Отиди на
Форум "Наука"

"Петилетката - за три години!"


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Не беше много отдвна времето, когато тоталитарната комунистическа държава „се грижеше" за всичко и не желаеше гражданите й много да мислят, а още по-малко – да си задават въпроси. За целта цяла армия от надъхани пропагандчици и агитатори на средно интелектуално ниво, а често и под него, беше заета да съчинява лозунги и да пише плакати, които категорично да указват на народа правилната посока във всяка една сфера – кратко, ударно и патетично – за да не кривне от вярната партийна линия. И понеже тази работа не е лесна, нито пък е за всеки, по стените и агиттаблата из цялата страна можеше да се прочетат както безумни тъпотии и откровени глупости, така и комични двусмислици.

Ето някои от тях:

Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен. (Надпис в обществена баня)

Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия.

Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я.

Мечката се мие, чисти

в потоците сребристи.

Има ли за тебе пречка,

да постъпваш като мечка?

(От агитационен плакат за чистотата)

Не слагай чужди тела в устата си!

Събличай се бързо, и други чакат след теб!

Планината е извор на прогресивни идеи.

Дръж маркуча си в изправност!

Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с 0.02 стотинки. (Обещание в почивна станция)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после - цял живот мъртъв.

Теляшка бригада за комунистически труд "Н. В. Гогол"

Почин на моряците от кораба "Лом": "Закачи - откачи"

Да покрием навреме младите кобилки.

Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")

Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки.

Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично.

На партията - вярност, на народа - чиста вода.

(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Човекът е главна фигура в животновъдството.

Да живее българо-съветската дружба между народите!

Да живее международното положение!

Дружбата между хората ражда криле на същите.

Всяка ръка на крак!

Да строим социализма с подръчни средства!

Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите.

(Лозунг в консервен завод)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!

(Лозунг в птицеферма)

След глад и мизерия настъпи тежка индустриализация.

25 години народна власт - 25 години български цирк.

(Светлинен надпис над купола на цирка)

Цехът за бързи услуги е дело на партията.

Комунизмът е неизбежен.

Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.

(Лозунг в студентски стол)

Граждани, гответе се за отпадъци!

(Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)

При директора се влиза само по голяма нужда!

(Надпис на вратата на директорски кабинет)

Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!

(Лозунг на входа на град Тутракан)

Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт!

(В участък)

С всички сили - пет за четири!

(Петилетката - за четири години)

Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две!

(Животновъдна кампания)

Повече кожи за Партията!

(Лозунг на кожарска фабрика за 9 септември)

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!

(В консервния завод в Пазарджик)

Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм!

(В кебапчийница)

Да влезем в комунизма с лъснати обувки!

Да живее СССР - вечният строител на социализма!Съветските болни - най-здравите болни в света!

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!

(Лозунг от социалистическа болница)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!

Който не познава Сибир, не познава СССР!

(Лозунг от "Интурист")

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.

Тодор Живков

Швейцария: Страна, близка до Либия, но по-неразвита.

Муамар Кадафи

Хамбургер: Смес от хлебарки, мишки, жаби и пр., с чиято помощ беше разрушен СССР.

Муамар Кадафи

Политика: Изостанала концепция, която прекрати съществуването си в Либия.

Муамар Кадафи

Либийци: Кадри и специалисти на световно равнище, много търсени по целия свят и предпочитани пред всички други. Но като патриоти те отказват да се продадат като Марадона, дори за по 1000 долара на час.

Муамар Кадафи

Всички комунисти - под земята!

(Лозунг в мина)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!

(Лозунг във фабрика от 1985 г.)

Мирният атом - във всеки дом

(„Работническо дело" от 1974 г. по повод откриването на 1 блок на АЕЦ "Козлодуй")

Здрав дух в здраво комунистическо тяло!

(Лозунг на стадиона в гр. Несебър)

25 ПОБЕДНИ ГОДИНИ обикновен локум

(Надпис на опаковки локум)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!

(Лозунг в цирка)

Всички луди - на борба за мир!

(Агиттабло в лудница)

При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е обратното.

(учител по обществознание)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. (Тодор Живков)

http://frognews.bg/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В един стар руски виц се казваше: "Эротика - ето искусство, а порнография - наша жизнь!" (Еротиката - това е изкуство, а порнографията - това е животът ни!).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Трябва да я сложим във "Важни" на раздел Политика. Така винаги ще имаме подходящ цитат при коментарите за мъдрото управление на тройната коалиция. :biggrin:

За какво още се сещем:

"40 години социалистически Батак"

(надпис в Батак по случай 40-та годишнина от 9.9.1944г.)

Не че и днес няма безумни реклами и предизборни плакати, но все още като че ли мъдрата мисъл на партийните дейци си остава любимо четиво. А и мислите на любимите първи държавни и партийни ръководители:

"Откривам асамблеята "Знаме на труда".

(Т. Живков открива асамблеята "знаме на мира")

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Да приберем хляба на народа!" (ТКЗС по жътвата)

"Икономиката - икономична, дело на всеки!"

"Дайте си кожите!" (пункт за изкупуване на кожи на животни)

"Народната милиция - биещото сърце на партията!"

"Учението на Ленин е вярно, защото сме всесилни!" (печатна грешка на изказване на Милко Балев - "всесилни сме, защото учението на Ленин е вярно")

"За добруването на народа!" (заглавие в пресата на съобщение за повишаване на цените на яйцата и бензина)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нещо от зората на демокрацията.

След клетва, трима новобранци се връщат пияни. На другия ден за наказание комбата и ЗСПЧ-то решават да ги снимат държащи в ръцете си плакати с надпис: "Майко и татко, аз съм пияница" (тримата разбира се държат целия надпис разделен на 3 части). За снимката с така изгонетия надпис ги нареждат до металните табла и снимат за да пратят фотото на гордите родители. Но над таблото, точно над главите на героите има надпис: "Българийо, за теб достойни майко бяха" ... по надолу разбира се бяха имената имената и изрусиваните образи на други (Ботев, Левски), но в случая бяха закрити от тримата герои и техния надпис. Представям си колко са били изумени родителите от това забавно хр,мване на комбата и ЗКПЧ-то (командир на батальон и все още намиращите се в БНА зам. командир по полит. част).

Този сеир лично го гледах. :biggrin:

А от по-ново време друга оригинална комбинация - изборен плакат на Първанов ... Гласувайте за Г. Парванов, а под него се вижда остатъка от предишния плакат: "Мумията се завръща" (рекламен за върващия по кината филм). :coolthumb:

И нека не забравяме, че улица "Път към комунизма" в София извеждаше точно срещу един от входовете на Централните гробища! :head_hurts_kr:

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Символи от епохата на социализма в България

Тодор Станчев, Етнология 2007

http://oikumen-doklad.blogspot.com/2007/03/blog-post_07.html

След като ще се занимаваме със епохата на социализма в България, на първо място трябва да се обясни какво представлява самото понятие "социализъм". Това е преходния период преди комунизма, според Маркс, през който новия човек ще се възпитава да живее и работи в условията на комунизъм, като парите ще останат по необходимост основно средство за преразпределянето на благата. А комунизма като обществено икономическа система трябва да представлява безкласово общество, без частна собственост върху средствата за пройзводство. Всичко ще е собственост на общността и всеки ще има равен обществен и икономически статус. Нашата цел е не да разглеждаме дали комунизма е утопичен или практичен, въпреки, че в историята на човечестото са известни не един и два случая за такова съжителство, като започнем с пъвобитното общество и стигнем до израелските кибуци. Целта на настоящето изследване е да бъдат представени символите в социалистическа България (период през който са наложени изцяло нови порядки), или поне ще се опитам да очертая най - емблематичните от тях. Като начало ще направя типологизация на тези символи, но тя ще отново условна, тъй като понятията в символизма се преплитат и неможе даден символ да бъде поставен в определена категория. Например – основния орган на Българската Комунистическа Партия през този период, а имено в. „Работническо дело" е идеологически символ , но той е и обществен защото в голямата си част общестото го чете, тъй като е най – актуалния за времето си. Друг е въпроса, че за да може да си абониран за популярно списание като „Паралели" или „Космос", трябва да имаш абонамент за по – горе посочения вестник и за един руски, „Правда" да речем. Но да се върнем на класификацията. Аз съм избрал за отправна точка човека. Имено върху него управляващата системата упражнява идеите си, той е най малката единица в това общество, той трябва да изпълнява порядките му наложени отгоре. Затова първата група символи е „идеологическата" или тази която влияе най – пряко върху индивида, върху живота и мисленето му. Следващата група символи попадат в границите на личното пространство на всеки един човек, на неговия дом и семейство, затова ще ги наречем „битови". И третата голяма група от символи остава вън от дома – обществото, градско-селското пространство, или всичкото онова време – пространство в което идивида се труди, весели, участва извън семейната и лична среда. Най – общо можем да определим тази група символи като „обществени".

Идеологическа символика

На първо място в „идеологическата" символика трябва да поставим човека основател на организираното социалистическото движение в България – Димитър Благоев. След прекарани години из България, Одеса, Санкт Петербург и Женева, той стига до идеята за създаване на партия на работническата класа. Изповядва Марксистката идеология, която се състои главно в критика на обществената постройка и капитализма. Организатор на Бузлуджанския конгрес от 2 август 1891 г., на който била основана Българската Социал-демократическа партия (предшетвеничка на БРСДП, БРСДП-тесни социалисти,БКП). Има много публикации и съчинения които изразяват марксистките му позиции. След излизането на партията от Втория интернационал, под ръководството на Благоев, става съоснователка на Третия интернационал и приема програма за минаване на ленинско-болшевишки позиции. След като има сила която да движи тези идеи в България, трябва да приемем, че Партията, с главно П, защото е Единствена, е следващия и най-значим символ на социализма. Българските комунисти следват стриктно предначертанията на своите съветски другари, като възприемат символи които стават международна емблема на комунистическия интернационал. Такъв е червеният цвят, считан до началото на XX век като символ на революцията. Още през юни 1832 г. въстаници-републиканци развявали червени знамена из Париж против „бялата" монархия (с белият цвят се асоциира монархизма). Много други революционери и въстаници излезли с червени знамена след това. Този цвят предизвиква много силен изблик на емоции, свързва се с енергията, динамиката, възбудата, въстанието, агресията, войната, насилието. След революцията от 1917 г. червеното знаме започва да се идентифицира с болшевизма в Съветска Русия. Червеното заляга дълбоко и в партийно-държавната политика на България. През 1948 г. е изготвен герба на вече Народната реублика България, на който върху червен фон е изписана датата 9 септември 1944 г., а на върха му пък „грее малка червена звезда". Червеното започва да се използва в топонимията на населени места, по съветски образец се появява Червен площад (в Плевен), в емблеми на организации и съюзи към държавата (разбирай партията) – Димитровски Комунистически Младежки Съюз, ДПО „Септемврийче", Съюз на народната младеж и т.н. (други основни мотиви тук са лика на Георги Димитров и петолъчката, за които ще стане дума по долу). В ордените, медалите и значките за „заслужилите" отново преобладава червеното. Предимно червено е и основното соц возило, първо москвича, след него и ладата. Червена e връзката на пионерската организация. Червеното се свързва неотмено с друг един символ на епохата – петолъчката. Червената звезда олицетворява разтегнатата работническа ръка. Червена е защото е обагрена от „кръвта на падналите за народна свобода", а петте върха представляват „единството на пролетариата от петте континента". Друг не толкова популярен смисъл е, че тя символизира петте класи които ще предвождат комунистическото движение – младите (които ще строят комунизма и бъдещето), военните (които защитават социализма), индустиалните работници, селскостопанските работници и интелигенцията (която ще критикува и подобрява идеите и практиката на живот, докато изгради комунизма). Освен в гореспоменатите държавни символи, петолъчката краси и фасадите на обществени и жилищни сгради, тя е по паметниците на съветската армия, на партизаните, на дейците и съмишлениците на партията, тя стои на челото на българския воин. Третия и неделим символ от предните два е сърпът наложен върху чука, основните сечива на селския човек и градския пролетариат, изобразени заедно подчертават единството на селскостопанския труженик и работника от промишлеността и индустрията. Това са и основните пера в икономиката на всички социалистически държави. „Серп и молот" (на рус. ез.) е приет за символ на държавния флаг на СССР от 1923 г. Присъства в гербовете и флаговете на всички държави от Съвета до разпадането си през 1991 г. Но този символ има и друго скрито значение „Коси и забивай" или, че чука трябва да „наклепе" (заостри) сърпа, който да реже по-добре стеблата. Сърпа се отъждествява с косата, която от край време се смята за символ на смъртта и покосяването на човешкия живот. Макар България и някои други социалистически държави като Китай, Виетнам, Германската демократична република, Корейска народнодемократична република, Лаос, Румъния и др. да не влизат в Съветския блок, съдържат в държавните си гербове същата символика, както сърпа и чука. А имено символи на селското стопанство, промишлеността и индустрията чрез които ще се постигне желания прогрес. Венците от житните и оризови снопове, увенчани с червена звезда, в основата имат зъбни колела, вецове, сърп и чукове, само чукове. Семиотиците дават и едно друго значение на зъбчатото колело, като механична предавка, като организирана видима структура (обществото), което се задвижва от друго такова, но невидимо, тайно общество, което може да сменя посоката и скороста на движение. Друго залегнало в идеологията на тези държави е Култът към личността. Това е израз утвърден от Никита Хрушчов в доклад пред КПСС през февруари 1956 година. В него новия съветски лидер обвинява Сталин в престъпления срещу народа и Партията, в това, че се е самозабравил приживе и със средствата на властта си се е превърнал в идол за масите, концентрирайки всички обществени структури около собственото си его. Култа към Сталин се затвърждава още повече след излизането на неговата „Кратка биография" през 1948 г. Тя е образец за „обожествяването на човек, превръщането му в непогрешим мъдрец, най-велик вожд и несравним пълководец на всички времена и народи в света". „Великите водачи" са феномен на тоталитаризма, режим при който разполагаш с неограничена политическа и военна власт, силна пропаганда чрез ликове от портрети, паметници, банкноти, медали. Диктаторите се титулуват като „Баща на народа", „Вожд и учител", „Баща на нацията". В България „Вожда и учителя на българския народ" Георги Димитров представлява подобен пример. След смъртта му тялото, подобно на Ленин се съхранява в мавзолей до 90-те години на миналия век. Град Димитровград и до днес носи неговото име, Перник пък за кратко се казвал Димитрово. Израз на култа към Сталин води до преименуване на Варна и вр. Мусала в негова чест. Сходни култове, но подчинени на този на Димитров са тези към Димитър Благоев и Васил Коларов, често изобразявани заедно по плакати. До наши дни името на Благоев се утъждествява с Благоевград, докато родния град на Коларов – Шумен през годините 1950-66 е Коларовград. Да не говорим за десетките улици, булеварди, заводи, учреждения и училища носещи имена на социалистическите величия и местни партизани. Някой макар и да са прекръстени в последните години, все още имат табели със старите имена и са останали в паметта на хората. Следвайки политиката на КПСС, култа към личността е отречен на Априлския пленум от 1956 г. и в България. Въпреки това впоследствие се развиват форми на култ към личности от семейството на Тодор Живков, макар и по-умерени. Особено този към дъщеря му Людмила Живкова. Образът който тя гради е на просветна и културна водачка на нацията – неслучайно Двореца на културата и Галерията за чуждестранно изкуство са наречени на нейно име. По нейна инициатива се създава и Международната детска асамблея „Знаме на мира", на която се събират деца от цял свят за културен обмен. Тези изброени култове са само част от тоталитарния режим, с който се характеризира разглеждания период. След като патията е проникнала във всички държавни структури, започва чрез терор да налага своето управление и премахване на каквито и да било противоречия. Само в първите месеци след налагането на новата власт са избити десетки хиляди души без съд и присъда, обявени за врагове на народа (цифрата е между 20 и 40 хил. според различни източници). Главното оръжие за борбата с опозиционерите е ДС. Тя се заема с проследяването, разкриването, арестуването и разследването на „вражески елементи". За тази цел е изграден силен агентурен апарат който действа повсеместно. Преследвани са лица с идейни възгледи различни от тези които са наложени. Към ДС има отделения за борба с анархисти, троцкисти, духовенство, фашистки организации, земеделци, партии влизащи в ОФ. На ДС се разрешава да арестува всеки които е реакционо настроен. За да се въдворят опасните за народната власт лица е нужно изградането на Лагери и Трудововъзпитателни общежития. През 1949 г. МС приема островите край Белене да бъдат организирани в ТВО и да станат основен лагер за политическите престъпници, повечето определени като „разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди". Друг израз на терора по време на режима е така наречения Възродителен процес – преименуването на българските турци. През периода е забранена свободата на словото и печата.

Битова символика

Всичко изброено дотук влияе пряко върху отделния индивид, наложения режим оформя неговите възгледи и моделира съзнанието му. Макар и да е имало разделение на класи, от гледна точка на това дали си член на партията или не, обикновения българин е оцелял. Имало е работа и в заводите и на полето. Заплатите и понякога да били малки винаги се спестявало за най-важното в съзнанието на българите – собствен дом. Емблематичен тип дом за социалистическата епоха е еднопанелното жилище от 70-те години. С построяването на големите заводи в градовете се открили работни места, които се запълнили с хора от съседни селища. Този процес създал нуждата от нови места за живеене, което довело до оформяне на нови жилищни пространства в периферията на градовете. Бързото панелно строителството решило тези нужди. Някой от кварталите носят имена в духа на епохата като Дружба, Зора, Младост. Всяко средностастическо семейство през социализма има по две деца. Приет е закон за насърчаване на раждаемостта, като всяка омъжена жена с едно или без дете няма право на аборт, ако забременее. По този начин системата се намесва в най-личното пространство на мъжа и жената. При тези условия най-голям процент жилища са тристайните – с две спални, дневна и кухня. Предлагането в магазинната мрежа, налагало да се закупуват едни и същи вещи, защото всички трябвало да бъдат равни, това определяло и еднотипното обзавеждане на жилащата. Като задължителна се наложила остъклената холна врата в близост до входното пространство. Неизменен елемент в дневната била холната гарнитура съствена от два тежки фотьойла и диван застлани със покривала, за да пазят тапицерията нова, табуретки и ниска масичка за напитки. Срещу дивана е заемащата цялата стена секция отрупана с множество предмети по рафтовете и витрините, но винаги подредени и прилежно застлани с плетени и бродирани карета. Тук някаде стои и телефонът със шайба. Появата на нещо ново било символ за епохата, но преди всичко знак за промяна. Доста престижно било да имаш телевизионен приемник в дома си. Първите навлезли през 60-те години били ламповите „Опера" и „Пирин". До 80-те години почти всяко домакинство се сдобило с черно-бял телевизор – „София", „Респром", цветен телевизор „Велико Търново". По същото време се появяват и цветните руски телевизори „Електрон 718 ДБ" и „Радуга", повод за голяма радост на притежателите им. Следващият бум на техниката е появата на Бета Макс видеото, в началото на 80-те години и няколко години по-късно VHS видеото. Преди появата на телевизора средство за получаване на информация бил радиоприемника, по който се излъчвали и радиопиеси. Обзавеждането в спалните отново било стандартно за всички – гардероб, спалня, тоалетка с огледало и две нощни шкафчета, както и детската спалня – комплект от две ъглови легла с ракла. Всяка друга мебел или вещ, която не е можело да се намери по магазините, а била внесена от чужбина или закупена с много връзки от „Кореком" или „изпод щанда" се превръщала в символ. За нея започват да говорят първо най-близките, после блока, докато след ден два не е разбрала цялата улица или квартал. Така се създават битовите символи тогава, като всички говорят за тях при първата им поява, като например за прахоскукачката на леля Цецка от първия етаж, или пък за видеото на Миткови от третия. Друго много характерно придобило битова символика през социализма е приготвянето на зимнина и консерви във всеки български дом, запазила се и днес. След като не можело да се разчита на пазара за плодове и зеленчуци през всички сезони, българина в традиционата концепция за онова време „Направи си сам", ги изготвал по балкони, предблокови пространства, на лозето и в село.

Обществена символика

Производството по време на социализма било насочено както за задоволяване на вътрешния пазар, така и за износ към държавите от Източния блок. Въпреки, това в страната се създавал изкуствен дефицит на стоки от първа необходимост. Така се появява общественото явление на „километричните опашки" от чакащи хора. Виждаш опашка, първо се редиш и тогава питаш за какво е. Тогава се налага и глагола „пуснаха", докато в Съветския съюз е „изхвърлиха" , т. е. заредиха дадена стока. Зареждането на цитрусови плодове само около Нова година отъждествява едното с другото. Съществуват специализирани магазини в продаването на едни или други стоки. Такива са НарМаг (народен магазин), ДетМаг (детски магазин), НарКооп (народна кооперация), ЦУМ, РУМ, ГУМ (централен, районен, градски универсален магазин), ХС (хранителни стоки), Млад техник, Битова химия, 1001 стоки, Плод и зеленчук, магазини на предприятията, които и до днес са запазили мястото си в градското пространство, въпреки че вече не съществуват. Наред с тези магазини съществуват и още едни емблематични за времето си – Корекомите, противоположни на горните. Докато първите през по-голям период от време стоят с полупразни щандове, то Корекомите са образец на Запада с неговото разнообразие от стоки. Тук се пазарувало само с валута и било недостъпно за обикновените хора, само за такива от партията, чужденци, международни шофьори. Кореком не е съкращение от народното „корекция на комунизма", а е наименование образувано от първите срички на френското Кантора за търговско представителство (COMPTOIR DE REPRESENTATION COMMERCIALE) (http://vidinsky.projectoria.org/?p=22). Кореком е външно търговско представителство към предприятието Интеркомерс и чак 1964 година става самостоятелно външно търговско предприятие. Оттам излизат много стоки, които са стават символ за времето си като шотландски уискита, шоколадово яйце с играчка наричано корекомско, шоколад „Тоблерон", и както се казва в един български игрален филм „ и ние можем да ядем бонбонки тик-так и да пушим цигари Кент". Видяхме, че повечето от имената на магазините са новообразувани от съкращения. Но не само те са такива. Това е времето на абривиатурите и съкращенията на имената. Всяко предприятие, завод, кооперация, учреждение носи неразбираемите за нас ТПК, ЗЗУ, ДСО, ДИП, НПК, АПК, ОДЗ и по-познатите Винпром, Респром, Елпром, Балкантон, Мототехника и т. н. Автомобилите също са такива – ВАЗ, ЗАЗ, АЗЛК, ГАЗ, по-известни ни като Лада, Запорожец, Москвич и Волга. Те навлязоха и в битовото пространство с „транзистор ВЕФ". Друга характерна особеност е всяко нещо да си има Дом. Появяват се Дом на модата, Дом на книгата, на обувката, на армията, Пионерски дом, Младежки дом, Дом за социалистически бит и култура и всичко това под влиянието на СССР. Руският език се превръща като втори майчин. Задължително се изучава в училищата, чете се руска литература и преса, слуша се руска музика, цялата информация и културен обмен идва оттам. По тази причина всичко западно е обявено за враждебно. Има информационно затъмнение. Забранено е да се ходи на църква. Има цензура върху всичко, което не отговаря на партийно-държавната политика. Училището възпитава с тези средства и по съветски образец. Създадени са чавдарска, пионерска, комсомолска организации, влизането в които е задължително или по-скоро неизбежно. Дават се поръчения какво трябва да се извърши, ходи се по бригади. Въведени са учебни предмети като Основи на комунизма, История на БКП с всички пленуми и конгреси, които трябва да се наизустяват. Създава се система от социалистически празници и ритуали. За официални са обявени 1 май, 24 май, 9 септември, 7 ноември („годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, открила нова ера в историята на човечеството, ерата на прехода от капитализъм към социализъм и комунизъм"). Честването им се отбелязва с тържествени манифестации, които преминават през централните части на градовете. Партийните лидери стоят на високи трибуни, развяват червени карамфили и поздравяват манифестиращите. Всички участвали в тях, учениците подготвяли специални програми, имало музика, оркестри, носели се лозунги и плакати с ликовете на идеологичските лидери, като нещо сакрално, поднасяли се венци и цветя на паметниците. Първото предаване на Българската телевизия се състояло на 7. 11. 1959 г. и е отразена манифестацията на площад 9- ти септември (днешният Батенберг). Някои от тези паметници също са част от символите на социализма като „Чинията" на Бузлуджа, Паметници на Съветската армия, Мавзолеят на Георги Димитров, бюстове на идеолози и борци за социализма. По това време пространството в и около селищата се запълва с огромни строежи на сгради, заводи, предприятия, цехове, ферми, язовири, ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове. Тази социалистическа действителност е изобразена и върху българските банкноти през периода. На някои от тях освен герба присъства и добре познатия ни символ сърп и чук. Георги Димитров се появява за пръв път на банкнотите през 1952 г. През същата година по съветски пример в България се появяват банкноти от 3 и 25 лева. Така познатото ни левче с паметника на Шипка е най-дълго живялата банкнота от 1962 до 1996 г., въпреки че социалистическия герб си е отишъл в началото на 90-те той продължава да стои тук. И не на последно място трябва да споменем за лозунгите от онази епоха, които все още срещаме да висят по стените. Колко абсурно звучи израза „Селянино изми ли си яйцата", поставена в АПК-тата или „25 години народна власт-25 години български цирк" послучай годишнината на цирка (http://www.geocities.com/decommunization/C...nts/Lozungi.htm). Надписите поставени да възпитават в услуга на партията-държава, всъщност пораждат искрен смях в обикновения българин и стават повод за раждането на политически вицове.

Днес някои от тези символи са достигнали до нас чрез фографии от онова време, други чрез спонени на преживели събитията, трети откриваме из вехториите в мазетата и таваните, четвърти макар и малко си остават там където са били преди години, но вече с отпечатъка на времето. Но няма етап от историята който да се запазил изцяло, та нали трябва новото да си проправи път , и точно в това се крие красотата в историята, да започнеш да се занимаваш, да откриеш забравеното старо, да разбереш символиката на старата епоха. Ако тя бе навсякъде наоколо, нещата от нея не биха се превърнали в символи за нас след време.

Използвана литература:

Даскалов Р., Нещата наоколо, С.,1998

Аз живях социализма, съставител Г. Господинов, 2006

Инвентарна книга на социализма, съставител Я. Генова, Г. Господинов, 2006

Теренен материал

http://bg.wikipedia.org/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...