Битката при Виена (1683 г.)

[Frujin Assen]

Напоследък тая тема ме заинтригува.

Попаднах на весникарска публикация че тогава била спасена европа от турците и за малко да бъде освободена и българия,ако това било станало днес България щяла да е в ЕС и изобщо живота щял да е песен.

Замислих се и разбрах че донякъде имат право,от друга страна обаче знам съвсем малко подробности по въпроса.

Някой може ли да постне нещо сериозно по въпроса щото не ми се ще да се чешем езиците като знаем съвсем малко общи приказки/говоря най вече за себе си/.

[byzantiner]

За съжаление, не откривам нищо на руски из нета зася....

[Sham]

Ами аз знам също малко:

Между 1676 и 1681 има война за Украйна на Соманската импария с Русия.Бил подписан договор в Бахчисарай през 1681 ,с който Турция взима деснобрежна Украйна. Едва завършила тази война и започва конфликт с Австрия ,който продължил от 1683 до 1699.На страната на Австрия се биела полска армия,командвана от Ян III Собиески ,която разгромила военните подразделения на султана на 12 септември 1683 при Виена.

След това сражение,осъзнавайки опасността за Европа(Турция тогава почти завзема Виена,като стига до предградията) папа Инокентий XI свикал държави,които да образуват по-късно Свещеният съюз . Австрия,Полша,Венеция и Русия.

Но ето какво намерих:мисля,че е достатъчно

Разгромът на турските войски под стените на Виена (1683 г.).

През втората половина на XVII век Турция води многобройни и продължителни войни с Австрия, Полша, Венеция и Русия, в които понася сериозни поражения. Особено катастрофална за Османската империя е войната с Австрия, продължила от 1683 до 1699 г. и завършила с Карловацкия мирен договор, когато става и първото значително разделяне на османските владения в Европа.

На 8 юли 1683 г. великият везир Кара Мустафа от Осиек потегля за Виена с около 300 000 бойци и много оръдия, а на 14 юли вече е под стените на града и го обсажда. Цели 54 дни трае обсадата. В турски ръце попада голяма част от града. На турците се удава дори да подкопаят и да хвърлят във въздуха част от крепостната стена. Въпреки това защитниците на града храбро се бранят, което довежда до първите смущения сред турските войски и особено сред еничарите.

На помощ на обсадената Виена се притекъл полският крал Ян Собйески. Към неговата 30 000 армия се присъединяват много поляци, украинци, унгарци, саксонци, баварци, австрийци и други доброволци, а така също и изпратените от Венеция 15 000 сръбски хайдути. Битката започва в утрото на 12 септември 1683 г. и завършва с поражение за турските войски. На бойното поле турците оставили 20 000 убити и цялата си артилерия. На 13 септември Ян Собйески влиза във Виена като победител. След това турските войски са преследвани, и им са нанесени нови поражения.

Кара Мустафа избягал в Белград с надежда да събере нова войска и да премине в настъпление. Тук обаче, през нощта на 25 декември 1683 г. го заварва султанската заповед, която предписвала да бъде удушен с копринен гайтан. Така този изтъкнат велик везир и зет на султана заплатил за поражението на турската войска с цената на живота си. Той оставя огромно богатство: 490 кесии скъпоценности, а харема си имал 1500 хубавици и двойно повече робини, пазени от 700 черни евнуси; разполагал с хиляди слуги, хрътки, соколи и друго имущество.

Поражението на турците под стените на Виена и паническото им бягство е събитие с огромни последици: рухва легендата за непобедимостта на еничарите; завършва завоевателният период в историята на Турция, особено към Европа; възвръща се надеждата на поробените народи в Османската империя, че времето на тяхното освобождение вече е близко. На Балканите за Ян Собйески започват да се пеят песни за възхвала, а книжовници с възторг отбелязвали успехите на християнските войски.

[emilia_n]

Може би повече информация ще се намери от пътеписите и документите от епохата. За всеки случай хвърли едно око на пътеписа на Пол Рико " Сегашното състояние на Османската империя ". Бих посочила и дневника на Ханс Дерншвам " Пътуване до Цариград през 1553-1555г. " Но както се вижда от датировката на този докумет, той с век и нещопредхожда от разглежданото събитие. Но информацията там също е ценна.

[Galahad]

Битката при Виена бележе края на турската сухопътна мощ, а тази при Лепанто на морската.

От началото на ХІVвек турците неудържимо напредвали в Европа. Турските сухопътни войски завзели Балканския полуостров, Унгария и провължили своите успешно настъпление към централна Европа. Европа започнала да се изменя географски, но това не е само в полза на Османската империя. Започнала централизацията на европейските държава. Срещу турците се изправили вече централизирани държави като Полша и Русия. Не по-малко важни са владенията на Хабсбургите, които контролирали Свещената Римска империя и Испания. Разбира се процесът не минал бързо и лисно. А в промеждутъка турците напредвали.

През 1529г. султан Сюлейман започнал настъпление срещу Виена, но без успех, благодарение на ожесточената съпротива на малката армия под ръководството на граф Миклош Салм. През 1532 и 1566г. последвали нови турски походи, но отново без успех.

През 1683г. бил предприет последния голям поход. Паради опасността градът да бъде превзет имп. двор напуснал Виена.

На 14 юли 1683г. османската армия обсадила града. Въпреки героичната отбрана под ръководството на ранения граф Щархемберг, положението на града било критично. Появата на съюзническата армия под командването на полския крал Ян ІІІ Собески довела до обрат.

Решителната битка започнала на 12.09.1683г. Съюзниците се спуснали от хълмовете на Каленгубирге и атакували неподготвените турци. Османската армия била обърната в бягство. Заради провала великия везир Кара Мустафа бил екзекутиран.