Отиди на
Форум "Наука"

Градски легенди


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Вероятно във всеки град се говори за някое интересно място, за някоя интересна сграда, за някоя интересна личност, имащи добра или лоша слава.

Предлагам да съберем данни за легендарни наши съграждани от по-далечното минало, от близкото минало и от настоящето. Някои може вече да не са сред нас, с други може да сме сядали на една маса или да сме виждали някои от тях по телевизора, да сме чели статии за тях, на трети вече са издигнати паметници...

Градските легенди се появяват мистериозно и се разпространяват спонтанно във вариращи форми; съдържат елементи на хумор или на ужас (във вторият вид обикновенно се "наказва" някой, който пренебрегва общоприетите човешки норми); основа са за интересни разкази и приказки; не е задължително да са лъжа, въпреки че повечето, може би, са. Понякога някои от легендарните хора сами разпространяват слухове, легенди или вицове за себе си. Градските легенди често имат за основа истински факти, но всъщност историята, която украсява тези факти (често разказвана от втора или трета гледна точка), е тази, която предизвиква интереса. Градската легенда е вид съвременен фолклор, който представлява устно предавани преразказвани случки, чийто произход де факто не може да се проследи. Градските легенди не са непременно неистина, но те често са преувеличени, изкривени или превърнати в сензация. За тези истории се казва, че са се случили на „приятел на приятел". Често градските легенди стават обект на публикация в пресата, а в днешно време и чрез електронна поща.

Терминът е употребен за първи път от проф. Ян Брунванд, който в своя публикация през 1981 г. застъпва мнението, че легендите, митовете и фолклора са присъщи не само на т. нар. примитивни общества или още наричани традиционни общества, а че чрез модерните легенди може да се научи много за съвременната градска култура. Въпреки наименованието, топосът (тоест мястото на развитие на действието) в градските легенди не винаги е градът.

Всеки ги е чувал, въпреки че следите им се губят. Няма доказателства, че наистина са се случили, въпреки че никой не може да каже, че са измислица. Те са градски легенди - съвременни истории с примес на страховита митология, които излизат от неизвестността и заживяват свой динамичен живот. Подобно на вирус, те се разпространяват мълниеносно и включват нови и нови подробности, преминавайки от уста на уста, за да останат накрая в съзнанието ни - вече добре обогатени и оцветени.

Аз се сещам за... примерно:

- Начо Културата,

- Стефан Автографа,

- Мильо,

- дядо Стефчо,

- Сашо Сладура,

- Жоро Павето,

- Жоро Павето II,

- Любомир Милчев - Денди,

- Христо Стоянов,

- Митьо Пищова

- професор Юлиан Вучков

- полковник Петко Йотов

- Симеон Сакскобургготски

- Бойко Борисов

- Евгений Минчев

-...

Списъкът не е ангажиращ, не е изчерпателен, не е и окончателен. Аз просто давам насока на мислене...

А ако можете да допълните списъка от личности, места и сгради, ако можете да дадете информация по темата, или илюстративен материал (снимки), ще ви бъда благодарен.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Една пловдивска легенда - Стефчо Автографа

Бях в командировка из страната, като една от по-продължителните ни спирки бе градът на тепетата. Именно там, вечерта на 14 март в доста известната механа "Сентрал Парк" за първи път видях и чух за пловдивския талисман Стефчо "Автографа". Името му е Стефан Иванов и е на 48 години. Въпреки очакванията на повечето хора, които го гледат като психично болен или просяк, Стефчо е невероятно добродушен и ерудиран човек - по думите на преподавател от Пловдивския университет (с когото бяхме на една маса), Стефан е един от малкото мъже, завършил специалностите Начална и предучилищна педагогика и Журналистика, като знае перфектно немски език и поназнайва и други чужди езици…

Всъщност, дотук разказаното звучи като историята на един от хилядите възрастни българи… единственото различно у Стефчо е, че той има манията да събира автографи. Говорим за мания, която е смисълът на живота му… той живее само, за да вземе поредния подпис от някого… без значение дали е велика и знамените личност, или обикновен човек, с по-интересна история - както той самият каза онази вечер, "всеки автограф е злато и история"… мания, която е събрала в големите му тетрадки над 150 000 подписа… или поне за толкова се предполага, като е силно вероятно да са далеч повече. Първия си автограф е взел през далечната 1979 г.

Искаше ми се да мога да ви разкажа за него… да ви го опиша така, че да изпитате ситуацията… възрастен мъж, с дълга и преплетена черна брада (с която, според самия него, той прилича на терорист или на баски сепаратист) и къса коса, облечен в най-обикновени тъмни дрехи… но с една невероятна походка и поглед, сякаш се опитва да попие всеки трепет от околните… с винаги протегната дясна ръка напред, за да се здрависва и запознава с хората, а под лявата здраво държи дебел тефтер и скрити десетина писалки във вътрешния джоб на сакото. С влизането в механата музиката бързо заглъхна и всички се обърнаха към него… обърнаха се с едно стресиращо за мен уважение и внимание… той се насочи към нашата маса и поиска два-три автографа, като преди това се поинтересува кой кой е и с какво се занимава… домакинът от масата го покани да седне и да се почерпи.

Малко по-късно ми разказаха неговата история… Без Стефчо не минава концерт, прием, спектакъл, коктейл, семинар, откриване на нова сграда, пресконференция или официално гостуване… той е навсякъде… Винаги… дебне за поредния автограф… по улиците на родния си Пловдив, в НДК, пред Народно събрание или Президентство, на летище София и прочие. На прицела му са всички известни хора - политици, изпълнители, актьори, спортисти, учени... Стефан подготвя с месеци стратегията си за получаване на автограф от някое величие. За него са се разписали Хелмут Кол, Роман Херцог, Герхард Шрьодер, Клаус Кинкел, Борис Елцин, Сали Бериша, Юрий Лужков, Хосе-Мария Аснар, папа Йоан-Павел II, Далай Лама, Бил Клинтън, Стинг, Джулиано Джема, Орнела Мути, членовете на "Металика" и всичките 100 футболиста, влезли в класацията за най-знаменитите личности на футбола за изминалото десетилетие. Още - Катрин Деньов, шефа на ЩАЗИ Маркус Волф, шведският крал Густав VI, датската кралица Маргрете II, китариста Ричи Блекмор, Емир Кустурица... Има подписи от всички политици след 10 ноември 1989 г. От Жельо Желев има 15 автографа... Звездите, които Стефчо не може да докопа лично, търси за автограф по Интернет. В списъка на виртуалните му контакти са Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Франсис Форд Копола, Мадона, Майкъл Джексън, Рики Мартин, Хилари Клинтън, Анна Курникова... Съжалява, че няма автографите на принц Чарлз, Монсерат Кабайе, Тодор Живков.

Мечтата му е да бъде кореспондент на немска медиа в Пловдив, а най-често задаваният към него въпрос е: "Защо не участваш в рекординте на Гинес?". Всъщност, единственият проблем е, че Стефчо Автографа събира само подписи, без да записва имена под тях или дати… твърди, че помни всеки един от кого е! Именно този факт пречи да бъде документирано официално достоверността на подписите… Но Стефан не лъже… той не е способен да лъже, тъй като неговото съзнание е изкривено… той не е луд… той е открил смисъла на живота за себе си… и го следва неизменно… на него са му чужди проблеми, странични от хобито му… той не лъже, не обижда хората… винаги невероятно изискан и добронамерен, понякога, за да се сдобие с някой "много труден" автограф, прибягва до хитрости и се представя за репортер. А друг път го обявяват за луд. Точно така станало при първото посещение на Симеон Втори през 1996 г. Из Пловдив като виц се разказва случката, когато в Балабановата къща пристигнал израелският външен министър Шимон Перес. Охраната била непробиваема и Стефчо решил да се скрие преди срещата в един шкаф в старинната къща. За огромна изненада на гардовете, Стефчо изскочил по някое време оттам с гръм и трясък и си поискал автограф.

По думите на пловдивчани, преди години е работил на много места. Последно, преди 10 ноември, е бил във "Вторични суровини" на Електроапаратурния завод. Става злополука, ранява палеца на дясната си ръка и оттогава е с пенсия за инвалидност… 65 лева месечно… 65 лева, с които не просто живее… не просто успява да купи тефтерите си… 65 лева, с които обикаля цяла България ежедневно… 65 лева, с които се грижи и за семейството си - майката и бащата, вече столетник, които също живеят от пенсията му… Понякога, когато срещне свой приятел на Главната улица, му казва: "Приятелю, ще ми услужиш ли с два милиона долара?"...

Това е историята на един уникален Човек… Човек, с главна буква… Човек, който, за разлика от 90% от хората около него, е открил своят смисъл и път в живота… вярва в него и тази вяра му помага да продължи напред… вяра, с която е спечелил не само доверието, но - и приятелството на всеки, когото срещне… от обикновени хора, през репортери, политици, чуждестранни известни личности и прочие… Човек, чието име би трябвало да се знае от българите, защото има много, на което да се научим от него… да научим как да се усмихваме, как да следваме мечтите си, колкото и абсурдни да са те… как да се справим с живота с 65 лева, и все пак - да видим целият свят… да се научим да бъдем с една идея по-луди, ако лудостта на Стефчо Автографа го е превърнало е един добър и всеотдаен човек.

Информацията е почерпена от:

http://www.mrunkam.com/blog/stefcho_avtografa/

post-471-1219935449_thumb.jpg

post-471-1219935480_thumb.jpg

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...