Отиди на
Форум "Наука"

Доц. Милашки и проф. Аминков - лекари или убийци?


Recommended Posts

  • Потребител

Казвам се Елена Александрова и пишейки това се надявам да предпазя дори един, стопанин на куче,котка или друг домашен любимец от фаталната грешка,която допуснахме ние!!!

Имаме болонка на 11г. – Мишел.Здраво и жизнено куче,въпреки възрастта си.За жалост, както не рядко се случва при дребните женски кученца,се разви доброкачествено тумор на млечните жлези.Не я оперирахме веднага,защото вече веднъж бяхме изгубили куче след такава „навременна” операция,а и лекарите,с които се консултирахме бяха на мнение,че туморът в един момент може да спре да расте и Мишето да си изживее годинките,които Господ й е отредил.

Неин лекар,откакто се е родила, е доц.МИЛАШКИ.Той единствен смяташе и ни повтаряше години наред,че кучето трябва да се оперира.А тя си беше дори повече от жизнена и ние от страх не предприемахме нищо.Миналия месец Мишето отново бе на консултация при доцента и той вече под формата на молба взе да ни убеждава,че трябва да я оперираме.”Моля ви,вие сте интелигентни хора!Дайте шанс на кучето да живее!Това е животоспасяваща операция и аз вярвам,че с общи усилия ще разрешим този проблем!” – цитирам го буквално! В подкрепа на думите си той добави,че операцията ще бъде извършена от най-добрия ветеринарен хирург,професор при това ,който дори президентското куче бил оперирал!!! Името на това „светило” е БОГДАН АМИНКОВ. Е,след всички тези гръмки приказки и увещения,ние решихме,че трябва да „дадем шанс” на Мишето. Един понеделник великият Аминков й направи изследвания на кръвта и рентгенова снимка,които показаха,че с органите й всичко е наред,имало и херния,но туморът просто се е захванал „като карфиол” за коремната стена.Махаме „карфиола” и всичко е наред!

Операцията беше насрочена за следващия понеделник и нашето притеснение беше свързано само с това,дали Мишето ще преживее упойката (но нали сърцето й все пак беше добре…).На следващия ден тя вдигна температура.По съвет на Милашки й дадохме аналгин и на следващия ден я заведохме при него- „може да е настинала” – каза той, и взе да й бие някакви подготвящи инжекции за предстоящата операция. Вечерта кученцето пак вдигна температура,пак пи аналгин и на следващия ден пак при Милашки.Още два дни инжекции и аналгин – тя спря да се храни,а туморът взе да се подува.Попитахме доктора дали не се влошава от инжекциите,които й слага,а той взе че се обиди,задето поставяме под съмнение работата му!И продължи да й бие подготвящите инжекции.От петък състоянието съвсем се влоши – туморът се поду още повече и посиня и Милашки настоя операцията да се извърши още в събота.Да,ама не случихме момента,защото на светилото Аминков очевидно никак не му се работеше тоя ден!Заведохме Мишето на пожар и цялата в кръв,защото тя дори успя да спука израстъка ,но след като почакахме около час си бяхме изпратени в къщи по живо по здраво,защото на професора,за да оперира, му трябвала „здрава тъкан”?!? Превърза я така,че тя не можеше да диша,що ли пък да ходи и ни каза да я заведем както сме се разбрали в понеделник.Още тогава ми мина през ума,че май не му се занимава,защото как е възможно кървяща рана да се превърне в здрава тъкан само за два дни…Така и не дочакахме понеделник,защото на следващия ден Мишето започна и да повръща и Милашки ни каза „ НИЕ да се разбираме” с професора за операция още същия ден. Е,нямаше как,прие я,при все че от километър му личеше колко му е неприятно,че го разкарваме в почивния му ден. По план трябваше да изреже тумора,хернията и матката. След не повече от час ни я връчиха ни жива ни умряла с постното обяснение,че положението е критично и нищо повече не може да се направи – кръвоносните съдове били тромбозирали и той едвам я бил закърпил.Едва успяхме да изкопчим още дума или две,защото професорът миг по-късно просто си отиде и ни остави пребити от мъка там,край агонизиращото куче. Свързахме се разбира се с нейния загрижен лекар Милашки и той ни каза,че само да преживее нощта и той изцяло я поема.

Е,слава на Бога, изкара я,дори вече осми ден е жива,но дали се подобри – НЕ! В какво се изразява „поемането” от страна на Милашки ли? Ами всеки ден й биеше някакъв „букет” от антибиотици,от които кучето пак започна да повръща,а температурата й падна с повече от 1 градус под нормалното и я държеше на системи за не повече от 30мин. Дневно -да не хаби глюкозата сигурно!Резултатът е,че Мишето не става,не може главата си да държи изправена ,не яде нищо и едвам диша – криза след кризата 8 дни подред! А като го питаш от чиста загриженост,защо тя вместо да се оправя се влошава така, той пак фасони прави и се обижда и ти казва,че инжекциите нямат връзка със състояниети й. Факт е обаче,че повръщането спря със спирането на антибиотика! Що се отнася до храненето – ту давайте й бульони,ту бульоните не са храна,трябва нещо по-сериозно.Не ходи по голяма нужда – дайте й веднъж „Дуфалак”,а после защо само веднъж сте й дали.Смятайте щом от нас „простите” дойде идеята вместо да я мъчим с още химия да й направи клизма,колко досетлив доктор е! А всъщност и нея не успя да направи като хората и когато накрая май сам разбра колко некадърен и безпомощен е като специалист реши да се отърве от „пациентката” си по най-бруталния начин с думите,че повече нищо не може да направи,че кучето няма връзка с глвния мозък щом не се изхожда и,че ниската темпетатура е началото на края й!!!Дори кръвообращение във вените нямала вече,та й бил последните капки глюкоза подкожно!!! „От тук нататък оставям на вас да се оправяте и дано кучето успее само да се пребори!” – това са думите на доц. д-р МИЛАШКИ!!!

Вече наясно с това,че сме връхлетяли на двама некадърници в бели престилки и то в най-неподходящия момент,решихме да потърсим помощ другаде – в клиника „Синият кръст”.Там съмненията ни се потвърдиха – състоянието на кучето няма нищо общо с тромбозирали кръвоносни съдове,а с некадърно направена операция,след която се е развил гноен процес (за една седмица той е увредил всичките й органите ) и още по-неадекватното следоперативно лечение! Когато Милашки е сменял превръзките й е „пропуснал” да каже,че от раната изтича гной,а наглостта му взима връх с изказването „Браво на професор Аминков – изключителна работа е свършил!”.Да,браво професоре!!!

И така,от два дни Мишето е в клиника „Синият кръст” и д-р Георгиев и екипът му се борят денонощно да направят невъзможното – да поправят последиците от „лечението” на двама некадърници с титли и да върнат кученцето ни към живота! Да,положението е безнадеждно и само чудо може да помогне,но те не се отказват! Дано и Господ и даде сили и шанс за втори живот!

Уважаеми доц.Милашки и проф. Аминков,за пореден път се доказва твърдението,че да владееш теорията не те прави добър в практиката! Титлите,с които толкова се перчите и които размахвате под носовете на хората са плод на научните ви „трудове” и писания и за мен е повече от очевидно,че нямат нищо общо с прилагането им в реалния живот на горките ви пациенти!Ама нали те не могат и да се оплачат...така само вие си знаете какво умеете и какво не умеете да правите,нали?

Специално се обръщам към доц.Милашки: докторе,когато човек е уверен в знанията и правотата си по даден въпрос никой и нищо не е в състояние да го обиди!Пък вие сте доста обидчив и прихав,не мислите ли?Не успях лично да ви задам и няколко други въпроса:

- защо според вас,щом главният мозък на кучето не му подава сигнали да се изходи по голяма нужда,то не само,че не се напишква,а дори стиска,защото знае,че в къщи не е позволено? И какво общо има клизмата,по дяволите, с мисловната дейност на човек или пък куче?Как е възможно след клизма дори водата,която сте вкарали да не излезе?Да не би и тя все още да търси връзка с главния мозък?

- Как така според вас във вените на кучето „няма кръвопоток и ниската температура бележи началото на края на животното”,а ден по-късно се оказа,че лекарите,при които е Мишето в момента от раз намериха и кръвен път и дори я хоспитализираха,за да я подсилят с ДЕНОНОЩНИ системи и да и възвърнат нормалната температура? Как така вие,който сте неин лекар от 11г. си позволихте да си правите експерименти с нея и най-вече как ви даде сърцето да я изоставите и обречете на сигурна смърт,просто защото нямате нито уменията нито доблестта да се борите за живота,който заедно с прехваления ви професор погубихте???

- Защо прикрихте Аминков?Защо не ни казахте,че от раната й изтича гной? Очаквали сте,че кучето ще умре и ние така или иначе няма да разберем от какво ли? Нима толкова глупави сме ви изглеждали,че да оставим нещата на произвола на съдбата и да не потърсим помощ?

- Защо убихте кучето ми???

Отговорът на всички тези въпроси е само един : всичко това се случи,защото повярвахме сляпо на титлите на тези двама некадърници,така както и те самите са си повярвали!Проклинам ви,макар да знам,че нито ще върна времето назад,нито ще мога да ви откажа от порочната ви практика!Дано само Господ да пази животните на тези,които в незнанието и заблудата си ще ги доведат при вас и сляпо ще ви вярват така както направихме ние!

Нека всички,които прочетат това да се помолят на Господ да направи чудо и Мишето да оживее!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Искрено се моля за вашето чудо! Мишето да оживее! Въпросът е, че сега агресията ти е безсмислена. Трябва да се действа. Дано в Синия кръст да са станали по-опитни от преди 2 години. Опитът учи! Според мен проблемът с чревната проходимост е най-сериозен. Така, че ако в Синия кръст я стабилизират пиши непременно за евентуална следваща операция да ти дам координатите на нашия хирург - не му правя реклама...просто поне за моите кучета му се доверявам напълно и безапелационно... Всъщност е доста относително...кой доктор носи вина и какво се е случило. Лекарите, които обвиняваш може да са спасили много кученца...Отчасти и вие не сте се позаинтересували подробно къде, как и защо такива тумори се оперират с възможно най-малко усложнения. Сега обаче ако някой е забъркал кашата друг трябва да я оправя... Който разбира повече най-вероятно. И има по-голям опит...Не знам какви са тия операции с превръзки.... Явно е някаква нова система. Моите кучета никога не са носили превръзки. Имам някакво де жа ву... Една приятелка така и нарязаха някакви кученцето и после в Синия Кръст докторите се опитваха да оправят нещата го "стабилизирваха" сума време безуспешно. Ако операцията не е направена добре и вътре има гной...трябва да се махне.. Така, че в зависимост от състоянието утре ми пиши. За първи път а аз гледам 21 години вече кучета и трите ми са имали тумори, пък и матки...и какво ли не чувам да се прави операция едновременно на тумор, матка и херния.... Също за първи път чувам за " подготвителни инжекции".... Явно е някакъв метод, който кучетата ми не са срещали...

Познавам лекар, който оперира успешно 13 годишната ми кучка от огромен тумор на влагалището, после я кастрира след 3 месеца, после оперира същата вече 17 годишна кучка от тумор на млечната жлеза и същия този лекар след 2 години на 19 я спаси от старческите мъки и ракът на черния дроб като я евтаназира.. Намери й и вена дори, макар наистина да й бяха тромбозирали съдовете от годините и обезводняване понеже повръщаше кръв вече... Както и да е. Той тази година оперира от тумори и след това след 1 месец и половина от пиометра 10 годишната ми голяма кучка Гея. Която сега търчи като кон... И понеже и ние сме били в безнадеждна ситуация с уж обречено куче преди да го заведа там и треперещи от думата операция ти предлагам ако решиш да се свържеш с него. Пиши ми ако решиш. Той няма да те излъже. Ще поеме отговорност и ако осъзнае, че няма надежди няма да ти ги дава. Ако обаче има и се налага адекватно действие от него ще го получиш... Премисли.. Дано утре сте по-добре. Дано се изакате! Дано организмът й се пребори. Моля се на всички богове, защото знам какво ви е!

П.П. Когато моята Душка, която доживя 19 години беше на 13 с огромен тумор на влагалището, който ме лъжеха че е херния...един лекар, който бе спасил Гея преди точно 2 години от ужасяваща инфекция (като я разряза между ребрата неупоена) но все пак я спаси...та същия доктор осъди Душка на смърт и каза "няма надежда, да я приспим"...Добре, че не го послушах. Добре, че и вие не сте послушали тези.. Аз съм благодарна на този доктор, че спаси Гея, когато не знаехме за настоящия ни доктор...но не мога да му простя, че не ми каза, че негови колеги правят операции на стари кучета и то непрекъснато успешни...Въпреки всичко някои лекари грешат. Въпросът е да се поправи грешката.

Успех, Мише! Не я третирайте като старо куче.. На 11 не е стара. И все пак е булонка. Те са жилави. И вероятно има сили да се пребори. Пиши за развитието. СТИСКАМ ПАЛЦИ!!!! Положението може и да не е безнадеждно.. От опит знам обаче, че некадърно направените операции трябва за се поправят...Напиши ми утре за състоянието на Мишето и ако решиш ще ти изпратя координатите на нашия доктор... Казвам че имам Де жа Ву..защото моята приятелка така и не си заведе кучето при него...колкото и да повтарях. Ако мога да поправя тази грешка, че не настоях пред теб ще настоя!

Поискай изследване на кръвта - дали има достатъчно еритроцити..Може да има анемия от кръвозагубата. Поискай копия на всички снимки, ехографи и прочие и ако те е страх сега да местиш Мишето занеси му поне изследванията... Пиши ми какво става и какво сте рещили ако искаш на ПМ.. Много ми се иска да се оправите. Но знам едно - ако вътре има нещо, което не е наред то трябва да се отвори и оправи... И ако някой отваря аз ако ставаше дума за мое куче бих избрала само доктора, за който ти говоря. И бих рискувала, защото риск винаги има, но не се ли оправи кашата вътре не става въпрос за риск...а за обреченост. В Синия кръст се страхуват да оперират критични кучета и за това ги "хоспитализират". Но ако положението е определено като "безнадеждно" аз искам да проверя как нашия хирург ще го определи!! Понеже в момента се сещам за всички моменти критични, които съм преживяла около моите кученца..и знам колко много боли..за това искам да видя дали пък надеждата не се крие някъде в ръцете на един прекрасен лекар и човек, чиито очи се пълнят със сълзи, когато бие инжекция, която ще спре сърцето на 19 годишния му пациент...живял толкова дълго благодарение само на неговите грижи..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За съжаление много стопани не се решават да оперират своите любимци, а на какво точно се дължи това е май сложно да се обясни. Щом има тумор на млечната жлеза трябва да се оперира и то възможно най- бързо. Не мога да си представя как така като обичаш животинката и тя даже е член на семейстото ти чакаш и чакаш...Много мразя да давам класификации, но що за хора сме ние все нямаме доверие на лекари, все ние знаем по- добре.

За периода преди операцията на вашето кученце търсете вината в себе си, за след операционния период по това описание може и опериращия да има вина, най- малкото ако има гной е трябвало да се направи ревизия на операционната рана.

Веднъж ми се наложи да купирам опашки на малки ротвайлерчета - това е възможно най- простата операция. Извършихме опрацията с един колега все пак 6 кученца бяха - половината той, половинта аз. Опашките им заздравяха бързо, както се и очакваше, но кученцата започнаха да измират едно след друго. И ето виновни бяхме ние. Как да обясниш на стопанина, че това няма нищо общо с купирането на опашките - направихме аутопсии на кученцата - някаква изключително силна анемия, накой подшушна, че са яли разни неизвестни прахове, но ... лекарите са виновни.

Редактирано от fixxxsers
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
За съжаление много стопани не се решават да оперират своите любимци, а на какво точно се дължи това е май сложно да се обясни. Щом има тумор на млечната жлеза трябва да се оперира и то възможно най- бързо. Не мога да си представя как така като обичаш животинката и тя даже е член на семейстото ти чакаш и чакаш...Много мразя да давам класификации, но що за хора сме ние все нямаме доверие на лекари, все ние знаем по- добре.

За периода преди операцията на вашето кученце търсете вината в себе си, за след операционния период по това описание може и опериращия да има вина, най- малкото ако има гной е трябвало да се направи ревизия на операционната рана.

Веднъж ми се наложи да купирам опашки на малки ротвайлерчета - това е възможно най- простата операция. Извършихме опрацията с един колега все пак 6 кученца бяха - половината той, половинта аз. Опашките им заздравяха бързо, както се и очакваше, но кученцата започнаха да измират едно след друго. И ето виновни бяхме ние. Как да обясниш на стопанина, че това няма нищо общо с купирането на опашките - направихме аутопсии на кученцата - някаква изключително силна анемия, накой подшушна, че са яли разни неизвестни прахове, но ... лекарите са виновни.

Мисля, че ако е било по-рано операцията е щяла да премине успешно.. Но каква е тая грандиозна операция всичко наведнъж. Първо бях написала че сами са виновни, че тумора е спукал...но после го изтрих - оказа се, че не съм прочела внимателно поста на Елена... Практически "светилото" е оперирал едновременно матка, коремна кухина и тумор и при това спукан... Наместо да оправи най-наболялия проблем локално, да остави кучето да се възстанови и после да оправи кастрацията и хернията, които не са критични... Всъщност тоя Милашки не е ли някъде в Младост? Само питам девойката...

Не знам как се процедира но нашия доктор шие прекрасно и остава раната отворена - без превръзка имам пред вид, кучето я ближе и тя едновременно с това се дренира. Слагаме йод само два дни. Или нищо не слагаме. Бием антибиотик само три дни... Дори след пиометрата на Гея, която беше раздула матката й до размера на кокер.. Три дни антибиотик, система тече 15 минути защото беше обезводнена от температурата. После знаеш че антибиотика и конците ги оправям аз... Т.е. ако операцията е направена добре...няма усложнения ,то тогава няма нужда ни от превръзки, ни от антибиотици сума време... Сега наскоро на моя роднина кучката след Гея се разболя от пиометра и аз се опитах да ги накарам да отидат при нашия доктор, те обаче не, било им далече... И стана една... Не ми се разправя, но вече си нямат кученце.. И най-вече...наместо докато кучето ходи и скача да го оперират...те чакали..., чакали...докато не перфорирало матката... Хем поставили диагнозата седмица преди перфорацията... Не знам. Просто понякога и най-добрия лекар не може да оправи някои неща...

Но според мен ако беше оперирал камо тумора, "светилото" нямаше сега да е изтъпанено като "убиец" на кучета. Щото е мислел за светлината си, а не за кучето и неговото възстановяване..

И не знам що всички лекари толкова много плашат хората с упойките. То е като при хората. Винаги може да се умре под упойка... Обаче това означава ли че хората си ходим с тумори наляво и надясно само заради това, че може да не издържим упойките?????

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте и от мен добри хора. Малко неща бих могъл да добавя към написаното от дъщеря ми Елена, но се надявам с тези редове да информирам хората които четат този форум къде не трябва, дори да се приближават със своите домашни любимци. Хора, за Бога не ползвайте "услугите" на тези двама титулувани лекари, ако искате вашите кучета и котки да са живи и здрави. Липса на морал и медицинска етика, неадекватно лечение породено или от незнание или липса на желание или мързел, това ще получите срещу парите си. След всичко това вашите любимци , ако са още живи, ще ви бъдат предадени на вашите грижи да се оправяте като знаете. Ще завърша само с един цитат от доц. Милашки/пиша името с погнуса/от който ще ви стане ясно за какво става въпрос. Вчера/неделя/ след като станаха ясни резултатите от следоперативното лечение на Мешел, реших да се обадя на въпросния лекар за да му кажа че знаем за некадърната операция и оше по некадърното му лечение, че не стоим със скръстени ръце и да гледаме как Мишел умира /както маже би се надаваше доцента/, ами сега други лекари се опитват да я спасят от неадекватното му лечение, и отговорът беше цитирам: Много млади колеги направиха клиники и смятат че всичко разбират. След всичко което направих за вас!?? това което казвате звучи като цинизъм!? Край на цитата. Много се надявам тези редове да ги прочетат някои техни колеги за да разберат колко галеми "специалисти" са тези лекари, а ако някой от тях самите реши да прочете този форум само ще кажа: Доцент Милашки, слезте на земята, не се захващайте с неща които не разбирате, чистете ушна кал, изстисквайте анални жлези но не се изживявайте като лекар, защото заради животните страдат хора. Дано не ви се наложи да ви лекува лекар с квалификация като вашата. А на професор Аминков мога да кажа: Професоре жалко за новооткритата ви клиника, след няколко подобни операции едва ли някой ще почука на вашата врата, по добре ще направите да се върнете се в Стара Загора и да се занимавате с нещо друго.

Смятам се че лекари от този тип все още живеят с миналото,/ когато лечението беше безплатно, съответно и резултатите/. Господа осъзнайте се, вече не става така, след като получавате и то не малко пари за да си свършите работата, свършете я както трябва. Рано или късно ще влезе в сила новия закон за защита на животните, както е в Германия и други страни, и тогава при подобна доказана немарливост като вашата, отивате на съд. Имам достатъчно възможност и сега да го направя но това едва ли ще помогне на кученцето ми. Но има и провидение.

Моля се Мишел да има достатъчно останали съпротивителни сили, и с помоща на тези млади но опитни спациалисти от " Синия кръст" да преодолее критичната ситуация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Моля се Мишел да има достатъчно останали съпротивителни сили, и с помоща на тези млади но опитни спациалисти от " Синия кръст" да преодолее критичната ситуация.

И аз се моля, надявам се също така да послушате съвета ми...и да се свържете с нашия лекар..той може да няма луксозна клиника ...но пък има опит, ръце и сърце...Кураж за вас и успех на Мишето!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Мишел почина снощи около 21:00ч. Жалко и тъжно.

:console: Не го очаквах...:( Мислех, че ще успее до днес и ще я оправи моя доктор... :head_hurts_kr: Толкова много ми се искаше да стане още едно чудо... :( Аз за това все се заричам, че няма да взимам нови животни...(и все попадат при мен нови и нови- винаги има кученце, което се нуждае от дом), защото когато ги губим е толкова тъжно и ужасно много боли... Особено когато си бил почти уверен, че всичко ще бъде наред...Много съжалявам за Мишето. Знам, че сега сте изпълнени с гняв, но приемете че е избрала да си отиде, за да не се мъчи в старостта - защото дълбоката старост при кучетата си има и своите лоши страни...Така е живяла пълноценно и здрава до тази седмица и вие сте й дарявали обич и грижа.. Това е най-важното!

Бъдете вие живи и здрави. КУчетата винаги живеят по-малко от нас..трябва да го приемем като факт и понякога..да ги пускаме да си отидат..., а понякога дори да им помогнем...както аз помогнах на моята Душка, когато страдаше и позволих да спрат сърчицето й, което биеше може би само заради нас - за да не сме тъжни...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

аминков никога не се е ползвал с добро име в ст. загора.... мисля че ако доц. Паскалев беше оперирал вероятностите за успех биха били по - високи...

пп. още в началото обаче си мисля че диагнозата е била сбърка и туморът не е бил доброкачествен...

така или иначе приемети и моите съболезнования.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за добрите думи. Мишелката заслужаваше най доброто, а в желанието ни да и го осигурим ние попаднахме на най лошото. Почивай в мир мъничкото ми!!!

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Граждански протест срещу отношението към пациента в нашите болници!

http://bgpatientsprotest.wordpress.com/

Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Потребител

Не, мисля че си права! За д-р Милашки на знам, но знам едно: д-р Аминков е много добър доктор!

Аз имам куче на име Рики и е на 5г. Преди 2г. едно друго куче го ухапа и то разви некроза на гърдите. Отидохме при нашия докор и той (искам само да поясня, че некрозата е болест при която тъканта умира!) направи една супер кьопава операция при която тои просто изряза мъртвата тъкан и го заши. Обаче шевовете се разпаднаха заради това че той дори не е бил антибиотици за да спре некрозата! Е, той повтори операцията и шевовете пак се разпаднаха и тогава един пр. ни препоръча въпросния д-р Милашки и той ни каза, че има само един д-р който може да оправи нещата- д-р Аминков! Е, отидохме при него. Той му дава антибиотици, прави му спец. компреси, абе изобщо всякакви лекараства и накрая му направи една 4-часова операция при която той го заши по спец. начин и със спец. конци. И след 40 дни Рики се оправи!!! Сега дори белег няма!!!

И все пак мойте съболезнования!!! Твоето куче заслъжаваше да живее..... :(

Пак ти казвам не мисля че е редно да съдиш този д-р само по една постъпка-може да е сгрешил, но имай в предвид, че той е спасил много повече кучета, отколкото е "убил" !!! За мен той е много по добър от всички в "Синия кръст"

Коментарът е за Елена Александрова и за нейната 11г. болонка Миша. :)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...