Ако Берлинския договор не беше факт

[stanislav_romanov]

Ако Берлинския дговор не беше факт и България си беше по Санстефанския договор,как би се развила българската история след 1878?Дали 22.09.1908 г щеше да бъде по-назад във времето?Щеше ли България да има полза от някакви воини?Дали като по-голяма би се изушила да нападне малка Сърбия или Османската империя за да получи излаз на море?Ролята и в ПСВ и ВСВ ?Има ли смисъл да бъде на страната на тристрания пакт и централните сили,щеше ли Сталин да още повече да се лакоми за нашата родина?Или щяхме да си останем демократична държава?Има доста моменти,които не биха отговаряли на историята , която знаем сега!Какво мислите вие?

[Иванко Тертер]

Първо да кажа, че всъщност Берлинския конгрес е наложил "т.нар. принцип на териториалната цялост" /предимно/, пред другия принцип "на етническото самоопределение и граници". Ето даже в ХХ век има държави, които продължават на претендират за едното или за другото и светът не се определил.

А е било жалко за пропуснатата тогава възможност света да се определи веднъж завинаги. Обаче при избор на принципа на "етническото самоопределение и граници" за прилагане от 1879 г. насетне, има две неща:

1. Щяха да се спестят огромния брой войни, най-малко двете световни!

но, това щеше да мине през -

2. Разпад на всички налични териториални империи в Европа!

Е, затова тези последните не са избрали първия принцип, а са наложили и съхранявали втория - на "териториалната цялост".

Останки от имперско мислене от ХІХ век са запазени и до момента. Разпада на тази система е дълъг и тежък, като българската народност в етническите й граници е платила огромна и тежка цена за това. Да се надяваме, че поне за част от етническото ни землище от ХІХ век извън сегашните ни почти "берлински граници", няма да се окаже фатално и безвъзвратно изгубено българското там.

[КГ125]

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=10256

Цитираната тук реч е доста емоционална, присъщо на възрастта и натурата на автора си. По същество съдържа огромното притеснение на може би един от малкото хора с истинска политическа визия в Бг от разделянето на части на народа, което, особено във времената на разцвет на националните държави, е пагубно. Такова се и оказва.

"Ако" се беше случило това, то въпросът с националното освобождение на БГ щеше да е решен веднъж завинаги. Нямаше да има въпрос за национално обеднинение, нито войни, освен ако България не беше нападната или не станеше жертва на политически игри. Всички щаха да са по-богати, заради по-широкото икономическо пространство. България вероятно щеше да е един от големите износител на храни и, ако малко мъдрост имаше в главата на българите, щеше да е външнополитически неутрална.

От друга страна, щеше да е много по-апетитна за Великите сили. Щеше да помага на Сърбия за Босна, за да не се насочват сърбите насам, щеше да е в близки отношения с Русия и вероятно културният разцвет, на който сме свидетели в периода 1878 - 1944 щеше да е още по-голям и по-различен. При благоприятни външни условие съдбата на Швеция можеше да се повтори в балкански условия.

ПП

"А может вийдадут всем зарплату!!!!! .... А может в плен нам возмут японци.... Да мечтать" (с) ДДТ

Редактирано Януари 3, 2009 от КГ125

[stanislav_romanov]

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=10256

Цитираната тук реч е доста емоционална, присъщо на възрастта и натурата на автора си. По същество съдържа огромното притеснение на може би един от малкото хора с истинска политическа визия в Бг от разделянето на части на народа, което, особено във времената на разцвет на националните държави, е пагубно. Такова се и оказва.

"Ако" се беше случило това, то въпросът с националното освобождение на БГ щеше да е решен веднъж завинаги. Нямаше да има въпрос за национално обеднинение, нито войни, освен ако България не беше нападната или не станеше жертва на политически игри. Всички щаха да са по-богати, заради по-широкото икономическо пространство. България вероятно щеше да е един от големите износител на храни и, ако малко мъдрост имаше в главата на българите, щеше да е външнополитически неутрална.

От друга страна, щеше да е много по-апетитна за Великите сили. Щеше да помага на Сърбия за Босна, за да не се насочват сърбите насам, щеше да е в близки отношения с Русия и вероятно културният разцвет, на който сме свидетели в периода 1878 - 1944 щеше да е още по-голям и по-различен. При благоприятни външни условие съдбата на Швеция можеше да се повтори в балкански условия.

ПП

"А может вийдадут всем зарплату!!!!! .... А может в плен нам возмут японци.... Да мечтать" (с) ДДТ

ти казваш , че сме ще ли да бъдим по-неутрални , може би е та , но според мен нямаше да избегнем двете световни войни просто няма как! Хитлер пак е щял да иска да мине през Бг,въпросут е да ли сме ще ли да го пуснем!На коя страна сме щели да застанем?Според мен Борис и Филов па биха се съгласили за съюза,а и обстоятелствата са били такива,надали ако беше Санстафанска Бг нещо щеше да е поралично!Дори си мисля , че Югослявия щеше да отстоява притебнциите си по щгозападната граница още по твърдо.

Ако Бг участва и в Балканскте воини не мислите ли ,че не бихме искали още територии,можеби тези които са били в рамките на второто бг цартсво....какво ни пречи да изявим желание за Бг на три морета?По-неутрална Бг - съмнявам се ,по-скоро да сме били по агресвни!Но съм сигурен ,че Сърбия и Гърция биха трепелили пред нас (дори се казва , че Сърбия я е страх от прекалено голямата Бг и затова (една от причините) обявява воина на Бг и така ....Сръбско-българската воина....) .Наистина културния обмен с Русия би бил факт.

[lem]

Здравейте! Спорна и успешна година на всички участници във форума!

Санстефанска България - една неосъществена мечта, която е останала в съзнанието на нашия народ като несбъднатия блян, който ако беше станал действителност, можеше да реши много от проблемите, които ни тормозят в новата ни история. Но така ли щеше да бъде и най-вече реална ли е била въобще тази възможност? Ще се опитам да посоча някои от предивикателствата, пред които би била изправена нашата нова държава при това развитие на събитията.

1) България става независима след пет века чуждо господство. Вярно е, че в този момент вече разполагаме с образован политически и интелектуален елит, но щеше ли той да бъде в състояние да осъществи ефективно управление на една толкова голяма територия? Тя е много по-голяма в сравнение с тази на Княжество България след Берлинския конгрес и проблемите наистина са внушителни. Трябва да се изградят институции, инфраструктура, армия и органи за сигурност, законодателство, икономическа и финансова политика, трябва да се решават деликатни проблеми с някои малцинства (турското например). Щяха ли качествата на нашите политици и ентусиазма на народа да могат да се справят с този голям залък (като се има предвид и това, че страната е изостанала технологично и различните области от нея не са развити равномерно).

2) Отношенията с Русия са големият въпрос и голямата неизвестна. Щяха ли те да се развият по същия сценарий, довел в крайна сметка до скъсване на отношенията? Безспорно е, че Русия щеше и в този случай да играе огромна роля при изграждане на институциите на младата Санстефанска държава. Вероятно при такова развитие отношението на Русия щеше да бъде по-внимателно, защотото страна с такава голяма територия и такъв голям демографски, икономически (а значи и военен!) потенциал много трудно ще търпи да бъде третирана като васална. Дотук добре, но дали управляващите кръгове в Русия щяха да бъдат готови за едно по-равностранно партньорство?

3) Със сигурност Османската империя нямаше да се примири със Санстефанския договор. Всъщност с него тя почти напълно губи контрола над Балканския п-в! Вероятно това щеше да предизвика националистични изблици в Турция и възможно преждевременно сваляне на султана и идване на власт на младотурското правителство. В такава ситуация България би трябвало да е готова на всичко - от финансиране на сепаратистки турски движения до директно нападение. Нямаше да бъдат доволни нито сърби, нито гърци, нито румънци, които щяха непрекъснато да дебнат най-малкото отслабване, за да отхапят по някое парче от територията ни.

4) Горната точка до голяма степен е зависима от това какво щеше да бъде отношението на европейските сили. Със сигурност възникването на голяма държава - потенциална регионална сила на Балканите, не влиза в техните планове. В най-песимистичния сценарий те биха подстрекавали едновременно турците, гърците и сърбите срещу България, а западните медии щяха да изфабрикуват опасността от "Български контрол върху Проливите" или "Руско-български контрол върху проливите".

Как би постъпил например Стефан Стамболов, ако той трябваше да има тежкия кръст да управлява България при такава тежка конюнктура? Ясно е едно - той е показал, че може да бъде ловък дипломат и да намира съюзници. Може би Стамболов нямаше да скъса с Русия, а щеще да установи един равноправен диалог (за целта ще е нужда и добронамереност от руската страна). Може би той щеше да търси съюзници сред някои от европейските държави, използвайки противоречията помежду им (в онези години вече започват да се очертават контурите на големите блокове, които след десетилетия ще се нахвърлят един срещу друг). Мисля, че ако Санстефанска България би успяла да оцелее през първите 10-15 години, които ще са най-трудни, тя би се превърнала в желан съюзник от Великите сили предвид наближаващия грандиозен сблъсък. Веднъж като се стабилзира държавата икономически, политически и военно, ще стане много трудно тя да бъде съборена. Смятам за доста вероятна възможността оцеляването на Санстефанска България да се наложи да бъде платена с цената на малки териториални отстъпки. Даването на няколко града примерно на нашите съседи със сигурност нямаше да бъде приятно, но залогът е изключително голям - да се спечели време, за да се стабилизира новата държава и да се достигне един критичен момент, след който нейното съществуване ще бъде прието (макар и неохотно) като факт в Европа. Така че първите 10, 15 или 20 години ще бъдат решаващи.

Надявам се съмненията, които изразих, да не се възприемат като черногледство или липса на патриотизъм, а по-скоро като покана за сериозна дискусия, защото проблемите са наистина много сложни и факторите, които влияят са толкова много, че сигурно съм пропуснал някои от тях