Фераро-Флорентинската уния и събор

[plamen_starbov]

Дълго се чудех дали да пусна темата или не, но най-накрая се реших. През XV век Византия е в тежко положение - държавата е малка, няма голяма армия, заплашена е от турски нападения. Двама византийски императори обикалят Европа, за да търсят помощ - Мануил II и Йоан VIII Палеолог. Вторият се обръща към Папството за помощ. Папа Евгений IV се съгласява да помогне, но при условие, че Православната църква мине под върховенството на папата. Но не всички ромеи са съгласни с това. За целта е свикан събор, на който да се изгладят противоречията и да се стигне до уния. Съборът заседава първо във Ферара, а после - във Флоренция. Стига се до уния. Папата организира кръстоносен поход срещу османците. Но моят въпрос е малко по-различен. Не търся информация, а искам да попитам следното - според вас кой е губещият от неуспеха на тази уния - повече Византия или повече Рим? Ще се радвам да чуя ваши мнения.

[Иванко Тертер]

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/depar...i/istoriq/6.pdf - по тази тема давам една култова за мен лекция!

Губещия е банкера Медичи, защото банката му, която финансирала събора, фалирала заради дълогото обсъждане на теократични въпроси от духовниците, а и източните духовници дошли с целите си фамилии...

Това в кръга на историческата шега. А от неслучването на унията губи Византия, но гърците това не ги е притеснявало. За тях е било по-добре султанска чалма, отколкото папска тиара...

[Galahad]

Ами той Георги Схоларий (патр. Генадий) много добре го е казал - заедно с Цариград, който и без друго щял да загине, ромеите загубили и своето благочестие. А и сам Баязид І е дал за пример бълг. царе - че тези, дето се надявали на западната помощ неизбежно отивали под турски ярем.

Та какво е можела да помогне унията за спасението на Балканите от турците, щом по това време към схизмата на епископа на Стария Рим се е добавил и разколът. Как можел да ни помогне папата, като не бил във стояние нито да пребори конкурентите, нито да излезе на глава с Базелския и Констанцкия събор, нито да спре започващата Реформация.

А нима татарите бяха слаби и България беше силна при цар Константин Тих. Но тогавашния наш патр. Игнатий не се подал на прелъстителните думи на западните схизматици. И не само татарската опасност отминала, но и самите татари служели като наемници в бълг. войска след това.

А ето, че народ, който ревниво пази православната си вяра и те се подава на прелъстителните думи на схизматиците може да премине и през 500-годишно иноверско иго и да излезе очистен от богомилските ереси. А отстъпниците от правослевието - те са като пепел, която вятъра разнася по света. Ето тези от Чипровци да речем - след разгрома на въстанието се пръснали и днес са се претопили в други народи.

[plamen_starbov]

Иванко, много хубава лекция. В шегата може би е отразено и точно това - че много духовници са дошли от Изток. Това може би говори, че Йоан VIII е имал немалко привърженици, които правилно са осъзнали, че опит за уния може да доведе до спасение на Византия. Но разбира се императорът е имал и немалко противници. Предполагам, че това дели донякъде защитниците на Константинопол и води до падането на Византия.

[plamen_starbov]

Галахад, донякъде съм съгласен. Но нали папата помага за организирането на унгарците и поляците за поход. Все пак, за да бъде направен такъв поход папата е имал някакво влияние.

[Иванко Тертер]

Не съм съгласен за Чипровските българи. Те са били най-големите българи в края на ХVІІ век и са се борили за България. И те не са претопявани в други народи, а още и след 300 години са си българи и са в Банат. Последното е направо доказателство за българизма им и обичта към корените, предвид бързото претопяване в други народи на стотици хиляди наши имигранти в последните 20 г. Вижда се коренната разлика.

И те самите повече са използвали католицизма като политически инструмент за освобождението.

Те са били първо българи и после католици, както трябва да е всеки вярващ /независимо от вярата си/.

[Galahad]

А този доц. д-р Зарко Ждраков с какво се занимава? Статията не написана меко казано по-скоро художествено, отколкото научно. Определено ако беше сложил снимките, за които говори - то в статията му можеше да има и нещо полезно.

Ред въпроси, които той с детска капризност описва като капризи, всъщност се отнасят до протокола, че и въобще до статута на институциите на Византия. Папата е патриархът на Рим и не може да иска от другите патриарси да му целуват пантофката. Това, че патр. Йосиф се е държал достойно, а не като днешната нашенска политическа проститутка Миглена Кунева не означава, че е капризен. Папата е искал равен нему архирей да се държи като редови епископ. А на какво можела да се надява тогава виз. делегация чийто единствен актив били старата слава и един макар голям град?

Ама какво да се очаква от човек с Мартино-Балевски и Миглено-Куневски манталитет:

За това се уверих лично, когато през 1996 г. със стипендия (американска) на Фондация “Пол Гети” имах възможността да отида и да проуча това присъствие на българи в Италия. Тогава, ползвайки библиотеката на Понтифичо Институто “Ориентале” аз имах толкова проблеми, че не съм си и въобразявал за тяхното съществуване. До такава степен, че в един момент, библиотекарчето, коментираше така че и аз да чуя, че българите били всички 007, и понеже като свидетел на всичките безобразия, бях претръпнал, намерих куража да му кажа: “Вие, чак сега ли го разбрахте?”

Леле, Голям куражлия бил тоя! направо национален герой! Този човечец на драго сърце би лелунал не само крайчеца на папската мантия и папската пантофка, ами и някои по дпуги места.

[Иванко Тертер]

Това е нещо като скицирана лекция, затова такъв е стила. Ясно, че всичко е протокол и го знае и самия автор несъмнено. Самия стил на писане е по-скоро художествен, но това е предполагал кръга на слушателите. Иначе статията е пълна с интересни данни и моменти.

Мисля, че Ждраков е същия, който наскоро по задание на Б. Димитров изучаваше кой е точно "Боянския майстор". Беше в предаването му "Памет българска". Млад учен.

[Зарко Ждраков]

А този доц. д-р Зарко Ждраков с какво се занимава? Статията не написана меко казано по-скоро художествено, отколкото научно. Определено ако беше сложил снимките, за които говори - то в статията му можеше да има и нещо полезно.

Ред въпроси, които той с детска капризност описва като капризи, всъщност се отнасят до протокола, че и въобще до статута на институциите на Византия. Папата е патриархът на Рим и не може да иска от другите патриарси да му целуват пантофката. Това, че патр. Йосиф се е държал достойно, а не като днешната нашенска политическа проститутка Миглена Кунева не означава, че е капризен. Папата е искал равен нему архирей да се държи като редови епископ. А на какво можела да се надява тогава виз. делегация чийто единствен актив били старата слава и един макар голям град?

Ама какво да се очаква от човек с Мартино-Балевски и Миглено-Куневски манталитет:

Леле, Голям куражлия бил тоя! направо национален герой! Този човечец на драго сърце би лелунал не само крайчеца на папската мантия и папската пантофка, ами и някои по дпуги места.

Уважаеми колеги,

бих искал да ви благодаря за проявеният интерес към моята ЛЕКЦИЯ и за високите оценки, които сте дали. Колкото до почеркът на анонимното и некомпетентно политиканстване - мисля, че ми е познат. Ако този маскиран форумджия се беше запознал с изворите по темата, щеше да знае описаните от хрониста Сиропулос подробности, относно претенциите на младият папа Евгений ІV във връзка с целуването на края на мантията не само от императора, но и от престарелият патриарх Йосиф ІІ, син на цар Иван Шишман. Много от сведенията в лекцията не бяха известни на българската общественост и наука, така че проучването ми със средствата на Фондация Пол Гети през 1996 г. в Италия остава актуално. Мисля, че тази тема трябва да бъде продължена и от други "куражлии", които да отговарят за своите дела, а не за тези на своите родители.... Лекцията имаше достатъчно картинки, но този, който я е записал с преднамерени неточности от аудионосител не ме е уведомил за интернет публикацията, така, че текстът не е редактиран.

[Иванко Тертер]

Зарко Ждраков, повторно поздравявам за хубавото изследване и лекция. Все пак, вижда се, че ако бъде издадено във вид на книжка с всичките картинки /които аз така и не намерих в интернет, вкл. в италиански сайтове/, това ще предизвика доста голям интерес. Убедихте се! Поздрав!