Отиди на
Форум "Наука"

ГЕНОТЕХНИКАТА


Recommended Posts

  • Администратор

ГЕНОТЕХНИКАТА

След като разказахме за технологиите при обработването-на неживите материали, за биотехнологиите при овладяването и оползотворяването на дадените ни от природата биологични материали, време е да разгледаме и какви възможности би ни предложило коригирането, усъвършенстването, оптимизирането на природния генетичен фонд—генотехниката,— което ще бъде върховото постижение на науката и техниката на XXI век..

Преди всичко един езиков въпрос — защо «генотехника», а не «генно инженерство»? Думата «инженерство» на практика, поне досега, е свързана със строителството, със създаването на пътища, сгради, машини — все творения от неживо вещество. Докато «техника» е понятие по-широко, асоциирано със

съвкупност, сбор от сръчности и знания, необходими за всяко изкуство. А при рекомбинацията на гените тъкмо знания, сръчности и изкуство е нужно и като така сякаш по приляга в случая. Пък и като дума е по-кратка, по-синтетична!

Пие, хората от края на XX век, мътно можем да си преидставим какви възможности, какво всеобхватно благоденствде може да ни даде генотехниката. Без преувеличение трябва да кажем, че тя ще сложи основите на нов тип цивилизация. Ако-днешната можем да наречем на метала, на неживата природа, бъдещата ще е цивилизация на генотехниката, на живата природа.

Идно твърде опростенческо сравнение би ни помогнало да онагледим тази мисъл с един паралел от праисторията и историята на човечеството. Дивият ни предшественик, прачовекът, дори не е знаел какво и как да вземе от богатството на природата. Постепенно се е научавал да се ползува от онова, което среща около себе си — станал е ловец и събирач. А цивилизацията е започнала едва когато той сам се е научил да произвежда, когато е станал земеделец и скотовъдец. А ние къде да търсим мястото си в тази аналогия? Уви, по отношение на генното богатство на природата все още сме в. . . първия, най-първобитния стадий и едва сега с биотехнологиите правим първите крачки да оползотворяваме все по-пълно, по-цялостно предлагания ни наготово от природата генетичен фонд. А генотехниката ще ни даде възможност да творим съобразно нуждите си, по свой вкус желаните живи същества. Вече няма само да берем плодовете от дървото на природата, но и ще садим дръвчета!

Това, че тук сме тъй изостанали въпреки успехите си в много други клонове на познанието, не би трябвало да ни отчайва. И вина за това, разбира се, нямат учените, които работят в тази област. Просто проблемите тук са прекалено сложни, тъй като живата материя е несравнено по-сложно организирана от неживата и естествено правилните отговори за разбирането и управляването й се намират по-трудно. Но затова пък успехите ще имат, в същите пропорции, неизмеримо по-голямо значение. И тъкмо с тези проблеми се занимава генотехниката. Тя е още млада наука, вече се радва на много успехи, но всъщност едва сега навлиза в същината на процесите. Още не ги е опознала докрай и затова твърде малко може да ги управлява. Една от най-важните задачи на XXI век ще бъде да се развие и да се усъвършенства генотехниката, т. е. умението да се управляват процесите в клетъчното ядро и да се изменят целенасочено генетичните гарнитури на живите организми. Или поне да сложи началото и,

За тази цел е необходимо преди всичко напълно да опознаем структурата и функциите на живите организми на всички възможни нива, включително и атомно. Като се има предвид каква висока молекулна маса има дезоксирибонуклеиновата киселина, можем да си представим колко трудно е опознаването на този удивително сложен апарат на наследствеността. А той трябва да бъде изучен във всичките му тънкости, струк-турни и функционални, трябва да знаем кой атом (между стотиците милиони) от даден ген на кое място се намира, какво означава това и като го преместим или заменим с друг, какво влияние ще окаже върху целия организъм. Изучаването на. всички комбинации на милионите гени, съставени от милиони атоми, за милионите видове растения и животни, бактерии и вируси, за безброй милиардите отделни екземпляри е такава задача, с която несъмнено XXI век не ще може да се справи докрай и с която едва ли ще се справи през третото хилядолетие цялостно човечеството, дори ако всички хора се посветят изключително на научни изследвания в областта на генотехниката!

Но само с изучаването работата няма да се свърши — пълното опознаване на биологическите закони и механизми ще бъде само първият етап. Науката ще трябва активно и целенасочено да се намеси в микроструктурата на гените, да премахва, да заменя и да добавя атоми в което и да е звено на спиралата на дезоксирибонуклеиновата киселина. Максималните резултати може би ще бъдат постигнати едва в далечното бъдеще, а дотогава стесняването и опростяването на задачата с оглед на нуждите на конкретната практика ще донесат фантастични плодове — ще разкрият пред човечеството възможности, многократно превъзхождащи постиженията на цялата досегашна техника.

Логично е настъплението на науката в генетичния фонд да започне от долу на горе, от простото към все по-сложното. Генотехниката ще пожъне първите си успехи в света на вирусите и микробите, на едноклетъчните и най-примитивните многоклетъчни. А какво би дала генотехниката в тази област? Когато бъде създадена бактерия, която «се храни» с някой много рядък елемент (от водата или земята), тя ще го натрупва в годни за по-нататъшно добиване находища. Ако екстраполи-раме тази идея в света на растенията, едва ли ще можем да изброим всички фантастични възможности, които ще ни даде — преизобилни реколти дори при екстремални климатични и физико-химични условия, плодове със зададени хранителни, вкусови и естетични качества.

Опознаването на природните механизми освен това ще увенчае всички мечти на биониците. И сега дори е ясно, че в копирането на живия свят се крият неизчерпаеми находки за техниката — милиарди похвати, механизми и технологични решения.

Почти едновременно с реконструирането на растенията генотехниката ще се заеме и с усъвършенствуването на животните. Тук стоят същите проблеми, но доста по-усложнени не само в научно-технически, но и в етичен аспект. Защото освен произ-водствено-икономическите въпроси ще възникват и моралните — доколко имаме право да се намесваме в работата на природата по отношение на «по-малките ни братя». Толкова по-остро възникват тези проблеми при прилагането на генотехниката по отношение на хората — не само да се отстраняват генетичните дефекти, но и да се оптимизира личността. Но този проблем вероятно би възникнал едва в по-далечното бъдеще.

Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...