Отиди на
Форум "Наука"

Момчил в двора на Стефан Душан /1332-1338/


Recommended Posts

  • Потребител

1. Дали след като преминава на служба при Стефан Душан /условно 1332-1338/ , не е назначен за управител на района около Пирот? Изворите говорят, че бил назначен за управител на област по границата на Душановата държава и България. Пирот е гранична област между Сръбско кралство и Българско царство, има и етническа близост на Момчил с местното население /българи са/ и т.н.?

2. Тъй като в доста народни извори се говори, че Вълкашин е женен за сестра на Момчил /една от сестрите най-вероятно/. Ето – и двамата са в кръга на велможите в Душановата държава. И двамата са българска жилка и владеят български етнически, а доскоро и териториални земи. А Душановата държава е "Сърбия + част от царство България" /като и той ясно е знаел границата между двете/, както сам се е титулувал Стефан Душан – женен за Елена Българска – владетел на част от българското царство/ респ. в други източници ромейското царство /тук явно зависи до кого изпраща кореспонденцията си/. Можем да изведем една хипотеза, че наистина Вълкашин може да е зет на Момчил?

3. Някой знае ли нещо повече за тази част от кариерата и живота на Момчил, свързана с пребиваването му в двора на Стефан Душан?

Условно времето смятам че е от 1332 г. /след битката при Велбъжд и последвалото временно усилване на Душан/ до 1338 г., когато според Йоан Кантакузин Момчил е пристигнал на служба при конкурентната константинополска партия свързана с император Андроник.

Източници:

-“ИВ. Д. ШИШМАНОВ”

Михаил Арнаудов

За Момчил войвода, владетел на гр. Перитор край Бяло море, народът вярва, че бил от гр. Пирот.

© Михаил Арнаудов, 1929

© Издателство LiterNet, 03. 03. 2004

=============================

Публикация в "Библиотека "Български писатели". Под ред. на М. Арнаудов. Т. V, София: Факел, 1929.

Публикация в "Библиотека "Български писатели". Т. V. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2004.

http://liternet.bg/publish9/marnaudov/bpis...ishishmanov.htm

- К. Иречек, История на България.

В най-старите сръбски летописи четем : „В лѣто 6869 (= 1361) погибъ Момьчило периторъскый”; наистина годината е дадена невярно, но споменът за Момчил е запазен и в Пирот , и в херцеговинския Пирлитор, където поради съзвучие на имената се пренесло мястото на легендата от забравения крайморски Перитор.

http://www.promacedonia.org/ki/ki_20.htm

- Това е крепостта на Пирот, наречена и от местното население и от сърбите “Момчилов град”.

http://www.4coolpics.com/photo/arhangel/174005.html

- kula Momčilovog grada и ulaz u Momčilov grad

http://www.pirot.net/pirot.php - страница на Пирот със снимки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Иванко, да си призная от теб научавам за такъв период от живота на Момчил. Но кое го кара да се установи в Беломорието. Да не би да е проявил някакви отцепнически действия спрямо Стефан Душан.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Момчил си е професионален разбойник.Какво може да го накара да отиде в Беломорието - ами желанието за плячка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Йоан Кантакузин - претендента за трона в Константинопол е бил в двора на Стефан Душан. Там се запознава с Момчил и го привлича към себе си. Кантакузин му дава областта Меропа. Обаче Момчил се отмята и приема страната на Андроник. цар Йоан Александър също е бил на страната на Андроник принципно и тук се вижда стиковка между него и Момчил. След известно време Момчил се отмята от двете страни в гражданската война и става независим владетел /според данни е женен за българка от болярски търновски род/.

Може би Момчил е бил нещо като агент за влияние на Йоан Александър в съседни дворове и конкуренти, като Сърбия и Византия?

Та затова отива в Беломорието и владее самостоятелно Меропа и Мора /1341-1345г./, със столица Ксанти.

В общи лнии това е биографията на Момчил воевода /деспот Момчил/:

МОМЧИЛ /вер.1305-07.07.1345г./ е бил хонсар /разбойник/; стратиот на византийска служба; наемник начело на 2 000 войска в двора на сръбския крал Стефан Душан, където се запознава с Йоан Кантакузин-претендент за императорския престол в Константинопол, като последният го назначава за управител на областта Меропа в средните Родопи. Неслед дълго другите претенденти за престопа от партията на Ана Савойска /майка на малолетния Йоан V Палеолог/ му предлагат титлата деспот за да премине на тяхна страна. Момчил приема и de facto става самостоятелен владетел на Меропа. През юни 1344г. изтласква, от пристанището Абдера при залива Бистонис, флотата от 15 кораба / 3 опожарени/ на Умур бег. След това устройва засада на Йоан Кантакузин и охраната му от 60 конника при развалините на старинния град Месина близо до Комотини. Момчил начело с 1 000 избрани конници изненадал противника който се обърнал в бягство, като конят на Йоан Кантакузин бил убит , а когато възсядал друг кон Йоан получил удар с меч по шлема си. Императорът по-чудо оцелял, но голяма част от свитата му паднала в плен. След месец-два Момчил преминал на страната на Йоан Кантакузин, като за това получил титлата севастократор. Получавайки пълната свободо на действие Момчил се обърнал и от двете страни в гражданската война за престола на Византия и станал напълно самостоятелен владетел. Воювал и с двете партии за престопа, като разширил премного владението и провъзгласил Ксанти за своя столица. Притежавал следните крепости в областта Меропа : Света Ирина /Смолянско/ и Подвисд /на 8 км. От с.Устово/ вж. Стр.43 “Родопски валадетели” от Н.Хайтов; Ксанти - столица, Перитеорион /Перитор/ и Морунец - Христополис /дн. Кавала/ вж. Стр.52 “Родопски владетели” Н.Хайтов и енциклопедия -“Момчил”; Смолян /енц-я “Смолян”/, Козник /е-я “Рудозем”/, Света Неделя /е-я “Неделино”/, крепостта ок.с.Гугутка /е-я “Гугутка”/, няколко крепости ок. Джебел /е-я “Джебел”/, Заград до с.Забърдо /е-я “Забърдо”/, Кривус ок.Ардино /е-я “Ардино”/, Лютица ок. Ивайловград /е-я “Ивайловград”/, крепостта ок. Крумград /е-я “Крумград”/, Монияк ок. Кърджали /е-я “Кърджали”/ и др. Войската му се е състояла от 300 конници и 5 000 пеши войници. Умира в бой с 12 - 20 000-ната /според различните източници/ войска на император Йоан VІ Кантакузин, Йоан Асен /зет на императора/ и смирненския емир Умур бег , на 07.07.1345 г. пред стените на Перитеорион.. Източници за него: Енциклопедия, “Родопски сказания” Н.Хайтов, “Кой кой е в Средновековна България” Й.Андреев, И.Лазаров и П.Павлов , “Момчил юнак” В.Гюзелев,и др.

“До около тридесетгодишна възраст Момчил бил разбойник по българо-византийската, а както пише Григора, може би и по българо-сръбската граници. Преследван от българските власти, той постъпил на византийска военна служба като "стратиот". През XIV в. това понятие най-често се отнася за прониарите, които срещу определен поземлен имот се задължавали да служат във войската. Така, подобно на други свои събратя, Момчил преминал в категорията на дребната служебна поземлена аристокрация. Йоан Кантакузин твърди, че това станало по волята на император Андроник III Палеолог (1328-1341 г.), т.е. няколко години преди 1341 г. Ние нямаме основание да се съмняваме в тази вест, доколкото именно Кантакузин бил фактическият "двигател" на държавните и особено на военните дела при царуването на Андроник "Млади"” /Пламен Павлов - Бунтари и авантюристи в средновековна България/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Момчил си е професионален разбойник.

Добре ме подсети.

"Професионален разбойник" - на старобългарски /сегашен румънски термин/ означава "Професионален войник" /бойник/:).

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители
В най-старите сръбски летописи четем : „В лѣто 6869 (= 1361) погибъ Момьчило периторъскый”; наистина годината е дадена невярно, но споменът за Момчил е запазен и в Пирот , и в херцеговинския Пирлитор, където поради съзвучие на имената се пренесло мястото на легендата от забравения крайморски Перитор.

Пирот се свързва и с името на Милош Обилич (убиецът на Мурад І) в преданията. Макар че според мен ако Милош е бил управител на някой град това по-скоро ще е крепостта Копиловац и от там Копилович. Но да се върнем на Момчил. Момчил става герой от народния епос наред с другите крале - Марко, Вълкашин, Релю (Стефан-Хрельо Драговол), Юг-Богдан и т.н. В легендите заради символиката на числото ги наричат 7, но героите са повече. Получило се е нещо като с Артурианския цикъл (има си хас да пропусна това сравнение :biggrin: ) - той е свързан с други легенди - за Светия Граал, за Тристан и Изолда... Така Тристан станал един от рицарите на кръглата маса, а иначе си е бил герой от любовен роман. Разбира се много от нашите герои са си съвременници (разбира се без Вида-Самовила и Гюргя-Самовила).

Но Момчил има по-голяма роля като владетел на Меропа - това за момента си е било голямо феодално владение, съвсем съпоставими с множеството други деспотства и кралства на Балканите. Не случайно и самият Момчил е бил с титлите севастократор и деспот. Именно като такъв той влиза в легендите. А Перитор пък се свързва с него заради последния му бой.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Но трябва да се има впредвид нещо - Момчил е бил на византийска и сръбска служба но никога на българска.Всъщност основното му занимание е било да граби мирното население без значение народността му.Истински син на своето време.Това че е бил народен закрилник и борец за социална справедливост са меко казано глупости.Факт е че населението което уж защитавал отказва да го пусне в Буруград и откзава да го спаи.Вероятно хората са избрали по малката злина / или поне така са си мислили в 1345 г./.А това че името на Момчил носи един български град е най-малкото неуместно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Но трябва да се има впредвид нещо - Момчил е бил на византийска и сръбска служба но никога на българска

Само, че изпускаш много важен момент. И той е свързан с това, защо Момчил о ф и ц и а л н о не е бил никога на българска служба.

1. Вижда се, че той е бил във всички дворове на конкуренти на Иван Александър и българското царство.

2. В тези дворове той е имал немаловажна роля. Вмъквал се е в много близки позиции до владетелите и двора.

3. В качеството на такъв е бил назначаван за управител на земи с преобладаващо българско етническо население включени в съответните държави на Душан /в Пирот/ и Йоан Кантакузин /в Меропа и Мора/.

4. Официално не е бил в никакви контакти с българския цар и затова българския владетел не е могло да бъде обвиняван, че Момчил разпалва с нова сила гражданската война в Константинопол.

5. Иван Александър в резултат на тази гражданска война без да си мръдне пръста си връща Пловдив и още няколко стратегически крепости в северна Родопа /1341-1345/. А Южната част на Родопа държи Момчил /1341-1345/.

6. Непосредствено преди смърта си Момчил се е оженил за ... търновка /несъмнено представителка на висшата българска аристокрация/. Това е засвидетелствано от Йоан Кантакузин, като казва че е позволил тя с цялото си имущество да се прибере обратно в Търново.

Каква по-точна хронология на дейността му може да се представи, за да се разкрие, че Момичл е един особено ценен "агент за влияние" на българския царски двор. По този начин Иван Александър в средата на ХІV в., без грам война с комшиите, държи България на три морета - Черно море лично, Егейско чрез Момчил - деспот на Меропа, и Адриатическо чрез брат си деспот Йоан Комнин Асен - деспот на Валона.

Момчил е по-сложна фигура отколкото могат да си представят част от съвременниците му. Неслучйно животът му е изпълнен с толкова кръговрати в личен и служебен план. Не само, че името на града си е на мястото, но мисля че трябва още да се изучава и анализира живота и дейността му. И не само крайния му период в Източните Родопи, но и в двора на Стефан Душан, евентуално в качеството му на управител на Пирот - както смятам аз.

Пл. Павлов има отлична глава за дейността на Момчил в книгата си за авантюристите в българската история. Несъмнено това е добро начало дадено от капацитет гледащ на изворите от историята аналитично. Вярвам, че той ще продължи изследвания върху Момчил конкретно. А ще се намерят и негови последователи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

РОДОПСКИЯТ ЮНАК МОМЧИЛ И ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР

Пламен Павлов

И така, може ли да има някаква връзка между действията на търновския цар и родопския господар? Макар преки данни да отсъстват, то според мен такава връзка е не само вероятна и логична, но и почти сигурна. С късна дата, т.е. в разказа за гибелта на Момчил през лятото на следващата 1345 г., Кантакузин съобщава, че на съпругата на Момчил било позволено да се завърне "...в Мизия", т.е. в България! Самата тя (за съжаление не знаем нито името й, нито нещо по-конкретно за нея...) била от България, имала "своите богатства" (зестра?) и т.н., към нея императорът проявил едно все пак "по-специално" внимание като към чужда високопоставена поданица.

Естествено, възниква възражението - защо Кантакузин не съобщава директно за съюз между Иван Александър и Момчил? Как е възможно най-прекият извор за събитията да премълчава нещо толкова важно? Моите предположения навярно ще събудят недоверие у някои специалисти, но по принцип това е напълно възможно! …

"Мизия" у Кантакузин, както стана дума, съответства на държавата България със столица Търново, а не просто на българските земи в етнически план. Макар Родопите по собственото му признание да са населени с българи, то те за него не са "Мизия", а неразделна част от Византия. С други думи, съпругата на Момчил била не просто българка (от Родопите, Беломорска Тракия, Македония и т.н.), а най-вероятно от българската столица Търново. Явно в някакъв момент, който няма как да е бил преди 1344 г., родопският господар се е оженил за една българска "знатна дама"! Самият факт, че няма данни Момчил да е имал деца, показва, че между брака и смъртта му (юли 1345 г.) са изтекли броени месеци - т.е. въпросната женитба е била през самата 1345 г. Както стана дума, Кантакузин великодушно разрешил на Момчиловата съпруга да се завърне в България с всичките си богатства, което косвено загатва, че става въпрос за форма на династичен брак. Вероятно Момчиловата съпруга била "мома" от някоя знатна търновска болярска фамилия, както обикновено в сходни случаи, царска родственица.

Важен ли е повдигнатият тук въпрос? Безспорно - да, и то не само в конкретните му политически и междуличностни измерения. Привличайки Момчил на своя страна, Иван Александър отново, макар и в по-особена форма, разпрострял българските предели до... Бялото море! С други думи, наистина мимолетно, но през пролетта-лятото на 1345 г. българското царство се простирало "...от море до море...", както било в отдавна отминалата епоха на великия Иван Асен II. Този акт е особено интересен, тъй като партньор на българския цар сега ставал един бивш български "разбойник", с произнесена няколко години по-рано присъда от същия този цар Иван Александър! Очевидно и двамата български владетели, този на официалната и все пак голяма държава, и онзи, на малката, "местната България" в Родопите и Беломорието, проявили зрелост, държавническа отговорност и взаимна толерантност. За съжаление, на това интересно българско обединение (или поне опит за съединяване на силите) не му било съдено да просъществува в размирните условия на балканския XIV в.

http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/bunt...rodopskiiat.htm

едва ли на този етап може да се добави нещо...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Момчил е бил на византийска и сръбска служба но никога на българска.Всъщност основното му занимание е било да граби мирното население без значение народността му.Истински син на своето време.

Ами Момчил е от низините, той е нещо като Робин Худ. Общото между историческия и легендарния Робин Худ е, че и двамата са взимали пари от богатите, но на бедните е давал само този от легендите. :bigwink: Та и Момчил е бил от същия тип - не просто е грабел, но е грабел бълг. земи за голямо неудобство на бълг. власти. Грабел е и византийска територия, тъй че му се наложило да бяга в Сърбия.

След това става практически независим феодал. Макар и да изглежда крайно непоследователен, като владетел на Меропа той винаги е в добри отношения с цар Иван Александър. Техните кампании съвпадат по време и избрана страна. Дори фаталния поход срещу Момчил не остава изолиран, а е предшестван от опустошителен набег срещу България. Набега е идвършен само от турците, тъй като Кантакузин е имал мирен договор. Изящно изпълнено гръцко двуличие - хем е в мир с България, хем пропуска турците да я нападнат.

Не може да определим Меропа като част от тогавашна България и да разглеждаме Момчил като човек на бълг. служба, но действията му са твърде обвързани с Иван Александър дори за типичен крупен васал от епохата.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Добри отношения с Иван Александър - съмнявам се.Всъщност Момчил е бил издирван от властите в България за да отговаря за грабежите си.Това че съпругата му е българка нищо не значи - можем само да гадаем дали е била аристократка.А да се нарече феодалното владение на момчил "малката България" е меко казано неточно.Това си е феодално владение така типчино за метежния 14 век и да се търси в него етническа основа е несериозно.Както ние се смеем на съветските и постсъветските историци които виждат в Добруджанското деспотство гагаузка държавица така не е редно да наричаме Меропа "малката България".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Добри отношения с Иван Александър - съмнявам се.Всъщност Момчил е бил издирван от властите в България за да отговаря за грабежите си.

По добър пиар и "легенда" от това, че издирван от Иван Александър и е "невъзвращенец" в родината няма. Иначе как ще се намести по високите етажи в конкурентните балкански дворове. Гледай логиката на действия и резултатите от дейността Момчил - особено в гражданската война между партиите в Константинопол. А резултатите от дейността му са по-позитивни за този към когото е неофициално на служба /Иван Александър/, отколокото за тези към които официално е на служба /Йоан Кантакузин, Андроник Палеолог, Ана Савойска и Алексий Апокавк, Стефан Душан/.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Гледам и не виждам такава конспирация / двойна игра ако предпочиташ/.Момчил е мислил единстевно за собствения си джоб и нищо друго.Истински син на своето време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Проблемите с бълг. власти от разбойническия период на Момчил са едно, а съвсем друго е времето, през което е феодал. През ІІ период, когато Балканите са били раздирани от остри междуособни конфликти и всеки е търсел съюзници, никой не се е задълбавал в лошото му минало. Но докато с турци и византийци Момчил е имал сериозни конфликти, то с България отношенията му са мирни и действията на двете страни се развиват успоредно. Разбира се няма гаранция, че ако е живял по-дълго е нямало един ден да се окаже в конфликт и с Иван-Александър, но това важи и за отношенията между които и да е сюзерен и васал в Европа, че и М. Азия от този период.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Разбира се през 14 век на Балканите постоянно е било само непостоянството.Врагове са ставали първи приятели,братя са водили войни помежду си а и най-трайните клетви не са издържали повече от няколко месеца.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тертер , нашите не искат да мислят по задълбочено ,кеф им е да разсъждават първосигнално и това си е .Какво да правиш ,времето ,като е времето ,тъпи ли са бургундците да дадат на англичаните Жана Д'Арк???Ами съюзника на Иван Александър , "Одушвача" ,защо не е му е дал Момчил ???Ами го е пратил на своя мисия. Не е казано ,да търсим под вола теле ,но някои неща си съществуват не от създаването на ЦРУ или КГБ ,уффф.

Разбира се през 14 век на Балканите постоянно е било само непостоянството.Врагове са ставали първи приятели,братя са водили войни помежду си а и най-трайните клетви не са издържали повече от няколко месеца.

Тук си напълно прав ,затова падаме и под османско робство ,да се научим на по-добри джентълменски обноски ,но не би, балкански манталитет ....

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...