Селският водач Ивайло - геният на злото в българската история

[practor]

От времето на Васил Златарски в нашата медиевистика се настани топоса за "народния герой" Ивайло, който доловил народните тежнения и повел селяните на бунт срещу "политическия разврат", който властвал в царския дворец в Търново и срещу грабежите и опустошенията на татарите. Самотен остана гласът на П.Ников, който определи Ивайло като "авантюрист" с "тъмни желания", които далеч надхвърлящи неговите способности.

После дойде ерата на вулгарния, примитивен исторически материализъм, когато по каноните на марксизма-ленинизма-сталинизма, въстанието на Ивайло бе определено като "най-висша проява на класовата борба", приписа му се "ярко изразен антифеодален характер" ( Петър Петров) , а в академичната история на България от 70-те и началото на 80-те години с гордост се отбеляза, че това въстание е най-голямото и единственото успешно антифеодалното въстание в историята на Средновековна Европа.

За съжаление, марксическата интерпретация на същността на това въстание, на неговите движещи сили и характеристики, на историческите резултати и последици, продължава да битува не само в популярната , но и в строго специализираната научна литература.

Марксизмът е изваял непоколебима, силна любов към причинно-следствената връзка поне у две поколения български историци.Поради това и днес без съществени възражения се възприема модела, че въстанието на Ивайло започва тогава, когато положението на българските селяни станало отчайващо лошо в следствие на задълбочаващия се процес на феодализация, засиления болярски произвол, неспособността на царската власт да се справи с татарските нашествия. Точно в този момент на историческата сцена се появил народният герой Ивайло. Така ли е в действителност ?

Още Алексис дьо Токвил, когато анализира цялостната обстановка във Франция през втората половина на ХVІІІ век, забелязва, че Великата френска буржоазна революция не започва ,когато икономическата и социално-политическата обстановка е най-неблагоприятна, а когато видимо започва да се подобрява. Това противоречи напълно на марксическия модел.

Иван Хаджийски ,който впрочем е умерен марксист, забелязва, че по време на Априлското въстание се надигат най-богатите градчета и села - Копривщица, Панагюрище, Батак, Брацигово и пр..., докато по-бедните остават безучастни.

Англо-саксонската школа в областта на личностната и социалната психология изучава чувството за неудовлетвреност, което мотивира отделни личности и социални групи в тяхното поведение. Установява се, че при подобряване на личния и социалния статус у хората се заражда и постепенно се засилва чувство за неудовлетвореност, породено от разминаването между реалността на постигнатото и желанията- или т.нар. депривация . Такова състояние на депривация има у всеки човек,през всичките му възрасти, у всяко общество. Депривацията може да се контролира, манипулира, насочва. Колкото повече се разтваря ножицата на това разминаване, толкова повече расте депривацията и в определен момент тя преминава във фрустрация, т.е. агресия.Тази фрустрация може да бъде насочена срещу обекти, които нямат нищо общо като причина за депривационните настроения у личността или в отделни социални групи. И това се осъществява от политически лидери, учители, месии, пророци, гаулайтери, които притежават манипулативни умения и са маниакално убедени в собственото си призвание и харизма. Точно така например, Хитлер посочва на германския народ евреите като причина за глада, мизерията и безработицата и то в момент, когато световната криза започва да отминава.

С това кратко отклонение исках да покажа, че въстанието през 1277 година не е породено от някакви "обективни" обществено-икномически причини, а от гениалните манипулативни способности, които притежавала една единствена злонамерена личност- ИВАЙЛО , който дори и сред свинете, които пасял срещу заплащане, си въобразявал големи работи за себе си и ,че е предопределен да властва.

[Харамията]

Значи "Свинарят" Ивайло (наричан злобно от византийските историци "Лахана" - демек "Зелката") ровейки се сред свинете изведнъж му хрумва гениалната мисъл да поведе войската, феодалите и да стане цар!? Организира съпротивата, разбива със добре премерена стратегия вражеските войски, утвърждава властта си; всички го приемат и той става цар като сяда на трона във Велико Търново. При това свинарят добре се справя със всички тия велики и трудни задачи, забележете без да има специално образование и опит, при него липсва каквато и да е родова приемственост (вероятно всичките му роднини до девето коляно също би трябвало са хора от народа, свинари, селяни и неграмотни дебили въоръжени обаче с "прогресивна революционна идеология и патос"!); няма военен опит, не познава въоръжението (нито на своите, нито на врага);не познава географията и топографията на терена където ще се водят военните действия; без управленски опит, административни умения и връзки с благородническия елит, но става цар. Абе вие редовни ли сте да вярвате на подобни дивотии и комунистическа пролетарска пропаганда?!? За всеки един здраво мислещ изследовател, дори и без да е историк е ясно, че цар Ивайло е от болярски род и то с царско потекло, за да извърши всички тези подвизи и да претендира за българския трон! Другото е от промивачката на мозъци, ало-о!

То верно, че изследователката на българската народопсихология англичанката Мария Макдермот изтъква следното за разликата между английския и българския овчар: "АНГЛИЙСКИЯТ ОВЧАР ИСКА ДА Е НАЙ-ДОБРИЯ В АНГЛИЯ, А БЪЛГАРСКИЯТ ИСКА ДА Е МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ"!.......То биба-бива, ама чак пък толкова; освен това едно е да ти се иска, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш!

[Last roman]

Значи "Свинарят" Ивайло (наричан злобно от византийските историци "Лахана" - демек "Зелката") ровейки се сред свинете изведнъж му хрумва гениалната мисъл да поведе войската, феодалите и да стане цар!?

Почти като Жана Д'Арк.

[practor]

Абе вие редовни ли сте да вярвате на подобни дивотии и комунистическа пролетарска пропаганда?!? За всеки един здраво мислещ изследовател, дори и без да е историк е ясно, че цар Ивайло е от болярски род и то с царско потекло, за да извърши всички тези подвизи и да претендира за българския трон! Другото е от промивачката на мозъци, ало-о!

Не само съм здравомислещ, но отгоре на това съм историк и все пак НЕ ЗНАМ НИТО ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА БОЛЯРСКИ ИЛИ ЦАРСКИ ПРОИЗХОД НА ИВАЙЛО, ЗАЩОТО ПРОСТО ТАКОВА ДОКАЗАТЕЛСТВО НЕ СЪЩЕСТВУВА. Не е унизително да се твърди ,че Ивайло е от най-долен произход. Господ Бог или майката Природа, все едно кой, когато надарява някого с качества и умствени способности, не брои поколенията му предци и не прави сметки къде е роден носителят на тези качества! Да ви припомня ли, че и Исус е роден в ясла?!

Ивайло е християнин!!! Той е имал контакти със свещеници или с лица, които са познавали "свещените писания", т.е.Библията! Посещавал е църква - манастирска, градска или селска е без значение!!! А православните храмове са изрисувани със сцени от Стария и Новия завет - отвън и отвътре, отгоре до долу! И това е практика заради неграмотните! Още през V век, един от Великите отци на православието свети Григорий Богослов постановява, че храмовете трябва да бъдат изрисувани, за могат онези, които не умеят да четат, да изучат Светото писание! Така че не е необходимо да си експерт Богослов, за да си наясно с основните догмати на христовото учение. Редът на сцените в църквата е и социалният ред на земята, представен в алегоричен вид!!! Христос е "цар на царете", така че Ивайло има откъде да е наясно с божествения порядък на Небето и на Земята !!!

Вече написах, че историята изобилства с примери ,когато социалният порядък е разрушаван и тогава именно настава епохата на ГЕРОИТЕ, т.е. на ХАРИЗМАТИЧНИТЕ ВОДАЧИ. При тях не се изисква произход, образование, грамотност, а

[practor]

непрекъснато доказване на собствените качества !!! Иначе настъпва овсекидняване на харизмата и вярата на хората в извънвсекидневните качества на водача се разпръсва!!! Затова народните водачи се появяват и се подвизават само в драматични ситуации, които сами създават или използват !!!

[resavsky]

Практоре очевидно "Ивайло" ти е слабост.Отговорими ако обичаш на два въпроса:

1.Къде е родното място на "Ивайло" / и респективно началото на неговото движение/?

2.Какво означава Кордокувас?

[practor]

Практоре очевидно "Ивайло" ти е слабост.Отговорими ако обичаш на два въпроса:

1.Къде е родното място на "Ивайло" / и респективно началото на неговото движение/?

2.Какво означава Кордокувас?

Уважаеми колега, чета Вашите мнения, изказани във форума, доста отдавна и да ви кажа честно, почти винаги моето мнение съвпада с Вашето! Поздравления!

Двата въпроса, които ми задавате са от частно-научно естество, а аз се опитвам да интерпретирам движението/бунта/въстанието/селската война/ на Ивайло от гледна точка на историческата социология и психоисторията. С няколко думи -опитвам се да разкрия скритите механизми, които движат Ивайло, неговата мотивация, цели, средствата ,с които си служи... така се опитвам да изляза извън клишетата и готовите фрази, с които обикновено бележим един от най-ярките и повратни моменти в нашата средновековна история.

По формулировката на въпросите разбирам, че сте повлиян от чудесните работи на покойния вече проф.дин Йордан Андреев. Той имаше дързостта да разчупи редица клишета, установени от марксическата историография и затова аз се гордея ,че съм един от неговите ученици. Точно той ме научи да се съмнявам в догматите, в готовите и твърдо установени формули и да гледам отвъд видимото...Благодарен съм му за вечни времена!

За съжаление, трябва да направя една жалка констатация - нямаме никакви данни, които да ни насочват към родното място на Ивайло. По всичко личи обаче, че той е планинско чедо - и нищо повече!!!

Що се отнася до втория въпрос "Какво означава Кордокувас?" ще кажа само, че става дума за изпълнено с презрение прозвище, което едва-едва прикрива страха на летописеца от геня на Ивайло!!! Кордокувас или Бърдоква ,според стновище на Ст.Младенов, сближава това име с гръцкото Лахана, което е обидно и презрително название на нищите духом и телом селяни!!! Според мен, точно този факт изкарва наяве страховете на ромеите. Или както е в народната поговорка " в къщата на обесение не се говори за въже",т.е. името на страховития Богоборец не се споменава, за да не донесе влики изпитания беди! Самият факт, че десетилетия по-късно, във Византия името на селския цар буди страхопочитание и в двореца на византийските василевски, говори твърде много за историческия отзвук от това, което се случило в България!!!

[Харамията]

Абе вие редовни ли сте да вярвате на подобни дивотии и комунистическа пролетарска пропаганда?!? За всеки един здраво мислещ изследовател, дори и без да е историк е ясно, че цар Ивайло е от болярски род и то с царско потекло, за да извърши всички тези подвизи и да претендира за българския трон! Другото е от промивачката на мозъци, ало-о!

Не само съм здравомислещ, но отгоре на това съм историк и все пак НЕ ЗНАМ НИТО ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА БОЛЯРСКИ ИЛИ ЦАРСКИ ПРОИЗХОД НА ИВАЙЛО, ЗАЩОТО ПРОСТО ТАКОВА ДОКАЗАТЕЛСТВО НЕ СЪЩЕСТВУВА. Не е унизително да се твърди ,че Ивайло е от най-долен произход. Господ Бог или майката Природа, все едно кой, когато надарява някого с качества и умствени способности, не брои поколенията му предци и не прави сметки къде е роден носителят на тези качества! Да ви припомня ли, че и Исус е роден в ясла?!

Ивайло е християнин!!! Той е имал контакти със свещеници или с лица, които са познавали "свещените писания", т.е.Библията! Посещавал е църква - манастирска, градска или селска е без значение!!! А православните храмове са изрисувани със сцени от Стария и Новия завет - отвън и отвътре, отгоре до долу! И това е практика заради неграмотните! Още през V век, един от Великите отци на православието свети Григорий Богослов постановява, че храмовете трябва да бъдат изрисувани, за могат онези, които не умеят да четат, да изучат Светото писание! Така че не е необходимо да си експерт Богослов, за да си наясно с основните догмати на христовото учение. Редът на сцените в църквата е и социалният ред на земята, представен в алегоричен вид!!! Христос е "цар на царете", така че Ивайло има откъде да е наясно с божествения порядък на Небето и на Земята !!!

Вече написах, че историята изобилства с примери ,когато социалният порядък е разрушаван и тогава именно настава епохата на ГЕРОИТЕ, т.е. на ХАРИЗМАТИЧНИТЕ ВОДАЧИ. При тях не се изисква произход, образование, грамотност, а

Практор, честно казано ми идва малко в повече сравняването на цар Ивайло със Исус Христос! Бих искал вместо дискусия за народни водачи, месии и харизматични личности да подискутираме за малко по-земни неща, а именно как без необходимите качества, образование и база ще поведеш хората (въпросите които повдигнах по-горе). За мен това е трудно обяснимо, а и в повечето случаи невъзможно и завършващо с пълен крах (справка: Сталин, Хитлер, Жана Дарк, Тодор Живков..........)!

Според мен трябва да се поразрови повече в хрониките и летописите от този период и да се потърсят повече данни за произхода на цар Ивайло. Ако не се лъжа, покойният бай Йордан Вълчев в книгата си "Календар и слово" беше изказал мнение защо са наричали цар Ивайло "Свинар", а именно че според старобългарския календар (с 12-те животни) той идва на престола в "годината на Глигана (Свинята)"!? Ще поровя още по въпроса, защото май четох още едно изследване по въпроса за произхода на цар Ивайло, въпреки, че сега не се сещам от кого беше!

[practor]

Практор, честно казано ми идва малко в повече сравняването на цар Ивайло със Исус Христос! Бих искал вместо дискусия за народни водачи, месии и харизматични личности да подискутираме за малко по-земни неща, а именно как без необходимите качества, образование и база ще поведеш хората (въпросите които повдигнах по-горе). За мен това е трудно обяснимо, а и в повечето случаи невъзможно и завършващо с пълен крах (справка: Сталин, Хитлер, Жана Дарк, Тодор Живков..........)!

Според мен трябва да се поразрови повече в хрониките и летописите от този период и да се потърсят повече данни за произхода на цар Ивайло. Ако не се лъжа, покойният бай Йордан Вълчев в книгата си "Календар и слово" беше изказал мнение защо са наричали цар Ивайло "Свинар", а именно че според старобългарския календар (с 12-те животни) той идва на престола в "годината на Глигана (Свинята)"!? Ще поровя още по въпроса, защото май четох още едно изследване по въпроса за произхода на цар Ивайло, въпреки, че сега не се сещам от кого беше!

Никога и по никакъв повод не бих си позволил за сравня Ивайло с Исус Христос! Просто искам да кажа, че личностните начества не зависят от мястото където си роден или от броя на познатите ти предци. Благодаря, че правилно си доловил идеята ми - Сталин, Хитлер, Жана Д`Арк, Тодор живков и др. подобни лъжепророци и маниакално убедени в собственото си предопределение личности, не носят на хората и държавата нищо освен океан от беди.

Уважаеми колега, мога да Ви уверя, че всяко ровене "в хроники и летописи" за произхода на Ивайло ще остане безплодно - няма нищо друго освен онова, което са ни дали Пахимер, Грегора, Мануил Фил и Приписката от Свърлижките листи!!! Всичко останало е ФАНТАСМАГОРИЯ!

Моите уважения към покойния Йордан Вълчев, той беше беше добър писател и разказвач, но аматьор в историята!!!

За да има сериозни твърдения, трябва да се основават на достверни извори, а такива просто няма!

[practor]

Практор, честно казано ми идва малко в повече сравняването на цар Ивайло със Исус Христос! Бих искал вместо дискусия за народни водачи, месии и харизматични личности да подискутираме за малко по-земни неща, а именно как без необходимите качества, образование и база ще поведеш хората (въпросите които повдигнах по-горе). За мен това е трудно обяснимо, а и в повечето случаи невъзможно и завършващо с пълен крах (справка: Сталин, Хитлер, Жана Дарк, Тодор Живков..........)!

Според мен трябва да се поразрови повече в хрониките и летописите от този период и да се потърсят повече данни за произхода на цар Ивайло. Ако не се лъжа, покойният бай Йордан Вълчев в книгата си "Календар и слово" беше изказал мнение защо са наричали цар Ивайло "Свинар", а именно че според старобългарския календар (с 12-те животни) той идва на престола в "годината на Глигана (Свинята)"!? Ще поровя още по въпроса, защото май четох още едно изследване по въпроса за произхода на цар Ивайло, въпреки, че сега не се сещам от кого беше!

Никога и по никакъв повод не бих си позволил за сравня Ивайло с Исус Христос! Просто искам да кажа, че личностните начества не зависят от мястото където си роден или от броя на познатите ти предци. Благодаря, че правилно си доловил идеята ми - Сталин, Хитлер, Жана Д`Арк, Тодор живков и др. подобни лъжепророци и маниакално убедени в собственото си предопределение личности, не носят на хората и държавата нищо освен океан от беди.

Уважаеми колега, мога да Ви уверя, че всяко ровене "в хроники и летописи" за произхода на Ивайло ще остане безплодно - няма нищо друго освен онова, което са ни дали Пахимер, Грегора, Мануил Фил и Приписката от Свърлижките листи!!! Всичко останало е ФАНТАСМАГОРИЯ!

Моите уважения към покойния Йордан Вълчев, той беше беше добър писател и разказвач, но аматьор в историята!!!

За да има сериозни твърдения, трябва да се основават на достоверни извори, а такива просто няма!

[raylight]

Доколкото съм чел, Ивайло сам се нарича Лахана (такъв цар имат ефталитите - http://en.wikipedia.org/wiki/White_Huns) и думата само външно наподобява гръцката дума. Като се има предвид значението на думата "Асен" (в хазарски също я има - Ашен - камък) и контекста, в който се появява името (единият брат се нарича Петър, а другият - Асен, каот и двете думи означават едно и също на различни езици) аз имам силното подозрение, че прабългарският език остава в употреба сред благородниците до голяма степен и през Второто Българско Царство. Имам силни подозрения и за имена като "Мицо" и "Шишман"

[resavsky]

За Кордокувас - мисля че ключовата дума тук е "сближава".Сближава според мен означава някаква анлогия а не директен превод.Трябва да се има предвид че е известна думата "корд" - който означава нож / или меч/ за рязане на зеленчуци.Така че Кордокувас може и да значи и човек въоражен с "корд".А иначе Практоре ми се струва че пропускаш един важен елемент от изворите за "Ивайло" - народните песни.Колкото и несигурен извод да са при липса на друг и те трябва да се анализират.

[practor]

За Кордокувас - мисля че ключовата дума тук е "сближава".Сближава според мен означава някаква анлогия а не директен превод.Трябва да се има предвид че е известна думата "корд" - който означава нож / или меч/ за рязане на зеленчуци.Така че Кордокувас може и да значи и човек въоражен с "корд".А иначе Практоре ми се струва че пропускаш един важен елемент от изворите за "Ивайло" - народните песни.Колкото и несигурен извод да са при липса на друг и те трябва да се анализират.

Какво да анализираме от народните песни, като такива ПРОСТО НЯМА!!!НИТО ЕДНА!!! СПОМЕН ЗА ИВАЙЛО В НАРОДНАТА ПАМЕТ НЯМА!!!

Преди години един писател,Тодор Ризников, светла му памет, измисли една народна песен, уж била от Провадийско, но десетина години по-късно си призна за фалшификацията!!!

[practor]

Доколкото съм чел, Ивайло сам се нарича Лахана (такъв цар имат ефталитите - http://en.wikipedia.org/wiki/White_Huns) и думата само външно наподобява гръцката дума. Като се има предвид значението на думата "Асен" (в хазарски също я има - Ашен - камък) и контекста, в който се появява името (единият брат се нарича Петър, а другият - Асен, каот и двете думи означават едно и също на различни езици) аз имам силното подозрение, че прабългарският език остава в употреба сред благородниците до голяма степен и през Второто Българско Царство. Имам силни подозрения и за имена като "Мицо" и "Шишман"

Никой не знае как точно сам се е наричал селският водач. Г.Пахимер на два пъти използва Лахана като лично име, като вторият е за обозначаване на един самозванец, появил се в Константинопол през 1294 година. Лахана не "само външно наподобява гръцката дума", това име/прозвище/название на зленчук/ е наистина гръцко. Среща се като топоним на няколко места - в централна Македония, село Лахана/Лахна, описано от Васил Кънчов; между Поморие и Сарафово - местността Лахана. Няма никаква връзка ,освен звукоподобие, с ефталитите ,хиляда години по-рано!!!

Що се отнася до втората част на Вашето мнение, тя всъщност представлява много интересна област за дискутиране и научни изследвания!

[resavsky]

Всъщност има една песен открита от Тодор Балкански в Ломския край която той свързва с "Ивайло".Дори търси там родното му място.За съжалание не мога да си намеря сред източниците.

[practor]

От времето на Васил Златарски в нашата медиевистика се настани топоса за "народния герой" Ивайло, който доловил народните тежнения и повел селяните на бунт срещу "политическия разврат", който властвал в царския дворец в Търново и срещу грабежите и опустошенията на татарите. Самотен остана гласът на П.Ников, който определи Ивайло като "авантюрист" с "тъмни желания", които далеч надхвърлящи неговите способности.

После дойде ерата на вулгарния, примитивен исторически материализъм, когато по каноните на марксизма-ленинизма-сталинизма, въстанието на Ивайло бе определено като "най-висша проява на класовата борба", приписа му се "ярко изразен антифеодален характер" ( Петър Петров) , а в академичната история на България от 70-те и началото на 80-те години с гордост се отбеляза, че това въстание е най-голямото и единственото успешно антифеодалното въстание в историята на Средновековна Европа.

За съжаление, марксическата интерпретация на същността на това въстание, на неговите движещи сили и характеристики, на историческите резултати и последици, продължава да битува не само в популярната , но и в строго специализираната научна литература.

Марксизмът е изваял непоколебима, силна любов към причинно-следствената връзка поне у две поколения български историци.Поради това и днес без съществени възражения се възприема модела, че въстанието на Ивайло започва тогава, когато положението на българските селяни станало отчайващо лошо в следствие на задълбочаващия се процес на феодализация, засиления болярски произвол, неспособността на царската власт да се справи с татарските нашествия. Точно в този момент на историческата сцена се появил народният герой Ивайло. Така ли е в действителност ?

Още Алексис дьо Токвил, когато анализира цялостната обстановка във Франция през втората половина на ХVІІІ век, забелязва, че Великата френска буржоазна революция не започва ,когато икономическата и социално-политическата обстановка е най-неблагоприятна, а когато видимо започва да се подобрява. Това противоречи напълно на марксическия модел.

Иван Хаджийски ,който впрочем е умерен марксист, забелязва, че по време на Априлското въстание се надигат най-богатите градчета и села - Копривщица, Панагюрище, Батак, Брацигово и пр..., докато по-бедните остават безучастни.

Англо-саксонската школа в областта на личностната и социалната психология изучава чувството за неудовлетвреност, което мотивира отделни личности и социални групи в тяхното поведение. Установява се, че при подобряване на личния и социалния статус у хората се заражда и постепенно се засилва чувство за неудовлетвореност, породено от разминаването между реалността на постигнатото и желанията- или т.нар. депривация . Такова състояние на депривация има у всеки човек,през всичките му възрасти, у всяко общество. Депривацията може да се контролира, манипулира, насочва. Колкото повече се разтваря ножицата на това разминаване, толкова повече расте депривацията и в определен момент тя преминава във фрустрация, т.е. агресия.Тази фрустрация може да бъде насочена срещу обекти, които нямат нищо общо като причина за депривационните настроения у личността или в отделни социални групи. И това се осъществява от политически лидери, учители, месии, пророци, гаулайтери, които притежават манипулативни умения и са маниакално убедени в собственото си призвание и харизма. Точно така например, Хитлер посочва на германския народ евреите като причина за глада, мизерията и безработицата и то в момент, когато световната криза започва да отминава.

С това кратко отклонение исках да покажа, че въстанието през 1277 година не е породено от някакви "обективни" обществено-икномически причини, а от гениалните манипулативни способности, които притежавала една единствена злонамерена личност- ИВАЙЛО , който дори и сред свинете, които пасял срещу заплащане, си въобразявал големи работи за себе си и ,че е предопределен да властва.

Защо смятам ,че Ивайло е "злонамерена личност"? Защо го наричам "гений на злото?"

[resavsky]

Винаги съм предлагал да се покаже едно единствено положително дело което "Ивайло" е направил.Някой дава ли си сметка колко територии са загубени в резултат на неговото "въстание".Това е авантюрист,неотоговорен елемент чието единствено достойнство е лична храброст."Ивайло" не е държавник,не е революционер,не оглавява социално движение и не е Ленин в средновековен вариант.

[nik1]

Винаги съм предлагал да се покаже едно единствено положително дело което "Ивайло" е направил.Някой дава ли си сметка колко територии са загубени в резултат на неговото "въстание".Това е авантюрист,неотоговорен елемент чието единствено достойнство е лична храброст."Ивайло" не е държавник,не е революционер,не оглавява социално движение и не е Ленин в средновековен вариант.

..Не мога да разбера защо Ивайло е приеман като злонамерена личност? Чингиз хан, които е казакл на своите хора "аз ще ви направя велики" - злонамерен ли е бил?

..Ресавски, мисля че в живота "кошничата с очаквания" рядко се пълни, така че в тази връзка мисля че не е толкова важно в същност какво е постигнал Ивайло /положително или отрицателно за народа, нацията и в последсвие/,а какви са били мотовите му.. Ако погледнем- в историята ни успешните владетели и лидери са малцинство; Дори за стратегът Борис I полокoленията имат има претенции, че не приел християнството от Папата..Наскоро четох във един форум мнения - че видите ли ако бяхме католици, австрийците щяха да ни освоводят от търците и "поробят" те самите и в крайна сметка щяхме да бъдем по-добре, и да имаме по-добра съдба и шансове - като "роби" и "зависими" под Австро-Унгарско, отколкото като полунезависими под Османско, които освободжава Русия/ ,

[resavsky]

Е каква е била ползата от Ивайло? Аз казвам че е един авантюрист който в името на личен просперитет е готов да разсипе всичко по пътя си.Включително и държавата.Някой замисля ли се какво пави Ивайло при Ногай.Може да е едно -единствено нещо - да иска татарска войска за да си възвърне престола в Търново.Е това е той закрилникът от татарите.

[T.Jonchev]

О, да, с последното напълно съм съгласен. Още навремето Даньо Андреев смяташе, че "селският вожд" се е признал за Ногаев васал около Дръстърската обсада. И мисля, че беше много прав.

[resavsky]

Може само да се уточни че няма никакви данни Константин Тих да е бил татарски васал.тоест "закрилникът срещу татарите" Ивайло е първия който в името на лични цели се признава за татарски васал.

[practor]

Може само да се уточни че няма никакви данни Константин Тих да е бил татарски васал.тоест "закрилникът срещу татарите" Ивайло е първия който в името на лични цели се признава за татарски васал.

Или поне нямаме никакви данни татарите да са оказвали натиск върху България при вземане на важни политически решения. Напротив, при една съюзна балгаро-татарска военна операция, Константин Тих преследвал като диво животно Михаил VІІІ Палеолог, който се спасил, криейки се дни наред в блатата по долното течение на Марица. Точно тази знаменита акция дава основание на българския цар да пусне една хубава емисия медни монети, на които е изобразен в триумфална сцена на кон (К.Дочев). До този момент подобна иконография в българската нумизматика не е позната !

Опонентите ще възразят, че татарите често нападали българските земи. И тази теза не е подкрепена от исторически сведения. Със сигурност българскте земи са пострадали от татарската агресия през 1242 година по данни на Филип Муске. А по сведения на Вилхелм Рубрук през 50-те години на ХІІІ век българите плащали известен данък във вид на желязо. Но той бил носен от български пратеници далеч на североизток и не се е налагало татарите да идват да си го вземат от нашите земи. През 1274 година едва, отново е регистрирано военно нахлуване на татари, но те само преминали през българските земи, като целта им е била да опустошат византийска Югоизточна Тракия. Далеч съм от мисълта, че са преминали през нашите земи като смирени монаси, но крайната им цел не е е била България. Едва през 1275 и 1276, нападенията започнали да се повтарят, но те наистина ,както бе отбелязано , били извършвани от скитащи татарски банди, а не от редовни ногайски контингенти. Не изключвам даже възможността, съперничещи си групировки, около деспот Яков Светослав и царица Мария , също да са наемали на служба татари. След като деспота бил отровен, останалите без господар наемници може и да са се отдали на разбойничество. Тази ситуация е напълно вероятна и ако такива наемници е имало на служба и при цар Константин и царица Мария и в определен момент те също да са отпаднали от царския контрол. Но това е само хипотеза.

Така че, напълно приемливо е предположението ти, Ресавски, че на практика Ивайло , в името на постигането на лични цели, признал много по-тежка форма на васалитет, което е дало повод на Ногай през 80-те и 90-те години да се намеси по-активно в разпределянето на властта в България.

[practor]

Продължавам поста от 16.01.2009 година, защото съзнавам, че квалифицирането на Ивайло като "злонамерена личност" е в разрез с редица общоприети норми и исторически догми. Приятно ми е да прочета, че редица участници във форума ,доста преди да повдигна отново въпроса за ролята на селския водач в средновековната ни история, са достигнали до подобен извод.

Иска ми се да внеса още малко яснота в моята позиция, тъй като дотук становището ми не е напълно обосновано с достатъчно аргументация.

И така, към 1261-1263 година, гражданските войни в България затихнали и на царския трон в Търново се закрепил Констинтин Тих-Асен и то с подкрепата на широки кръгове от болярството и гражданите на столицата. Между 1263-1265 г. цар Константин започва икономическа реформа,която в крайна сметка води съживяване на селското стопанство и занаятчийското производство. Конкретиката е само в сферата на пожеланията, но благодарение на археологията и нумизматиката направените изводи могат да се смятат за достоверни.

Политическата и икономическата стабилизация продължават и през 70-те години, въпреки някои кризисни симптоми - инвалидизацията на царя и съсредоточаването на все повече власт в ръцете на царица Мария Палеологина и в името на "багренородния" син Михаил ; претенциите на деспот Яков Светослав, които твърде скоро били неутрализиране чрез едно формално "осиновяване" преминало в безпощадно и безскрупелно политическо убийство.

Източните части на държавата, най-вече една сравнително тясна полоса по Черноморието, били подложени на грабителски набези от скитащи татарски банди и точно този факт се превърнал в опорна точка на проповедите и фантазиите на един свинепас.