Какъв е смисъла на Иисусовата смърт на кръста?

[rockbul]

С риск да задам много лаически въпрос, ще се престраша. Евангелието ни съобщава, че Иисус, умирайки на кръста, взема нашите грехове, за да живеем ние по-добре или греша?

Ако е така, защо след неговата смърт (странно, как ние хората и то - богоизбраните евреи успяха да го убият с помощта на Римляните... разбира се...да убиеш Бог?!) жените продължават да раждат с големи мъки, като и преди Христа. Хората продължават да се убиват, мамят и лъжат, както преди Христа.

Случиха се две световни войни, които отнеха живота на милиони люде. Всеки ден по пътищата умират хора. Цари световна мафия, като и преди Христа (не е била чак толкова световна). Не сме станали по- добри и по- мъдри, както и преди Христа. Само сме натрупали повече знания и правим същите неща само, че по изтънчено за да излъжем нашего брата и да спечелим повече пари. Продължаваме да страдаме заради първородния грях, който, честно казано, не ми е много ясен, да не говорим за ескимосите, които въобще не знаят за съществуването на Библията, но и те го отнасят барабар с нас!

Та тъпият ми въпрос е какъв беше смисъла Иисус да умре на кръста?

Май е било безсмислено? Язък живота му е отишъл на халос! Всичко продължава да е като преди Христа...

Ако някой има идея нека да я сподели! Благодаря!

Редактирано Ноември 1, 2008 от ISTORIK

[Стоедин]

Смисъла е да се изчистят греховете ни без да се налага нов потоп или Содом и Гомор. Свободната воля на човек да постъпва както прецени е дар от Бог. Господ ни дава законите, но само от нас зависи дали ще ги спазваме. След смъртта ще ни се търси сметка за греховете. Исус Христос не е разпънат напразно- изкупен е първородния грях.

[Galahad]

Случиха се две световни войни, които отнеха живота на милиони люде. Всеки ден по пътищата умират хора. Цари световна мафия, като и преди Христа (не е била чак толкова световна).

Мнозина са звани, малцина призвани.

(Мат. 22: 1-14)

[rockbul]

Смисъла е да се изчистят греховете ни без да се налага нов потоп или Содом и Гомор. Свободната воля на човек да постъпва както прецени е дар от Бог. Господ ни дава законите, но само от нас зависи дали ще ги спазваме. След смъртта ще ни се търси сметка за греховете. Исус Христос не е разпънат напразно- изкупен е първородния грях.

Ще помоля да ми обясните, какъв е точно "първородният грях" и как Исус го е изкупил и ние вече не страдаме от него. Съвсем добронамерено ви питам за да съм наясно и аз защото ми е мъгла. Предварително благодаря!

[rockbul]

Кои са "званите" и, кои са "призваните"? Аз искам да съм от добрите. Кой ще ми го обясни с думи прости, за съжаление цитатите от Библията не ми помагат много. Ако някой има нерви да ми напише нещо по въпроса ще му благодаря от все сърце! С какво се променихме ние хората след Исусувата смърт и за добро ли беше или пак не разбрахме за какво иде реч? Като чета световните новини и тези в България, май на никого не му пука нито за закони, нито за справедливост, нито за братство или за любов, за която така страстно проповядваше Исус? Поздрав!

[ISTORIK]

За грехопадението (първородния грях) можете да прочетете тук:

http://www.pravoslavieto.com/docs/purvorodniyat_gryah.htm

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%...%80%D1%8F%D1%85

[Tontonella]

Кои са "званите" и, кои са "призваните"? Аз искам да съм от добрите. Кой ще ми го обясни с думи прости, за съжаление цитатите от Библията не ми помагат много. Ако някой има нерви да ми напише нещо по въпроса ще му благодаря от все сърце! С какво се променихме ние хората след Исусувата смърт и за добро ли беше или пак не разбрахме за какво иде реч? Като чета световните новини и тези в България, май на никого не му пука нито за закони, нито за справедливост, нито за братство или за любов, за която така страстно проповядваше Исус? Поздрав!

С думи прости казано, Исусувата смърт не може да промени хората, освен ако те самите не пожелаят това. Исус ни показа пътя, от нас зависи да го следваме. Ако на много от хората не им пука нито за закони, нито за справедливост, нито за братство или за любов, то е защото те са избрали друг път. Има обаче, и такива, които вървят по пътя на доброто или поне се опитват. От теб зависи ти по кой път ще тръгнеш. Преди саможертвата на Исус хората не са имали избор - сега имат.

[rockbul]

С думи прости казано, Исусувата смърт не може да промени хората, освен ако те самите не пожелаят това. Исус ни показа пътя, от нас зависи да го следваме. Ако на много от хората не им пука нито за закони, нито за справедливост, нито за братство или за любов, то е защото те са избрали друг път. Има обаче, и такива, които вървят по пътя на доброто или поне се опитват. От теб зависи ти по кой път ще тръгнеш. Преди саможертвата на Исус хората не са имали избор - сега имат.

Какво е пречило на хората преди смъртта на Исус да имат избор? Почти съм сигурен, че избора им е бил ненакърним по никакъв начин и тогава и сега. И след това ами ако Исусовата смърт не може да промени хората то тя е странна сама по себе си и неадекватна на задачата и, която всъщност е доста странна за добрия, все прощаващ и все милостив Бог. Чрез смърт, кръв, бичуване, разпятие и най-долни гаври да даваш уроци на хората, който всъщност са също деца божии, за изкупуване на някакъв доста мъглив първороден грях вече повече от 2000 години. Бая злопаметен ще е този Бог дето го описват в Библията. А това, че от нас зависи накъде ще тръгнем е така, но защо тогава ми трябва някакъв път, който накрая завършва по същият начин, както и да нямаш такъв път? Все ставаш храна на червейчетата. Поздрав!

[Galahad]

Ще помоля да ми обясните, какъв е точно "първородният грях" и как Исус го е изкупил и ние вече не страдаме от него.

"Първородния грях" е познанието на злото. Чрез плода от познанието, човек се научил да вижда доброто и злото. Чрез това познание обаче ние страдаме - няма как да знаем какво е ЖИВОТ, ако не знаем какво е СМЪРТ; няма как да знаем какво е ЗДРАВЕ, ако не знаем какво е БОЛЕСТ; няма как да знаем какво е ЩАСТИЕ, ако не знаем какво е НЕЩАСТИЕ.

Иисус показва пътя - на отказ от грехопознанието. Отричайки се от познанието на греха, той показва как да се постигне спасението в бъдещия живот.

Какво е пречило на хората преди смъртта на Исус да имат избор?

Да, но никой не е направил този избор.

[rockbul]

"Първородния грях" е познанието на злото. Чрез плода от познанието, човек се научил да вижда доброто и злото. Чрез това познание обаче ние страдаме - няма как да знаем какво е ЖИВОТ, ако не знаем какво е СМЪРТ; няма как да знаем какво е ЗДРАВЕ, ако не знаем какво е БОЛЕСТ; няма как да знаем какво е ЩАСТИЕ, ако не знаем какво е НЕЩАСТИЕ.

Иисус показва пътя - на отказ от грехопознанието. Отричайки се от познанието на греха, той показва как да се постигне спасението в бъдещия живот.

Да, но никой не е направил този избор.

Задавам въпроса не да се заяждам разбира се. По какво съдите за това, че преди Исус хората не са правили такъв избор? Къде в историята или в намерените древни надписи и папируси е описано такова събитие. Ако преди Исус хората нямаха избор за добро, то с каква "скрита злоба" бяха направени пирамидите в Гиза или останалите архитектурни чудеса на древността? Заради злобата ли се родиха такива умове като Аристотел, Архимед, Питагор...да не изброявам и оставиха на цивилизацията такива философии и открития... В наша, човешка полза явно! Според мен нищо не се е променило, само набиването на нелогични твърдения.

На първата част от отговора ви. Правилно отговаряте, така е! И преди Исус хората са страдали и са познавали живота-смъртта, здраве-болести и щастие и нещастие. И като изглежда и след нелепата му смърт на кръста нещата остават непроменени за нас хората. Излиза според вашият отговор, че ако се стремиш към познание си грешен. Много сте прав ако имате предвид психично болните люде. Те може би са най- щастливите хора на света, защото си живеят в свой нереален свят. Но тезата, че познанието е грях за мен е нелогична и всичките последствия от нея са такива. Вярата е хубаво нещо. Вярвайте в любовта, в семейството си, в народа си , доброто. За това си заслужава човек да изживее живота си и да помогне и на другите да живеят в мир със себе си! Поздрав!

[Стоедин]

Приятел, хубаво е да задаваш въпроси, но се старай да вникваш в това което ти се казва. Казваш, че си християнин, а ги нареждаш едни, ум да ти зайде. Няма лошо да се съмняваш и да търсиш, но мисля, че ти си имаш позиция и не търсиш отговори, а доказателства за тезите си. Успех и не бъди предубеден, а скептичен.

[Tontonella]

А това, че от нас зависи накъде ще тръгнем е така, но защо тогава ми трябва някакъв път, който накрая завършва по същият начин, както и да нямаш такъв път? Все ставаш храна на червейчетата.

И като изглежда и след нелепата му смърт на кръста нещата остават непроменени за нас хората.

Не знам дали наистина не разбираш или само си изпълнен със съмнения. Христовата смърт на кръста и Възкресението му след това показват истинския път - към вечния живот и където НЕ "ставаш храна на червейчетата". Ако ти е по-лесно за разбиране, приеми смъртта като врата от настоящия ни живот към вечния. И още веднъж - нещата ще се променят само ако ти поискаш. Но за вярата ти е нужно сърцето, а не разума и логичните доказателства. Поздрави и повече вяра!

[rockbul]

Не знам дали наистина не разбираш или само си изпълнен със съмнения. Христовата смърт на кръста и Възкресението му след това показват истинския път - към вечния живот и където НЕ "ставаш храна на червейчетата". Ако ти е по-лесно за разбиране, приеми смъртта като врата от настоящия ни живот към вечния. И още веднъж - нещата ще се променят само ако ти поискаш. Но за вярата ти е нужно сърцето, а не разума и логичните доказателства. Поздрави и повече вяра!

До колкото ми е известно Исус се казва Исус Назарейски и така е написано на дървената табличка, която римляните са заковали на кръста му. Той става Христос след смъртта си въпреки, че е много странно, как хората убиха "Син Божии"...много нелепо мисля аз. Ако ми обясните с думи прости кой човек като умре не става храна на червейчетата ще съм благодарен. До сега нито съм прочел нито съм видял нещо, което може да ни убеди в противното. Чета вашият пост и си задавам въпроса, трябва ли да бъда разпънат, умрял и след това възкръснал за да следвам истинският път? За мен това са трудно обясними неща. Сърце и душа съществуват единствено заедно и не търпят някаква хипотеза за нещо различно. Ако имате пример дайте го, ще бъда благодарен. Да съмнявам се във всичко нелогично, че кой ли не се съмнява? След като вие сте убедени във вашата хипотеза докажете и го напишете с думи прости за човеците. Цитатите от Библията са само измъкване от конкретния отговор. Мен ме интересува вие как мислите , а не цитати! Какъв е истинският път и какво ви кара да мислите за вечен живот? Това искате, имате нужда от вечен живот? За какво ви е? Искате като Бог да живеете безкрайно и да се занимавате с безкрайното задължение да наказвате тези, дето не ви изпълняват заповедите? Това ли е щастието? Ми то си е диктатура отвсякъде. Че Бог ако беше всесилен точно за една секунда щеше да вкара всички в правия път. Да ама не...създал вселената, разума, съзнанието и не може да се оправи със своето творение толкова хиляди години? Някой не е прав, и не знам кой точно, ако имате отговори ви чакам да споделите. Поздрав!

[Sham]

Защо се обсъждат все още такива въпроси?

Не е заяждане въпросът ми,просто искам да знам

[rockbul]

Защо се обсъждат все още такива въпроси?

Не е заяждане въпросът ми,просто искам да знам

Ами много си прав и аз се чудя защо си чешем клавиатурите на такива теми. Безсмислено е!

[Sham]

Разбирам въпросите ти, аз също си ги задавам . но някой ще обсъжда ли?

[rockbul]

Разбирам въпросите ти, аз също си ги задавам . но някой ще обсъжда ли?

Syrian прав си, че е безсмислено, никой не ще да коментира поне от съфорумците. Ако искаш можем да пренесем темата в туризъм. Моята работа ме отведе в Дубай за известно време и мога да споделя как живях сред арабите и как те се отнасяха с нас.

[Стоедин]

Получаваш отговор, но тъй като не отговаря на мирогледа ти не го приемаш. Твърдение от рода, защо Господ като е всемогъщ не вкарва всички в правия път е израз на бягство от отговорност според мен. Ако Господ взима решенията вместо нас и ни възпира да не грешим ще сме овце, а не хора.

[tonkata3]

Глаголът "познавам" има в Стария Завет значение "владея", "умея", "обладавам" (Бит 4:1), а словосъчетанието "добро и зло" (евр. тов ве ра) може да се преведе като "всичко на света" (ср. Бит 24:50; 31:24, 29), образът на Дървото на познанието понякога се тълкува като символ на властта над света, но такава власт, която се утвърждава независимо от Бога и прави свой източник не неговата воля, а волята на човека. Затова именно змията обещава на хората, че ще бъдат "като богове".

последици за човека

- загуба на благодатта Божия „Господ Бог го изпъди от Едемската гра-

дина, да обработва земята, от която бе взет” (Бит. 3:23)

Градината, имаща

смисъл на отделеност от света с цел приобщеност към Бога, се намирала на

конкретно място на земята (Бит. 2:8), но имала две измерения – на място с

най-добри материални условия за живот, подпомагащи физическото и нрав-

ствено усъвършенстване на първите хора, и на място духовно, сгрявано и об-

грижвано от Божието присъствие. Място, в което съучастието и непосред-

ственото общение с Бога били възможни за човеците.

След като Адам и Ева съгрешили, те усетили в себе си промяна. Копнежът им

по Бога отслабнал – като чули гласа Му, те не Му откликнали, а се скрили от

Него (Бит. 10:3). Грехът променил онтологичния им статус, тъй като битие-

то им прекрачило границите на благословеното от Бога. Появило се нещо не

Божие, което обективирало голотата им. Това били опитът и знанието

извън Бога, в отрицание на Бога (по смисъла на думите „който не е с Мене,

той е против Мене” (Лука 11:23). Тези „други” опит и знание осуетявали про-

цеса на живеене в Бога и на непрестанно „узнаване” на Бога, даден на чове-

ците чрез благодатта.

Стремежът по вертикала, водещ към Бога, се сменил с един допуснат от

Него, но лишен от Божествена целесъобразност живот „по хоризонтала”, в

който материята заела Божието място.

- загуба на дара на Божествената любов Дарът на тази любов (Рим. 5:5)

правел възможно човекът да обича Бога повече от всичко, да е господар на

рая и хармонична част от „твърде доброто” (Бит. 1:31) Божие домострои-

телство. Той обаче се давал само при пълно подчинение на волята на Отца в

съдбовното общение с Него.

-С извършването на греха, човекът оскърбил Отца си. На мястото на любовта

застанал страхът (Бит. 10:3). Вследствие на него Адам не се изповядал на

Бога като любящ син, а тъкмо обратното – опитал се да се оправдае,

прехвърляйки отговорността от себе си на жена си, и в крайна сметка на

Бога, който „му я дал” (Бит. 3:12). Той не само не признал „произхода на злото

единствено от своята природа

, но дори намекнал, че Господ е причината

за грехопадението му. Волята му се ожесточила до богохулство, което не се

прощава (Мат. 12:31). След като пропуснал толкова важната, животоспасява-

ща възможност за покаяние и затънал още повече в греха, Адам загубил дара

на Божествената любов.

Все пак това, че Адам не можел да обича Бога както преди, не означавало, че

Бог престанал да обича Адам. Не липсата на Божия любов, а злоупотребата с

нея е причината за отпадането на Адам от Бога. В този смисъл грехопадени-

ето е свободен акт на волята, вследствие на който човекът сам пресякъл

благодатта, идеща от Бога към него, за да може и той да отвърне на Бога с

любов.

-за човешката природа Човекът бил създаден като психофизично съще-

ство, чиято нравственост била в пълна онтологическа хармония с тялото.

Двусъставността на човешката природа била равнозначна на цялост, на вза-

имно проникване и допълване между материалното и духовното – „да сътво-

рим човек по Наш образ” (Бит. 1:26). Престъплението срещу нравствеността

нарушило тази хармония, превърнало я в антагонизъм

-духовен регрес Предупреждавайки човека за последиците от опитва-

нето от дървото на познанието, Господ казал: „в който ден вкусиш от него,

бездруго ще умреш” (Бит. 2:16-17). Това „бездруго ще умреш” загатва, че чо-

векът няма да умре веднага. И наистина – след грехопадението започнало

първо мистическо, а после и физическо отдалечаване от Бога, и повреда на

познавателните способности на човека.

Човешкият дух, който преди грехопадението общувал с Бога, хранил се от

Него и живеел с Него, заживял за сметка на душата, черпейки от нейната

същност. Душата, която трябвало да живее от духа, на свой ред приела живо-

та на тялото, у-плът-нила се, появили се страстите („похотта на очите и

гордостта житейска” (1 Йоан. 2:16) и един „друг закон, който воюва против

закона на ума” (Рим. 7:23).

Помрачила се съвестта, след нея разума, извратила се и волята.

Разсъдъкът станал естествен, умозрителен, впримчен в материята. Ясна-

та представа, която човекът имал за Бога постепенно се загубила и както

повествува Свещеното Писание, в оставеността си от Него той започнал да

призовава името Му (Бит. 4:26)

- промяна на тялото Поради неразривната връзка между материя и дух

в човека, от душата грехът проникнал и в тялото. То също се променило. На

предишното ефирно и леко тяло била надяната „кожена дреха” (Бит. 3:21) –

тленното, боледуващо, подвластно на изкушения тяло, неспособно да пребъ-

де във вековете в хармония с противилата се Богу душа. Бог искал да подгот-

ви съгрешилите човеци за суровия живот, с който ги наказал. Той ги обрекъл

и на изнурителен труд, родилни мъки, зависимост един от друг, телесна не-

мощ и странстване по земята.

-телесна смърт „Ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която

си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 3:19).

За да не се увековечи човешкото отпадане от Бога и да не стане разпадът

безкраен, Бог постановил смъртта – като „предел на греха”

и непреодоли

ма граница между човека и Себе Си. Да се върнат в пръстта от която били

взети – на това били осъдени не само съгрешилите Адам и Ева, но и техните

потомци, поради качествената промяна, която грехът предизвикал в човеш-

ката природа, превръщайки я от хармонична и нетленна в подвластна на

страстите и осъдена на тление. От свободна и способна да се богоуподобя-

ва – в пленница на греха, наказана от закона. Така „чрез един човек грехът

влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във

всички люде” (Рим. 5:12). Като естествено следствие от това се появили не-

вежеството и самотата.

[tonkata3]

Няма единение в любовта,

което да е задължително или наложено отвън. Това значи, че и в райското си състояние първите хора

са имали възможност за друга употреба на свободата си– да разкъсат битийната си връзка с Бога и

да минат към едно автономно съществуване, черпещо сили само в тварната си природа.

Тази възможност е изразена в библейския текст чрез символа на „дървото за познаване на добро и

зло” (Бит. 2:9 и 2:17) – също едно от дърветата на рая, но изключено от адресираната до човека Божия

благословия: чрез вкусването на плодовете му не можеш да се причастиш към Бога. Това дърво симво-

лизира не нещо друго, възможността човекът да усвоява храна и значи да реализира своя живот, ала не

в единение с Бога, а независимо, покрай Бога; сиреч да се храни изключително за самосъхранение, за

биологическо оцеляване. В този случай човекът съществува вече не като личност, чийто живот е вко-

ренен в битието чрез връзките на любовта, но като природен индивид, като екзистенциална монада,

живееща за сметка само на собствените си сили и енергии, на функциите, присъщи на тварта.

Бог забранява на първите хора да вкусват плодовете на „дървото за познаване на добро и зло”. Значи ли

това, че Той желае да предпази хората от сблъсък с етичните дилеми и да ги задържи в едномерно нрав-

ствено пространство? Тук трябва да се направи едно уточнение: понятията „добро” и „зло” изразяват

в този контекст нещо различно от смисъла им в съвременния език. Това не са отвлечени категории, со-

чещи правилата на морала или пък юридически норми, отделящи „социално полезното” от „социално

вредното”. Тук, както и навсякъде в Свещеното Писание, понятията „добро” и „зло” обозначават възмож-

ността за живот, от една страна, и отдалечаването от живота, сиреч вероятността за смърт, от дру-

га. Бог разяснява това на първите хора, предупреждавайки ги: „А от дървото за познаване на добро и зло,

да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Бит. 2:17).

В приведените думи на Бога има не заплаха за наказание, но предупреждение и увещание. Ако хората

вкусят от „забранения” плод, те не просто ще се отклонят от правия път или ще нарушат заповед,

дадена им „свише”. Работата е друга: тогава ще се окажат нарушени предварителните условия на

живота, което ще повлече след себе си смърт. Това ще е опит да се реализира животът не в съответ-

ствие с конституиращия го начин на битие (сиреч според образа на Троичното единение в любовта),

но по един диаметрално противоположен начин, само за сметка на тварните, а значи и ефимерни

възможности на собствената природа. Този начин се основава върху представата, че индивидуалната

природа съдържа в себе си собствената си причина и цел.

И така, „доброто” и „злото” не просто образуват тук понятийна опозиция, в която „злото” е не повече

от едно обикновено отрицание на „доброто”, но се противопоставят в един по-дълбок смисъл. Става

дума за „хубавия” („добър”) и „лошия” („зъл”) начини за реализиране на живота: ето дилемата, пред

която се оказали първите хора. „Лошият” начин съблазнява с възможността за автономия, при която

тварта съдържа уж в самата себе си своята причина и цел – с други думи въможността да се издигне

самостоятелно в божествен ранг, да се само-обожестви. Но това е лъжлива надежда, самоизмама,

приемаща за истински живот отричането на живота и пътя към смъртта. Библейският текст изразя-

ва справедливото желание на Бога да предпази хората от познание за смъртта, защото това позна-

ние е необратимо и, бидейки веднъж придобито, не се поддава вече на закъснелите опити да се огра-

ничат трагичните му последици.

И все пак първите хора предпочели „злото”, сиреч пътя на смъртта. Посочването на Божественото

предупреждение в библейския текст подчертава факта, че изборът е бил направен съзнателно, че хо-

рата били напълно осведомени за последиците му.

ГОЛОТАТА

Тъй се извършило грехопадението на човека. Казвайки „грехопадение”, ние имаме

предвид не просто понижаване на стойностното ниво, но промяна в начина на

битие, цялостно извращаване на живота. Библейският текст рисува този битиен

прелом и следствията му с обемни и точни образи.

Като първо следствие на греха се явява усещането за голота: „Тогава се отво-

риха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си

направиха препасници” (Бит. 3:7). А преди момента на грехопадението „бяха и

двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха” (Бит. 2:25). Какво означава

това усещане за голота, този срам от голотата, съпровождащ греха? Чрез него се

изразява съзнанието за факта, че впитият в мен поглед принадлежи не на любе-

щото и любимо същество, в когото аз храня пълно доверие, а на чуждо. В този

поглед няма любов; чуждият ме разглежда само като обект на своите желания и

въжделения. С погледа си той сякаш ме „обективира”, превръща ме в някакъв без-

личен предмет, лишавайки ме от неповторимата ми, най-дълбока единственост.

Усещането за голота означава разрив на личностното отношение, отричане на лю-

бовта, потребност за самозащита срещу опасността, която се въплъщава от този

момент в другия човек. И аз се браня със срама си, аз прикривам своята голота,

за да запазя собствената си личност, да се укрия от чуждия поглед, да не се

превърна в обект, служещ за удовлетворяването на чуждата егоистична похот.

Преди грехопадението цялостното човешко тяло е изразявало чрез себе си

личностната неповторимост; в него е бил въплътен динамичният призив към

жизнено единение, към себеотдаване в любовта. Усещането и срамът от голотата,

напротив, възникват в момента, в който животът престава да се стреми към са-

моосъществяване в любовта и целта му става индивидуалната самодостатъчност –

удовлетворяване на потребностите и въжделенията на индивида. Ето защо след

грехопадението само истинският ерос може отново да превърне голотата в израз

на доверие и висше самоотдаване, избавяйки я от бремето на срама. „В истинска-

та любов душата крие тялото”, казваше Ницше, който при целия си войнстващ

атеизъм не е губил никога чувството си за истина. От другия край един христи-

янски светец, Исаак Сириец, допълва тази мисъл: „Любовта не знае срам… Любовта

не познава срама по природа и забравя за всяка сдържаност”

Усещането за голота и срамът от голотата са най-ясното свидетелство за извращаването, което

човешката природа е претърпяла в резултат на грехопадението. Образът Божий, явен в човека, се е

оказал унизен и изкривен (ала не съсипан напълно). Този образ се въплъщава в личностния, Троичен начин на битие, в личностната любов, която единствена може може да възсъедини

живота, волята и енергията на естеството. Ако ли пък любовта на личността се

подчинява (макар и частично) на индивидуалистичната потребност за автономно

природно съществуване, тя се превръща в инстинкт, неразумно влечение, сляпа

страст. В резултат природата се троши на множество индивиди, всеки от които

живее само за себе си; индивиди, вероломни в отношението си един към друг и ос-

порващи помежду си правото си на живот.

[tonkata3]

ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Друго следствие на греха, изразено с езика на библейските образи, е чувството за вина и свързаният

с него опит за самооправдание. Първите хора чуват стъпките и гласа на „Господа Бога, когато ходе-

ше низ рая по дневната хладина” и ги обхваща страх – страх толкова силен, че те бързат да се укрият

„от лицето на Господа Бога между райските дървета” (Бит. 3:8). Тогава Бог призовава Адам, разпит-

вайки го за причината на тази уплаха, и онзи се позовава на голотата си. Дори пред лицето Божие се

усеща той сега гол, дори взорът на Бога му изглежда като заплаха, посегателство върху индивидуал-

ността му. Господ престава да се възприема от Адам като близък и възлюбен, отношенията му с него

са изгубили любовния си и животворен характер. Сам Бог става в Адамовите очи „чуждият”, „другото”

същество, способно само с присъствието Си да стесни индивидуалната автономия на човека. „Да не

би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?” – пита Бог. В отговор Адам бърза да стовари

отговорността върху жената: „Жената, която ми даде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.” Тогава

Бог се обръща към Ева: „Защо си сторила това?” – и тя, от своя страна, се самооправдава: „Змията ме

прелъсти и аз ядох” (Бит. 3:11-13). Стореният грях се проявява напълно в тези опити за самозащита, в

стремежа им да прехвърлят отговорността си върху другиго и да се самооправдаят.

Ако усещането за голота и срамът разкриват загубата на личностния начин на битие, то стремежът

за избавяне от отговорност и самооправданията, свързани с чувство за вина и страх, са най-вероятно

израз на тревогата и мъката, предизвикани от загубата на истинския, вечния живот. Това е страхът

от смъртта. Ние стигаме до този извод не произволно, а опирайки се върху критериите на църковната

интерпретация на библейските текстове. Нека се запитаме: от какво се плаши Адам, криейки се от

Божието лице? От какво иска да се защити, хвърляйки отговорността за своя грях върху жена си? Какво

е това – страх пред някаква външна заплаха, предусещане за обективна опасност? Та нали у него отсъ-

ства все още опитът на подобни преживявания и, логично погледнато, страхът трябва да му е също

толкова непознат, колкото и на детето, протягащо ръчичките си към огъня.

Обикновено моралистите отговарят на тези въпроси много просто: Адам е престъпил заповедта на

Бога и сега се страхува от наказание. Ала самите понятия за престъпление и наказание са породени

от опита на човешкия живот в света след грехопадението. Ако ги издигнем в абсолют и приемем като

единствено обяснение за Адамовия страх, ще трябва де сблъскаме с нови въпроси, водещи до задънена

улица: как е могъл Адам да изпитва страх пред Бога, Когото е познавал до този момент като дълбоко

любещ и даряващ живот?

повече инфо тук

Сега ще постъпиш традиционно - след като получиш отговор ще изчезнеш или ще зададеш нов в нова тема Коментар?

[rockbul]

Няма единение в любовта,

което да е задължително или наложено отвън. Това значи, че и в райското си състояние първите хора

са имали възможност за друга употреба на свободата си– да разкъсат битийната си връзка с Бога и

да минат към едно автономно съществуване, черпещо сили само в тварната си природа.

Тази възможност е изразена в библейския текст чрез символа на „дървото за познаване на добро и

зло” (Бит. 2:9 и 2:17) – също едно от дърветата на рая, но изключено от адресираната до човека Божия

благословия: чрез вкусването на плодовете му не можеш да се причастиш към Бога. Това дърво симво-

лизира не нещо друго, възможността човекът да усвоява храна и значи да реализира своя живот, ала не

в единение с Бога, а независимо, покрай Бога; сиреч да се храни изключително за самосъхранение, за

биологическо оцеляване. В този случай човекът съществува вече не като личност, чийто живот е вко-

ренен в битието чрез връзките на любовта, но като природен индивид, като екзистенциална монада,

живееща за сметка само на собствените си сили и енергии, на функциите, присъщи на тварта.

Бог забранява на първите хора да вкусват плодовете на „дървото за познаване на добро и зло”. Значи ли

това, че Той желае да предпази хората от сблъсък с етичните дилеми и да ги задържи в едномерно нрав-

ствено пространство? Тук трябва да се направи едно уточнение: понятията „добро” и „зло” изразяват

в този контекст нещо различно от смисъла им в съвременния език. Това не са отвлечени категории, со-

чещи правилата на морала или пък юридически норми, отделящи „социално полезното” от „социално

вредното”. Тук, както и навсякъде в Свещеното Писание, понятията „добро” и „зло” обозначават възмож-

ността за живот, от една страна, и отдалечаването от живота, сиреч вероятността за смърт, от дру-

га. Бог разяснява това на първите хора, предупреждавайки ги: „А от дървото за познаване на добро и зло,

да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Бит. 2:17).

В приведените думи на Бога има не заплаха за наказание, но предупреждение и увещание. Ако хората

вкусят от „забранения” плод, те не просто ще се отклонят от правия път или ще нарушат заповед,

дадена им „свише”. Работата е друга: тогава ще се окажат нарушени предварителните условия на

живота, което ще повлече след себе си смърт. Това ще е опит да се реализира животът не в съответ-

ствие с конституиращия го начин на битие (сиреч според образа на Троичното единение в любовта),

но по един диаметрално противоположен начин, само за сметка на тварните, а значи и ефимерни

възможности на собствената природа. Този начин се основава върху представата, че индивидуалната

природа съдържа в себе си собствената си причина и цел.

И така, „доброто” и „злото” не просто образуват тук понятийна опозиция, в която „злото” е не повече

от едно обикновено отрицание на „доброто”, но се противопоставят в един по-дълбок смисъл. Става

дума за „хубавия” („добър”) и „лошия” („зъл”) начини за реализиране на живота: ето дилемата, пред

която се оказали първите хора. „Лошият” начин съблазнява с възможността за автономия, при която

тварта съдържа уж в самата себе си своята причина и цел – с други думи въможността да се издигне

самостоятелно в божествен ранг, да се само-обожестви. Но това е лъжлива надежда, самоизмама,

приемаща за истински живот отричането на живота и пътя към смъртта. Библейският текст изразя-

ва справедливото желание на Бога да предпази хората от познание за смъртта, защото това позна-

ние е необратимо и, бидейки веднъж придобито, не се поддава вече на закъснелите опити да се огра-

ничат трагичните му последици.

И все пак първите хора предпочели „злото”, сиреч пътя на смъртта. Посочването на Божественото

предупреждение в библейския текст подчертава факта, че изборът е бил направен съзнателно, че хо-

рата били напълно осведомени за последиците му.

ГОЛОТАТА

Тъй се извършило грехопадението на човека. Казвайки „грехопадение”, ние имаме

предвид не просто понижаване на стойностното ниво, но промяна в начина на

битие, цялостно извращаване на живота. Библейският текст рисува този битиен

прелом и следствията му с обемни и точни образи.

Като първо следствие на греха се явява усещането за голота: „Тогава се отво-

риха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си

направиха препасници” (Бит. 3:7). А преди момента на грехопадението „бяха и

двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха” (Бит. 2:25). Какво означава

това усещане за голота, този срам от голотата, съпровождащ греха? Чрез него се

изразява съзнанието за факта, че впитият в мен поглед принадлежи не на любе-

щото и любимо същество, в когото аз храня пълно доверие, а на чуждо. В този

поглед няма любов; чуждият ме разглежда само като обект на своите желания и

въжделения. С погледа си той сякаш ме „обективира”, превръща ме в някакъв без-

личен предмет, лишавайки ме от неповторимата ми, най-дълбока единственост.

Усещането за голота означава разрив на личностното отношение, отричане на лю-

бовта, потребност за самозащита срещу опасността, която се въплъщава от този

момент в другия човек. И аз се браня със срама си, аз прикривам своята голота,

за да запазя собствената си личност, да се укрия от чуждия поглед, да не се

превърна в обект, служещ за удовлетворяването на чуждата егоистична похот.

Преди грехопадението цялостното човешко тяло е изразявало чрез себе си

личностната неповторимост; в него е бил въплътен динамичният призив към

жизнено единение, към себеотдаване в любовта. Усещането и срамът от голотата,

напротив, възникват в момента, в който животът престава да се стреми към са-

моосъществяване в любовта и целта му става индивидуалната самодостатъчност –

удовлетворяване на потребностите и въжделенията на индивида. Ето защо след

грехопадението само истинският ерос може отново да превърне голотата в израз

на доверие и висше самоотдаване, избавяйки я от бремето на срама. „В истинска-

та любов душата крие тялото”, казваше Ницше, който при целия си войнстващ

атеизъм не е губил никога чувството си за истина. От другия край един христи-

янски светец, Исаак Сириец, допълва тази мисъл: „Любовта не знае срам… Любовта

не познава срама по природа и забравя за всяка сдържаност”

Усещането за голота и срамът от голотата са най-ясното свидетелство за извращаването, което

човешката природа е претърпяла в резултат на грехопадението. Образът Божий, явен в човека, се е

оказал унизен и изкривен (ала не съсипан напълно). Този образ се въплъщава в личностния, Троичен начин на битие, в личностната любов, която единствена може може да възсъедини

живота, волята и енергията на естеството. Ако ли пък любовта на личността се

подчинява (макар и частично) на индивидуалистичната потребност за автономно

природно съществуване, тя се превръща в инстинкт, неразумно влечение, сляпа

страст. В резултат природата се троши на множество индивиди, всеки от които

живее само за себе си; индивиди, вероломни в отношението си един към друг и ос-

порващи помежду си правото си на живот.

Много ти благодаря за изчерпателният отговор. Видимо е, че владееш тази материя и съм поразен от философското и обрисуване. Благодаря и за отделеното време.

Говорим за човечеството, чиито отец е Бога и за това, че той заради един човек Адам наказва всички хора по Земята ?! Човечеството се състои от европейци, азиатци, индианци, ескимоси, махорерос, гуанчи и каквито там се сетиш народности, племена и личности. До колкото знам християните в този свят не са повече от един милиард. Останалите пет милиарда никога не са чували за Библията или поне не я познават отблизо. И не съм чувал някога индианка или ескимоска да не е страдала при раждане. Какъв е смисъла да наказваш някого без самият той да знае защо е наказан. Доста глупаво за такъв мъдрец, като Бог...не мислиш ли? Значи, който е грешен умира? Ами сестра Тереза, ами Махатма Ганди, ами Далай Лама или всички дечица, който в невръстна възраст умират от болести и катастрофи. С какво едно 2 годишно детенце е прегрешило, че трябва да умре? Не ми го побира ума, наистина! Колко по- логично е когато един опит е неуспешен го прекратяваш и го пращаш в кошчето. Създаваш втори, трети и когато нещата се случват според Божията воля оставяш произведението си да се развива и ти да се радваш на него. Поне така правят надявам се "не грешните" хора на изкуството. Творят и когато харесат произведението си го представят пред широката публика. И освен хората консумиращи красотите създадени от тях то и създателите се радват на постижението си. Звучи ми доста по- нормално, отколкото да колиш и бесиш защото произведението ти е неуспешно и за това да виниш не себе си ( твореца), а да виниш произведението. Нелогично някак си? Не мислиш ли?

Що за неразумно влечение и сляпа страст е любовта ми към детето ми не мога да осъзная. Мисля, че това е най- чистата любов в света. Родителя обича чедото си без всякакви уговорки и пазарлъци. Ето това аз наричам чиста любов! Е тогава, какво излиза, че нашият отец Бог не изпитва нормалната родителска любов към нас неговите чеда и само ни наказва, мори, коли, смърт, смърт...навсякъде. Ще изляза от добрият тон и ще кажа: " Бах мама му, каква стана тя " ?

Това значи, че и в райското си състояние първите хора

са имали възможност за друга употреба на свободата си– да разкъсат битийната си връзка с Бога и

да минат към едно автономно съществуване, черпещо сили само в тварната си природа. Това според мен значи, че създателя е разрешил всичко това да се случи. Дали е бил безсилен да прекрати това човешко "безумие"? Как мислиш? Едва ли не излиза, че Той само това е чакал за да започне със секирата да раздава правосъдие. Не ми е много логично. Кой баща ще претрепе чедото си защото не го е послушало? И не само това ами ще му отнеме и живота? Безразсъдният...да ! Нормалните хора не постъпват така, да не говорим за такова съвършенство, като Бога. Ще се съглася с твоите твърдения, само ако има някакво доказателство, че човешката и Божията логика нямат нищо общо! Ама нали ни е създал по свой образ и подобие? Да вярвам на написаното без да използвам логиката си (която Бог ми е вменил) е същото, като да повярвам на Дарвин, че сме произлезли от тези иначе много симпатични животинки маймуните!

Преди грехопадението цялостното човешко тяло е изразявало чрез себе си

личностната неповторимост; в него е бил въплътен динамичният призив към

жизнено единение, към себеотдаване в любовта. До колкото съм прочел и знам и след грехопадението човешкото тяло продължава да е уникално и личностно неповторимо. Не разбирам къде е противоречието? Да и сега съществува призива за жизнено единение. Пак няма проблем. Любовта винаги е била себе отдаване. Така е и сега в днешната епоха. Да не би ти да не обичаш майка си или децата си и правиш с тях пазарлък. Ще ви обичам, ако и вие ме обичате? Пак ми е доста нелогично?!

Позволих си да бъда по- пространствен защото и ти си отделила много време за моите въпроси. Разликата е , че аз нито веднъж не цитирах Библията.

Благодаря още веднъж и поздрав!

[Tontonella]

[Panzergrenadier]

По въпроса за Христовата жертва на Голгота има един фундаментален въпрос на който все още не съм получил задоволителен отговор.

“Жертвата” в християнски и юдейски смисъл би трябвало да има приносител (този който прави жертвата) и получател (Бог). Кой е приносителят на Христовата жертва? Сам Христос? Вярващите в Негово име? Евреите, които искат неговото разпятие? Или Пилат, който Го осъжда?

Но ако е истина казаното от Иисус “Аз и Отец едно Сме” (Йоан 10:30), и приносителят е сам Христос, то тогава излиза ,че Бог принася в жертва на Себе си самия себе Си.

Разяснението на този въпрос е от фундаментално богословско значение.

[RIZAR]

По въпроса за Христовата жертва на Голгота има един фундаментален въпрос на който все още не съм получил задоволителен отговор.

"Жертвата" в християнски и юдейски смисъл би трябвало да има приносител (този който прави жертвата) и получател (Бог). Кой е приносителят на Христовата жертва? Сам Христос? Вярващите в Негово име? Евреите, които искат неговото разпятие? Или Пилат, който Го осъжда?

Но ако е истина казаното от Иисус "Аз и Отец едно Сме" (Йоан 10:30), и приносителят е сам Христос, то тогава излиза ,че Бог принася в жертва на Себе си самия себе Си.

Разяснението на този въпрос е от фундаментално богословско значение.

От този въпрос си личи , Панцерегренадире ,че не ходите на Църква . Разбира се ,че не е задължително , сигурно е по-кофти от ходене в дискотеката или от прекален престой пред "Кол ъф дъти " -5-та част , но само в началото . После може и да няма убийства пред дискотеките ....

На Възкресното Богослужение се пее една песен , която е въведена от Юстиниан I , някои твърдят ,че той я измислил , но патриарх Герман /715-730/ говори ,че е написана от йосиф и Никодим , когато погребвали Иисус ..

Текста е следния -

Единородоний Сине и Слове Божий Безсмертен сий , и изволивий спасение нашего ради ,воплотитися от светия Богородици и приснодеве Марии , непреложно вочеловечивийся ,разпний се же Христе Боже ,сметрию смерт поправий , един сий Светия троиций , спрославляемий Отцу и Святому Духу ,спаси нас .

Въобще, братя и сестри ,ходете на Църква - "там където са 2 или 3 в Мое име , там съм и Аз"- не давам посочка , всеки може да си я намери ,а и не съм протестант с часове да зубря текстове . .

Слушайте с благоговение службата и Божия дух ще Ви осени да бъдете по добри ,разумни и благородни .

И не винете поповете ,те произхождат от средата на самите нас . Ето едно истинско есе -

ПАЗИТЕЛИТЕ НА КРЪСТА

Четвъртък, 15 Януари 2009 10:44 Васил Станилов

вестник Стандарт

Скептично настроен съм към религиозното чувство на нашия народ. Оправданията за неговия атеизъм, идолопоклоничество, безверие, или дявол знае още какво, са много. Скърцам със зъби, щом чуя някой да нарича патриарх Евтимий – „попа”. Един баща в трамвая каза на детето си:”Ще слезем на попа”. Не издържах: „Извинете, но вашето момченце би трябвало да знае, че това е патриарх, организирал отбраната на Велико Търново срещу турците. А не някакъв поп?!” В този случай бащата ми благодари, но един таксиджия ме изхвърли от колата си...

Бяха минали няколко дни от Йорданов ден. Отскочих до село Аканджиево. Стъмняваше се и студът ставаше все по-силен. Търсех къде да се подслоня. Тогава ми звънна местен приятел – Йордан:

- Къде си? Идвай да вадим кръста!!

Засмях се. Приех го като: да се видим „на патерица”. Даньо ми обясни, че ме чакат край реката – там дето на Богоявление се вади кръста.

Запътих се и още от далече забелязах висок огнен стълб, от който в мрака летяха искри приличащи на светулки. Приближих и с изненада видях, че компанията беше не от местни поклонници на Бакхус, а от малки момчета. Единственият по-възрастен беше Даньо. Даньо Брадата.както му викаха.

Той ми наля вино и с наздравицата дойде изненадата:

- Пазим кръста.

Трябваше да изпия чашата до дъно, за да задам въпроса си.

Заразказваха един през друг.

Попът, който „надзирава” Аканджиево и Мененкьово, пристигнал с джипа.. Нямало шествие, хоругви и прочие...Сложил си патрахила, прочел молитва и метнал кръста във вирчето на Аканджиевската река. Момчетата, начело с именника се втурнали в ледената вода – кой без дрехи, кой с дрехи и се сборичкали.

Но кръст не извадили. Сякаш той се стопил във водата.

Ровили, преобърнали камъняка...Размътила се водата...

Кръстът го нямало.

Дошлите на празника били смаяни.

Попът махнал с ръка:

- Ще си купя друг.

Качил се на колата си и запрашил. .

Някои се усъмнили, че е хвърлил нещо друго, а не кръста.

Други решили, че е лоша поличба.

Бабичка въздъхнала: „Грешни сме”

Един я запитал:„Какво значи грешни? Че грешим или че сме създадени погрешка?”

Сетили се и за виц. Поп викнал пред олтара:”Селяне, селяне! Златен кръст имах, откраднахте го. Железен намерих – потурчихте го. Дървен си взех – изгорихте го. Сега целувайте...” И изрекъл скверна дума.

Може и наистина да се е случило. След като свещеник нарече министър председателя ни „пич”, всичко може да се очаква от български поп.

Българинът изцеди последните капки вяра от душата си благодарение на нашенските отчета. И тръгна през просото. Безбожен, бездуховен, без да има нищо свято.

Бях убеден в това, докато не видях момчетата край огнената клада при рекичката. Стояха там от пет дена. И нямаха намерение да си ходят.

Копаха с лопати, с вили, с търмъци. Отбиха водата. Поръчаха да дойде багер. Донесоха металотърсач.

И кръстът се намери!

Новината прелетя над селото.

Незная кой как я е посрещнал, но но мене сърцето ми се стопли. Странна светлина огря душата ми. Почувствах, че се връща вярата ми.

Видях, проумях.

Че има деца, които не са похабени от духовната умора на родителите.

Че бурята, която премина над отечеството ни не ги е пречупила.

Че не е потурчена вярата ни!

Че има кой да пази кръста!

Благодаря ви, момчета!

България разчита на вас!

Бъдете благословени!