автор на бестселъри, а влиятелен публицист с впечатляващо минало. В продължение на 28 години той е бил международен кореспондент на Асошиейтед прес, управлявал е бюрата на агенцията в Берлин и Бон. Бивш служител на американското военно разузнаване, той се издига до помощник на президента Роналд Рейгън и директор за комуникациите в Белия дом. В експертните кръгове го смятат за задълбочен познавач на секретните служби на ГДР. През 1999 г. Колър издава книгата "ЩАЗИ. Неразказваната история на източногерманската тайна полиция", базирана на проучванията му на голям брой архиви, разсекретени след падането на Стената.

В последните години няколко пъти отново се поставя въпросът за дългата ръка на Москва в атентата срещу папата, за който беше обвинен покойният Сергей Антонов, служител в представителството на БГА "Балкан" в Рим. През 2005 г. бившият съдия Фердинандо Импозимато, разследващ покушението, обяви, че в документи на ЩАЗИ еднозначно се говорило за ролята на България. Импозимато се позова на някогашния шеф на външното разузнаване на ЩАЗИ ген. Маркус Волф, но по-късно той отрече да е изричал подобно нещо.

Казусът доведе до размяна на реплики между София, Рим и Берлин и до парадоксалната ситуация, в която българското правителство поиска от Германия архивите за папата, без обаче да разсекрети тези, които се пазят в България. В крайна сметка службата за архивите на ЩАЗИ предостави документите, които съдържат само служебна кореспонденция между двете тайни служби, от която не става ясно кой е организирал и поръчал атентата. Извадки от досието "Операция Папа" в ЩАЗИ бяха публикувани в български медии през 2002 и 2005 г.

В италианския парламент междувременно беше създадена специална комисия, която да разследва ролята на КГБ в страната, използвайки сведенията на избягалия на Запад бивш архивар от "Лубянка" Василий Митрохин. Комисията, председателствана от Паоло Гудзанти, излезе през 2006 г. с доклад, в който посочи, че вярва без съмнение, че съветското ръководство е наредило на военното си разузнаване да убие папата.

В началото на август 2007 г., дни след смъртта на Сергей Антонов, стана известно, че стрелецът по папата Мехмед Али Агджа е написал в затвора книга, която щяла да хвърли много светлина върху атентата. Агджа, който след италианския затвор излежава и присъда в родината си заради убийството на турски журналист, оповести, че по случая много знаел и сегашният папа Бенедикт XVI. Мемоарите на Агджа още не са видели бял свят.

Антонов, който беше арестуван на 25 ноември 1982 г., беше изправен на съд в Рим, а процесът продължи от 27 май 1985 г. до 29 март 1986 г. Делото срещу него и още двама българи - Тодор Айвазов и Жельо Василев - приключи обаче с оправдателна присъда "поради недостиг на доказателства". По време на посещението си в България на 24 май 2002 г. покойният папа Войтила каза, че никога не е вярвал в "българската следа".

[xyz]

Преди 2-3 години даваха по телевизията за едно разследване по случая. Заключение не дадоха, но имаше явни намеци, че истинският поръчител е вероятно в средите на Ватикана. Това някак доста се връзва с факта, че папа Йоан Павел никога не е заявявал официално, че "че никога не е вярвал в 'българската следа'", защото е представител на Ватикана, а те явно не са му позволявали подобно изказване. Споменатото по-горе не е изказване на папата, а коментар на папата към преводача. Това, че Мехмед Али Агджа е казал, че "по случая много знаел и сегашният папа Бенедикт XVI" е още едно потвърждение на тази теза (е пак не може да се счита като доказателство, още повече че на лъжец и убиец, като Мехмед Али Агджа по добре да не се вярва изобщо).

Междо другото италянската полиция никога не се е отказвала от тезата, че "Сергей Антонов е виновен, но нямат достатъчно доказателства, за да го обвинят". Сега като сме в ЕС, то историята трябва да се пренапише, т.е. не става дума за история, а все още за мръсна политика.