Отиди на
Форум "Наука"

За произходa на илирийците и албанците


Recommended Posts

  • Потребители
"Албанците НЕ СА наследници на траките. Поне според акад. Владимир Георгиев, те са потомци на население от дако-мизийската група, възможно даже и на дарданите. Траките са различен народ. Имаше и едно интересно изследване на Иван Танев Иванов, според което те са късни преселци от Кавказка Албания. Трябва да ви кажа, че тази теза беше много добре аргументирана. Засега аз нямам конкретно мнение по въпроса."

Уважаеми Тогарм, аз пък имам конкретно мнение.

Писанията на И.Т.Иванов ги остави, човека доста си фантазира и се опитва да открие нещо "оргинално". За въпросната му статия имахме доста яростен спор! Даже май ми се беше расърдил малко.

Вл.Георгиев доказва че има разлики в гето-дако-дарданския език който той обединява в една група и тракийския говорен само в обл.Тракия и ги определя като близки езици, но все пак езици, а не диалекти на един език. в по-далечна степен на родство е бил македонския, а илирийския е бил още по-далечен.

Албанците не са потомци на илирите, доказва го още проф.Вейганд в началота на 20 в.

Етногенезата на албанците (арбарите) започва с появата на културата "Комани-Круя" в 7 в. Според гръка Николас Чаудис, в тази култура се откриват някои сарматски елементи, близки до салтомаяцката култура.

Или албанците се формират от тази общност наречена "сермесианци" - жителите на Срем, подчинени на Кубер. Те са представители на античното население, преселените от Дакия даки и местните трибали, дардани. За това преселение говори етнонима влахо-ринхини - първото споменаване на "власи" още в 7-8 в.

В "Комони-Круя", обхващаща земите на съвр.Северна Албания между р.Дрин и планината Черменика, тези дако-гето-дарданци явно са заселват при предвижването на Кубер. После към тях се присъединавят и остатъците от племето беси. Може би за това, след като възниква Аспарухова България, славянските племена са заселени именно в районите, освободени от "сермесианците" по границите с Авария.

Така за няколто века се формират бъдещите арбари.

Неясен е произхода и на средновековното самоназвание арабари/арбани. Предполагам че вероятна етимология може да се крие в албанското burrл, протоалбански bur, дакийски bir, boir, тракийски bura – мъж, глава на семейство, съпруг и ara, протоалбански ari - давам, получавам, създавам, във фригийски abberet – пренася, причинява, създава, или от тракийското bria – селище, респ. Абрия, Арбария, (Кал)абрия, където има ранни дардански заселвания. В този аспект може да посочим че древният Albanopolis на Птолемей, който е свързан с предалбанското илирийско население вероятно произлиза от илирийското olba – селище. Друга възможност връзка с ирландското (келтско) ilbhinn – скалиста планина. /EDGL/ В английски alp означава планина, високо място и е дирктна заемка от кимвърски. Думата е от келтски произход (пракелтски * alb – хълм), дала името на планината Алпи, както и латинизираното название на острова – Albion – скалиста, хълмиста земя, така че може да предположим и такова етимолог.развитие Albanopolis - селеще на хълм, Албания – скалиста, хълмиста, планинска земя. Според албанският учен Фанк бей Кониц Албания произлиза от, названието Еlba или Arba е на селище, наследено от съвр.гр.Раб в Хърватия, което в античността е пренадлежало на илирийското племе либурни. Значението в илирийски е просто град (olba – селище).

Трета възможност е връзка с келтското (кимвърски) arwr – герой, войн, аналог на алабно-дако-тракийското bur/bir, boir/bura – мъж, респ.войн, т.е. arbar/arwar да е негов несъхранил се аналог. Също в кимвърски arwain – ръководя, управлявам.

-----------

Така че генетичните изследвания са съвършенно точни, "албансикте" гени (E3b1a2-V13 и J2b1-M102) показват ясно разпространението с в Косово и Северозап.Македония (сега там населението си е 90%албанско), но преди това там живеят дардани, пеони все от гето-дакския масив. А връзката с Тракия показва и беския компонент в албанската етногенеза.

Езиково има ясни паралели между румънския и албанския език, вкл. и в латинските заемки в албански, както и паралели с тракийския език.

Албанците са си чиста проба дако-дардано-тракийски субстрат, като виждаме доказва се и езиково и генетично. Сигурно е имало и малко прабългари дали салтомаяцката окраска на културата Комани-Кроя, но основата не е тяхна!

Прикрепено(и) умалено(и) изображение(я)

Reduced 54%

Прикрепено изображение

652 x 486 (148.71k)

Reduced 28%

Прикрепено изображение

353 x 416 (79.81k)

Reduced 27%

Прикрепено изображение

410 x 318 (34.96k)

Тази тема възникна в резултат на горния пост на Протобългарина

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Понеже споменах теорията на Иван Танев Иванов и тя беше отхвърлена от уважавания от мен протобългарин, реших че няма да е зле да ви запозная с нея, тъй като авторът не е сред нас за да се защити. Така че преценете вие, драги съфорумци. :) Пействам:

АЛБАНЦИТЕ - ПРИШЪЛЦИ ОТ СКИТСКИТЕ ПРЕДЕЛИ (КУТРИГУРИ, КОТРАГИ)?

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

Когато търсим етническите корени на съвременните албанци (самоназвание шкиптари), трябва да се опираме единствено на научните факти. Необходимо е да се абстрахираме напълно от политическите настроения, пристрастия и отношения към тях, изградени в последните няколко века, които авторът напълно споделя.

Днес албанците (шкиптарите) наброяват около 7 млн. и заемат компактна територия в няколко държави – Албания, Косово, Македония и Черна гора. Изолиран и доста смесен албански анклав има в Гърция, около град Атина (Фиг. 1). Говорят два диалекта, северен ”гег” и южен ”тоск”, който сега е официална норма. В диалекта „гег” има много носови гласни. След около 20 години, албанците ще съставляват около 12 млн. и ще са вторият народ на Балканите, след румънците.

20uao9l.jpg

Фиг. 1. Географско разпространение на албанците.

Албанският (шкиптарският) е изолиран индо-европейски език-загадка, нямащ преки връзки с нито един географски съседен език. Заедно с това и произходът на самите албанци е една мистерия. Съобразно хипотезата за автохтонност на албанците се приема, че албанският произлиза от някой древен балкански език, но от кого точно не е ясно. Някои считат албанския за производен на илирийския, други на дарданския, трети на трако-мизо-дакийския език. Липсват обаче силни доводи в полза на тези хипотези. Всъщност, най-близък до съвременния албански е съвременният арменски език, който според класическото сравнително езикознание е от западноиранската група езици!

Официалната албанска историография се основава на хипотезата за автохтонния балкански и по-точно илирски произход на шкиптарите. Тя е изказана за пръв път от немски историк в 1774 г. [Johannes E. Thunmann "Untersuchungen uber die Geschichte der Oslichen Europaischen Volger" Teil, Leipzig, 1774]. Липсват обаче сериозни научни доказателства в подкрепа на тази хипотеза.

"Илирската" хипотеза не се съгласува със съществуването на т.н. езикова линия на Константин Иречек (Konstantin Jireček: Die Romanen in den Stдdten Dalmatiens wдhrend des Mittelalters, I, 42-44.). Тази мислена историческа линия започва от средата на днешна Албания, минава по северната граница на днешна Македония и тръгва на изток по билото на Стара планина. Древното автохтонно население на Балканите, живяло на юг от тази линия е било практически напълно елинизирано още в първите векове на н.е., докато това на север е било латинизирано. Поради грубото несъответствие на хипотезата за илирския произход на албанците с тези исторически факти, тази хипотеза веднага се разпада на два несъвместими и исторически необосновани варианта. Първият е, че албанците произлизат от илири, живяли на север от тази езикова линия (т.е. от население силно повлияно от древните латини), а според втория вариант протоалбанците са живяли на юг от тази линия и следователно са силно повлияни от езика на древните елини. В действителност протоалбанците не са повлияни нито от елините, нито от латините.

Някои съвременни албански топоними и хидроними са варианти на съответните латински или илирски названия от античността, тъй както някои български топоними имат римски или тракийски произход. Фонетически, повечето от тях обаче не съответстват на еволюцията на албанския език. Например албанското Shkodлr (Шкодра), което е свързано с латинското Scodra, а Tomor - с латинското Tomarus. От тук се прави заключение, че албанците са възприели тези названия не пряко от латините, а от някой друг междинен език (^ Eric P. Hamp, University of Chigaco The Position of Albanian (Ancient IE dialects, Proceedings of the Conference on IE linguistics held at the University of California, Los Angeles, April 25-27, 1963, ed. By Henrik Birnbaum and Jaan Puhvel).

Непреодолим проблем за "илирската теория" поставят и писмените сведения. Според тях съществува промеждутък от три-четири века от момента на последното споменаване на на напълно погърчените илири и на първото наблюдение на шкиптари (съвременни албанци), наречени условно Albanon или Arbanon според древното название на областта, където са срещнати. Според византийски хроники, съвременните албанци са "открити" за пръв път през 1043 г., макар че векове наред Илирия е била част от Византийската империя. Илирите, вече като напълно елинизирано племе са споменати за последен път в Miracula Sancti Demetri (7-ми век) [Malcolm, Noel. "Kosovo, a short history"], Macmilan, London, 1998, p. 22-40]. Липсват и ранни споменавания за албанци в старобългарската литература, макар че няколко века територията на днешна Албания е част от Първото българско царство, т.н. Котокия.

Липсват и археологически доказателства за пряка връзка на албанците с предишното местно население. Най-дискутиран е некропола в средноалбанския район Комани-Круя, който най-вероятно принадлежи на латинизирано илирско население.

В пълна степен това, което е казано за "илирската" хипотеза важи и за "трако-дако-мизийската" хипотеза. От подобни недостатъци страда и "дарданската" теория, още повече, че дарданите са всъщност едно от по-вътрешните илирски племена. Изобщо, произходът на албанците трябва да се търси в район извън пределите на гръцката и римска държави и влияние, т.е извън пределите на Балканския полуостров.

Като цяло, автохтонната (балканска) теория не може да обясни следните особености на албанския език [1,2].

1. Пълната изолираност на албанския от езика на своите днешни и древни географски съседи. Албанския не прилича нито на гръцкия, нито на славянскит езици, нито на румънския, нито на древните автохтонни балкански езици, доколкото те са познати, като илирски и трако-дакийски.

2. Практически пълното отсъствие на (или наличието на твърде малко) ранни заемки от гръцки и латински език (Cabej, Eqrem "Die aelteren Wohnsitze der Albaner auf der Balkanhalbinsel im Lichte der Sprache und Ortsnamen", Florence, 1961; Eric P. Hamp, University of Chigaco The Position of Albanian (Ancient IE dialects, Proceedings of the Conference on IE linguistics held at the University of California, Los Angeles, April 25-27, 1963, ed. By Henrik Birnbaum and Jaan Puhvel). Ако албанците са древно местно население, те би трябвало да имат в езика си множество ранногръцки и латински думи. Даже по-нормало е да се очаква те да са възприели ако не изцяло ранносредновековния гръцки, то поне да имат значителен дял ранногръцка лексика. Съседният на ”протоалбанците” народ – македоните са напълно елинизирани още в първите векове преди н.е. Малко по-късно са елинизирани и траките на юг от Балкана. Районът на днешна Албания е завладян от римляните в 168 г. пр. н. е. и е включен в провинция Iliricum до 395 г., или общо 563 г. За много по-малко време (около 350 години) траките на север от Балкана (и Дунава !) са латинизирани и започват да говорят на латински. Как при тези условия протоалбанците са се опазили от пълна елинизация и особено латинизация до степен на пълна изолираност и от гърци и от римляни е пълна мистерия. Тази мистерия обаче съществува само в рамките на хипотезата за балканска автохтонност на албанците и в същност е още един аргумент срещу нея.

Например, византийският император Юстин I (518-527) е бил илир по произход. По-рано в Римската империя е имало времена, когато и императорът и папата са илири по произход. Такива са Диоклециан и неговият илирийски племенник, папа Гай (283-296), роден близо до съвременния град Шкодра! Сигурно е, че техните семейства и по-далечните им роднини са гърцизирани или романизирани далеч преди те да станат василевси, императори или папи. Ако съвремените албанци произлизаха от подобни илири, те би трябвало да говорят на развален гръцки и латински. Вместо това, те говорят на език, който няма нищо общо с тези езици и няма никакви техни заемки от това време.

Известни са много сторогръцки думи и лични имена, заимствани от илирите, но никоя от тях не присъства в езика на албанците (Wilkes, et al).

На съвременната наука са известни огромен брой думи от илирския език и диалекти. Например, само в Южна Италия са открити над 600 надписа на месапите, илирийско племе, изписани с гръцки букви на месапския диалект на илирийския език. От огромното количество илирийски думи, съхранени в тези и други надписи, в старогръцки и латински източници, само няколко от тях се откриват в съвременния албански: bije-bilie - момиче; dardhл - круша (от тук названието на илирийското племе дардани); dele (delme) -овца, от тук идва названието на илирийското племе далмати, dallendysche - лястовица, от тук названието тавланти на друго едно илирийско племе, вероятно и mal - планина, сравни българското Мальовица). Горе-долу и в съвременния български има толкова думи от (латинизирания) език на траките (комин, гуша и дисаги, бисаги - латински остатъци).

Тези факти говорят за наличието на много слаба, почти нулева етническа връзка на албанците с древните илири. Много западни учени (C. Pauli, H. Hirt, G. Mayer, and F. Cordignano) и практически всички сръбски историци, етнолози и археолози отхвърлят хипотезата, че албанския език е свързан с езика на илирите и че изобщо албанците произлизат от илирите. В книгата си "The Illyrians", авторът John Wilkes (1995) пише, че най-вероятно албанците имат произход, различен от илирския. Предложена е и хипотезата за небалкански, далечен (азиатски) произход на албанците.

3. В Италия албанците се наричат Arberishtja или Arberichte, в Гърция - Arvantis (Arvanite). В средновековна България (XIII-ти век) територията, населена с албанци (шкиптари) е записвана като Арбанашка земя. От общата основа на тези думи е образувано международно известното название на днешните албанци. Това име сигурно идва от названието на долината Арбанон (Arbanon), намираща се по течението на днешната река Shkumbi в района на град Драч. През античността в същия район е живеело илирско племе с подобно название - "албани", чието название сигурно е предадено на долината. Най-ранното споменаване на това племе е от II век пр. н.е. в "История на света", написана от Полибий (History of the World, Polybius), където се говори за град, наречен Арбон и разположен в днешна средна Албания. Неговото илирско население е наречено Арбани и Арбанити (Arbanios and Arbanitai). В I век след н.е. Плиний споменава илирското племе Олбоненси (Olbonense). Във II век след н.е. Птолемей, географ и астроном от Александия, чертае карта на Илирия, в която е отбелязан град Албанополис (Albanopolis), североизточно от град Драч, и споменава, че около този град живее илирското племе Албани (Albanoi).

Веднага трябва да се отбележи, че всички тези документи и названия се отнасят изрично за илири или илирско племе, което най-вероятно няма нищо общо с днешните албанци. В действителност, между последното споменаване на първични (неелинизирани и нелатинизирани) илири и първото споменаване за днешните албанци има времева разлика от около 10 века. През това време античните илири са претопени от гърците и впоследствие частично унищожени от варварските нашествия (готи, хуни, вандали, славяни, авари, кутригури). Накрая са се появили днешните албанци - шкиптарите. За пръв път византийската принцеса Анна Комнина, пишейки за войните на баща си Алексий Комнин (1081-1118) с норманите, упоменава днешните шкиптари. Тя ги нарича с името Arbanitai или Arbanon за да подчертае, че това шкиптарско население живее в долината, която носи древното название Арбанон (Arbanon). Разбира се, няма нищо общо между това ново население и древното население, което е дало названието на долината (по същия начин първите българи отсам Дунава са наречени мизи). В последствие, това чисто локално прозвище прераства в название на един нов народ (и нас щяха да ни наричат днес мизи, ако си нямахме средновековна държава с нашо название).

Въпросният район на долината Шкумби (Арбанон) е част от Първата българска държава в продължение на 150 години и се нарича Котокия или Кутмичевица, български названия с неясно значение (Фиг. 2). В град административния център на областта, град Девол, е действал първият български университет - Книжовната школа на св. Климент Охридски ((886-893 г.), където са обучени на писмен български около 3500 ученици, което вероятно e над 10% от младите хора в областта. В голямото книжовно наследство на тази школа никъде не става дума нито за илири, които отдавна са забравени, нито за албанци (шкиптари), които още не са се появили!

14t3qx5.gif

Фиг. 2. Предполагаеми граници на раннобългарската историческа област Кутмичевица (Котокия). Център на областта е град Девол, докато Бялград (Велика, дн. Берат) е важен религиозен център. Със жълто-черни точки е показана историческата област Арбанон, обиталище на илирското племе арванити. Град Дуръс е историческият Драч, плътно заселен с кутригури според исторически данни и хроники.

Албанците наричат езика си Shqip или Shqipлri, а себе си шкип или шкиптари (Shqip, Shqipetar, Shqiptar). Това самоназвание е записано за пръв път през 14 век. Някои предполагат, че първоначално то е било само фамилно име. Други свързват това название с албанската дума shqiponje (орел) и се аргументират с това, че двуглавия орел (византийски знак) е герб на съвременна Албания. Най-вероятна обаче е хипотезата на Demiraj [shaban Demiraj. Prejardhia e shqiptarлve nлn dritлn e dлshmive tл giuhлs shqipe (Произходът на албанците от гледна точка на албанските езикови доказателства). Shkenca, 1999, p. 194], който отбелязва, че на албански sqip означава "ясен, разбираем", от тук shqiptar - човек, чийто език е разбираем.

4. Българският учен Иван Дуриданов [Duridanov, Ivan. "The Language of the Thracians", (Езикът на траките, Наука и изкуство, София, 1976] забелязва, че албанските названия за морски и риболовни термини са от чужд произход, от което заключава, че протоалбанците са живяли далеч от морето. Според него протоалбанците не са илири, защото илирите от хилядолетия живеят по брега на Адриатическо море и са известни като отлични мореплаватели, а дардани. В действителност дарданите са също илирско племе и те би трябвало да "разбират" илирския език, включително и неговите морски термини. Втора хипотеза за произхода на протоалбанците е предложена от българския специалист по сравнително езикознание В. Георгиев. Той подразделя палеобалканските езици на няколко близко-родствени езикови общности: илиро-македонска, гръцка, фригийско-арменска, тракийско-пеласгийска и дако-мизийска [Георгиев В. И. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. М., 1958. С. 143]. Поради робуване на представата за палеобалканския произход на днешните албанци и невъзможността те да се причислят към илирите (включително и дарданите), В. Георгиев причислява протоалбанците в групата на дако-мизийците. Т.е според него протоалбанците идват от района на Долния Дунав.

Включването на албанския език към групата на дако-мизийския език също е проблематично, защото в периода IV – V век потомците на балканските илири, дардани, даки и мизи вече са били частично или изцяло латинизирани. Как при това владимир-георгиевите ”протоалбанци” са се опазили съвършено ”чисти” от латинското езиково влияние е пълна мистерия, освен ако може би са живеели постоянно в пещери.

5. Автохтонната теория се атакува и от още един, неезиков аргумент. Илирите в района на днешна Албания са посрешнали римските завоеватели не като стадно население, а като поданици на царство с наследствена монархия. Това илирско царство е водило повече от 100-годишна война, преди да бъде победено. От тук заключаваме, че илирите са били добре осъзнати и организирани като държавна общност още преди новата ера. Как тогава да си обясним факта, че албанците, ако са техни потомци, се изявяват като народ с претенции за държавност или поне автономия едва след XII-ти век. Къде се губи тяхното народностно съзнание и култура на държавнотворчески народ в продължение на 12 века? При съвременните албанци липсва исторически спомен за времето преди XII - XIII-ти век. Теорията за автохтонния произход на албанците прилича на хипотезата, че малка част от одриските траки се е съхранила напълно интактна, примерно някъде из горите на Родопите и някъде към XII-век изведнаж се пробужда за свобода и собствена държавност! Ами през това време никой ли не им е искал данъци, никой ли не ги е набирал за войници, никой ли не ги е християнизирал, никой ли не ги е научил на занаяти, на нови храни, дрехи, оръжия? Що за идиоти биха станали тези нещастници след 12 века изолация и изведнаж - искаме държава, и ние имаме език, музика, култура?

5. Албанския език, заедно с българския и румънския притежават някои общи особености, което ги обединява в т.н. ”балкански езиков съюз” (Прабългарите и балканския езиков съюз). Най-важните от тези особености са наличието на задпоставен определителен член, наличието на гласния звук ”ъ” (древния индоевропейски звук шва - shwa), липса на инфинитив, стремеж към аналитизъм до пълна загуба на падежите и др. Например, на албански „бук” = хляб; „бука” = хлябът, хляба. Това донякъде сбижава албанския и румънския и налива вода в мелницата на тези, които считат албанския за наследник на местен трако-илирийски диалект. Това би било вярно, но ако се забрави за съществуването на българския (и неговия македонски диалект). А както беше показано (Прабългарите и балканския езиков съюз), българския (и македонския му диалект) е всъщност водещ и най-типичен език от балканския езиков съюз, носител (и вероятно генератор) на всичките му особености без изключения. Съгласно най-последната обоснована представа на учените, балканския езиков съюз е започнал да функционира не по-рано от VIII–ми век (когато идват прабългарите!!). И това се обяснява с мощното влияние на говоримия (извън това на по-късния писмен) език на Първото българско царство върху 2/3 от територията на тогавашния Балкански полуостров. Не случайно, езиковата територия на днешните албански и румънски езици влизат в границите на тогавашната българска държава и което е по-важно, влизат изцяло и частично в землището, върху което се създава средновековната българска народност [Димитър Ангелов. Образуване на българската народност. Наука и изкуство, ”Векове”, София, 1971].

6. В албанския има много късни заемки от гръцки, български и османо-турски, което се обяснява като следствие от известните исторически контакти на средновековните албанци с носителите на съответния език. Това, което е чудно и необяснимо е, че албанците са ”заимствали” твърде много персийски думи от лексиката на османо-турците.

Както е известно, първоначално официалният език на Османската империя е персийския. След това персийският език се замества с т.н. османо-турски. Поради мюсюлманската религия на османските турци, в техния език непрекъснато навлизат арабски думи. По тези причини, когато османските турци достигат землището на албанците, техният тюркски език е наситен с множество арабизми и персизми. Естествено, албанците заимстват множество думи от техния език, сред които тюркски, арабски и персийски. Прави впечатление обаче, че сред заемките има непропорционално много персийски думи.

Тази селективност при заемането на персийски думи в албанския досега не е обяснена. А защо персийските думи в албанския език да не бъдат негови собствени, пред-османотурски думи? Не случайно, най-близък до албанския е арменския език, за който се смята, че е образуван от смесването на местен ирански език (скито-сарматски) с езика на тракийски изселници от Балканите.

7. В албанския език липсват ранно-тюркски заемки, но присъстват множеството български думи, значителна част от които се считат за прабългарски (ирански). По-долу са представени част от тези думи, записани от руския етнолог А. Селищев [3] в началото на XX-ти век в Албания. В посочените албански думи л се чете като "Ъ".

kuts, kut, kute, k`ene – куче. Съответства на българаската неславянска дума "куче", която има прабългарски, индо-

ирански произход: авестийски kuti, хинду-урду kuta, согдийски kwty, ягнобски kud, хуфски, рушански kid, kud,

сариколски, искашимски kud, шугнански kut, язгулемски k`od, сангличи kod, кховарски keni, нуристански kua,

осетински kuжdz, kuжdzme, qжwdyn, пущунски kutraj, талишки kūtile – куче. /VS-ETD/,/IED/ В тох./б/ ku, kuwa, kuсiye [Ж. Войников].

kerpe – кърпа (АС-СНА, стр.174). Съответства на българската неславянска дума "кърпа" – парче плат с индо-ирански

произход. Като производно на общоиранското ker – отрязвам, може да се посочи ваханското, искашимското,

сариколското kэrpa – памучно одяло. /ПД-ЕАКБ,стр.103/ В таджикски kurpa – памучно одяло. /DRT/ Навлязло е в

таджикски. В санскрит karpaţa, палийски kappaţam, пракритски kappаda, пущунски и хинди-урду kapra, непалски

kapar, кашмирски khāpara – тъкан. [Ж. Войников].

stopan - стопанин (прабългарска, източно-иранска дума)

buyar, bular (buyaresha)- болярин (болярша) (прабългарска дума)

Golem - средновековен феодал, благородник в Южна Албания. В италианските средновековни документи е отбелязано

че албанските владетели се наричали с прозвището Γουλάμος, Golem, преведено като Grande. Селишчев

отбелязва че голем/голям е широко разпространен и като топоним в Южна Албания. Дори в Пелопонес

съществува село Γχολέμιον. Думата "голям" има източноирански произход (АС-СНА, стр. 266-267) [Ж. Войников].

sop – хълм. Съответства на старобългарската (иранска) дума съпъ – хълм. Сравни осетинското kъupp, cъupp – връх,

хълм, връх на главата, теме, в талишки sкpe, персийски kūp - връх, хълм [Ж. Войников]. Според А.Селишчев в

Средна и Североизточна Албания се среща топонима Жепа, в Южна Албания – с. Жепова, свързани с високи и

планински места. Топонимите се срещат сред териториите, богати на старобългарски названия.

koftšek – стенен долап за съхранение на хляба. Селишчев счита, че тази дума е заемка от старобългарски,

където има дума ковчегъ – съндък. Този дума е заета и в много славянски езици, но не е славянска.

zid -зид, стена

chetta – род, чета

chuke – чука, чукар, планински връх. На санскрит sikhara означава връх (sik) в планината (hаra).

chuk – чук

Sara godina - в Елбасан и околността това е новогодишен поздрав на местните албанци, което отговаря на българското

- Сурва година.

zakon - навик, обичай, начин. Сравни със стблг. "закон", заимствано във всички славянски езици и в гръцки.

metške – мечка. Според А. Селищев е старобългарска заемка. (АС-СНА, стр.185). Българската неславянска дума мечка

е изместила почти изцяло славянското медведь. Заета според Б.Цонев в унгарски като macko – мечка (БЦ-

ИБЕ-2,стр.165).

galige – езеро, блато. Смята се за старобългарска заемка (СМ-ИС стр.188). Обаче арабския пътешественик Ибн-Фадлан, оставил най-пълното

описание на Волжка България от 922 г., съобщава, че при волжските българи халиче – означава "езеро", което е много близко до албанското

galige.

Štek, štegu – вървя, преминавам, пътувам [Б. Цонев - ИБЕ-2, стр. 172] –бълг. щъкам с източно-ирански произход: авестийски sac, šāti, средноперсийски

sc, sаz, партянски s`x – преминавам, крача, осетински sakъex –крачка.

Biser - бисер (прабълг. дума) [С. Младенов -ИС, стр. 41-58]

Buburike – бъбрек,явна българска заемка с прабълг. произход [Ст. Младенов - ИС, стр. 41-58]

Vikas – викам, казвам - българска заемка с авестийски произход [АС-СНА, стр. 192]

Към тях можем да добавим и още съвременни албански думи (находка на автора), които са пълни аналози на доказано прабългарски или ирано-сарматски думи:

katund – село. Съвпада с българското ”катун”,произхождащо от иранското kat – дом, селище, село, град. Ц. Степанов

свързва старобългарското понятие "катун" със согдийското kate, kata – дом, къща, стая. (ЦС-СБ,стр.123). В

согдийски kat – селище, град.

pallл – меч. Съвпада със старобългарското ”палеш” – меч, което има санскритска етимология – на санскрит pales -

режещ.

kuvend – събрание, събор, родов съвет, парламент. В ранна езическа България е съществувал особен орган на

общонародна власт – общонародно събрание, наречен ”кувент” на езика на прабългарите. Никой не знае от

къде идва тази прабългарска дума! Ето, обаче, че тя е запазена при албанците. Нещо повече, при тях тя не е

изолирана дума, а основа на глагола kuvendoy - разговарям (unл kuvendoy - аз разговарям; ti, ai, ajo kuvendon -

ти, той, то разговаря и т.н. ). Кuvend значи "разговор" или "говорилня" или по италиански "parlament". Сранни

хора са тези прабългари, ние ги мислим за хунски диваци, пък те знаят италиански! На всичко отгоре, 1000

години преди демокрацията си имат парламент!

xhepi (джепи) - джоб. Странна и оригинална българска дума със санскритски произход.

thikл (тхикъ)- нож, чекия (джобно ножче). Българска дума с древно индо-ирански произход. Днес се употребява от Индия до Иран.

zog – птица. Според П. Добрев в памирските езици с подобни думи се наричат птиците, от където идва едно от

названията на старобългарските букви – буквата ”ци”.

enite – четвъртък. На езика на прабългарите планетата Юпитер се нарича Анишър (Аншар при асирийците и

вавилонците). Съответно, денят четвъртък носи неговото име [Названия на прабългарските богове-

планети].

Nлnл - майка. Сравни с българското диалектно „нана” – майка, което има общоирански и особено памирски,

следователно прабългарски аналогии.

madh – голям. Сравни с българското „маса” – голямо количество, което има сарматски произход (massageti- големи,

велики гети).

miždhуm – заплата. На старобългарски „мизда” – възнаграждение. Има арийско-авестийски произход, на авестийски

mı̄̆ždəm, на санскрит mīḍhбm – заплата.

pнbՙonti – те пият вода. Българския глагол „пия” има ирански произход. На санскрит pнbanti – пия.

si (zezё ) - черен. Древна сарматска дума (Šaw – черен), от която идва съвременната българска дума "сив". В езика на

аланите syāv, syuvāg, syāvak, syv, syuvg, syvak – черен. Според Турчанинов šyo е по-старата аланска форма, от

която идва съвременната осетинска (иронска) дума syo – черен [Ж. Войников].

čupa – момиче (АС-СНА, стр. 56), зupkё - мома, момиче. Съответства на българската диалектна дума "чупе" -

момиче. това е прабългаска дума, сродна на чувашкото sъpъ, язгулемското zaif - – жена, момиче.

Dos – свиня. Сравни с прабългарския календарен термин ДОКС – глиган.

flas - говоря. Сравни с българското ПЛЕЩЯ, ПЛЕСНАТ в устата!!!

brekё -гащи, панталони. Сравни с българското ВРЕКИ – чувал (Кюстендилско) и ВРЕКЕЛ, ВРЕЩА, ВРЕЩЕ, ВРЕТИЩЕ,

ВРЕШЧА, ВРЕКЯ – торба, чувал, конопен чувал. ВРЕКИ - чували, ВРЕЧИ -торби [Диалектни думи от сборника

БЪЛГАРСКО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО. 12 тома. София. 1970 год.; Стефан Илчев и др. Речник на редки, остарели

и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. Под ред. на Ст. Илчев. Изд. на БАН. София. 1974; Сборникъ

отъ български народни умотворения, кн. VIII и IX, 1892, 1894. София, Печатница на „Либералний Клубъ”; Кузман

А. Шапкарев, Сборник от български народни умотворения в 4 тома. Том IV, Български приказки и вярвания, ред.

Ст. Стойкова, София, 1973].

njerлzor, njeriut - човек (от авестийското nar,nair - човек, мъж), сравни българското "нерез"

strehoj - къща, сравни българското "стряха"

dru - гора,дърво. Сравни с авестийското dru - дърво

kala - крепост. сравни с общоиранското kalе - крепост (на турско-арабски "хисар")

ngrлna - храна, типично българска дума с памирски корени (л се чете "Ъ").

barishte - билка. Като се вземе пред вид сарматската трансформация "Р -Л" се вижда, че албанската дума има същата

основа, както прабългарската.

zapana – стопанин, собственик. Сравни с прабългарската титла жупан

korδ-a – меч. Според Ст. Младенов, това е заемка от старобългарски, където е имало дума корда, коръда - меч с

ирански произход. Заета в много славянски езици.

kбtš - тъкач. Смята се за старобългарска заемка.

kertšmar – кръчмар. Старобългарска заемка, производна на иранската дума "кърчаг" - стомна, делва.

kerš - хълм [Ж. Войников]. Смята се за заемка от старобългарски, където е имало дума кършъ, крътъ – скала. /БЦ-

ЕАКБ-2,стр.40/. Заета в много славянски езици. Албанския топоним Кършова имакедонското Крушево (по-ранното

Кършово) са неини производни. Един от кварталите на Пловдив се нарича Кършака. За Фасмер, етимологията на

кършъ, крътъ – скала е неизвестна. Откриваме я в осетински, където kъrš (кърш) означава хребет. Заета в

абхазки kiriš – хребет, кабардински kъiūыrš, абазински kъiūыrč – скалиста планина. /АШ-ЭСАЯ-1,стр. 236/ Също в

хинди-урду khajūrā – хребет. А това показва безспорния, прабългарски произход на кърш.

varg, veriga - верига (СМ-ИС,стр.41-58). Българското верига явно е прабългарска дума с ясни тохаро-осетински

аналози: в осетински uжrdжg, uжrdжx, кюрдски weirs, пущунски vāx, талишки vās, памирски vax, язгулемски vкh,

рушански, хуфски vāx, сариколски vыh – верига, шнур, ремък.

gugugce - гугутка. По румънски gugugstiuca – гугутка. Това са явни старобългарски заемки. П. Добрев основателно

свързва българското "гугутка" с памирските gugugštuka, guguraka – див гълъб, което показва прабългарския

произход на тази неславянска дума.

matca, mačok – котка, котарак. /БЦ-ИБЕ-2, стр.30/,/СМ-ИС, стр.41-58/. Съответства на българската неславянска дума

мачка, маца – котка. Шафарик посочва словашкото mačka – котка, като старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-1,

стр. 52/. Заето в сръбски мачка, хърватски, словенски mačka, унгарски macska, румънски maţa – маца, котка.

Думата е открита като реликт от езика на Алцековите българи, мошке, моске – котка, навлязла в съвр.

италиански като miсcho – котарак (ВД-ИБ), което доказва нейния прабългарски произход.

mace (чете се "маце")- котка. Сравни със старинното българско "мачка, маца, маце" - котка, коте.

berr -овца. Коренната гласна в някои форми се променя от е в а (например bari ‘овчар’). Сравни със старобългарското

БАРАН - овен, заимствано в руски и българското диалектно "баранка" - овца. Също сравни с българското БАЧИЯ -

сдружение от овчари - собственици [Григор Рашов. Социална организация на традиционната българска бачия в

Западна Стара планина. Българска етнология, 1983, № 3, с. 23-34].

bлrxollл - пържола. Отглаголно съществително, образувано от глагола "пържа" с помощта на прабългарския суфикс "-ул".

В старобългарския език този глагол е съществувал като ПЪРЖИТИ (да пържа) и най-вероятно е

донесен от прабългарите, понеже подобен глагол е съществувал в санскрит bhr-jjaāti (да пържа) и в

персийски barštan (да пържа).

patл - патка, патица. Тази дума е оригинална за повечето ирански езици и най-вероятно е донесена от прабългарите.

Към тях могат да се добавят и албански изоглоси на старинни, оригинални български думи с неславянски произход:

giлrл (чете се джър) - широк (сравни зера - област при прабългарите)

pluhur -прах (забележете сарматската трансформация Р - Л и старинният български суфикс - УР)

skarл - скара

cadлr - чадър (оригинална българска, неславянска дума)

palл - двойка предмети, старобългарски "пара"(сарматска Р-Л трансформация), от турски "чифт"

pelenл - пелена

porosis - поръчвам

kukull - кукла (някои я смятат за новогръцка заемка, но е възможно да е българска заемка в новогръцки)

gjobл (чете се джоб) - глоба

magar – магаре. Смята се, че тази албанска дума може да е заемка от готите, при които marh – кон. Явно обаче

авторите на тази хипотеза не знаят, че magar – магаре е българо-албански изоглос.

kopsл - копче

zonjл - госпожа. Подобна чужда дума има и в унгарския език - asszony (асжони) – принцеса, буквално ”благородна жена".

Обяснението на тази фраза идва от източноиранските думи aors, ass (бял, брагороден) и zhen (жена). От aors, ass произлиза и

етническото название на българо-аланските жители в района на Кубан и река Дон – АСИ или ЯСИ (благородни). Унгарската

дума се счита за заемка от езика на аланите, което значи и от езика на прабългарите.

lepjete -лапад (киселец). Този българо-албански изоглос се смята за остатък от най-старото, прединдоевропейско население на

Балканския полуостров (заедно с албанските думи mal-планина, hardhi - лоза, shege - нар, vene/vere-вино). Но дали е така?

mal - планина. Сравни българското Мальовица (връх в Рила, 2729 м), Малешевска планина в Източна Македония. Според Йордан

Иванов основата mal може да е трако-илирийска. Обаче думата за планина при траките не е "мал", а "атон" и "пер" (сравни

Атонски полуостров, Перелик, Персенк, Перперек, Пелистер).

tл pime - да пийме

kaзurrela - кичур, къдрица

kerpudhe - гъба (сравни българското "пърхутка" - вид гъба)

pulл - пиле

midhл - мида

rrepл - ряпа

presh - праз

qepл (чепъ) - лук (сравни с българското "чепка")

qeras (черас) - черпя

goxha (годжа) - висок. При българите в Румъния се среща църковната титла "гаджа" - светско лице, което има силно влияние върху

църквата. Често срещано е и българското фимилно име Гаджев, Гаджева. Тези неясни български думи могат да се обяснят като

производни на българо-албанския изоглос "годжа" - висок (преносно "влиятелен, високопоставен"), като българската дума явно е

изчезнала или забравена.

trupi - тяло на човек. Сравни с българското "труп" = "тяло".

buza - устна. Сравни с българското "буза".

asht - кости. Сравни с прабългарското ASO, АЗ, ЗОВЪ - "пепел от кремация на кости"

shikimi- зрение (shikoj -гледай) - сравни с българското жаргонно "скивай - гледай"

oborr - двор. Сравни с българското "обор" - стопанска постройка в двора на къщата.

Всички автори, когато изброяват наличните прабългаризми в албанския език ги обясняват като ранни заемки в посока от мощната в миналото българска държава към малкото на брой присъединени местни жители на албанските планини. Според официалната (все още некоригирана) историческа версия, прабългарите са били едно малко племе на Балканите, живяло главно по Долния Дунав. Как тогава те са оставили толкова много думи в албанския език, след като албанците живеят на другия край на полуострова? Големият брой на тези прабългаризми в албанския и тяхното значение като ключови думи (berr - овца; dos - свиня; katund - село, селище; njerлzor - човек; ngrлna - храна; barishte -билка; kuvend – говорилня, събрание; zog – птица; enite – четвъртък, бог Анишър-Янкул-Юпитер, xhepi - джоб, thikл - нож, чекия и т.н.) показва, че тези албански прабългаризми могат и да не са заемки от ранните прабългари (на всичкото отгоре и при липсата на пряк контакт), а коренни албански думи. Т.е. те могат да са албано-прабългарски изоглоси, ако допуснем, че автохтонната теория не е в сила. Спрямо масата на тези думи, количеството на съхранените в албанския език първоилирийски думи е незначителен и направо бледнее. Защо тогава да смятаме албанците за наследници на илирите?

В същност, ако допуснем че изброените по-горе морфологично и семантично подобни думи в албанския и българския (а те са само малка част от действителния общ брой) са резултат на езиково влияние на българския над староалбанския, то какво да кажем за основното положение на автохтонната теория, че стария илирски език се е съхранил поради крайната му консервативност и изолираност от старогръцкия и латинския? Ако за 200 години албанския се е напълнил с българизми и прабългаризми, то какво да кажем за 500 - годишното господство на римляните и 400 годишното владичество на византийците над илирите. Съвременния албански трябва да бъка от старогърцизми и романизми! Защо стороалбанският е бил толкова отворен към българския и е приел толкова българизми, а е бил невероятно консервативен спрямо старогръцкия и латинския? Ако следваме тази (всъщност лъжлива!) логика ще излезе, че езикът на българите и прабългарите е бил много по-културен от този на елините и римляните! С известно неудоволствие трябва да признаем, че това не е било така. Обяснението за това, защо в албанския има крайна оскъдица откъм думи на автохтонните езици е същото, каквото е и за липсата на тракизми в съвременния български - просто няма пряка етническа и езикова приемственост между новото и старото население на тези места. Ясно е, че автохтонната (балканска) хипотеза за произхода на шкиптарите не предлага научни аргументи и задгърбва научните факти и възражения - тя просто те задължава, иска да вярваш в нея! Съжалявам, въпреки че твърде много хора вярват в тази небивалица, аз не мога.

Нещо повече! Добре извесно е, че лексикалния състав на един език е много по-силно подложен на промяна, отколкото неговите синтактически правила, които по принцип са силно консервативни форми. Ако лексиката на албанския се е изменила драматично от контакта с ранния български, то как да си обясним наличието на индоирански граматични правила в съвременния албански? Такива правила не могат да дойдат от гръцкия, латинския или славянския, защото там ги няма! Например:

Множествено число в албанския се образува с добавяне на съгласната „т”, както в древните източно-ирански езици, скитски, сарматски, сакски, согдийски!!

Пример: udha (път)- udhat (пътища).

В албанския език се използва старинният санскрито-авестийски суфикс за образуване на деятелни имена "-тар, тор, тур", който е характерен и за езика на прабългарите (сравни прабългарските "багатур", "мижитурка", "баратор", както и по-късните "главатар", "технитар", "мечкадар", вероятно и "трубадур"- тръбач, музикант)!! Например: Shqip (албанец, разбираем) - Shqiptar (албанец, разбираем); kлpucл (обувка) - kлpucitar (обущар); mish (месо) - mishtor (месар); udha (път) - udhatar (пътник); kлndon (пея)- kлngлtar (певец); shkruan (пише) -shkrimtar (писател); treg (търг ! българизъм) -tregtar (търговец); arke (каса)- arkлtar (касиер); gjhл (лов) - gjahtar (ловец); logari (сметка) - logaritar (счетоводител). Към тези примери могат да се добавят и punлtar - работник, besimtar - вярващ, zdrukthлtar - дърводелец, peshkatar - рибар и др.

Много важен аргумент в полза на иранския характер на албанския език е наличието в ранния и днешен албански на граматична конструкция, подобна на ирански изафет!! Иранските езици притежават характерна синтактична конструкция, известна като ирански изафет. Той представлява две последователни думи, свързани със съюза ”и” (широко ”е”). Първата е съществително име, а следващата дума определя характерна черта на първата. Например, на персийски: Дешт-и-Кипчак (Кипчакска степ), rжng-e-roshжn (ярък цвят). Албанските изрази libлr e badhл (бяла книга); Стани–и–мизъс (Станю мизиецът); Formula e Pagлzimit" („Баптиска формула” – название на най-старата книга на албански език от 1462 г.), Drini i si (Черни Дрин), Republika e Skipлrisл (Албанска република), gotл e madhл (голяма чаша), pompa e benzinлs (бензинова помпа) и т.н са типични примери на синтактична конструкция, идентична с иранския изафет. Такъв ирански изафет е съществувал и в езика на прабългарите, за което свидетелстват данните от прабългарски надгробни паметници [Два надписа от село Гарван, Силистренско и Плиска].

В албанския език се използва старинният индо-европейски суфикс "-ash"за образуване на прилагателни имена, който е типичен за съвременните индо-арийски езици, а също и за германските езици. Следи от този суфикс има и в българския език, но той напълно липсва в гръцкия език и при славянските езици. Няма данни този суфикс да е присъствал в езика на македоните и илирите. В албанския обаче го има, например:

burrл (мъж) - burrash (мъжски)

fлmijл (дете) - fлmijлsh (детски)

kukull (кукла) - kukullash (нещо, което е характерно за куклите, кукленски)

kepucл (обувка) - kepucлsh (нещо, което е характерно за обувките)

begatsh - богат човек, богаташ (българизъм)

В българския език се срещат само остатъци от този неславянски суфикс, например: богат - богаташ, торба - торбеш (название на богомилите - кудугери); мург-мургав (черен) - Мургаш (Черен връх), малък - Малешко, гол - голешар. До скоро суфиксът "– аш" (-уш) е бил мощно средство за образуване на лични имена в именната система на българите [Йордан Заимов. Български именник. Изд. къща Анимар. 2004 ]. Например: Цаню - Цануш, Наню - Нануш, Маню - Мануш, Добри - Добруш, Каро -Каруш, Карушко и т.н.

Изказаната по-горе хипотеза за небалканския произход на шкиптарите може да обясни и следните два езикови факта, които са абсолютно несъвместими с автохтонната балканска хипотеза.

1. Установено е, че езикът на илирите е от групата сатем (тук влизат езиците на траките, протославяните, балтите, индо-иранците), докато съвременният албански (шкиптарски) език е от групата кентум (тук влизат езиците на келтите, германците, италите, гърците и анатолийските народи). Смята се, че в края на бронзовата епоха групата сатем се е врязала и изтласкала групата кентум от района на Източна и Югоизточна Европа. Няма как илирийският език сатем да се е превърнал в последствие в език кентум, освен ако самите илирийци не са заместени от нов народ, говорещ на език кентум, например езика на кутригурите.

2. В Европа има две групи от народи, в чийто езици се е запазил един прастар начин на броене с основа числото 20. Тази прастара двадесетична бройна система се е съхранила само в Западна Европа при някои от наследниците на келтските езици (френски, английски), както и при албанците (шкиптарите). Например на френски vingts e 20, quatre-vingts (4x20) e 80, в старофренски е имало quinze-vingts (15 х 20) или 300. На английски score означава 20, но също и "резка, белег, драскотина, белег, отбелязвам, сметка, резултат". Това препраща към много стара практика: да се брои по двайсет, като се правят резки на групи по 20. Една резка - 20, две резки - 2 х 20, т.е 40. Точно такова е положението в албански, където 20 е zet, а 40 - dizet (2 х 20). В староалбански език, запазен у арбешите (заселени в Южна Италия и Пелопонес - виж. фиг.1), 60 е гласяло "три-двайсет", 80 - "четири-двайсет".

За отбелязване е, че албанският е единствения балкански и източно-европейски език, запазил двайсетичната бройна система. Произходът на думата zet (20) според Демирай бил неясен [shaban Demiraj, Prejardha ... op. cit., p. 43]. Защо да е неясен, напротив, твърде е ясен! В българския език сходната дума "чет" означава "брой" - сравни: "чет нямат = брой нямат", "те нямат нито чет, нито брой", "безчет = безброй" и т.н. Освен това в средновековна България и доскоро е използвана спомената по-горе техника на записване на дългове с помощта на две еднакви дъски, тесни и дълги по около един метър. В присъствие на длъжника заемодателят е отбелязвал еднакви черти по двете дъски, съответстващи на взетия заем или оставащия дълг или заплата. Едната дъска оставала при длъжника, другата при заемодателя за нуждите на бъдещото разплащане. На български дъските се наричали "четеле". Това название е образувано от морфемата "чет" + (прабългарския) суфикс "ел". Основата "чет" означава "брой, резултат, резка, белег" и отговаря на албанското zet и английското score. Нещо повече, същата техника и същото название - chetele, са използвани и в Персия, където същата дума "чет" означава "чета, броя, отбелязвам"! Езикът на кутригурите, развил се в контактната зона между най-източните келти и най-западните иранци (Северното Причерноморие) може да възприеме както елементи от келтската култура (двайсетична бройна система, кентум системата), така и използването на дъски - четеле с названия на основата на иранските езици. Това именно сближава шкиптарския език с българския.

Наличието в съвременния албански на посочените по-горе специфични за иранските езици и санскрит синтактични норми говори за вливането на мощен ирански етнически и езиков субстрат в съвременната албанска нация. Този ирански субстрат не може да дойде от латинизираното или погърчено автохтонно балканско население. Такъв субстрат може да дойде от Северното Причерноморие, земята на ранните келти, скити и сармати.

Горните обстоятелства силно подкрепят алтернативната хипотеза за неавтохтонния, небалкански произход на първите албанци. Ранните албанци би трябвало да бъдат население, дошло извън пределите на Римската и по-късната Византийска империя. Пред вид на наличието на типично ирански граматични конструкции, на много иранизми (персизми) и прабългаризми в албанския, ядрото на протоалбанците изглежда да е някакво скитско или скито-сарматско племе. Идвайки в бившите илирски планини, първите протоалбански пришълци са заварили едно силно разредено, силно гърцизирано или латинизирано местно население и след като са го претопили, са дали начало на бъдещия албански етнос. От претопеното автохтонно население може да са дошли и малкото на брой трако-илирийски думи в албанския. Какво може да бъде това скито-сарматско племе, родствено на прабългарите, което да се е заселило в илирските планини след унищожаването и/или прогонването на местното население?

Ако се съди по ранното българско название Кутмичевица или Котокия на района на река Shkumbi, тези скито-сармати може да са част от известните кутригури (котраги), скито-сарматско племе асоциирано към Стара Велика България племе, родствено на прабългарите. Историческите данни силно подкрепят тази възможност, защото от края на V-ти век (493 г.) насетне започват масирани нашествия и заселвания на склавини и кутригури (погрешно наричани българи), което променя етническата картина на балканските предели на Византия. Всъщност, първите българи се появяват на Балканите с идването на Аспарух (областта Онгъл) и брат му Кубер (Керамисийското поле) едва през 680 г. Дотогава, в продължение на около 200 години кутригури и склавини заселват земите на европейска Византия.

През 493, 499 и 502 г. войска от кутригури напада византийските области Тракия и Илирик. През 499 г. в битка при река Цурта (Илирия) кутригурите побеждават византийската войска. Хронистът Комес Марцелин отбелязва: ”Така там погина илирийската военна мощ” [Marcellinus Comes. Chronicon, p. 95; Iordanes. Romana, p. 46 = ЛИБИ, 1, с. 313, 332].

Около 515 г. кутригурите нахлуват в диоцеза Илирик и го опустошават, като разгромяват противопоставилите им се византийски отряди.

През 540 г. кутригурите отново навлизат във византийските предели на Балканския полуостров. В Илирик те успяват да превземат 32 крепости. За пръв път те използват обсадна техника. Непосредствено след това Юстиниан I успял да привлече антите (утигурите) като федерати на империята за борба срещу кутригурсите нападения.

През 551 г. 12-хилядна войска на кутригурите начело с Хиниалон тръгва в помощ на гепидите, но след неразбирателство с тях напада Илирик и Тракия. Тогава Юстиниан I убедил утигурите, начело със Сандилх, да нападнат землището на кутригурите. Кутригурската войска била принудена да се завърне. Нападението на утигурите принудило една част от кутригурите, около 2000 войни заедно със семействата си, начело със Синион да помолят императора да се заселят във Византия. Въпреки започналата война с утигурите, през зимата на 558-559 г. огромна войска от кутригури, водени от Заберган и склавини, използвайки замръзването на Дунава, нахлули във вътрешността на полуострова. Част от тях тръгнала на югозапад и достигнала до същинска Гърция. Византийската дипломация отново убедила утигурите да нападнат кутригурите. Сандилх нападнал и опустошил селищата на кутригурите, след което пресрешнал връщащите се кутригурски войски на Заберган и им нанесъл тежко поражение. Войната между кутригури и утигури принудила кутригурите да прекратят нападенията си срещу Византия, като последното е през 562 г.

Менандър Протектор съобщава, че в 568 г., по нареждане на аварския каган, 10 000 силна кутригурска армия разорява Далмация.

Подобно на склавините, част от кутригурите се заселвали трайно в земите на юг от Дунава. Първоначално най-плътни заселвания са станали в провинция Илирик, отдалечена и слабо защитена от централната власт в Цариград. Най-ранните (550 г.) и мощни заселвания на кутригури южно от Дунава са станали в посока към днешна Албания и Западна Македония (Котокия, Кутмичевица).

Най-плътно заселване на кутригури в Илирик обаче става след около 130 години след посочения период. В 558 г. на север от Кавказ се появяват аварите и веднага (558-562г.) започват съвместна война с кутригурите срещу утигурите [Menander. Fragmenta. С. 443 = ГИБИ, 2, с. 235]. След това аварите се изтеглят към Панония и увличат голяма част от кутригурите с тях. Заедно с кутригурите, аварите основават там Аварския каганат. Панонските кутригури (погрешно наричани българи) са съставлявали многоброен народ. В началото на втората половина на VII-ми век част от тези кутригури са увлечени от българите-оногхонтори на Кубер и се заселват в Керамисийското поле. След заселването на аспаруховите българи в Онгъла, това е второто по мащаб заселване на българи и кутригури. Потомците на Куберовите българи са днешните македонски българи, а потомците на кутригурите най-вероятно са днешните албанци.

Заселването на района на град Драч, прародината на днешните шкиптари (Арбанон, по-късно Кутмичевица, Котокия) с кутригури (наричани българи) е отразена и в много летописи. В един старинен летопис, открит в Русия, преселването на българите на Балканите е описано така: "Многочислени, дори безбройни, те (българите) изпълниха цялата земя дори до Драч (дн. Дуръс, виж. Фиг. 2), тъй като българите и персите и влъхвите са едно и също и всички те са на тази земя преселници" [Национална библиотека Кирил и Методий, 774]. В български летопис по този повод се казва: "Много же бесчсльни съще испълнишя сия стран Днав и она до Драча и далее" [Среднеболгарский перевод хроники Константина Манасии, София, 1988, 228-229]. В превод - "много, почти безчислени, те изпълниха отсамната страна на Дунава и отвъдната до Драч и по-нататък". Ясно се посочва, че районът на гр. Драч е заселен с българи (всъщност - кутригури, котраги). Понеже котрагите са федерати на Стара Велика България и поданици на бат Кубрат, съвсем правилно те се наричат българи, макар че етнически са само родствено на българите сарматско племе.

Археологическите находки в района на днешна Албания от VII век и по-късно показват, че преди Куберовите българи да населят Албания, там вече са живеели скито-сармати [5]. Преди българите, по тези места е присъствала една начална полиетническа култура, съдържаща местно население (траки, кутригури и анти), както и представители на Пенковската (Черняховска) култура (главно сармати, дошли от земите северно от Дунава) и ранни склавини. Техния брой непрекъснато е намалявал поради външните нашествия. С идването на прабългарите (всъщност котрагите) се появява етническа чиста култура, която след 660-та година се подсилва от идването на Куберовите българи. Тя успява да постави под свой контрол завареното етнически пъстро население, да го консолидира и да създаде условия за появата на една нова култура – тази на Дунавска България.

Не случайно районът на река Шкумба, родината на днешните албанци е наречен Котокия, Кутмичевица в Първото българско царство! Това е пряко указание за наличието на котраги, кутригури в него !!!

Възможно е и аварите (източноиранско племе - ефталити) да съставляват значителен субстрат на албанците, защото до идването на белохърватите в земите на Илирия, аварите са били основно население там. Всъщност, византийският император е поканил белохърватите да прогонят аварите от Илирия, поради непрекъснатите им набези в посока към Константинопол. Белохърватите пристигат, побеждават местните авари, част от аварите се изселват, други се асимилират в бъдещата хърватска нация. Възможно е част от аварите да са се заселили на юг в земите на днешна Албания при етнически родствените им кутригури, техни верни съюзници във войната им против утигурите и Византия.

Територията на днешна Албания и Косово са вкючени за значителен период от време в границите на Аварския каганат - държавно обединение на авари (обри - ефталити), българи-оногондори и котраги, която е заемала основно областите Панония и Срем, но за известен период е заемала и части от някогашните римски провинции Далмация, Превалитания, Дардания и Илирик. Или другояче казано, аварската държава е слизала от днешна Унгария на северозапад до днешна Албания на юг. За териториалния обхват на тази силна и мощна държава говорят много археологическите находки от Брестовец (Славония), Чобе на р. Босна, Плисков до Книн (Северна Далмация), Дунавско поле (Западна Херцеговина), Шудиково на р. Лим (Черна гора). Присъединяването на албанските земи към Аварската държава се подкрепя от документи, в които се отбелязват "Епископия Хунабия" в Албания и "Епископя Аварорум" в Черна гора. В района на днешна Албания са намерени и две изключително ценни археологически колекции с аварски произход - съкровището от с. Врап (открито през 1901 г. в хълмистата област Шара на 30 км югоизточно от Драч (Дуръс), днес в Metropolitan Museum of Arts, Ню Йорк) и това от гр. Ерсека (80 км южно от Охрид), показано на 14.12.1981 год. в галерия Sothebi Parke Bernet and Co. - Лондон.

За златните съкровища от Врап и Ерсека специалистите казват, че са "археологически находки от европейски ранг", които засега са единствените, съдържащи поясни гарнитури отляти от злато. Те са подробно изследвани и публикувани от световноизвестния немски археолог Йоахим Вернер. Заключението е, тези находки съдържат т. нар. "царски инсигнии", които има право да носи само владетелят. Техният стил сочи като място на производство и употреба Аварския каганат. Вернер изтъква, че съкровищниците на "аварски владетели" винаги са били "в непосредствена близост до кагана" и поради това Врап и Ерсека маркират централната област, от която владетелят управлявал. Възможно е това да е местно държавно обединение на прабългари, котраги и авари, което в началото е включено към Аварския каганат, а впоследствие към Първото българско царство [Милош СИДОРОВ. Съкровищата на премълчаваната българска държава ].

Обобщавайки казаното, може да се заключи, че има сериозни историографски, археологически, езикови и топонимни доказателства за да се предположи, че ядрото на днешните албанци не са потомци на опазило се от елинизиране и латинизиране илирско или трако-дакийско население, а представлява основно пришълци от скито-сарматски произход, най-вероятно кутригури (котраги) и остатъци от аварите.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ :

1. Hamp, E. P. "Albanian". Encyclopedia of Language and Linguistics. (Oxford, UK: Persamon Press) 1994: 66-67.

2. Mallory, J. P. and D. Q. Adams. "Albanian". Encyclopedia of Indo-European Culture. (London: Fitzroy Dearborn) 1997:9

3. Селищев 1931 - Селищев А.М. Славянское население в Албании. София: Македонск. науч. ин-т, 1931а.

4. Петър Добрев. История на българската държавност по най-старите царски и църковни летописи. ИКК Славика – РМ. София. 1995

5. Рашев Р. Българите през V-ти – VII –ми век. II-ро допълнено издание. София. 2004, стр. 184 – 185.

6. Ангелов Д. Образуване на българската народност. София. 1971

7. Ж. Войников. Произход на ранните българи. 2008. Танакра. (книга, в печат)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

(Радактирано от мен поради повторение на поста ми. Togarm ; Моля модераторите да изтрият това каре. Благодаря!)

Link to comment
Share on other sites

Ами давайте, както е тръгнало и шиптарите ще ги искарате прабългари, изобщо алтернативната "история" тук много е на мода!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ами давайте, както е тръгнало и шиптарите ще ги искарате прабългари, изобщо алтернативната "история" тук много е на мода!

:) Смятам, че наличието и на други мнения ще бъде ползотворно за една добра дискусия. Или греша?

Поздрави!

Link to comment
Share on other sites

Ни най-малко, по въпроса прочетете проф.Вейганд и книгата му "Етнография на Македония". Има я на сайта на Македонския научен институт. Просто това са въпроси отдавна изяснени. Това че моя приятел реши да се прави на интересен написвайки това което цитираш си е негова работа.

Само да не се опитвате да свързвате Албания с Кавказка Албания, че ще я оцапате.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами ,протобългарин засега освен в България ,никой друг още не вярва ,че българите не са тюрко-татари .

Так ,че не виждам какво се плашиш ,че сме били алтернативни ???

Но все таки ,аз не споделям мнението ,че албанците са ИЛИРИ ,според мен тъй като по-далеч от трако-илирите ,да не говорим ,че бесите трудно ще хукнат да си оставят Родопите за да ги напъхвате където ви е удобно ... ,но

прочие , смятам ,че АЛБАНЦИТЕ са наследници на КЕЛТИТЕ -имат много общо с баските ,бретонците и т.н.

Един език ,обичаи и диващина .

Link to comment
Share on other sites

Вместо да търсите оргинални решения, прочетете Вл.Георгиев и Г.Вайганд по въпроса. Келтска теория не бях чувал, но явно и такава ще се измисли.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Вместо да търсите оргинални решения, прочетете Вл.Георгиев и Г.Вайганд по въпроса. Келтска теория не бях чувал, но явно и такава ще се измисли.

Ами всъщност, келтската теория (става въпрос конкретно за пиктите) е лансирана още през 70-те години от един наш учен, чието име в момента не мога да си спомня. Обаче теорията беше доста интересна и добре аргументирана. Той проследява подробно по години самата им миграция от Шотландия, като цитира конкретни източници за всяко едно свое твърдение.

Понеже звучи твърде шокиращо и е нещо принципно ново, естествено е че тогава никой не обръща внимание (или не може да му отговори смислено) на твърденията му.

А след това вече е забравен и не се коментира.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бих искал да помоля уважаемите форумци да се запознаят внимателно и да коментират цитираният от мен материал на Иван Танев Иванов относно произхода на албанците. Широко и коректно цитираният от автора доктор Жовко Войников вече изказа мнението си.

Въпросният материал е в първия ми постинг в тази тема.

Благодаря!

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...

Как ще обясните наличието на голямото количество албано-румънски езикови паралели?! Е те ли са прихванати от келтите?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Как ще обясните наличието на голямото количество албано-румънски езикови паралели?! Е те ли са прихванати от келтите?!

Ами прото - Вие не четете какво Ви пишем .

Аз твърдя ,както и всички автори и църковни дейци до 17-18век. ,че даките ,траките и илирите са предци на славяните .

Голяма част от тях се разселват на север ,след което се връщат и бутат Римската империя .

Тракийско -албанските Ви паралели са на ИЕ основа със и без звездички .

Мнението на ак. Вл . Георгиев е натъкмено и е политическо ,ако каже ,че даките са славяни ....

Виж тук-

http://www.ivanstamenov.com/?page_id=9

Лингвистика или белетристика?

Автор: Никола И. Църцаров

Широкоразпространено схващане в съвременна лингвистика е, че днешният албански е наследник на древния тракийски език. Това схващане е прокарано в българските среди от проф. Вл. Георгиев. Но какви са неговите основания?

Албанския е 30 % славянски/ по-точно български/ такова чучело "славянски " го има само в имперските глави .Има и 30-40 % келтски думи ,кото са аналогични с баски ,бретански и ирландски думи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Още нещо .

Ще ми кажете ли къде са се изпарили скордиските и неретваните за които пише още Томашек ,че са оцеляли след славянските нашествия ?

Между впрочем Протобългарин , знаете ли ,че Хегел нарича албанците ,сърбите и българите преселници от Азия ,откъде е почерпил тези сведения ,на мен не ми е известно ,но ако искате мога да Ви дам посочка .Така ,че не само Т. Иванов ги изкарва сармати .

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...