Отиди на
Форум "Наука"

Странинни техники за обработка ?


Recommended Posts

  • Потребител

По-специално ме интересуват техники за обработка на естествени материали с цел рисуване или писане. Още по-специално начин на приготовление на мастила и производни, на перодръжки и подобни и най-вече способите за обработка в частност на брезова кора и кожи.

Въобще, да ми препоръчате ако не самите способи, то някакви линкове към литература или въобще място откъдето мога д аполуча отговор.

Най-конкретно ме интересува каква обработка и въобще целият процеса за приготването на брезова кора за писане. На брезова кора са пишели келтите, например.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребители

Темата е много обширна.

Традицията за приготвяне на бои е много стара.

Боите намират голямо приложение в българския бит. Една голяма част са използвани при боядисване на тъкани, а друга - при иконописването на иконите. И в двата случая основата на боите е растителна. При боядисването на тъкани много често се използват здравецът, лука, магданозът, орехът, липата и други. Използват се и билки като синя метличина, синя тинтява, бутурак и други. За да се получи по-светъл или по-тъмен цвят, са прибавяни различни минерали. Някои по-възрастни жени, в това число и моята баба, използват стипца или син и зелен камък.

Боите, които се използват в иконописта, се различават от тези, които се използват при оцветяване на тъкани и прежди. Те биват два вида - маслени и темперни. Старите зографи са прибавяли към боите си мрамор, стрит на прах.

Освен това, се използват и някои продукти от животински произход като мляко и масло.

Що се отнася до мастилото, то има растителен и животински произход.

Моето поколение още помни разказите на по-възрастните хора, които разказваха как навремето, преди 9. ІХ. 1944 г., партизаните са използвали млякото за написването на тайни писма.

Иначе мастилото е познато още в древността. В древен Египет хората прибавяли натурални оцветители, приготвяни от метали, външния покривен слой на семена, бобови зърна и други.

За разлика от от египетското, индийското мастило е черно и е създадено в Азия.

В Европа също бива използвано мастилото като средство за писане и рисуване. Най-често разпространеното и използваното от европейските художници е галското желязно мастило. Освен това мастило, на стария континент е било използвано и орехово мастило. Но, понеже то е било по-нетрайно, за разлика от останалите, се употребявало рядко.

.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мисля, че мастило се е правело и чрез смес на сажди с червено вино. Язък за виното...

Понякога се ползвала и кръвта на врага.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Мисля, че мастило се е правело и чрез смес на сажди с червено вино. Язък за виното...

Тогава сажди и мляко - че много хора може да се ядосат за зяносаното вино. :biggrin:

на перодръжки и подобни

Ами перо от птица със заострен връх. Тъй като перото е кухо, в него влизало мастило като в пълнител от химикалка. Това може да го пробваш - намираш перо на улицата и после с туш. Използвали се в скрипториите и метални стила - това е по-познато, защото допреди четвърт век по нашенските пощи имаше мастилници с перодръжки. Казвам метални, защото те оцеляват в земята и се намират при разкопки. Предполагам, че непрофесионалистите може да са ползвали и дървени аналози, които обаче изгниват в земята.

способите за обработка в частност на брезова кора и кожи.

Брезоната кора не са я обработвали - използвали са я, защото е бяла като лист хартия за малки бележки. В Русия даже бяха открили любовни писъмца на брезова кора. Разбира се това не е правено за книгохранилищата, но пък брезовата кора при подходяща почва се е оказала достатъчно трайна, за да се съхрани и да се открие при разкопки. И сега може да четем как "сколько" някой Ванюша "любил" някоя Маруся, без двамцата да са очаквали, че точно този епизод от живота им ще остане за поколенията. :biggrin:

А с кожите - пергамента се прави, като кожата се изглажда - щавене, търкане... С папирусите е по сложничко - киснене, пресоване... А през Средновековието още са ползвали хартия, често с доста лошо качество и писарите се оплакват от трудности, с които се сблъсквали заради това. Ама как точно са я павели тогава не съм се интересувал.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...